Франс дю плеси превод: Емил Енчев
Изтегляне 2.03 Mb.
|
|
ИМЕТО МУ Е ЙОАН ПОКОЛЕНИЕ НА ВЪЗСТАНОВИТЕЛИ ФРАНС ДЮ ПЛЕСИ Превод: Емил Енчев Съдържание:Съдържание: 2 ПРЕДГОВОР 3 ВЪВЕДЕНИЕ 3 ОДОБРЕНИЯ 6 ГЛАВА ПЪРВА – СИЛАТА НА ТОЧНОСТТА: НАШАТА ИЗПОВЕД 7 ГЛАВА ВТОРА – РОЛЯТА НА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО В ТОЗИ СЕЗОН 12 ГЛАВА ТРЕТА – ИДЕНТИЧНОСТ 17 ГЛАВА ЧЕТВЪРТА – НОВОТО СЪЗДАНИЕ 24 ГЛАВА ПЕТА – ХОДЕНЕ В СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО 30 ГЛАВА ШЕСТА – КОГАТО БОГ СЕ ПОЯВЯВА 38 ГЛАВА СЕДМА – КЛЮЧА ЗА ОБУЧАВАНЕ НА НАЦИИТЕ 39 ГЛАВА ОСМА – ЙОАН: „ДАРИТЕЛЯТ НА БЛАГОДАТ“ 45 ГЛАВА ДЕВЕТА – ЙОАН И ПУСТИНЯТА 50 ГЛАВА ДЕСЕТА – ЦЕЛТА НА ПУСТИНЯТА 56 ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА – ОСТАТЪКЪТ 70 ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА – ЙОАН СВИДЕТЕЛЯТ И ГЛАСЪТ 82 ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА – ГЛАСЪТ НА ЕДИН ВИКАЩ… 89
ПРЕДГОВОРИма едни необикновени моменти, които идват в живота ни, които могат да променят курса на нашата история, божествени моменти, които са пълни с промяна и обновление; благоприятно време, което може да прекъсне цикъла на монотонността и да ни въведе в нов живот на възможност. През цялата история, от Едемската градина до кръста на Голгота, Бог винаги е определял ден, време, където е имало божествен момент прикрепен към човешкия избор наречен покорство. 1 Петрово 4:7 заявява: „А края и кулминацията на всичко сега е наближил; поддържайте здрав ум и самовъздържане и по тази причина бъдете будни [за да практикувате] молитва“ (AMP). Думата „кулминация“ означава „да се достигне най-високата точка или степен; точката в серия от събития белязана от най-големия интензитет“. Всичко в Бог работи в цикли от божествени активности, където при най-високата точка на цикъла е най-интензивната активност на промяна. Раждането на Йоан по времето на свещеника Захарий беше активността на тази промяна. В тази впечатляваща творба, апостол Франс Дю Плеси разкрива ценността на тази божествена активност в живота на свещеника Захарий, бащата на Йоан Кръстител. „Името му е Йоан“ разчупва цикъла на непокорство водещ началото си до родословието на Аарон и децата на Израел. Когато човека наречен Йоан посочи към Христос посред Йордан, това отвори път за човечеството да прекоси в един живот, който само Христос може да донесе. Чрез собствения си опит Франс Дю Плеси идентифицира силата на думите в устата ни, когато са изравнени с Божието Слово. Деяния 20:32 заявява: „И сега братя, препоръчвам ви на Бог и на словото на Неговата благодат, което може да ви изгради и да ви даде наследство сред всички, които са осветени“. Божието Слово има силата да ви изгради и да ви даде наследство сред тези, които са осветени. То е толкова мощно, че може да раздели „душата и духа“ (Евреи 4:12) – естественото и духовното. Павел каза в Римляни 10:8 (повтаряйки Второзаконие 30:14), че Словото е толкова близо до нас, че е в устата ни и в сърцето ни, и това е словото на вяра, така че можем да го направим. То също може да изцелява и да избавя от разрушение (Псалм 107:20). Защо е толкова мощно? Понеже Словата на Бог, които вярвате са Бог във вас. „В началото бе Словото, и Словото беше с Бог, И Словото беше Бог“ (Йоан 1:1). Думите са разкрити мисли. Божието Слово разкрива Божия ум. Това е метод, по който един ум се образова и обучава. Помислете за това: едно бебе е празно по отношение на думи при раждането си, но думите, които са конфигурирани и гравирани в ума на това дете ще определят дали ще бъде хирург или престъпник. И всичко това става чрез думи. Франс Дю Плеси е от редкия вид служители, които живеят в реалността на Римляни 8:14, който гласи: „Защото водените от Божия Дух, са Божии синове“. Когато всичко в естественото изглеждаше, че работи срещу него, той се облегна на Духа и физически изкачи една от най-високите планини в света. Когато лекарите му казаха, че е диагностициран с неизлечимата болест наречена MND и, че никога повече няма да говори, той написа: „Името му е Йоан“. Той стои в пролома с едно поколение хора, което ще разчупи тишината в сърцата на хората и ще прокламира свободата на Божиите синове. Апостол Франс Дю Плеси е генерал сред тях.
18 март 2013 г. ВЪВЕДЕНИЕ„Илия дойде, и идва!“ СВЪРЗВАНЕ НА НЕБЕСАТА И ЗЕМЯТА. БАЩИ И СИНОВЕ. Защото всичките пророци и закона пророкуваха до Йоан. И ако искате да го приемете, той е Илия, който трябваше да дойде. Който има уши да слуша нека да слуша! (Матей 11:13-15) Имало е главно двама пророка, Исая и Малахия, които са пророкували идването на един бъдещ пророк, който ще приготви пътя за идващия Христос. Пророк Исая пише: 1„Утешавайте, да, утешавайте народа Ми! казва вашия Бог. 2Говорете утешително на Ерусалим, и плачете за него, понеже воюването му свърши, и неправдата му е простена; защото е получил от ръката на Господа двойно за греховете си“. 3Гласа на един викащ в пустинята: „Пригответе пътя на ГОСПОДА; направете в пустинята права магистрала за нашия Бог. 4Всяка равнина ще се издигне и всяка планина и хълм ще се сниши; кривите места ще бъдат направени прави и неравните места - гладки. 5Славата на ГОСПОДА ще се разкрие, и всяка плът ще я види заедно; защото устата на Господа говори“ (Исая 40:1-5). Исая не идентифицира този идващ пророк; той казва само, че това е „глас...викащ в пустинята“. Малахия, обаче, отива по-нататък, идентифицирайки този мистериозен пророк като „Илия“. Това само по себе си е мистерия, понеже пророк Илия се възнесе на небето в огнена колесница векове преди времето на Малахия.1 Все пак Сам Исус потвърди, че това наистина беше Илия, но добави „Който има уши да слуша, нека слуша“.2 Това трябва да означава, че има нещо не толкова очевидно за естественото око и ухо, нещо, което може да бъде разпознато единствено чрез Духа. Исус използва същия израз в края на всяко от посланията Си към седемте църкви в Азия във 2ра и 3та глава на книгата Откровение. Малахия пророкува:
Мисълта да пиша за Йоан Кръстител никога не ми е идвала докато не загубих гласа си през 2011 година. Доста предизвикателно е за човек на 58 години, чийто призив 37 години е бил да говори публично, постепенно, за период от две години, да си загуби гласа. От рождение аз съм благословен с глас да пея и да говоря. Майка ми ми е разказвала, че от три годишна възраст пея навсякъде, където ходим. В училище съм печелил много конкурси по пеене. Влязох в пълновременно служение през декември 1975 година на 23 години и през годините съм пътувал до много нации по света и съм говорил на хиляди лидери. Но след това изгубих способността си да говоря. Дори днес докато пиша този ръкопис аз не мога да говоря въобще. Няма нищо нередно с гласните ми струни; проблема е с езика ми и с дишането ми. Специалистите ме диагностицираха с MND (болест на моторния неврон). Забавното нещо е, че съм в Швейцария и току що приключих една апостолска конференция, на която аз бях основния говорител. Погледнах днес брошурата за конференцията, и там най-отгоре беше моята снимка в светли цветове. Отдолу, бяха написани думи на швейцарски германски, които ме определяха като главния говорител заедно с друг международен говорител. Десет нации бяха представени на конференцията. Въпреки че повечето бяха от Швейцария, имаше посетители също и от Русия, България, Румъния, Холандия, Англия, Германия, Австрия, Словения и Южна Африка. Аз стоях пред тези нации без да отварям устата си и говорих словото, което Господ ми даде за Европа и за света. Също споделих моето свидетелство за изкачването на планината Килиманджаро и за срещата ми с Господа на планината. Божието присъствие влезе в конференцията като облак. По време на моите две сесии, едната, от които трая три часа (превода удвои времето), а другата, 40 минути, хората бяха силно раздвижени от Божия Дух. Големи силни мъже плачеха като бебета и казваха, че никога преди в живота си не са били толкова дълбоко докосвани. Някой, който ме е слушал през последните шест години в Швейцария дойде при мен след събранията и каза: „Слушал съм те много години досега, но днес посланието ти беше най-ясното, което някога съм те чувал да говориш“. Можете да ме попитате как е възможно да мога да „говоря“ послание без да изговарям дума на глас. Нека да ви въведа в моята тайна. През последните 20 години аз съм отглеждал син – и много синове – които имат моето сърце. Аз написах това, което исках да кажа и след това взех моя син с мен на платформата. Докато стоях мълчаливо, моя син говори вместо мен това, което бях написал. Аз напълно си почивах, защото той говореше словото, което Бог ми беше дал, докато аз стоях и гледах хората. Моя син разкри сърцето ми на хората, като им декларираше словото на своя баща. Тази жива демонстрация на син говорещ вместо баща си докосна дълбоко хората. В същност, моя син усилваше гласа ми. Той не търсеше собствената си слава като говори своето си послание, а прославяше мен като казваше само това, което аз му бях дал да каже. Ето как се предполага да действа Божието Царство. За жалост, повечето земни царе трябва да умрат преди синовете им да могат да се изскачат на трона им. Когато царя умре, избухва война сред останалите синове, които се избиват един друг, за да си осигурят трона. Не беше така с цар Давид, който помаза сина си Соломон докато все още беше жив. Нямаше никой друг цар в Библията, доколкото знам, който да е последвал неговия пример. Имаше един много помазан пастор в град Дърбан. Из цялата ни нация беше познат с мощното си служение. Всяка година те разпъваха палатка и хиляди хора идваха да бъдат изцелени, освободени и спасени. Когато църквата му стана твърде малка, той построи най-голямата сграда в нашия град. Този мощен Божий човек имаше син, който наистина имаше сърце за служението, но бащата не можеше да направи място за него. Веднъж, срещайки сина за първи път от много години, аз го попитах къде е бил. Той ми разказа тъжната история за това, че е искал да помогне на баща си, но баща му продължавал да му казва, че е твърде млад и неопитен. Така че, на 40 годишна възраст, сина решил да отиде в САЩ, за да започне служение там. Нещата не потръгнали, и той се върнал при баща си, който по това време беше стар и едва оцеляваше. Той загубил повечето от младите хора в църквата, понеже следващото поколение не можело да се свърже със стария човек. Бащата се бореше да оцелее, но все още си мислеше, че сина му е твърде млад и му липсва опит. В резултат, за жалост, тази църква загуби инерцията си, хората си и влиянието си в обществото и в града. Всичко това се случи, понеже бащата не се протегна навреме към следващото поколение. Той все още имаше красива сграда, но изгуби най-важния ключ за следващото поколение: своя син. Веднъж имах едно удивително преживяване по време на сън през нощта. Един цар посети нашия град. Навсякъде беше поставена охрана, която пазеше царя и не позволяваше на никой да се приближи достатъчно близо, че да заплашва сигурността му. Аз реших да пробия през тълпата и да говоря с царя, ако той дойдеше в моята посока. Той го направи, и аз, с груба сила и решителност, пробих през хората и охраната и се озовах в присъствието му. Това, което ме изненада беше, че открих, че стоя в присъствието на две личности: баща и неговия син. Те изглеждаха еднакво, и двамата в царски одежди, и аз можех да разпозная само, че единият беше по-възрастният, така че се обърнах към него. В съня ми аз казах: „О, Царю, можеш ли да ми кажеш за бъдещето на моето служение?“ На което той отговори: „Сина ми е царя; говори с него и той ще ти каже всичко“. Бях изненадан, когато този царствен баща ми каза, че сина му е царя. Сина ме дръпна настрани и сподели с мен две неща и след това отново ме заведе при баща си, който каза: „Това, което сина ми ти каза със сигурност ще стане“. До тази част на съня аз мислех, че бях в присъствието на някой земен цар, но когато преживях поведението на бащата и сина, осъзнах, че това не може да е земен цар и сина му, защото тогава бащата щеше да бъде царя. Нашите синове трябва да се издигнат до най-високия си потенциал докато ние като бащи сме все още около тях. Но с Бог, Царя е Сина, защото Сина точно отразява Бащата. Аз съм толкова почетен да отгледам син, който да е на моя ум. Не, аз съм дори повече благословен, защото имам много такива синове в много нации, особено в Африка и в Европа. Всички тези синове са зрели в Господа и могат да говорят свое собствено слово, но те оставят насрани своето послание и декларират моето слово и моето сърце на хората. Някои от най-добрите ми „синове“ са жени, защото в Христос няма мъж или жена. Всички те имат свои собствени църкви (домове), които са независими. Някои имат различни местни църкви, които се свързват с тях като бащи, но са обърнали сърцата си към мен като баща, понеже аз съм обърнал сърцето си към тях като синове. Можете да попитате: „Какво общо има това с човек наречен Йоан?“ Е, Йоан имаше баща, който се казваше Захарий, който също не можеше да говори известно време. Той беше ням от деня когато ангела му съобщи в храма, че жена му Елисавета, която беше в напреднала възраст, щеше да забременее със син. Ангел Гавраил също му каза, че той трябва да нарече сина си „Йоан“. После Гавраил изговори едно пророчество относно Йоан: „И той ще обърне много от децата на Израел към Господа техния Бог“.3 Но Захарий не можа да повярва на ангела, така че той трябваше да бъде ням известно време докато правилно нарече сина си „Йоан“. Правилното наименуване на Йоан беше от голяма важност, понеже това щеше да обяви неговата съдба и цел. Каталог: wp-content -> uploads -> 2016 2016 -> Цдг №3 „Пролет Списък на приетите деца 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „В”-1” рг мъже – Югоизточна България мъже временно класиране 2016 -> Национален кръг на олимпиадата по физика 05. 04. 2016 г., гр. Ловеч Възрастова група клас 2016 -> Българска федерация по тенис на маса „А” рг мъже – Южна България мъже временно класиране 2016 -> Конкурс за изписване на великденски яйце по традиционната техника съвместно с одк велинград 27 април 2016 -> Министерство на образованието и науката регионален инспекторат по образованието – софия-град Изтегляне 2.03 Mb. Сподели с приятели:
|