Г. Преамбюл Областната стратегия за развитие на област Бургас (осроб)

Постигането на взаимодействие между различните документи за стратегическо планиране осъществяваме в процеса на тяхното разработване, като отчитаме йерархичните нива и логическата обвързаност между тях, определени с националното законодателство за регионалното развитие.

• 
  съобразяване с новите цели и приоритети, както и с финансовите условия на политиката за сближаване на ЕС през периода 2014 - 2020 г. и предвижданията на оперативните програми, които ще бъдат разработени в тази стратегическа рамка;
  
• 
  постигане на по-добро съответствие и взаимодействие с регионалния план за развитие на Югоизточен район и очертаване на стратегически перспективи за реализация на общинските планове за развитие на територията на област Бургас;
  
• 
  формулиране на цели и приоритети на развитието с ясни териториални измерения и въздействие, както и съответстващи на потенциала и перспективите за развитие на територията;
  
• 
  ефективна координация и допълване на секторните цели и приоритети за развитие на област Бургас;
  
• 
  съответствие с условията и редът, включително сроковете за изготвяне, съгласуване, приемане, актуализиране и изпълнение на стратегията съгласно нормативните изисквания;
  
• 
  стратегическо наблюдение и оценка на постигнатите резултати и въздействие върху регионалното развитие, основани на система от индикатори и използване на данни от надеждни източници на информация;
  
• 
  развитие на териториалното сътрудничество за осъществяване на съвместни дейности за постигане целите на регионалното развитие, включително с транграничен, междурегионален и транснационален характер;
  
• 
  включване на всички заинтересовани страни и партньори в плановия процес и осигуряване на публичност, прозрачност и информация при изпълнението на стратегията;
  
• 
  развитие на административния капацитет за стратегическо планиране, програмиране и управление на проекти, включително прилагане на иновативни управленски практики и стратегии за ефективна координация на политики и инструменти за развитие на област Бургас;
  
• 
  идентифициране на подходящи механизми и стимули за насърчаване на балансирано и устойчиво местно развитие и концентрация на ресурсите в най-необлагодетелстваните територии.
  

• 
  Закон за регионалното развитие;
  
• 
  Стратегия „Европа 2020” на ЕС;
  
• 
  Териториален дневен ред на ЕС 2020;
  
• 
  Пети кохезионен доклад;
  
• 
  Зелената книга за териториално сближаване;
  
• 
  Лайпцигската харта за устойчиви градове;
  
• 
  Проекти на Регламентите на ЕС за инструментите и правилата за финансиране на политиката за сближаване през периода 2014-2020 г.;
  
• 
  Стратегическа рамка на Европейската комисия за периода 2014-2020 г.;
  
• 
  Интегрираната морска политика на ЕС, както и от други документи в тази връзка, разработени и приети на национално ниво от МРРБ и МОСВ, от басейновите дирекции, от местните власти и от местни асоциации;
  
• 
  Национална програма за развитие България 2020;
  
• 
  Национална стратегия за демографско развитие на Република България 2006 – 2020 г.;
  
• 
  Национална програма за реформи на Република България (2011-2015 г.);
  
• 
  Секторни стратегии за развитие, покриващи частично или изцяло периода 2014-2020 г. (в сферата на транспорта, околната среда, енергетиката, икономиката и малките и средни предприятия, развитие на телекомуникационните мрежи, пазара на труда, иновациите и въвеждането на нови технологии, здравеопазване, образование, култура, социални дейности, жилищен сектор и др.);
  
• 
  Методически указания за разработване на Национална стратегия за регионално развитие (2012-2022 г.), Регионални планове за развитие на районите ниво 2 (2014-2020 г.), Областни стратегии за развитие (2014-2020 г.), Общински планове за развитие (2014-2020 г.);
  
• 
  Националната стратегия за регионално развитие на България за периода 2012-2022;
  
• 
  Проект на Национална концепция за пространствено развитие 2012-2025 г.;
  
• 
  Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г.;
  

• 
  Резултатите от проект за разработване на социално-икономическия анализ за нуждите на Оперативна програма за регионално развитие за периода 2014-2020 г.;
  
• 
  Регионалния план за развитие на Югоизточен район (2014-2020 г.);
  
• 
  Междинна оценка на областна стратегия за развитие на област Бургас за периода 2007-2015 г.;
  
• 
  Актуализирани документи на общински планове за развитие на 13 общини в област Бургас 2007-2013 г.;
  
• 
  Областна стратегия за интегриране на ромите в област Бургас(2013-2020);
  
• 
  Прединвестиционното проучване на проект с национално значение "Интермодален пътнически терминал- зона за обществен достъп Бургас";
  
• 
  Областна стратегия за развитие на социалните услуги(2011-2015);
  
• 
  Списък на ключови проекти с общинско, надобщинско и регионално значение за периода 2014-2020 г. в област Бургас;
  
• 
  Официална статистическа информация от: Национален статистически институт (НСИ), Евростат, министерства, държавни и регионални агенции, държавни комисии, териториални и регионални служби на органите на изпълнителната власт и други официални източници.
  

Анализът, отразен в настоящия първи работен доклад, обхваща данни за индикаторите и тенденциите в развитието на област Бургас за периода 2007 – 2013 г. Данните за индикаторите и тенденциите в развитието на област Бургас са представени по общини и общо за област Бургас.

Изискванията към съдържанието на Областната стратегия са нормативно определени и включват разработване на:

1. Анализ на икономическото и социалното състояние на област Бургас;

2. Цели и приоритети за развитие на областта за периода 2014-2020;

3. Обща оценка на необходимите ресурси за постигане целите на стратегията;

4. Териториален обхват на районите за целенасочена подкрепа;

5. Критерии за оценка на изпълнението на стратегията;

6. Стратегически насоки за разработване на целите и приоритетите на общинските планове за развитие;

7. Описание на необходимите действия за прилагане принципа на партньорство и осигуряване на информация и публичност.

Списък на използваните съкращения

АЗ – Агенция по заетостта

ВЕИ – възобновяеми енергийни източници

ВУ-Висши училища

ГПСОВ - градски пречиствателни станции за отпадъчни води

ДМА – дълготрайни материални активи

ДБТ – Дирекция „Бюро по труда”

ЕИСУРР – Единна информационна система за управление на регионалното

развитие

ЕО – екологична оценка

ЕСФ – Европейски социален фонд

ЕФРР – Европейски фонд за регионално развитие

ЗООС – Закон за опазване на околната среда

ЗРР – Закон за регионалното развитие

ЗТ – защитени територии

ИАОС – Изпълнителна агенция по околна среда

ИСУН – Информационна система за управление и наблюдение на средствата от Структурните инструменти на Европейския съюз

МРРБ – Министерство на регионалното развитие и благоустройството

МО – Междинна оценка

МОСВ – Министерство на околната среда и водите

МСП – малки и средни предприятия

НИРД – научно-изследователска и развойна дейност

НПО – неправителствени организации

НПРР – Национален план за регионално развитие

НСИ – Национален статистически институт

НСОРБ – Национално сдружение на общините в Република България

НСРР – Национална стратегическа референтна рамка

NUTS – обща класификация на териториалните единици за статистически цели, прилагана от ЕВРОСТАТ за регионите в Европейския съюз

ОДЗ – Областна дирекция „Земеделие”

ОП – Оперативна/и програма/и

ОПАК – Оперативна програма „Административен капацитет”

ОПОС – Оперативна програма „Околна среда”

ОСР – Областна стратегия за развитие

ОСРОБ - Областна стратегия за развитие на област Бургас

ОСП – Обща селскостопанска политика

ОПР – Общински планове за развитие

ОПРКБИ – Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика”

ОПРР – Оперативна програма „Регионално развитие”

ОПРСР – Оперативна програма за развитие на сектор “Рибарство”

ОПРЧР – Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”

ОУ – основно училище

ОУП – общ/и устройствен/и план/ове

ППЗРР – Правилник за прилагане на Закона за регионалното развитие

ПРСР – Програма за развитие на селските райони

ПСОВ - пречиствателни станции за отпадъчни води

ПЧИ – преки чужди инвестиции

РИОСВ - Регионална инспекция по околната среда и водите

РСЗ – Регионална служба по заетостта

СИФ – Социално-инвестиционен фонд

СОУ – средно общообразователно училище

ЮИР – Югоизточен район

ТБО – твърди битови отпадъци

ТГС – трансгранично сътрудничество

ТИЦ – туристически информационен център

ТСБ – Териториално статистическо бюро

ЦДГ – целодневна детска градина

ЦОП – Център за обществена подкрепа

Методологически подходи и методи¹

В рамките на Областната стратегия за развитие на Област Бургас са използвани следните основни методологически подходи, а именно:

• 
  Системният подход е базов методологически подход използван в стратегията. Съгласно последния областта се разглежда като система, т.е. като цялостна съвкупност от компоненти, които при определени условия действат като едно цяло, т.е. осигурява се устойчиво развитие. От гледна точка на системния подход стратегията се вижда като формиране на определени условия и подходи на действие, като следствие от които се осъществява безпроблемно функциониране на системата;
  
• 
  Аналитичен подход – съдържанието на същия е в „разбиването“ на данните по определени критерии, чрез които се изразява същността на фактите, „изобразяващи“ факторите и ресурсите определящи развитието и функционирането на определен обект;
  
• 
  Логически подход – всяка система „работи“ въз основа на определени зависимости и схеми, т.е. притежава своя логика. Съответно логическият подход предполага разкриването на тази схема и зависимости. Знанието за тях дава възможност да се структурират условията и подходите на въздействие;
  
• 
  Сравнителен подход – сравнението между аналогични обекти дава ново знание, чрез което да се разкрият същностни черти на разглежданата система;
  

• 
  Събиране на данни, въз основа на проучване на документи и статистики;
  
• 
  Класифициране и систематизиране на данни във формата на таблици, диаграми и графики;
  
• 
  Анализ на данните, т.е. „разбиването“ им по основно признаци и формулирането на заглавия по групи;
  
• 
  Оценка на данните, т.е. количествено описание на качествения феномен, т.е. класифицираяните и сситематизирани данни;
  
• 
  Синтез на данните – синтезът се изразява в осъществяването на определени изводи във формата на СССВО анализ и други.
  

Разработката на Областна стратегия за развитие на област Бургас (ОСРОБ) за периода 2014 – 2020 г. има за ключова цел изготвянето на актуален и обективен социално-икономически анализ на развитието на Област Бургас в предходен период – 2007-2013 г., както и за основните изводи, осъществявани на базата на анализа. В процеса на разработване на областната стратегия за развитие се отчитат и хоризонталните приоритети на регионалната политика - устойчиво развитие, равни възможности и социално включване.

Областната стратегия обхваща:

1. Обобщаване и анализ на събраната и актуализирана информация за социално-икономическото развитие на област Бургас, която включва следните основни тематични направления:

• 
  Географско положение и природни ресурси на област Бургас;
  
• 
  Икономическото развитие на област Бургас за периода 2007 – 2013 г., нарастване на БДС в областта, секторно разпределение, динамика на основни отрасли, конкретни данни по основни параметри на стопанското функциониране в областта;
  
• 
  Състояние на трудовата заетост, демографската, социалната, образователната, здравната, културната и туристическа сфера в областта;
  
• 
  Състояние на техническата инфраструктура и качествата на околната среда в област Бургас;
  
• 
  Институционален капацитет на област Бургас за провеждане на ефективна регионална политика за периода 2007 – 2013 г.
  

Бургаска област е разположена в югоизточната част на България на територия от 7748,1 кв. км (6,9% от площта на България) и е втората по големина след Софийска област. На изток областта има широк излаз на Черно море /224 км/, на юг граничи с Република Турция, на запад с Ямболска и Сливенска области, а на север - с Варненска и Шуменска области. В областта се намира най-големия залив на Черно море - Бургаския залив с ширина 10 - 12.5 км и дълбочина 10 - 12м. В близост до морския бряг са локализирани лиманните езера Бургаско, Атанасовско и Мандренско, като последното е превърнато в язовир.

Излазът на областта на Черно море повишава нейното транспортногеографско значение. Източната граница е предпоставка за развитието на пристанищното дело, риболова, туризма, външната търговия, за съсредоточаване на производствени мощности и отрасли, разчитащи на вносни суровини. Поради изгодните природни и стопански условия значителна част от населението и стопанския потенциал са съсредоточени по крайбрежието.

Северната граница на областта минава по Стара планина. Чрез ниските и удобни старопланински проходи (Върбишки, Ришки и др.) се осъществява връзката на областта със Североизточния регион за планиране. Важно значение за поддържането на оживени икономически връзки с другите административни области в страната имат шосейните и железопътните трасета за София (през Пловдив и Карлово), за Варна и Русе, за Харманли и Кърджали (през Елхово и Тополовград), панорамния път Констанца - Варна - Бургас - Малко Търново - Истанбул и др.;

Геостратегическото положение на областта е фактор от национална величина, който е общопризнат от различни страни в Европа, Азия и Африка. Тук се пресичат традиционалните и новоположени оси на икономическия и политически интерес, както следва: Европа - Близък Изток - Азия; Европа -Среден Изток - Азия; Русия, Украйна, Беларус и Западна Европа.

На територията на областта са разположени 13 броя общини: Айтос, Бургас, Камено, Карнобат, М. Търново, Несебър, Поморие, Руен, Созопол, Средец, Сунгурларе, Приморско и Царево.

Стопанството на Бургаска област е значително повлияно от нейните природни условия и географско положение. Релефът на областта е разнообразен. Преобладават низини с надморска височина до 200 м и хълмисти земи. Низинният пояс е представен главно от Бургаската низина, Карнобатското и Айтоското поле - удобни за механизирано обработване на земята. Около една трета от територията е заета от хълмисти възвишения, които са удобни за отглеждане на лозя и овошки.

Бургаска област - релеф

Разчленената брегова линия създава добри възможности за изграждането на пристанища. Широката и дълга плажна ивица, малките острови и полуострови, лагуни и лимани и пясъчните дюни благоприятстват развитието на морския рекреативен туризъм, а във вътрешността на областта има потенциал за развитието и на други специализирани форми на туризма като екологичен, селски и др.

Климатът на Бургаска област се обуславя от съвместното влияние на Черно море, Стара планина и Странджа. Годишните валежи са от 500 л/м² за Созопол до 927 л/м² за М. Търново. Максимумът на валежите за районите на Бургас, Карнобат, Айтос, Сунгурларе, Руен и Камено е през месеците май и юни, а за района на Странджа през месеците ноември и декември. Минимумът на валежите за цялата област е през месец август. Най-много валежи в Бургас са паднали през 1931 г. - 962 л/м², а най-малко през 1945 г. – 285 л/м².

Средната годишна температура на въздуха е от 11,3°C за общините Руен и Малко Търново до 13,3°C за Созопол. За района на Бургас тя е 12,7°C. За цялата област най-студено е през месец януари - от 0,5°C в Карнобат до 3,2°C в Царево. За района на Бургас средномесечната температура за януари е 1,8°C. Най-горещи за цялата област са месеците юли и август. Най-високата температура на въздуха 42,9°C е измерена в Айтос, а най-ниската –30,2°C в Средец. Зимата в областта е сравнително по-мека, в равнинната част повечето дни безснежна, а в Стара планина и Странджа снежната покривка е от 20 до 46 дни. Пролетта е хладна и настъпва по-късно. Лятото е горещо, а есента топла и продължителна.

Бургаска област – средни температури по месеци за 2012 г. по крайбрежието

Основните почвени типове в Бургаска област, подходящи за интензивно земеползване са смолниците, канелените горски почви и алувиално-ливадните почви.

В равнинната част и по най-ниските хълмисти терени на областта са разположени смолници, които заемат основна част от обработваемите земи в общините Карнобат, Камено, Бургас, Поморие и малка част в общините Сунгурларе, Айтос, Средец и Несебър.

По-високите хълмисти области на Карнобатското поле (община Карнобат), по югоизточните склонове на Стара планина (общини Несебър, Руен, Айтос, Сунгурларе) и Странджа планина (общините Средец, Малко Търново, Созопол, Приморско и Царево) са заети с канелени горски почви.

Основните почвени типове в Бургаска област (смолници, канелени горски и алувиално ливадни) заемат около 90 -92 % от обработваемите земи.

Странджанският район е най-водният в цялата Тракийско-Странджанска област. Формираният тук речен отток има модул от 4 до 15 dm³/s на 1 km², а в най-високите погранични части на Странджа и над 15 dm³/s. По тези места падат и максималните валежи за областта – около и над 1000 mm годишно. Режимът, както на валежите, така и на речния отток е типично средиземноморски – с подчертан превес на зимния отток над пролетния и ясно изразен февруарски максимум (19 – 22% от годишния оток). За някои реки максимумът е януарски – като следствие от декемврийския максимум на валежите. През декември – април са съсредоточени 75 – 80 % от целогодишния обем на оттока, а само през декември – февруари – от 5 до 55 % от този обем. Маловодието е продължително, но най-стабилно е изразено през юли – октомври, като минималният месечен отток е през август. Въпреки маловодието реките с малки изключения не пресъхват, поради значителното им подхранване с почвени води. Районът има благоприятни условия за акумулиране на обилни подземни води.

Южнопричерноморската подобласт в хидроложко отношение се отличава с някой специфични особености, обусловени от орографията и близостта на морето. Северната низинна част се характеризира с незначителна отточност, независимо че се пресича от множество реки. Тук отточният ефект на валежните води е незначителен. По-голям е този ефект в тясната крайбрежна ивица в южната част на подобластта, където и валежите са по-значителни. Режимът, както на валежите, така и на речния отток е типично средиземноморски, което се дължи на близостта до морето, подсилващо влиянието на средиземноморския климат. Специфична особеност е и наличието на значителни по площ, но плитки крайбрежни езера, които представляват лимани или лагуни с различна соленост на водата и различно стопанско предназначение. Дъната на някои от тях са покрити с дебел пласт тъмна лечебна кал – тук са най-големите пелоидни находища в страната. В хидрогеоложко отношение подобластта се характеризира с ограничени запаси на подземи води. Особено неблагоприятни условия за формиране на такива води има в северната и низинна част.

Бургаският район се отличава с изключително нисък отточен ефект на валежните води, поради низинния си релеф и наличието на големи по площ крайбрежни езера. Средната водност е под 1 dm³/s на 1 km² в по-голямата низинна част и най-много – съответно 2 dm³/s, в периферните участъци (към оградните възвишения и планински ридове). Режимът на оттока е типично средиземноморски с преобладаващо участие на зимния отток и ясно изразен февруарски максимум (18 – 21% от годишния обем). Маловодието е продължително и устойчиво, като минимумът настъпва през август. В засушливи години много от по-малките реки пресъхват. Речният отток се подхранва предимно от валежните води. Участието на подземния приток в подхранването на реките е незначително, което се дължи на сравнително слабата водност на геоложките формации, изграждащи района. По-значителни водни ресурси има в горноеоценските пясъчни пластове в Бургаския каменовъглен басейн, в северната част на който, под конусните покривки водите имат напорен характер.

Плиоценските глини и пясъци и сенонските мергели и туфи, изпълващи по-голямата част от низината са сравнително бедни на подземни води. В този район се намират най-големите по площ крайморски езера: лиманните езера Бургаско, Атанасовско и Мандренско и Поморийската лагуна. С най-голямо соленост се отличава Атанасовското езеро, от чиито води се добива сол. Режимът му се регулира посредством изкуствено създаване на връзка с морето. Обявено е за резерват поради рядката му фауна (главно птици). Мандренското езеро е превърнато в язовир и опреснените му води се използват за напояване. С езерата в Бургаския регион се свързват и най-големите пелоидни находища, които осигуряват продукти за калолечение не само за крайбрежните калолечебни станции, но и за вътрешността на страната. Балнеоложко и рекреационно значение имат термоминералните извори при с. Медово и с. Ветрен (Бургаски минерални бани), които са от седиментационен тип (изкопаеми морски води).

Медноридско-Странджанският прибрежен район за разлика от Бургаския се характеризира с по-голяма водност – от 2 до 4 dm³/s на 1 km², а в най-високите части на Медни рид – съответно до 6 dm³/s. Всъщност територията на района се отводнява от най-долните течения на реките Ропотамо, Дяволска, Велека и други по-малки и доколкото се формират повърхностно течащи води, те се изливат или направо в морето, или посредством тези водни течения. Режимът на оттока е типично средиземноморски, както и в Странджанския район, където тези реки формират оттока си. Поради връзката си с морските води, водното ниво в приустиевите им части има малки колебания, а сравнително голямата им дълбочина ги прави плавателни по значително протежение. Алувиалните отложения са богати на грунтови води, които на места (под глинести покривки) преминават в напорни. Езерата тук са лагунни, с немного висока соленост на водата и със специфична растителност.

В Черноморският басейнов район, към който принадлежи Бургаска област като цяло се наблюдава добро качество на водите по показателите разтворен кислород, биологична потребност от кислород и химична потребност от кислород. По отношение на биогенните елементи се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория основно при амониевият азот и фосфатите.

• Разтворен кислород – в първа категория попадат 81% , във втора категория 12%, а в трета 7% от пунктовете.

• БПК5 - в първа категория попадат 77%, във втора категория 18%, и в трета 5% от пунктовете.

• Химична потребност от кислород – в първа категория попадат 67%, във втора категория 27%, и в трета 3% от пунктовете. Еднократно превишаване има в около 3% от пунктовете.

• Неразтворени вещества - в първа категория попадат 84%, във втора категория 11%, в трета 6% от пунктовете.

• Амониев азот (NH4 – N) – в първа категория попадат 35%, във втора категория 54%, и в трета 7% от пунктовете. При около 4% от пунктовете се наблюдават еднократни превишения на нормите за трета категория.

• Нитратен азот (NO3 – N) – в първа категория попадат 92%, във втора категория 6%, и в трета 2% от пунктовете.

• Ортофосфати (РО4) – в първа категория попадат 52%, във втора категория 27%, и в трета 10% от пунктовете, а в 10% се наблюдават еднократни превишавания на нормата

Качество на водите в България и Бургаска област – областта е един от регионите с добро качество на водите