Гигантската звезда Бетелгейзе ще избухне някой ден като свръхнова



Дата09.04.2018
Размер54.21 Kb.
Гигантската звезда Бетелгейзе ще избухне някой ден като свръхнова

Снимка 1: Най-детайлното изображение на Бетелгейзе получено при наблюдения с 8-метровия телескоп на Европейската южна обсерватория в Чили с помощта на специален инструмент ползващ техника на адаптивната оптика, така че влиянието на Земната атмосфера да може да се моделира и коригира.







Снимка 2: Благодарение на детайлното изображение, както и на допълнителни наблюдения изследващи конвекцията във външната обвивка, е възможно художественото представяне на звездата, с нейната атмосфера и облаците от йонизирана материя, издухани от външната обвивка и разпростиращи се на огромно разстояние от звездата. Ако поставим Бетелгейзе на мястото на Слънцето, тогава всички планети до Юпитер – Меркурий, Венера, Земя, Марс и астероидния пояс - ще бъдат вътре в огненото кълбо, а облаците ще се разпростират отвъд орбитата на Нептун.

Бетелгейзе е звезда от клас червен свръхгигант, с маса около 10-15 пъти по-голяма от масата на Слънцето. Червените свръхгиганти са в крайния стадий на еволюция като звезди. Те са изчерпали почти напълно горивото необходимо за термоядрените реакции - водород, хелий, въглерод и други по-тежки елементи и се е образувало малко ядро от желязо, около което все още има остатъчни термоядрени реакции. От друга страна, едновременно със свиването на ядрото се раздува външната звездна атмосфера до неимоверни размери. Това става на пулсации, които се поддържат от процесите на захранване с материал от реакциите във външните слоеве на звездните недра. Външната обвивка е със сравнително ниска температура, от порядъка на 3000 градуса, и пулсира в доста големи граници. При тези пулсации се изхвърля не малка част от обвивката, наблюдавани са пулсации изхвърлящи до 10% от масата на звездата. Облаците на голямо разстояние от Бетелгейзе са резултат от такива изхвърляния на материя.







Снимка 3: Сравнителни размери на планети и звезди. Бетелгейзе е една от най-големите по размер звезди в Млечния път.




Снимка 4: Съзвездието Орион от Уранографията (звезден атлас) на Ян Хавелий, издаден през 1690 г. Бетелгейзе е звездата до лявата мишница на ловеца Орион. Звездата се намира на около 600 светлинни години от Земята и въпреки това огромно разстояние е една от най-ярките звезди на нощното небе. Всъщност, тя е осмата по яркост звезда на нощното небе.




Снимка 5: Орион е едно от най-лесно откриваемите съзвездия на небето. В момента - март месец, то е видимо още от самото начало на нощта в посока югозапад, ниско над хоризонта. Трите ярки звезди образуващи пояса на ловеца Орион просто няма как да бъдат сбъркани. Бетелгейзе е червеникавата ярка звезда над пояса. Тази снимка показва Орион, както се вижда в 22:00 часа от Сандански, в началото на месец март. Наблизо се намира и най-ярката звезда на нощното небе - Сириус.



Снимка 6: Ракообразната мъглявина, позната като М1 от каталога на мъглявините на Шарл Месие, е остатък от свръхнова избухнала през 1054 г и спомената от почти всички народи, от които има писмени свидетелства. Въпреки че се намира на около 6500 св.г. от нас, експлозията е била достатъчно мощна и се е виждала с просто око на дневна светлина в продължение на три седмици, а на нощното небе в продължение на две години. Звездата причинила тази експлозия в момента е преминала в стадий на неутронна звезда, с размер само 10-20 км, идентифицирана по пулсациите излъчвани в радио диапазона.

Последните избухвания на свръхнови в Млечния път, видими с просто око, са свръхновата от 1572, наблюдавана от Тихо Брахе и сръхновата от 1604, наблюдавана от Кеплер.



Свръхновите звезди, опасни ли са? Могат ли да доведат до Апокалипсис?

Свръхгигантите като Бетелгейзе, а и редица други класове звезди с маса доста по-голяма от тази на Слънцето, приключват звездния си път с феноменална експлозия, която астрономите наричат избухване на свръхнова звезда. Не особено подходящия термин “свръхнова” е даден от швейцарския астроном Фриц Цвики през далечната 1926 г. Интересно е да се отбележи, че Цвики е роден във Варна през 1898 г, но е живял и работил в САЩ. Негова е заслугата за редица други важни открития в астрономията, като например откритието, че е необходима тъмна материя, за да може да се обяснят скупчванията на галактиките.
Счита се, че в една галактика от типа на Млечния път има около едно избухване на свръхнова на всеки 50 години. Поради положението на Слънчевата система в плоскостта на Млечния път, избухвания на свръхнови в далечните части на Галактиката са скрити от нас зад облаците от прах и газ, намиращи се между нас и тези звезди.
При взрива част от звездната обвивка, заедно с йонизирани елементарни частици и тежки химически елементи се изхвърля в междузвездното пространство със скорост близка до скоростта на светлината, създавайки мощна ударна вълна. Към това трябва да се добавят и високоенергетични гама и рентгенови лъчи, които се разпространяват със скоростта на светлината. Гама лъчите от избухване на свръхнова достатъчно близо до нас - на 25-30 светлинни години - биха разрушили озоновия слой на земната атмосфера в такава степен, че ултравиолетово излъчване от Слънцето, което достига до повърхността на

Земята ще се удвои. Това би било пагубно за биосферата.


Въпреки апокалиптичния характер на избухванията на свръхнови, те все пак са изключително важни в цикъла на звездната еволюция и вероятните цивилизации във Вселената. Избухванията на свръхнови обогатяват междузвездната среда с химичнии елементи. По-късно, когато облаците се охладят и фрагментират, заедно с облаци от други свръхнови и материя от междузвездното пространство, те служат за образуване на нови звезди и на планетни системи. Важно е да се отбележи, че водородът, хелият и литият са единствените химични елементи, синтезирани малко след Големия взрив, дал началото на видимата Вселена. Всички останали по-тежки химически елементи са резултат от термоядрените реакции в недрата на звезди, които след това са “разпрашени” във Вселената при избухвания на свръхнови. Така че можем да кажем, че сме прах от звезди.
Кога ще избухне Бетелгейзе?
Има редица индикатори, които астрономите могат да използват, за да преценят колко ядрено гориво е останало в ядрото на звездата. Чрез спектрални наблюдения, при които се регистрират излъчванията на различни химични елементи, могат да се получат данни за температурата във вътрешността на звездата. Температурата е пряко свързана и с ефективността на термоядрените реакции, което пък от своя страна е свързано с количеството налично гориво. Поради наличието на определени линии на химически елементи и съединения в спектъра на звездата, които могат да се образуват само под определена температура, астрономите предполагат, че Бетелгейзе е много близко до фазата на избухване като свръхнова. Кога ще стане това е изключително трудно да се предскаже с точност, като оценките варират между хиляда и милион години. А може това да стане и утре. Несигурността в предсказанието се дължи на многото фактори, които оказват влияние на момента, в който ще се случи “срутването” на външните слоеве: конвекцията в атмосферата, остатъчно термоядрено горене във външните слоеве, характера и скоростта на физически процеси случващи се в момента на изчерпване на горивото и т.н. Всъщност, може би Бетелгейзе вече е избухнала като свръхнова, но поради разстоянието от около 600 светлинни години, ще го разберат бъдните поколения, когато светлината от момента на събитието ще достигне Земята.
Ще предизвика ли катаклизми избухването на Бетелгейзе?
Бетелгейзе, когато избухне един ден в астрономически близкото бъдеще, е достатъчно далече, за да няма опасност за биосферата и за човешката цивилизация. Разбира се, потокът от космически лъчи ще се увеличи за няколко седмици, но на такова разстояние гама лъчите ще са вече достатъчно отслабнали, за да не причинят значими щети на озоновия слой. По-големият поток космически лъчи най-много да доведе до забележително северно сияние. Очакванията са свръхновата Бетелгейзе да стане най-ярката звезда на небето за няколко седмици, почти толкова ярка колкото пълната Луната. Ще може да се вижда дори на дневна светлина, но в никакъв случай няма да стане второ Слънце. С течение на времето яркостта ще намалява и накрая ще остане огромна впечатляваща мъглявина, остатък от свръхновата и малка, но изключително плътна неутронна звезда с радиус 10-20 км, в центъра й.
Каталог: pub -> ivaltchanov -> export -> 24-chasa
pub -> Румен петров владимиров академична длъжност: професор Научно степен: доктор Образование
pub -> Съдържание
pub -> Съдържание уводни думи
pub -> Към общия бюджет за 2013 Г. Разходна част на бюджета по раздели раздел III — Комисия Раздел IV — Съд на Европейския съюз
pub -> Азбучен списък на преподавателите
24-chasa -> Галактиката „Андромеда“ в нова светлина Иван Вълчанов, Научен център на телескопа „Хершел“, Европейска космическа агенция


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница