Геотехнически условия на тунел „кресна“ от ам „струма“ Антонио Лаков, Стефчо Стойнев



Дата09.04.2018
Размер242.41 Kb.
#65310
ГОДИШНИК НА МИННО-ГЕОЛОЖКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. ИВАН РИЛСКИ”, Том 58, Св. I, Геология и геофизика, 2015

ANNUAL OF THE UNIVERSITY OF MINING AND GEOLOGY “ST. IVAN RILSKI”, Vol. 58, Part I, Geology and Geophysics, 2015



ГЕОТЕХНИЧЕСКИ УСЛОВИЯ НА ТУНЕЛ „КРЕСНА“ ОТ АМ „СТРУМА“
Антонио Лаков, Стефчо Стойнев
Минно-геоложки университет “Св. Иван Рилски”, София 1700; tony_lakov@abv.bg
РЕЗЮМЕ. Направен е преглед на отделните елементи, определящи геотехническите условия в участъка на тунел Кресна(част от изграждането на АМ „Струма“): геолого-тектонски строеж, сеизмотектонски условия, хидрогеоложки условия, инженерногеоложки свойства на скалния масив. По-детайлно са разгледани инженерногеоложките свойства на разновидностите, изграждащи скалния масив. Характеристиката им е направена на базата на качествени оценки (показателя RQD – показател за качеството на скалата и GSI – геоложки индекс за якостта на масива)и количествени оценкиот лабораторните и полевите (геофизични и еластиметрични) изследвания. Дадена е обща характеристика на хидрогеоложките условия и са оценени очакваните водопритоци в тунела. Установено е аномално напрегнато съсотяние на масива. Направени са общи изводи и заключения за условията на проектиране и строителство.
GEOTECHNICAL CONDITIONS OF KRESNA TUNNEL FROM STRUMA HIGHWAY

Anotnio Lakov, Stefcho Stoynev

University of Mining and Geology “St. Ivan Rilski”, Sofia 1700; tony_ lakov@abv.bg
ABSTRACT. A review of thegeological and tectonic structure, the seismicq hydrogeological and engineering geological conditions conditions of the rockmass was carried out as elements of the geotechnical conditions of the Kresna tunnel from the Struma Highway. More detailed characterisitcs are made to the engineering properties of the identified rock types. It is based on qualitative parameters as RQD and GSI and quantitative paramters based on the results from the laboratory and fireld (geophysical and elastmetric) tests. General description of the hydrogeological conditions and the estimated in-flow in the tunnel is presented. Abnormal in-situ stress state of the rockmass is established. General conclusions for the design and construction are presented.


Въведение
Завършването на АМ „Струма“ е свързано с премина­ването й през един от най-сложните участъци – Креснен­ското дефиле. В проектното решение е предвидено това да стане чрез тунел, дълъг повече от 15 km. От особена важност при проектирането, а в последствие при строител­ството на тунела, са геотехническите условия по трасето. Извършените през 2014-2015 г. на eтап Идеен Проект проучвателни дейности по трасето на тунела включват: структурно-геоложка картировка, сеизмично профилиране по оста на тунела, прокарването на 17 бр. вертикални, наклонени и хоризонтални сондажи с обща дължина от 1430 m; сеизмичен каротаж, еластиметрични изследвания, нагнетяване тип Люжон, водоваливания и водочерпене и хидроразрив в сондажите; лабораторни изследвания на скални и земни проби. Обощените резултати от тези изследвания са представени в настоящата статия (Стойнев, С., 2015).

Геолого-тектонски строеж
Трасето на тунела преминава изцяло през Кресненския хорст, който е част от южния (Беласишко-Огражденски) блок на Крайщидната морфоструктурна зона. Геоложкият разрез в северната и централната част от тунела е сравнително еднообразен - изграден е от палеогенски гранитоиди (фиг. 1 и 2) (Желев и др., 2014). Те са представени от два плутона – Крупнишки и Северно­пирински. Крупнишкият плутон от своя страна включва две петрографски разновидности (наставки, фази). Първата е изградена от дребнозърнести биотитови гранити, а втората – от порфирни биотитови гранити. И двете наставки се разкриват в северната част на хорста. Севернопиринският плутон е представен от еднообразни биотитови гранити с преходи до гранодиорити. Те изграждат по-голямата част от хорста.
За разлика от севернната и централната част на хорста, южната му част е с по-разнообразен литоложки състав - разкриват се метаморфитите на Малешевския комплекс, представени от двуслюдени гнайси и плагиогнайси, с тела от амфиболити и серпентинити. Те са процепени от Будилските метагранитоиди, включващи биотитови и двуслюдени метагранити. Тези метаморфити са пресечени от щокообразни тела и дайки от олигоценски дацити, обединени в Равнашкия субвулкански комплекс. В най-южната част на трасето на тунела се разкриват наслагите на Санданската свита (неоген). Те са представени от латерално съчленяващи се алувиални и пролувиални наслаги. Алувиалните седименти включват добре споени конгломерати и пясъчници, а пролувиалните са пред­ставени от брекчи с песъчливо-глинеста спойка.
В тектонско отношение трасето на тунела пресича или върви успоредно, но в близост до множество разломи, които по посока се отнасят към две групи: Краищидна (150-170°) и Твърдишка (40-60°). Разломите от първата група








Фиг. 1. Тектонска карта на района на Кресненското дефиле (по Милованов и др., 2009, с допълнения).








Фиг. 2. Геоложки разрез през трасето на тунела.


преобладават и принадлежат на един разломен сноп с широчина около 5 km, означаван като Струмска разломна зона. Трасето на тунела при Кресна върви успоредно на него, като на места пресича някои от сателитните му илиоперяващи разломни структури. Втората разломна група обуславя напречното разчленяване на участъка. Най-ясно тя е изразена в Крупнишката разломна зона, по която е оформен и Ораново-Симитлийският грабен.
Сложна мозайка от неотектонски структури се наблюдава и в южния край на участъка (западно от Кресна, при изходите на тунелите). Тук те имат характер на разседи с потънали южни крила, оформящи границата между Кресненския хорст и Струмския грабен.

Само при изпълнената геоложка картировка на участъка са установени повече от 65 разломни нарушения, като част от разломните нарушения са с ориентация съвпадаща с оста на тунела (Стойнев, 2015).



Сеизмотектонски условия
Районът на Кресненското дефиле e разположен в eднa oт нaй-сеизмично активните области от тази част на Бал­канския полуостров. Тунелът на Кресна попада в Креснен­ската сеизмична зона, като пресича основните активни структури, които са генерирали силни земетресения. Тази зона е известна с най-силното земетресение в Европа през последните 200 години – 04.04.1904г. с магнитуд М=7,5 според изчисленията в Пасадена (САЩ), но съществуват данни за възможни две последователни събития с магнитуди, съответно 7,2 и 7,8. Вероятно хипоцентрите на главните събития, както и афтершоковата серия през следващите две години, са били свързани с регионалния и много активен съвременен Крупнишки разлом.(Shanov, Dobrev, 2000).
Съвременните сеизмотектонски условия в зоната на тунела се определят основно от два разлома, определящи се като активни - Крупнишки разлом и Яворовски разлом. (Шанов и др., 2009).
Крупнишкият разлом пресича трасето на магистрала „Струма”, точно пред северния вход на тунела. Той е система от разломни сегменти с преобладаващо направ­ление СИ-ЮЗ (N 50-60°) и затъващи с ъгъл 50-62° на СЗ (Vrablianski, 1974). Сеизмотектонските изследвания по дължината на разлома не позволяват да се съди за магнитудите на силните земетресения, които могат да се генерират от Крупнишкия разлом. Преместванията по него, обаче, красноречиво показват, че магнитуди над 7,0 могат да се генерират, което и става през 1904 г.
Яворовският разлом пресича трасето на тунела в южната му част. Разломът, или по-точно група от разломни сег­менти с направление СЗ – ЮИ, преминава североизточно от г. Кресна, но е покрит от по-млади, кватернерни седименти. При геоложката картировка по трасето на тунел „Кресна” също са открити разломни повърхности в зоната, където трасето пресичат този разлом. Той не е проучван специално за съвременна активност, но около него има концентрация на сеизмични събития. Не е изяснена реалната дължина на активната част на разлома, но при картирана дължина около 15 km на най-дългия сегмент, е изчислена средната стойност на очакваното максимално земетресение Ms=6,2 или Mw=6,13. Подобно събитие може да доведе до разместване по разлома с амплитуда около 26 cm при хипотеза за дълбочина на огнището на 15 km.

Хидрогеоложки условия
Трасето на тунел „Кресна“ преминава през 4 водоносни комплекса. Първият водоносен комплекс е формиран в гранитните плутони, вторият в Малешевските мета­морфити, третият в Равнешките дацити и четвъртият в Будилските гранитогнайси(фиг. 2). Скалните формации от състава на тези водоносни комплекси са в различна степен напукани и вторично променени, което определя и забележими различия във водопроницаемостта, респ. значителна филтрационна нееднородност на масива. Коефициентът на филтрация в различните водоносни комплекси варира между 10-1 и 10-4m/d. Следва да се отбележи, че в масива е възможно да се пресекат и водопроводящи разломни зони с много висока водопроницаемост (например, в дацитовия коплекс е получена необичайно висока стойност на коефициента на филтрация - около 2 m/d).
Нивото на подземните води е установено на дълбочина, варираща в много широки граници - от 10 m до повeче от 150-180 m. В една значителна част от трасето на тунела (в интервали с обща дължина 10,7 km) дебелината на водонаситената зона в скалния масив над свода на тунела е много голяма – в диапазона от 50-60 до 250-270 m, което определя значителен хидростатичен натиск върху тунелните изработки.
Подземните води в района на тунел „Кресна“ са насочени генерално от високите части на магмено-метаморфния водоносен комплекс към р. Струма. В регионален план подземният поток изглежда цялостен, но в локален мащаб съществуват хидравлично несвързани участъци и зони, обусловени от наличието на много слабопроницаеми или практически непроницаеми пространства в скалния масив.
Относително по-високата водопроницаемост на скалния масив и по-големите на места хидравлични градиенти са предпоставка да се очаква сравнително по-висок водоприток при изграждането на тунел „Кресна“. Прогнозни изчисления показват, че средният единичен водоприток е 0,74 (m3/d)/m ≈ 0,0085 l/s на л.м. Между отделните участъци разликите са големи - от 0,04 до 2,1 (m3/d)/m, което се дължи преди всичко на големите различия в дебелината на водоносните комплекси и в големината на напорния градиент.

Инженерногеоложки свойства на скалите
При настоящото изследване в зоната на тунела са диференцирани следните инженерногеоложки скални разновидности (ИГР):

  • ИГР 2 - Крупнишки гранити (КgPg3);

  • ИГР 3 - Севернопирински гранити (NpgPg3);

  • ИГР 4 - Малешевски метаморфити (МlPt3);

  • ИГР 5 - Будилски гранитогнайси (BdmgPt3-Pz);

  • ИГР 6 - Равнашки дацити (RvdPg3).

Инженерногеоложката характеристика на техните свойствата е направена на базата на две групи показатели:



  • Качествени показатели за свойствата на скалния масив:

  • RQD – показател за качеството на скалата;

  • GSI – геоложки индекс за якостта на масива.


Определяне на RQD

Показателят RQD е определен на базата на общоприета методика и представлява отношението (в %) на общата дължина на здравите скалните късове от сондажната ядка с височина над 10 cmкъм общата дължина на рейса на сондиране. При неговото определяне не са вземани предвид късовете, отделени по техногенни пукнатини. В тектонските или милонитни зони на пълно стриване на скалите, стойности за RQD не са определяни. Доколкото RQD е използван като основен показател за характеризиране на структурната нарушеност на скалите, за всеки сондаж неговата стойност е определена като средно тежестна по отношение на дължината на рейсовете за следните условия:



  • средна стойност за скалния масив за цялата дълбочина на сондажа, преминаваща в скални разновидности;

  • средна стойност за скалния масив за зоната на тунела.

Получените средни резултати за поделените ИГР са представени в таблица 2.
Определяне на GSI

Показателят GSI е качествена характеристика на масива, определяна по стандартна скала предложена от Marinos, Hoek (2000), като участващите в нея основни характе­ристики са степен на напуканост и блоковост на масива (по вертикалната скала) и характер и състояние на пукнатините между блоковете (по хоризонталната скала). Доколкото в оригиналния вид на скалата тези показатели се определят чисто визуално и експертно, в настоящата разработка е използвана модифицирана скала за GSI (Sönmez, Ulusay, 2002), където отделните характеристики се определят по числени процедури.


Степента на напуканост на масива е представена от показателя SR (Strucutral Rating – структурен коефициент), като той се изчислява количествено по данни за показателя JV (брой пукнатини в 1 м3 от скалния масив). Определянето на този показател изисква познаване на системите пукнатини в масива и тяхната средна гъстота. Тъй като диференцирането на групите пукнатини по извадената ядка не е възможно, определянето на този показател по данни от RQD е направено по следната формула (Palmstrom, 2009):
RQD = 110 – 2,5 JV
Преизчислената обратна връзка между показателите е:
JV = (110 – RQD)/2,5
Определянето на показателя SR в посочената модифицирана скала става по формулата:
SR = -17.5 ln(JV) +79.8
Доколкото определянето на SR е свързано с поредица косвени (емпирични) преизчисления, в крайните резултати се установяват някои особености, които трябва да се имат предвид при тяхната интерпретация. За граничните стойности на RQD=0 и RQD=100%, съответните стойности на JV са съответно JV=13,4 и JV=48,4. Това ограничава стойностите на GSI в границите от около 10 до около 65-70, като основно води до подценяване на качеството на масива при по-високите стойности на RQD. В този смисъл направените по-долу оценки за GSI имат консервативен характер за по-здравите зони от скалния масив.
Състоянието на пукнатините в масива е характеризирано

с показателя SCR (Surface Condition Rating – Коефициент на състоянието на стените на пукнатините), който е сума от стойностите на следните показатели (rating) – грапавост на пукнатините (Rr – Roughness ratio), изветряне по пукнатините (Rw –Weathering rating) и вид на запълнителя (Rf – Infilling rating) в пукнатините:


SCR = Rr + Rw + Rf.
Категориите на отделните показатели се определят визуално, съгласно Bieniawski (1989).
На базата на данните от визуалното описание на състоянието на пукнатините от сондажната ядка за основните скални формации и структурно-нарушените зони и свързаните с тях вторични променисаопределени интегралните характеристики на състоянието на пукна­тините за отделните скални инженерногеоложки разновид­ности, като стойностите на съответните коефициенти (рейтинги) са представени в таблица 1.
Таблица 1.

Категоризиране на показателите за състоянието на пукнатините за основните скалните формации.

Коефициент на състоянието на стените на пукнатините (SCR)

Стойност

Инженерногеоложка разновидност

2

3

4

5

Максимална

15 (11)

14 (8)

16 (9)

13 (9)

Минимална

10 (9)

10 (4)

14 (6)

12 (6)

Средна

13(10)

12 (6)

15(7)

12(8)




Средно за масива

Максимална

15 (10)

Минимална

11 (6)

Средна

13(8)

* Стойностите в скоби се отнасят за нарушените зони.
Таблица 2.

Обобщените резултати от изчисленията за показателите RQD и GSI.

ИГР

Обхват

Показатели

RQD

Jv

SR

SCR

GSI

1

масив

29,4

32,2

19,2

9,2

11

тунел

37,8

28,9

22,6

9,6

13

2

масив

7,4

41,0

14,8

7,8

33

тунел

8,0

40,8

14,9

7,8

42

3

масив

60,5

19,8

28,6

11,6

36

тунел

61,4

19,5

29,8

11,5

37

4

масив

35,1

30,0

20,3

9,7

30

тунел

62,1

19,2

28,4

12,0

30

5

масив

41,7

27,3

22,2

13,0

30

тунел

48,7

24,5

24,9

13,0

30

6

масив

33,5

30,6

18,9

8,3

37

тунел

27,1

33,2

18,5

7,5

44

За стойностите за показателя SCR, определени за ска­лите, се приема, че характерзират основно по-слабо нару­шената част на масива, която може да се характеризира със стойности на RQD>50% (добро качество на масива) и стойност на SR>22,8. Съответните стойности за структурно-нарушената част на масива, се приема, че характеризират зоните с RQD<25% (много лошо качество на масива) и SR<17,0. Тези граници, както и средните стойности за масива са показани на фигура 3.




Фиг. 3. Модифицирана скала за определяне на GSI(поSönmez и Ulusay, 2002).

oval 3autoshape 4стойности за масива – стойности за зоната на тунела.
Получените резултати съгласно изложената по-горе методика са представени в таблица 1, като са използвани за определянена показателите GSI за поделените ИГР, като обобщените резултати са представени на фигура 3 и таблица 2.
Количествени показатели за свойствата на скалния масив

Количествените показатели за характеризиране на геотехническите свойства на масива са определяни чрез:



  • Лабораторни изследвания на скални проби от сондажната ядка;

  • Полеви еластиметрични изследвания в сондажите;

  • Сеизмичен каротаж в сондажите

Обобщените резултати от лабораторните и полеви изследвания на отделните инженерногеоложки разно­видности са представенив таблица 4.



Естественото поле на напреженията в масива
Естественото поле на напреженията в масива е изслед­вано чрез хидроразрив в сондажите. Получените резултати показват, че хоризонталните напрежения в масива са относително постоянни, като в дълбочина, в по-плитките зони се установява известно намаляване, вероятно за сметка на разтоварването им. Естественото напрегнатото състояние, вероятно под влияние на консервирани в масива тектонски напрежения, се характеризира с отклонение на главната ос на елипсоида на главните нормални напрежения от верикалата. В масива са консервирани значителни по големина и аномално хоризонтално ориентирани, вероятно тектонски напрежения, с интензивност до около 30 МРа.

Изводи и заключения
Направеният анализ на отделните елементи, характе­ризиращи геотехническите условия, позволява да се направят следните изводи:


  • Съвременните геолого-тектонски условия са основен елемент, определящ съвременните инженерно-геоложки, хидрогеоложки и геотехнически условия. Независимо от сравнително еднородния геоложки строеж (основно в северната и централна част на участъка), тектонското развитие на хорста е обусло­вило съществена структурна нарушеност, предста­вена от разломи, катаклазни зони и повсеместна напуканост, които са с преобладаващо стръмно западане, с различна честота и издържаност.

  • Това е довело до наличие на множество слаби зони в зоната на тунела и обуславя значителна неедно­родност по отношение на неговите инженерно­геоложки свойства, значителни различия във филтра­ционните му свойства, а също и за локални нарушения на хидравличната му свързаност.

  • Водопритокът по трасето в тунела се очаква да бъде твърде неравномерен, като по неговото протежение има участъци, в които са възможни значително по-високи водопритоци от средните. Такива участъци могат да бъдат: а) местата в близост до големите разломи; б) участъците където тунелът минава на малка дълбочина под някои по-големи дерета.В близо 70% от от тунелното трасе водоносните зони са с много голяма дебелина, което определя значителен хидростатичен натиск върху облицовката на тунела.

  • Масивът е значително натрошен, със силно измен­чиви свойства на инженерногеоложките разновид­ности, включително наличие на дисперсни почви в зоните на множеството разломни нарушения. Съгласно преобладаващите стойности на показателя RQD, неговото качество се изменя от „много лошо“ до „лошо“;

  • Сеизмотектонските условия са едни от най-неблаго­приятните и опасни за строителство на територията на България;

Масивът е със сложно напрегнато състояние, характе­ризиращо се със значителни по големина и аномално хоризонтално ориентирани, вероятно тектонски напре­жения, с интензивност до около 30 МРа и с отклонение на главната ос на елипсоида на главните нормални напрежения от верикалата.



Таблица 4.

Обобщени резултати от лабораторните и полеви изследвания.


Показатели

ИГР 2

ИГР 3

ИГР 4

ИГР 5

ИГР 6

ЛАБОРАТОРНИ

Обемна плътност

n (g/cm3)

-

2,61

2,70

2,62

2,52

Специфична плътност

s (g/cm3)

-

2,69

2,78

2,76

2,68

Обем на порите

n (%)

-

2,87

2,62

5,02

6,23

Порен коефициент

e (-)

-

0,03

0,03

0,05

0,07

Якост на едноосов натиск в сухо състоянние

Rн.о. (MPa)

-

72,44

56,19

43,52

48,53

Якост на едноосов натиск във водонапито състоянние

Rн.в. (MPa)

-

46,42

37,91

23,32

25,05

Якост на опън сухо състоянние

Roп. (MPa)

-

5,96

7,50

4,42

4,73

Триаксиален опит в камера на Hoek

c (MPa)

-

26,00

12,00

-

-

 (º)

-

54,00

54,10

-

-

Коефициент на Поасон

 (-)

-

0,10

0,12

0,11

0,07

Модул на еластичност

E (MPa)

-

46931

65851

49137

26398

ПОЛЕВИ
















Еластиметричен модул

E0 (MPa)

373,0

3896,7

1038,6

2807,2

913,4

Скорост на надлъжни вълни

VP (m/s)

