Формати и стандарти



Дата24.07.2016
Размер68.39 Kb.
#3812

Формати и стандарти


Графичното оформяне на картата или атласа е едно от най-важните неща, извършвани непосредствено преди тяхното издаване. Чрез него отделните елементи се привеждат в определен художествен ред, при който прегледността и четливостта заемат централно място.
Хартиени формати според ЕС (ISO)

Схемата на печатния лист е дадена на фигурата по горе – 1/2 1/4, 1/8, 1/16, 1/32, 1/64, 1/128 са основни формати, а 1/6, 1/24 и т.н.се наричат производни.

Под формат на хартията се разбира площта на хартиения лист, която фабриките произвеждат за нуждите на полиграфията. БДС 324-54 е български стандарт, приведен към Европейските.

При определяне формата на изданието винаги се посочват размерите на хартиения лист и частта от листа, с която ще се образува страницата на изданието.

Част от хартиения лист се нарича онази част от листа, от която е образувана страницата на дадено издание, взета по отношение на формата на целия хартиен лист.
Видове печатни формати:

70х100/16 – 70 см ширина и 100 см дължина, 16 – това е 1/16 част от площта на хартиения лист.

Частите на хартиения лист се получават при последователно сгъване на листа по неговите две страни – при всяко сгъване предшестващата дълга страна става къса, а късата дълга. *Производни формати са така наречените албумни – основни 1/8-1/64. Изданията като атласи се обрязват отгоре, отдолу и външно от 3-5 мм.


  • фабриките произвеждат и хартиени листа според типа машини, които притежават и нестандартни – по-малки или по-големи от приетите Европейски стандарти по желание на клиентите си – най-големи възможности в производство на подобен тип хартия имат Холандия, Белгия, Финландия.



Част от листа

60х84

64х90

70х100

70х108

84х108

½

42х60

45х64

50х70

54х70

54х84

¼

30х42

32х45

35х50

35х54

42х54

1/8

21х30

22,5х32

25х35

27х35

27х42

1/16

15х21

16х22,5

17,5х25

17,5х27

21х27

1/32

10,5х15

11,2х16

12,5х17,5

13,5х17,5

13,5х21

1/64

7,5х10,5

8х11,2

8,7х12,5

8,7х13,5

10,5х13,5

В издателската практика трябва да се прави разлика между печатна кола, издателска кола, както и хартиен лист и печатна кола.


Издателската кола се приравнява на страница с формат А4, върху която има нанесени 1800-2100 знака (30 реда х 60 знака или 70 знака на ред) – големината на буквата не е от значение. *БДС и Европейски стандарт изравнени – при компютрите броенето на знаците също е унифицирано на тази основа – брой знаци на ред.
Хартиен лист и печатна колахартиеният лист има две страни, на които могат да се отпечатат две коли. Печатната кола заема само половината лист, а това означава, че ако едно издание се състои от 20 печатни коли, ще бъдат изразходвани 10 листа хартия. Печатната кола не зависи от големината на хартията, а от това колко страници побираме на лицето и на гърба на даден печатен лист хартия. При формат 1/16 – една кола е от 16 страници, 1/24 – е от 24 страници, а на един лист от 70 х 100 побираме 4 печатни коли по 12 страници /лице+гръб/ - тип джобни издания.
Печатната кола се определя от формата на изданието – размерът на готови страници и каква част от листа е 1/8 от 60х90 – една кола съдържа осем страници, с размер 22х31см. Печатната кола има 8 страници – един печатен лист съдържа 2 печатни коли – 8 страници лице +8 страници гръб =16 страници=2 п.к.; Издателските коли при осем страници ще са приблизително равни на 9,43 страници при средна големина на буквите между 12-14 пункта.
Размери на хартиените формати според типа издание:

Формат 84х108 (не се произвежда поради стандартизация в печатните машини от 1998 година) и се приравнява на 54 х 84 хартиен лист.

Стандартите на изданията от 10 се намалява на 8 основни препоръчителни групи – октомври 2002 година – Европейски стандарти на изданията.
Научни издания (еднотомни и многотомни) 60х90/16 и 60х84/16 и 54х84/8 и 1/6 при специални издания с картографски елементи

Учебни издания


Буквари – 62x92/16, 54х84/16, 54х84/8, 60х90/8

Средни училища и висши – 54х84/16, 60х90/16, 60х90/8, 70х100/16, 70х100/24, 70х100/64

Справочници и инструкции, 70х100/32

Справочни –научни (Речници, наръчници...) – 70х100/16, 54х84/16 , 70х100/32

Художествена литература (масова) – предимно 1/16 и 1/32, както и 1/24

Издания за деца – 1/8,1/16 – книжки от художествен тип – с текст и илюстрации; 1/32, 1/8, 1/6 – книжки за оцветяване, както и списания за деца.


Официални документи


Закони, укази и кодекси – 54х84/16, 70х100/32, 60х90/16 при таблици и картографски данни, и диаграми 60х90/8

Административни – 60х90/16, 54х84/16, 60х90/8; албумни формати – 90х60/16, 60х90/6

Търговски – (горните)+ разрешават се и джобните 70х100/24, 70х100/64, 60х90/32

Атласи и карти – 54х84/8, 60х90/8, 70х100/8, 70х100/24, 54х84/16 – както и техните албумни варианти – джобни формати за пътуване- технически указатели, исторически справочници.

Списания, вестници – 1/6, 1/8 и 1/4 - разрешават се и нестандартни варианти на хартии, съобразени с произвежданите или наличните печатни машини на издателствата; към тази категория се преизчисляват и бюлетините и предизборните материали, кройки и алманасите.

Художествени издания – албуми, фото-илюстрации, луксозни справочници – 1/8 и 1/6, 1/16, като в редки случаи се препоръчва използването на нестандартни хартии, най-вече за луксозни издания.


Шрифтове


Шрифт – графическите знаци на буквите от дадена азбука, цифрите, препинателните знаци, условните означения и други. Шрифтовете трябва да притежават определени художествени качества, но да бъдат и удобни за четене, което е основно и определящо качество при избора на шрифт за дадено издание. Шрифтът е важен, защото чрез него се действа на подсъзнанието на читателя. Той привлича вниманието, подсказва стила и тона на даден документ, разнообразява начините, по които читателите осмислят думите и определят усещането, което предизвиква страницата. Шрифтът е комуникация – комуникацията означава предоставяне на информация за нашите мисли или емоции на други. Колкото по-добре комуникираме, толкова по-добре ще се разбираме.

Четливост на шрифта – качество на възприятието на набрания текст – четливостта характеризира контура на графичните знаци. Шрифтът не трябва да засенчва текста. Няма лоши и добри шрифтове, има уместни и неуместни шрифтове. Помислете за читателите си и за емоцията, която искате да предизвикате. Тогава изберете подходящия шрифт.

Доказано е, че по-малките деца възприемат по-добре кръглите букви, отколкото тесните и високите, а също и шрифтове с по-едър кегел – въвежда се за тях 16-20 пункта текст и се препоръчва използването на шрифтове от типа на Универс, Балт и Блок. При атласите за ученици се препоръчват 12-16 пункта, а най-дребно изписаните текстове да не са с по-малки от 9 пункта.
Атласи и карти – точно спазване на мащабите при възпроизвеждането им, не се разрешава непропорционалното им възпроизвеждане.

Установените цветове за реки, планини, равнини, пустини (картографски знаци и начини на изобразяване, които са подчинени на европейските стандарти) да се възпроизвеждат точно – допуска се отклонение от цветовете в растеровата точка до – 7% от установения при печат.

Шрифтове - използвани за обозначение /надписване/ да са съобразени с мащабирането т.е., ако изработената карта подлежи на умаление – използваният шрифт да не падне под 6 пункта, както и разстоянието между думите. Шрифтът може да е декоративен, но да не предизвиква цялото внимание към себе си и да затруднява четенето на обозначенията. Препоръчително е използването на шрифтовете Helvetica, Palatino, Melior – избягвайте художествените шрифтове, защото ще имате проблеми при възпроизвеждането им и мащабирането им.

Височините и дълбочините – да се нанасят и описват в метри и километри - изнесени в долен десен ъгъл на картата със съответните мерни единици.


Цветово оформяне на хипсометрично и изобатно изобразяване. Ако най-високото място е плътно /приема се за 100%/, следващата по-ниска височина, която е нанесена на картата от тази височината, трябва да е с цвят –15% /плътност 85%/. Останалите международните и европейски стандарти в картографията и геодезията е в процес на договаряне и уточняване.
През 1991-1992 година се въведе задължително за всички печатни издания така наречената идентификация на всяка издадена книга. Последвалото създаване на международен стандарт през 1992 г. - ISO 2108. Международен стандарт. Информация и документация: Международна стандартна номерация на книгите с цел координация и стандартизация на използваните идентифициращи номера (ISBN). Международната асоциация на издателите излиза с призив за масово въвеждане на бар (щрайх) кодове за ISBN с цел улесняването на въвеждането на информацията за по-нататъшна компютърна обработка и ускоряване на информационния цикъл до "Books in Print" (BIP). По този начин ISBN се превръща в комплексно средство за комуникация, за хармонизиране и съвместяване на информационните процеси в международен мащаб. Приетите от Международната организация по стандартизация ISO, по-специално от техническия комитет ISO/TC 46 Documentation, стандарти през последните 5 години са задължителни и за България като член на ISO. Извършва се ускорена адаптация на БДС, като в голяма част от случаите те се заменят от ISO стандартите. Стандартите се съгласуват с международните в ТК16 към Националната Агенция по стандартизация. По този начин ще се изгради модерна завършена система от стандарти, отговарящи на международните за библиографско описание, както и полиграфическото изпълнение, графичното оформяне и дизайна на много от изданията на българския пазар. Последните съгласувани и въведени препоръчителни стандарти са от октомври 2002 година, когато голяма част от използваните в България стандарти (БДС) бяха преведени към Европейските стандарти.
Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация”
userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия
userfiles -> Използване на функции в c++
userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта
userfiles -> Съвременни архитектурни явления лектори Вихрен Бакърджиев и Милена Металкова-Маркова теми


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница