Георги Василски Три бири ново време комедия в шест картини

ТОШО - по-нисък, но по-дебел

СТОИЦА - най-дребен, но не дебел

ДИНЧО - наследник на част от къмпинг

АРАМ - продавач на две камили

ФЪРКЕЛ - полицай под прикритие

ПЕНЧО - собственик на Жигули

МАНОЛ - бръснар

ДАНКА - билкарка и лечителка

АНИ - любима на Фъркела

ФАНИ - барманка, глас зад кулисите

ДЗОНГО - черен африканец, глас зад кулисите

Две руси минувачки

ПЪРВА КАРТИНА
В десния край на сцената се вижда края на ламаринена лавка-гараж в околоблоково пространство на панелен комплекс. До нея, в средата на сцената има две дървени маси с по две пейки отстрани. Наоколо каси с празен амбалаж, отгоре скъсана маскировъчна мрежа за сянка. Отляво част от друг гараж. Лято и жега.

Иван, Тошо и Стоица влизат отляво и се запътват към масите. Тошо се хлъзга и пада.
ТОШО: (изправя се, поглежда към гаража и бърше ръка в панталона) На Пенчо пак му е капало Жигулито.

СТОИЦА: (помирисва му ръката) Дъхът е на източен автомобил.

ИВАН: (Навежда се към панталона на Тошо. Изправя се) На стар източен автомобил. (към Стоица:) Имаш ли два лева?

СТОИЦА: (бърка в джоба) На стотинки сигурно. За к’во?

ИВАН: Донес три бири!

СТОИЦА: Що аз особено?

ИВАН: Щото питаш.

ТОШО: (сочи си крака) Аз съм с травма.

(Стоица излиза към лавката, като си мърмори недоволно. Иван и Тошо сядат на масата.)

ТОШО: В последно време алкохолът се препоръчва с мезе.

ИВАН: Като няма пари, повече се препоръчва разделното пиене.

(Стоица влиза и носи три бирени шишета. Слага ги на масата).

ИВАН: (пипа бутилките) Топли. (вика към лавката:) Що топли, ма?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Жена ти да ги студи!

ТОШО: Топли са, щото са евтини. Евтиното не създава качество.

(Тримата пият. В това време влиза Динчо и застава до тях. Не го забелязват.)

ДИНЧО: Пак ли тая отмивка? Сложете й барем сол.

ТОШО: О, доде ли си? Да почерпиш?

ДИНЧО: Додох си. С к’во да почерпя?

ТОШО: Как с к’во? Нали върнаха на баба ти къмпинга. Що са ти

червени очите?

ДИНЧО: (сяда на същата маса) Не съм спал. Може да има три дена да не съм спал.

СТОИЦА: Харчите три деня по лесен живот, а се стискате за една бира.

ТОШО: За три бири.

ДИНЧО: Не съм спал, щото дебнех арендатор, е не щото съм нискоморален. С наследниците братовчеди дадохме върнатите справедливо ниви, които сега са морски къмпинг, на сливенски арендатор. Той внесе пет лева досега.

ТОШО: На човек?

ДИНЧО: Изобщо бе. Според него нямало нощувки. Денем

идвали ограничено количество къпещи се, но вечер си ходели по евтините квартири в околните селища. Нямало нощувки. (изправя се) Но го хванах аз. Безответно по фекалката го хванах аз.

ИВАН, ТОШО и СТОИЦА: По кое?

ДИНЧО: (сяда) По фекалката, бе. Фекалката, дето отводнява нужника. Кога изнася човек? Заран изнася. Особено на почивка заран изнася.

ТОШО: И да не е на почивка, основно заран изнася.

ДИНЧО: Но особено на почивка. Тогава човек е отпуснат... Та

крия се аз в храстите (кляка зад масата) и броя. Едно, две, три... Броя аз фекалните камиони и изчислявам. (изправя се) Хващам по триста грама на почиващ. По триста грама на почиващ и за три дена колко нощувки? Сто и седем нощувки. Пред очите ми този престъпник скрива сто и седем нощувки за три дена. Ето, на (сочи си бузата) одрах се от наблюдение... Веднага дойдох за адвокат. Да знаете честен и не особено сребролюбив адвокат?

СТОИЦА: В нашия вход има адвокат, но вчера го били след един развод.

ДИНЧО: Не ща бит. Подир побой озверяват финансово. Ама ще си намеря аз и ще го скъсам от съдене тоя сливенски арендатор. Така рекох и на братовчедите: „ Да го скъсаме от съдене тоя недобросъвестен арендатор. Ще ми краде от залъка, мръсникът му неден...

ТОШО: На село на фекалката й викат „златарка”...

ДИНЧО: Все тая... Ще ми пипа той от бабиния залък с

мръсни ръце. Довечера да мина, ако сте тука?

ТОШО: Тогава ще почерпиш.

ДИНЧО: Имам само пет мръсни арендаторски лева. Вардя ги за адвокат. (излиза)

ИВАН: (Надига бутилката, пие бавно и я оставя на масата. Изправя се и удря по масата.) Ето го хляба. Ето го бизнеса.

СТОИЦА: (оглежда се театрално) И къде е, особено?

ИВАН: (все още прав, вдига ръка) Във фекалката е хлябът. В нужника е хлябът днес. (Тошо и Стоица го гледат слисано.) Не ме гледайте тъпо. (сяда) Всеки човек дава.

ТОШО: (все още стреснато) Да. Дава. Може да се опусне, но не може да пропусне.

СТОИЦА: Обществото като цяло дава.

ИВАН: Тъй ми харесвате. Народът дава, ние смучем.

СТОИЦА: Разбрах. Народът дава, ние смучем и богатеем. Ама

смукането е държавна работа. Кой ще ни пусне на държавната трапеза, да й се бъркаме в макроикономиката?

ИВАН: Държавата, Стоица, е по големите работи. Когато се олее

всичко, тогава идва държавата. А там, където не всичко се е оляло още, дърпа частникът. По тесните места смуче частникът.

СТОИЦА: И пожарната смуче по някои тесни места. Пожарната все още е държавна.

ИВАН: Пожарната е по големите работи, затова я командва генерал, главен комисар, даже.

ТОШО: Значи пожарната е и в НАТО, щото там са генералите.

ИВАН: Всички сме в НАТО-то.

ТОШО: Дали в НАТО-то има нужници за обгрижване от частния сектор?

СТОИЦА: В НАТО-то има химически тоалетни, особено.

ТОШО: Като на кмета, дето ги дава за концерти. Някои намирисват. И в космоса имало химически тоалетни, но не знам дали са на кмета. Дали и там намирисват?

СТОИЦА: В космоса е вакуум. Където не дишаш, не мирише.

ТОШО: В НАТО-то има баня. Един от село служи на мисия и му благодариха на грамота, че вардел сапуна на НАТО-то. Донесе си и маймунка.

ИВАН: (Разклаща бутилката и бърка в джоба на панталона. Вади дребни пари) Събирах за сандали (виновно), ама днес е исторически ден. Фани, донес три бири, щото днес е исторически ден!

ФАНИ: (глас зад кулисите) Тичам! Да не си у нас, бе?

ИВАН: (подава парите на Тошо) Тогава ти донес! (Тошо излиза, Иван се обръща към Стоица) И да знаеш, работата е станала. Една работа ако се почне, после става.

СТОИЦА: Ако питаш мен, особено, работата е най-лошото нещо на този свят. Нищо по-лошо не е измислено във вселената от работата...

(Тошо донася три бутилки и сяда)... Работа произлиза от раб, значи роб...

ИВАН: (пипа шишетата) Пак топли.. Да, роб, но роб на новото, на иновациите, а робът на новото става господар на бъдещето. Слушайте много внимателно. Ние тримата правим фирма. Купуваме един агрегат...

ТОШО: „Златарка”, искаш да кажеш. Несъмнено дизел...

ИВАН: Нея. Работим здраво. Обикаляме родината. Смучем денонощно. Натрупваме капитали. Реинвестираме печалбата. Купуваме втори агрегат. Още повече натрупваме капитали. Купуваме трети агрегат. Районираме родината. Сдушаваме се с кметовете. Техни служители запушват по невнимание канализации, ние отпушваме. Даваме общоприетия процент на местната власт. Купуваме пореден агрегат...

ТОШО: Пак дизел, несъмнено...

ИВАН: Ставаме холдинг...

ТОШО: Със секретарка...

ИВАН: ...и с компютърна система за управление и с ремонтен завод...

ТОШО: ...завод на живота.

СТОИЦА: Трябва стая на жената. Във всеки завод, особено, искат

стая на жената...

ИВАН: ...с изследователски отдел, който прераства в научен институт, с връзки с обществеността, с рекламна дирекция, спонсорства, участие в жури за красота...

ТОШО: ...и футболен отбор..Всеки холдинг си има футболен отбор да пере парите.

СТОИЦА: Нашият особено ще е женски. Ето тия ги взимам

веднага. (Две руси минувачки пресичат сцената.)

ТОШО: Русо гладно няма, еле ако е чуждо.

СТОИЦА: А бе, хубост до време. И твое и чуждо.

ТОШО: Ама моята грозотия е до гроб. Много се наля, бе. Стана като мамут.

ДАНКА: (Влиза с кошница в ръка) Добър ден, момчета, може ли?

ТОШО: Не може. Имаме общо събрание.

ДАНКА: Питам само... Чух, че съпругата била наднормена.

ТОШО: (ядосано) Щото добре я храня.

ДАНКА: В бедно време се дебелее повече. (сяда) Прасето например прави мас от нискокачествена помия. От смески прави месо и колбаси. (Изправя се и подава ръка:) Приятно ми е, Данка Кантарионова от Лековитово. (Тримата стискат ръката й поред.) Билкар и лечител от голям регионален мащаб. (сяда) За съпругата на господина имам природосъобразна и безвредна рецепта с доказан и устойчив ефект. Но съм най-силна при инвалидното осигуряване. Който ми изпълни указанията, веднага става инвалид и ползва всичките привилегии за нетрудоспособност. (вади пакети от кошницата) Ето това, като го пиеш, ставаш жълт и ти пишат краен хепатит с трайна цироза. Дават трета категория. От това падат зъби. Това образува индикации за СПИН, но е на растителна основа. В него шишенце съм наляла предпоставки за червен вятър, втора степен, а в месаля е разположен причинител на син език, пак втора категория. За наднормени съпруги кутийките са две. Пиеш от първата... (тика я под носа на Тошо) ...и въдиш глисти. Те изсмукват до необходимото и приятно за пациентката-съпруга тегло. После пиеш от втора и глистите излизат.

ТОШО: Ами ако не излязат?

ДАНКА: Веднага инвалид първа степен с придружител. Веднага съпругът получава надница за придружител.

ТОШО: Да се махаш!

ДАНКА: Придружителят може да е куче. Семейството ви има ли си куче?

ТОШО: Да се махаш!

ДАНКА: Разбирам реакцията ви. Не сте свикнал на нетрадиционна ефективност...А с това влизаш в управлението...

ТОШО, СТОИЦА и ИВАН : С кое?

ДАНКА: С тази отвара. Пиеш три пъти на гладно. Постигаш разстройство.

ТОШО: Сюргюн...

ДАНКА: ...постигаш постоянно разстройство. С времето свикваш, почва да ти харесва и ставаш гей. Най-лесно се влиза в управлението, ако станеш гей.

ТОШО, СТОИЦА и ИВАН: (заплашително се изправят) Да се махаш!

ДАНКА: (Събира си нещата от масата и си говори, докато излезе от сцената:) Има и за заметната жила и за остра воднянка, ама са временна нетрудоспособност до 6 месеца. Една инвалидна пенсийка в повече никога не е излишна. Ако се промените, да ме търсите на село. Данка Кантарионова от село Лековитово. Който не ме е потърсил, той е загубил.

ИВАН: И като си помисля, колко оток сме загубили през годините, колко капацитет е минал безкасово, колко материал е изтекъл неотчетен...

СТОИЦА: Това беше старото време. Сега новото време ни дава много хляб и възможности. Как сме живяли ние във старото време, акъл не ми го побира. Как?

ТОШО: Ми, като сега. И тогава бирата имаше навика да свършва. (Вика:) Даваш ли на вер’сия?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Жена ти да ти даде! Аз не давам.

ТОШО: Губиш ни.

ФАНИ: (глас зад кулисите) Голяма мъка.

ИВАН: (надига се) Все някъде дават.

ТОШО: (става) И да знаеш, че ти е много слаба бирата.

ФАНИ: (глас зад кулисите) Пий уиски бе, майсъл селски.

ТОШО: И то ти е слабо сигурно. Стоица, хайде бе!

СТОИЦА: (става) Що все ни овикват? За една вер’сия ни овикват. Па на митингите, дето се драх, ми казваха, че идвала хармонията. Каква хармония, като няма вер’сия. Що ли се драх... (излизат)

Край на първа картина
ВТОРА КАРТИНА
Обстановката същата. Тримата влизат пак откъм гаража.

ТОШО: Учуден съм даже. Където и да поискаш вер’сия - гонят.

ИВАН: Тихо, да не чуе Фани. (Сядат)

ТОШО: На село имам две череши. Ще ги дам под наем. Наемът ще внеса солидарно за агрегата. Целият наем ще дам за агрегата аз.

ИВАН: Колко дават за две череши?

ТОШО: Едната е едра. Сигурно десет лева.

ИВАН: Малко са. Агрегатът е високотехнологичен.

ТОШО: А ако заложа дограмата? Направих винкелово остъкляване и мога да го ипотекирам. Банките дават реклама...

СТОИЦА: Един, особено, си заложил рибата в язовира. Но

банката фалирала.

ТОШО: Щото затворили гишетата, за да преброят рибата, сигурно. За преброяването на риба трябват особено многобройни служители.

СТОИЦА: Тъщата има бяло платно за покров. Много върви бялото

платно при чуждите туристки, особено. Трябва да я извардя, като храни котката. Тя го пази под дивана.

ИВАН: Колко метра е?

СТОИЦА: Сигурно два.

ИВАН: Малко е.

СТОИЦА: Тъщата не е едра. Те като остаряват, се смаляват.

ИВАН: Малко е. Трябва да се работи по проекти. Цяла България сега работи по проекти. Правим проект за международните финансови и рейтингови институции и присъединителните еврофондове, лапваме си паричките и хей камион здравей, здравей..

ТОШО: Кой ще ти даде пари за фекалка, дори да е златарка даже.

СТОИЦА: Като му намажем ръката, ще даде. Нали за това идват

тука тия фондове, да им намажем ръката, особено.

ИВАН: Стига с това старо мислене, бе! Първо на първо, на хората от Европа им трябват документи, не работа. И второ на първо, може и да не знаете, но аз съм вързан достатъчно с политическа сила. Срещу приемливо надписани документи и политическа сила отзад, всеки бизнес има бъдеще. Сами разбирате, че с две малокръвни овошки, пешкир за гробища и десет парчета краден винкел, не можем да почнем голямото и печелившо народополезно предприятие.

ТОШО: Ама силата отзад ли е?

ИВАН: Че къде другаде. Тя винаги чака отзад политическата сила.

