Г с д-р Димитър Игнатов, бивш депутат и учредител на дсб, разговаря Валерия Велева



Дата02.06.2018
Размер313.48 Kb.


26.08.2008 г.

С д-р Димитър Игнатов, бивш депутат и учредител на ДСБ, разговаря Валерия Велева
Костов е манипулиран тежко от д-р Михайлов
Стратегическата цел на десницата е да скъса връзката Русия-България
Трябва да си признаем – Костов има огромни възможности като човек и политик. И за разлика от много други аз мисля, че е почтен. На неговите години единственият смисъл за връщане в управлението е, ако то бъде в полза на хората. Защото Костов разбира както от политика, така и от икономика. И това никой не може да му го отрече.
- Завоят към Костов, който направи Бойко Бо­рисов в интервюто си пред „Труд", предизвика раз­лични оценки в ДСБ. Едни подкрепиха съюза между ДСБ и ГЕРБ в рамките на общата десница, други смятат, че на Бойко не трябва да се вярва. Защо се получава това разно­гласие сред колегите ви, д-р Игнатов?

- И аз търся причините, и то дълбоките, за това разно­гласие. Тъй като г-н Борисов още не е направил завой. То­ва е само една крачка към обединените усилия на пар­тиите, членки на ЕНП, които трябва да синхронизират своите действия с извънпар­ламентарните сили срещу тройната коалиция. И тъкмо когато започваме за рабо­тим заедно, се появи във вашия вестник една депутатка, Евдокия Манева, и отново заложи бомба, като каза: „Не можем да вярваме на Борисов, дайте да си вървим по нашия път".



- Защо да е бомба, тя из­разява своето мнение?

- А трябва ли да вярваме на Манева, веднага си задавам аз въпроса.



- Е, трябва ли?

- Познавайки г-жа Мане­ва, не мисля, че тя е слънча­сала от августовското слън­це, за да направи такова из­казване, равно на политиче­ско харакири. Друга е причи­ната и тя е в отношението на група хора в ДСБ, начело на която стои един човек, който е ужасен манипулатор, към процесите на обединение в десницата.



- Кого имате предвид?

- Д-р Николай Михайлов, той е манипулатор от най-висша класа. Михайлов е манипулирал чужди разузна­вачи, хванати в България преди 89-а година. Манипу­лирал е белогвардейците, които живееха в България. Манипулирал е хората, кои­то работеха в Националната здравноосигурителна каса, където и той е работил, за което аз твърде късно нау­чих.



- Как ги е манипулирал?

- По особен начин. Мани­пулирал е и хората, които съ­здадоха ДСБ и които откъс­наха тогава сърцата си от СДС, за да направят нещо ново. Д-р Николай Михайлов съумя така да изманипулира нещата, че идеята за нова партия с чисти помисли, с ра­ционалност и европейско мислене беше погребана още с неговото появяване. Не се срамувам, нито се страхувам да му кажа това в очите, защото съм му казал преди 2-3 години чрез него­ви приятели. Но сега го ка­звам публично, защото не искам днес, когато е заложе­на една съвсем начална единна връзка между опози­ционните сили,отново да се появява някой, който да раз­бива нещата и пак да дава възможност на БСП и на премиера Станишев да го­ворят, че те нямат алтерна­тива на управлението си. Ес­тествено, че при такава разбитост в десницата няма да има алтернатива.



-Д-р Игнатов, защо гово­рите така за д-р Михай­лов? Нали той подтикна Костов да създаде ДСБ? Да, след като видя, че Костов прави от партията си секта, д-р Михайлов се от­дръпна от него и започна за го критикува.

- Михайлов да е подтикнал Костов да създаде ДСБ? В създаването на ДСБ, аз съм един от учредителите на та­зи партия, най-голям дял имат онези 27 депутати, кои­то напуснаха СДС тогава. Д-р Михайлов се появи по линията на група, клуб „Диа­лог", която заявяваше свои­те граждански претенции. Аз имам една огромна грешка, която съм признал пред колегите, които напуснаха СДС - не разкрих факта, че начело на „Диалог" стоеше едно ченге - д-р Христо Ди­мов. Ужасно ченге, което е служило и преди, и след 1989 г. в НСС. Тогава не по­желах да кажа, че този чо­век не е чист. Д-р Михайлов също е свързан с бившата ДС и си залагам за това гла­вата на дръвника. Нека той да ми я отсече! Тези хора минираха обществената подкрепа за ДСБ. Е, сега виждаме резултата.



- Каква е ползата на д-р Михайлов опозицията да е разбита? Да не би да допу­скате, че той работи съзна­телно за управляващите?

- Не само че съзирам - от 3-4 години съм дал доказа­телства за това на колегите си. Предупредил съм ги, че неговата задача е да разбие СДС и изобщо десницата. Да не говорим, че тежко ма­нипулира Костов. Това е много страшно и опасно!



- Вие сега хвърляте истинска бомба! Всички знаехме за тесните връзки между Костов и д-р Михай­лов. Престанали ли са да си вярват?

- Бомбата отдавна е зало­жена. Отдавна исках това да го кажа публично. В ДСБ има една група: Евдокия Ма­нева, Антонела Понева, Нено Димов, които се готвеха да напуснат ДСБ и така да обезглавят Костов по парла­ментарен път. Д-р Михайлов не само ги дирижира, той подготвя процеса. Тази идея се поддържа яростно чрез вестника на Явор Дачков. Работи се системно, дълбо­ко отвътре в партията за уни­щожаването на Костов като политик. А всъщност той ги създаде. И аз знам защо ви­кат срещу него.



- Защо?

- Защото не ги изведе на власт. Те са жадни за власт. Те нямат кауза. Искат власт.



- Спомням, че в ДСБ има­ше една теза - ние сме мал­ка спретната партия, която се чувства удобно в опози­ция. Тя отпадна ли?

- Е това европейска пози­ция ли е? Това е насаждано послание, в основата на кое­то е Михайлов с неговите толстоистки идеи. Не може да има партия, която да стои на­страни и да не се бори дори за Купата на Съветската армия. Ние трябва да работим, за да по­кажем на обще­ството, че трой­ната коалиция има алтернатива.



- И тя е в съюза Костов-Борисов ли?

- В момента дясната амал­гама се нуждае от всички играчи - нито само от Костов, нито само от Борисов.



- Но за това трябва дове­рие помежду ви. Борисов се извини на Костов за „Гаргамел" и за лошия по­литически език, но защо Костов не реагира?

- Вероятно ще реагира. Ко­стов е човек, който разбира от жестове, разбира добре политическия език и посланията и ще отговори по подходящ начин. Едва ли трябва да искаме от него начаса да се обяснява в любов на Борисов.



- Синдикатите отказаха да подкрепят подписката ви. Желязко Христов зая­ви: опозицията първо да се обедини, да представи ал­тернативна програма за управление на страната и тогава да протестира. Сърдите ли им се?

-Не. Разбирам ги. В това насипно съ­стояние, в което сме сега, никой на никого няма да

вярва. Трябват сериозни обе­динени действия. Сигурен съм, че щабът на трите пар­тии, членки на ЕНП (Цветан Цветанов - ГЕРБ, Любов Па­найотова - СДС, и д-р Петър Москов - ДСБ, - б.р.), ще за­почне да набира сила и да работи активно с много хора и организации. И в това ще му е силата - да събере огромен брой мнения, на базата на които ще се разбере кога об­ществото ще е готово за про­мяна, за да се вземе нужното решение. Защото в момента не само че е лято и че никой не мисли за политика, но не е избистрен и въпросът - има ли нагласа за смяна на ориента­цията на България.

- В какъв смисъл?

- Ние не говорим само за смяна на правителството на Станишев с правителството на X или У. А за смяна на ориентацията на България. Историческа мисия на бъл­гарската десница е още вед­нъж да определи хода на България, вече в рамките на НАТО и ЕС - да скъса връзка­та с Русия. Не в икономиче­ски, а в политически смисъл. Това е стра­тегическа­та цел на десницата. Ако из­лезем от по­литическата зависимост на Русия, то­гава нещата в България полека-лека ще се оправ­ят. За това трябва да ра­ботим, а не да си хвърля­ме един дру­гиму кал.



- Вашата задача как­ва е?

- Доколко­то мога с влиянието, което имам, да помогна за обединението на десните хора и за присъеди­няването към тях и на други.



- Протестите, които за­мисляте, едва ли ще имат мащабността, която очак­вате. Ако се провалите, то­ва няма ли да е гибелта за десницата?

- Ами като се говори така разнопосочно, как да ни по­вярват хората, за да се вдиг­нат! Докога ще живеем така -с кражбите, с корупцията, с цялата тази простотия, която се развива 19 години? И докога ще говорим един срещу друг? Така ли ще убедим хо­рата, че имаме кауза, морал? Няма такъв феномен! Затова смятам, че в момента тази група хора от ДСБ са в дълбо­ка акция. Вече два месеца по радиа, телевизии и в пресата се развива една и съща теза – че това правителство няма алтернатива. Това е най-го­лямата лъжа, изречена днес. Това правителство има ал­тернатива и тя е в честните и почтени хора на България. Само че те в момента не са обединени.



- Смятате ли, че ще има предсрочни избори?

- Не съм много убеден. Вре­мето на революциите отми­на. Пък и не виждам защо днес трябва да се прави рево­люция по начина, по който станаха събитията през 1997-а. Ние не спечелихме кой знае колко от тази рево­люция, макар че бяхме преки участници в нея, тъй като не завършихме пътя револю­ционно. Ако бяхме завърши­ли пътя както на 9 септември, днес България сигурно щеше да има друга съдба. Ние за­вършихме някакси половинчато - нито марксистки, нито демократично. Оставихме нещата по средата и затова днес България се гърчи. Вто­ри път да се прави такъв ек­сперимент не е нужно. А и сега управлява тройна коа­лиция, която е абсурдно да се самосвали.



- Защо тогава Борисов издига все тази теза?

- Защото иска да подска­же, че трябва да има принци­пи, едни от тях са моралните. Да има поне един мъж да ка­же: „Като съм крив, крив съм, като съм прав - прав съм!" То­ва иска да подскаже Борисов и да усили този мъжки еле­мент в поведението на Ста­нишев. Но за съжаление не може да го усили. И трябва промяна!




26.08.2008 г.

ПИТО-ПЛАТЕНО
Да посочиш вратата на цар
Думи на Бойко Борисов, бивш главен секретар на МВР, кмет на София, неформален лидер на ГЕРБ

На 4 ноември 2001 г.: Аз си харесвам царя... Той даде пример как трябва да се държат политиците.

На 12 юни 2005 г.: За мен в съвременната история на България има двама велики политици - това са Тодор Живков и Царя, към тях в момента бих поста­вил и Доган...

На 16 октомври 2005 г.: От мен за бившия пре­миер лоша дума няма да чуете никога...

На 21 януари 2007 г.: Имам два университета – единият е Тодор Живков, а вторият е царят.

На 9 февруари 2007 г.: На царя много хора му вярваха, както и аз, а какво излезе, той се бил спазарил с комунистите.

На 24 август 2008 г., намеквайки дебело, че ексцарят трябва да се пенсионира: Призовавам Си­меон Сакскобургготски да излезе от политиката... Аз не съм му приятел...
Еволюция във възгледите при всеки се случва. Но само генерал може така царствено да посочи врата­та на един „велик политик".



26.08.2008 г.

Задържаха Тошко Добрев
Ивайло КРАЧУНОВ

Бившият шеф на управа­та на „Софийски имоти" Тошко Добрев бил аресту­ван в неделя при Дунав мост малко след завръща­нето си в България.

В края юли т.г. Добрев бе обявен за общонационал­но издирване, след като упорито отказваше да се яви в Националната след­ствена служба, за да му бъ­де предявено обвинение. Според прокуратурата До­брев е сключил неизгодни сделки за 13 имота, които възлизат на около 1,9 млн. лева. Заради постоянното му неявяване наблюдава­щите прокурори по делото „Софийски имоти" Пламен Панайотов и Пламен Георгиев в понеделник щяха да му издадат европейска за­повед за арест.

„Днес Добрев ще бъде доведен принудително при дознател, за да му бъде предявено обвинението", потвърди вчера пред „Труд" прокурор Панайотов. Очаква се разследващите да пуснат бившия управник на „Софийски имоти" срещу парична гаранция от 20 хил. лв. Същата е гаранция­та и на останалите обви­няеми по мегапроцеса.

„Разбрах за случилото се. Но до вторник (днес -б.а.) не искам да коменти­рам нищо по този въпрос", каза пред „Труд" адвокат Ина Лулчева, която е упъл­номощена от Добрев да го защитава по това дело.


26.08.2008 г.

Посади гербер, за да поникне асфалт
Павлина Араджиева

Когато са в опозиция, социалистите са трогателни – садят цветя в зейналите улични дупки и чакат да поникне асфалт, забождат табели с надпис „Гарантирано от ГЕРБ” в кофите със смет и се надяват утре да е чисто. И… о, чудо! На другия ден дупката е запълнена, а от боклука няма и следа. Но младите активисти са неуморни и продължават да измислят инициативи. Продължават да купуват гербери, да ги садят и да вярват, че балите с боклук ще цъфнат и вържат. Онези бали, за които стана ясно, че заминават за Румъния, защото правителството (младите социалисти естествено не критикуват правителството) не им намери другаде място. И понеже най-добрата защита е нападението, пак кметът излезе виновен, че не е построил още завод за преработка на отпадъци. Бойко Борисов е много чувствителен на тема боклук. И с основание. Заради глупавите инициативи на младите леви той се обръща лично към премиера: „Парите няма да ми стигнат да покрия с рози незавършените ти магистрали”. И вътрележката се завърта. Единият напада, после другият. А и е доста поетично - магистрали от рози и гербери в асфалта… Все едно е писано за някоя фолк дива.

„Войната на герберите срещу розите”, както я кръстиха в един сайт, много прилича на детска инфантилна игра. И не работи в полза на кмета, но най-вече не работи в полза на БСП. Дори напротив. На всички е ясно, че това е предизборен пиар на младите леви – доста прибързан и необмислен. Темата за боклука е благодатна за правене на политика. Партиите в градския парламент го осъзнават много добре и се възползват от нея. Лошото е, че нерешен остава един отлаган с години екологичен и битов проблем за града.

„Горещият картоф” остана като наследство още от управлението на Стефан Софиянски. Наред с дупките, с паркирането, с циганските гета. Повече от десет години той жонглираше със сметището в Суходол, с приказките за нов завод, с обещанията за площадки за балиране на боклука. След това предаде щафетата на Борисов.

Мръсна работа е тази с боклука. Вони и зиме, и лете. Но пък сигурно се печели добре, щом все с него се заиграват партиите. Съветниците от опозицията често искат разваляне на договора с концесионерите. Друг път пък ревниво ги бранят заради съмнения в конфликт на интереси…

В началото на годината от ДСБ алармираха, че общината е загубила над 100 млн. лв. от надписването на извозен боклук през последните няколко години. Само загубите от балиране и транспорт възлизали на 60 милиона. И всичко това за сметка на изтънелия джоб на софиянци. По-късно стана ясно, че тъмносините общинари са използвали информация предимно от пресата и от изказвания на зам.-кметицата по екология. Факти, които са се разминавали с действителните, както стана ясно впоследствие. Заради петдневната криза с боклука преди месец пък общината нае външни фирми да почистят потъналия в боклуци център. Това беше причина от БСП да заподозрат общината в желание за „служебна дисквалификация” на фирмата концесионер „Новера” за сметка на фирми като „Екобулпак”. Носи се слух, че заместник-кметицата Мария Бояджийска има сериозни позиции именно в тази фирма. Слух, който отново не беше потвърден впоследствие.

И докато партиите в общинския съвет си мислят, че печелят дивиденти с остроумието и градинарските си умения, София пак остана без алтернатива за боклука. Кой знае още колко дълго ще се разхождат балите, преди някой да се сети, че от политизирането на темата с боклука столицата ни няма да стане по-чиста.


26.08.2008 г.

София пак опря до Пловдив за боклука
Кабинетът поиска от града под тепетата да приеме нови 120 000 тона смет, преговаря и с други общини
ЕКИП НА "СЕГА"

София отново опря до Пловдив за кризата с боклука. След близо година на тайни преговори кабинетът поиска от града под тепетата да приеме нови 120 000 тона бали. Пловдив вече приюти 200 000 тона боклук. Сходни предложения са отправени и към други общини, но списъкът се пази в тайна, научи "Сега". Кметовете имат срок до 1 септември да дадат отговор.

Искането е поставено в официално писмо до кмета на Пловдив от вицепремиера Меглена Плугчиева и екоминистъра Джевдет Чакъров. Двамата изтъкват необходимостта от спешни мерки заради задвижената от Европейската комисия наказателна процедура за балите. Държавата ще бъде санкционирана, ако правителството и общината не предложат конкретни мерки за депониране на столичните бали до края на септември. Струпаният боклук на двете площадки в Кремиковци и Гара Искър е общо 600 000 тона, а законовият срок за временното им съхранение отдавна изтече.

Вчера не стана ясно дали новото предложение на правителството е придружено и с финансова оферта за компенсиране на Пловдив като предния път. Тогава кабинетът обеща да отпусне 47 млн. лв. за инфраструктурни проекти, но досега са преведени едва 9 млн. Плугчиева и Чакъров обаче гарантират, че Пловдив ще може да прати в бъдещия столичен завод за отпадъци реципрочно количество боклук.

Предложението предизвика остри реакции в Пловдив и е на път да задълбочи политическата криза в града. Кметът Славчо Атанасов, нееднократно обвиняван от опозицията в тайни разговори по темата със София, вчера побърза да отхвърли възможността да приеме офертата. "Община Пловдив не може да си позволи да приема повече боклук на сметището в Цалапица. В писмото едва ли не се намеква, че Пловдив ще е причината за налагане на санкции от страна на Европейската комисия. А именно Пловдив и Карлово направиха изключителен жест на столицата в най-тежкия момент и приеха отпадъците", коментира Атанасов. Според него предложеното количество от 120 000 тона се равнява на годишния обем отпадъци, генериран от Пловдив, и това ще скъси рисково живота на депото. То е със свободен капацитет от 600 000 тона.

Днес Атанасов свиква спешна среща с останалите кметове на общини в областта, за да обсъдят проблема. Преди време самият той допусна възможността за втори договор със София при съответни ангажименти от страна на правителството.

Ако кметовете откажат, ще се търси друго решение, коментира Меглена Плугчиева, цитирана от "Фокус". Тя увери, че има и план Б.
ПРЕГОВОРИ

Преди дни зам.-министърът на околната среда Чавдар Георгиев обясни, че решение се търси сред действащите в момента 27 депа на територията на страната, а като краен вариант се разглежда Румъния. Проверка на "Сега" в общините с нови депа показа, че идеята почти навсякъде среща съпротива.

"Нямаме официално писмо, но 4-5 пъти са ни сондирали дали бихме приели част от отпадъците. Позицията ни е против, при нас депонират 11 общини", коментира кметът на Монтана Златко Живков. "Русе не е контейнер за отпадъци на София, няма да бъде и кошче за боклук", каза кметът Божидар Йотов. Дунавският град също е с ново депо. Кметът на Севлиево Йордан Стойков, където депото е с капацитет от 750 000 куб.м, демонстрира разбиране. "Не считаме, че това е екологичен проблем единствено на София, и отчитаме опасността от наказателна процедура, но искане до момента няма", коментира Стойков. Карлово, което вече прие 80 000 тона, е против.


26.08.2008 г.

Притискат ме като в менгеме
Славчо Атанасов, кмет на Пловдив

- Г-н Атанасов, като кмет на Пловдив как ще отговорите на искането на министрите Плугчиева и Чакъров за приемане на допълнителни количества смет на депото в Цалапица?

- Според мен не е в интерес на Пловдив да приема повече бали със софийски боклук. Съзнавам тежестта на думите си, защото очаквам да бъда подложен на огромен натиск и той ще бъде разнопосочен - от най-различни политически сили. Но истината е, че аз трябва да се погрижа за интересите на града, а не да политизирам въпроса.

- Разговаряли ли сте по проблема с кмета Борисов?

- Нямал съм разговор, нито имам официално писмо от него. Предполагам, че кметът Борисов ме разбира като негов колега, кмет на голям град. Един кмет, колкото и да е в добри отношения с колегата си, преди всичко трябва да се грижи за интересите на собствения си град. Едва след това идват приятелските връзки. Единствените две общини, които направиха огромен жест към София преди две години и половина, това бяха община Пловдив и община Карлово. Няма друга община, която да се съгласи да поеме толкова огромни количества отпадъци. Искам само да кажа, че 120 хиляди тона отпадъци, това на практика е отпадъкът, който депонира община Пловдив за цяла година.

- Ще има ли някакви икономически ползи за Пловдив, ако приеме боклука?

- В писмото изобщо не са упоменати такива намерения. Но тук не става въпрос за икономическите ползи. Въпреки че ние си изпълнихме изключително коректно ангажимента към Столична община, от държавата беше поет ангажиментът на община Пловдив да бъдат преведени 47 млн. лева. До момента са преведени само 9 млн. лева. Но първото споразумение на община Пловдив с държавата няма нищо общо с това, което се иска в момента. Това е съвсем отделен казус. Не става въпрос ние да се изтъргуваме по-скъпо. Става въпрос за реален капацитет на сметището в Цалапица. Заводът за отпадъци в Шишманци все още не е готов. В същото време Цалапица има капацитет не повече от няколко години. При ново приемане на софийски отпадъци ние изключително много съкращаваме срока за неговата експлоатация. В същото време нямаме алтернативен вариант на сметището в Цалапица. Община Пловдив и околните общини могат да изпаднат в състояние по-тежко дори от софийското. Поради тази причина дори не е коректно да се иска от община Пловдив отново да приема софийски отпадъци. Това министрите и ръководството на държавата би трябвало да го преценят.

- Откъде очаквате натиск?

- Ясно е откъде ще дойде натискът. Тъй като това е писмо от държавни висши чиновници, най-вероятно натискът ще дойде от самата държава и от тези, които я управляват в момента. Предполагам, че ще имам натиск и от страна на господин Борисов и ГЕРБ. Вече започнах да си мисля дали скандалите в управляващата коалиция между ГЕРБ и ВМРО в Пловдив не са част от този въпрос. Защото идеята беше Славчо Атанасов да бъде сринат като политически и административен авторитет, да се превърне в един послушен кмет и каквото му кажат, това да прави. Това няма да стане, сгрешили са адреса.


26.08.2008 г.

Едно към едно
Властта да се оправя
Бойко Борисов, кмет на София

Намирането на депо за балите е правителствена задача. Това беше изрично заявено на срещата между министрите Меглена Плугчиева, Джевдет Чакъров и шефа на дирекция "Екология" към ЕК Джордж Крамлис, в която участвах и аз. Общината получи три задачи. Да отвори сметището в Суходол независимо от политическите негативи, които събрахме аз - персонално и общината. Да проведем конкурс за фирма, която ще транспортира балите, и да отделим средства от общинския бюджет за превозването им. Всичко това е изпълнено. Неслучайно от Еврокомисията настояваха държавата да намери сметище за балите, защото санкцията е насочена към България, а не към София. Няма държава по света, която да изключи столицата си от своята територия и да каже, че не отговаря за нея. Разбирам, че проблемът с балите е наследен както за мен, така и за правителството, но той не е общински. Между другото на същата тази среща стана дума и за това, че единствено София се движи по правилния път за управлението на отпадъците, защото стъпка по стъпка изпълняваме стратегия и ще правим инсталация за обезвреждане на боклука. Другите общини копаят дупки за сметта и скоро за тях ще има жестоки санкции пак от Европа. От ЕК дори казаха, че като се дават пари от фондовете, може да се отпуснат само на София, защото отговаря на условията. С кмета на Пловдив не съм водил лични преговори. Кметовете отговарят само за общинската територия, а, както вече казах, софийските бали са само началото на проблем, който съвсем скоро ще придобие национални размери и не става дума за прехвърляне на топката.




26.08.2008 г.

Карлово брои предателите
Пробват Пловдив за боклука, защото може да поддаде. Така кметът на Карлово Найден Найденов коментира напрежението между властта и управата на града под тепетата.

Той беше категоричен, че общините трябва да си помагат. Карлово вече е дало своя дан за решаване на кризата с балите, предупреди обаче Найденов. По думите му правителството не е искало от неговата община, която миналата година прие 80 000 тона столичен боклук, да вземе нови количества. Нямам писмо от вицепремиера Плугчиева, може би защото в правителството знаят, че няма да "поддам", обясни още Найденов.

Той допусна, че искането Пловдив да вземе нови 120 000 тона е заради вероятността, макар и неголяма, решението да мине през Общинския съвет заради коалицията ГЕРБ-ВМРО. Воеводите бяха твърдо против приемането на 200 000 тона в Цалапица. Политически наблюдатели обаче не изключват заради острите вътрешни проблеми в управляващата местна коалиция ВМРО да "изтъргува" няколко гласа на свои съветници "за" приемане на боклука срещу съгласие на Бойко Борисов ГЕРБ сами да бламират градския си лидер Йордан Кюмюрджиев като председател на Общинския съвет.


26.08.2008 г.

Бунт наесен сънуват само политиците
Костов е мразен, но държавник, Борисов - блестящ политически актьор
Илиян Савков, Цветозар ТОМОВ

агенция Скала

Предсрочни парламентарни избори у нас няма да има - няма време, няма нужда, няма причина и няма да решат нищо.

Социално-икономическа катастрофа в страната не се задава. Липсва какъвто и да е повод за мрачни предсказания в краткосрочен план. Не че сме цъфнали и вързали, но няма да се случат никакви резки икономически промени в живота на хората в близко време. Тоест не са ясни предпоставките за сериозни масови социални протести. Активизират се само различни групировки от хора, свързани с политическите елити. В България се разгаря борбата за власт, както в края на мандата на всяко правителство. Битка за преразпределяне на властовите позиции - още от септември партийните щабове ще започнат да работят на пълна пара и да пресмятат шансовете си. Нещо като наместване на бегачите на дълго разстояние

преди финалната обиколка. Правителството е с много ниско обществено доверие, опозицията също не е с високо. Но управляващите ще загубят много от гласовете, които са получили преди 4 години - те все някъде ще отидат. Проблемът е, че на хората не им е до избори, отнасят се с презрение и към властта, и към опонентите й.

Ловът на гласове ще бъде много труден, започва отсега с различни средства. Опозицията подгрява обстановката, управниците ще се борят да запазят колкото могат от електората си - ще има увеличение на пенсии, заплати и т.н. - познат репертоар.

Съвсем логично и естествено е ГЕРБ като извънпарламентарна сила, която засега консолидира голяма част от вота на недоволните, да упражнява натиск за предсрочни избори. Защото пикът на влияние на тази партия мина, тя вече не се възприема толкова еднозначно като единствена алтернатива на управляващите. Износва се и харизмата на Бойко Борисов. Електоралният ресурс на ГЕРБ е нестабилен, изведнъж може да се окаже, че няма да спечели такова парче от тортата на властта каквото й се иска.

Невъзможен е и съюзът Костов-Борисов, около който много се шуми сега. Той може да съществува само на ниво опозиционно говорене. От една страна, Борисов не би го поддържал, защото той разчита на добрия публичен имидж, а Костов е ненавиждан от голяма част от българските избиратели. От друга страна - Костов има качества на политик и държавник, Борисов - не, двамата са пълни противоположности като лидери. Единият е великолепен политически актьор, другият - краен, мрачен и непопулярен, но със стил и поведение на държавник. Няма как това да се съчетае. Съюзът между тях е или под натиска на Европейската народна партия, или съвпадение на конюнктурни интереси. В момента всички опозиционни партии с тренд надолу, каквито са ГЕРБ и ДСБ, са заинтересовани да клатят лодката на властта, да демонстрират радикализъм в опозиционността. С наближаването на изборите обаче ще се очертае невъзможността за коалиционни действия между ДСБ и ГЕРБ, между Костов и Борисов.

Проблемът у нас не е, че това правителство управлява лошо - и предишното бе така, и следващото ще е същото. Страшното е, че много се краде и се злоупотребява с власт. Другият проблем е корумпираната, некадърна, застаряла, пасивна и неприспособима към изискванията на ЕС държавна администрация. Не знам дали корупцията или бюрокрацията ни е по-големият проблем на страната. Държавните служители, които умеят да работят с компютър, са по-малко от българчетата в първи клас. Те не могат да работят в модерна държава.

Но никой политик не говори как ще успее да реформира огромната закостеняла държавна бюрократична машина. Не си поставят такава задача.

Тоест проблемите на страната са далеч от вниманието на политиците, които се борят за власт. Все пак в следващия парламент ще влязат между 5 и 7 партии.

Естествено и "Атака" е сред тях. Чрез нея се сдобихме с компартия, тя зае крайно лявото пространство, стана изразител на бедните и на хората с трудни лични съдби, фашизоидната риторика изчезна. Има стабилизиран електорат от около 300 хиляди души - 10% подкрепа за компартия е добре да има във всяка нормална страна. Дори в България.


26.08.2008 г.

Поредното ценово цунами
На дневен ред е водата, доколкото все още я има в България
Иван Аладжов

Ценовият терор над средностатистическия българин безмилостно продължава. След взрива на цените през изтеклата година на транспорта (+43% в София), горивата (+50%), електричеството (+15%) и основните хранителни продукти (+30%), част от които вече са до 2 пъти по-скъпи от напр. в Германия, сега дойде ред и на водата. Това лято живителната течност поскъпна с около 30% в някой региони на България.


След криминалното разпродаване на битпазарни цени на Българската телекомуникационна компания и на електроразпределителните дружества преди 4-5 години бяха предоставени щедро и десетки концесии за водоснабдяването на различни градове в страната на чужди фирми. Това не е нищо друго освен приватизация на един жизнено важен за всички биоресурс. А последиците вече са налице - навсякъде скочи многократно цената на синьото злато, без да бяха направени никакви сериозни инвестиции в тотално амортизираните тръбопроводи и без никакво покачване на качеството на услугата. На много места водата вече е вредна за здравето. Но експлоататорите на ВиК-съоръженията не се задоволиха с досегашните безобразни поскъпвания и огромните си заплати, които те вземат директно от джоба на гражданите, и преди няколко седмици стратегически се позиционираха за поредния ценови удар.

Както вече до втръсване ни е известно, в пазарната икономика цените на стоките и услугите, с които се задоволяват потребностите, се определят от тяхното търсене и предлагане. Когато обаче търсенето е гарантирано от неотменими биологични нужди на хората, а предлагането се извършва от позицията на монополно предлагане на потребния продукт от частни притежатели, то тогава нищо не може да ги спре, водени от основния стимул на пазарната икономика - стремежът към максимална печалба, да изнудват обществото да плаща възможно най-високата цена за жизнено необходимия продукт.

Тази характерна особеност на пазарната икономика обяснява непосилните вече цени на електричеството, отоплението, лекарствата, медицинското обслужване, на телефона и на още много други стоки и услуги от първа необходимост, с които сме конфронтирани от 17 години насам. Затова не бива да се учудваме, ако в крайна сметка при тези условия цената на водата отново драстично се покачи, след като бе раздържавен този жизненоважен обществен отрасъл.

Във Франция 80% от водоснабдителния сектор е в частни ръце на големите компании "Веолиа", "Ондео", "Суез-Заур", които заедно с немския гигант РВЕ и британската "Бехтел" владеят не само галийския воден пазар, но контролират и 50% от приватизираното водоснабдяване на целия свят и имат над 300 млн. потребители в над 100 страни, от които засмукват милиарди евро печалба годишно.


Структурната корупция е възможна, защото от едната страна на концесионната сделка стои общината, която преотстъпва на концесионера правата и задълженията по снабдяване на населението с вода, без да разполага с необходимите финансови средства, технически възможности и персонал за упражняване на ефикасен контрол над мощните частни олигополи (няколко продавачи или купувачи, които контролират пазара - оказват влияние върху размера на цената, формират и управляват потребителското търсене в зависимост от собствените си интереси). В повечето случаи те са и глобални играчи, които освен с неограниченото си финансово и техническо преимущество имат и възможността да наемат на високоплатена работа висококвалифицирани специалисти заедно с техните знания, както и политици с връзки, готови да лобират в техен интерес. Това не е нищо друго, освен легално корумпиране.

В Германия най-големият частен водоснабдител е комбинираният електро-газово-воден гигант - концернът РВЕ. Неговата практика по нищо не се отличава от тази на френските му конкуренти. РВЕ редовно вдига цените не само на тока, за три години с 50% и на газта за една година с над 15%, но и на водата. Сдружението на потребителите вече дори препоръчва гражданите да не плащат повишенията в цените, тъй като за тях няма никаква икономическа обосновка.

Поради поредното необосновано увеличение на цената на водата в Атланта, САЩ, бе разтурен договорът с концерна "Суез-Заур". По подобни причини бе анулирана и концесията с немския водоснабдител РВЕ в Стоктън, Калифорния.

И докато в индустриално развитите страни тези, които не са безработни все пак имат приходи, които засега им позволяват да преглътнат, макар и с неохота, постоянните повишения на този жизнено важен за всеки човек продукт, преследването на максимална печалба от транснационалните компании в третия свят вече застрашава физическото оцеляване на не малка част от засегнатото от приватизационното цунами население. 20% от обитателите на страните от Юга, т.е. над 1,3 млрд. души, въобще нямат достъп до чиста питейна вода, а още толкова от населението на третия свят, т.е. 40%, или 2,5 млрд. души, страдат от недостиг на вода. Всекидневно това води до смъртта на 30 000 деца. Това са ужасяващи цифри за тези, които имат сърце и не мислят само за дивиденти и за реализиране на максимална печалба.

Симптоматичен пример за хищното грабителство на транснационалните водни компании, преследващи максимална печалба на всяка цена, е приватизацията на водоснабдяването в Манила, Филипините. През втората половина на 90-те години там бе сключен договор с гиганта "Ондео" за доставяне на вода на 6-те милиона жители на филипинската столица. Широко пропагандираната цел на тази най-голяма приватизационна сделка в третия свят, проведена както винаги в такива случаи по инициатива на Световната банка бе питейната вода да достигне и до най-бедните жители на милионния град. Реалностите впоследствие се оказаха обаче съвсем други. Само за 5 години цената на питейната вода в Манила поскъпна с 600%, при влошаване на качеството й, а разходите за нея достигнаха до 10% от средните доходи на едно семейство. Водата се превърна в почти недостъпен лукс за голяма част от жителите на филипинската столица, а влошеното й качество доведе до масови стомашно-чревни епидемии. В резултат на това градската управа след дълги преговори прекрати ангажиментите си с "Ондео" и ренационализира водоснабдяването на мегаполиса.

Подобни ненаситни практики на западните компании доведоха до т.нар. водни бунтове след 2000 г. в боливийската столица Ла Пас и в Кочабамба. Вследствие на претенции от страна на френския концерн "Суез-Заур" за гарантиране на минимална печалба от 12% за 6-кратно повишение на цената на водата, за удвояване на таксата за включване към мрежата, за прехвърляне на загубите от течове изцяло за сметка на потребителите и при отказ да бъдат изпълнени инвестиционни задължения за снабдяване с вода и на най-бедните се стигна след народни бунтове до анулиране на сключените с компанията договори и до изгонването й от страната.


А в крайна сметка и до идването на власт на истински, автентичен социален президент, левия синдикалист от индиански произход - Ево Моралес.

Не по-различно е поведението на "Суез-Заур" и в съседна Аржентина. Вследствие на опити за неоправдано повишение на цената на водата в Буенос Айрес до непосилно за средния аржентинец ниво и вследствие на неспазване на задължения по договорни инвестиции, както и поради влошаване на качеството на водоснабдяването, въпросната компания бе глобена в размер на десетки милиони евро.

Необяснимо е тогава, защо при наличието на толкова красноречиви и поучителни примери, управляващите в България упорито продължават да търпят, отдават на концесия и да приватизират обществени сектори за снабдяване на населението с жизнено важни стоки и услуги като вода, електричество, лекарства и медицинско обслужване, телефонни услуги и пр., след като световната практика недвусмислено свидетелства, че в обозрима перспектива това води неминуемо до непосилно повишение на цените им. И днес ние вече сме свидетели на драстично поскъпване на водата и нищо чудно в недалечно бъдеще и тя да се превърне вече в недостъпен лукс за средностатистическия българин. Само в София за 7 години след отдаване на водоснабдяването на британските концесионери за експлоатиране цената на водата се упетори. А английският мениджър на същото това дружество, което през 2000 г. най-безцеремонно бе изгонено от Боливия след поредното увеличение с 26%, си отпусна месечно възнаграждение, равняващо се на една доживотна средна българска заплата за сметка на софийските граждани!?

И понеже България като че ли мандат след мандат се управлява от социално безотговорни правителства и кметове, които преди изборите обещават много, но на практика въобще не защитават интересите на гражданите, а и не допускат референдумите като най-директен и най-демократичен израз на народната воля, единствено възможният начин да се спре убийственият ръст на цените за жизнено важни стоки и услуги, ако не се предприемат незабавни нормативни мерки за ограничаване на такива механизми за ограбване на населението, може след време да се окаже боливийският вариант, тогава, когато нашето общество достигне гражданската зрялост и организираност на боливийските индианци.




26.08.2008 г.

Хиляда потребители срещу „Топлофикация“ на 17 септември
Колективният иск на над 1000 граждани срещу „Топлофикация - София“ ще се гледа на 17 септември, съобщи председателят на Федерацията на потребителите Павел Кърлев. Делото е за надписване на сметки в периода от 2002 г. до 2006 г. и искът на потребителите е за обезщетение от 80 хил. лв.


26.08.2008 г.

Опозицията пак подканя синдикатите за бойкот срещу кабинета
Яна Йорданова

Въпреки че от синдикатите дадоха ясен сигнал, че няма да подкрепят протестите на опозицията, днес ГЕРБ, СДС и ДСБ ще се срещнат с ръководителите на двата големи синдиката у нас - д-р Константин Тренчев на КТ "Подкрепа" и д-р Желязко Христов на КНСБ.

По време на срещата ще бъде обсъдена ситуацията в страната и произтичащите според десницата проблеми от управлението на тройната коалиция. Членките ни от Европейската народна партия (ЕНП) ГЕРБ, СДС и ДСБ поканиха синдикатите да вземат участие в замисляния от опозицията протест срещу кабинета още преди седмица. Десницата реши да организира и национална подписка от 6 до 21 септември, с която да покаже недоволството на българското общество от политиката на настоящото правителство. Лидерът на КНСБ Желязко Христов обаче беше категоричен, че опозицията все още не може да предложи експертни решения за управлението на страната и затова синдикалистите нямало да се присъединят към протеста. Заместникът му Димитър Манолов коментира, че в момента е излишно да се бойкотира кабинетът, ако десните партии не предложат по-добри алтернативи за обществото.

"Не искам да давам предварителна оценка за срещата. Готови сме да водим прагматични разговори, тъй като синдикатите са представители на обществото. Ще видим тяхната оценка за управлението на тройната коалиция и дали наистина защитават интересите на хората", коментира пред "Монитор" председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. Той уточни, че предстоят срещи и с представители на неправителствения сектор у нас.




26.08.2008 г.

НДСВ си прегласува името наесен
Трябва да се види как изглежда правителството през очите на Брюксел, за да се мисли по въпроса за излизане от властта, смята Соломон Паси
Мила ХРИСТОВА

Подготовката на НДСВ за парла­ментарните избори догодина е основ­ната тема на насрочения от Софийс­ки градски съд Четвърти конгрес на партията през октомври, съобщиха вчера за „Земя" от ръководството на жълтата партия. Според осведомени делегатите на конгреса трябва да ре­шат също така дали жълтите да се явят самостоятелно или в коалиция на изборите за парламент. Конгре­сът на НДСВ бе насрочен на основа­ние подписка-молба от една десета от членовете на партията, която е ува­жена от съда.

Според заместник-председателя на НДСВ Марина Дикова на форума най-вероятно делегатите ще препотвърдят промяната в абревиатурата на името на партията, което става „На­ционално движение стабилност и въз­ход". Новото наименование за първи път беше гласувано на третия спорен конгрес преди година, след който групата около юриста Пламен Панайо­тов напусна лидера и партията си. Марина Дикова беше категорична, че оттеглянето от Тройната коалиция не е сред приоритетните теми, които ще бъдат коментирани на конгреса в Габрово. Тя обясни, че за нея най-важ­ните въпроси са свързани с изкарва­не на пълния мандат на правителст­вото, възстановяване на доверието на евроинституциите към кабинета и на престижа на България. Трябва да тръг­нат и структурните фондове към нас, обясни тя един от най-важните приоритети за българите в момента. Ма­рина Дикова подчерта, че в хода на дискусията могат да се чуят всякакви предложения, сред които и такива за излизане от управлението и завой на­дясно, но едва ли това ще е тенденция за конгреса. Според други от НДСВ един от най-ревностните при­върженици на идеята за напускането на коалицията остава Соломон Паси и точно от него се чака да повдигне въпроса за излизането от властта. На предишния конгрес именно той нап­рави едно антиправителствено изказване, но не последва напусналите пар­тията, а остана на мястото си като поддръжник на Сакскобургготски.

В момента НДСВ е истински заг­рижена за състоянието на княз Кардам и не трябва да тревожим семей­ството му с преждевременни заявле­ния, заяви вчера Соломон Паси по повод призива на Бойко Борисов НДСВ да напусне Тройната коалиция, а Симеон Сакскобургготски да изле­зе от политиката. Паси обясни, че се подготвя среща с комисаря Гюнтер Ферхойген, на която ще се обсъждат стратегически въпроси за развитие­то на Евросъюза, включително и за новите екостандарти на ЕС. Ще се поинтересувам как изглежда прави­телството ни през погледа на Коми­сията и на партньорите ни в Брюк­сел, може ли да се подобри според тях неговата работа. След това ще мога да отговоря на въпроса, катего­ричен беше Паси по отношение на казуса за отиване към предсрочни избори.





26.08.2008 г.

Социологически щаб

Избори сега разболявали
След дъжд качулка ще е НДСВ да напусне коалицията, а Станишев да хвърли оставка
Симеон Сакскобургготски да излезе в пенсия, а НДСВ да напусне управляваща­та тройна коалиция. Това призова през уикенда лидерът на ГЕРБ и столичен кмет Бойко Борисов пред журналисти. Генералът предрече повторение на Виденовия крах през 1997 г., ако премиерът Сергей Станишев не предизвика сам предсрочни избори.

Това ще е единственото спасение за стабилността на държавността, каза още ли­дерът на ГЕРБ. Зададохме на социолози и политолози два въпроса:

1. Трябва ли НДСВ да напусне управляващата коалиция?

2. Ще пропадне ли държавата, ако министър-председателят Сергей Станишев сам не предизвика предсрочни избори?

Ето и техните отговори:
Кънчо Стойчев, „Галъп”:

Предсрочен вот ще е солен

1. Не виждам никакви основания това да се случи. Сериозна политическа сила с амбиции да играе съществена роля в политиката, както досега, трудно може да си го позволи. Добре знаем приказката за лъжли­вото овчарче - лъжа може да мине вед­нъж, но втори път не. За мен НДСВ е сериозна политическа сила и ми звучи абсурдно да се реши на подобна евтина стъпка. Още повече, че това би им донесло повече негативи, а не дивиденти. А и НДСВ няма от какво да се срамува от участието си във властта. 2. Държавата няма да пропадне без предсрочен вот. Държавническият подход изисква всеки, който чрез избори е поел управлението на страната, да изкара 4-годишния си мандат докрай, освен ако не възникнат форсмажорни обстоятелства. Такива обстоятелства в момента няма. Цената на предсрочен вот би била осо­бено солена за обществото.


Васил Тончев, „Сова Харис”

ГЕРБ се плаши, че властта ще се справи

1. Изявлението на Борисов има значение един­ствено за резултатите от следващите парламентарни избори. ГЕРБ оставя впечатление­то, че я е страх да не би управляващите да се справят добре с възникналите про­блеми в оставащия период от управле­нието си, което да им подобри резултата на редовните парламентарни из­бори. В случая интересите на избирателите не съ­впадат с интересите на ГЕРБ. За бъдещето на стра­ната е много по-добре правителството да си завър­ши мандата.

2. Пред изпълнителната власт в България, незави­симо сегашната или бъдещата, предстоят изключи­телно отговорни задачи. Поради това всяка загуба на време ще има неблагоприятни последици върху икономиката ни. А предсрочните избори ще доведат именно до това.
Мира Янова, МБМД:

НДСВ е притиснато и обезличено

1. Ако НДСВ трябваше да напусне коалицията, тряб­ваше да го направи много по-рано. Сега ще бъде малко след дъжд качулка. Истината е, че НДСВ много се обезличи. Изглежда притиснато от тежестта на властта, която само крепи. Какъв ще е смисълът сега да напусне? Ня­ма и година до изборите. На кого ще върне доверието така?

2. То е ясно, че няма да пропадне държавата, но голямата цел, която това управление си постави, е провалена. То бе легитимирано и оправдавано тъкмо в името на влизането ни в ЕС. А сега, като сме членки, какво от това? Един път губим европейските субсидии, втори път като данъкоплатци трябва да ги платим. По-голям абсурд не мога да си представя. По света управляващите подават оставка, за да запазят потенциала и доверието към себе си в политиката. Ако Станишев подаде оставка, ще даде добър знак към Европа, че проблемите се осъзнават.
Евгений Дайнов, политолог:

Голям трус се задава

1. Ако НДСВ иска да остане с някакви шансове да влезе в следващия парламент, трябва да напусне коа­лицията веднага с ясна прин­ципна декларация заради причините за напускането.

2, Държавата вече потъва. Имаме обедняване 4-5 на сто само за една година. Инвестициите бягат след доклада на ЕК. И окончателно всички пари ще бъдат спрени нае­сен, защото всеки, който е чел екшън плана на правителството, знае, че най-до­брото, което може да направи Станишев в този план, е да си запали с него пионерски огън.

Следователно държавният кораб вече потъва бавно, наесен ще започне да потъва бързо. Ако иска Станишев да има добро представяне на следващите избори, тряб­ваше да ги свика още след доклада. Ама го е шубе. Не е ясно как ще реагира на задаващия се грандиозен трус.


Румяна Бъчварова, „Маркет линкс”

Премиерът иска докрай да се докаже

1. Дали лидер или партия ще вземат определено политическо решение, зависи от самата партия. НДСВ е стигнало някакво, електорално дъно и в момента не предлага алтернативни реше­ния в рамките на коа­лицията. По-скоро до­бре се е сработило с нея, отколкото да има тежнения за идентичност. Колкото по-дълго е във властта, толкова по-дълго ще стои близо до нея. А ако излезе от коалицията, няма гаранция за самостоятелно политическо бъдеще.

2. Ако Станишев искаше да предизвика предсрочни избори, логично бе да го направи при получаването на доклада. Очевидно е решил докрай да докаже, че може да се справи с тази ситуация. Държавата едва ли ще пропадне, но "ще бъде отложена възможността за взе­мане на важни решения.
Боряна Димитрова, „Алфа рисърч”:

Жълтите да излязат? Не е полезен ход

1. Ако НДСВ следваше собствената си позиция, изра­зена преди 4 години, трябваше да направи своя избор по-рано. Напускането на коалицията сега не му дава полезен ход. В политиката нещата се правят навреме или никога.

2. Пред Станишев има две алтернативи -правителството да престане да пише екшън планове и да предприеме безкомпромисни дей­ствия за отстраняване на некомпетентните и корумпи­раните или да се примири с ролята на поддържащ актьор в екшъна на Бойко Борисов.
Цветозар Томов, „Скала”:

Не, няма да се срути държавата

1. Дали да напусне коалицията или не, е въпрос на вътрешнополитическо решение на НДСВ, а не на препоръка отвън. От гледна точка на интересите на тази партия да задържи избирателите си, вероятно излизането й от коалицията би възвърнало доверието на част от тях. Така че има някакъв резон те да обсъждат подобна политическа стъпка. Смисълът на изказването на Борисов обаче е съвсем друг. Той лансира тезата, че ако няма предсрочни избори, в България ще настъпи социална, икономическа и политическа катастрофа. Тази теза не почива на никакви реални политически основания. По същия начин мога да кажа, че ако Борисов не напусне кметския пост в София, градът ще се срине социално, икономически и преди всичко транспортно.

2. Не, няма да се срути държавата. Като публична институция тя има много проблеми, но нито един от тях не е решим чрез предсрочни избори.

Основният е злоупотребата с власт. Вторият - трагичното състояние на държавната администрация, която е некомпетентна, некадърна и крадлива. Но това са проблеми, които трябва да решава цяло­то общество и ще ги решава дълго и болезнено.

Въпросът кой да краде от държавната трапеза не е свързан по никакъв начин с този как да бъде оправена българската държава.
Даниел Смилов, Център за либерални стратегии:

Помага при ясни партньори на ГЕРБ

1. В изявлението на Борисов са очертани три много важни проблема. Първият е за основанията на кабинета да изкара мандата си до края. Все по-трудно ще става за премиера да убеждава обществото, че е разумно това правителство да остане, защото е видимо, че той изчерпа енергията си. В края на третата година говори за екшън планове по въпроси, които трябваше да реши още в началото на мандата си. Станишев смята, че към момента няма алтернатива на това управление. И тук идва вторият момент - Борисов има да си довърши домашното преди есента. С другите партии от ЕНП трябва да очертаят още по-ясно политическа алтернатива и по принципни програмни въпроси, и за екип, който евентуално да смени тройната коалиция. Трето - според мен Борисов е прав да по­стави въпроса как Си­меон ще излезе от ак­тивната политика. Но не мисля, че излизане на царя от коалицията ще обслужи чисто личния му интерес да остави положителна следа в българския политически живот. Поне в краткосрочен план изглежда така.



2. Сриването на държавата не е в смисъла на Виденовото пропадане. Става по-скоро дума за огромни пропуснати ползи. Те не се измерват само в спрените пари

по програми. Превърнахме се в най-проблематичен член на Евросъюза. Предсрочен вот не би решил този проблем, би помогнал при определени обстоятелства. Свързани са с избистрянето на алтернативната политическа визия около ГЕРБ и възможните партньори от ЕНП. Ако такава алтернатива се утвърди, ще има смисъл да й се даде шанс възможно най-скоро.


Поделитесь с Вашими друзьями:




База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2020
отнасят до администрацията

    Начална страница