Георги Първанов позиции и идеи софия, 2012 г

Раздел І.

Как да спечелим парламентарните избори

Натежалият апарат на централата може да бъде „разтоварен” по области - там, където се създават много от предпоставките за успеха на партията. Готов съм да предложа и цялостна схема за оптимизиране и кадрово засилване на местните структури, защото именно те ще са на „първа линия” на кампанията за следващите избори. Нека сериозно помислим за:

 По-ефективно финансиране на партийната дейност по региони. Нека експертите да предложат варианти за увеличаване на дела от субсидията, насочен към организациите, за засилване на проектния принцип и изискването парите да се харчат за съвсем конкретни дейности с ефект, а не главно за партийни семинари, сбирки и заседания. И нека разпределението на разходите става максимално прозрачно - чрез създаване на комисии към шестте региона, които да ги одобряват и да следят как се харчат иначе оскъдните средства на партията.

 Въвеждане максимално принципа на обществените поръчки в сферата на управлението на партийните финанси. Наложително е да има пълна прозрачност при даването на партийни пари за PR и реклама, както и за социологически изследвания. Нека БСП се откаже от „абонираните” за подобни дейности агенции и хора, защото се наблюдава нещо като „взаимна полезност” – едните получават добри поръчки, а партийното ръководство чува за себе си това, което желае да чуе. Смятам, че БСП не може и да си позволи да харчи големи суми „грешни” пари за екстравагантни PR прояви. Не споделям и визията на партийния отговорник за медиите, че „добрата репутация в политиката струва пари”.

 Създаване на действена и ефективна система за контрол по изпълнение на решенията, взети от Националния съвет, Изпълнителното бюро и други партийни органи. Това е ключов момент, защото не е тайна, че много от добрите идеи в БСП остават на книга, че се отчита дейност по формата, а не по съдържанието на нещата.

 Стимулиране на преструктурирането на мрежата от основни партийни организации по избирателни секции и те да имат представа за динамиката на настроенията в съответната секция. Когато преди броени месеци констатирах, че управляващите от ГЕРБ са създали добре организирана система за печелене на избори, нито завиждах, нито хвалех. Тогава за себе си отбелязах, че някога най-организираната и най-добре структурираната българска партия – БСП, вече не е формацията, която има потенциала за активна, ежедневна предизборна работа – от ниво „секция” до национално ниво. Да, натиск, пари, полицейщина имаше, но те не са извинение за нашето неубедително представяне на изборите. Защото как така едни наши кандидати победиха, въпреки натиска, а други – катастрофално загубиха?

 Развиване в много по-голяма степен и на клубната форма, която подчертава единомислието на членовете и кореспондира с гражданските форми на общуване в най-различните формати. Разработване на механизъм за ефективна връзка на клубовете по интереси както на хоризонтално ниво, така и във вертикална посока към съответния съвет на НС. И тук ще дам един фрапиращ пример – БСП почти не работи с лявата интелигенция, която винаги е била един от нашите духовни стълбове. Но колко са другите съсловия и структури, в които губим влияние, защото загубихме връзка с техните лидери на мнение. Сред тях безспорно са синдикатите, кооперативното движение, патриотичните организации, еколозите. Изброяването, разбира се, е много по-дълго…
2. Създаване на единна кадрова система

 Крайно време е да формираме максимално пълна банка кадри на актива, ангажиран или с възможности за реализация на всички равнища в държавните и партийните структури, в административната и стопанската йерархия. На общопартийно и областно равнище да не чакаме професионалистите да идват при нас, а ние да търсим кадрите. БСП отдавна не е партията-държава, която е притегателен център на утвърдените и силни експерти. И не трябва да бъде. Но това не означава, че наличният кадрови потенциал е достатъчен.

Нужна е промяна и на системата на обучение на кадри и въвеждането на практики като тематично и целево образование. Например - партийно-организационна дейност, държавна администрация, местна власт, социални политики и НПО, а не като сегашното „универсално” партийно обучение, което на практика не дава развитие на кадрите. Съвместно с кадрите ни ние трябва да търсим най-подходящото поле за тяхно развитие и изява.

 Приветствам заложените в Устава възможности за електронно участие в партийния живот на членовете в БСП и смятам, че можем на базата на опита на сродни европейски партии да ги активираме и да ги развием в модерна платформа.

3. Реално развитие и разширяване на пряката демокрация в БСП.

 Провеждане на общопартийни допитвания по основни, ключови въпроси на партията и с оглед политиката ни в управлението на страната. Референдумът не е самоцел, а начин да се вземе информирано решение. И тук ще дам пример – тема, по която задължително трябваше да има партиен референдум, предшестван от широка дискусия, от разяснителни кампании, от проговаряне на всички „За” и „Против”, бе темата за „плоския” данък. И даже тя да бе наложена на БСП от коалиционни партньори, тя бе достатъчно важна, за да бъде приета (или отхвърлена) с вота на всички членове на БСП. Може да се мисли дали в подобни форми на допитване да не се включат и симпатизанти на БСП, за да привлечем повече хора към процеса на формиране на политиката и вземане на важни решения.

Убеден съм, че БСП ще спечели и от въвеждане на предварителен пряк избор за президент, защото това ще създаде условие за реална конкуренция на идеи, политики и качества на най-силните личности от левицата и гражданското общество.

 Нямам разумно обяснение защо в устава така масово е въведен принципът на делегираното представителство в органите на БСП и какво се стимулира чрез това?

Не мога да приема постановката, съгласно която депутатите и бивши партийни ръководители са по право делегати на конгреса. Излиза, че всички са равни, но някои са „по-равни”. Нямаме право да формираме практически двукамерен конгрес - едните по право, другите по избор. Създаването на „партийна аристокрация” е вредно явление от едно друго време. Тази практика трябва да се преразгледа, защото тя никак не отива на хората, които си присвоиха претенцията да имат монопол над модерността, европейското и промяната в партията.

Има много неяснота около постановките за съратниците и симпатизантите на БСП:

- не е ясна особено разликата между двете категории;

- не е ясно кой и на какво основание решава дали някой може да придобие един или друг статут (лично аз предпочитам критерия ангажираност към партията, а не лоялност).

Смятам, че работещият вариант със симпатизантите е само регистрационен режим; писмено съгласие може да стъписа мнозина.

И най-сетне - ако искаме да работим реално със симпатизанти, защо да не регламентираме техните права, формирането на техни обществени съвети, сдружения, обединения, чрез които да се генерират идеи и предлагат политики. Така ще се създадат предпоставки за разширяване на общественото доверие и реални механизми за гражданска подкрепа.

Нов Устав на БСП е нужен, но предвид краткото време, на този етап, още преди конгреса, буквално „вчера”, трябва да решим една важна задача. Да формираме едно ядро на бъдещия Предизборен щаб (не високопредставително, а действено, от професионалисти „изборджии”), които да направят детайлен анализ на динамиката на изборната картина от последните години и да набележат конкретни действия, които да се обсъдят в партията.

Съзнавам, че с този текст, с някои от идеите в него, ще предизвикам полемика, ще предизвикам и нова голяма доза „приятелски огън”. Но съм твърдо убеден, че дебат по тях е нужен сега. Именно затова ще приема с радост и уважение всяка разработка и идея, всяка конструктивна критика към концепцията за организационна реформа. Ще чакам с огромен интерес и мнението на централното и местните ръководства на БСП. Иска ми се в БСП наистина да водим дебат по темата „Как можем да спечелим изборите”! От дебат на тема „Защо и този път не можахме да победим” всички в БСП сме уморени!

Който реши въпроса за съюзника, ще управлява България
След като оповестих идеите си за организационна реформа в партията и за енергийната политика, днес излагам своите аргументи за акцентите на т. нар. коалиционна политика.

Вярвам, че нямаме различия при формулиране на основната ни политическа цел - сваляне на ГЕРБ от властта и промяна на следваната от правителството безотговорна и пагубна за страната политика.

Очевидно вредно е самоуспокоението, че „Бойковата зима” ще доведе до тежка криза в управлението и до прилив на доверие към левицата. Налице е дълбоко „окопаване” на ГЕРБ във властта, овладяване на почти всички управленски и икономически лостове, което ни поставя в изключително трудни изходни позиции за изборите.

Трябва да сме наясно, че с подкрепа от 18-25% от избирателите можем и да разширим позициите си в бъдещия парламент, но не и да бъдем партия с ключово, доминиращо място в управлението.

Необходима ни е откровена дискусия за това -можем ли сами да спечелим изборите и да управляваме еднопартийно.

(Такова управление би било най-ефективно, но постижимо ли е?)

Аз твърдя, че е нужен дебат за новата коалиционна култура; че ние трябва да водим широк политически диалог с всички партньори - с такива, които да са част от лявоцентристка коалиция преди изборите, и с онези, с които да сближаваме позиции за евентуално участие в бъдещо управление.

БСП има дълга история на коалиционната си политика. Имало е периоди, когато е поставяна в ъгъла; имало е и години, в които сме работили с най-широк кръг коалиционни партньори.

В годините на прехода „Нова левица” трасира пътя към международното признание на БСП, към членството в Социалистическия интернационал и Партията на европейските социалисти. Коалиция за България беше в основата на редица изборни успехи от есента на 2001 г. насам.

Въпреки някои недоразумения, появили се в последните години, БСП може да оцени положително работата си с досегашните коалиционни партньори. Взаимноуважителните отношения с тях трябва да бъдат съхранени.

Знам, че в процеса на коалиционни преговори ще се подхранват много съмнения. Добре ми е позната тезата, че с коалициите ние се обезкървяваме; че това си е политическо донорство. Не съм забравил, че от времето на солунската вечеря на левите лидери и Лесидренската среща на „Нова левица” към мен имаше много упреци, че искам да разцепя БСП и да прелея сили на други партии. Стана обратното - всички се консолидираха около БСП. Истината е, че силата на Социалистическата партия ще се реализира по-ефективно чрез сериозна коалиция.

Съзнавам, че дебатът около Тройната коалиция изхаби самата идея за по-широко, коалиционно управление. Но по-добре Тройна, отколкото Тайна коалиция, т. е. управление, което се крепи на задкулисни договорки и неясни ангажименти (както е сега при ГЕРБ).

В последно време вървят процеси на незримо преструктуриране на политическото пространство - за съжаление без БСП, често и за наша сметка.

Към усилията за нашето изолиране се добавят и елементи на самоизолация, на самозатваряне с аргумента, че трябва да съхраним идентификацията на партията. Такъв въпрос стоеше частично за началото на прехода; днес проблемът не е да не ни открадне някой идеите, а как да приобщим към политиката си сродни организации.

Въпросът за формирането на единна управленска алтернатива се явява ключов за спечелване на изборите и за успешно управление на лявоцентристката коалиция. Както е казал класикът: „Който реши въпроса за съюзника, той ще спечели”.

Истината е, че от доста време насам БСП не успява да се утвърди като естествен притегателен център на огромна част от недоволните, от опозиционно настроените граждани.

Много отдавна протестиращите общности не са ни търсили, не ни припознават като политически изразител на техните искания.

Ние трябва да спечелим доверието на синдикатите, на организациите на хората с увреждания, на майките, на повечето от пенсионерските съюзи, на запасните военни и т. н., и т. н.

Да ги спечелим за равностоен диалог - не като в миналото да гледаме на тях като на трансмисия за партийно влияние в съответните общности.

Смисълът на коалицията е и в това, да се търси максимално широка социална база и подкрепа за политиката, която бихме провеждали след спечелване на изборите.

БСП трябва да заяви своята готовност да партнира с всяка национално отговорна политическа гражданска формация с влияние в обществото и с реален потенциал за участие в управлението.

През месеците след конгреса, в интензивни преговори, ние трябва „да разпознаем” съюзниците си; да реализираме сближение по дискусионните въпроси, за да формираме достатъчно време преди изборите „общото кратно”, единната политика за управление на страната.

С едни партии ще осъществим доверителен диалог, с други можем да сближим позиции, с трети - да постигнем ефективно взаимодействие.

Нужни са сериозни експертни обсъждания и политически консултации, за да достигнем до единна политическа формула на коалиционното партньорство.

Ние трябва ясно да дефинираме параметрите на новото ляво.

И как новите идеи ще се впишат в програмната ни политика. Но трябва да определим и границите на допустимия коалиционен компромис. Не можем да очакваме и да изискваме бъдещите ни партньори да стъпят единствено на нашата идейна територия; така както не бива да допускаме неоправдани отстъпления от програмните си ангажименти.

Поради характера на политическия момент трябва да сме наясно, че не можем да градим идейно-хомогенна коалиция; т. е. едва ли бихме спечелили, ако предварително стесним политическата и социалната база на взаимодействие. Битката не е толкова между идеологии, а е битка за професионализъм, морал и отговорност в управлението.

На този етап лявото не е достатъчно мотивиращо. Левицата ще спечели, ако се наложи категорично и като защитник на националните интереси, на автентичния патриотизъм.

Разбира се, на всички ни е ясно, че „математическият” принос на потенциалните ни коалиционни партньори е скромен. Но силата и влиянието на коалицията не се измерват с механичния сбор от електората на съставляващите я партии.

Опитът на Коалиция за България показа, че те се увеличават значително от идеята за единението, за широката представителност на такъв съюз.

Не можем да си позволяваме високомерие към един потенциал в порядъка между 100 и 200 хиляди души, защото те могат да бъдат решаващи. (Ако успеем да съберем на едно място достатъчно партии и организации с присъствие.) От друга страна, не бива да допускаме прекомерни претенции към нас.

Тежката прогноза за развитие на страната в следващите години предполага БСП да има готовност за конструктивно партньорство по отделни проблеми и с политически сили, стоящи вдясно от центъра.

Но за да бъдем честни към избирателя, трябва ясно да определим границите на коалиционното партньорство, като заявим, че не бихме участвали в изборите или в управлението на страната с крайни, радикални партии като „Атака” на Волен Сидеров и РЗС на Яне Янев.

След като сме определили като основна цел отстраняването на ГЕРБ от власт, естествено не може да има и мисъл за коалиционно партньорство с тази партия.

Намирам за непочтено внушението, че някой в БСП дърпа партията към ГЕРБ. Това е откровена лъжа. С тях не може да има съвместно управление, никой не би си позволил да натовари партията с тежките грехове на Борисов, с големите им политически, управленски и морални негативи.

В партията нямаме нужда от прокарване на подобни изкуствени, „тебеширени” разделителни линии. Но ако някои продължават да правят подобни изказвания на всяка среща с партийните организации, ще бъда принуден да анализирам връзката между „икономическите коалиции” и политическото поведение на някои лидери.

* * *

Ако трябва да обобщя написаното в няколко стъпки, те са:

1. БСП трябва незабавно да започне диалог с широк кръг леви и центристки партии за единно опозиционно действие, за своеобразна „политическа пролет”. (Идеята да обсъдим с тях правила за провеждане на бъдещите избори е добра, но недостатъчно амбициозна.)

2. Успоредно с това трябва да се пристъпи към разговори с партиите, с които имаме идейна близост. Във времето след конгреса трябва да се съсредоточим върху преодоляването на идейните ни различия с тези формации, върху съвместяването на програмните ни ангажименти с оглед на това в началото на есента да бъдат подготвени и двустранни коалиционни споразумения.

3. Когато е готов целият пакет от споразумения, трябва да подготвим и Политическия договор на коалицията - като база за изработване на обща Платформа за участие в изборите и Програма за управление при победа на парламентарните избори.

Нужно ни е не временно обединение, а нов стратегически коалиционен проект.

Промяната е необходимо и задължително условие за победата
„Когато една партия се е заявила по начин, който не се нрави на обществото, тази дефиниция има лошия навик да се превръща в нещо лепкаво и трудно като миризмата на вехто в стара къща. Може да използвате ароматизатори, да отваряте прозорците или да ободрявате хората наоколо с обещания, че нещата с времето ще се оправят ...”, но трябва ремонт - да запазим конструкцията, а останалото да променим из основи.”

Тони Блеър „Пътуване”

(книгата е под печат)
Българската социалистическа партия има обоснована амбиция да бъде алтернатива, да наложи смяната на сегашното непрофесионално и безотговорно управление на ГЕРБ. За да получим доверието на избирателите и да изпълним тази своя цел в самата БСП трябва да се осъществи дълбока, видима, решителна промяна.

В последните години БСП се намира в очевиден застой, не само от гледна точка на изборните резултати.

= преустановени бяха идейните търсения и решения;

= замря работата по организационното укрепване;

= коалиционната политика беше занемарена; работата с неправителствените организации беше напълно изоставена;

= в кадрови план беше наложено трайно статукво.

Имам самочувствието на успешен лидер, който заедно с мнозина преобрази БСП и я изведе от „точката на замръзване” през 97-ма до „точката на кипене”. Победата ми на президентските избори 2001 г. затвърди убеждението, че на БСП принадлежи перспективата.

Промяната от преди повече от 10 г. беше залог за успеха на социалистите в един дълъг период от време.

Преди 15 години написах статията си „Левицата трябва да се промени, ако не иска да загине”. През 2009 г. някои бяха убедени, че изборният провал изисква промяна. Мина време, някъде бях казал, че БСП трябва да се промени, ако иска да спечели.

Днес, всички тези причини са валидни с пълна сила. Промяната е условие за оцеляване, предпоставка за пробив в управлението на ГЕРБ.

Но днес промяна е необходима не само заради това, а и заради вътрешната, дългосрочната логика на развитието ни. Не заради краткосрочни цели, а заради бъдещето ни ...

Днес отново трябва да дефинираме нашето отношение към промяната

= как се вписваме в новите идейни търсения на световната левица;

= каква е конкретната политика в управлението, която изразява и подчертава нашата лява, социална същност;

= искаме ли организационни промени или не се занимаваме с устава;

= можем ли да приобщим максимално широк кръг партии и граждански структури в едни равноправни взаимно уважителни отношения и т. н.

Някои изтъкват като недостатък на лидерския дебат липсата на програмни различия. Мисля, че това по-скоро е позитивен факт, защото програмните противоречия могат да издълбаят пропаст в партията.

БСП има силно, последователно програмно развитие за годините на прехода. Като заместник-председател и лидер на партията съм бил съпричастен към формирането на партийната програма. Оценявам позитивно динамиката на партийните търсения след това.

Нямам спомени каква е била позицията на сегашния председател по спорните въпроси тогава, но по-важно е сега той да има активна позиция - в момент, когато се чертаят контурите на новото ляво.

В дългосрочен план ние трябва да потърсим актуален прочит на редица въпроси на лявото - за ревизията на капитализма, за характера на социалната държава, за това чии интереси защитаваме.

В последните години в ГСДП например, се коментираше тезата за „превантивната социална държава” като основно послание и ангажимент на социалната демокрация през XXI век, т. е. за държава, която не поправя дефектите, а изпреварващо идентифицира бъдещите проблеми на обществото и системно им противостои.

Обосноваваше се дори отказът предишното разбиране за солидарността с малките, беззащитните и се акцентираше на изпреварващото инвестиране в човека; в равните шансове; в предприемчивите.

Убеден съм, че независимо от това, което приемат програмно нашите европейски партньори, ние трябва последователно да провеждаме интересите и на бедните, безработните, пенсионерите. За БСП също е важно да инвестира политически в активните слоеве, но и не може да води политика без съчувствие, без сантимента, който е в най-добрите ни традиции. Разбира се, много по-важно е да предложи работещи решения на проблемите на социално слабите.

На този етап обаче не мисля, че промяната трябва да засегне програмните основи на партията. Изработването и приемането на партийна програма беше нелек процес, който противно на външните очаквания, консолидира българските социалисти, различните тенденции в партията.

Преди дни ми беше напомнено укорително, че преди 15 години съм бил за социалдемократизацията на БСП. Председателят на социалдемократическата по своя характер ПЕС „тактично” замълча. Вероятно правилно - защото той и преди не е вземал отношение към идейните дискусии.

Но съм длъжен да отклоня опитите за възпроизвеждане на дискусия по стари проблеми - решени програмно и в политическата ни практика. Няма дилема демократичен социализъм или социална демокрация; важно е да очертаем параметрите на новото ляво ...

БСП трябва да стане изразител на автентичния патриотизъм - не като отрицание на различния, на другия, на съседа; да изразяваме и отстояваме модерната, национална визия и кауза. При това не абстрактно, а по всеки конкретен повод, (какъвто е случаят със спирането на строежа на АЕЦ „Белене”).

Преди около 15 години обосновах идеята за социалнолиберален модел на управление - за съчетание, за баланс между социалното и либералното в програмата на един бъдещ кабинет. Това беше идейната основа за преговорите на БСП с партиите от либералния център и ключ към създаването на управляващата коалиция през 2005 г. (Впрочем друг вариант на управление и не беше възможен при сложните резултати, получени тогава на изборите).

С днешна дата някои се опитват да ми вменят намерение да превърна партията в социаллиберална. Това е некоректно и нелепо.

И днес, настоявам за това - БСП да обоснове категорично (с конкретни идеи) лявата си същност, но да определи границите на коалиционния компромис.

Не мога да приема подобни упреци от онези, които прокараха при управлението ни плоския данък, дори без необлагаем минимум - едно очевидно неляво управленско решение, чиято отмяна предложих преди доста време.

Предложих засилване на пряката демокрация в партията (вж. статията за организационната реформа), вкл. и пряк избор на Председателя на БСП. От „Позитано” ми отговориха, че така бъдещият председател ще бъде поставен над другите общопартийни органи. Но нали и Президентът се избира пряко, мажоритарно? Но това не го поставя над парламента, защото конституцията е разписала точно отношенията между институциите. Така, както Уставът на БСП разписва отношенията между ръководните органи на партията.

Но идеята за пряка демокрация среща широка подкрепа в партията. Това може да бъде и един от механизмите за създаване на по-силна мотивация на социалистите в реален организационен живот.

Обосновах и друг акцент на организационната реформа - децентрализация на ресурси, на кадри и отговорност към местните структури. В сродните европейски партии намалява тежестта на платения партиен функционер от централата за сметка на повишената роля на хората, които работят безвъзмездно за каузата. При нас се получава обратното - създадена е система, при която платените - апаратът и други назначаеми в широкия смисъл на думата, решават. И това ме провокира да кажа, че ГЕРБ са направили машина за печелене на избори, а на „Позитано” - машина за печелене на конгреси ...

Изборите ще спечелим със системна, ежедневна работа „на терен”, а не с „десанти” в регионите по време на изборната кампания.

Трябва ни промяна като отваряне към сродни партии и граждански структури за разлика от политиката на самоизолация, характерна за последните години.

Новото е в реалното и работещо партньорство между партийното и гражданското представителство (не по формулата „БСП+”, не и да гледаме на тези структури като на „трансмисия” на нашите политики и влияние).

*

* *

В обществото има една тенденция, насаждана от самото начало на прехода, за превръщането на БСП и левицата в своеобразно гето в културно-политически смисъл. Дали ние с нашата самоизолация, самозатваряне не подсилваме тази тенденция - ето една сериозна тема за размисъл на предстоящия конгрес.

А ние имаме малко време да върнем доверието и недоволните, гневните, протестиращите да припознаят в наше лице политически изразител на техните искания и стремежи.

Нещо повече - БСП не просто трябва да си върне доверието; трябва да реабилитираме политиката като средство за решаване на проблемите на гражданите и на обществото.

Трябва широко да популяризираме и отстоим нашите виждания за характера на новото, лявоцентристко управление. Веднага след конгреса БСП трябва да инициира широко обществено обсъждане на идеите и политиките на бъдещото управление. Аз лично съм готов да развия инициативата „Български дебати - разговор за бъдещето”, която беше терена за обсъждане на редица проблеми на икономическата политика, образованието, здравеопазването и т. н. Впрочем, такъв е подходът на ГСДП за предстоящите парламентарни избори през 2013 година - търси се максимално широко обсъждане и подкрепа за предизборните послания и ангажименти.

В тези периодични, системни дебати е добре да бъдат приобщени различни НПО - синдикати, работодатели, структури на пенсионерите, военнопатриотичните организации, хората с увреждания.

Няма предопределени загуби, няма гарантирани победи - от това доколко мобилизираме нашата воля и енергия, доколко решително и единно влезем в предизборната битка зависи дали БСП ще загуби отново, или ще спечелим една толкова важна не само за левицата, но и за страната победа.