Георги Димитров съветски агент?

В самото начало на една от папките има пощенски плик със снимки на Димитров. Върху него е записана кратка справка, получена от МИ1.

МИ1 е някогашният секретен отдел на британското Военно разузнаване, който се е занимавал с разчитане на кодирана информация.

Справка: Георги Димитров, който ползва имената Рудолф Ян Хедигер или Хайдигер, роден в Радомир, националност - българин.

Квалификация - съветските тайни служби.
1927 година - служител на контраразузнаването.
1933 година - съобщава се, че е идвал във Великобритания под името Хайдигер.

Първа част

"Руската централа е издала нареждане да се обърне специално внимание на агитацията сред селяните в целия свят. Специални действия да се проведат в Унгария. Главният подбудител и пътуващ агент е Г. Димитров, българин и много способен агент."

Тази бележка е добавена в секретното досие на Георги Димитров през април, 1931 г.

Тя обаче далеч не е първото сведение за него, с което Лондон разполага. Георги Димитров, обявен от комунистите за "вожд и учител на българския народ", попада за първи път в полезрението на британците още през 1919 г.

Тогава България още не е подписала Ньойския мирен договор и в страната са разположени британски окупационни части.

В първата справка от досието на Димитров пише, че той в последно време "подбудил миньорите в Перник да стачкуват" и е държал чисто болшевишка реч на събрание на клуба на тесните социалисти в театър "Ранков" във Варна.

Информацията е изпратена в Лондон от Генералния щаб на въоръжените сили на Солунския фронт, Константинопол.

През следващата, 1920 г., МИ1 на два пъти съобщава за Димитров. В доклад от 12 май е изготвена справка за България и тесните социалисти от комунистическата партия. В нея пише:

"Димитров, народен представител, много интелигентен, университетско образование, юрист и отличен писател по социалистически въпроси. Неговите най-характерни черти са безстрашие и авантюристичен дух. Пламенен оратор.

Взе активно участие в железничарската стачка. Безкомпромисно атакува буржоазните партии и правителството в Народното събрание и на няколко пъти е подвеждан под отговорност. Успя да се укрие от властите, но често се появява за малко в Събранието или в Общинския съвет. По общо мнение той е фанатичен болшевик, но много честен човек.

Следващото споменаване на Димитров е от месец ноември, 1920 г.:

"Димитров в момента се укрива, след като комунистите направиха опит да създадат безредици при честването на юбилея на Иван Вазов."

Следва период, в който Димитров като че ли остава в периферията на вниманието на британските разузнавачи. Неговото име се споменава едва през февруари, 1926 г. Тогава вътрешното министерство в Кайро съобщава за прехвърлянето на Виенския център на Третия интернационал от австрийската столица в Атина. В информацията се споменава, че Георги Димитров е определен за ръководител на Балканската секция на организацията.

Въпреки промените, изглежда Виена продължава да бъде притегателен център за комунистите. Това личи от доклад на МИ1, изпратен през ноември същата година:

"Димитров, председател на Балканската комунистическа федерация, е участвал в конференция във Виена в средата на юли, 1926 г. На нея са обсъдени въпроси, засягащи гръцката комунистическа партия."

Следващата справка на британските разшифровчици е от 1927 г., когато те съобщават за подготвяна конференция на Балканските комунистически партии, на която трябва да се обсъди "националният въпрос". Според тях форумът се пази в дълбока тайна, тъй като на него ще присъстват "важни автономисти, като Димитров".

Връзка със съветските тайни служби

Първото споменаване на Георги Димитров като човек, свързан със съветските тайни служби е от същата година.

В справката на МИ1 се споменава, че той е присъствал на тайна среща на "контраразузнавателната клетка" на Балканите, която се е провела край Босфора между 9 и 12 февруари.

Не е ясно дали именно тази му изява е дала повод по-късно през годината той да бъде "депортиран от Турция". Информацията е отново на отдела за разшифроване към британското Военно разузнаване, но завършва с въпросителен знак. Тя е част от доклад за действията на комунистите в Турция.

Има още едно съобщение за дейността на Димитров, което пристига в Лондон през 1929 г. и не е категорично потвърдено.

В него става дума за информация от Одеса, според която Коминтернът е създал "революционен комитет за България". Членовете му са "другарите Петков, Драганов, Сапунджиев и Георги Димитров." Верността не е потвърдена категорично.

Няма обаче резерви в сведенията за ареста на Петър Искров във Виена година по-рано. У българина е намерена "резолюция във връзка с политическите въпроси в България, изготвена от Васил Коларов и Георги Димитров - добре известния лидер на комунистическата партия в България. За него (Георги Димитров) се предполага, че е бил в Русия през октомври 1928 г.

Не случайно се споменава пътуването на Димитров до Русия, защото той често се появява и на други места. Така например през юли 1929 г. той е във Франкфурт за конгреса на "Лигата срещу империализма". Избран е за член на Изпълнителния комитет, представящ Балканите.

По този повод в досието на Димитров в британските тайни служби е отбелязано:

"Това може да е същият Георги Димитров, член на специалния революционен комитет за България... Той беше делегат на Балканската комунистическа федерация на тайната конференция на контрашпионажната "Клетка", проведена край Босфора през 1927 г."

Британците обръщат внимание и на сестрата на Димитров Елена Божикова. Тя посещава Англия по време на Лайпцигския процес през 1933 г. и е следена от специалните служби на Острова. По този повод полковник сър Вернън Кел пише на 17 ноември до сър Ърнест Нолдърнес в Хоум офис, британското вътрешно министерство:

"Вие несъмнено знаете, че Елена Божикова, често наричана "Димитрова", сестрата на Димитров от делото за пожара в Райхстага, е в страната от септември и говори пред протестни събрания срещу процеса и срещу режима на Хитлер.

"Тя ще бъде основен участник в зала "Кингсуей" тази вечер, а в днешния брой на "Дейли Уъркър" има колонка, озаглавена "Помощ за Елена Димитрова". Част от посрещането й, изглежда, ще бъде демонстрация-поход от Степни до Фулъм.

"Ние току-що научихме, че Димитрова, чиито услуги изглежда първа ползва "Международната работническа защита" е повикана в Париж. Там на 19-ти този месец ще се проведе голямо събрание. От "Международната работническа защита" се надяват тя да се върне тук след две седмици. Но, както изглежда, тя ще трябва да подаде в Париж молба за виза и секретарят на "Международната работническа защита" се съмнява, че такава ще бъда издадена.

"Макар ние да се съмняваме, че Димитрова е значима фигура в комунистическото движение - освен като инструмент за възбуждане на общественото възмущение срещу режима на Хитлер в Германия и за печелене на кадри за комунистическата партия тук, вие вероятно бихте обмислили дали няма да е добре да се предотврати нейното връщане за публични изяви в страната."

Заминаването на Елена Димитрова от Лондон се наблюдава от служител на Специалния отдел на Скотлад ярд, който докладва на контраразузнаването, известно като МИ5. Ето как агентът описва изпращането:

"Бях на гара "Виктория", когато Димитрова и Дечев (българският адвокат) тръгнаха с влака за Дувър. Присъства тълпа от около 120 души, 80% от които бяха евреи. Преди заминаването тълпата запя революционни песни и Димитрова държа кратка реч. Тя призова всички английски работници да се обединят в борбата си, тъй като това е единственото средство, чрез което могат да се надяват да постигнат целта си."

Настояването на МИ5 да се предотвратят нови посещения на Елена Димитрова в Англия се обсъжда на заседание в Хоум офис на 2 януари, 1934 г. В протокола пише:

"Тя не може да дойде в страната без виза. Би могло със сигурност да се предположи, че всяка молба за бъдеща виза би била отнесена към вътрешното министерство, а ние бихме се консултирали с МИ5. Смята се, че нейният съпруг живее в Москва и тя вероятно ще се върне там. Ако МИ5 смята за желателно, ние бихме помолили консулствата на континента да не издават виза, без да ни питат."

В отговор контраразузнаването праща следното мнение три дни по-късно:

"Ние смятаме, че е желателно да се вземат адекватни мерки, за да се предотврати идването на тази жена в страната през следващите шест месеца. В края на този период, когато стойността на нейната пропаганда ще е намаляла значително, вероятно би могло да се допусне преразглеждане на случая."

На 10 март Хоум офис съобщава, че съответните консулски служби са предупредени да не издават виза на Елена Димитрова без допитване до Лондон.

Димитров не е допускан във Великобритания

Но, докато Елена Димитрова преди това все пак успява да стъпи законно в Англия, британските специални служби смятат, че Георги Димитров не трябва при никакви обстоятелства да се допуска в страната. Полковник Вернън Кел пише до Хоум офис на 16 юли, 1934 г.:

"На 28 юни "Дейли Уъркър" публикува съобщение, че Георги Димитров е поканен да дойде за младежкия конгрес срещу фашизма в Шефийлд през август. Сега ви пиша, за да ви информирам за последните сведения, според които Димитров е приел поканата. Мисля, ще се съгласите, че ако на Димитров се позволи да дойде тук, реакциите в британската и германската преса ще са много по-силни от всякакви протести, които недопускането му би провокирало."

Двайсет дни по-късно полковник Кел съобщава на Хоум офис, че националният младежки съвет е бил уведомен от Москва за заболяване на Димитров, което няма да му позволи да присъства на конгреса в Шефийлд.

На 8 септември пък "Сикрет интелиджънс сървис", известен като МИ6 (британското разузнаване), пише на колегите си от МИ5 (контраразузнаването), че според човек на службата в България, Димитров се готви да пътува до Франция и Англия. В тази връзка от централата на МИ6 в Лондон Майор Вивиън отбелязва:

"Мисля си, че той трябва да е оптимист, ако се надява да влезе в тази страна."

Два месеца по-късно разузнаването получава подробен доклад за дейността на комунистите в България, изготвен от представител в страната.

Според документа в бъдеще комунистическата пропаганда в чужбина ще се извършва от добре обучени хора, родени в съответната държава. По този начин се предполага, че ще се избегне подозрението за намеса на Русия, тъй като действията ще могат да се обяснят като спонтанна проява на местната комунистическа партия.

Анонимният британски разузнавач пише още:

"Коминтернът е инструктирал комунистическите партии в Европа да изпратят техни подбрани млади членове на групи в Русия, където да бъдат обучавани под ръководството на Димитров. От средата на лятото няколко лодки с млади комунисти тайно отплават от Варна за съветска Русия."

В разсекретеното от британските тайни служби "историческо досие" на Георги Димитров има и документ за негови връзки с прокомунистическата македонска организация ВМРО-обединена. Документът е непълен, тъй като някои пасажи са заличени от съображения за национална сигурност. Все пак става ясно, че в доклад на МИ6 от ноември, 1934 г., се цитира информация за ВМРО-обединена от две години по рано:

"ВМРО-обединена получава почти изцяло средствата си от Москва, която субсидира изданията "Ла Федерасион балканик" и "Македонско дело". Москва използва като офицер за свръзка с ВМРО-обединена добре известния български комунист Георги Димитров."

В средата на 30-те години този добре известен комунист получава и кодово име "Дизраели" като обект за наблюдение от страна на британските специални служби. През 1935 и 1936 г. има множество "секретни" и "строго секретни" информации за Димитров-Дизраели.

По същото време британските специални служби прихващат съветска шифрограма от Москва за Базел, с копия до Копенхаген и Стокхолм, относно Димитров и други лидери на Коминтерна, която е архивирана с гриф "Top Secret". Тя гласи:

"По различни причини ви напомняме, че в телеграми и писма, дори когато са шифровани, категорично е забранено да се използват имената на нашите руски другари. Вместо ДИМИТРОВ използвайте ДИАМАНТ."