ТОШО: Да пишем тогава, че ще гледаме бобри за кожа. На село има гьол. Ако дойде еврокомисия, че кажем, че бобрите спят дълбок, според сезона, сън. Или за прелетните птици? Идва еврокомисията, къде са прелетните птици? Прелитат, казваме ние, затова се именуват прелетни. Но им създаваме условия за кацане. Чакаме ги и непрекъснато им създаваме скъпоструващи екологични условия. Или за борба с къртичата напаст? Ще изрием няколко купчинки и ще кажем, че се борим подземно. Нито една еврокомисия няма да иска да влезе подземно, за да освидетелства къртичата напаст. А?

ИВАН: (снизходително) Тодоре, Тодоре, няма да изплуваш ти от селския си водоем. Големият, печеливш проект на сегашното време, е интелектуален.

СТОИЦА: Акъл, особено.

ИВАН: Браво, Стоица. Например, проект за тотално преквалифициране на подлежащи на съкращение железничари...

ТОШО: Шурето на гара Своге работи описвач на вагони. Може да подлежи и той на съкращение. Да го запишем, а?

ИВАН: Може, но по-ценни са спирачите. По силата на служебните си задължения те мислят предимно негативно. За спирачът най-важното е влакът да спре. А Европа иска да мислим позитивно. За нея е важно влакът да тръгне. За това ще ни даде пари Европа, за позитивно мислене ще откърти сума ти евро. Ти само кажи, че си позитивен и ще добиеш европроект. Ние предлагаме огромен комплекс за преосмисляне мисленето на бъдещите съкратени спирачи от системата на все още държавните железници. Показваме на комисията някоя празна магазия на второстепенна гара и я обявяваме за бъдещия огромен мисловен център. От нас акъла и магазията, от тях парите.

ТОШО: Според мен най-позитивно мисли пътникът, който не може да ползва тоалетната, по време на престой на гара. Направо се молят на гара Своге влакът да няма непредвиден престой. Така пише даже на френски, не ползвай тоалетната по време на престой. Затова смятам, че този комплекс не е за пътници, ’щото те от зор мислят основно позитивно. Ще информирам шурето аз. Всяка бройка ни е от полза...

(Влизат Фъркелът и Ани. Фъркелът носи гюм за боза. На гюма е вързан касов апарат).

ФЪРКЕЛ: Добър ден. (слага пръст на устните)

ИВАН: О, Фъркел. Ето кой ще почерпи. Много обичам, когато ме черпи народната полиция.

ФЪРКЕЛ: (още с пръст на устните) Тихо бе, под дълбоко прикритие съм.

ИВАН: Като какъв си под дълбоко прикритие?

ФЪРКЕЛ: Като продавач на боза съм под прикритие, под името Просоръжов. Следя дали купувачите граждани си взимат касовите бележки. Има парламентарен закон всеки да си взима касовата бележка. На нарушителите снемам данни.

ИВАН: (тихо) И дамата ли продава? Що няма гюм?

ФЪРКЕЛ: Това е Ани. Близка и позната. Отиваме на кастинг за

телевизионна игра с възможности за рекламни ангажименти.

ТОШО: И друг път съм казвал, че русо гладно няма.

ФЪРКЕЛ: (прави се, че не е чул) Ани има братовчед с маслобойна. Изкарва шарлан.

АНИ: Черно оливие. Много здравословно.

ФЪРКЕЛ: Търси за етикетната реклама футболист...

АНИ: Братовчед ми така каза на Фъри... (Фъркелът слага пръст на устните си и гледа строго)...братовчед ми така каза на господин Просоръжов – потърси там като ходите по охрана на мачовете някой футболист черен с бяла фланелка за етикета.

ФЪРКЕЛ: Питах в Славия. Нямат негър.

СТОИЦА: Най-много негри има в Берое, но те са зелени, особено.

ФЪРКЕЛ: Няма контраст. Търся мениджър да разбера дали ще

вкарват негри в Славия през трансферния прозорец. Ти да познаваш някои мениджър?

ИВАН: Не познавам.

СТОИЦА: Що не вземете от ЦСКА в резервен екип? Те са бели в

резервните екипи.

ФЪРКЕЛ: Губи се автентичност, но в краен случай при тази бедна

българска футболна действителност...

АНИ: Фъ... (Фъркелът слага пръст на устните) ...господин Просоръжов, губим термина на началото на кастинга. Ти за мен ли мислиш, или на бати за шарлана?

ФЪРКЕЛ: Бати ти ще ми даде пет кила.

АНИ: А аз ти дадох себе си, ненаситник такъв. (кокетничи). Тръгваме. (Става, Фъркелът също се надига)

ИВАН: Обеща да почерпиш.

ФЪРКЕЛ: Да ви сипя боза, но да пазите касовата бележка.

(започва да отвързва касовия апарат от гюма)

ИВАН: Махни тоя бъркоч. Донес три бири.

ФЪРКЕЛ: Ано, донес три бири!

(Ани излиза)

АНИ: (зад кулисите) Три бирички, ако обичате!

ФАНИ: (глас зад кулисите) За ония ли?

АНИ: (зад кулисите) Да, на мен ми харесват.

ФАНИ: (глас зад кулисите) Щото не са ти на масата. Клиент не мога да свъртя от тях. С две звезди ми падна обекта.

СТОИЦА: Що ти викат Фъркел?

ФЪРКЕЛ: От хвърковат. За да докажа въздушни течения за часа по физика, скочих с чадър от кошарата на бащата. При приземяването счупих поилката на коча.

АНИ: (влиза с три бири) Ето! (слага ги на масата)

ТОШО: Пак топли.

ФЪРКЕЛ: Като не щете боза... Гюмът държи хладно. Ано, айде! (става)

АНИ: Бай, бай, тигърчета. Пожелайте ми успех.

ИВАН, ТОШО, СТОИЦА: Пожелаваме.

ФЪРКЕЛ: И да си пазите бележките, че снемам данни. (излизат)

СТОИЦА: Дали са го били, като е счупил поилката?

ИВАН: Изобщо не е важно дали са го били, важното е, че името му е останало в историята.

ТОШО: И наш’то ще остане, според мене, с тази фирма. Голямо име ще остане...

ФАНИ: (глас зад кулисите) Хайде, метла, че съм на фитнес! Манчо не чака.

СТОИЦА: Кой Манчо?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Застрахователя.

(Тримата стават и тръгват с шишетата в ръце. Иван се спира)

ИВАН: Ами касова бележка?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Манчо ще ви даде дълга фактура.

(Тримата излизат бързо.)

СТОИЦА: Не вярвам, особено.

ИВАН: И аз не вярвам. Тая направо ни е враг.

СТОИЦА: Най-големият ни враг са медиите. Навсякъде пишат за

уж здравословно хранене и пущат всякакви диети особено.

ТОШО: И снимат кльощави. Що не снимат мойта?

ИВАН: Ще им натежи на вестника, ако снимат твойта.

СТОИЦА: Диетичната жена хем не яде, хем си пълни разните работи със силикон. Направо им се чудя защо дават луди пари да се напълнят със силикон, след като може да се напълнят с естествени храни и подправки.

ТОШО: От малки ги учат. Особено жените от малки ги учат. Жените са половината ни клиенти.

СТОИЦА: И мъжете западат. Дори тия, които още не са гей и те западат.

ТОШО: Какви мъже бе, диетици с кръвно?

СТОИЦА: Има и алкохолици сред мъжете.

ТОШО: Алкохоликът не мези. Вода само. Водата не дава.

СТОИЦА: Ами младежите? Друса се и се опуща безразборно. Нямаме ние златна младеж. Каква Европа ни чака с тези хора, особено, не ми побира главата. С ръжен хляб и готови супи „бълбук”.

ТОШО: Новата кухня засища, но не произвежда. Ти като нямаш пръжки, мекици, баница с праз, пача, бахур, спържа, саздърма, пък му викай кухня. На кво викаш кухня? На обезмаслени сухари викаш кухня.

СТОИЦА: Няма българското в нея.

ИВАН: Трябват ни патриотично настроени медии. Да се покажат ящни успели българи.

СТОИЦА: Или българи, минали на диета и загубили кариера и

семейство, особено.

ИВАН: Непременно и едри музейни работници, които да разказват за изконната народностност, която ни е спасила от черното петвековно турско робство.

ТОШО: Турчинът не яде пръжки...

СТОИЦА: Да. Питам аз, как Аспарух щеше да преплува Дунава,

ако беше на диета? Само мазното стои отгоре. Ми Крум Страшни? Вдига чашата на гордий Никифор и казва: „Пийте само Кока-кола!” Или „Фанта портокал”, особено.

ТОШО: Ми, хъшовете? Цяла зима на фасул при Странджата, но пролетес в Балкана на агнешко. Къде е агнешкото? В хайдушкия Балкан е агнешкото.

СТОИЦА: Може ли, на войводата Хитов, особено, да му пораснат

толкави мустаки от рядък румънски боб? Не може. И партизанинът е ползвал мандра, не плод-зеленчук.

ИВАН: В патриотичните медии ни трябват ясни послания: „С бял самун всеки ден, ти ставаш румен и червен”...

ТОШО: (изправя се) ...или „Стига ми тази награда, да се нахраня със хляба”. (сяда) Хлябът дава най-много...

СТОИЦА: ...или „ В брашненото изделие е нашето веселие”...

ТОШО: ...или (изправя се) „Който яде баница с праз, става бърз като Пегас”.

ИВАН: Може и обратен подход. „ Ако искаш да си невротик, стани диетик!”, например.

ТОШО: И сладко трябва. За трафик...

ИВАН: Чрез подобни послания, политическата класа трябва да покаже на Европа българската идентичност и корените ни даже.

ТОШО: Наш’то знаме е месаля.

ИВАН: И смятам аз, че поради тези съвкупни причини политическата ни класа е в дълг към обществото.

СТОИЦА: Особено българската политическа класа изобщо не е в дълг

пред обществото. Като дойде в София, политическата класа е сравнително слаба, но после налива. После направо дава обилно политическата класа и аз много й се радвам, но тя е едно зрънце в хамбара на нашата идея. Не политиците, народът е прост, ’щото не ще да замяза на политическата класа...

(Иван слага пръст на устните си, защото на сцената излиза Арам, като влачи след себе си юлар. Навежда се над една от свободните пейки и го връзва. После се изправя и поглежда замълчалите Тошо, Иван и Стоица. Застава пред тях и се покланя).

АРАМ: (леко арменски) Добър вечер. Пардон. Подпетих се. Арам Куюмджан. Колиета,пръстени, сиджимки за съпруги и любимки.

ИВАН: Иван. Тука разговаряме с колегите. Разговорът е конфиденциален. (изтрива си врата). К’во върза, че плюе?

АРАМ: (сяда до юлара) Две камили вързах. Пардон. Търся стратегически партньор. Камилите са от ивицата Газа. (тримата го гледат втренчено) Не мога да разбера, защо всички ме гледат така... (мести се на тяхната пейка) ...Братовчед от Ереван успя да се пресели в Израел като евреин. Закупил на промоция две камили за поминък от ивицата Газа, но сега там пак започнал мирен процес и го взеха запас. Прати ми хайванчетата на отговорно пазене. Ходих по морето за бизнес, но нямах бенефит, ’щото сега децата се снимат изключително с футболисти и певици. В Албена ме глобиха за паша и лежане в охранявана затревена площ. В курорта Албена, ако не си камила, можеш да лежиш на всякоя затревена площ. Ако си камила, те глобяват за паша, дори и да не си се хранил. Това ме принуди да ги запиша като транспортни средства. В КАТ заявиха, че в актуалния закон такова возило няма и че ще го тълкуват според обстоятелствата. Скъсаха ме от тълкуване. Затова търся стратегически партньор. От мен средството, или каквото се тълкува там, от вас храненето и мениджмънт. Вода рядко и ако може, топла. Камилите не ползват ледени напитки. Едната е с юлар, другата е вързана за опашката й. Не мога да разбера, защо където и да предложа, всички ме гледат така... (тримата все още го гледат втренчено)... Учуден съм. Даже съм уморен повече, отколкото учуден. Подпетих се, имам пришка. (Вади гол крак на масата. Никой не му гледа крака. Сваля го). Заради тях (сочи зад сцената), не мога да отворя магазина и търпя ежедневни загуби. Жената избяга с този, гдето прави юлари. Не съм пран от два месеца. Давам и два пръстена чисто злато три карата на този, който ми стане биз-бизе. (гледа умолително).

ТОШО: (размърдва глава) Иване, ако ги вземем, ще можем да увеличим товароподемността. Ще возим в мехове по труднодостъпните планински пътеки.

АРАМ: И юлара давам. Вода пиха вчера. Те много държат на вода, а? (с надежда) Ще им платя каското. И три бири. Веднага отивам за три бири за партньорите. (излиза).

ИВАН: (строго) Ти, Тодоре, май искаш да ни подпалиш и чергата и мокета. Да подпалиш световния пожар от тази маса, май искаш. И най-голямата война е почнала с един гърмеж... (гледа още по-строго) ...Какво има в ивицата Газа?

ТОШО: Ми, камили.

(Арам носи три бири и сяда на пейката)

АРАМ: С юлар.

ИВАН: Има въоръжени конфликти и противопоставяне. Има борба на нож между две култури и два свята... Ние взимаме оттам например, две камили...

АРАМ: С юлар и каско...

ИВАН: ...от евентуален международен аферист, със спорно потекло, както се изясни.

АРАМ: Той братовчедът само за паспорта...

ИВАН: ...но арабинът може да има претенции за това промоционално имущество. Праща интифада. Евреинът отвръща с танкове. Арабинът праща самоубийци-фанатици. Евреинът отвръща с хеликоптери. Арабинът праща джихад. Евреинът отвръща с ракети въздух-земя. Арабинът праща крадена водородна бомба от Северна Корея. Евреинът отвръща с лазери, създадени тайно в Синайската пустиня. И какво става? Става световен обхватен ядрен военен конфликт. И защо става? Заради лакомията на Тодор става. Заради четири кози мяха фекалии ние подпалваме световния ядрен, водороден и лазарен конфликт. Заради стотина кила суха маса драсваме клечката на този прекрасен свят...

(Арам тихо се измъква от пейката, отвързва юлара и излиза) ...Може ли за стотина кила биологичен отпадък да рискуваме този прекрасен свят?

СТОИЦА: Аз и за двеста кила говна даже, няма да рискувам този

прекрасен свят, особено.

ТОШО: Но Иване, аз не исках, аз не мислех...

ИВАН: Няма да не искаш, като не можеш!

ТОШО: Моля все пак да извинява човечеството. Аз, Иване, не мога да схващам като тебе. За няколко кози мяха дрисня повече, щях да подложа на изпитание целия прекрасен свят. И мяховете, колко да събират? Боже, боже, за няколко кози мяха повече! Ти гледал ли си в търговската мрежа за мяхове?

СТОИЦА: И тоя донесе топла бира. Кой ще му вземе добитък от гореща

точка особено, срещу топла бира. Объркан свят. (Вика към кулисите:) Що даде топла?

ФАНИ: (глас зад кулисите) Такава плати. И хайде бързата, че съм на шопинг.

ТОШО: С Манчо ли?

ФАНИ: (глас зад кулисите) С Ганчо.

СТОИЦА: Кой Ганчо?

ИВАН: (изправя се бързо) Тоя е от данъчното.

Тримата взимат шишетата и излизат тичешком.