2463

3442

3316

2981

3646

Скорост на напречни вълни

VS (m/s)

1276

1801

1712

1509

1948

Динамичен коефициент на Поасон

Д (-)

0,312

0,31

0,32

0,33

0,30

Динамичен модул на Юнг

E Д (MPa)

11197

23724

21279

16735

26428



Като цяло, геолого-тектонските, сеизмотектонските, хидрогеоложките и инженерногеоложките условия определят геотехническите условия по трасето на тунел „Кресна” като сложни и неблагоприятни, както по отношение на проектирането, така и за строителството. Те носят голям риск и за бъдещата експлоатация на съоръжението. Доколкото други изследвания показват, че изграждането на тунела ще бъде съпроводено и със значими за района екологични проблеми, би било подходящо (въпреки напредналата фаза на проектиране на тунела) да се потърси и алтернативен вариант на сегашното трасе за преминаване в зоната на Кресненското дефиле.

Литература
Bieniawski, Z.T. Engineering Rock Mass Classifications. Wiley, New York.1989.

Marinos, P., E.Hoek, A geologically friendly tool for rock mass strength estimation. - Proceedings of the International Conference on Geotechnical and Geological Engineering (GeoEng2000), Melbourne, Australia, Technamic Publishing Co. Inc., 2000. - 1422-1440.

Palmstrom, A.Measurements of and Correlations between Block Size and Rock Quality Designation (RQD). - Tunnels and Underground Space Technology,20, 2005. - 362-377.

Shanov S., N. Dobrev. Tectonic stress field in the epicentral area of 04.04.1904 Kroupnik Earthquake from strea on slickensides. Geodynamic Investigations on the Territory of Bulgaria. Investigations of the Krupnik-Kresna Region Related to the 1904 Earthquake. - Reports of Geodesy. Warsaw University of Technology, 4 (48), 2000. - 117-122.

Sonmez, H., R.Ulusay. Modifications to the geological strength index (GSI) and their applicability to stability of slopes. - International Journal of Rock Mechanics and Mining Sciences, (36), 1999. - 743-760.

Vrablianski, B.  Main lines of tectonic activition of the Earth's crust in Bulgaria during the anthropogean. - C. R. Acad. Bulg. Sci., 27, 7,1974. -953-956



Фондови материали

Желев, В. и др. Доклад за извършената картировка на тунелите в участък «Кресна» на автомагистрала «Струма». – Геофонд на «Геотехника АБС» ООД.2014.

. Милованов, П., И. Петров, В. Вълев, А. Маринова, И. Климов, Д. Синьовски, М. Ичев, С. Приставова, Е. Илиева, Б. Банушев. Обяснителна записка към Геоложка карта на Република България в мащаб 1:50 000. Картен лист К-34-82-Г (Берово) и К-34-83-В (Кресна). С., Консорциум Геокомплекс. 2009.

Стойнев, С. (ред.), Геотехнически проучвания на АМ „Струма“, участък „Благоевград – Сандански“ – ЛОТ 3.2. – тунел „Кресна“, Геофонд на «Геотехника АБС» ООД.2015.

Шанов С., Добрев Н. и кол. ДОКЛАД по Договор № 458/2009 между Геологическия институт при Българска академия на науките и “Булгартрансгаз” ЕАД: Определяне на геоложките опасности в най-уязвимите участъци на Националната газопреносна мрежа.2009.

Статията е рецензирана от проф. д-р Венелин Желев и препоръчана за отпечатване от кат. „Хидрогеология и инженерна геология”.






Каталог: sessions
sessions -> Изследване чистотата на слънчогледово масло за производство на експлозиви anfo
sessions -> Laser “Raman” spectroscopy of anglesite and cubanite from deposit “Chelopech” Dimitar Petrov
sessions -> Св иван рилски
sessions -> Modeling of
sessions -> Управление на риска от природни бедствия
sessions -> Oценка на риска от наводнениe в елховското структурно понижение в района на гр. Елхово красимира Кършева
sessions -> Гравиметрични системи използвани в република българия и оценка точността на системи igsn-71 и unigrace при точки от гравиметричните и мрежи
sessions -> Toxicological assessment of photocatalytically destroyed mixed azo dyes by chlorella vulgaris
sessions -> Field spectroscopy measurements of rocks in Earth observations


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница