Форми на политическо участие на младите хора в България
Изтегляне 93.74 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Polina Manolova, Paissii Hilendarski University of Plovdiv
| Форми на политическо участие на младите хора в България
Полина Манолова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски” Forms of Youth Political Participation in Bulgaria Polina Manolova, Paissii Hilendarski University of Plovdiv Една от най-разпространените дефиниции за политическо гражданско участие е - действия, чрез които хората се опитват да повлияят политическата власт в рамките на политическите институции. Най-разпространената форма на това участие е актът на гласуване. Други форми са: участие в политически партии, клубове или организации; работа за политическа партия; политически действия за решаване на проблеми на местната общност. Според Петър-Емил Митев не само обществото налага норми на младите хора. Младите хора също произвеждат нови ценности, както и чрез активното си участие в социалния и политически живот, те променят обществото. В същото време участието води до себереализация на личността – възможност за младите хора да развият собствения си потенциал в образованието, работата, културата и семейния живот. В преследване на реализацията си младите хора променят обществото и допринасят за социалния прогрес. Наблюдава се все по-голяма необходимост от заместване на така наречената „стара” политическа генерация с ново поколение на млади хора, които да се включат в политическия и социален живот. Като имаме предвид широкоразпространената политическа апатия и емиграцията, които се наблюдават в най-голяма степен при младите хора, това се очертава като не лесен процес.От друга страна през последните няколко години някои политически партии се опитват да привлекат младите хора и да ги накарат да повярват, че тяхното политическо участие е много важно както за развитието на страната, така и за личностната им реализация. Повечето политически партии в България имат младежки организации, но дейността, която се извършва в тях, е по-скоро симулация на някакъв вид политическа дейност, която включва младите хора, отколкото оказване на реално влияние върху партийните решения. Бих искала да представя резултатите от национално изследване, наречено „Нови медии, нови млади”, проведено през 2008г. в България. Изследването е част от проект на институт „Отворено общество” – София, водено от екип от експерти.Изследването се опитва да отговори на въпросите – Какво точно разбираме под младо поколение днес? От какво се интересува младото поколение? Какво може да привлече вниманието на младите хора?Основните заключения от изследването показват, че младото поколение не може да се постави в ясни рамки, младежите не са еднакви в своите интереси, нито в своите предпочитания или политически пристрастия. Много е трудно да говорим за отношението на младите към политиката. В същото време под влиянието на новата медия, младото поколение става все по – разнородно. То предпочита да споделя различни стилове на живот отколкото идеи или идеологии. Разнообразието на поколението е по-видимо на социално и професионално ниво, отколкото на политическо. Oсновната задача на младежките организации на политическите партии е да популяризират идеологията и да поддържат дейността на политическата партия сред младите. Голяма част от техните функции и особено представителните такива западат и се изземат от други агенти и неправителствени организации, медии, международни фондации и други. Други функции на политическите партии, като така наречените „процедурни функции”, не могат да бъдат пренебрегнати и делегирани. Функция от този тип е привличането и подготовката на лоялни партийни членове. Подготовката на лидери и членове се случва в младежките структури на политическите партии. Затова едно от първите действия, които новоформираната партия предприема, е да създаде младежка организация. Начинът, по който тези „процедурни функции” са решени, може да доведе до криза на представителството, да увеличи отчуждението на младите хора от политическите партии и другите институции на представителната демокрация.Ниската политическа активност на младите хора не се отразява добре на политическите партии, води до загуба на политическата им легитимация. В последно време повечето от партиите в България твърдят, че изпитват липса на човешки ресурс. Всички тези опасения предполагат, че политическите партии трябва да са много загрижени за така наречения „младежки проблем” и да демонстрират голяма ангажираност и инвестиции в младежките си организации. Като се опитва да отговори на въпросите: Кои са работещите модели на политическа социализация и мобилизация на младите хора? В изследването се използва тезата на Мансор Олсън („Логика на колективната дейност”) за „селективните стимулации”. Заключението от анализа на данните е, че работещи модели на функциониращите младежки организации, намираме там, където има осигурени достатъчно атрактивни селективни стимули, не само за младите лидери, но и за по-широки кръгове от активни членове. Пример за такъв вид организация е МДПС.Модели, при които не се предлагат селективни стимули или те се отлагат за в бъдеще, не са успешни. Пример за такъв вид организация е МБСП, където в момента се наблюдава очевидна криза. Безкрайното чакане за кариерно развитие е един от основните конфликти между старите и младите лидери в партията. Също толкова важна е работата на младежката структура с редовните членове и симпатизанти. Когато тази дейност се възприема само като организиране на семинари за „международното положение и ценности”, това не осигурява никаква популярност на организацията.На стимулите не бива да се гледа само като на парични или властови ресурси. Те могат също така да се определят като „храна за душата”. Това е целта на новия проект на Българската социалистическа партия, наречен R.E.D., където акцента е върху младежкия стил на живот. Моделът на селективните стимулации е контра-продуктивен, когато става въпрос за спечелване на сърцата и умовете на обикновените млади хора. Те подозират, че този модел служи на клиентилистки практики и патронажни зависимости. По този начин се формират анти политически настроения сред политически активната младеж, която не може да бъде част от клиентелисткия елит. Изглежда това е една от причините за отчуждението на младите хора, за които важното са ценностите, а не успехът на всяка цена.Мейнстриим лидерите на политическите партии твърдят, че причината за неангажираността на младите хора с политически дейности се дължи на ценностната ориентация на младежта – твърде прагматична и с желание за постигане на бърз успех, нетърпелива. Но от друга страна младият елит трябва да има предвид, че дори в свят, където младите хора са идеалисти, популярността на политическата дейност няма да е много по-голяма, защото такъв тип млади хора ще толерират дори в още по-малка степен клентелистките практики, които се използват за мотивиране на лоялността на младите към техните партии. Пасивността на младите хора, може също така да се дължи на незаинтересуваност или неразбиране на политическия процес, както и нежелание да се приемат правилата на играта, които се смятат за корумпирани. В рамките на изследването се говори за младежките микрокултури и се твърди, че има тенденция младите хора все повече да формират идентичността си чрез свободното си време. Младите в днешно време са толкова отдалечени от политиката не само, защото са разочаровани, но и защото членството в такава организация противоречи на техния светоглед.Младежките микрокултури в България не се изразяват чрез политическа дейност или критика на съществуващия ред, а по-скоро като стилове на живот, оспорващи доминиращата тенденция. Стилът се съчетава с външния вид и не е носител на някакво скрито послание или идеология. Единственото изключение тук са природозащитниците и националистите, които могат в действителност да застанат зад някаква кауза. Най-голямата част млади хора, които принадлежат към субкултурна група, са на възраст между 18 и 25 години. Изследването определя няколко слоя младежки култури: - формирани от музикален стил - обединени от някакъв вид спорт - формирани за специфично потребление на блага - групи защитаващи каузи Групите, които са формирани заради обща кауза, се представляват от националистите и природозащитниците. Групата на природозащитниците е част от нова градска мода, Екологичните идеи стават част от стила на живот. Профилът на тази група може да се опише като: млади хора с относително висок доход, пътуващи в и извън страната, слушащи „алтернативна” музика, активни потребители на интернет, високо образовани, предимно жени.Тези, които подкрепят национално-патриотичната кауз, също представляват специфичен стил на живот и изразяват специфичен светоглед. Могат да бъдат описани като: получаващи по-нисък доход, активни потребители на интернет, предимно мъже от областни градове. Тук наблюдаваме и силна връзка между подкрепата на тази кауза и специфичен тип музика, която те предпочитат. Идеите на тази група са етно-расистки и протекционалистки, базирани на вярата в етно-генетичния български тип. Старите субкултури, които изразяваха протест към съществуващия ред са напълно изчезнали. Появяват се нови тенденции, които могат да се опишат по-добре с понятието „lifestyle” и такива, които имат тясна връзка с потреблението. Тенденцията е каузите да се превръщат в част от стила на живот. В проекта „Новите млади, новите медии” Орлин Спасов изследва образуването на нов елит на така наречените „информационно-технологични” млади хора.Появява се нов ИТ – елит. Тези елити превръщат професията в статус, който рязко ги отличава от останалата част от поколението. Този елит има привилегирована позиция, по отношение на високия доход, престижно потребление, рано постигната независимост от родителите, чувство на сигурност. Тези ИТ – млади хора все повече се считат за новите млади хора. Нови млади хора не само по отношение на поколението, но също и като професионална идеология, потребителска култура и други. Технологичната неутралност ги подтиква към деполитизираност. Тези елити показват висока степен на солидарност в групата и много по-малка ангажираност с проблемите на обществото и в частност на собственото им поколение. Липсата на напрежение на пазара на труда в тяхната област ги прави по-малко активни като социална група. В същото време те са много заинтересувани от подобряването на заобикалящата среда като цяло, защото това ще им гарантира по-добро качество на живот. Самочувствието на лидери на поколението, което те демонстрират на социално ниво, може лесно да се пренесе и на политическо ниво. Въпреки че по-голямата част от тези младежи са аполитични, някои от тях все пак са склонни да подкрепят каузи. ИТ- младежите са нестабилен елит. Те са едновременно либерални и консервативни. Смята се, че анализът на тази група може да има прогнозна стойност. Може да предложи индикации за бъдещи поведенчески модели на младите хора, при достигане на това ниво на реализация и потребление. Анализът на ИТ-младежите ни позволява също така да наблюдаваме как високият статус влияе на поведението и на идентичността. Бих искала да се спра по-подробно на младите хора, които разбират участието в политически партии като професионална възможност.Очевидно голяма част от младите хора в България не желаят да се включват в политически дейности и дори, когато им се случи да се занимават с политически каузи, те предпочитат да им дадат друго наименование. Над 43% от младежите в България не гласуват, а повече от 57% не биха гласували отново. Доверието им в политиците е по-ниско от средното за страната. Изследването „Състояние на обществото”, разкрива, че младите хора са убедени, че тези, които са спечелили от прехода, са политиците и криминално проявените бизнесмени. Готовността на младите за участие в политическия живот е под санитарния минимум. Въпреки всичко има 2% младежи на възраст от 18 до 30 години, които са членове на политически партии. Ако вземем предвид и факта, че много от младежките организации на политическите партии са регистрирани като неправителствени организации, може да добавим още 2.6%.Младите партийни членове може да разделим на професионалисти и националисти. Професионалистите са тези, чиято партия е във властта или се надява скоро да я получи. Професионалистите редовно посещават семинари, учат се да печелят и управляват проекти и най-важното нещо – познават се по между си. Например младото крило на СДС бавно се прелива в младежката организация на НДСВ и след като последната загуби шансовете си за управление, тези млади се устремиха към младежката организация на ГЕРБ. За външния наблюдател младите професионалисти приличат на колеги, без особени политически различия. Това обаче не притеснява младите професионалисти, защото те смятат политиката за професионално занимание, нещо като мениджмънт на държавата, което не изисква политически различия, а умение за придобиване на управленски инструменти. Затова мейнстриим младите политици не се притесняват, че връстниците им нямат желание да се занимават с политика.Младите професионалисти смятат, че най-важните неща са постоянството и упоритата работа, което им гарантира издигането в организацията, както и им дава възможност да защитават каузите си. Националистите, работещи в партия, са по-разпознаваеми, сайтовете им са по-добре поддържани, форумите им са активни и участват в многобройни социални мрежи в интернет. Те организират зрелищни кампании, които се покриват от традиционните медии. Те не искат да ги бъркат с младите професионалисти, участващи в младежките мейнстриим организации, смятат ги за сноби и не ги харесват особено.Липсата на ресурси в националистическите организации, привлича към тях по-скоро хора с идеали, отколкото със стремежи за кариерно развитие. Членовете на тези партии се опитват да привлекат младите хора към политиката, но техния единствен ресурс е национализма, който не изглежда достатъчен, поне за момента. Според държавата младежтта трябва да се развива чрез приемането на закони, създаване на агенции, фондове, сдружения и съвети. „Младежката политика” в България се изгражда върху схващането за непълноценноста и риска, които носи в себе си младостта, а за младежката възраст понякога се посочват прекалено широки граници, което насърчава инфантилността и зависимостта на младите хора от партийната политика.Истинската цел на младежката политика всъщност си остава осигуряването на елкторална подкрепа сред по-младите избиратели. По думите на Антоний Гълъбов партиите у нас продължават да създават младежки организации, залагайки на политическия кариеризъм на една десета от младите хора. Според него днес все още съществува стремеж младите хора да бъдат контролирани и наставлявани. Пример за това е предложението на президента Първанов да се въстанови т.нар. бригадирско движение. Проблемът с доброволното младежко участие в никакъв случай не може да бъде решен с приемането на поредния закон, зарди огромното недоверие към инстистуционалната и нормативна среда. За да бъде насърчено младежкото участие е необходимо да се гласува доверие на младите хора, да се осъщесви диалог с тях и те да се приемат за равни на възрастните. Литература Гълъбов, А., „Младите искат принципи и кауза”, http://www.bsm.bg/index.php?option=com_content&task=view&id=237&Itemid=65 Национално изследване „Нови медии, нови млади” (www.politiki.bg) Kovacheva, S. (2000), “Keys to youth participation in eastern Europe”, Council of Europe Publishing, Strasbourg. Mitev, P.-E. (1982) “Sociology Facing Youth Problems”, Youth Problems (Russian) Vol. 34, pp. 1-274 Каталог: ne joomla -> media -> cinefogo cinefogo -> Социални предпоставки за формирането на европейска идентичност Изтегляне 93.74 Kb. Сподели с приятели:
|