Форумът на Английската

Легендите разказват, че някога край нашето градче е имало една дълбока гора, в която живеели трима зли братя - вълци. Те редовно се промъквали нощем в града и отвличали малки момиченца, замъквайки ги в дълбоките дебри на гората. Много ловци се опитвали да намерят и хванат

Историята започва, когато Випуск ‘2004 достига последната година от обучението си в IАЕГ и по „Свят и личност“ им е поставена задачата да направят проект. Сред множеството лишени от вдъхновение идеи, в които крайната цел е получаването на оценка, двама ученици (Милко и Марто от 12е) избират да направят нещо полезно, поправяйки това, че Английската гимназия няма своето местенце в Интернет пространството. Въпреки че изпълнението на проекта е обявено за неуспешно, резултатът от него е, че гимназията се сдобива със свой Интернет форум. Тоест, място, където учениците и учителите могат да дискутират различни теми, свързани с живота и училището.

След усилена реклама на форума от страна на създателите му The Voice, exabyte и Bars, (известни още като Марто, Милко и Милен), в него се регистрират неочаквано много потребители, като Прасето, Samuel Vimes, чичо Скруч, Скункса, който ухае на хубаво, левскарката, мулти-аватар, кака Васка и бате Доро, Good Angel и т.н. Новината за появата на форума се разпространява бързо и скоро в него навлизат потребители и от по-долните випуски. Постепенно форумът се развива, появяват се и първите форумци с над 1000 мнения, после с над 2000. За много хора, форумът се превръща в едно специално място, където могат да дискутират различни проблеми от живота в училището и извън него.

В началото, ентусиазмът беше голям, някои потребители изписваха по няколко клавиатури на ден във форума и за тях той стана нещо като втори живот. Стигаше се дотам, че някои хора забравяха да натиснат бутончето Изход при излизане на форума, което доведждаше до неописуемата тръпка да седнеш на произволен компютър в произволна Матрица и да откриеш, че преди теб във форума от точно този компютър е влизал например Loimon. За съжаление, въпреки доброто начало, количеството беше за сметка на качеството. Писането беше абсолютно неконтролируемо. Форумът се прероди като втори чат канал на Английската, който даде живот и поле за изява на многократно повтаряни лафчета като “Е, много ясно, бате”, “Караш конче”, “Къртиш мивки, рутиш фаянс”, “Злото не умира”, “Куха лейка” и безброй други. Много от потребителите не си правеха труда да спазват добрия тон, а още по-малко да използват кирилица и членоразделна реч, сред които легендата horhe (койт омеждудруг отое леге нда, з ащо топи шеше ка точе лис левияси кра к, новин терн етвар иант). Учителите се превърнаха в най-дискутираната тема, редом с личноста на Шалчо и други нецензурни теми, което наложи въвеждането на груби мерки – съдаването на модераторски екип за бързо реагиране и мистериозно изчезване на Учителския форум. Мълвата разказва, че тримата родоначалници на форума, в един мрачен за него ден били привикани в директорския кабинет и “убедени” в нуждата да не се обсъждат учителите в тяхното творение, за всеобщото (най-вече тяхно) благо. Така се стигна до сериозен спад на унищожените по вина на форума клавиатури. Форумът остана без тези потребители, които го посещаваха основно, за да злословят анонимно срещу учителите. Из другите теми също се изгуби част от атмосферата, която се беше създала в началото. Дори учителката по география Светослава Савова, за която имаше доста дълга тема, където много хора имаха желание да се представят за нея, изрази мнение, че след премахването на темите за учителите, форумът е загубил част от обаянието си.

Но въпреки това, форумът не умря. В него имаше от теми, в които човек можеше да види неща като това, как Прасето ходи, водено на каишка, до такива, в които човек можеше да прочете поезията, писана от възпитаници на гимназията или екзистенциален диспут за Достоевски, а защо не и размисъл над обществени явления като “Зозата – социален феномен”. Обсъждаха се теми, свързани с училището, като най-красивото момче/момиче в Английската, оркестъра на гимназията, мажоретките, бисери на учители, че дори и теми за отделни класове. Обсъждаха се различни културни събития, като рок фестивали и концерти. Обсъждаха се и актуални събития, като параламентарни и местни избори, празниците, концертите на Английската, дори стачката на учителите. Форумците многократно си огранизираха срещи, като се събираха я да отворят бирена бутилка в някое дърво в парка, я да развъртят нунджако, я поредната форумкиня да се обясни на произволен администратор “Ах, колко красиви сини очи имаш!”, я да дефилират с нови бански костюми край басейна “Мария Луиза”.

След близо година лудеене, част от форума се дипломира успешно и пое към светлото бъдеще, но срещите на форума си останаха все тъй пълни, само че на тях се разказваха вече и студенски лафове. Някои спряха да пишат, изникнаха нови потребители от долните випуски. В момента, Форумът включва около 7 поколения участници, сред които ученици от осми и девети клас. Те пишат наред с хората от Випуск‘2003, които все още не са напуснали света на форума. Тенденцията е това разрастване да продължи още доста време. Или поне докато Милко има интернет. В последно време форумът преживява новото си прераждане с интелектуални дискусии като „Смисълът на живота“, „Метъл vs. Чалга“, „Къде си хвърляте боклуците“, „Самоубийството“, гарнирани със сладникаво включване от „Кога се влюбихте за последно?“ и „Кога се напихте за последно?“, съчетани с темите „Internet fun“ и „Вицове“, в достойната компания на „Кажи нещо за този преди тебе” и вечната класика „За тъпи, прости и деградирали”... Животът кипи - форумът може да се похвали със скромните над 8000 мнения за последния месец. Може да дойдеш и ти и да станеш част от него

Постскриптум: Във връзка с огромния успех на форума, решихме да се свържем с един от създателите на форума, за да го помолим да сподели две-три думи с читателите на вестника, но той отказа с думите „Копеле, не ме занимавай, сега съм зает да свалям главната редакторка на Zelen Domat.”

Постпостскриптум: Ние, долуподписаните, позволяваме, разрешаваме и насърчаваме всички да четат, променят и споделят нашето творение както намерят за добре.