Гарбис папазян възрожденец и спомоществовател в



Дата21.01.2018
Размер92.83 Kb.
#50800
ГАРБИС ПАПАЗЯН - ВЪЗРОЖДЕНЕЦ И СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛ

В навечерието на Празника на Сливен - Димитровден, бе връчена за първи път новоучредената награда на общинския съвет в нашия град "За граждански принос", която е придружена от почетен знак, диплом и статуетка. Първи в списъкът на удостоените е известният дарител Гарбис Папазян, наш съгражданин, който живее във Виена.

Тук публикуваме малко известни подробности от неговата биография, както и за приноса му към нашия град и цяла България. Гарбис Папазян е уникална личност. Неговият живот е като приказка. Тя съдържа и трагични моменти, и моменти, които го сродяват със съотечествениците му в Армения и България, а и факти, свързани с една предприемчивост, довела до значителни финансови резултати. Корените на семейството са от Одрин. В къщата им е живял български командир - генерал Мархолев. Предчувствайки безизходицата, в която ще изпадне България, тракийските българи и арменци в края на Балкансканската война, той предупреждава дядото на Гарбис Папазян да направи нужното и да пренесе семейството в България. Така и постъпват. Натоварват на една каруца многочленното семейство, каквото могат да поберат в нея от багажа и се преселват в Сливен. Там се ражда бъдещият дарител. Завършва прочутата сливенска гимназия на името на Добри Чинтулов, учи немски в специален лицей за малко време в Пловдив, след което в началото на втората световна война, идва да учи във Виена. Прекарва тук най-жестокото военно време и по чудо оживява. Любопитен е фактът, че заедно с един друг негов приятел-състудент, при една от бомбардировките в края на войната, поискали да се укрият в едно скривалище, в самия център на града, обаче педантичният пазач, с лента на ръката, казва: "Капацитетът е за 95 души, а вече 98 влязоха..." Папазян му отвръща: "С нас ще станат 100 и ще се закръгли числото." Немецът със своята точност заявява: "Не, не мога да ви приема." Те побягват на стотина метра, укриват се в някаква сграда, а бомбата пада точно върху това здание, избива всички и го изравнява със земята. Тоест Гарбис Папазян по чудо оживява. Веднага след приключването на войната той започва по същество, като първи търговец от България, да осигурява валута за държавата, снабдявайки окупационните войски с продукти, които никой не търси - главно цигари, мас и други хранителни продукти, тъй като оскъдицата е невероятна. И това продължава в течение на много години. Фактически до началото на 1950 г. той е един от главните източници за реализация на всякакви български стоки, които иначе няма къде да се реализират, срещу валута, която е била крайно необходима. За да разберете колко е било важно това Станко Тодоров и Живко Живков по-късно разказват, че когато трябвало да се изпрати делегация на световния конгрес на Федерацията на младежта в Букурещ, отиват при Добри Терпешев, който тогава е ръководител на Плановия комитет да искат пари, а той им казал: "Момчета, няма нито един долар." "Ами как ще пътуваме?" "Не ви знам! А, ако искате, да ви поръчам да ви дадат цигари?" "Ами, добре." Дават им няколко кашона цигари и с тях те били най-осигурените делегати на конгреса, тъй като са се търсели страхотно. Те си спомнят: "Тук се плащаше с „Арда”. Само като чуят "цигара" и могат да намерят и осигурят всичко." Цигарите естествено се продават на парче. Тъй че, докато България малко се възмогне при този преход, Гарбис Папазян е бил един от основните източници за валутни приходи. И край него са се учили на търговия много от хората, които са били далече от бизнеса, защото идват от затвори, от партизанска среда, необучени и т.н. Той ги въвежда, обучава ги, осигурява ги, създава им връзки и т.н. Това продължава в течение на половин век - през всичките етапи. И понеже той е човек и българин, едновременно и арменец, в него няма онази корист, която много от бизнесмените проявяват. И второ той гледа на България като на трайна и вечна националност без оглед на това кои персони в момента властват, управляват и имат влияние. Това е едно голямо качество, защото разделя людете на хора и след туй на всичко друго. И още нещо - политиката, каквато и да е тя, дори и най-прогресивна на думи, има стойност, ако помага на народа си, на държавата да се възмогне. Няма ли приемственост на ценностите, няма и развитие. Той това го съзнава много добре и е един от мъдреците, който постоянно съветва и сега да се получи един национален консенсус по големите въпроси на България, независимо от политически, религиозни и други различия, тъй като в края на краищата големите интереси на държавата в условията на глобализма и стремежа за запазване на нейната идентичност са по-важни от всякакви други пристрастия. През тези всичките десетилетия Гарбис Папазян е с раздвоено внимание, тъй като еднакво го търсят за съдействие и арменци, и българи. Помага на едните и другите. Освен това има главна заслуга за връзките на България с различни страни, защото за известен период става гражданин дори и на Иран. Той е сред главните фактори, който допринася за икономическото сближение между Иран и България, което продължи десетилетия и осигури на нашата страна много голям приток на валута. При последното посещение на иранския шах, Папазян е също в България като придружаващ посредник. Шахът споделя колко са заинтересовани те и колко са благодарни, че са се намерили хора, които са свързали България с Иран. Всеки ден по няколко самолета с агнета и шилета се транспортират, срещу които се внасят леки коли, произведени там, валута в банките, петрол и т.н. Това също е един много мощен валутен източник. Освен това Гарбис Папазян създава още връзки, когато се развиват българските външнотърговски структури, с много авторитетни банки и търговски среди от цяла Европа, не само от Австрия, и канали за реализация на българската продукция преди всичко в областта на леката, хранително-вкусовата промишленост и във всички други области. Понякога получава поръчки, дори безвъзмездни, за изпълнението им има рекордни срокове. Само един пример, който не е дори за писане: тръгват нашите - делегация за Япония в средата на осемдесетте години, води я Живков, и към десет часа се разбира, че ще им трябват официални облекла, защото ще ги приеме императора. И му се обаждат: "Гаро, с последния вечерен самолет изпрати еди колко си фрака, обувки, цилиндри..." Той отговаря: "Добре бе, но ми кажете мерките." "Не мога да ти кажа мерките ." " Тогава ми кажи хората, долу-горе да се съобразя." "Ами: Тодор Живков, Христо Христов, Начо Папазов, Ангел Балевски..." И Гарбис Папазян за няколко часа тича от едно място на друго със свои пари, намира нещата. Делегацията пристига вечерта, а на другата сутрин излита самолетът с дрехите. Дори имало куриозен случай: отиват да се обличат, бързат за срещата с императора - Христов навлича фрака, но не може да го закопчее. Копчетата му пращят. На Начо Папазов пък му била широка дрехата, но въпреки всичко аудиенцията минава. Нашите, разбира се, не се сещат да платят целия този фест, а Гарбис Папазян не им иска нищо - всичко е за България - да бъде полезен. За големите обекти, когато се нуждаят от някакво обзавеждане, най-напред се обръщат към него. Ако не успее да помогне, след това се търсят други. Като започват да строят Бояна, осигурява на символични цени маса неща - кристали, мокети и килими, мебели. Същото - за НДК. Защото все за рекордно време ги правят. Всеки би разбрал какво му е коствало това, но никога, за разлика от други реномирани фирми, той не просрочва сроковете на доставките, защото знае, че в определената дата работата трябва да се свърши. Едновременно с това Гарбис Папазян много помага да се модернизира българската лека промишленост - главно трикотажната. Най-ярък пример в това отношение е "Декотекс", едно от най-големите предприятие в Европа за килими, което се развива благодарение на неговите консултации и съвети. От едно цехче за малки килимчета до големия комбинат, който сега е и пример за успешна приватизация, тъй като 90 процента от продукцията му се изнася в САЩ. Освен това не е минавала седмица без Гарбис Папазян да посрещне представители на българската култура, българския бизнес, на арменската култура и бизнес, по различни поводи. Идва някой, не познава Виена - виж там, какво може да се направи. Той ги устройва по хотели, развежда ги - и всичко това е безвъзмездно. Подпомага да се обучават със стипендии много българи и десетина пъти повече - арменци. Години подред събира по Нова година стотици арменци, които се учат със стипендии, предоставени от подобни на него благотворители, от редица европейски страни. Дава им подаръци, дрехи. Били са очевидно деца, които може би и не са разчитали на родителска подкрепа. Но независимо от всичко за всяка Нова година Папазян ги събира. Да не говорим за онова, което прави за всяка изложба, за всеки концерт. Появи ли се нещо талантливо, българско, тръгващо в Виена, го свързват с него. Обогатяват се българските архиви, благодарение на голямото съдействие, което оказа. И не само за по-ранен период, ами и за Бачковския манастир, българо-арменските връзки и от по-ново време. Той финансира и едно голямо изследване на арменската архитектура в България и други страни от света. То бе представено у нас преди пет-шест години в София. Направено е с участието и на български архитекти. Могат да се приведат десетки примери, но главното е, че всичко това се прави без шум, без някой да разбере, без да се афишира. Дори му става неудобно и забранява да се говори за неговите благотворителни прояви. Ето някои примери, свързани със Сливен - няма концертен роял, някои се обаждат дори през главата на местното ръководство, може би и злоупотребяват: "Бай Гаро, имаме много хубави хорове, имаме оркестър, но нямаме роял..." След известно време се получава съобщение: "За Сливен пътува роял, получете го!" Пристига квартет Вълчев във Виена, чуват че някъде наблизо има търг за една от може би най-скъпите цигулки, макар че имат инструменти: "Бай Гаро, хайде да отидем на търга." Стигат до някаква фантастична сума, но той за честта българска казва: "Как ще загубим търга?" Те започват да го възпират. Но той не отстъпва и спечелва цигулката. Като се връщат, им правят забележка: "Това е нахално, как тъй. Той ви посреща, устройва ви..." Отвръщат: " Ами, какво да направим." Искат да му платят за инструмента. Той не пожелава нищо да се плаща и цигулката си остава така, достояние на Сливен. Трябва да се построи телевизионна кула, една от първите в България. Гарбис Папазян на шега казва: "Нека Ямбол да ни гледа, тя излъчва и до Одринско." След връх Ботев това е първата ретранслаторна много модерна апаратура. След това става ядро и на радиопредавателната станция. Тогава Сливен е един от малкото центрове, който получава втора програма. Предавателят, разбира се, дава възможност за много модерни комуникационни връзки. По-късно се подготвя проект за развитие в това направление, но стават промените и той не се изпълни. Важното е, че се слага фундамент и в бъдеще могат да се развие по новите технологии един от най-големите информационни центрове, свързан и със спътниковата мрежа. Всичко по нея - грубото строителство, връзката с въжената линия, апаратурата, цялото оборудване, е негово. И не дава да се спомене за някакво заплащане. В началото на седемдесетте години той пожела в памет на майка му, която на преклонна възраст пристига като специален гост след дълго отсъствие от страната. Гарбис Папазян решава очевидно да остави нещо за спомен в името на майка си. Пожелава да внесе 300-400 000 долара за построяване на целодневна детска градина в Сливен. Но у нас тогава това желание се посреща на нож: "Как може такова нещо, възразяват разни идеолози, как може да приема социализмът помощи, когато той сам може да построи всичко". Идеята звучи като ерес. Въпреки всичко обаче то става факт. Тогава председател на окръжния съвет в Сливен е Георги Данчев, инициативен човек, който има големи заслуги за нашия град. Извършва се строителството и Гарбис Папазян плаща всичко - обзавеждането и прочие. И сега това е една от най-хубавите градини не само в Сливен. На всеки международен мострен панаир Папазян пристига в Пловдив и не само участва активно в търговския обмен, но води и много авторитетни бизнесмени, които свързва с българи, с българското министерство на търговията, поради което той многократно е награждаван с най-високите български държавни отличия за заслуги към България. Израз на признанието на Сливен към него е удостояването му със званието "Почетен гражданин" и това, което сега му се връчи за пръв път от Сливенската община. Прави чест на общинския съвет и на кмета Йордан Лечков, че въвеждат такова отличие - "За граждански принос" и определят първият носител да е Папазян, което е критерий за бъдещите подобни решения и изрази на признателност. Също жест на общината е да дойде представителна група, за да връчи това отличие, поради невъзможността на Гарбис Папазян да пътува, което стана със съдействието на Министерството на външните работи в българското посолство - на българска територия. Ръководители на Армения и творци на науката, изкуството и културата от тази страна, когато минават през Виена знаят, че тук имат един пункт за подкрепа. Например там е поканен от Папазян известният композитор Арам Хачатурян. Това впечатлява особено много високомузикалната общественост на Австрия. Папазян принадлежи на България, на Армения и на Австрия, в която е живее. Той е пример. Някои биха го нарекли романтичен, но за нас е човешки. Огромна дейност той развива за 1300-годишнината на Българската държава. Много българи като него искат да направят по този повод нещо, но по идеологически причини им бе отказвано, дори и да искат да направят нещо за родния си край. Тогава, за да остане паметта на юбилея по-трайна, се създава държавно-обществената организация "Тринайсет века България" през която постъпиха милиони ценности, някои от тях още не са известни. Златни съкровища от древността, подарени от българи, които не желаят докато са живи, да се оповестяват техните дарения. В Галерията за чуждестранно изкуство също постъпват творби от всички световни класици, струващи милиони. Така се създава музеят "Земята и хората". Отваря се възможност тези хора, обзети от носталгия или желаещи да направят някой жест, да го сторят легално, защото всеки от тях получава орден "Кирил и Методий" - първа степен, грамота за дарител и трето - държавна гаранция за своите дарения. "Тринайсет века България" и международната фондация "Людмила Живкова", сега "Кирил и Методий", работиха най-много и по линията на ЮНЕСКО. Чрез тях се привличат не само българи, но приятели на България и на световната култура от много страни. Двете организации са посрещнати на нож в Съветския съюз, но България не отстъпва. Особено в международната фондация членуват някои от най-известните световни личности и тогава те няма как, изпращат няколко академици в нея. Когато идва на власт Горбачов, академик Лихачов им подсказа, че България има някои организации, които организират огромна дейност. Тогава там организират фонд "Култура". Лихачов става председател, подпредседател – Раиса Горбачова, а секретарят на фонда идва у нас и един месец се запозна с цялата документация, за да я пренесе там. При положение, че четири-пет месеца преди това се водят жестоки спорове, откъде накъде една социалистическа страна ще прави такива фондации и ще привлича дарения от всякакви граждани на света. Фактически Гарбис Папазян е един от филизите на традиционно българско спомоществователство, което е изградило в условия на робство и други най-тежки обстоятелства паметници на световната култура - Рилският манастир, храмът "Александър Невски", Софийският университет, има десетки примери, а от друга страна е създавало възможност с тези си жестове хората да оставят едно добро име и добър спомен.

/ Публикацията е подготвена със съдействието на представители на българския културен център във Виена "Дом Витгенщайн", нашият съгражданин Георги Йорданов и Марин Кавръков/
Каталог: res -> news
news -> Храм „Свети Иоан Рилски” гр. Търговище
news -> Драматичен театър „стефан киров” сливен късноантична и средновековна крепост „туида” и ансамбъл за народни песни и танци „сливен”
news -> Сценарий за годишно утро в първи клас ден на провеждане: 24. 05 Децата са подредени на сцената. Изпълнение на песента „Първокласно”
news -> Пълен текст на разговора
news -> Илийчо, Август и седемте джуджета Пенко Гелев и Сотир Гелев
news -> П р о г р а м а есенен театрален салон
news -> Ху йем ай – Кой съм аз?
news -> 1 клас – посрещане 2012 г


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница