Географско разплложение Република България

• 
  Географско разплложение
  

България граничи с Черно море на изток, с Гърция и Турция на юг, с Република Македония и Сърбия на запад и с Румъния на север. Общата дължина на държавната граница е 2245 км, от тях 1181 км са сухоземни:

• 
  с Гърция - 494 km
  
• 
  с Република Македония - 148 km
  
• 
  с Румъния - 608 km
  
• 
  със Сърбия - 318 km
  
• 
  с Турция 240 km
  

Българската държава в Югоизточна Европа води началото си от 7 век, когато е създадена Първата българска държава (632/681–1018). Тя играе важна роля в разпространението на християнството, литературата и културата сред народите на Източна Европа. Няколко века по-късно, с упадъка на Втората българска държава (1185–1396/1422), страната е присъединена към Османската империя и остава част от нея в продължение на пет века. Руско-турската война от 1877-1878 година довежда до създаването на Третата българска държава. След Втората световна война страната става част от Източния блок и в нея е установен комунистически режим. През 1990 година в България е възстановена парламентарната демокрация и днес страната е член на Европейския съюз и на НАТО.

Релефът на България е предимно планински, с равнини в северната и югоизточната част на страната и сравнително малка средна надморска височина (472 m), с голямо вертикално разчленение и наличие на пет височинни пояса, западно-източно простиране на едрите форми на релефа. Съвременният релеф е резултат преди всичко на развитието на територията през по-младите геоложки епохи (неоген-квартернера).

Гледано от север на юг, страната се разделя на четири природни области, заемащи териториите в посока запад-юг: Дунавска равнина, Стара планина, Тракийска низина и Рило-Родопски масив.

Дунавска равнина

Крайдунавските низини граничат на юг с покрита отчасти с льос (жълтеникави и шуплести варовикови наноси, образувани пред ледниковия период) хълмиста местност, чиято максимална височина достига до 500 m.

Стара планина

Тракийска низина

На юг теренът се спуска към Тракийската низина. Тази прекосявана от множество поречия плодородна низина се отваря в посока изток към Черно море. В тази област, разположен на река Марица, се намира вторият по големина град в страната - Пловдив. Низината успява да наложи свой характерен образ, изграден от простиращите се слънчогледови поля и обработваеми площи, заети от зеленчуци и тютюн.

В Югоизточна България релефът е хълмисто-равнинен.

Рило-Родопски масив

В Югозападна България се намират високите планини на България. Най-високият връх на територията на България и на целия Балкански полуостров е връх Мусала (2925 m) в Рила планина. В непосредствена близост до Рила се намират други две планини - Пирин и Родопите. Те са доста по-недостъпни от Стара планина, през която преминават около 30 прохода. Пирин получава своето име от славянския бог на гръмотевиците Перун, за когото се вярва, че някога е живял по тези земи.

В България преобладава умереноконтинентален климат (от 2000 до 2400 слънчеви часа годишно) с четири сезона: студена и понякога влажна зима със снеговалежи и средна температура от -0°C, мека и по-често влажна пролет, топло и дъждовито лято, в началото на сезона и горещо и сухо време, през останалата част със средни температури от +23°C и топла, слънчева и ветровита есен. Средната годишна температура е +10,5°C.

Решаващи фактори за образуването на климатичните особености на страната са нейната топография и разположението ѝ на Черно море. Докато действащата като климатична разделителна линия Стара планина предпазва южните части на България от преките нахлувания на студен въздух от север, то планините в Южна България предпазват вътрешността на страната от смекчаващите въздействия на Средиземно море.

Със силно континентално влияние се очертава предимно територията на Северна България. До Стара планина се събират студените въздушни маси, така че поберите/реколтите могат да претърпят тежки вреди, причинени от слани и градушки. В пространството между Стара планина и Родопите властва преходният климат със слабо средиземноморско влияние, лятната засуха може да продължи до три месеца. Крайбрежната низина се намира под уравновесяващото въздействие на Черно море, а по високите части на планините господствува алпийският климат (от около 900 m за усойните части, от около 1 000 m за присойните части) със снежна покривка, която се задържа месеци наред.

По водни ресурси сред Балканските държави,България се нарежда на последно място.Водите се делят на два вида - повърхностни и подземни. Повърхностните то своя страна се делят на два типа възоснова отточната област към която спадат - Черноморка отточна област(обхваща черноморието и Дунавската равнина) и Егейска отточна област.Към първата спадат 57% от територията на страната,а към втората 43%.

Искър е най-дългата българска река-368км.Извира от Рила и се влива в Дунав.При прекосяването на Стара Планина образува Искърския пролом,който е дълъг 65км.Река Искър има снежно-дъждовно подхранване.

Други големи притоци на р.Дунав са Лом,Огоста,Вит,Осъм.

От реките вливащи се директно в Черно Море,най голяма е р.Камчия-245км.Тя извира от Дунавската развина.Има два големи притока - Луда Камчия и Голяма Камчия.Има дъждовно подхранване и зимно пълноводие.

Други по-известни реки вливащи се в Черно Море са Ропотамо и Велека(южното черноморие)

Към Егейската отточна област спадат реките,намиращи се в Горнотракийската низина и Рило-Родопския масив.Най голяма е река Марица-321км.Тя има снежно-дъждовно подхранване.Пълноводието и е през май-юли,а маловодието през зимата.По-големи нейни притоци са Чепеларската река,Въча и др.

Струма извира от Витоша,дълга е 290км и има добре развита речна тераса.Места от своя страна извира от Рила.И двете са важни за стопанството на страната.

Езера В българия има над 400езера с обща площ от 95кв.км.Според вида си те се делят на:тектонски,карстови,свачищни,високопланински,крайречни и крайморски.

Крайморски Те са общо два вида-лиманни(Варненско езеро - 19м дълбочина),Бургаско езеро(27,6кв.км - площ) и Атанасовско езеро.Лагунни - Поморийско езеро.

Крайречни В наши дни е останало само езерото Сребърна,превърнато в резерват.

Високопланински Те са възникнали възоснова действието на ледниците по високите части на Рила и Пирин.В рила са 140 на брой,в Пирин - 119.Най-голямото Рилско езеро е Смрадливото с площ от 212дка,а най-дълбоко е Окото -38м.В Пирин първенец е Поповото езеро.

Тектонски Те са възникнали при движението на тектонските земни пластове.Такива езера има във високите части на Рила.

Свлачищни Образуват се близо до Свлачища.В България се намират в областта на Смолян.

Карстови Образуват се в негативни форми на рележа,при карстови наличности.Има ги в областта на Предбалкана,но са вече пресъхващи.

Блата Нямат важно значение за стопанството на страната.Делят се на два вида - низинни и планински.

Язовири Много важни за националната сигурност на страната.Поради малките наличности на водни ресурси,язовирите са в голяма полза,за по-доброто използване на водите.По-големи язовири за Студен Кладенец,яз.Кърджали,яз.Батак,яз.Искър и др.


Подземни води Подземните води съставят близо 1/3 от водния ресурс на страната.Делят се на 4 основни групи: Грунтови Използват се за снабдяване на селища с питейна вода и за напояване.В повечето случаи излизат на повърхноста чрез извори.Има наличие на грунтови подземни води в Дунавската равнина и Горнотракийската низина.

Напорни Представляват води,намиращи се между два слоя неводопропускливи скали.Извличат се чрез сонди.Използват се в селското стопанство за напояване.Има наличие на напорни води в Ломско,Плевенско,Варненско,Софийско.

Минерални България е една от страните с най-голям воден ресурс на минерална вода.Тя се дели на два вида-според веществата в нея и според температурата.Според температурата биват : студени до 37гр,топли - от 37 до 60 градуса и горещи - над 60гр.Минерални подземни води има в областта на Хисаря,Хасково,с.Баня,Стара Загора и др.

Карстови Те са се образували в близост до скали с карбонатни скали.Откриват се в Предбалкана.

Защитени територии и паркове

Национални паркове

Трите национални паркове на България притежават заедно площ от 1920 кв. км, приблизително 1,73% от територията на страната.

Националният парк Централен Балкан (71.670 хектара) се простира над средната и горната област на намиращата се в централната част България Стара планина. Тук се срещат повече от половината български растителни видове. Най-високият връх, принадлежащ към парка, е Ботев – с 2376м височина.

Национален парк Рила - 81.000 хектара

Национален парк Пирин - 40.000 хектара

Природни паркове

България притежава 10 природни парка, които заедно образуват площ от 2891кв. км - 2,6% от територията на страната.

Паркът Българка ( 21.772 хектара) се простира над северните склонове на централна Стара планина и съществува от 9. септември 2002. Към парка, който е залесен до 80% (от които 65 % букови гори), принадлежат музеят Шипка-Бузлуджа и музеят на открито Етъра. Сред представителите на животинския свят са златният чакал, сърната, елените, язовецът, боровата златка, вълкът, кафявата мечка, скалният орел и белогърбият кълвач.

Шуменско плато (3930 хектара)

Рилски манастир (27.371 хектара)

Русенски Лом (49.629 хектара)

Природният парк Персина (21.762 хектара) се простира по продължението на Дунав и служи преди всичко за защита на многобройните острови.

Сините камъни (7.095 хектара)

Природният парк Странджа обхваща почти цялата Странджа планина. С неговата площ от 1161,36 кв. км паркът привлича 1% от туристите на страната и с това най-голямата защитена област в България. Паркът е подразделен в петте резервата Силкосия, Витаново, Средока,, Тисовица и Узунбоджак (наречен също Лопушна) и е приет в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Витоша (30.130 хектара)

Врачански балкан (30.130 хектара)

Златни пясъци (1.321 хектара)

По времето на социализма в Народна република България, населението нараства близо до 9 милиона души. Девет-милионният българин се очаквало да се роди към 90-те години, но това не се случва след свалянето на Тодор Живков от власт. След 1989 ръста на населението започва да намалява и по оценки на Националния статистически институт населението на България през 2007 година е 7 640 238 души.^[1]

Според преброяването от 2001 година, 83,9% от населението на страната са българи, като двата най-големи други етноса са на турците (9,4%) и на циганите (4,7%). Останалите 2% включват арменци, руснаци, румънци, украинци, гърци, каракачани, евреи и други. 84,5% от населението говори български език, който е и официален. Турски език се говори от 9,6% от населението, а с цигански език си служат 4,1%.

Повечето жители на България са източноправославни (82,6%), 12,2% изповядват исляма, 1,7% - католицизма, 0,8% — юдаизъм, а останалите 1,6% са протестанти и други.

Около 71% от жителите на страната живеят в градовете. Деветте града с население над 100 хиляди жители са София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Стара Загора, Плевен,

Държавно устройство

Централни институции [редактиране]

Сградата на Народното събрание в София

Съгласно Конституцията от 1991 година България е парламентарна република. Националните символи на българската държава са знамето, химнът, гербът и Гвардията на Републиката.

Българският парламент - Народното събрание, се състои от 240 депутати, избирани за срок от 4 години. Парламентът отговаря за приемането на закони, одобряването на бюджета, насрочването на президентски избори, избора и отзоваването на министър-председателя и други министри, обявяването на война, разполагането на войски извън България и ратифицирането на международни договори и споразумения.

Административно деление [редактиране]

Карта на областите в България