Ga-135 рудолф щайнер прераждане и к а р м а и тяхното значение

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

СТР.

Две статии

2. Бележки от Рудолф Щайнер....................................................................21

3. Как действа кармата (декември 1903 г.)..................................................23

4. Бележки от Рудолф Щайнер....................................................................32

5. Въпроси и отговори...................................................................................33

За връзката между физическата същност и свръхсетивната същност на човека (декември 1903 г.) Съществува ли случайност? (юли 1904 г.) За душевните заболявания (юли 1904 г.) – За връзката между животинската душа и човешката душа (август 1904 г.) – За унаследяването на заложби и способности (октомври 1904 г.) Прераждане в безпомощно дете? (декември 1904 г.) Приличат ли си следващите едно след друго прераждания? (декември 1904 г.) – Идиотия (декември 1904 г.) Губят ли се предишните способности на човешката душа? (февруари 1905 г.) Как се разглеждат здравето и болестта в светлината на кармичния закон? (1906 г.)

6. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 23 януари 1912 г........................................45

Как се постига едно непосредствено схващане за духовно-душевната същност на човека, която преминава през повтарящи се земни животи? Преобразяването на формите и силите при прехода от една инкарнация към друга според определени закони: Вътрешното става външно, външното-вътрешно. Кармичните последствия на материализма за следващата инкарнация на съвременното човечество. Преобразяването на мислите в сили, които оформят следващия земен живот.

7. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 30 януари 1912 г.........................................55

Необходимостта от развиване на една особена способност за спомняне на базата на чувството чрез душевни упражнения с цел придобиване на едно реално изживяване на прераждането. Призоваване към духовен живот чрез преживяване на кармична криза. Принадлежност към духовния свят.

8. ТРЕТА ЛЕКЦИЯ, Берлин, 5 март 1912 г...............................................69

Прераждане и карма като фундаментални идеи на антропософския възглед и тяхната морално-градивна сила. Кармични връзки. В средата на един живот човек по правило се свързва чрез свободен избор с онези, които в един следващ живот стават негови кръвни роднини (родители, братя и сестри). Бъдещето преобразено влияние на идеите за прераждането и кармата върху науките и върху целия живот на западната култура.

9. ПЪРВА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 20 февруари 1912 г.................................83

Връзката на случайните събития в живота с човешката съдба. Мисловни упражнения, чрез които се достига до опитности за прераждането и кармата. Кармични връзки: Срещи в средата на живота с личности, които в началото на предишната инкарнация са били или в следващата такава ще бъдат около нас като кръвни роднини. Възможността за логическа проверка на окултните истини.

10. ВТОРА ЛЕКЦИЯ, Щутгарт, 21 февруари 1912 г..............................97

Прокарване на убеждението за прераждане и карма във всекидневния живот и развиването на нови житейски форми. Противоположност между вътрешното убеждение и външния живот. Социални отношения; работа и заплащане. Настоящето състояние на културата като резултат от различните карми на отделните личности, живеещи днес на земята. Вяра и знание в кармична връзка: смяна на едно, отдадено на вяра прераждане с друго, отдадено на разума. Смяна на чувството на любов към другите в едно прераждане със себелюбие в друго. Обедняване и слабост на душите в последната инкарнация и тяхното укрепване чрез задълбочаване и проникване с истината за прераждането и кармата.

11. Бележки към това издание................................................................120

“Пълната свобода на човешкия дух е идеалът на неговото развитие. Не можем да питаме дали човекът е свободен или не. Философите, които поставят въпроса за свободата по този начин, не могат никога да достигнат до някаква ясна мисъл относно този проблем. Защото човекът в сегашното си състояние не е нито свободен, нито несвободен. Той се намира по пътя към свободата. Отчасти той е свободен, отчасти не. Той е свободен в степента, в която е придобил познание, съзнание за световните взаимовръзки. Фактът, че нашата съдба, нашата карма ни се представя под формата на една безусловна необходимост, не е пречка за нашата свобода. Защото когато действаме, ние посрещаме съдбата си в степента на независимост, която сме си спечелили. Не е съдбата, която действа, а ние сме тези, които действат, съобразно законите на тази съдба”.

Творбите на Рудолф Щайнер в неговите "Събрани съчинения" са подредени в три раздела: Книги, лекции и художествени творби. Стенографските бележки на неговите публични или предназначени за членове на Антропософското общество лекции и курсове първоначално не са били замислени за печат. Поради големия интерес отначало те се появяват като вътрешни печатни издания за частна употреба, като само в много редки случаи Рудолф Щайнер е могъл лично да коригира записките. Малко преди смъртта си той отменя ограничението "само за членове". Днес текстовете са проверени и се издават според наличните документи.

Въпреки това не са напълно изключени грешки от недочуване и неправилно предаване на смисъла.

ЗА НАСТОЯЩЕТО ИЗДАНИЕ

Въпросите за по-дълбокия смисъл на живота и за човешката съдба на земята са в най-тясна връзка със следния въпрос: Веднъж ли живеем или този живот е един от поредица прераждания? Все повече хора от нашето време приемат този последен възглед, както се разбира от многобройните публикации, които се занимават с темата "прераждане".

Още в началото на това столетие Рудолф Щайнер полага идейните основи в своите съчинения "Прераждане и карма" и "Как действа кармата", в които към тази тема се развиват "Необходими представи за гледната точка на модерната естествена наука". Те са ауфтактът на неговото обширно разработено изследване в тази централна област на антропософски ориентираната духовна наука. Резултатите от своите духовни изследвания той представя в многобройни лекции и поредици от лекции (виж библиографичната справка на стр. 168 в тази книга).

Настоящето издание съдържа в първата си част двете основополагащи статии, допълнени с отговори на въпроси от издаваното от Рудолф Щайнер списание "Луцифер-Гнозис".

Във втората част се съдържат пет лекции, които са изнесени през 1912 година в Берлин и Щутгарт пред членовете на тогавашната немска секция на Теософското общество, в чиито рамки по онова време Рудолф Щайнер е могъл да представя своите антропософски духовно-научни изследователски резултати. В края на същата година става отделянето от теософите и основаването на Антропософското общество.