General methodology of applying of technical resources, used for discovering of spy devices

Един от най-важните компоненти на всяка ефективна система за защита на информацията е откриването на възможно внедрени шпиониращи устройства (ШУ) във фирмата (организацията) [1]. Той се реализира на базата на две групи от методи (Фиг.1).

Към нея се отнасят [1], [2]:

- визуален оглед на местата на възможното поставяне на ШУ, в това число с използване на увеличителни стъкла, огледала, средства за специално осветяване;

- контролиране на труднодостъпните места с помощта на средства за видеонаблюдение;

- използване на металодетектори.

Втората група включва методите, използващи свойствата на ШУ като електрони системи. Тя предполага:

- използване на индикатори на електромагнитно поле, реагиращи на наличие на излъчване на радиоприставките за подслушване и наблюдение и позволяващи да се локализира тяхното местоположение;

- използване на специални радиоприемни устройства, предназначени за търсене на сигнали по зададени характеристики и анализ на електромагнитната обстановка;

- използване на автоматизирани комплекси за радиоконтрол и откриване на ШУ;

- обследване на помещенията с помощта на нелинейни радиолокатори, позволяващи откриването на каквито и да са типове от ШУ.

Откриването на ШУ като физически обекти е най-общият случай, включен в понятието оглед. Методите от тази група са обект на внимание по-нататък.

Визуален оглед. Това е един от най-важните методи за откриване, който не може да бъде заменен с никой друг [1], [2]. Предназначен е за откриване на ШУ както в обикновено външно оформление, така и с камуфлажен вид. Извършва се периодично, а също преди провеждането на важни мероприятия в тези помещения, където е възможно внедряването на ШУ [1], [2].

При извършване на визуален оглед особено внимание се обръща на измененията в интериора, появата на свежи драскотини, следи от почистване или боядисване. Освен това обстойно се проверяват (с пълно или частично разглобяване) сувенири, забравени от посетителите лични вещи или други “случайни” предмети. Старателно се оглеждат и:

- телефонните и другите линии за връзка в участъка от апарата до разпределителната кутия;

- скритите и трудно достъпни места тъй като те най-често се използват за поставянето на ШУ.

За облекчаване на търсенето се използват портативни фенери, огледала и перископи.

Към съвременните средства за видеонаблюдение се отнасят оптико-електронните системи, които условно могат да се разделят на две групи [1], [2]:

- ендоскопично оборудване;

- портативни телевизионни или видео установки.

В момента на пазара могат да се намерят различни типове влакнесто-оптични фиброскопи, бароскопи и видеоскопи, които позволяват да се извърши визуален оглед на труднодостъпни места. Всички тези устройства притежават миниатюрен обектив, разположен на края на тънка гъвкава или твърда тръбичка, която служи като направляващ елемент и защитна обвивка на оптичното влакно, по което се предава изображението от изхода на обектива на окуляр или течнокристален монитор. В някои образци видеоскопи сигналът може да се препраща по допълнителен кабел или радиоканал на отдалечен монитор.

Гъвкавите фиброскопи са предназначени за проникване през сложни извивки на различни канали. Бароскопите се използват за оглеждане на помещения, в които може да се проникне през тънки праволинейни канали. Особеност на видеоскопите е че те позволяват в реален мащаб на времето да се извеждат изображения на телевизионен монитор с едновременно фото- или видеодокументиране. Също така видеоскопите позволяват да се наблюдават обекти, отдалечени на повече от 20m от тях.

Основен недостатък на едноскопичните устройства е, че те са предназначени много повече за статично детайлно изследване, отколкото за бърз оперативен оглед. Освен това често пъти в тяхната конструкция са включени многобройни модули с различна големина и тежест, свързани с кабели. Всичко това ограничава скоростта на работа с тях.

Контролните портативни телевизионни системи, обединяват в себе си достойнствата на висококачественото изображение с максималното удобство на използване на оборудването при оглед. Това се постига като в тяхната конструкция са включени:

- миниатюрна телевизионна камера;

- регулируем многофункционален статив;

- портативен телевизионен монитор.

Недостатък на визуалния оглед е необходимостта от продължителна повишена концентрация на вниманието на оператора, което не винаги е възможно. Логична крачка за повишаване ефективността на откриването на ШУ е обединяването на възможностите на визуалното и детекторното изследвания.

Под детекторно изследване се разбира използването на апаратура, която по контактен или безконтактен способ възприема определени физически свойства, свидетелстващи за наличие в изследваното място на някакви аномалии като нееднородности, характерни излъчвания или конкретни вещества. За повишаване ефективността на изследването с детектори те са конструирани да издават звуков или светлинен сигнал в случаите, когато установят превишение над зададен праг на параметъра, по който се извършва детектирането.

3.2. Методи за търсене на ШУ като електронни средства.

Методите за търсене на ШУ като електронни средства се основават най-вече на тяхното електромагнитно излъчване, чиито основните признаци са следните [1], [2]:

1. Относително високо ниво на електромагнитното излъчване, обусловено от необходимостта да се предаде сигнала извън пределите на наблюдаваното помещение. Това ниво е толкова по-високо, колкото по-близо до ШУ е апаратурата за търсене.

2. Наличие на хармонични в спектъра на излъчваните сигнали. Това обстоятелство е следствие от минимизацията на размерите на ШУ, в резултат на което е невъзможно да се осигури добра филтрация на изходното излъчване. В съвременните РПП отслабването на високочестотните хармонични в спектъра на сигнала е не повече от 40dB-50dB, при което откриването на страничните излъчвания е възможно на разстояние над 10m без особени проблеми.

3. Появяване на нов източник на сигнали в обикновено свободен честотен диапазон.

4. Използването в редица РПП на насочени антени води до силна неравномерност на излъчването в рамките на проверяваното помещение.

5. Особености в поляризацията на излъчването на РПП. При изменение на пространственото положение или ориентацията на приемната антена на апаратурата за търсене на ШУ се наблюдава еднотипно изменение на нивата на сигналите на отдалечените източници на електромагнитно излъчване от един честотен диапазон; докато в същото време нивата на регистрираните сигналите на РПП се изменят скокообразно.

6. Размиване на спектъра на излъчване на радиомикрофоните при възникване на шумове в проверяваното помещение (този ефект се проявява само в случай, че внедреното ШУ работи без кодиране на предаваната информация).

7. Понякога е възможно да се предизвика така наречения “микрофонен ефект”, ако апаратурата за проверка излъчва обратно в помещението нискочестотния модулиращ сигнал на прехванатото излъчване на ШУ.

8. В редица от съвременните ШУ с цел пестене на енергията на вградените батерии са вградени устройства за автоматично включване и изключване. Следователно, ако при започване на разговори в проверяваното помещение се появи електромагнитно излъчване, което е отсъствало до този момент, то много вероятно е породено от ШУ.

Най-простите средства за откриване на РПП са така наречените детектори на поле. Всъщност това са приемници с много ниска чувствителност, които откриват излъчването на РПП на много малки разстояния – 10cm-40cm. Тази техническа особеност осигурява селекцията на излъчванията на ШУ на фона на мощните излъчвания на легалните комуникационни системи (радиостанции, телевизионни станции и т.н.). Важно положително свойство на детекторите на поле е способността им да намират излъчващите електромагнитни сигнали ШУ, независимо от използваната модулация.

Основният принцип на търсена на ШУ с детектори на поле се състои в определяне на точката, където излъчването има абсолютен максимум.

Понякога детекторите се използват в така наречения алармен режим. В този случай след детайлна проверка на помещението се записва нивото на електромагнитното поле в някаква точка на пространството (обикновено това е масата на шефа на фирмата) и приборът се превключва в дежурен режим. При включване на РПП (ако е на разстояние до 2m от детектора на полето), детекторът се активира и подава визуален сигнал, че нивото на електромагнитното поле се е повишило. Този метод обаче не е абсолютно надежден, защото при ниски нива на излъчването на РПП детекторът може да не регистрира нейното активизиране. В някои случаи (при наличие на достатъчно време) се съставя карта на нивата на електромагнитния фон в контролираното помещение.

Доколкото индикаторите на поле трябва да реагират на нивото на електромагнитното излъчване, то в тях се използват амплитудни детектори, които позволяват прослушването на сигналите от РПП, използващи амплитудна модулация. В редица случаи обаче се наблюдава и детектиране на излъчванията на радиомикрофони с честотна модулация. Това се обяснява с обстоятелствата, че амплитудно-честотната характеристика на индикатора е неравномерна и освен това често съществува паразитна амплитудна модулация в РПП.

Ако индикаторът на поле е снабден и с честотомер това позволява точното проследяване на нивото на отделни характерни участъци от електромагнитния спектър.

Основен недостатък на индикаторите на поле са усложненията, произтичащи от необходимостта да се обследват всички възможни места на поставяне на РПП от разстояние не по-голямо от 10cm.

За преодоляване на недостатъците на индикаторите на поле се използват специални радиоприемни устройства, отговарящи на следните условия:

- възможност за настройка на работната честота на РПП, предаващо скрито прехванатата информация;

- способност да отделя определен сигнал по характерни признаци на фона на пречещи сигнали и смущения;

- наличие на демодулатори на различни видове сигнали.

По принцип първата задача се решава от всеки битов радиоприемник тъй като той позволява пренастройване на честотите на различни радиостанции. Специалните приемници за засичане на РПП обаче трябва да притежават способност за пренастройка в изключително широкия диапазон от 20MHz до 1500MHz тъй като предварително не е известна точната работна честота на РПП. За решаване на този технически проблем специалните радиоприемници за засичане на ШУ се строят по така наречената схема на панорамния приемник. Това означава, че приемникът може в реален мащаб на времето да следи нивото на електромагнитния фон в целия диапазон от 20MHz до 1500MHz.

За решаване на втората задача лентата на пропускане на приемника трябва да бъде достатъчно широка така, че да приема без режекция (изрязване) основната част от енергията на излъчваните от РПП сигнали.

Третата задача е изключително сложна тъй като в момента се използват много видове модулации на електромагнитните сигнали.

Както вече беше посочено, характерно свойство на панорамните приемници е, че те анализират електромагнитните сигнали в широк честотен диапазон. Този анализ по принцип може да се извърши по два начина – паралелно или последователно.

При паралелният анализ всички сигнали от дадена честотна лента, наречена лента на наблюдение, се изследват едновременно. Положителна черта на тази схема е възможността да бъде открито мигновено излъчването на РПП. Недостатък е нейната изключителна сложност. Така например ако лентата на наблюдение е 20MHz до 1500MHz , а ширината на спектъра на модулираните със звук сигнали е 10kHz, то ще бъдат необходими от 2000 до 300 000 независими канала по честота, което практически е невъзможно да се постигне.

Предвид на сложността на паралелния анализ панорамните приемници най-често се строят по схемата на последователния анализ. В този случай хетеродинът на приемника изменя своята честота постепенно по линеен закон, което осигурява последователното пропускане към приемника на тесни честотни ленти от цялата наблюдавана зона. Тази пренастройка се извършва автоматично за няколко секунди, което осигурява своевременност на получаваните резултати.

Съвместяването на специалните панорамни приемници с персонални компютри съществено повишава ефективността на търсенето на ШУ. При това на компютъра се възлагат следните задачи:

- натрупване на априорна информация за радиоелектронните средства, работещи в проверяваната зона от пространството, както и за използваните от тях честотни диапазони;

- изчисляване на временните и честотни характеристики на приеманите сигнали и тяхното визуализиране върху екрана на монитора;

- проверка на приеманите сигнали за съответствие или несъответствие на съвкупност от признаци, характерни за излъчванията на РПП.

Следваща стъпка по пътя на усъвършенстване на процедурата за търсене на ШУ е използването на програмно-апаратни комплекси за радиоконтрол и откриване на канали за изтичане на информацията. Техните възможности са значително по-широки от тези на системите, представляващи обединение на преносим компютър с панорамен приемник. По-конкретно тези допълнителни възможности са следните:

- откриване на излъчванията на РПП;

- пеленговане на положението на РПП в реален мащаб на времето;

- определяне на разстоянието до източника на излъчване;

- сложна обработка на приетите сигнали, при която се определят техните параметри;

- контрола на електрическите силови, телефонните, радиотранслационните и други мрежи;

- работа в многоканален режим, позволяващ контролирането на няколко обекта едновременно;

- създаване на прицелни смущения на честотата на излъчване на РПП и др.

Елементите, които съдържат програмно-апаратните комплекси са следните:

- широкодиапазонен панорамен приемник

- база данни, съдържаща сведения за естествения акустичен фон на проверяваното помещение (използва се при така наречения пасивен способ на сравнение) или за нивото на акустичните сигнали при включване на тестов акустичен сигнал в помещението (прилага се при активния способ на сравнение);

- блок за акустична локация, позволяващ по закъснението на преизлъчването на тестов звуков сигнал от предавателя на РПП да се определи разстоянието до работещите радиомикрофони;

- съвкупност от процесори, осъществяваща цифровата обработка на получените сигнали и данни.

По принципа на простроение програмно-апаратните комплекси се делят на две основни групи:

- специално разработени автоматизирани системи;

- съвкупност от панорамен приемник, преносим компютър и специално програмно осигуряване.

В апаратно-програмните комплекси за откриване на ШУ широко се използва принципа на корелационния анализ. Той се състои в следното. Изчислява се скаларното произведение на демодулирания нискочестотен сигнал, за който се предполага че е излъчен от РПП, и на сигнала акустичния фон на контролираното помещение или сигнала от телефонната линия определя се количествения израз на степента на връзката между посочените два сигнала. Сигналът на акустичния фон се въвежда в преносимия компютър като се използва обикновен микрофон или линейният изход от касетофона, който е включен за да се активира РПП. На тази база се изчислява коефициентът на корелация между проверявания сигнал и сигнала на акустичния фон и в зависимост от получената стойност на проверявания сигнал се дава ниво на тревога (обикновено от 1 до 5).

Една от най-сложните задачи в областта на защита на информацията е търсенето на внедрени ШУ, които не използват радиоканал за предаване на прехванатата информация, а също и на РПП, намиращи се в пасивно (неизлъчващо) състояние. Разгледаните дотук средства за откриване на ШУ като детектори на поле, панорамни радиоприемници и апаратно-програмни комплекси в този случай са неефективни. Визуалният оглед също не гарантира откриването на посочените ШУ тъй като съвременните технологии позволяват те да бъдат изготвени с произволен камуфлаж, да бъдат скрити в конструкциите на зданията или интериора на помещенията. Все пак, комбинираното използване на методите, разгледани в доклада, води до откриването на ШУ с достатъчно висока за практиката вероятност.

[1]. Каторин Ю. Ф. и др. “Антишпионские штучки. Энциклопедия промышленного шпионажа” – С.Пб.:”Полигон”, 2000