Франчайзинг метъодът, който изстреля „McDonald`s на върха на международния пазар



Дата21.06.2018
Размер270.79 Kb.
#75347


Стопанска академия “Д. А. Ценов”








НА ТЕМА:
Франчайзинг – метъодът, който изстреля „McDonald`s” на върха на международния пазар

Изготвила:

Добромира Добрева,

2 курс,сп.Бизнесинформатика,

25 група, факултетен № 085126


Свищов

2010

Съвременните пазари, чийто основен белег е високата конкуренция, неминуемо поставят всяка фирма пред предизвикателството да оцелее. Динамичните промени на външната среда изискват и адекватни промени в поведението на организацията, която трябва да избере нужното направление на развитието сред множество алтернативи.

В основата на меж­дународния маркетинг стои обективната необходимост от разширяване на пазарите в резултат на нараст­ващата зависимост на националните икономики от външните пазари, зависимостта от местния пазар, конкуренцията, по-го­лемите възможности на производството, техниката и техноло­гията.

В специализираната литература понятието “международен пазар” се използва за “обозначаване на връзки и отношения между стопански субекти (търговски, посреднически и индустриални фирми, банки, застрахователни компании) и държавни, респективно международни органи, упълномощени да координират и контролират по специфичен начин спазването на установения от участващите субекти регламент”. Възникналите в тази връзка отношения са свързани с размяната на ефекти, респективно на стоки по определени правила, но са съобразени също така и с действащите пазарни фактори. В процеса на размяната и на обръщението обикновено се включват субекти с различна национална или държавна принадлежност, а самият трансфер най-често е свързан с преминаването на национални граници и тази особеност служи за разграничаването на националния от международния пазар.

Международният пазар най-често се свързва с реализирането на сделки, в които участват партньори от различни страни. Международният характер на един пазар може да се определи не само от различната национална принадлежност на участниците, но и от типизирането на условията и механизмите на търговия. В зависимост от броя на участниците или от обема на реализирания оборот, но също така и от регионалната определеност на обхвата, обособилите се вече пазари могат да се характеризират като международни.

Една от най-големите и най-преуспелите фирми на международния пазар е McDonald’s. McDonald’s е американска верига ресторанти за бързо хранене, която обслужва 47 милиона клиенти по цял свят дневно.

Първият ресторант е открит на 15 май 1940 г. в американското градче Сан Бернардино, Калифорния от братята Мак и Дик Макдоналд. Тяхната концепция за бързо обслужване през 1948 г. установява принципите на днешните ресторанти за бързо хранене. След време Крок купува от братята Макдоналд веригата магазини и ги превръща в едни от най-проспериращите в света. През 1967 г. става факт първият ресторант извън пределите на САЩ, а именно в Канада, като от тогава започва развитието на компанията като една от най-големите интернационални фирми.

Следващата голяма година е 1988 г. когато Макдоналдс „разбиват“ Желязната завеса и откриват ресторанти в социалистическите Югославия и Унгария. През септември 1991 г. във Виена е открит главен офис за Централна Европа с цел да се координира откриването на нови ресторанти в бившите социалистически страни, като Чехия, Полша, Словения, България, Латвия, Естония, Румъния и Словакия, изграждайки 292 ресторанта в 13 страни до края на 1996 г.

В настоящия момент „Макдоналдс“ е най-голямата верига от ресторанти за бързо обслужване с над 30 000 ресторанта в 121 държави в света.

Компанията е специализирана в приготвянето на хамбургери, чийзбургери, пържени картофи, млечни шейкове, десерти и безалкохолни напитки. Други продукти, които напоследък се предлагат са: зеленчукови салати, плодове и сандвичи. Много от ресторантите на „Макдоналдс“ имат детски площадки и организират мероприятия за децата. Символът на „Макдоналдс“ е клоунът Роналд Макдоналд.

Днес ресторантите McDonald’s са известни по цял свят, a в България са вече от 10 години на пазара. След като навлиза на пазара чрез свои собствени капиталовложения (преки инвестиции), компанията чрез своето представителство “Макдоналдс България” ООД в края на 2000 г. решава да предложи франчайзинг на български предприемачи и обявява условията на франчайзинговия си пакет за България. До момента McDonald’s е инвестирал в страната около 32 млн. щ. Долара в над 29 обекта (19 ресторанта, от които 10 в София и 10 McDrive обекта, от които 6 в София). Франчайзинговият договор се сключва за период от 20 години. Основните принципи на McDonald’s са качество, обслужване, чистота, на най-добрата възможна цена. Инвестицията се разпределя между McDonald’s и получателя на франчайзингови права. McDonald’s купува или наема земята, изгражда сградата или реконструира вече съществуващ обект. При пълен франчайзинг от предприемача се изисква да закупи франчайзингов пакет, който включва кухненско оборудване, вътрешно обзавеждане, декорация, рекламни знаци, детски площадки, озеленяване. Стойността на целия пакет е ориентировъчно 420 хил. щ. долара. Необходими са минимум 50 % собствен капитал, катo предприемачът трябва да докаже произхода му. Задължителният осигурителен безлихвен депозит е 15 хил. щ. долара, разходите по откриването на обекта и инвентарната наличност са 60 хил. щ. долара, първоначалната франчайзингова вноска е 45 хил. щ. долара, ресторанта и обзавеждането (франчайзнговият пакет) струват 300 хил. щ. долара. Франчайзинговият пакет може да варира в зависимост от местоположението на ресторанта и се базира на средните инвестиционни разходи. За наем на ресторанта се плащат 12 % - 18 % от месечните продажби. Определя се и минимална сума, която се нарича “базисен наем”.

Франчайзинговата такса за използване на марката е 5 % от месечните продажби. Още 5 % месечно се плащат за маркетингови и рекламни кампании. Кандидатите, които са подписали и договор за лизинг, плащат и лизингова такса от 5 % върху продажбите. Лизинговата програма дава възможност на франчайзополучателя да закупи бизнеса по всяко време между първия ден на втората година и последния ден на третата година от подписване на договора. Франчайзополучателят се одобрява след дълга процедура от интервюта. Установяват се бизнесопитът и личните качества на кандидата. Следва оценка на място, т.е. работата в ресторант на McDonald’s. Одобрените кандидати преминават през специално обучение, което трае от 9 до 14 месеца и завършва с диплома на “Хамбургер юнивърсити”, САЩ. Договорът за франчайз се сключва между кандидата като физическо лице и McDonald’s и отделно между компанията и фирмата на предприемача, като предпочитаната юридическа форма е ЕООД.

Наблюдава се спад в интереса към McDonald’s през последните години. Взаимствайки от идеята на Рей Крок в една или друга насока, редица предприемачи стартират заведения за бързо хранене, добавяйки и нови елементи в цялостната организация и обслужване. Извършвайки критичен анализ на условията, които поставя франчайзодателя можем да обобщим, че конкретно за българските условия таксите (първоначална и последващи) са твърде високи за един потенциален български франчайзополучател. Това е и основната причина мастер правата за McDonald’s да се притежават от предприемач в Турция, който отговаря и за нашата страна. През последните 20 – 25 години започва да се утвърждава и прилагането на франчайзинг от трета генерация, характеризиращ се с елементи наравноправно сътрудничество между всички участници и разширяване на влиянието на франчайзополучателите при управлението на франчайзинговата система.За динамиката в развитието на франчайзинга говори фактът, че ако през 1980 г. в САЩ е имало приблизително 1500 франчайзодатели и над 400 000 франчайзополучатели, днес техният брой е съответно 3500 и над 550 000 фирми. Продажбите в сферата на франчайзинга годишно надхвърлят 1 трилион долара, което представлява около 40 % от цялата търговия на дребно в страната и ангажира 7,2 млн. души в около 70 отрасъла на икономиката. Съгласно предвижданията на Американската франчайзингова асоциация през 2010 г. 2/3 от БНП на САЩ ще се сформира в сферата на франчайзинга.

Поради изключителната си посещаемост и разрастване по целия свят „Макдоналдс“ става символ на глобализацията и в частност на американския начин на живот. Често компанията е давана за пример, щом стане въпрос за дебати, свързани със затлъстяването, средата на работното място и обслужването на потребителите. „Макдоналдс“ често се дава като пример за компания, която се разраства на базата на договори . Най-често, обаче с комапнията „Макдоналдс” се асоциира бързото разрастване на фирма на базата на фарнчйзинг.


Понятието “франчайз” произхожда от средновековна Франция. Там то означавапрехвърляне на привилегии на трети лица, които срещу заплащане извършват производство от държавен интерес или търговия с определени продукти. Във Великобритания понятието отразява привилегията, която британската корона предоставя на доверени лица при събиране на данъци, а в САЩ през миналото столетие под името “франчайзинг” са се давали права при разработване на континента. По този начин в известна степен са концесионирани и железопътните линии. Заимствана в американския икономически речник думата франчайзинг в своето изражение се развива по нататък според условията на пазара. В средата на 19 век под франчайзинг се разбира търговско използване правата на трето лице —и с това почти се постига близостта с днешното разбиране за франчайзинг.

Първите „модерни“ франчайз - системи ги има по време на започващата индустриализация: в 1860 година компанията за шевни машини „Сингер Сюинг Машин Къмпани“ позволява на пътуващи търговци да продават техни шевни машини от свое име и за своя сметка. Пионера Сингер последвали други като Дженеръл Мотърс, Кока Кола и Снап он Тулс. След Втората световна война се развива нова форма на франчайзинг. Франчайз — системата трябва да се приспособи към новите изисквания на масовия пазар. Това означава, че заедно с чистия стоков пласмент, съответно и в предлагането на услуги усилено се работи за изграждане на системни идентификации. За това се въвеждат единни изяви, които стимулират създаването на марки и служат за профилирането. Това позволява на клиента да различава ясно една от друга офертите и системите.

Днешната форма на франчайзинг е осъществена първоначално на 2 март 1955 година от добре известната на всички франчайз — система“Макдоналдс”. Експанзията на Макдоналдс преминава при това успоредно с всеобщия успешен пробив на франчайзинга. По-нататъшното развитие на днешния франчайзинг се състои в това да се разшири ориентирането в предлагането около знанията за управление.Така един основател на предприятие, който днес навлиза във франчайзинга, може да очаква търговска концепция до ключ- същата, която му показва от “А до Я” успешна реализация на пазара. Ако се разгледа историческото развитие на франчайзинга, то става ясно, че той е допринесъл значително за икономическия подем на САЩ , както и на Европа в нарастваща конкуренция с местните форми на предприятия. Днес по света съществуват над 10 200 франчайзодатели и 800 000 франчайзополучатели.

Франчайзингът подкрепя средното съсловие: често малки и средни предприятия, които под натиск на конкуренцията или разходите могат да попаднат в затруднено положение, могат да подобрят положението си чрез допълнителна подкрепа или чрез включване в съществуваща система. Франчайзингът насърчава основатели на предприятия, когато има добри предпоставки за успешен старт и създава възможност за професионална независимост. При това въз основа на добрите образователни концепции във франчайз — ситемата, партньорите с различна професионална подготовка имат еднакви шансове.

Стратегията за успех на франчайзинга се крие в партньорството, което води до ситуацията „печеля — печеля“, от която и двете страни — франчайзополучател и франчайзодател — печелят по същия начин. От своя франчайзодател получавате важни нематериални ценности в ръцете си. Това са например предимства в маркетинга, ноухау, конкуренция, продуктивност, компетентност и организация. Накратко казано важна основа за бъдеща сигурност и носещо печалба съществуване, на която вие със своятапредприемаческа активност можете да се опрете.

Компетентна подкрепа от франчайзодателя; франчайзодателят гарантира основните решения на партньора си, подкрепя го в изграждането на предприятието,дава необходимото знание, съветва партньора в управлението на предприятието и наблюдава подпомагайки неговия икономически успех.

Приоритетни области за ефективно използване на франчайзинга са:

* обществено хранене:

- вериги за бързо хранене, хотелски и ресторантски вериги

* производство и търговия с безалкохолни напитки;

* търговия на дребно:

- вериги от супермаркети и магазини;

* услуги, свързани с използването на автомобили:

- отдаване на коли под наем, сервиз на автомобили, търговия с резервни

части и гуми;

* битови и комунални услуги:

- поддръжка и почистване на домовете, обзавеждане, пране и химическо

чистене, градинарски услуги, услуги и продукти за домашни любимци;

- фризьорство, козметика, фитнес; фотографски и телефонни услуги и др.

* социални услуги:

- здравеопазване, образование, спорт, туризъм, развлечения;

* бизнес услуги:

- счетоводни услуги, печатарски услуги, компютърна обработка на

информацията, фотокопирни услуги, наемане на персонал, рекламни услуги и др.

* дистрибуция на нефтопродукти.

Франчайзингът има сложна природа. Той се утвърждава като печеливша концепция за изграждане на междуфирмени отношения за бърза експанзия на вътрешния и на международния пазар на определени стоки и услуги. От гледна точка на маркетинга той е пазарно ориентиран метод за продажба на бизнес услуги на независими, обичайно малки компании, които притежават капитал, но нямат достатъчно бизнес опит. Също така той представлява и канал за реализация.

Съвременният маркетинг познава голям брой форми на коопериране и сътрудничество между фирмите с оглед по-добрата реализация на продуктите на вътрешния и международния пазар. В основата на това многообразие са залегнали модерните форми на международен обмен, силната конкуренция, обусловена от глобализацията на пазарите и премахването на много от традиционните монополи, както и особеностите на подготовката и технологичния цикъл на сключването и реализацията на самите сделки. Най-общо тези операции могат да се поделят на следните типове сделки:


  • инженерингови сделки

  • научно-техническо коопериране

  • производствено коопериране

Към групата на производственото коопериране се отнася и франчайзингът, съобразно класификацията на Икономическата комисия към Съвета на Европа, както и: субконтрактът, смесените фирми, лицензирането, прякото договаряне, Joint-Venture-ите и др. Крайната цел на тези кооперирания е извличането на конкурентни предимства от know-how-то, фирмената структура и клонова мрежа на парньорите, като по този начин се получава по-изгодна позиция спрямо конкуренцията. Сключвайки тези стратегически алианси, отделните фирми придобиват значителен финансов, технически и изслдователски потенциал, който бива подчинен на постигането на една комплексна цел - намирането и усвояването на ново, по-добро технологично решение, на нов продукт, обединяване на маркетинг дейностите за по-ефективно експлоатиране на пазара, както и съвместното разработване на големи инвестиционни проекти, въвеждането им в действие и съвместното им експлоатиране.

От гледна точка на мениджмънта той е хибридна организационна форма, която е разположена между двата екстремни варианта – вертикалната междуфирмена интеграция и операции между напълно независими форми. Въпреки, че контрагентите по операцията са независими, сделките които сключват помежду си имат характера на вътрешнофирмени операции.

От позициите на международния бизнес франчайзингът е метод за навлизане на международния пазар, съответстващ на третия етап от процеса на интернационализация на бизнеса, след класическото лицензионно съглашение и преди изграждането на смесени фирми. При него се съчетава една успешна комбинация от по-нисък риск, характерен за дистрибуторските, комисионните и агентските операции и прецизен контрол, характерен за смесените фирми.

От позицията на търговското право това е двустранен договор, с който

франчайзодателя предоставя лиценз или разрешава осъществяването на определен бизнес от франчайзополучателя, под името и търговската марка на франчайзодателя и при ползване на предоставените от франчайзодателя методи.

По своята същност франчайзинговата търговска сделка може да се определи като правни взаимоотношения, изразяващи се във възмездно предаване от един субект (фирма, като правило с ясно изразен имидж и висока репутация на пазара на стоки и услуги) на друг субект (фирма или индивидуален частен предприемач) на средства за индивидуализация на

произвежданите стоки, изпълнявани работи или оказвани услуги (стоков знак или знак за обслужване, фирмен знак), технология за организиране на бизнеса и друга пазарна информация, които, използвани от другата страна, ще съдействат за разширяване на пазарните позиции и обема на продажбите срещу заплащане на франчайзингова цена.

В документите на международната асоциация по франчайзинг той се

определя като форма на продължително сътрудничество, при която освен лицензионна привилегия за бизнес задължително се предоставя помощ при

организиране на производството и управлението на бизнеса, както и при

организиране пласмента на продуктите, стоките и услугите.

Партньорите при франчайзинга се наричат франачйзодател и франчайзополучател. Франчайзодател се нарича страната, продаваща и предоставяща изключителните права на ползване на интелектуалната и индустриална собственост, а франчайзополучател - страната купувач, получаваща правата за ползване на защитената интелектуална и индустриална собственост.

Обектът на покупко-продажба на франчайзинговата сделка е възприето да се нарича “франчайз”, изразяващо се в право на създаване на предприятие и на търговия с продукция или на предоставяне на услуги при определени условия и срещу определена цена. Предприятието, създадено на база на франчайзинга, е възприето да се нарича франчайзингово предприятие.

Съществена особеност на франчайзинговата сделка е, че тя не се ограничава само с покупко-продажбата на франчайз права, а предполага дългосрочни и стабилни взаимоотношения между продавача и купувача на

франчайза, т.е. на правата на защитената интелектуална собственост. Франчайзодателят предоставя на франчайзополучателя правото на ползване на неговата търговска формула, включително и правото на ползване на съответното негово ноу-хау (неообходими знания и умения), както и неговите особени знаци, заедно с други услуги и форми на техническо съдействие, позволяващо на франчайзополучателя да осъществява своята делова дейност по същия начин и със същата представа на клиентите за нея (image), както това е при франчайзодателя. Франчайзополучателят се задължава да приложи търговската политика на франчайзодателя и да постигне характерната за него потребителска представа във взаимен интерес на договарящите се страни, а и в полза на клиентите, както и да спазва съгласуваните договорни задължения.

Разгледан само от финансова и търговска гледна точка, франчайзингът е алтернатива на инвестирането на значителни средства за

разпространение на стоки, която позволява на франчайзанта, а понякога и на франчайзьора да осъществяват самостоятелно предприемаческа дейност при наличието на ограничени финансови средства чрез инвестирането на ограничен капитал с ограничен риск. Франчайзьорът обикновено предоставя утвърдени търговски марки, с което дава на франчайзанта възможност да осъществява своята дейност, без да се излага на голям риск. Едно от предимствата на този тип отношения е използването на отделен продукт или дейност, ползващ се с добро име сред клиентите.

Френската теория се придържа към мнението, че франчайзингът по същество е прилаганата в САЩ форма на европейското изключително споразумение за продажба (дистрибуторство), с единствената разлика в наличието на предварително заплащане на определена сума, както и на задължителното предоставяне на правото на използване на търговската марка. Според френската теория това сходство между франчайзинга и дистрибуторството създава възможност франчайзантът да получи права, идентични с тези на дистрибутора при прекратяване на договора.

