Г-н Добрев, с приближаването на конгреса напрежението в бсп май все повече се засилва. Като гледам съдбите на другите партии, особено когато паднат от власт, възможно ли е този път бсп да се разцепи?

БСП се нуждае от този конгрес. Даже загубихме доста време в медийно говорене, а и се видяха говорителите. Все мераклии за завет в парламента или за председателския пост. В партията днес няма напрежение. Има вътрешни разговори за бъдещето й, има и разговори на по-висок тон. Ако някой го тълкува като разединение, като криза – греши. За разлика от ГЕРБ и ДСБ, ние не зависим от капризите на един човек. При нас има силни фигури, но всички те са наясно, че каквото и да се случва вътре, извън партията те са просто една личност и няма да я разцепят. Конгресът ще сложи точка на дискусиите и ще реши каква е стартегията за реформиране на БСП и на кой ще даде ресурс, за да я реализира. В момента сме в добрата позиция да се вгледаме в себе си и да си направим ревизия – не толкова за идеология, а за вътрешната ни организация, облика на партията и нейното отваряне.

Приказките за промяна са закъснели. Хубаво е, че някои от ръководството на партията най-сетне узряха за необходимостта от промяна. Не ме интересува как я наричат. Ние повече си говорехме за промяна, вместо реално да се променяме. Затова Презареждането е деликатна тема. Реализирахме го едва на 25%. То бе замислено около Нова година, когато още никой от днешните „глашатаи” не си задаваше въпроса “А, как печелим изборите?” Предимство на БСП бе, че освен изтърканите си физиономии разполагаше с най-сериозния експертен и интелектуален ресурс. Кълна се, борех се за всеки един човек, да накарам уморените и изхабени от мандата да направят крачка назад и да пуснат напред хората, които са подготвени да ги сменят. И какво стана? Реализирахме само един Драго Стойнев и то защото бе предложен от Софийска област. Омръзна ми 15 души от 15 години да държат ключа за истината и за всичко, което трябва да се случва. Обидно е да ти налагат по места хора от горе и да ги местят като пионки. Тъжно ми е, че няма някой, който да ги спре да си разиграват “коня”. Личната ми победа е че все пак успяхме да покажем на избирателите 120 нови лица, които за жалост, отново попълниха дупките в листите, отбора на“бутачите, както те самите се нарекоха на шега.

Не са тайна, всеки, който има историческа памет ги познава. Да видим представителите в ИБ. През годините промените са се състояли в увеличаване на бройката на членовете. Вземете състава на ръководствата на областните съвети. Тогава си задаваме въпроса коя година сме днес 1989, 1999 или 2009 г..открийте приликите и разликите. Даже и сина ми, който е вече на 13 години ги знае по малко име и прякори.

Мисля, че изпуснахме поне две поколения в обновяването.

След като казвате, че презареждането се е реализирало на 25%, какво реално е нужно, за да стане факт промяната в БСП?

Силна воля, организационна култура, желание за работа, заряд. И ако може да не те мързи. Да гориш в работата, която вършиш, да имаш модерно мислене. Да обичаш партията и да я познаваш. Да имаш визия за същностна, дълбока промяна. Искам да видя от следващото ръководство точно тези качества.

Аз съм част от това ръководство вече 3 години и също нося своята отговорност. Твърдим, че БСП е модерна лява партия. Какво обаче означава да си модерен ляв в дясна реалност? Затова БСП трябва да започне да формулира политики, да следи процесите в основните обществени сектори и да ги разяснява на разбираем език. Трябва да знаем как си говорят партийната централа и структурите, доколко обществено чувствителни са нашите организации, правят ли те реална политика по места и дали са реален фактор при формиране на обществено мнение. Това е ключово за промяната. Чак след това идва и болезнената за някои другари тема за новите лица. Защото няма кой да ти повярва, че се реформираш, пък същите играчи да ти обясняват в какво се състои промяната. Да, БСП има нужда от опита на утвърдените си кадри, но няма да оцелее ако не извади нови лица – експерти, администратори, политици. Трябва да осъзнаем, че обществено-политическата обстановка днес е различна. Не искам да остава петно върху моята партия, че е символ на корупцията и злоупотребата, заради нечия алчност. Мисля, че все още има десетки хиляди идеалисти, които наистина вярват в лявата идея и пазят своите ценности и ги предават от поколение на поколение.

Такива хора има във всеки един кабинет, и сега ги има и то новоназначени. Това са „малките хора”, дребните душици, чиновничета,, които използват позициите си за лично облагодетелстване. Битката с тях не е спирала, само, че тя се водеше в МВР, ДАНС, прокуратурата, в съдебната зала. Сега е модерно в медиите. Сигурно част от нашите министри също носят своята вина, че докато правиха политика, занемариха контрола. Сиг

Аз не съм против проверките и ревизиите, даже ги подкрепям. Ако има доказана вина, нека ги съдят. Всеки трябва да понесе своята отговорност. Едно обаче ме възмущава. Оплюват се публично хора без доказана вина. Хвърлят се в медийното пространство цифри и обвинения, с гръмки заглавия и само след няколко дена се правят опровержения в три -четири реда. Ами ако тези хора са невинни, ако решенията им са били правилни? Имате ли идея как се чувстват те. Как гледат родителите и децата си в очите. Лепват ти етикета и никой и по никакъв повод после не може да ти върне това унижение. Няма вечни хора в политиката и политическият реваншизъм се връща като бумеранг.

Така е. Абсолютно е прав. Откакто Станишев е председател, той стои от дясната му страна, а и очаквам да е основен кандидат за председседателския пост на конгреса. Почти пожизнен председател е на Градската организация – от 10 години, и никога не е печелил избори в София, освен президентските.

Скоро той зададе на Станишев чрез медиите 10 въпроса, а аз съм сигурен, че редовите членове на БСП имат към него не 10, а 100 въпроса, на които той трябва един ден да отговаря. Не може да си част от едно управление, да си част от скандал, който разтърсва държавата, да не си направил едничко предложение като алтернатива на официалната линия и сега да критикуваш.

Не искам да ровя в пепелта. Причините за загубата са комплексни и Румен Овчаров ги знае доста по-отдавна от мен. Той бе пряк участник във вземането на решенията както вътре в пратията, така и в изпълнителната власт. И разполагаше с позиции и с авторитет гласът му да бъде чут и на двете места. След изборите вътрешнопартийното говорене срещу решения и политики на ръководството стана много по-интензивно, отколкото бе преди изборите. Не е честно, но е по-лесно.

Станишев като лидер не е провален. Провали се концепцията на кампанията. Аз съм страна в тази кампания и все още не желая да коментирам нейният смисъл, насоченост и екип. А, що се отнася за съветниците …. Аз съм само секретар по младежките въпроси.

Заради всичко това, което казах до тук. Защото говоря директно. За мен не е самоцел или фикс идея да бъда в парламента или да съм член на бюрото. Нямам нужда от политически протекции и закрила. Аз имам своя идол, своя кумир, своя идеал. И знам че, той за мен е всичко. Единственото, от което имам нужда е от все повече съмишленици сред колегите.

Исках и още искам партийните организации да се отворят за младите и да придадат нов облик на БСП. А не само да са „бутачи” в бюлетините. Показах, че има такива нови лица по време на двете младежки срещи Епизод 1 и Епизод 2, октомври предстои и Епизод 3. Накарах ги да се почувстват като част от една общност с мисия. Преди изборите исках нови, подготвени лица да влязат в листите. Обявиха ги за мои. Не, не са мои – на партията са. Но аз няма да предам цяло едно поколение, хора, които мислят като мен. Промяната за нас се състои именно в това да има преходност и връзка между поколенията.

В момента се изгражда младежкото обединение в БСП. Въпросът за развитието на младежките структури на партиите като банка кадри, като място за предлагане на политики, като постоянно действащ отряд за бързо реагиране, като залог за приемственост и бъдеще на една партия – това е важно за мен. Това беше и мечтата на моя кумир. Преди месеци имах изключително интересна среща с Руслан Гатаров, председател на една от най-големите и активни младежки организации в Русия – „Молодая Гвардия”, част от партията Единна Русия. Видях, че политиката е интересна за младите хора, защото виждат в нея следство за решаване на проблемите си, че една партия, чрез активните си младежки структури може да си говори със студентите, с младежите с проблеми, с младите предприемачи, безработните млади. Общуват с рокери, пънкари, приобщават хора с проблеми, с различни зависимости. Затова новото младежко обединение, което ще направим е отворено да си партнира с всички организации на млади хора, на които им пука за България.

Знам, че липсва страшно много на партията. Особено в такива тежки моменти. Да вкара ред, да отрезви опианените от политическа и лична злоба, да поощри можещите и да им даде път.

Конгресът може да реши всичко. Ясно е че Сергей Станишев няма да се пенсиониора като председател на партията. Ясно е, че ще има избор на лидер. Но според мен по правилно е това да не е на този конгрес. На този конгрес трябва да се смени стила и подхода за работа, метода и начина за комуникация както вътре в БСП, така и извън нея т..е. реална промяна на всички нива.

А лидерът трябва да е гарант за ясна, реална, но категорична програма за реформиране на партията, за промяната на статуквото вътре в нея и стратегия за ясно опозиционно поведение. Лидерът трябва да живее с проблемите на партията и да знае малките имена поне на областните преседатели, да не казвам на общинските, да им има телефоните и поне веднъж месечно да си говори с тях по проблемите на областа и региона. Смятам, че Сергей Станишев ако иска, може да бъде този лидер.

Досега не е ли бил такъв?

След изборът му за председател на БСП, С. Станишев две години се запознаваше с партията. После стана премиер. Днес той има качествата, опита, подкрепата на всички поколения и времето да бъде истинския лидер на Българската социалистическа партия.

Жоро Кадиев е много стойностен човек. Блестящ експерт с твърд характер. Все качества, които харесвам. Той е силна кандидатура за кмет на София. С него битката ще бъде сериозна и от сърце му пожелавам успех.

Имайте търпение. Просто в момента няма чуваемост към говоренето на опозицията. Има чуваемост само за скандали, червени прашки и изхарчени пари. Искам да заостря вниманието на хората върху един факт. Заплатите от 10 000 лв. на месец не са нормални, но нормално ли е за 3-4 заседания през август депутатите да получат 2500 лв. заплата, плюс командировъчни и квартирни. Парламентът уж работеше, зает да вади далавера след далавера, вместо закон след закон. Е питам аз каква е разликата между този, който за един месец е получил 10000 и този, който само за 6 часа работа 2500 лв? Това е истината. Нищо ново под слънцето.