Г общински план за развитие на община созопол



страница9/25
Дата01.02.2018
Размер3.44 Mb.
#52858
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   25

Туризъм


Туризмът е основен и най-важен икономически сектор в община Созопол - това показват както статистическите данни, така и резултатите от проведеното анкетно проучване на територията на общината във връзка с изготвянето на ОПР 2014-2020 г. Значението на туризма проличава и от факта, че неизменно присъства във визията за развитие на община Созопол:


2007-2013 г. „Община Созопол – водеща туристическа и културна дестинация на Южното Черноморие, просперираща зона на устойчиво икономическо, екологично и социално развитие“;

2014-2020 г. „Община Созопол – по-добро място за живот, работа, туризъм и инвестиции“

Очаквано на територията на общината е развит основно летен морски туризъм. В малка степен е развит конгресният и благодарение на значителните усилия на Фондация Созопол13, както и на съвместната работа на община Созопол, Фондация Созопол, Археологическия музей - Созопол и читалищата в общината - културно-историческият туризъм. В ОПР 2007-2013 г. са заложени няколко мерки за диверсификация на туристическия продукт, но оценката на изпълнението на мерките показва, че нови туристически услуги не са въведени за периода 2007-2011 г.14 Община Созопол успешно реализира проекти с донорско финансиране в областта на туризма - за периода 2007-2011 г. тя е реализирала 4 проекта за реставрация на етнографски сбирки, паметници на културата, археологически забележителности. През 2013 г. е завършен проектът „Интеграция на културно-историческите ценности и диверсификация на туристическите продукти на територията на община Созопол” на стойност 1 040 786,00 лв., по който е създаден Туристически информационен център (в стария град), ремонтиран е археологическия музей в гр. Созопол и са създадени изнесени експозиции на музея в гр. Черноморец. През 2012-2013 г., по ОПРР е реалзиран успешно проект „Изминати/Бъдещи пътища”, който цели развитие на устойчив туризъм и създаване на благоприятен имидж на община Созопол чрез организиране на иновативни културни събития. Следва да се отбележи още, че в общината са организирани множество културни и спортни прояви с голям брой участници - културните мероприятия са 212 с общо 30316 участници, а спортните – 130 с общо 7400 участници, но те са концентрирани в летния сезон, т.е. не допринасят за преодоляване на сезонния характер на туризма.


Резултатите от проведеното анкетно проучване също показват, че респондентите виждат развитието на туризма в посока неговото обогатяване и развитие извън летния сезон, тъй като това ще повлияе положително за намаляването на безработицата през зимата и пролетта и ще увеличи приходите.
Междинната оценка на ОПР показва, че общината поставя силен акцент на развитието на туристическия сектор, но не работи целенасочено за диверсификация на икономиката като цяло и на туристическия сектор в частност, а именно в диверсифицирането са основните резерви за подобряване на икономическото развитие на общината – намаляване на безработицата и увеличаване на приходите в общинския бюджет.

Диверсификацията, създаването на силен бранд, повишаване конкурентоспособността и изграждането на необходимата за развитието на туризма обща и специализирана инфраструктура са особено важни за развитието на сектора в община Созопол и съответстват на основната цел на Стратегията за устойчиво развитие на туризма в България, хоризонт 2030 г., а именно: „Утвърждаване конкурентоспособността и ефективността на туристическия сектор на България посредством оптимално използване на наличните природни и антропогенни ресурси в съответствие с пазарните изискванията и потребителските очаквания за устойчиво развитие на туризма”.



Извод:

В община Созопол съществуват множество предпоставки, които позволяват развитието на целогодишен туризъм – такива форми са културният и конгресният туризъм, тъй като те не се влияят от сезоните, за разлика от морския туризъм. Добри са предпоставките и за развитие на селски, еко, ловен и риболовен туризъм. Към момента, междинната оценка на ОПР показва неизпъление на планираните мерки за развитие на алтернативните форми на туризъм. Тъй като най-силни като образ за България в съзнанието на туристите са морският и културният туризъм, те биха могли да се използват много успешно за налагането на нетрадиционни към момента туристически продукти и услуги чрез съвместно предлагане. По отношение на морския туризъм, би следвало община Созопол да търси позициониране като дестинация за „немасов” туризъм чрез повишаване на качеството на обслужване, подобряване на инфраструктурата, разнообразяване на предлаганите услуги и т.н., което ще доведе до увеличаване на средните приходи от туристоден.

В междинната оценка на Областната стратегия за развитие на област Бургас също се посочва като основен недостатък в икономическото развитие сезонния характер на туризма, който се явява структуроопределящ сектор за областта. В междинната оценка специално внимание е отделено на фондация „Созопол”, която в рамките на разглеждания период е изпълнила редица проекти с донорско финансиране, допринасящи за постигане целите на ОСР. Същевременно община Созопол е посочена като такава, с основен принос по Приоритет 5 на ОСР: „Развитие на селските райони, горското стопанство, рибарството и аквакултурите.


  1. Изпълнение на мерките от ОПР 2007-2013

В периода 2007-2013 г., по Специфична цел 1.2. Развитие на устойчив и ефективен туризъм, община Созопол е реализирала множество мерки, повечето от които са насочени към разнообразяване на морския ваканционен туризъм. В областта на опазването на културно-историческото наследство се реализират проекти както от община Созопол, така и от Фондация Созопол, но те са съсредоточени в гр. Созопол и гр. Черноморец, а засега обектите с потенциал в селата не се разработват.

Мерките, които касаят развитието на алтернативен туризъм, вкл. селски не са реализирани в по-голямата си част. Неизпълнението касае както инфрструктурни мерки (изграждане на велоалеи, етнографски комплекси, инфраструктура за екотуризъм край язовирите на с. Равадиново, наблюдателни площадки, заслони, беседки, пейки, места за паленен на огън в защитените зони и др.), така и мерки за повишаване качеството на туристическото предлагане (обучения, проучвания на туристическото търсене и оценка на предлаганите услуги, сдружаване на предприемачите и др.). Не е разработена и общинска програма за развитието на алтернативния туризъм, която да планира, конкретизира и улесни изпълнението и отчитането на конкретни мерки.

По отношение на рекламата и маркетинга, общината е реализирала две трети от заложените мерки. Участието на туристически борси в страната и чужбина повишава популярността на общината, подобрява контактите с партньорски организации в областта на културата, спорта и КИН, и подпомага бизнеса. Слабост на рекламната политика на общината е липсата на уникално лого и слоган, които да залегнат в нейната брандинг стратегия. Разработени са мултимедийни продукти, които обаче не се използват максимално, като има предпоставки за развитието им. Не се извършват маркетингови проучвания на пазара, не е реализирана програмата за визуална информация, ориентация и предлагане в общината. Тези мерки запазват своята актуалност и следва да бъдат реализирани в следващия програмен период. Все още не е създаден единен туристически портал, който да представя комплексно общината и да улеснява потребителите. Информацията относно акуалните събития се публикува на административния сайт на община Созопол.

Най-голямо е неизпълнението на мерките за подобряване на качеството на туристическото предлагане - от 10 мерки са реализирани само 2. С оглед засилващата се конкуренция и стремежа към създаване на продукти с висока добавена стойност, би следвало общината да актуализира заложените мерки и да ги реализира в периода 2014-2020 г.



  1. Рекреационни ресурси

Основните природни туристически ресурси на община Созопол са свързани с морето. Созополското крайбрежие притежава както общите за цялото Черноморие условия и ресурси, така и специфика, придаваща му екзотика и допълнителна атрактивност. Цялата брегова ивица като че ли е създадена за отдих и рекреация – дълбоки, уютни заливи и плажни ивици се редуват с живописни силуети на клифови/скални участъци. Защитените територии, природните забележителности и зоните с разнообразен релеф във вътрешността на територията на община Созопол са също потенциален ресурс за развитието на алтернативни форми на туризъм.

Състоянието на околната среда в активната туристическа зона е добро, като се изключи стихийното замърсяване с твърди битови и строителни отпадъци в районите на интензивно строителство и концентрирано присъствие на туристи. В допълнение към природните, общината разполага с ценни антропогенни ресурси (културно-историческото наследство), най-значимите от които са:



  • резерват “Старинен Созопол”;

  • остров „Свети Иван” (където е намерено ковчежето с мощите на св. Йан Предтеча) Природен и археологически резерват - най-големият от петте острова по българския бряг на Черно море. Тук са открити следи от тракийско светилище от VІІ в. пр. Хр., древногръцки храм, вероятно посветен на Аполон Лечител (V в. пр. Хр.), останки от манастира “Св. Йоан Предтеча”, античен фар, руско военно гробище; (По проекта, реализиран от Фондация „Созопол”, на острова са възстановени пристаните, за улесняване на достъпа за туристите и са изградени навеси за наблюдение на биоразнообразието на острова)

  • Архитектурно-исторически комплекс „Южна крепостна стена и кула” - съчетава елементи от различни епохи - древен кладенец (IV - III в. пр. Хр.); част от ранновизантийска стопанска сграда от V - VI век, в която е представена музейна сбирка; средновековна крепостна стена и кула и прилежащи стопански постройки; изложбена зала за съвременна живопис, скулптура и камерни концерти; реставрирана традиционна къща - архитектурен паметник от ХVІІІ - ХІХ в.

  • древното селище Акра (X в. пр. н.е.), разкрито на нос Акин (в землището на град Черноморец) през 2012 г., където са възстановени част от крепостната стена и три бойни кули;

  • Археологически музей Созопол;

  • Археологически музей в гр. Черноморец;

  • Музей Южна крепостна стена и кула;

  • Художествена галерия и др.

Значими за туризма културно-исторически факти са регистрирани из цялата територия на общината, но повечето от тях не са експонирани, т.е. те все още са само потенциален, но не и реален ресурс за туризъм. Между гр. Созопол и гр. Черноморец остава древният тракийски град “Антий” (п-ов Атия), който след реставрация и експониране, би могъл да се включи в туристическото предлагане. Останалата територия на общината също е осеяна от материални следи на минали епохи, свързани с бит, строителство, военно дело, корабоплаване, рударство, религии, погребални обреди. По прилежащия на Созопол „Медни рид” (на турски „Бакарлък”) има останки от тракийски крепости – в южните раклонения на рида се намира „Лободово кале” (при село Веселие), а на 5 км. от с. Равадиново – най-добре запазената тракийска крепост в региона - “Малкото кале”. Открити са още множество долмени (край с. Росен) и стари рудници. Следи на подобни има и на югозапад, в землищата на селата Габър, Зидарово и Крушевец. Почти край всички села има тракийски надгробни могили, много долмени и древни следи от развитото до скоро в района рударство. В мино селище Атия би могло да се направи Музей на рудите и минното дело - медните залежи в региона са били експлоатирани още от IV-то хил. пр. Хр. и стават причина за създаването на първите поселища на Созополския полуостров15.

Широко представена в община Созопол е традиционната архитектура в три основни типа - черноморска, странджанска и тракийска къща. Освен комплекса от странджански къщи в с. Индже войвода, добри образци на възрожденски къщи има и в селата Вършило, Зидарово, Извор и Крушевец. За съжаление, повечето са изоставени отдавна и са застрашени от срутване. Въпреки многото досегашни усилия и повишен интерес, богатото и повсеместно разпространено културно-историческо наследство на общината остава далеч под желаните и възможни нива на опазване и социализация16. За експонирането на традиционната архитектура, експониране на традиционните български занаяти и осигуряване атракция за туристите е подходящо в с. Равадиново да се създаде етнографски комплекс.

Със създаването на множество спортни и културни прояви община Созопол обогатява доминиращият морски ваканционен туризъм, развива успешно макар и в малки мащаби конгресен туризъм - през 2013 г. е проведен изключително успешно Балкански конгрес на минералозите. Успешно се развива детския ваканционен отдих. Множеството параклиси и църкви в общината, ведно с откритите през 2012 г. мощи на Св. Йоан Предтеча способстват развитието на религиозен туризъм. Би могло, обаче, да се каже, че завършени самостоятелни продукти за алтернативен туризъм (селски, еко, културно-познавателен, ловен и риболовен) все още не са разработени и не се предлагат активно.


  1. Туристическа индустрия

Туризмът е основната опора в икономиката на община Созопол. Заедно със съпътстващите услуги (търговия, транспорт и комуникации), той формира около 65% от приходите и 50% от заетостта в общината17. Самостоятелният принос на туризма (хотели и ресторанти) е съответно 34.4% и 30.6%. Основният продаван продукт е “морски ваканционен туризъм”, допълнен и анимиран с културно-познавателни програми. Сезонното присъствие на потребители, утрояващи броя на местното население, е още неоползотворен фактор за активизиране на аграрния сектор и хранителната индустрия.

Както по цялото Черноморско крайбрежие, туристическата индустрия на Созопол следва трайна тенденция на бърз растеж през последните няколко години. Тази динамика е мотивирана с увеличени доходи и заетост, но поражда много спорни въпроси и тревоги. Безспорна е само констатацията за голямо количествено нарастване при незначително подобряване на ефективността (и другите качествени аспекти на предлаганите туристически продукти).



Статистистически данни18:

През 2012 г. в община Созопол се намират 15% от местата за настаняване на област Бургас.19 В тях са пренощувли 15% от туристите, а реализираните нощувки са 18% от тези в областта, т.е. можем да кажем, че средният престой на туристите в община Созопол е по-дълъг от този на туристите в останалата част на област Бургас. За една нощувка в община Созпол туристите са заплатили средно 42 лв., а в област Бургас средната цена е 39 лв.

Данните са показани в таблица 4.

таблица 4. Сравнителни данни за област Бургас и община Созопол



Области, Общини

Места за настаняване, брой

Реализирани нощувки, брой

Пренощували лица, брой

Приходи от нощувки, лв.

Общо

в т.ч. чужденци

Общо

в т.ч. чужденци

Общо

в т.ч. чужденци

Обл. Бургас

469

3 417 450

2 267 067

608 554

324 080

133 431 496

99 070 989

Общ. Созопол

70

603 654

441 530

88 343

54 946

25 459 000

19 743 000

По данни на ТСБ-Бургас, през 2011 г. на територията на община Созопол са разкрити 61 места за настаняване, а през 2012 броят им е вече 70. Това е ръст от 14 % за една година.

таблица 5. Дейност на местата за настаняване




2008

2009

2010

2011

2012

Места за настаняване

47

46

45

61

70

Реализирани нощувки

435 689

457 525

511 077

584 873

603 654

в т.ч. от чужденци

280 506

303 047

367 998

424 305

441 530

Пренощували лица - брой

57 032

65 130

66 404

83 668

88 343

в т.ч. от чужденци

31 236

36 004

42 647

50 464

54 946

Приходи от нощувки в хил.лв

11 685

13 962

17 068

21 490

25 459

в т.ч. от чужденци

8 937

11 576

14 614

17 129

19 743

Общо пренощувалите лица през 2008 г. са били 57 032 и нарастват до 88 343 през 2012 г., което е ръст от 55% за целия период. Броят на пренощувалите чужденци в община Созопол расте с бързи темпове – през 2008 г. чужденците са били 31 236, а през 2012 г. вече са 54 946, което е ръст от 76% за целия период. През 2008 г. чуждите туристи са били 55% от общия брой, а през 2012 г. вече са 62% от общия брой на туристите в община Созопол. За периода 2010-2012 г. е характерно нарастването и в броя на българските туристи – от 25 796 през 2008 г. до 33 397 през 2012 г. (Виж фиг. 8)

фигура 8. Пренощували лица 2008-2012 г.

За периода 2008-2012 г. броят на реализираните нощувки бележи постоянен плавен ръст, както е видно от графиката по-долу, въпреки че през 2009 и 2010 г. обектите са съответно с един и два броя по-малко. /Виж фиг. 9/:



фигура 9. Реализирани нощувки в община Созопол 2008-2012 г.

Приходите от нощувки бележат постоянен годишен ръст, както е видно от следващата фигура 10:



фигура 10. Приходи от нощувки в община Созопол

Може да се каже, че ръстът, който отбелязват приходите от нощувки за целия разглеждан период е значителен – от 11 685 000 лв. през 2008 г. те нарастват на 25 459 000 лв. през 2012 г., т.е. бележат ръст от 117 % за периода. Средногодишният ръст за периода е 22%, както е видно от таблицата по-долу:



таблица 6. Средногодишен ръст в приходите. от нощувки

Година

2009

2010

2011

2012

Средно за периода

Средногодишен ръст в приходите от нощувки

19%

22%

26%

18%

22%

Данните20 относно приходите от туристически такси/данък21 за периода 2008-2013 г. показват стабилност в годините след Световната икономическа криза от лятото на 2007 г. През 2009 г. спрямо 2008 г. се наблюдава лек спад от 7%, но през 2010 г. се наблюдава значителен ръст от 28% спрямо предходната година. През 2011 г. отново се наблюдава спад от 20% спрямо приходите от 2010 г., но все пак те остават над нивото от 2009 г., което показва сравнителна стабилност. През 2012 г. са събрани впечатляващите 512 628 лв. приходи от туристически данък, които обаче включват освен внесените суми за годината, около 90 хил. лв невнесени суми от предходни периоди, включително лихви.. През 2013 г. приходите от туристически данък в община созопол са 367 657 лв. Важно е да се отбележи, че приходите от туристическия данък не следват постоянния ръст на нощувките и приходите от нощувки. Това се обяснява с различите начини на определяне на туристическата такса до 2010 г. и на въвеждането на туристическия данък от 2011 г.

фигура 11. Данъци и такси 2007-2013 г.



Заведенията за хранене и развлечения съответстват на легловата база – както по категория, така и по капацитет. Созополските ресторанти са с призната привлекателност, но се отчита липсата на тематични (с малки изключения) и атракционни заведения. Като цяло, предлаганите дейности за свободното време са ограничени и едностранни. Обобщеният извод от досегашните сондажни проучвания констатира разминаване между представата и очакванията за Созопол като град на културен туризъм и реално предлаганите допълнителни услуги22.

Изводи:

Въз основа на представените данни, би могло да се предположи, че община Созопол е достигнала максималния капацитет на натоварване на легловата база през летния сезон. От една страна, нарастването на броя на турситите е важно за икономиката на общината, но от друга натоварва околната среда, повишава нивата на шума и усложнява трафика и са необходими мерки за намаляване на отрицателните последствия от туристическата експанзия. Тъй като Черноморското крайбрежие е основният туристически ресурс на община Созопол, логично е тя да участва в инициативи и партньорства за неговото опазване.

Към настоящия момент, желаното удължаване на туристическия сезон не е постигнато. Може да се каже, че туристическата инфраструктура като цяло не отговаря на възможностите на легловата база, което е един от факторите за относително ниската степен на използваемост (средно 38%). 23 Преките възможности за алтернативни форми се основават на наличните конферентни зали (с общо 700 места), които макар и разпръснати, са достатъчна база за конгресен/конферентен туризъм, което вече е доказано с редица успешно проведени събития. За успешното развитие на селски и еко туризъм е необходимо изграждане на специализрана инфраструктура, окомплектоване на маршрути и активно предлагане. За успешното предлагане на културен туризъм е необходимо да се работи за подходяща интерпретация и разработване на културно-познавателни маршрути, както и тъй са налице множество обекти за културен туризъм, но липсва активно предлагане.

В този смисъл, изводът от ОПР 2007-2013 г., че са необходими мерки за количествено ограничаване за сметка на качествено усъвършенстване на туристическите продукти се възприема и потвърждава и в настоящия план.



  1. Тенденции за развитието на туризма в България, актуални за община Созопол24

Като се вземат предвид най-значимите глобални тенденции, които ще формират новата пазарна среда и бъдещето на българския туризъм в периода до 2020 г. и 2030 г. година се откроява необходимост от:

  1. Разработване на туристически продукти, подходящи за възрастова категория 65+ като комбинация между специализирани видове туризъм - балнео, културен туризъм, еко и селски туризъм и др.;

  2. Акцент в разработването на специализирани туристически продукти, които притежават потенциал за преодоляване на сезонността и създаване на специална емоционална връзка с България;

  3. Търсене на възможности за привличане на инвестиции в туризма и предоставяне на инвеститорите на облекчен инвестиционен процес чрез обвързване на съдебната процедура при обжалвания с процент от инвестицията, който жалбоподателя заплаща.



  1. Туристическа политика

Политиката по туризъм на общинско ниво се провежда от кмета на общината25 заедно с ръководения от него Консултативен съвет по туризъм. Съветът е консултативен орган към кмета по въпросите на туризма, който „ прави предложения до кмета на общината и дава становища по въпроси, свързани с развитието на туризма на територията на общината, включително за размера на туристическия данък и неговото разходване, и за членството на общината в съответната организация за управление на туристическия район. (чл. 13, ал. 6, т.2)

Кметът разработва Програма за развитие на туризма в общината, която следва да е съобразена с приоритетите на областната стратегия, маркетинговата стратегия на туристическия район и съобразно местните ресурси и потребности. Програмата се обсъжда от съвета и приема от общинския съвет и предвижда мероприятия за26:



    1. Изграждане и поддържане на инфраструктурата, обслужваща туризма на територията на общината, включително местните пътища до туристически обекти;

    2. Изграждане и функциониране на туристически информационни центрове и организация на информационното обслужване на туристите;

    3. Изграждане и поддържане на туристически обекти, които са общинска собственост или за които правото за ползване и управление е предоставено на общината;

    4. Организиране на събития и мероприятия с местно и национално значение, които допринасят за развитието на туризма;

    5. Провеждане на проучвания, анализи и прогнози за развитието на туризма в общината;

    6. Реклама на туристическия продукт на общината, включително участие на туристически борси и изложения;

    7. Взаимодействие и членство на общината в туристически сдружения и в съответната организация за управление на туристическия район;

    8. Подобряване качеството на услугите, предлагани в общинските туристически обекти.

Изпълнението на Програмата за туризъм 2007-2013 г. показва постигане на опредлени успехи: фокусиране на усилията към разнообразяване на водещия морски туризъм, опит за диверсифициране с наченки на конгресен/конферентен туризъм, провеждане на множество летни спортни и културни прояви.

В Програмата за развитие на туризма за перидоа 2014-2020 г следва да се обърне внимание на неизпълнените мерки от предходния период и след тяхната актуализация съообразно новите тенденции за развитие на сектора да се заложат мерки, които да способстват развитието на алтернативния туризъм, удължаването на сезона, подобряването на маркетинга и рекламата, стимулиране създаването на браншова организация, стимулиране на партньорството с аграрния сектор, и повишаване квалификацията на заетите в сектора и подобряване на качеството на обслужване и туристическата анимация, подобряване на чистотата и на инфраструрктурата.


  1. Туристическо търсене

Проучване на туристическото търсене в община Созопол е извършено при изработването на Програмата за устойчиво развитие на туризма 2009-2013 г. Данните в него показват, че цел на пътуването на туристите е морето, основни мотиви за избора на дестинацията са цената, интерес към дестинацията и препоръка от познати/приятели. Предпочитаните допълнителнии дейности са свързани с риболов, яхтинг, водолазни спортове, екскурзии, практикуване на културен, ловен, спортен, природолюбителски и селски туризъм. Добрите впечатления са свързани с природата и местното гостоприемство, а препоръките – за подобряване на чистотата на плажовете, обслужването, транспортния достъп, качеството на храната, реда и сигурноста, както и по-добро презентиране на общината като туристическа дестинация.

За да се отговоря адекватно на потребностите на туристите и да се планира по-добре развитието на сектора е необходимо да се извършват ежегодни проучвания на потребителското търсене и да се провеждат рекламни кампании на пазари с потенциал.



Изводи и насоки за развитие

  • Община Созопол ще разчита основно на морския туризъм и в бъдещото си развитие като е необходимо повишаване на неговото качество и разработване на допълващи продукти за свободното време, вкл. организиране на екскурзии, ветроходство, водолазен спорт, културни обиколки, посещение в защитени зони и др.;

  • В община Созопол успешно се развива религиозен туризъм, който е основно свързан със светите мощи, съхранявани в местните църкви. Необходимо е разработването на специализирани маршрути с интересна интерпретация и анимация, включващи множеството параклиси и църкви във вътрешността (всички имат лечебно аязмо и са възстановени с общински средства, а в с. Росен е възстановено килийното училище);

  • Община Созопол ще развива занапред и детски ваканционен и спортен туризъм, свързан и с множеството летни фестивали и спортни събития;

  • Спокойната атмосфера в община Созопол, богатото културно наследство и множеството защитени територии дават възможност да се разработват продукти за възрастовата група 65+, като комбинация между културен, селски и еко туризъм –допълващи или морския, или балнеоложкия туризъм, който има добър потенциал за развитие в област Бургас.

  • В Община Созопол са налице всички предпоставки за успешно развитие на алтернативен туризъм (както по крайбрежието, така и във вътрешността). Необходима е координирана политика в няколко сфери – устройство на територията, инфраструктура, екология, инвестиционен маркетинг, туристически маркетинг;

  • Сегашната туристическа индустрия страда от подчертана сезонност, едностранчиво предлагане, не-координирано информационно обслужване, сравнително ниска ефективност;

  • Количествено, туристическата база на общината е достигнала пределите на разумния капацитет на територията. Бъдещото развитие трябва да се фокусира върху качествените характеристики на туристическите продукти (разнообразие, стандарт, специфика) и средата;

  • Почти всички туристически локализации на общината изпитват натиска на строителната експанзия. Инвестиционните инициативи могат и трябва да се пренасочат към други модели и към вътрешността.



  1. Каталог: attachments -> article
    article -> Решение за отказ за заплащане на правна помощ служебно или по предложение на адвокатския съвет
    article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица март 2016 година
    article -> Национален календарен план за 2014 година I. Национални инициативи
    article -> Национален календарен план за 2015 година I. Национални инициативи
    article -> Списък на възстановените заглавия към 31. 07. 2012
    article -> Секции за гласуване на избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването
    article -> 1 април /неделя/, 10. 00 часа, център село Поликраище
    article -> Отчет за изпълнение бюджета на община Годеч за 2012 година
    article -> Публични прояви в духовната сфера в горна оряховица февруари 2016 година


    Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   25




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница