Франк-Валтер Щайнмайер, президент на фрг
Изтегляне 26.75 Kb.
|
|
Франк-Валтер Щайнмайер, президент на ФРГ Реч при откриването на изложбата за 80-годишнината от нападението над СССР в музея "Берлин-Карлсхорст" 18.06.2021 г., Берлин Борис Попов посрещнал 22 юни 1941 г. като млад стрелец. Той е бил на 19. Неговата част се разположила на няколко километра от Минск. След закуска сутринта на 22 юни, разказва той, със своите колеги по служба отишъл да се пече на слънце в градината. Първите изстрели и взривове Борис Попов чул там, лежейки в тревата. Било е неделя. Неговите другари загинали веднага, в първите боеве. Неговата бойна машина била унищожена. Командирът на полка заповядал да отстъпят. Войниците се отправили пешком към Минск. Те не знаели, че там вече ги чакат германските войски. Така Борис Попов на 10 км от Минск още в първите дни на войната попаднал в плен у немците. Първия лагер, в който го изпратили, бил Дрозди, на 5 км северно от Минск. Всъщност, това е било не лагер, а сборен пункт под открито небе. Кадри от седмичната немска хроника от онези дни показват това място. Безкрайни пространства, заградени с бодлива тел, в които хиляди съветски войници и офицери седят в прахта или стоят под изпепеляващия летен зной. Може да се забележи, че много от тях са в гражданско работно облекло, в прости потници. Други са с униформени ризи и пилотни шапки. Млади или вече зрели мъже. Някъде в тази тълпа е и Борис Попов. Чуваме как говорителят коментира немската хроника: "Лицата на тези нечовеци са белязани от хищна алчност и жажда за убийства". В действителност виждаме измъчените от глад и жажда лица на крайно обезсилени пленници. Само в Дрозди 10 000 души ще станат жертва на т.нар. заповед за комисарите - към предполагаемите командири от Червената армия, както гласи заповедта на Вермахта, трябва да се отнасят не като към военнопленници, а - цитирам - "да се унищожават на място". Дами и господа, Борис Антонович Попов, войник и ветеран от Червената армия, почина точно преди една година - на 20 юни 2020 г., на възраст 98 години. Никога не съм бил лично познат с него, но ми разказаха неговата история. Самият Борис Попов ни я е разказвал в своите доклади и изказвания, а за последен път преди 5 години - в документалния филм на телекомпанията "Берлин-Бранденбург". Филмът показва Борис Попов седящ на скамейка в парка в Минск, където е живял от 1950 г. Той не изглежда на своите над 90 години - възрастен е, да, но без намек за умора. Жизнен, запазващ присъствие на духа, той силно впечатлява зрителя. Имал е късмет, той е преживял войната, а ние имаме късмета, че той можа да ни разкаже своята история. Това е историята само на един войник. А войната, за която той разказва, е започнала две години преди това с нападението на Германия над Полша. Две години, за които Втората световна война хвърли значителна част от Европа в мрака на разрушенията, окупацията и тиранията. А това, което последва след това и започна на 22 юни 1941 г., се превърна във Изтегляне 26.75 Kb. Сподели с приятели:
|