„Гещалтпсихология
Изтегляне 27.36 Kb.
|
|
Реферат на тема: „Гещалтпсихология“ В продължение на хиляди години психологията е била отъждествявана с философията , естествознението , религията и изкуството и други науки . Като самостоятелна фундаментална наука тя се развива в средата на XIX век . Предмет на науката психология е част от живата материя, наречена психика . Традиционно и по принцип, науката за психиката, може да се каже и за душата , ако понятието „ душа ” се интерпретира в духа на един естествено - научен материализъм . Психиката има сложен предмет за изследване . Психичното не може да се пипне , не може да се помирише , не може да се вкуси, няма цвят, няма температура, нито пък може да се измери . Това поражда сложния проблем в психологията за откриването на методи за научно изследване на психиката, адекватни на природата на психичното, на неговата същност, структура и онтологична особеност . Всеки човек е индивидуален и неповторим . Невъзможно е той да бъде повторен от някого , нито в настоящето , нито в бъдещето . Този факт усложнява неимоверно психологичното познание. В приблизително 126 - годишното си самостоятелно съществуване се преплитат различни школи, течения, направления, програми, теории, система от обособили се самостоятелни „ психологии ” . Приемането на идеята за отношението част - цяло и използването и като методологичен подход, води логично до възникването на нова школа в психологията, наречена гещалтпсихология . Възниква в началото на XX век в Германия . Представители на тази школа са Макс Вертхаймер ( 1880 – 1943 ) , Курт Кофка ( 1886 – 1941 ) , и Волфганг Кьолер ( 1887 – 1967 ) . Към тях се присъединяват и други привърженици, един от които Курт Левин . Названието на школата идва от немската дума „ гещалт ” , което означава цялост, свързаност на елементите, затвореност и т.н. Ръководна идея на гещалтпсихолозите става убеждението, че в състава на съзнанието функционират цялостни образи, които не могат да се разложат на по-прости елементи . Те са недостъпни за класическа интроспекция . При феномена на Вертхаймер, е налице цялостен образ, неразложимо възприятие за движение . Съзнанието има иманентна тенденция да преживява цялостно обектите . В него има неразложими образувания, които функционират или се подчиняват на определени принципи и закони . Психологически основи на гещалтната реалност са : възприятието ( според Макс Вертхаймер ) , продуктивното мислене ( според Кьолер ) и мотивацията-жизненото поле ( според Курт Левин ) . Гещалтският подход към изучаването на съзнанието силно подчертава своя смисъл чрез феноменологичния метод . Именно той е силно използван от гещалтпсихолозите, защото предписва директно описание на цялостта на психичните феномени и с това прави креативна корекция на самонаблюдението от емпиричен тип . Изтегляне 27.36 Kb. Сподели с приятели:
|