Според немската теория, франчайзингът представлява в европейски условия ефикасно средство за развитие на малките и средните предприятия като алтернатива на големите олигополистични предприятия.

В съвременния международен бизнес под понятието франчайзинг се

разбира вид бизнес, при който франчайзодателят предоставя правото на ползване на неговата търговска марка върху производството на даден продукт или услуга на дадена фирма, наречена франчайзополучател. Образно казано франчайзингът е “бизнес под чадър”.

Определението на Българската франчайзингова асоциация гласи: “Договорът за франчайзинг е съглашение, по силата на което франчайзодателят дава разрешение за използване на притежаваната от него търговска марка или марка за услуги, фирма, ноу-хау и други обекти на интелектуална собственост и изключително право за продажба или извършване на услуги на друга страна.”

Определение за франчайзинг и франчайз договор се съдържа и в ЗКПО. Според него, франчайз (т. 22 от ДР на ЗКПО) е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, за да се използват за препродажба на стоки и/или за предоставяне на услуги за крайни потребители ( т. 22 от ДР на ЗКПО). Подобно на лицензионния договор тук се прехвърлят права срещу финансово възнаграждение. Съществена отлика от лицензионния договор е, че франчайзодателят е активно задължен да оказва съдействие за развитие на предмета на договора за франчайзинг както първоначално, така и през срока на договора.

От гледна точка на зрелостта на франчайзинговите отношения и на

степента на обвързаност на франчайзодателя и франчайзополучателя, франчайзингът се дели на:


  • франчайзинг от първо поколение - Product & Service Franchising;

  • франчайзинг от второ поколение – Entire Business Franchaising

  • франчайзинг от трето поколение – Master Franchising.

Франчайзинг от първо поколение - предполага предоставяне на правото

на ползване на фирмено наименование и търговска марка и предоставянето на правото на изключителна дистрибуция на определен пазар; характеризира се с най-малка обвързаност на контрагентите; понякога се нарича субординационен, за да се подчертае йерархичността на отношенията между контрагентите. Франчайзингът от първо поколение се реализира преди всичко чрез отделни договори между франчайзодателя и всеки от франчайзополучателите.

В зависимост от вида на бизнеса - обект на франчайзинг, франчайзингът от първо поколение се дели на :


  • Продуктов франчайзинг (Product Franchising) - права, знания,умения за производство на определен продукт под търгoвската марка на франчайзодателя.

  • Дистрибуционен франчайзинг (Distribution Franchising) - права, знания, умения да се продават продукти, доставени от франчайзодателя или от трети лица в търговски обекти, носещи името и търговската марка на франчайзодателя.

  • Франчайзинг на услуги (Service Franchising) - права, знания, умения да се извършват определени услуги под търговската марка на франчайзодателя и в съответствие с неговите стандарти.

Най-често такива споразумения се използват при търговията със безалкохолни напитки, автомобили, перилни продукти.

Франчайзинг от второ поколение (Entire Business Franchising) -възниква след 60-те години; отношенията между контрагентите са по-скоро координационни, отколкото субординационни; франчайзополучателят запазва юридичеаската си самостоятелност. Франчайзополучателят възпроизвежда бизнеса на франчайзодателя.

Франчайзинг от трето поколение (Business Format Franchising или Master Franchising) - водещ елемент в сътрудничеството категорично е кооперирането. Целта е да се приложи цялостната бизнес концепция на франчайзодателя, която се нарича бизнес формат.

Франчайзингът от второ и трето поколение се реализира чрез изграждане на франчайзингови системи. Те биват два вида. При първия, приложим за франчайзинг от второ поколение, франчайзодателят сключва договор с франчайзополучател, отговарящ за определен регион, наричан регионален франчайзополучател (region developer). Този регионален франчайзополучател възпроизвежда франчизирания бизнес в региона като изгражда собствени бизнес единици. Той няма право да предоставя франчайзинг на независим и субфранчайзополучатели.

При втория вид, приложим при франчайзинга от второ и трето поколение, франчайзодателят сключва франчайзинговия договор с франчайзополучателя, като му предоставя правото да възпроизвежда бизнеса чрез собствени стопански звена и да предоставя субфранчайзинг на независими бизнес единици. Това право превръща франчайзополучателя във франчайзодател за фирмите, на които е предоставил франчайзинговия пакет. В практиката този франчайзополучател– посредник се нарича master franchisor. Независимо от спецификата в правата master franchisor и регионалния франчайзополучател управляват съответните франчайзингови системи, координират оперативната работа на всички франчайзополучатели, изпълняват общите за системата маркетингови функции и предоставят услуги за стартиране на франчайзинга и за успешно функциониране на отделните звена. Мастер франчайзингови са именно отношенията между франчайзодател и франчайзополучател, които правят възможна международната експанзия на един франчайз. В рамките на тези взаимоотношения, франчайзодателят предоставя франчайз права на избрания "мастер франчайзополучател", въз основа на които последния има правото и задължението да развие франчайз концепцията на територията, която франчайзодателя му е предоставил, продавайки от своя страна франчайз права на единични франчайзополучатели. Мастер франчайзополучателят сам не реализира франчайз концепцията. Той е бизнес ниво в структурата на франчайзинговата верига, което осигурява нейното развитие, посредством продажбата на франчайз на единични франчайзополучатели. Например, за територията на България може да има един мастер франчайзополучател на известна международна верига, а той от своя страна да осигури франчайзополучатели за по-големите градове в страната.

Продажбите при “бизнес формат франчайзинг” нарастват непрекъснато по света. Независимо от това, че няма последни данни за обхвата на франчайзинга в САЩ, повечето анализатори на тази индустрия считат, че бизнес формата представлява 27% от всички франчайзингови продажби, ангажира 68% от всички франчайзингови предприятия и обхваща 74% от заетите във франчайзинговия бизнес.

Според критерия изграждане на франчайзингова система изследователите разграничават два вида франчайзинг:


  • първичен, при който се изгражда нова пласментна система за целите на франчизиране на бизнеса;

  • вторичен или производен, при който се преструктурират съществуващи пласментни системи.

Електронният франчайзинг е аналогичен на традиционния. В действителност изпълнението му в Интернет е доста улеснено. Прехвърлянето на цифрови продукти, процеси и марки е много лесно. Пример за това са сдруженията на големи търговци на книги в Интернет. Те не са истински франчайзингополучатели, тъй като големите компании продаващи книги имат свой собствен склад. Те дават право на франчайзинг партньорите да продават продуктите им чрез своите web страници. Предимството на тази система е, че няма никакви разходи за дистрибуция. Възможно е партньорите да доставят продуктите от франчайзингодателя без крайния клиент да разбере това.

От франчайзинга печелят и двете страни по франчайзинговия договор, като свеждат до минимум предприемаческия риск. Той дава възможност за

разкриване на търговски обекти под известна търговска марка, изпитан опит, чрез използването на които се гарантира развитието на стабилен бизнес, минимизиране на риска и на разходите при утвърждаване на конкретен пазар, както за франчайзодателя, така и за франчайзополучателя. По-долу са изложени по-важните предимства и рискове за страните по франчайзинговия договор.

За франчайзодателя:

1. Излизане на нови пазари и разширяване на дейността с по-малко средства и риск. Трайно настаняване на чужди пазари без износ на капитали (макар че има и изключения - в областта на франчайзинга през последните години се наблюдава тенденция на смесено финансиране - и двете страни по договора предоставят капитали за развитието на франчайзирания продукт);

2. Икономическата власт остава за фирмата-майка. Осъществява цялостен контрол върху дейността на партньора си, като така гарантира запазването на доброто си име и популяризацията му;

3. Иска се съгласието и одобрението му практически за всичко: за нововъведения, за напускане на системата или продаване на предприятието от страна на франчайзанта, т.н.;

4. По-малък обем на инвестициите в сравнение с откриването на филиали на компанията;

5. Минимизиране на възможностите на странови, политически и валутни рискове;

6. Получаване на доход под формата на такси и хонорари от франчайзополучателя;

7. Възможности за предоставяне на знания и умения срещу заплащане, които не подлежат на патентоване, което ги прави непродаваеми извън франчайзинга;

8. Изгодна продажба на много съпътстващи продукти и услуги (рекламни материали, облекла и др.);

9. Реализира печалба от знанията и опита си, както и от износ на средства за производство - машини, съоръжения и др.;

10. Осигурява си стабилен темп на растеж, като разходите за постигането му са сведени до минимум от страна на франчайзодателя;

11. Възможност за преодоляване на митнически и нетарифни ограничения и възможност за ползване на данъчни преференции;

12. Бързо навлизане на пазара;

13. Бързо излизане от пазара (Напр. с 30-дневно предизвестие се приключва договора без последици, за разлика от закриване на филиал, което е по-бавен и сложен процес.);

14. Парадокс на движението на цената на франчайзинговия пакет. С увеличаването на продажбите цената на франчайзинговия пакет расте и се отклонява все повече от фактическите разходи и в следствие се реализира по-висока печалба.

За франчайзополучателя:

1. Ползва отработени знания и опит, гарантиращ успех на бизнеса. Вече изпитаните и оценени бизнес концепции правят старта в бизнеса много по- сигурен. Когато се закупува франчайзинг, по същество се купуват години опит и доказани методи на работа и по този начин се елиминират много от началните грешки. Това позволява да се започне стабилен бизнес в дадена сфера и без предварителен опит;

2. Има правото да използва утвърдена търговска марка с всички конкурентни предимства от това;

3. Осигурява се финансова помощ за франшизанта. Осигурява се изгодно кредитиране и сътрудничество в начинанието, като рисковете от неуспех се свеждат до минимум;

4. При трансгранично сътрудничество съчетава местният опит с възможностите за инвестиции отвън, като по този начин може да се осигурят изгодни условия за опериране;

5. Реализират се добри печалби в кратки срокове. Печалбата се реализира след съвсем кратко време от започване на дейността, докато при обикновениите предприемачи този момент настъпва след няколко години. Създава се възможност за реализиране на по-голями печалби, тъй като в съвременния свят хората купуват все повече не самата стока, а търговската

марка.

6. Франчайзополучателят запазва юридическата си независимост;



7. Осигурява се тренинг програма от страна на франчайзодателя;

8. Рекламно подпомаган е. Франчайзополучателят всъщност купува правото да ползва покупателните и рекламните възможности на франчайзодателя, което е сериозна помощ от финансова гледна точка;

9. Предоставяне на изключителна територия за опериране – важно конкурентно предимство. Чрез договора за франчайзинг франчайзополучателят се явява монополист по отношение на правото на използване на обекта за определено време и на конкретната територия;

10. Близки и дългосрочни отношения със стабилен партньор – условие за спокойна работа и развитие;

11. Спестяват се време и средства - чрез минимални средства и риск, франчайзополучателят има възможност да стъпи и завоюва нови пазари, на

които директното излизане е твърде рисковано;

12. Използване на преференции, предоставяни с цел насърчаване на малкия и средния бизнес и на предприемачеството, както и за привличането на чужди технологии и опит.

За потребителите:

1. Потребяват качествен и стандартен продукт;

2. Стават част от по-високата международна потребителска култура;

3. Цените са стабилни.



За националните фирми от същия бранш и за страната домакин:

1. Реализация на конкурентноспособен модел за бизнес развитие в национални условия;

2. Трансферират се маркетингови, управленски и производствени технологии, знания и опит;

3. Ускоряване развитието на пазарните отношения;

4. Нови работни места;

5. Реинвестиране на част от франчайзинговата такса;

6. Частично ограничаване на вноса на готови изделия.

Естествено франчайзинга крие своите недостаъци и рискове.



За франчайзодателя:

1. Уронване имиджа на търговската марка;

2. По-слаб контрол върху франчайзополучателя в сравнение със собствените филиали;

3. Опасност за отглеждане на конкурент;

4. Нарастване силата на франчайзополучателите;

5. Опасност от накърняване на чистотата на търговската марка и злоупотреби с предоставеното ноу-хау;

6. Рискове при приспособяването на франчайзирания обект към изискванията на местния пазар (особено при франчайзинг в туризма);

7. Франчайзинговата такса да престане да се обвързва с реалната печалба. Това може да доведе до неоправдано преразпределение на печалбата от франчайзинга в полза на франчайзополучателя.



За франчайзополучателя:

1. Сериозна зависимост от франчайзодателя. Успехът зависи от работата на компанията франчайзодател;

2. Висока стойност на франчайзинговия пакет и/или преразпределение на печалбата чрез франчайзинговата такса. За закупуване на франчайзинг от световно известни компании са необходими значителни финансови ресурси;

3. Високи санкции при неспазване на изискванията за качество на продуктите и услугите;

4. Франчайзополучателят може да е принуден да закупува съпътстващи продукти и услуги при неизгодни условия ;

5. Предоставената територия за опериране може да не е подходяща за реализиране на достатъчен обем продажби;

6. Финансови загуби при пренасищане на пазара;

7. Непосилни изисквания към франчайзополучателя и непознаване на местните условия от франчайзодателя (Напр. при навлизане на някои марки в България се започва с доста високи цени, непосилни за потребителя).



За потребителите:

1. Получаване на стандартен продукт, който е несъвместим с местния начин на живот и култура;

2. Твърде високи за националния жизнен стандарт цени.

За националните фирми от същия бранш и за страната домакин:

1. Превръщане на франчизирания бизнес в непреодолима конкуренция;

2. Повишаване на зависимостта на отделни сфери на икономиката от чуждестранни франчайзодатели;

3. Видоизменяне на националната идентичност, традиции и култура. Докато франчайзодателят не изгради със свои собствени пари и ресурси тези единици и покаже на пазара,че идеите му работят на практика, той няма нищо за продажба. В противен случай ,ще се получи ситуация, подобна на тази, при която някой се опитва да продаде продукт, който съществува само във въображението му.

Франчайзингът е система за сътрудничество с две страни – франчайзодател и франчайзополучател. Двете страни може да са основани на приятелство, да не се познават изобщо, да са от различни поколения, от различни националности и т.н. – това няма никакво значение за съществуването на сътрудничеството. Важно е желанието да работят с една единствена мисъл – да се наложат и печелят заедно на пазара;

На пазара излизат заедно, като една добре функционираща система – т.е. франчайзингът е модел за партньорство. При това партньорство всеки запазва своята самостоятелност като юридическа личност, но следва да спазва определени договорни правила на поведение и бизнес активност.

За ролята на франчайзинга в съвременния свят може да се съди по следните няколко факта:

- един от всеки три долара, влагани от американците за стоки и услуги се изразходва в сферата на франчайзинга;

- на всеки 8 минути през работните дни се открива нов франчайз;

- жилищата се купуват и продават, ремонтират и почистват с помощта на франчайзингови фирми;

- човек може да се лекува, спортува, пътува, обучава и развлича отново във франчайзингови обекти.

Днес съществуват над 3 500 американски фирми – франчайзодатели във

всички сфери на икономиката и около 1000 – 1500 франчайзодатели в Канада, Великобритания, Франция, Италия и Япония.

Един от най-бързо растящите сектори на британската икономика в момента е франчайзинга. През 2001г. броят на франчайзополучателите е

нараснал със 17%, достигайки годишен оборот от 8,9 млрд. паунда. Около 317 000 души са заети в сферата на франчайзинга във Великобритания, осигурявайки 29,3% от общия обем търговия на дребно. Броят на франчайзополучателите, отчитащи печалба е нараснал от 70% през 1991г., на 90% за 2002 година. Франчайзингът става все по-интернационален. Около една четвърт от франчайзодателите в Обединеното Кралство имат бизнес интереси извън страната. Франчайзингът от своя страна продължава да бъде най-сигурният бизнес, според наскоро публикувано проучване на NatWest и Британската франчайзингова асоциация. Същото разкрива, че 91% от британските получатели са реализирали печалба през 2003 година, а годишният оборот, който тази индустрия регистрира е от 9,5 млрд. англ. лири, като средния франчайз в страната генерира оборот от 300 000 лири/ годишно, т.е. с около 2% нарастване спрямо 2001г. Съгласно статистиката на Испанската франчайзингова асоциация, франчайзингът там също бележи подчертан ръст през последните няколко години и се очертава като един от най-динамично развиващите се сектори на икономиката. В Испания има 550 франчайзингови компании, 70% от които са местни. Те покриват 25 950 франчайзингови обекта, представляващи 4% от общия обем на търговията на дребно. Франчайзинговия сектор е генерирал 50 млн. щат.дол. през 2000 година, което представлява едно увеличение от 23,4% спрямо предходната година. Над 121 000 души са заети пряко или косвено в тази сфера, което е около 7% от работещото испанско население. През 2002 година броят на франчайзодателите в Австрия достигна 320, а на франчайзополучателите - 4 500, при годишен оборот от 2.5 млрд. евро и 60 000 заети. При 3% средно годишно нарастване на броя на франчайзодателите през последните 7 години и годишен ръст на работните места с 5%, през 2010 година се очаква само във франчайзинговия бранш да бъдат разкрити 20 000 нови работни места, което означава общо 80 000 заети. Франчайзингът е все още малък, но нарастващ сектор в австрийската икономика. Продажбите в него възлизат на около 6% от търговията на дребно. Над половината от франчайзите, които оперират в Австрия са местни /138 вериги/, на второ място са немските – 78 и на трето място са американските – 33 вериги. Разбира се присъстват и швейцарски и британски франчайзодатели, чиито дял е съответно 3.3% и 2.3% от пазара.

Всички тези цифри потвърждават репутацията на франчайзинговата концепция, като “машина за разкриване на работни места”. Франчайзодателят обикновено е голяма, утвърдена международна компания, която има интерес да завладее нови пазари и вместо да създава свои филиали за съответната страна, което би било по-скъпо и рисковано,

предпочита да подпише договор за франчайз с друга утвърдена или надеждна местна компания. Все повече хора в България, сблъсквайки се като бизнеспартньори или обикновени потребители на такива големи

франчайзингови вериги като McDonald’s, Office 1 Superstore, Shell Bulgaria AD, Mr. Bricolage, REMAX Bulgaria, ERA Bulgaria, Century 21, Best Western Hotels, Holiday Inn, Herz Rent a Car, Sixt Rent a Car, Triumph Int. Bulgaria, Palmers, Hill International, Berlitz, Germanos BEEEP, REGUS Office Centers, Mathnasium, се убеждават в предимствата и мощта на международния франчайзинг. Клиентът се докосва до едно високо качество и стандарти на предлагания продукт и услуга – нещо повече – той търси това качество и тази услуга навсякъде по света. Наред с това потребителите получават този качествен продукт и услуга на стабилна цена и стават част от по-висока международна потребителска култура.




Източници и библиография:


  1. Каракашева Л. и др. “Международен бизнес” – София, Призма, 2003г.

  2. www.bulfra.hit.bg

  3. www.infoweek.bg

  4. www.pari.bg

  5. www.kaminata.net




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница