Г., 14 часа, Лекционна зала на Народна библиотека Иван Вазов” – Пловдив



Дата23.10.2018
Размер429.82 Kb.
#94439
ТипПрограма

Паисиеви четения 2010

25.11.2010 г., 14 часа,

Лекционна зала на Народна библиотека Иван Вазов” – Пловдив
Премиера на „Спомени и размисли за Петър Динеков. Юбилеен сборник на Академично издателство „Проф. Марин Дринов” по повод 100-годишнината от рождението на акад. Петър Динеков”  съвместна инициатива на НБ „Иван Вазов” и Филологическия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

В периода 23.11.05.12.2010 г. в централното фоайе на Народна библиотека „Иван Вазов” – Пловдив ще бъде експонирана изложбата „Из личната библиотека на акад. Петър Динеков” (книги с дарствени надписи)






ПАИСИЕВИ ЧЕТЕНИЯ

*2010*

ПРОГРАМА И РЕЗЮМЕТА





26–30. ноември 2010

Пловдив


Регистрация на участниците
26.11.2010 г., петък – от 09.00 до 16.00 часа,

12 семинарна зала, Ректорат – ІІІ етаж



Книжарница „Филологически факултет“
26.11.2010 г. – от 09.00 до 16.00 часа,

12. семинарна зала, Ректорат – ІІІ етаж;


27.11.2010 г. – от 09.00 до 12.00 часа,

12. семинарна зала, Ректорат – ІІІ етаж.


26.11. 2010 г., петък

10.00–10.20, 8. аудитория, Ректорат – ІІ етаж
Приветствени думи от Декана на Филологическия факултет доц. д-р Живко Иванов към участниците в Паисиевите четения.

Представяне на сборниците „Научни трудове, том 47, сб. А, 2009 г.“ и „Научни трудове, том 47, сб. Б, 2009 г.“ от доц. д-р Елена Гетова.

Представяне на сборника „Актуални проблеми на съвременната българска книжовна норма” от доц. д-р Вера Маровска.
ПЛЕНАРНИ ДОКЛАДИ

26.11.2010 г., петък
8. аудитория, Ректорат – ІІ етаж
10.20–10.40

проф. дфн Иван Куцаров

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Р. О. ЯКОБСОН И ЕЗИКОЗНАНИЕТО НА ХХ ВЕК
10.40–11.00

проф. дфн Диана Иванова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

ПЪРВИЯТ ОФИЦИАЛЕН БЪЛГАРСКИ ПРАВОПИС (1890) И ОБЩЕСТВЕНИТЕ ДИСКУСИИ ОКОЛО НЕГО
11.00–11.20

проф. дфн Татяна Стойчева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

ОТВЪДНОТО, БЪДНОТО И ТЯХНОТО УЧАСТИЕ В БЪЛГАРСКАТА ИДЕНТИЧНОСТ ПРЕЗ ВЪЗРАЖДАНЕТО
Секция АКТУАЛНИ ПРОБЛЕМИ

НА СЪВРЕМЕННАТА БЪЛГАРСКА КНИЖОВНА НОРМА

26.11.2010 г., петък

8. аудитория, Ректорат – ІІ етаж

Председател: доц. д-р Вера Маровска



Секретар: докт. Таня Бучкова

13.00–13.15 Откриване: проф. дфн Иван Куцаров
13.15–13.30 доц. д-р Петя Костадинова, Институт за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН

Възможна и невъзможна кодификация (български книжовен/стандартен език)
13.30–13.40 доц. д-р Мариана Лазарова, Бургаски свободен университет

Синхрон и колизия между кодифицирана книжовна норма и узус в съвременния български език
13.40–13.50 гл. ас. д-р Теофана Гайдарова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Към въпроса за актуализацията на съвременната книжовна норма
13.50–14.05 гл. ас. Антоанета Джельова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За какво ни е езиковата култура?
14.05–14.15 доц. д-р Кирил Цанков, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Фонетичният принцип в съвременния българския правопис
14.15–14.25 гл. ас. д-р Иванка Гайдаджиева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Правопис на думи и форми с преглас на етимологично а в българския език
14.25–14.35 гл. ас. Антоанета Джельова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Ятов преглас. Правописни правила и особености
14.35–14.45 доц. д-р Красимира Чакърова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За един случай на суфиксална конкуренция и отразяването му в съвременната правописна норма
14.45–14.55 хон. преп. Димитрия Желязкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Нова книга за учителя и ученика към издателство „Просвета“ (с оглед на трудностите при усвояване предимно на смисловия правописен принцип)
14.55-15.40 – Дискусия
15.40–16.15 Кафе пауза
16.15–16.25 проф. дфн Боян Вълчев, Софийски университет „Св. Климент Охридски“ Правилото за диференцирана употреба на определителния член за мъжки род не е правописен проблем
16.25–16.35 доц. д-р Вера Маровска, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Езиково обучение и книжовноезикова норма
16.35–16.50 доц. д-р Константин Куцаров, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Норма за реформа

16.50–17.00 гл. ас. Славка Грънчарова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Изгубени в синтактичната кондензация: как да членуваме
17.00–17.15 преп. Тенчо Дерекювлиев, ЦЕО, Университет по хранителни технологии – Пловдив

По въпроса за българския определителен член
17.15–17.25 доц. д-р Красимира Алексова, гл. ас. Стефка Фетваджиева, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Употреба на главна и малка буква и членуване на несъщински собствени имена
17.25–17.35 ас. Анита Тодоранова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Към въпроса за употребата на бройната форма в „езика на медиите“
17.35–17.45 доц. д-р Мария Илиева, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Сложни думи, съставни думи и синтактични словосъчетания
17.45–17.55 гл. ас. Ценка Карастанева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Отново за слятото, полуслятото и разделното писане
17.55–18.30  Дискусия
19.00  Коктейл за участниците в конференцията в кафе-бар „Океаник“, ул. „Цар Асен“ № 24, Ректорат
27.11.2010 г., събота

8. аудитория, Ректорат – ІІ етаж

Председател: доц. д-р Красимира Чакърова

Секретар: докт. Виолета Георгиева
10.00–10.10 доц. д-р Диана Милиева, Медицински университет – Пловдив; ас. Гергана Петкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Колебания при употреба на главни и малки букви
10.10–10.20 ст. ас. д-р Владислав Маринов, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Нерешен проблем при употреба на главна буква
10.20–10.30 проф. дфн Стефка Петрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

За кой ли път – учтивата форма в българския език
10.30–10.40 ас. д-р Верка Иванова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

Към въпроса за употребата на учтивата форма
10.40–10.50 гл. ас. д-р Андреана Ефтимова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Проблеми при пренасянето на части от думи
10.50–11.00 доц. д-р Петя Бъркалова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Пунктуацията в сложните изречения с глагол съм
11.00–11.10 доц. д-р Светла Коева, Институт за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин“ – БАН

Пунктуация на подчинените изречения: коментар и препоръки
11.10–11.30  Дискусия
11.30–12.00  Кафе пауза
12.00–12.10 проф. дфн Стефка Петрова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Ах, тази запетая
12.10–12.20 доц. д-р Валентина Бонджолова, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

За структурните, смисловите и интонационните принципи при неупотребата на една запетая
12.20–12.30 ст. ас. д-р Теодора Куртева, Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий“

За изключенията от правилата в езиковата култура
12.30–12.45 гл. ас. Аспазия Борисова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Книгата „1000 тестови задачи върху българския правопис” – едно необходимо пособие за обучение и усъвършенстване на езиковата култура
12.45–13.30  Дискусия
Секция ИСТОРИЯ И СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК.
26.11.2010 г., петък

4. аудитория, Ректорат – ІІ етаж

Председател: доц. д-р Ваня Зидарова



Секретар: ас. Гергана Петкова

13.00–13.15 Откриване: проф. дфн Диана Иванова
13.15–13.30 гл. ас. д-р Лъчезар Перчеклийски, Югозападен университ „Неофит Рилски“

Старобългарските съществителни имена от стари es-основи в Рилския дамаскин (№ 4/10 от Ръкописната сбирка на Рилския манастир)
13.3013.45 доц. д-р Христина Тончева, д-р Иван Илиев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал на ПУ, гр. Кърджали

Книгата за село Припек - между популярното четиво и диалектоложкото описание
13.45–14.00 доц. д-р Анна Чолева-Димитрова, Институт за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин”, БАН

Старинни лични имена, запазени в микротопоними от с. Градево, Петричко
14.00–14.15 проф. дфн Диана Иванова, гл. ас. Мариана Куршумова, ст. ас. Мария Мицкова, докторант Таня Бучкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Националноезиковата програма на Българското възраждане. Нови прочити
14.15–14.30 проф. дфн Диана Иванова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Библейските преводи на роден език и формиране на национална идентичност през Възраждането
14.30–14.45 ст. ас. Мария Мицкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Проблеми на книжовноезиковото строителство във възрожденския предговор
14.45–15.00 докт. Таня Бучкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Етимологичен правопис и естествено правописание на страниците на Цариградски вестник 1848–1862
15.00–15.15 Кафе пауза
15.15–15.30 доц. д-р Савелина Банова, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Предизвикателства при описанието на морфологичните особености на междинния български език
15.30–15.45 докт. Виолета Георгиева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Адвербиализация на предлозите в съвременния български език
15.45–16.00 гл. ас. д-р Гергана Падарева, Югозападен университ „Неофит Рилски“

Опит за характеристика на интонацията в речта на водещи и журналисти в някои национални и регионални медии
16.00–16.15 доц. д-р Веселина Ватева, Бургаски свободен университет

Епитетът в публицистичните текстове от пресата
16.00–16.15 гл. ас. д-р Биляна Тодорова, Югозападен университ „Неофит Рилски“

За някои синтактични характеристики на заглавията на регионалните вестници „Вяра“ и „Струма“
16.15–16.30 гл. ас. Ивана Колева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Диалектната стилизация в сценичната реч – равнища и функционалност
16.30–17.00 Дискусия
Секция ОБЩО И СРАВНИТЕЛНО ЕЗИКОЗНАНИЕ.
27.11.2010 г., събота

4. аудитория, Ректорат – ІІ етаж

Председател: доц. д-р Иван Чобанов



Секретар: докт. Евелина Грозданова

9.45 – 10.00 Откриване: доц. д-р Иван Чобанов
10.00–10.15 доц. д-р Иван Чобанов, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За хипокористичните форми от съкратените едносъставни хърватски мъжки лични имена
10.15–10.30 докт. Евелина Грозданова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За правописа на Иван Броз от 1893 година
10.30–11.00 ас. Мартин Стефанов, Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Тенденции в сръбския книжовен език и сръбската филологическа наука в края на XIX и началото на XX век (най-вече с оглед на дейността на четирима сръбски учени – Стоян Новакович, Любомир Недич, Богдан Попович и Павле Попович)
11.00–11.15 гл. ас. д-р Павел Крейчи, Масариков университет, Бърно

Фразеологията в централните новинарски емисии на частните телевизии (върху материал от български и хърватски език)
11.15–11.30 гл. ас. д-р Елена Крейчова, Масариков университет, Бърно

Негативната предизборна кампания – съпоставка на езиковите стратегии в славянските езици
11.30–11.45 ст. ас. Вяра Найденова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Стилистичната роля на вметнати думи, паразитни изрази и средства за запълване на хезитативни паузи (въз основа на речта на главния персонаж от комедията „Народен представител от Бранислав Нушич)
11.45–12.15 Кафе пауза
12.15–12.30 доц. д-р Ваня Зидарова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За три групи префигирани глаголи в българския език и техните славянски еквиваленти
12.30–12.45 ст. ас. Катерина Томова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Междуметия, образувани от изменяеми части на речта (върху материали от български и чешки език)
12.45–13.00 докт. Десислава Тодорова, Софийски университет „Климент Охридски“

Средства за изграждане на кохезия в текста (върху англо-български материал)
13.00–13.15 ст. ас. д-р Борян Янев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Съпоставителен анализ на устойчивите сравнения в българския и английския език, разкриващи психо-физиологичните характеристики на човека
13.15–13.30 ст. преп. Марта Перчева, гл. ас. Петранка Савова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Мястото на мъжа и жената в руските и турските паремии
13.30–13.45 ас. Димитрина Хамзе, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Ироногенните свойства на негацията
13.45–14.00 ас. Гергана Петкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За епонимите, образувани от имената на гръцки и латински божества
14.00–14.15 доц. д-р Хюсеин Мевсим, Анкарски университет, Турция

Град Бурса в Мала Азия в цариградската периодика
14.15–14.45 Дискусия
Секция ВЪЗРАЖДАНЕТО РАЗКАЗВА…

26.11.2010 г., петък

11. аудитория, Ректорат – партер

Председател: доц. д-р Елена Тачева

Секретар: ст. ас. д-р Гергина Кръстева
13.00–13.15 Откриване: доц. д-р Елена Тачева
13.15–13.30 доц. д-р Мила Кръстева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

История ли е „История славянобългарска” на отец Паисий?
13.30–13.45 доц. д-р Елена Тачева, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Протобелетристичният опит от 40-те  години на ХІХ век
13.45–14.00 доц. д-р Людмила Стоянова, Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“

В подстъпите към литературната рецензия. Реценизране, авторецензиране и реклама на възрожденската книга в „Цариградски вестник” (1848–1862)
14.00–14.15 доц. д-р Елена Гетова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Антологии и/или сборници (Проектите на проф. Петър Динеков)
14.15–14.30 докт. Милена Динева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Разказването“ за храната и храненето във възрожденската публицистика


докт. Здравко Дечев (задочно участие), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Възрожденското спомняне – политики на разказване
д-р Николета Пътова (задочно участие), Институт по литература – БАН

Образи на българите/българското в първите възрожденски разкази
докт. Виолета Йорданова (задочно участие), Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Илия Блъсков и възрожденското белетристично мислене
14.30–14.45 Дискусия
14.45–15.15 Кафе пауза
Секция РАЗКАЗВАНЕТО... ПРОДЪЛЖАВА

26.11.2010 г., петък

11. аудитория, Ректорат – партер

Председател: доц. д-р Елена Тачева

Секретар: ст. ас. д-р Гергина Кръстева

:
15.15–15.30 доц. д-р Иван Русков, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“



От кръста в Записките до записа на кръста
15.30–15.45 доц. д-р Татяна Ичевска, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Разказът за разказа (Илюстрованите издания на Йордан Йовков)
15.45–16.00 докт. Евелина Джевиецка, Варшавски университет, Полша

Образът на Юда в романа на Николай Райнов „Между пустинята и живота“
16.00–16.15 доц. д-р Магдалена Костова-Панайотова, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Виртуалната библиотека
16.15–16.30 доц. д-р Анжелина Пенчева, Югозападен университет „Неофит Рилски“

Читателят като враг. Експлицитният читател в новата и най-новата чешка проза
16.30–16.45 гл. ас. д-р Гергина Кръстева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

България сляпата памет. (Художествени образи на България през погледа на автора чужденец в три съвременни романа)
16.45–17.00 ас. д-р Соня Александрова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Как разказва сериалът?
17.00–17.15 гл. ас. д-р Димитър Кръстев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Поетика“ и поетики


17.15–17.30 докт. Канелия Колева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Аналогията и метафората
17.30–17.45 докт. Красимира Танева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Фолклорният празничен календар в обучението по литература за 5. клас – модел за интеркултурeн паралел
17.45–18.00 докт. Шинка Дичева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

По изборите в Разград (1894) – образи на политическото
проф. дфн Диана Иванова (задочно участие), Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Щрихи от езиковата палитра на Илия Волен
18.00–18.30 Дискусия
19.00 Коктейл за участниците в конференцията в кафе-бар „Океаник“, ул. „Цар Асен“ № 24, Ректорат.
Секция РУСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА

26.11.2010 г., петък

Център за руски език и литература, каб. 301, Нова сграда, бул. България № 236

Председател: доц. д-р Стефка Георгиева

Секретар: докт. Владислава Казълова
13.00–13.15 доц. д-р Стефка Георгиева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

О национальной специфике фразеологического фонда языка
13.15–13.30 доц. д-р Спаска Злачева-Кондрашова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Своеобразие существительных типа побережье, бесстрашие в русском языке и типа прибрежие, безстрашие в болгарском
13.30–13.45 гл. ас. д-р Майя Кузова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Оценка на количеството и/или количество на оценката
13.45–14.00 гл. ас. д-р Атанаска Тошева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Лексикографическое представление деминутивов в русском и болгарском языках
14.00–14.15 гл. ас. д-р Мария Зозикова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Новый русский язык (социальное расслоение в лексическом освещении)


14.15–14.30 гл. ас. д-р Надя Чернева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Реклама и прецедентность
14.30–14.45 ст. ас. д-р Милена Стойкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Логоэпистемическая составляющая молодежного дискурса
14.45 – 15.00 Дискусия

15.00 – 15.30 Кафе пауза
15.30–15.45 ас. д-р Наталия Христова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

О переводе некоторых качественных прилагательных на французский язык (на материалах произведений А. П. Чехова)
15.45–16.00 гл. ас. Катя Ганева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Современные тенденции и подходы в методике обучения русскому языку
16.00–16.15 докт. Алисия Бауер, Гьотингенски университет, Германия

Femme fatale как литературное явление в эпохе русского соцреализма на примере романа М. Шолохова „Поднятая целина
16.15–16.30 докт. Марианна Леонова, Гьотингенски университет, Германия

Фрактальная структура литературного текста на примере романа Виктора Пелевина „Жизнь насекомых“
16.30–16.45 гл. ас. Илонка Георгиева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Травестия идеологем социализма в „Котловане“ А. Платонова как основа антиутопического письма
16.45–17.00 докт. Владислава Казълова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Дуэль как основная составляющая культуры русского дворянства (на страницах произведений А. С. Пушкина)
17.00–17.15 Дискусия
19.00 Коктейл за участниците в конференцията в кафе-бар „Океаник“, ул. „Цар Асен“ № 24, Ректорат.
Секция ЕЗИК, ЛИТЕРАТУРА И ИНТЕРКУЛТУРНА КОМУНИКАЦИЯ
30.11.2010 г., вторник

Заседателна зала, Ректорат – І етаж
Сектор по немска и френска филология
Председател: доц. д-р Руси Николов

Секретар: експерт Елена Щерева


10.00–10.15 Откриване: доц. д-р Руси Николов
10.15-10.30 доц. д-р Руси Николов, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

La distance de Levenshtein appliquée à la forme phonique des mots

 

10.30–10.45 доц. д-р Малина Дичева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Formalisation d’un aspect poétique du discours à l'aide de la distance de Levenshtein

10.10.1

10.45–11.00 гл. ас. д-р Мая Тименова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“  La nature humaine dans  le Discours de la servitude volontaire d’Étienne de la Boétie
11.00–11.15 гл. ас. Златороса Неделчева-Белафанте, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

La polyphonie des points de vue dans "La Quarantaine" de J.M.G. Le Clézio 
11.15–11.30 гл. ас. Соня Мекенян, гл. ас. Ваня Иванова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Преводни еквиваленти на фразеологизми с компонент „крак“ в английски, френски и български език
11.30–11.45 гл. ас. д-р Радослава Минкова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Das Motiv der verbotenen Liebe in ausgewählten Erzählwerken
11.45–12.00 гл. ас. Иванка Танева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Neologismus im allgemeinsprachigen Wörterbuch
12.00–12.15 Дискусия
Сектор по испанска филология
Председател: проф. дфн Иван Кънчев

Секретар: експерт Елена Щерева


13.00–13.30 Откриване на заседанието от проф. дфн Иван Кънчев и връчване на почетен диплом на Негово Превъзходителство посланика на Кралство Испания в Република България г-н Хорхе Фуентес Монсонис-Вилайонга за многостранния му принос в разпространението и изучаването на испанския език и литература в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“.
13.30–13.45 проф. дфн Иван Кънчев, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ България в края на XIX век през погледа на каталонския поет и фолклорист Педро Пабло Бертран и Брос
13.45–14.00 Лурдес Террон Барбоса, Университет във Валядолид/Сория

Histoire d'un voyage en Sibérie avec Chappe d'Auteroche 

 

14.00–14.15 Пилар Гарсес, Университет във Валядолид



El imaginario sobre Japon en la literatura occidental
14.15–14.30 ст. ас. Райна Петрова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

La solidaridad de los verbos de voces (español-búlgaro)



14.30–14.45 Диляна Ковачева, Универсет в Гранада

La embajada literaria búlgara en el 50 aniversario del poeta chileno Pablo Neruda
14.45–15.00 проф. Матилде Казас, Университет в Гранада

Itinerarios reales e irreales en la literatura medieval bizantinoeslava: interpretación y funciones
15.00–15.15 Дискусия

Секция АНГЛИЦИСТИКА

27.11.2010 г., събота

504. с. з., Нова сграда
10.00–10.15 Откриване: доц. Михаил Грънчаров

Заседание I:

Председател: гл. ас. Веселина Койнакова

Секретар: ст. ас. Румяна Илиева
10.15–10.30 гл. ас. Веселина Койнакова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Modality in the Past (A Cognitive Approach)
10.30–10.45 гл. ас. Росица Пашова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Idioms Expressing Romance and Affection in Modern English
10.45–11.00 гл. ас. д-р Марина Самалиева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Electronic Portfolios in EFL Education: Development Tools
11.00–11.15 ст. ас. Славка Грънчарова, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Ambiguity with Some Cases of Secondary Predication
11.15–11.30 ст. ас. Румяна Илиева, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

For and Against the Use of Ready Models in Teaching Argumentative Essay Writing at C1 and C2 CEF Levels
11.30–11.45 гл. ас. Сашко Павлов, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Translation procedures and equivalencing – two directions
11.45–12.00 Дискусия
27.11.2010 г., събота

416. с. з., Нова сграда

Заседание II:
Председател: гл. ас. д-р Атанас Манчоров

Секретар: гл. ас. Милена Кацарска


10.15–10.30 гл. ас. д-р Атанас Манчоров, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Homer and the Beowulf poet: Pictures of the Heroic Past

10.30–10.45 гл. ас. Милена Кацарска, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

A Preface to Forewords: Parapositions
10.45–11.00 гл. ас. д-р Яна Роуланд, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ Hardy’s Wars (On Wessex Poems, 1989, and Poems of the Past and the Present, 1902)
10.00–11.15 гл. ас. д-р Дейвид Дженкинс, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Bard Wired, Shepard Tendered, Ten Years After: A Decade of Drama and Film in Bulgaria
11.15–11.30 Дискусия

Резюмета:
доц. д-р Анна Чолева-Димитрова

Институт за български език „Проф. Л. Андрейчин“ – БАН

Старинни лични имена, запазени в микротопоними от с. Градево, Петричко
Един безценен извор на старинна българска антропонимия са микротопонимите. За съжаление ние все още не разполагаме с пълни данни за тези названия от цялата територия на страната ни (в т.ч. и от нейните исторически граници). Обект на изследване са 67 микротопонима, в основата на които се откриват старинни лични имена. За справочна литература използвам всички излезли досега у нас антропонимни речници, но най-ценният несъмнено е „Български именник“ на Йордан Заимов. Тези микротопоними са част от архива на секция „Приложна ономастика“ към Института за български език при БАН.
гл. ас. Антоанета Джельова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За какво ни е езиковата култура?
В текста е представено отношението език-култура-общество. Предлага се модел за обучение по езикова култура в различни университетски специалности.
гл. ас. д-р Атанас Манчоров

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Homer and the Beowulf poet: Pictures of the Heroic Past

The present paper seeks to scrutinize the third constitutive characteristic of the epic (the absolute epic distance as formulated by Bakhtin) by juxtaposing Homer’s rendition of it with that of some early medieval poets. Accordingly, the strict hierarchy of times in the „Iliad” is, to a certain extent, at variance with the later folk epics of Western Europe such as „Beowulf” inasmuch as in it the national heroic past and the scop’s present establish continuity. An effective tool is the use of formulaic expressions, e.g. swa nu gen (git) deð („as it now still does”), as it is plain that the Anglo-Saxon epic does not maintain so rigidly the Homeric hierarchy of times. Within the culturally and religiously mixed context of „Beowulf,” the Christian concept of time on Earth presents to us an all-encompassing chronological structure that removes all „absolute” temporal barriers and thus „unifies” the following periods: the Biblical past (the Creation, Cain, Abel, the Flood), the national heroic past (the story line), and the poem’s performance and narrative discourse (with its expressions of universal truth in the gnomic present). The absolute epic distance is essential to the studies of genre development for its gradual disintegration can be very helpful in explaining the transition from oral to print culture, from monologic to dialogic discourse, from epic to novel, etc.



гл. ас. д-р Атанаска Тошева

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Лексикографическое представление деминутивов в русском и болгарском языках
Рассматриваются способы представления деминутивов и системность их отражения в толковых словарях русского и болгарского языков.
гл. ас. д-р Биляна Тодорова

Югозападен университет „Неофит Рилски“

За някои синтактични характеристики на заглавията на регионалните вестници „Вяра“ и „Струма“
Докладът има за цел да посочи предпочитаните от журналистите синтактични структури при формулирането на заглавие на вестникарските материали. По този начин могат да се открият различните прагматични стратегии, които изданията следват, за да постигнат целта си – достигане до по-голяма аудитория. Вариантите са разгледани и в сравнителен план – ексцерпираните материали са от двата югозападни вестника „Вяра“ и „Струма“.
ст. ас. д-р Борян Янев

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Съпоставителен анализ на устойчивите сравнения в българския и английския език, разкриващи психо-физиологичните характеристики на човека
Човешкият свят като екстралингвистична реалия може да бъде изследван много успешно с помощта на редица интралингвистични единици. Най-подходящи за целта са елементите от фразеологичните системи на езиците, и то представени в съпоставителен аспект, защото сравнението е най-древният вид интеркултурна дейност, предхождаща дори смятането. Настоящата статия разглежда устойчивите сравнения с опорна дума прилагателно име (като репрезентативен вид периферни фразеологизми) в два достатъчно различни в онтогенетичен план езика – българския и английския. Лявата страна на устойчивите сравнения – признакът, има характер на културна универсалия, разкриваща човека като еднотипен обект на изследване. Дясната страна – сравняемото, е този семантичен компонент, благодарение на който се открояват както сходствата, така и субкултурните специфики при представянето на човешките психо-физиологични характеристики от англичаните и българите, оставили следа в езиковите им практики.
доц. д-р Веселина Ватева

Бургаски свободен университет

Епитетът в публицистичните текстове от пресата
В доклада се анализират откритите в текстовете от пресата епитети – метонимични и метафорични (хиперболични, литотни, оксиморонни, съдържащи фразеологизми, разговорни лексеми, клишета).
гл. ас. Веселина Койнакова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Epistemic Modality in the Past – A Cognitive Approach
The aim of the paper is to explore the semantic fields of logical assumption, possibility and predictability in English and Bulgarian. The analysis focuses both on the modal adverbs and the modal auxiliaries as markers of epistemic modal meanings on the one hand, and on the other on the construction of the above mentioned modal meanings in the past. Both modal auxiliaries and modal adverbs are discussed from the perspective of Cognitive Linguistics. The presentation is based on the claims of the Mental Space Theory and Langacker’s model of epistemic stance and grounding predication. The modal adverbs are viewed as mental space builders and the modal auxiliaries as grounding elements of a finite verb clause. A corpus of examples, taken from English and Bulgarian, is analysed in an attempt to establish pattern similarities and differences as regard the systems of modal auxiliaries and modal adverbs in both languages.

докт. Виолета Йорданова

Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“

Илия Блъсков и възрожденското белетристично мислене
Илия Блъсков има изключителна заслуга за формирането на повествователните традиции в националната ни литература. Той е един от тримата големи белетристи на Българското възраждане. Отличителното за творческото му наследство е нравственият патос, обвързаността с наративната домашна традиция и съзнателно търсената читателска аудитория. Темата е изключително обширна и в този си ракурс широко обговаряна, поради което тук е ограничен обемът на наблюдаваните текстове – „Изгубена Станка“ (1865) и „Злочеста Кръстинка“ (1870).
ст. ас. Вяра Найденова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За някои особености на паразитните думи и изрази в комедията „Народен представител“ от Бранислав Нушич
В доклада се разглежда въпросът за стилистичната роля на вметнати думи, паразитни изрази и средства за запълване на хезитативни паузи (въз основа на речта на главния персонаж от комедията „Народен представител“ от Бранислав Нушич).
гл. ас. д-р Гергана Падарева

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Опит за характеристика на интонацията в речта на водещи и журналисти в някои национални и регионални медии
През последните години езикът на медиите представлява голям интерес за езиковедите. Той е изследван от лексикална, синтактична и стилистична гледна точка, от правописна и правоговорна, но фонетичната му специфика, и по-скоро интонацията като елемент от супрасегментната система, остава встрани от подобен интерес. Този доклад ще се опита да представи една характеристика на интонацията в речта на водещи и журналисти от някои национални и регионални медии.
ас. Гергана Петкова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За епонимите, образувани от имената на гръцки и латински божества
В доклада се разглежда въпросът какво място заемат епонимите, образувани от имена на божества от гръцката и римската митология, в терминологичния апарат на отделни науки.
гл. ас. д-р Дейвид Дженкинс

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Bard Wired, Shepard Tendered, Ten Years After: A Decade of Drama and Film in Bulgaria
This presentation, with its implicit argument in favor of honoring and preserving the wild that is our human heritage, recalls a road trip that I took down the North American west coast in 2004, from Canada to southern California, in both words and photographs. The first part of the presentation is a highly personal account of the journey, while the second part depends on insights by travelers and mental travelers such as Henry David Thoreau; Robinson Jeffers; Robert Frost; the eco-activist and Dharma bum Gary Snyder; Annie Dillard of Tinker Creek, Virginia and Puget Sound, Washington; and Nancy Willard, honored poet and honorary proprietor of William Blake’s Inn.

докт. Десислава Тодорова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Средства за изграждане на кохезия в текста (върху англо-български материал)
Механизмите за изграждане на кохезията, които съществуват в българския и английския език, са сходни, но се наблюдават различия в създаването на текстове в двата езика. Кохезията на текста се разглежда в тясната й връзка с редица други специфични за съответния език механизми, което определя и необходимостта от изследването й в едноезиков и в сравнителен план. Основните различия се извеждат и анализират на базата на сравнения между английски писмени текстове и техните писмени преводи на български език, които свидетелстват за редица изменения в кохезията на ИТ. Подобни изследвания могат да намерят и практическо приложение при анализ на всяка една езикова комуникация, в чуждоезиковото обучение и при превод.
ас. Димитрина Хамзе

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Ироногенните свойства на негацията
В доклада е разгледан въпросът за импликатурните маркери в дълбинната структура на иронията, които антиципират очакването за семантично-негативна конструкция на категорията – илюстративна елипса на универсалната архитектоника.
проф. дфн Диана Иванова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Библейските преводи на роден език и формиране на национална идентичност през Възраждането
Националните преводни версии на Библията заемат важно място в духовната култура на всяка страна – те са важен цивилизационен факт и индикатор както за обществена консолидация и национален идентитет, така и за степента на развитие на съответния книжовен език. В такъв план изследванията върху процеса на формиране на националната идентичност през Възраждането чрез езика и ролята на преводите на Библията в този процес са значими и непреходни.
проф. дфн Диана Иванова, гл. ас. Мариана Куршумова, ст. ас. Мария Мицкова, докторант Таня Бучкова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Националноезиковата програма на Българското възраждане. Нови прочит
Настоящата презентация представя резултатите и обобщенията от двугодишен научен проект на тема: „Националноезиковата програма на Българското възраждане. Нови прочити“ към Фонд „Научни изследвания“ на ПУ „П. Хилендарски“, сесия 2009–2010 г. Обект на изследване е един нов прочит на идеите и концепциите на националноезиковата програма на Българското възраждане. Предмет на изследване са непроучвани досега източници от разглеждания период, обособени в няколко основни групи: а) предговори на книги; б) обявления за предстоящи издания; в) граматики; г) периодични издания; д) оригинална и преводна историческа, художествена, учебникарска и друга литература. На базата на използвания социолингвистичен, дескриптивно-аналитичен и сравнително-исторически метод на изследване проблематиката се разглежда в интердисциплинарен аспект, като включва различни области на науката: възрожденска история, възрожденска литература, социолингвистика, теория и история на книжовния език.
Диляна Ковачева

Университет в Гранада

La embajada literaria búlgara en el 50 aniversario del poeta chileno Pablo Neruda
Наблюденията и преживяванията от пътуването и престоя си в Латинска Америка Димов и Фурнаджиев отразяват в две пътни бележки и един разказ. Димов публикува пътеписа Юлска зима и разказа Анатомът да Коста, а Фурнаджиев – пътеписа Пътуване до Чили. Срещи и Впечатления. Целта на тази статия е да анализира съдържанието на тези взаимно допълващи се творби, които създават богата представа за това препятствано, но и вълнуващо пътуване. В тях виждаме колко трайни и мили са следите, останали от това пътуване в духовния свят на двамата писатели. Въпреки че жанрът на пътните бележки е разглеждан основно като източник за осветляване на жизнените и идеологичните тенденции на даден автор, те също ни позволяват да разкрием интимната връзка между идейни пориви, наблюдения, познания, жизнен опит и творчество и се превръщат в ценен документ от духовната биография на твореца.


докт. Евелина Грозданова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

За правописа на Иван Броз от 1893 година
Докладът разглежда един от първите правописи на хърватския език – този на Иван Броз от 1893 годинa. Проследяват се времето и обстоятелствата, в които е създаден, а именно краят на 19. век, дал начало на Възраждането в хърватските земи. Подчертава се огромната роля на правописа на Броз в лингвистичната история на хърватския език.
докт. Евелина Джевиецка

Варшавски университет

Образът на Юда в романа на Николай Райнов „Между пустинята и живота“
Докладът е посветен на проблема на функционализацията на библейските мотиви в романа на Николай Райнов Между пустинята и живота“ (1919) в контекста на типичните за българската култура в края на XIX и началото на XX век философско-естетически течения, а също така и на мястото на библейската традиция в българската следосвобожденска литература. В произведението евангелският разказ е перифразиран от гледна точка на популярните по онова време в Европа езотерични учения, съгласно с модерната стратегия на апокрифа. Предмет на анализа е креацията на Юда, като трансформацията на образа на библейския предател посочва основен принцип на представения свят: тотално обръщане на значенията (реверсията), което всъщност характеризира гностичната мисъл. Целта на изследването е да се определи динамичният процес на създаването на творческото послание, което представлява реинтерпретацията на християнската традиция през призмата на един от постоянно присъстващите в европейското времепространство мирогледи, а именно гностичния.
доц. д-р Елена Гетова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Антологии и/или сборници (Проектите на проф. Петър Динеков)
Това е опит да се проблематизира концептуалното осъзнаване и назоваването на сборници и антологии. В обзора на наблюдение са проследени и голям брой рецензентски позиции (от 1940 до 1969 г.) по повод публикувани емблематични за предложената тема книги на изследователя Петър Динеков.

гл. ас. д-р Елена Крейчова

Масариков университет, Бърно

Негативната предизборна кампания – съпоставка на езиковите стратегии в славянските езици
В доклада се разглежда подборът на езикови средства, използвани в предизборната кампания на политическите партии, употребени на билбордове. Тези средства са представени в реализацията им на български, чешки и словашки език.
доц. д-р Елена Тачева

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Протобелетристичният опит от 40-те години на ХІХ век
Темата е ориентирана към три основни текста – „Прескорбное оправдание против Клеветника“ на Емануил Васкидович, „Жизнеописание на Николай Димчович“ на Неофит Бозвели и „Денница на новобългарското образование“ на Васил Априлов, които са интепретирани като свеобразни наративни експерименти в посоката към създаване на оригинален белетристичен модел. Коментира се жанровогенеративната роля на училището и подстъпите към белетризиране на училищния дискурс. В призмата на внимание стоят тематизирането на пътя към учение, благодетелството и зложелателството, както и моделирането на образите на ученика и учителя и сюжетирането на връзката между тях.
доц. д-р Иван Русков

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

От кръста в Записките до записа на кръста
В доклада анализирам смисловите деривации, вписани в отношенията шествие – кръст – знаме – победа – разгром – изгубеност – смърт и пр. Базирам се на представения в „Записки по българските въстания“ кръст на 1876 г., т.е. Сребърния кръст на Хвърковатата чета, от една страна, както и на изобразеното и изписаното на самия кръст, от друга.
докт. Канелия Колева

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Аналогията и метафората
Предмет на доклада е сравнението между аналогията и метафората. Аналогията се изследва от различни гледни точки – логическа, философска, лингвистична и литературоведска. Като елемент на логическото и образното мислене са търсени проявите й в сферата на науката, изкуството, естетиката, методиката на литературното обучение и теорията на литературата. Аналогията като предмостие на метафората ражда най-сполучливите тропи, като съответствие на неявни сходства между предметите и явленията е основата на опознаването на света.
ст. ас. Катерина Томова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Междуметия, образувани от изменяеми части на речта (върху материали от български и чешки език)
В статията е направен опит да се характеризират и проследят процесите, при които изменяеми части на речта преминават в категорията на междуметието. Предложен е модел за определяне на степента на десемантизация на пълнозначните думи въз основа на материали от български и чешки език.
Доц. д-р Константин Куцаров

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Норма за реформа
Обект на научното изследване е употребата на пълен и кратък член при имената в писмената норма на съвременния български език. Правилото създава огромни проблеми пред носителите на езика. Същевременно то е нехомогенно, непълноценно и не е характерно за нито един български говор. Очевидна е нуждата от промяна.
докт. Красимира Танева

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Фолклорният празничен календар в обучението по литература за 5. клас – модел за интеркултурeн паралел
Българската и турската народна обредност са културно отражение на социални ценности, митологични и религиозни представи, на морално-етични норми. Съпоставката между двете обредни системи обогатява общобалканската визия за празничния календар и спомага за представянето на тази специфична проблематика в учебната програма по литература за 5. клас.
Лурдес Терон Барбоса

Университет във Валядолид/Сория

Histoire d'un voyage en Sibérie avec Chappe d'Auteroche
Настоящият доклад разглежда чудноватата палимпмсеста „Пътешествие в Сибир“, в която прозрачността представлява препятствие. В него отгатваме една неясна, но вълнуваща реалност, която се изплъзва. Благодарение на гравюрите и картите, читателят поглъща митичния културен хоризонт на Империята на царете. Шап д’Отрош разгръща целия си потенциал на откривател, за да обрисува страната, която прекосява. Той се стреми да хвърли светлина върху слепия по рождение колос. Хитростта и уменията на пътешественика, който се стреми да разбули реалността, скрита зад маски и фасади, се смесват с драмата на наблюдателя, който е нежелан в страната на външните ефекти.
доц. д-р Людмила Стоянова

Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“

В подстъпите към литературната рецензия. Реценизране, авторецензиране и реклама на възрожденската книга в „Цариградски вестник (1848–1862)
В доклада е предприет опит да се освети предисторията на литературното рецензентство у нас. Застъпва се тезата, че в подстъпите към утвърждаването на рецензията като оперативен литературнокритически жанр стои грижата за пазарната реализация на възрожденската книга. Праобрази на рецензентството в български контекст са книгописите и рекламните обяви за новоизлезли книги по страниците на адресирания към масовия читател възрожденски периодичен печат. Вместо от краткото запознаване на читателя с темата и сюжета в случая обаче се тръгва от другите два конструктивни елемента в архитектониката на класическия рецензентски текст: библиографското обозначаване и оценката на книгата, издържана в акламативен търговски тон. Сбитото изложение на съдържанието и „разборът“ ще бъдат включени по-късно в налагащия се нов информационнно-интерпретативен жанров конструкт (вестникарски или журнален). Най-продължително живелият от предосвобожденските вестници – „Цариградски вестник“ (1848–1862), изобилства с факти, насърчаващи подобен извод.
гл. ас. д-р Лъчезар Перчеклийски

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Старобългарските съществителни имена от стари es-основи в Рилския дамаскин (№ 4/10 от Ръкописната сбирка на Рилския манастир)
В доклада се проследява развоят на съществителните имена от стари es-основи и отражението на промените в Рилския дамаскин. Преводът на Дамаскиновите слова в този (по време) новобългарски паметник е направен на традиционен среднобългарски книжовен език (ресавски правопис). Това обстоятелство позволява да се направят изводи за взаимодействието на непродуктивния консонантен склонитбен тип с продуктивното старо о-склонение за времето преди разпадането на падежната система.
доц. д-р Магдалена Костова-Панайотова

Югозападен университет „Неофит Рилски“

Виртуалната библиотека
„Виртуалната библиотека“ е доклад, който се насочва към проблемите на присъствието на книжния текст в електронна среда във връзка с един конкретен проект „Виртуална чуждоезикова литературна библиотека“ на Филологическия факултет на Югозападния университет. Осмислят се въпроси, свързани с четенето като рецепция и творчество по отношение на поколението на днешните студенти. Докладът проблематизира отношенията „електронен текст – библиотека“ и „чужд текст“ – „собствен текст“.

гл. ас. д-р Майя Кузова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Оценка на количеството и/или количество на оценката
Акцентите падат върху езиковите волности на експресията (български език и руски език). На всички езикови нива има прояви на контаминация или амбивалентност на емоционалния знак, достигащи до своеобразна парадоксалност (много малко, ужасно красиво, чист мръсник), която не само набира сили, а създава собствени закони (и традиции), демонстрира обособяване на самобитен езиков маниер на изразяване на силна емоция. Наред с експлицитната парадоксалност на съчетания с афективни интензификатори, в парадоксалния фонд на двата езика влизат и „узаконени“, но не по-малко конфликтни съседства на нормални (в смисъл на неутрални) квантори. Очевидно езиковият ареал на особените употреби се разширява и за тяхна сметка, а степента на причастност на субекта на оценката също се приближава към категорията афективност.
гл. ас. д-р Марина Самалиева

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Electronic Portfolios in EFL Education: Development Tools
The online environment offers many advantages that complement the benefits that portfolios offer in a wide variety of EFL educational settings. This paper focuses on the many tools that can be used to develop electronic portfolios over the stages that have been outlined.
ст. ас. Мария Мицкова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Проблеми на книжовноезиковото строителство във възрожденския предговор
Въпросите на езика неизменно присъстват в публичния диалог на ХІХ век. Причините са дълбоки и се коренят, от една страна, в промените на стереотипите на мислене и задълбочаващите се процеси на национално консолидиране, от друга, в идейните трансформации, породени от огледалото на Европа. Тъй като през Възраждането се наблюдава активно отношение към проблемите на българския книжовен език, няма въпрос на езика, който да е останал скрит от погледа на автора на възрожденски предговор. Предговорът се превръща в една от трибуните, на които възрожденските писатели и преводачи изказват своите мнения и предложения по различни принципни и частни лингвистични въпроси. Настоящият доклад поставя акцент върху частните езикови въпроси и ролята им за очертаването на по-пълна и детайлна картина на процесите, довели до съграждането и конструирането на книжовния български език.
ст. преп. Марта Перчева, гл. ас. Петранка Савова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Мястото на мъжа и жената в руските и турските паремии
В настоящето изследване обект на наблюдение са руските и турските паремии, в които жената и мъжът заемат определено място. Паремиологичният материал не е избран случайно. Именно той се намира на границата между фразеологията и фолклора. Резултат от съпоставителния анализ е следната констатация:

1. Руският етнос е създал повече паремии, посветени на жената.



2. В паремиите двата етноса правят реална характеристика на представителите на двата пола (външен вид, душевен мир, социални и семейни отношения и др.).
ас. Мартин Стефанов

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Тенденции в сръбския книжовен език и сръбската филологическа наука в края на XIX и началото на XX век (най-вече с оглед на дейността на четирима сръбски учени – Стоян Новакович, Любомир Недич, Богдан Попович и Павле Попович)
Тема на доклада са въпросите, поставени за решаване пред сръбския книжовен език след окончателната победа на Вуковата реформа, както и тенденциите в развоя му. Представени са и появилите се в по-широк филологически план интереси в сръбската наука от разглеждания период. Докладът разглежда дейността както на представители на по-старата Вукова и Даничичева школа, така и на представители на т. нар. „белградски стил“.
проф. Матилде Казас

Университет в Гранада

Itinerarios reales e irreales en la literatura medieval bizantinoeslava: interpretación y funciones
Допустимо е да сложим произведението Peregrinatio на игумен Даниил в пресечка с произведения от други близки жанрове като например житиета или отделни епизоди от тях, видения или мистични и алегорични пътувания, голяма част от които преведени от гръцки на славянски в ранните етапи на славянската евангелизация като например произведенията Апокриф за Макарий Римски, Ходене на Зосим у брахманите, Пътуване към небето на отец Агапий. Тези текстове споделят помежду си формални мотиви и съдържание, повествование и функции, но те са и подложени на дълбок процес на адаптация към културната и духовната характеристика на всяка нация. Един от основните мотиви в цитираните произведения е земният образ на Небесното царство или митичният на "Земята на праведните", в чието описание има подчертано формално и функционално съвпадение. Това не може да бъде оправдано само като продукт на една обща, наследствена традиция, а като резултат на еволюционен процес, който в същото време зависи и от функционалната си интеграция.
гл. ас. д-р Мая Тименова,

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“  

La nature humaine dans  le Discours de la servitude volontaire d’Étienne de la Boétie
Предмет на настоящото проучване е произведението „За доброволното робство“ на Етиен дьо Ла Боеси, което носи едновременно характеристиките на есе по политическа психология и изследване на човешката природа. Поставили сме си за цел да проследим и анализираме разсъжденията на Етиен дьо Ла Боеси върху човешката природа в тази забележителна творба. Основно място сме отделили на идеите на писателя, които се отнасят за: 1/ понятието за свобода; 2/ видовете диктатори - наследствени и насилствено наложени; 3/ отдалечаването от природата-майка и навикът като втора природа на човека; 4/ пагубното влияние на тиранията, която изкривява манталитета на хората и ги превръща в доброволни роби.
гл. ас. д-р Павел Крейчи

Масариков университет, Бърно

Фразеологията в централните новинарски емисии на частните телевизии (върху материал от български и хърватски език).
Предложеният текст разглежда фразеологизмите, тяхната типология и функции в централните новинарски емисии на две частни телевизии: българската Нова телевизия и хърватската Nova televizija.
Пилар Гарсес Гарсия

Университет във Валядолид

Imágenes y percepciones de Oriente en la cultura occidental. La exquisita ilusión japonesa en la literatura occidental
В настоящото изследване ще разгледаме образите на Япония, които пътешествениците и писателите ни представят от първите контакти на европейците до ХІХ век. Наричаме литература писмената информация върху Страната на изгряващото слънце от времето, когато се срещат пътищата на Изтока и Запада, след като са минали векове на много редки или никакви контакти между Япония и останалия свят. Причината, поради която би било интересно да разширим това изследване до ХХІ век, е да проверим дали глобализацията, консумативното поведение на един непрекъснато променящ се свят и новите технологии са въздействали върху нашата ориенталистка визия за Япония.
ст. преп. Рия Алтимирска

Университет за национално и световно стопанство

Приоритети на мъжкото начало в съвременния български език
В настоящото изследване се представят някои от реализациите в българския език на представата за мъжкото начало. Наблюденията се основават на граматично, лексикално, стилистично и дори на фонетично равнище и категорично сочат към извода за приоритета на мъжкото начало в съвременния български език.
гл. ас. Росица Пашова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Idioms Expressing Romance and Affection in Modern English
Това научно съобщение е опит за семантичен анализ на идиоми в съвременния английски език, които засягат интимните човешки взаимоотношения и се използват, за да изразят различни хармонични емоции и чувства към близки хора – нежност, привързаност, любов, доверие, вярност и пр.

Включени са така също идиоми, които засягат другата, нехармоничната страна на любовта и привързаността.


ст. ас.  Румяна Илиева

Пловдивски университет Паисий Хилендарски
For and Against the Use of Ready Models in Teaching Argumentative Essay Writing at C1 and C2 CEF Levels

The paper aims at presenting some opposing views concerning the use of ready models given to students in the process of teaching writing at advanced level and higher. The stress is placed on the importance of encouriging students' analytical thinking while implementing a critical approach towards the suggested models and towards their own essays in the long run.


доц. д-р Савелина Банова

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Предизвикателства при описанието на морфологичните особености на междинния български език
Проблемите на описание на междинните езици могат да се сравнят с проблемите, възникващи при описанието на естествените езици, а дори са и по-сложни поради по-голямата степен на вариативност, характерна за междинните езици. Целта на настоящата работа е да представи предизвикателствата при създаване на концепция за идентифициране, събиране и структуриране на систематично реализиращи се вариации при продуциране на български език като нероден.
ас. д-р Соня Александрова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Как разказва сериалът?
Изследването съпоставя новелистичния сборник „Декамерон“ на Бокачо и американския ситком „Приятели” – два културни продукта от различни епохи и изкуства, които използват сходни стратегии на разказване. То разглежда огромния успех на телевизионната поредица като следствие от използването на специфично литературна наративна схема.
доц. д-р Спаска Злачева-Кондрашова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Своеобразие существительных типа побережье, бесстрашие в русском языке и типа прибрежие, безстрашие в болгарском
Слова этого типа в русском и болгарском языках образованы префиксально-суффиксальным способом и своей структурой и семантикой представляют интерес для студентов. Анализ этих существительных в обоих языках показывает, что существительных указанного типа на -j больше в количественном отношении в русском языке и разнообразнее в семантическом.
докт. Таня Бучкова

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Етимологичен правопис и „естествено правиписание“ на страниците на „Цариградски вестник“ 1848–1862
Текстът е насочен към езиковата проблематика, отразена в „Цариградски вестник“, разглежда дискусиите за разработване на правопис според народните говори или налагането на етимологичния правопис. Правят се изводи за състоянието на правописния (и правоговорния) въпрос и се дава представа за правописната практика и теория на българските книжовници през третата четвърт на XIX в.
доц. д-р Татяна Ичевска

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Разказът за разказа (Илюстрованите издания на Йордан Йовков)
От една страна, текстът се опитва да проследи кога се появяват първите илюстрирани издания на Йовковите разкази, какъв тип издания най-често се илюстрират, а от друга да обговори проблема за (не)случилия се диалог между рисунка и текст в Йовковите книги.
проф. дфн Татяна Стойчева

Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Отвъдното, бъдното и тяхното участие в изграждането на българската идентичност през Възраждането
Статията изследва участието на религиозното във формирането на модерна българска идентичност през Възраждането. Парадоксалното на пръв поглед взаимодействие между религиозното и светски ориентираното национално се проследява в анализи на запазените девет песни във възхвала на св. св. Кирил и Методий. Песните, в повечето случаи анонимни, резултат от нееднаквите творчески възможности на своите автори и вписванията на религиозното в понятията на национализма, помагат да направим предположения за вида и нивото на търсената от текстописците аудитория. C използването на религията и нейния непоклатим авторитет в патриархалния начин на живот текстовете на песните съдействат на най-масово равнище за преход към идеологията на национализма и насърчават покълването на семената на българското и сред най-неподатливите на въздействия членове на етническата общност.
доц. д-р Христина Тончева, д-р Иван Илиев

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“, Филиал на Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ – гр. Кърджали

Книгата за село Припек - между популярното четиво и диалектоложкото описание
В доклада е направен критичен анализ на изнесените данни за диалекта на село Припек, Кърджалийско, публикувани в отпечатаната през 2010 г. книга „Село Припек – настояще и бъдеще“.
доц. д-р Хюсеин Мевсим

Анкарски университет, Турция

Град Бурса в Мала Азия в цариградската периодика
В доклада се извеждат и анализират всички новини и сведения, които намираме за малоазиатския град Бурса – първата столица на Османската империя, известен с минералните си извори и важен център на копринената индустрия, по страниците на вестници като „Цариградски вестник”, „Турция”, „Източно време” и др., издавани през втората половина на XIX в. в Цариград.
гл. ас. д-р Яна Роуланд

Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“

Hardy’s Wars (On Wessex Poems, 1989, and Poems of the Past and the Present, 1902)
The paper focuses on two early poetic collections of Thomas Hardy’s to explore the hermeneutic interpretability of the concept of “war”. It outlines the levels of interaction between a feasible political event and its longer-term impact on the formation of human memory (and especially on the poet’s memory) and of human selfhood. Whilst striving to accept loss, the poet demonstrates his reservations about a possibility to achieve clear-cut definitions of the value of life as historical progress. Hardy perceives that in one’s struggle to grasp the purpose of being, one is at war not only with (the recent) Past, but generally with one’s own desire to arrive at self-definition on one’s own. By realizing the irreversibility of actual time, the poet stresses the productive role of re-visitations of, and from, the Past in suggesting individual formation in open dialogue with what is no more. Not arbitrariness of justice or of remembrance, but incompletion appears to be the kernel characteristic of a life in demand of, as well as demanded to, (an) answer to an Other at any one given moment of perception. In Hardy’s early poetry, incompletion is both fought against and expected.

СТАНДАРТ ЗА ОФОРМЯНЕ НА ТЕКСТОВЕТЕ
Научните статии да не превишават 15 стандартни страници, не повече от 27 000 знака.

Страниците да не се номерират.

Шрифт на основния текст: Times New Roman; подравняване: Justify, междуредие: Single, 12 pt. First line: 1, 25.

Ако в текста са използвани други шрифтове, те трябва да се изпратят като прикачени файлове на адрес: paisievi_chetenija2010@abv.bg. Докладът трябва да се изпрати прикачен като .doc файл на същия адрес.



Заглавието се изписва с големи букви (All caps), центрирано (Times New Roman; Bold, Single, 14 pt.), а под него (след един празен ред) с малки букви без съкращения – името, фамилията и работното място на автора (Times New Roman; Bold, Single, 12 pt.).

В началото на статиите се представя кратка анотация за проблематиката на работата на английски език (не повече от 6 реда). След нея на отделен ред се дават ключови думи на английски. Големина на шрифта за анотацията и ключовите думи 10 pt., Normal, Single.



Цитирането на източниците в текста (фамилия на автора, година на изданието, двоеточие, страница) се дава в кръгли скоби, например (Караулов 1999: 43). Ако е сборник, се дава фамилията на редактора и годината на изданието и страницата, напр. (Димитрова, ред. 1998: 56).

Бележките към текста се дават под линия на всяка страница.

Библиографията се дава на края на статията. Най-напред вляво на страницата след пропускане на празен ред се написва Литература (Small caps, Bold, 12) и се поставя двоеточие. Пропуска се един ред. На следващия ред започва подреждането на авторите (в азбучна последователност, без номериране, Times New Roman; Single, 12 pt).

Оформянето става по следния начин: фамилия на автора (ако е сборник – фамилия на редактора), година на издаване (и двете Bold), двоеточие, шпация. (Фамилиите на автори, изписани на латиница, се транслитерират на кирилица.) След това е изписват фамилията и инициалите на автора (тук латинизираните имена се изписват в оригинал), заглавието на текста (Italic), мястото на издаване (град), издателството и годината на издаване (издателството се въвежда след двоеточие).

Ако е цитирана статия, заглавието се дава в Normal, поставя се точка, след нея се пишат две наклонени черти и след тях се цитира заглавието на книгата или списанието (Italic), посочват се мястото и годината на издаване, при списанията  и броят (въведен с №), както и страниците на статията (с дълго тире, напр. 1525). Ако статията е от вестник, се слагат две наклонени черти и се дават заглавието, годината, броят (пише се №), датата, страниците.

При електронните източници първо се дава датата на публикуване (ако е посочена), след това датата на влизане в сайта, като сайтът се посочва в ъглови скоби, напр. http://www.belb.net/personal/zidarova/Chastici_i_morfemi.htm.

При повече публикации от един и същи автор в една и съща година след годината се слага буква a, b, c.

Срв. напр.:


Литература:
Георгиев 1985: Георгиев, Вл. Възникване на нови сложни глаголни форми със спомагателен глагол “имам”. // Вл. Георгиев. Проблеми на българския език. София: Изд. на БАН, 1985, 113137.

Димитрова, ред. 1998: Езиково съзнание. Ред. Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998.

Карагьозова 1998: Карагьозова, Сн. Езикът на рекламата. // Езиково съзнание. Под ред. на Ст. Димитрова. София: Наука и изкуство, 1998, 289315.

Караулов 1999: Караулов, Ю. Н. Активная грамматика и ассоциативно-вербальная сеть. Москва: ИРЯ РАН, 1999.

Станкова, Харлакова 1991: Stankova, E., I. Harlacova. English idioms. София: УИ “Св. Климент Охридски”, 1991.

Харалампиев 1981: Харалампиев, Ив. Старобългарските средства за изразяване на бъдещи действия и съвременните форми за бъдеще време. // Български език, 1981, № 2, 116122.

Шепърд 1998: Sheppard. L. Father Involvement Shows Positive Outcomes. 13 April, 1998. University of Illinois at Urbana-Champaign. 29 July, 1999 .
Ако статията е от вестник, оформлението е следното:

...// Литературен глас, V, № 161, 24. ІХ. 1932, с. 4.



…// Литературна мисъл, Х, № 3, 3547.

Забележка:

Редакционният екип си запазва правото да не приема текстове, които не са оформени по посочения стандарт и не са предадени до определения краен срок (01.03.2011 г.).
Каталог: files -> 2010
2010 -> Библиографски опис на публикациите, свързани със славянските литератури в списание „Панорама” /1980 – 2011
2010 -> До г-жа мариана симеонова директор на дирекция „финанси” Относно корекция на бюджет 2010 – функция „Образование”
2010 -> Програма на чешкия център
2010 -> Програма на чешкия център за ноември 2010
2010 -> За някои особености при превода на детерминираните именни фрази от английски на български език
2010 -> Лингвистичен клуб „Проф. Борис Симеонов
2010 -> Г., 14 часа, Лекционна зала на Народна библиотека Иван Вазов” – Пловдив
2010 -> Изследване на схеми с диоди Задание


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница