Г. Голямото гледане срещу „голямото четене

Е, защо ще черпим опит от чужбина? Не може ли да помолим хората от „организираната престъп­ност" да споделят своя опит с нашите държавни блюстители на реда? Още повече, че голяма част и от двете страни се познават лично и служебно. Голяма част от мозъците на босовете на престъпността са бивши служители на реда и сигур­ността. Затова при тях има ред. Какво да прави един прекрасен полицай, когато го уволнят по поли­тически причини, че бил син или червен? Как да си изкарва хляба? Не може да отиде в Националната опера и да почне да свири на виолончело или да стане цигулар. Ще предложи своя опит, знания, връзки срещу добро заплащане на някой подземен бос. И двамата ще бъдат доволни. Доволен ще бъде и онзи, който в момента е заел мястото на уволнения или преждевременно пенсионирания по политически причини. Двамата ще влязат в колегиален диалог. Новият, при поредната политическа чистка, ще си осигури място при бившия. И ще чакат следващия.

Точно затова в подземния свят има ред. А в надземния, особено при сегашната съдебна система, не може да се въведе никакъв поря­дък.

Преди столетия в бившата османска империя имало същия проблем. Тогава султанът издал ферман. В него пишело:

„... Ако по време на делото на кадията (съдията) му се додреме или му се допие кафе, той има пълното право да прекрати делото. Да отиде да се наспи или да отиде да пие кафе. Но е длъжен до края на деня да произнесе своята присъ­да. И да заяви ясно и категорично дали подсъдимият е невинен или виновен. И ако е виновен, с какво и как да бъде наказан. Дали да плати глоба, дали да му ударят 50 тояги, дали да го запрат в зандана или да го.набият на кол. Ако няма присъда, кадията става подсъдим..."

И много скоро в империята настанал ред.

Сега мнозина магистрати крият своето бездействие зад най-хуманната фраза, че защитават „правата на човека". Красиво. Но кой ще защитава правата на хората?

Всекидневно научаваме, че някакъв „човек" тормози цяло село. Цял град. Цял квартал. Бие. Преби­ва. Краде. Изнасилва. Хващат го за 24 часа и пак го пускат. На свобода са стотици такива „човеци" с по 10-15 висящи или отложени дела.

При това всичко е доказано. Документирано. Било кражба. Било подкуп. Било корупция. Било укрива­не на данъци или присвояване на държавни и обществени средства. Било изнасилвания. И дори убийст­ва. Но тези процеси се влачат с години. И не виждам шанс, било за възмездие на страданията на жерт­вите, било за връщането на източе­ните милиони по различни направле­ния за лични облаги, ако не се вземат спешни мерки в тази насока. Това категорично ни казват и от ЕС, които също се грижат за правата на човека.

Проблемът е кой ще защитава правата на хората? На държавата?!

По принцип това би трябвало да бъдат политиците. И когато са на власт, и в опозиция. Но те никога не се организират, когато трябва да направят нещо добро за добрите хора на България. Виж, за лични или партийни облаги, са единни. И тази седмица не мина без подобни демонстрации. Да вземем случая с ДДС. ЕС е казал, че минималното ДДС трябва да е 15 %. Ние го направихме 20 %. Сега, във връзка с кризата от ЕС дойде интифа, че всяка държава може да намали ДДС-то за отрасли, където работят

много хора. Примерно в сферата на услугите. И почти всички членки на ЕС свалиха ДДС-то си в тези облас­ти до 7-8 %. Но ние, категорично не! Защо? Защото голяма част от ДДС се разпределя по ведоми и неведо­ми пътища за партийни централи. За босове на сива или светла икономи­ка. Миналата седмица излезе и ново решение за лекарствата. Няма да се продават лекарства без рецепта. Не става дума за някакви опиати, отрови и т.н. Просто за почти всеки лек трябва да имаш рецепта.

Пълна идиотщина.

Познавам хора, които десетиле­тия ползват едно и също лекарство. Било за подобряване на сърдечната дейност. Било за киселини в стома­ха. Било за някаква друга болка. При това, не получават никакви финансови облекчения, бонуси, намаления. Просто си купуват блистерчето и като свърши, си вземат ново от аптеката. Сега, поне както го обясниха, всеки път ще трябва да имаш рецепта. Примерно, за нитролонг (лекарство за сърце). И как ще става? Отиваш при личния си лекар, с най-удобното и най-евтино превозно средство. Чакаш на опашка той или тя да те приеме. Влизаш. Даваш 2 лв. и 40 стотинки и получаваш рецепта за нитролонг. А ако личният ти лекар загрижено реши да провери дали има някакво подобрение или влошаване на състоянието ти? Дава ти направле­ние за специалист по сърдечно­съдови заболявания. Пак пътувания. Пак чакания на опашка за преглед или да си запишеш час. Пак пари. Кардиологът те праща да ти напра­вят ЕКГ. Пак пътувания, чакания, средства... И накрая получаваш рецепта. С нея си купуваш нитро­лонг за 60 стотинки, но в зависи­мост от прегледите, транспорта и т.н., това блистерче вече може да ти струва и над 10 лв. Поне така . коментират хората от махалата. А как го коментират онези, които са взели това решение? Дават ли си сметка какво усложнение е за страдащите, за личните лекари, за аптекарите, за финансите на потре­бителя?

Такова нещо и в най-тоталитарни­те времена не е имало. Да не можеш свободно да си купиш лекар­ство, което ще облекчи твоята болка, ако нямаш рецепта. Някой илач може да ти бъде препоръчан от твой комшия, твоя леля, колежка. Да е рекламиран в медиите.

Повтарям. Това решение за рецептите и лекарствата или лошо е замислено, или лошо ни го обясни­ха. Но трудно можем да го разбе­рем. Трудно мога да си обясня и защо наричат организираната престъпност ту „сива икономика", ту „подземен свят". Напротив! Това са най-осветените дейности в днешна България. Много точно се знае кой отговаря за корупцията. Кой за наркотиците. Кой за проститутките. Кой за рекета. Кой за мокрите поръчки и взривовете. Кой контро­лира даден район в страната. При нарушения всеки си знае съдбата.

При светлата икономика едва ли някой точно знае кой какво работи, кой какво командва, кой за какво отговаря, кой за какво трябва да бъде наказан.

Лично аз, след многото медийни дебати, вече не мога да разбера в моя роден град София кой точно отговаря за боклука, кой за парното, кой за дупките, кой за задръстванията. Дали кметът, дали прави­телството, дали НС или Европейски­ят съюз. Единственото нещо, което знам със сигурност, е, поне така пише в пресата, че „социалният министър Емилия Масларова, ще влезе в къщата на ВИП брадър... с благотворителна цел. Така Масларо­ва става първият действащ минис­тър, записал се за участие в Голе­мият брат". Шоуто ще се излъчи тази вечер по Нова телевизия.

Приятно гледане!

Гледайте развлекателните и шоу програмите по всички телевизии. (Не)хумористично препоръчвам. Зарежете „голямото четене" на вестниците. С малки изключения. Те са пълни с убийства, изнасилвания, взривове, протести. Четем за страшни катастрофи. За сбивания между освирепели фенове на фут­болни отбори преди, по време или след футболни мачове. Научаваме за побоища над учители, полицаи, мирни граждани, малолетни. Сенза­ционни новини за нови (от вчера) родилки на по 13 години. Страниците на вестниците преливат от хулни нападки и обвинения в корупция на политиците ни едни срещу други. Абе, във вестниците ни показват мрачното всекидневие такова, каквото си е. Това го показват и новините по телевизионните екрани.

Виж, в бляскавите приеми, благотворителни балове и развлека­телни шоу програми животът е съвсем друг. Той е точно такъв, какъвто го живеят тези, заради които електоратът страда от тяхната неутолима алчност, жажда за власт и откровена наглост.

Та, зарежете „голямото четене"! Гледайте блясък, разкош и силиконова красота. Просто гледайте сеир за разтуха. Да си забравите хала. Но гледайте внимателно! Не забра­вяйте, предстоят избори! Ако не изберем правилните личности, сами ще си гледаме сеира на нашето дередже.

А то не е приятно за гледане.

Любомир ЯНОВ


16.03.2009 г.

Държавата, за която всички се грижат и е винаги понеделник
Любослава Русева

Моя позната разказва, че слушала по радиото Лили Иванова. Този път Лили Иванова не пеела "Детелини", нито обяснявала коя от трите книги за живота й е истинската, а се хвалела, че са минали точно десет години от историческия й концерт в зала "Олимпия" през 2009 г.

"Ама как така? Да не е станало 2019 г.?" - сепнала се моята приятелка… и се събудила. За да се увери, че все още сме в 2009 г., тя наистина си пуснала радиото и от новините научила, че правителството ще създаде две работни групи за борба с корупцията. Едната щяла тепърва да проучва проблема, а другата да проблематизира проученото.

"Коя година сме всъщност?" - уплашила се моята позната, понеже преди да заспи, била убедена, че от януари 2007 г. сме в Европейския съюз. За неин късмет обаче погледът й попаднал на вестник с дата 13 март 2009 г. На челната му страница имало огромна снимка от преливащи контейнери за смет, а под нея вицепремиерът Калфин съобщавал, че сме предложили на ЕС да ни спре мониторинга и вместо това да ни изпрати повече евроексперти. Успокоила се приятелката, разгърнала вестника и прочела следната дописка: "Занапред табели ще предупреждават шофьорите за всички големи дупки по пътя."

"Не е възможно, аз наистина полудявам!" - отново си помислила моята позната. Но пак имала късмет, защото си спомнила един забележителен диалог между Аурелиано и Хосе-Аркадио Буендия от "Сто години самота":

"- Какъв ден е днес?

Аурелиано му отвърна, че е вторник.

- Така си мислех и аз - рече Хосе-Аркадио Буендия. - Но изведнъж разбрах, че продължава да е понеделник, както вчера. Виж небето, виж стените, виж бегониите. И днес е понеделник."

После тази приятелка си спомнила и един разказ от Елин Пелин. За него обаче ще стане дума накрая, защото първо ще изложа нейната

Теория за несвършващия понеделник

както и приложението й под формата на Правилник за живеене в понеделниците.

Първо теорията:

- В държава, в която има много дупки и много работни групи, винаги е понеделник. Това е денят на добрите намерения. Всеки, както знаем, спира цигарите от понеделник. Затова във вторник всичко е, "както вчера", а в сряда, четвъртък, петък, събота и неделя - всичко е, както в понеделник.

- В държава, в която има много дупки и много работни групи, има нужда от много табели, тъй като нито многото дупки някога ще бъдат запълнени, нито многото работни групи някога ще свършат работа. Тези табели указват както нещо трайно съществуващо (примерно дупка), така и нещо напълно несъществуващо (примерно работна група).

- В държава, в която има много дупки и много работни групи, контейнерите за смет винаги преливат дори и да са дошли или ще идват хиляди евроексперти. И това е така, защото моделът на нейното управление е не да решава проблемите, а да ги задълбочава. В най-добрия случай да сигнализира за тях.

Оттук и споменатият по-горе

Правилник за живеене в понеделниците

- Да следвате релефа на такава държава е трудно, но не и невъзможно. Само трябва да се обозначите по правилния начин. Достатъчно е например да напишете на своята табелка "Аз съм Лили Иванова" или пък "Аз съм министър на здравеопазването" и оттам нататък вие автоматично ставате Лили Иванова или министър на здравеопазването. Ако сте се обозначили обаче неправилно - примерно като "Аз съм обикновен данъкоплатец", трябва да знаете, че ще пропадате в дупки от тук до края на света.

- Тъй като вече сте наясно, че вие не сте такъв, за какъвто се представяте, не може следователно да изисквате от другите да са такива, за каквито се представят. Ето защо, ако имате проблем с труда и социалните грижи, никога не бива да се обръщате за помощ към Министерството на труда и социалните грижи. Никога не бива да търсите и възмездие от прокуратурата и съда, защото те само се преструват на прокуратура и съд.

- Много е важно също така вие самият да правите точно обратното на това, за което сте се представили. Ако, да речем, сте кмет на София, който е обещал да реши проблема с боклука и да премахне бездомните кучета, вие сте длъжен да създадете проблем с боклука и да пуснете колкото се може повече бездомни кучета. А в случай че настоявате да сте премиер на държава - членка от ЕС, то следва да правите всичко възможно тази държава скоро да не е членка на ЕС.

Моята позната е убедена, че е положила основите на нова българска конституция. Нарекла я е

Конституция на държавата, за която всички се грижат

и е винаги понеделник. И сега ще ви кажа защо, връщайки се към онзи разказ от Елин Пелин, за който тя си спомнила в краткото си умопомрачение, преляло във вдъхновение...

Този разказ се нарича "Човекът, за когото всички се грижат". И започва така: "Назначи се голяма комисия от важни лица - специалисти, учени, академици, икономисти, финансисти, инженери, архитекти, химици, ботаници, зоолози, лекари, хигиенисти, филолози, да се срещнат, да видят, да разучат, да разсъдят, да решат... Какво да решат? В първото заседание и те не можаха да решат какво трябва да решат."

По-нататък става ясно, че задачата била много мъчна: "Как да се излезе от затрудненото стопанско положение и как да се подобри всестранно животът и поминъкът на бедствующия български гражданин, главно на трезвия и трудящия се земеделец и работник." Естествено такава трудна задача не можела да се реши само от една комисия. Затова на второто си заседание комисията решила кога да е третото й заседание, след което създала подкомисия по уточняване проблемите за обсъждане на третото заседание, а на третото заседание решила, че на четвъртото заседание трябва да се избере комисия, която да конкретизира възникналите въпроси. Така минали "година, две, три, пет, десет, двадесет...". Накрая всички забравили за съществуването на комисията, докато един ден…

В този ден в залата, където заседавали академиците, икономистите и т.н., случайно влязъл човек "от народа". Притеснил се той, извинил се и заотстъпвал назад, но тогава някой от академиците, икономистите и т.н. извикал: "Най-после, спомних си! Господа, ето го главното. Ето за какво заседаваме. Ето лицето, за което всички се грижим. Чудесен екземпляр!" В залата настанало оживление, а вдъхновеният академик, икономист и т.н. продължил: "Да, един представител на народа, за когото всички тук, които сме духовният елит на нацията, полагаме толкова грижи. Нека зоолозите квалифицират, нека химиците анализират, нека лекарите го аутопсират, нека всички специалисти приложат своите методи, за да го разберем, да открием болката му и тогава въз основа на науката да му помогнем ефикасно."

Следващото заседание обаче се отложило по случай ваканцията. А когато след два месеца комисията отново се събрала и решила "да се пристъпи към анализа на лицето, за което всички се грижим", разсилният съобщил, че въпросното лице е починало. "Как така умря?", попитал председателят. "Така, бяхме забравили да го храним", отговорил разсилният.

Разбира се, тази комисия не престанала да работи. Тя насрочила следващото си заседание. Вече с твърдото намерение да реши проблемите от идния понеделник.

Спряно е движението на трамвайни линии №1, 2, 6, 7,10,12,15 и 19 по бул.„Кн. Мария Луиза" в участъка от бул. „Христо Ботев" до бул. „Рожен". Разкрита е вре­менна автобусна линия А №7 ТМ, която ще замества всички трамвайни линии по

маршрута Централна гара -надлез „Надежда" - ул. „Златен клас" до крайната станция на автобус №85 в жк „Връбница 2" в двете посоки. Временната организа­ция на движение на градс­кия транспорт не води до спиране на автомобилното движение в участъка.

Трамваите няма да ми­нават по "Мария Луи­за" заради строежа на метролинията.

Кметът на София припомни, че премиерът се отметнал за пускането на III и IV блок. Първо казал, че няма да има икономическа криза, а после обяснил, че я е прогнозирал.

Не заставайте на страната на мутрите, призова младите Борисов. Той предупреди, че следващото правителство ще е принудено да плаща глоби на Брюксел, защото законо-

дателството ни не било хармонизирано.

„Глобички, якички, хубавки, и се дават веднага. Бецален!", натърти Борисов. Той спрял да гледа телевизия, да слуша радио и да чете вестници, защото му омръзнало отвсякъде да го плюят. Кметът се помайтапи с премиера, който каза, че му настръхва косата, защото ГЕРБ нямали политика срещу кризата. „Гледам, гледам, коса няма!", ухили се Борисов.

И обясни, че има още една важна работа в Пловдив - да вкара 2 гола в мача между „Сливнишките герои” и “тигрите от Бистрица".

Поредната спорна практика около паркирането в София отиде на съд. До месец Софийският административен съд трябва да реши дали да отмени въведените винетки за паркиране по постоянен адрес в райони със "Синя зона". Новата услуга на теория следва да улесни гражданите с жилища в центъра, но вместо това е дискриминационна и неизпълнима, считат над 300 души, засегнати от новия регламент.

Винетките за паркиране по местоживеене в центъра бяха въведени, за да решат проблема със собствениците на жилища в райони с режим на платено паркиране "Синя зона". Дълго време те паркираха в зоната, без да плащат, като удостоверяваха с импровизирани листчета, че имат апартаменти в района. За тях миналата година София въведе годишни винетки от 70 лв., които дават право на паркиране на 1 автомобил на семейство. Това право важи само за сектора, ограничен от най-близките пресечни улици. От "Паркинги и гаражи" впоследствие разтълкували, че това означава само и единствено отсечката от улицата, заключена от двете най-близки преки.

"Това на практика прави паркирането по много улици невъзможно, а хората от различни участъци на дадена улица се оказват дискриминирани", считат жалбоподателите д-р Мирослав Ненков и юристът Владимир Ранков. Те дават пример с различната дължина на отделните отсечки, което повишава шансовете на едни и намалява възможността за паркиране на други. По много от улиците има и различен брой паркоместа, отредени за служебен абонамент, както и други ограничения за паркиране. "Това е груб опит за ограничаване на правото на ползване на публична собственост. Ако теоретично приемем, че двама собственици на винетен стикер едновременно паркират на своята улица, но не ползват "своите" участъци, ще бъдат глобени от "Паркинги и гаражи". В същото време това не променя броя на паркиралите автомобили и не затруднява движението", изтъкват жалбоподателите.

Те оспорват като необоснована и цената на самата винетка, както и ограничението за 1 автомобил на семейство. "Спрямо столичаните от останалите райони това е дискриминация на основа имуществено състояние. Цената от 70 лв. надхвърля разходите по издаване на стикера и на практика се явява индиректен данък", считат гражданите.

Междувременно съветници от ДСБ обявиха, че инициират промени в наредбата за организация на движението заради възникналия проблем. "Проведохме срещи с граждани на централни райони и приехме като основателно искането им издадена винетка да важи за територията на целия район, в който се намира жилището", коментира Вили Лилков от ДСБ. Според него това е най-справедливият вариант и така шансовете на хората да си намерят място за паркиране ще са равни.

По-високо заплащане и реформи в системата поискаха над 2 хил. български полицаи, които протестираха вчера в столицата. Недоволните връчиха петиция на чешкия посланик, чиято страна е ротационен председател на ЕС.

Според вътрешния министър Михаил Миков исканията за 50% по-високо възнаграждение са неприемливи по време на криза. Миналата седмица заплатите на полицаите бяха увеличени с 5%. Ще настояваме исканията ни да бъдат удовлетворени, каза шефът на новия полицейски синдикат Иван Павлов. Полицейската администрация е прекалено много голяма, коментира Минчо Спасов, депутат от НДСВ и шеф на вътрешната комисия в НС. Той припомни, че парламентът е отхвърлил предложението му МВР да бъде освободено от задължението да се поддържа отбранителна мобилизационна готовност на служителите. Ще има съкращения на служители, които са във възраст за пенсия, каза Михаил Миков.



16.03.2009 г.

Полицаи си хвърлят пагоните
Тати, какво хвърлят по­лицаите?, попита вче­ра Ококорено момчен­це на 4-5 годинки. „Хвърля­ме си пагоните, татковото", отвърна баща му, докато други полицаи погребваха значките и офицерските си знаци в черен ковчег пред парадния вход на Народно­то събрание.

Над 6000 полицаи от цяла България се стекоха в сто­личния парк „Вл. Заимов" за четвъртия пореден от де­кември м. г. насам протест на служители от МВР. Уни­формените се обявиха за увеличение на заплатите с 50%. Само преди няколко дни Министерският съвет взе решение да вдигне въз­награжденията им с 5%, но те се заканиха, че ще проте­стират десет пъти по толко­ва, докато не постигнат же­лания резултат.

„Така се почва! Това е са­мо началото, ще свалим, ако трябва, властта!", говореше офицер от пловдивската по­лиция, докато колегите му прииждаха в градинката. Трийсет минути преди нача­лото на протеста паркът „Вл. Заимов" буквално почерня. Претъпкани автобуси от Варна, Разград, Хасково, Шумен, Плевен и още над 30 града пристигнаха като под­крепление на столичните колеги. А те ги посрещаха с прегръдки и целувки. Някои от служителите на МВР бяха нахлузили жълти и оранжеви светоотражателни жи­летки. „Това означава, че сме на ръба на лудостта", обясниха те.

Протестът започна с кон­церт. И завърши със символично погребение. След като изслушаха няколко песни на Ваня Костова, Васко Кръпката и ансамбъл „Звънче", цивилните поли­цаи се подредиха в стройни редици. Към тях се присъе­диниха трийсетина унифор­мени, подхванали ковчег. Начело на процесията за­станаха лидерът на проте­стиращите Иван Павлов и зам.-председателят на КТ „Подкрепа" Димитър Мано­лов. След това полицаите I се отправиха към посол­ството на Чешката репуб­лика, която сега председа­телства Европейския съюз. Иван Павлов и колегите му връчиха на чешки дипло­мат протестна декларация, адресирана до председате­ля на Европейската коми­сия и до шефа на Европейския парламент. След това траурната процесия спря пред паметника на Васил Левски и почете с едноминутно мълчание и с падане на колене Апостола и загиналите при изпълнение на професионалния си дълг служители на МВР. Пред парадния вход на министерството те внимателно отвориха капака на ковчега, на който c големи букви бе изписано МВР. Под аплодисментите на колегите си над 50 служители на реда с изкривени от мъка гримаси положиха пагоните и значките си в сандъка. Полицаите развяха национал­ни флагове. И с намръщени лица се насочиха към президентството. По пътя срещнаха бившия премиер Димитър Попов (виж карето), който бе за­станал до Влади Карамфилов-Влади Въргала. „Ако едно дете не запла­че, майка му няма да раз­бере, че то има проблем. Подкрепям напълно поли­цаите.

„Слуги на бандитите"

Исканията им са напълно справедливи. С тези ми­зерни заплати са принуде­ни да стават “слуги на бан­дитите", разпалено ко­ментира пред „Труд" Вла­ди Въргала. Десетки поли­цаи се подредиха на опашка пред него, за да му стиснат десницата.

При пристигането си пред сградата на „Донду­ков" № 2 ченгетата мощно освиркаха президент­ството. Но след като лиде­рът им Павлов обяви по мегафона, че е предал протестната декларация на началника на охраната на Георги Първанов, полицаите започнаха да скан­дират „България", „Бълга­рия", „България".

Около 50 полицаи се съ­браха на протест пред сгра­дата на полицията във Вар­на. Шестима техни колеги от Шумен приседнаха пред местния участък, за да изразят недоволството от ни­ските си заплати. В Сливен и Стара Загора пък ченге­тата изобщо не излязоха да протестират. Но много техни колеги заминаха за протеста в София.

Лазаров остана в сградата повече от час, но напусна централа през един от страничните входове. "Нямам какво да ви кажа, питаха ме за боклука", коментира лаконично изпълнителният директор по телефона. Очаква се следващата седмица Лазаров отново да бъде привикан за разпит, съобщиха за "Стандарт" обвинители.

От Столична община информираха, че всяка фирма-изпълнител ще работи с по 10 екипа за по-бързо­то приключване на ремон­тите.

Въпреки преливащите контейнери с боклук в някои квартали жителите на столицата продължават да изхвърлят стари мебели, скъсани дюшеци и други обемисти предмети, които не спадат към битовия отпадък. За извозването им общината наема камиони допълнително и плаща почти двойно. По тази причина от кметството излезе с нов призив: Временно не изхвърляйте мебелите си!

„В условия на форсмажорни обстоятелства, молим софиянци за разбиране и призоваваме временно да не изхвърлят такъв тип отпадъци до контейнерите”, каза за „Новинар” шефката на Столичния инспекторат Веска Георгиева. По думите й ситуацията със сметоизвозването е овладяна. Във всички райони минават коли на чистотата, проблем има единствено в кв. „Панчарево”, който се обслужва само с една кола на фирмата, наета да почиства там - „Титан АС”.

От неделя в сметопочистването са се включили и затворници, излежаващи леки присъди в Софийския затвор. С разрешение на правосъдния министър Миглена Тачева 80 лишени от свобода обикалят със специален конвой районите „Искър”, „Изгрев”, „Слатина” и „Средец”, където правят оборки на разпиления отпадък.

Междувременно концесионерът „Новера” получи забрана да припарва до контейнерите си за боклук, въпреки че са негова собственост. Управителят на фирмата Борислав Лазаров беше разпитан в ДАНС в събота и информиран за прокурорско постановление, в което на „Новера” се забранява да прибира кофите за отпадъци до второ нарежданел

Мотивът на прокуратурата е, че отнемането на кофите би създало опасност за общественото здраве на софиянци. Градският прокурор на София Николай Кокинов заяви пред журналисти, че ако някой от фирмата вдигне дори и една кофа от столичните улици, ще бъде арестуван.

По същото време в събота пред Столична община се появиха две жени с общо четири пълни с боклук торби и плакати с надпис „Писна ни!”. Активистките протестираха срещу поредната криза с боклука в столицата. Идеята им – да изсипят четири камиона с отпадъци пред сградата на градоначалника, впоследствие беше осуетена заради отказ на шофьорите да изпълнят поръчката им.


16.03.2009 г.

Шефът на затворите: Безобидни са
"Затворниците, наети да чистят София, са безобидни", увери вчера шефът на затворите гл. комисар Петър Василев. По думите му пандизчиите не излизат навън за пръв път, често работят и по строителни обекти. Нямало и опасност някой от тях да се скатае или да избяга, защото го чака нова присъда, доста по-тежка от лекия режим. "Дадохме на общината 80 души, защото само с толкова разполагаме", каза още Василев.

Днес се очаква да се съберат екипи на общината и на правосъдното министерство, за да обсъдят как затворниците ще помагат и за в бъдеще. Очаква се да се подпише и договор. Сега, ако затворник се труди, получава месечно 110 лева, а два дни труд му се пресмятат като три излежани.