Гаидата е духов народен инструмент със единичен тръстиков платък. Частите на гайдата са



Дата24.10.2018
Размер57.84 Kb.
Гайда

Гаидата е духов народен инструмент със единичен тръстиков платък. Частите на гайдата са:
Гайдуница
- дървена, цилиндрична тръба с дължина - 20 - 35 см. с 8 цилиндрични пръстови отвора от горния край има втулка за снаждане със мехът и там се поставя тръстиков платък (пискун) от единична платка тоновия обем на една гайдуница е 9 тона, и затова има гаидуница с различен строй.
Мех
- кожен резервоар за въздух, направен от отработена ярешка кожа към която са прикрепени (главини) за снаждане на гаидуница, духало и ручило.
Главините
- представляват дървени или рогови втулки за свързване на мехът със гаидуница, духало и ручило.
Духало
- дървена, или рогова цев прикрепена към една от главините служи за вдухване на въздух в меха.
Ручило
- цилиндрична триставна тръба дължина 50 см. прикрепена към една от главините посредством (пискун) изпълнява исов съпровойдащ тон.
Според строя гайдите биват:
Висока “Джура” и ниска - “Каба”.

Кавал тракийски (триставен)



Дървен духов инструмент, съставен от 3-ри части. Представлява отворена тръба в двата си края 3-те части на кавала се отличават една от друга по своето устройство и предназначение и с размери 65-70 сантиметра:


Първа част:
В единия край се докосват устните на свирача. В другия край - конусовиден образува шийка за снаждане с втората част на първата част от кавала няма пръстови отвори.
Втора част
По лицевата страна на стената има изрязани 7 пръстови отвора чрез отпушване и запушване с пръсти се променя тоновата височина на гърба на тоновата част има пръстов отвор които се захваща с палец. В горния край има шийка за снаждане с първата част, от долния край конусовидна втулка за снаждане с 3-та част.
Tрета част
На нея са изрязани 4-ри дупки (резонаторни, дяволски дупки) те служат за по платен звук на инструмента, не се натискат с пръсти а също и за по голям тонов обем.
Кавалите се правят от дрян, череша, клен и слива а най качествените са от чемшир. Срещат се кавали които са обковани със калай - Калайлия няма кавали които да са изработвани от благородни метали.

Малък кавал



Дървен духов инструмент, съставен от 3-ри части. Представлява отворена тръба в двата си края 3-те части на кавала се отличават една от друга по своето устройство и предназначение и с размери 25 сантиметра:
Първа част:
В единия край се докосват устните на свирача. В другия край - конусовиден образува шийка за снаждане с втората част на първата част от кавала няма пръстови отвори.
Втора част
По лицевата страна на стената има изрязани 7 пръстови отвора чрез отпушване и запушване с пръсти се променя тоновата височина на гърба на тоновата част има пръстов отвор които се захваща с палец. В горния край има шийка за снаждане с първата част, от долния край конусовидна втулка за снаждане с 3-та част.
Tрета част
На нея са изрязани 4-ри дупки (резонаторни, дяволски дупки) те служат за по платен звук на инструмента, не се натискат с пръсти а също и за по голям тонов обем.
Кавалите се правят от дрян, череша, клен и слива а най качествените са от чемшир. Срещат се кавали които са обковани със калай - Калайлия няма кавали които да са изработвани от благородни метали.

Двоянка


Дървен духов инструмент образуван от свързването на две затворени тръби, който при надуване звучат едновременно. И в двете тръби има втулки в горния отвор, които е отрязан косо. Там се намира наустника. Двоянката е с размер 20 сантиметра.
Тръбата разположена от към дясната ръка има 6 - отвора на лицевата страна, на нея се свири основната мелодия. Другата тръба разположена от към лявата ръка няма пръстови отвори изпълнява бордониращ тон. Двоянката е старинен духов инструмент които се среща сред историческите паметници на Древна Финикиа, Древна Гърция и Древен Рим.

Свирка


Дървен духов народен инструмент с дължина 20 сантиметра, на който са разположени седем цилиндрични отвора за пръстите. Едноставен инструмент, познат от древността до днешни дни на целия Балкански полуостров.
Строят на свирката е от с1 до r2. Често се нарича "овчарска", според предназначението. Свирката е разпродстранена във всички музикалнофолклорни области в България.

Гъдулка


Струнен - лъков народен инструмент с три основно - звучащи струни и 8 - 10 подгласни (резониращи) струни статично стоящи и резониращи според тонове от звукореда.
Гъдулката има 2 части:
Корпусът е дървен, крушовиден с издълбана сърцевина, а в горния край завършва с “шийка” в която са поставени ключовете на които се навиват струните. Резонаторната дъска е прикрепена към корпуса и в долния й край има два резонаторни отвора. Струните се прикрепват чрез навиване на ключове(дървени) в “шийката” и струнник в долния край. Основните струни на които се възпроизвежда мелодия са три. Всички останали струни са разположени по-ниско и имат за цел да отзвучават. В долния край на гъдулката струните се опират на дървено “столче” (магаренце).

Лъкът на гъдулката е структурно еднакъв с този на цигулката. Дървена пръчка, на която е прикрепен сноп конска опашка в двата края на пръчката. Строят на гъдулката е а1/е1/а.


При свирене гъдулката се държи вертикално, прикрепена с колан за тялото на свирача. Лъкът се движи по струните хоризонтално.
Като солов инструмент е разпространена в цяла България с по-характерни изпълнителски стилове - тракийски, добруджански, шопски. Гъдулката има варианти и в други балкански страни: Турция - кемене; Албания - гусла.

Тамбура


Тамбурата е от струнно-дрънковите народни инструменти с най-широко разпространение в България. Тамбурата има просто устройство. Съставена е от една резонаторна кутия “корпус”, който има крушовидна форма. Дълъг гриф, на който са разделени позиции за свирене. Резонаторна дъска, която “похлупва” корпуса и има един резонаторен отвор. Малко по-надолу от резонатрония отвор е поставено дървено “столче”, което подпира струните, прикачени в единия край. Тамбурата има 4 двойки струни - е1; h; g; d. Двойните струни служат за силен тон и по-голяма техническа възможност от страна на изпълнителя. Звукоизвличането става посредством натискане (дрънкане) на струните чрез пластинка.
Тамбурата е разпространена като солов инструмент в Пиринския край на България. В другите райони се използва като акомпаниращ инструмент (подобен на китара в днешно време).

Тъпан


Тъпанът е дървен ударен народен инструмент с две мембрани - звучащи тела. Широко разпространен в целия Балкански полуостров.
Тъпaн е имало и при прабългарите - тупан, тъпан и даул при турците. Устройството на тъпана е просто- съставено е от кръгла дървена рамка (корпус), 2 дървени обръча и две кози кожи (обработени), опънати чрез привързване с въже на двата дървени обръча върху корпуса. В днешно време кожите са от изкуствена материя, с цел по голяма трайност.
Звукоизвличането е чрез удряне на двете кожи чрез “кияк” и пръчица. Кияк е дървена палка, с която се отмерва “силното” време, а пръчицата “раздробява” слабите времена.
Широка употреба има при хорá, с цел уеднаквяване на темпото както за музикантите, така и за танцьорите.

Тарамбука



Тарамбуката е глинен ударен народен инструмент с едно звучащо тяло (мембрана).
Тарамбуката е с форма на ваза, в миналото е правена от глина. В днешно време корпусът се прави от лек метал, пак със същата форма. Единият край на тарамбуката е отворен и служи за резонатор, а на другият има привързана (или прикачена) кожа (козя или овча), на която с пръсти се отмерва ритъма. Тарамбуката има широка употреба в Пиринския и Родопския край на България. Съпровожда инструментални мелодии, песни и хорá, и добре се съчетава с кавал, гайда, тамбура и зурна. Тарамбуката има широка употреба в Гърция, Турция и в арабския

Окарина


Окарината е глинен духов народен инсртумент с овална форма и разклонение за наустник, а общата и дължина е 12-15 сантиметра. Върху лицевата страна са разположени осем пръстови отвора, а на опаковата има три пръстови отвора.
Окарината е разпространена в северозападна България и често се среща в дует със свирка, кавал, гъдулка или двоянка.
Дудук

Дудука е дървен духов народен инструмент, подобен на свирката като размери и строй. Различното помежду им е наустника, който при додука е кръгъл с малка втулка, а при свирката е коносовиден, също със втулка.
Широко разпространен в северна България.


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница