Гл ас д-р Мария Маркова

гл. ас. д-р Мария Маркова

Предмет на изследване в настоящата статия са периодичните издания като интелектуален продукт. Актуалността на избраната тема се потвърждава от нарастналия обем печатни и електронни медии, както и сравнително новата им правна регламентация.

Периодичните издания са разгледани като художественолитературна собственост (правен еквивалент “авторско право и сродни на авторското права”) и са анализирани отношенията – правни и икономически, които възникват по повод на тяхната реализация.

Периодичните издания са представени като съвкупност от отделни произведения и материали: статии на автори, материали на преводачи и журналисти, фотографски произведения и графично оформление. Едновременно с това периодичните издания са продукт на колективния труд на: главен редактор и редакционна колегия, коректори и други.

За по-голяма яснота на използваните термини ще споменем, че Конвенцията за учредяване на Световната организация за интелектуална собственост от 1967 г. посочва като разширен съдържателен обхват на понятието “интелектуална собственост” следните обекти:

• 
  произведения на литературата, изкуството и науката;
  
• 
  изпълнения на артисти, звукозаписи и радиопредавания;
  
• 
  изобретения във всички области на човешката дейност;
  
• 
  научни открития;
  
• 
  промишлени дизайни;
  
• 
  търговски марки, търговски имена и означения и наименования за произход;
  
• 
  защита от недобросъвестна конкуренция и всички други права, произтичащи от интелектуална дейност в сферата на промишлеността, науката, литературата и изкуството¹.
  

• 
  обекти на художествено-литературна собственост с правен еквивалент “авторско право и сродни на авторското права”;
  
• 
  обекти на индустриална собственост с правен еквивален съвкупността от патентно, дизайнерско, марково и конкурентно право;
  
• 
  нови обекти на интелектуална собственост, възникващи в резултат на динамиката в човешката изобретателност, развитието на новите информационни, дигитални^* и телекомуникционни технологии, усъвършенстването на биотехнологиите и системата на традиционното човешко знание.
  

• 
  литературни произведения, включително произведения на научната и техническа литература, на публицистиката и компютърни програми;
  
• 
  музикални произведения;
  
• 
  сценични произведения – драматични, музикално-драматични, пантомимични, хореографски и други;
  
• 
  филми и други аудио-визуални произведения;
  
• 
  произведения на изобразителното изкуство, включително произведения на приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти;
  
• 
  произведения на архитектурата;
  
• 
  фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографския;
  
• 
  проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното дело и която и да е област на науката и техниката;
  
• 
  графично оформление на печатно издание;
  
• 
  преводи и преработки на съществуващи произведения и фолклорни творби;
  
• 
  аранжименти на музикални произведения и на фолклорни творби;
  
• 
  периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.
  

• 
  Колективни произведения – периодични издания, енциклопедии и др. Характерно за тях е, че авторите са много и за разлика от съавторските произведения работят паралелно и независимо един от друг. Колективните произведения се състоят от нови, несъществували до този момент произведения.
  
• 
  Съставни произведения – сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни. Включват произведения и материали на много автори, които са били създадени по-рано, и могат да бъдат събрани и обработени за издаване без съдействието на самите автори.
  

• 
  Периодични издания – издания, отпечатани върху хартиен носител, които се характеризират с периодичност в издаването – ежедневни, седмични, месечни, годишни и др. Разглеждат текущи обществено-политически теми и въпроси, научноизследователски проблеми и др. Тук се включват: вестници, списания, дайджести и др. Съществуват в две основни форми: печатни и електронни издания.
  
• 
  Енциклопедии – в същността си енциклопедията е научно-справочно издание за всички или отделни области на знанието, подредени в статии по азбучен ред. Обикновено се създава от колектив от учени от съответната област на науката, техниката или изкуството. Техният интелектуален труд се заключава не само в систематизирането, но и в извеждането на нови дефиниции, нови значения и области на приложение. Най-често това са произведения на ерудити, национално или световно признати учени.
  

При съставните произведения многообразието също е голямо. Основните видове сборни произведения са: сборници – книжно тяло, съдържащо произведения от един жанр на литературната собственост. Например сборник произведения в областта на лириката; антологии – сборник от подбрани литературни произведения (стихове, разкази, есета, афоризми), за да бъде представена с най-значителните си прояви някоя национална литература, епоха, творческо направление или група автори; библиографии – опис на книжовната продукция на един или повече автори – книжовен, обществен деец; и бази данни – “съвкупност от самостоятелни произведения, данни или други материали, подредени систематично или методично и индивидуално достъпни по електронен или друг път” (Допълнителни разпоредби на ЗАПСП, пар. 2, чл.13)

И ал. 2 допълва: “Обект на авторско право са също:

.............

3. периодични издания, енциклопедии, сборници, антологии, библиографии, бази данни и други подобни, които включват две или повече произведения или материали.

• 
  оригиналност на формата, под която е изразена идеята;
  
• 
  обективиране на произведението. Обективирането е налице при представяне на периодичните издания върху материален носител или представяне пред публика.
  

Чл.чл. 10 и 11 на ЗАПСП определят субекта носител на правото върху периодични издания, така:

• 
  Авторското право върху периодични издания принадлежи на физическото или юридическото лице, което осигурява създаването и издаването на произведението.
  
• 
  Авторското право върху включените в такова произведение отделни части, които имат характер на произведения на литературата, изкуството, науката, принадлежи на техните автори.
  

Посочените текстове от ЗАПСП визират като субекти носители на авторско право:

• 
  От една страна - издателството, в лицето на главен редактор и редакционна колегия, които формират мисията на издателството, а за конкретните броеве – идейната концепция, което по своята същност е интелектуална дейност. Това се допълва от организационна, техническа и финансова дейност, за да се реализира като краен продукт едно периодично издание.
  
• 
  От друга страна: авторите на статии, художниците оформители, фотографите и журналистите, които предоставят на издателството своите произведения и материали за включването им в периодичното издание.
  

• 
  възпроизвеждане на произведението;
  
• 
  разпространение сред неограничен брой лица на оригинала или екземпляри от произведението;
  
• 
  авторът (в т.ч. и авторите на отделните произведения) има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване от същия вид.
  
• 
  превеждане на произведението на друг език.
  

включени в периодичното издание, са актуални и съществуват независимо от имуществените права на издателството. Те могат да бъдат прехвърлени изрично от авторите на отделните произведения и материали на издателството.

1. 
   той има право да реши дали съставното произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това;
   
2. 
   той има право да иска признаване на неговото авторство върху произведението;
   
3. 
   той има право да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно;
   
4. 
   той има право да иска името му, псевдонимът му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съотвения начин при всяко използване на произведението – това се отнася както за авторите на отделните статии и материали, така и за главния редактор и други посочени лица, участващи в изготвянето на периодичното издание върху конкретен хартиен или дигитален носител;
   
5. 
   той има право да иска запазване на целостта на произведението и да се противопоставя на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство – в това число авторите на статии и други материали имат право да се противопоставят на редакции, които според тях променят смисъла на казаното от тях, да се противопоставят на илюстрации, схеми и изображения, съпътстващи изложението им, които според тях не изразяват или не подкрепят смисъла на казаното от тях;
   
6. 
   той има право да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица;
   
7. 
   той има право да спре използването на произведението поради промени в убежденията си.
   

Ще спрем вниманието си на специалния за конкретното разглеждане договор за публикуване в периодично издание.

• 
  Авторът на поръчано произведение няма право без съгласието на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание преди публикуването му от издателя. (Чл. 59 ал.1)
  
• 
  Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната разпоредба не се прилагат, когато са изтекли 15 дни за вестниците и 3 месеца за списанията от датата на предаването на ръкописа и издателят не го е публикувал или не е уведомил в тези срокове автора, че ще публикува произведението с посочване на броя, в който ще бъде публикувано (чл. 59 ал.2 ).
  
• 
  Авторът има право да използва своето вече публикувано в периодично издание произведение след датата на публикацията, освен ако писмено не е било уговорено друго.
  
• 
  Издателите на периодични издания се длъжни да връщат оригинали на произведения на изобразителното изкуство, оригинални документи и илюстрации, предложени им за публикуване, освен ако писмено е било уговорено друго (Чл.60). Често самите редакции отпечатват съобщение на страниците на списанието или вестника, че не връщат ръкописи и други материали, предоставени от авторите.
  

Времетраенето на правото върху периодични издания има някои специфики. По-конкретно те са:

• 
  Чл. 30 визира специфика на времетраенето при сборните произведения така: “Авторското право връху енциклопедии, периодични издания и други произведения (разгледаните по-горе) продължава 70 години след публикуването им. (Чл.30, ал.1).
  
• 
  За произведения, които се публикуват на томове, части, броеве или епизоди, срокът се изчислява за всеки от тях поотделно (чл. 30, ал. 2 – нова, ДВ, бр. 28, 2000 г.).
  
• 
  Срокът започва да тече от първи януари на годината, следваща годината, през която е извършено създаването или публикуването на произведението.
  

Ще разгледаме два интелектуални продукта, които може да присъстват в крайното решение на сборния интелектуален резултат - периодично издание, а именно: графичното оформление и фотографското произведение.

Диаметрално противоположен на термина “оригинал” е терминът ”фалшификат”. Фалшификатът е предмет на изкуството, който носи неправомерно подписа или друг знак на творец, обикновено ползващ се с висока репутация в специализираните среди.

• 
  чрез продажба на оригинала на произведението – еднократно или многократно;
  
• 
  чрез предоставяне на произведението за публично показване;
  
• 
  чрез предоставяне на оригинала на произведението за изработване на копия по него, в т.ч. и произведения на изобразителното изкуство могат да послужат като идейно-тематична концепция за създаване на произведения на занаятите, приложните изкуства (гоблени, тъкани, стенна украса, литографии и т.н.) , плакати, постери и рекламни материали.
  

Съгласно чл. 27 на ЗАПСП продължителността на правото върху произведения на изобразителното и приложното изкуство, дизайна и народните художествени занаяти е продължителността на живота на създателя му и 70 години след неговата смърт.

• 
  Авторско право върху портрети: “Авторско право върху произведение на изобразителното изкуство или произведение на фотографията, представляващо портретно изображение на друго лице, принадлежи на автора на произведението. За използването на такова произведение между автора и изобразеното лице могат да се уговарят условия.” Тази разпоредба е диспозитивна и дава възможност да се договарят условия за използване произведението на фотографията между фотографа и изобразеното лице. Този нормативен текст се основава на презумпцията, че реализацията на произведение на фотографията в известна степен – по-малка или по-голяма, зависи от самото изображение – актуалност, атрактивност, въздействие. ЗАПСП обаче е категоричен: авторското право принадлежи на фотографа. Условията на използване и възнаграждение за модела на фотографията са обект на допълнително договаряне.
  
• 
  Когато фотографското произведение е създадено при изпълнение на трудово правоотношение ЗАПСП предвижда ограничения в авторското право на фотографа. Работодателят има право да използва създаденото фотографско произведение за целта, за коята това произведение е създадено, без изрично съгласие и без заплащане на допълнително възнаграждение. Така например печатните медии имат право да използват снимките на своите щатни фотографи в своите издания без заплащане на допълнително възнаграждение. Ако обаче дадена снимка, колаж или друго фотографско изображение предизвика особен интерес и бъде закупено за разпространение в други медии, фотографът има право да претендира за част от допълнителната печалба от реализацията на произведението.
  
• 
  В случаите, когато фотографското произведение е създадено по поръчка, се прилагат регламентите:
  
  • 
    “Авторското право върху произведение, създадено по поръчка, принадлежи на автора, освен ако в договора за възлагане не е предвидено друго”.
    
  • 
    “Ако не е уговорено друго, поръчващият има право да използва произведението без разрешение на автора за целта, за която е било поръчано.”
    

Законодателят е предвидил и някои ограничения за фотографа, създател на поръчани произведения. По-конкретно:

• 
  “Авторът на поръчано произведение няма право без съгласие на издателя да предлага същото произведение или части от него за публикуване в други периодични издания или като отделно издание, както и за излъчване по безжичен път преди публикуването му от издателя”.
  
• 
  Ако не е уговорено друго, ограниченията по предходната алиния не се прилагат, когато са изтекли петнадесет дни – за вестниците, и три месеца – за списанията, от датата на предаване на фотографското произведение. Поръчващият може да уговори други срокове с фотографа или в договора изрично да се посочи броят и датата на излизане на изданието, в което ще бъде публикувано произведението.
  

ЗАПСП предвижда следните начини на защита на правата върху обектите на художествено-литературната собственост: гражданскоправна и административно-наказателна.

• 
  Иск за обезщетение за причинени вреди. Когато няма достатъчно данни за размера на причинените вреди, потърпевшото лице може да поиска вместо обезщетение приходите, получени вследствие на нарушението, равностойността на предмета на нарушението по цени на дребно на правомерно възпроизведените екземпляри или от сто до петдесет хиляди лева, като конкретният размер се определя по преценка на съда⁵.
  
• 
  Иск за преустановяване на неправомерно използване или забрана за извършване на дейността, която ще съставлява неправомерно използване.
  
• 
  Изземване и унищожаване на неправомерно възпроизведените екземпляри от произведението по чл. 95 от ЗАПСП.
  

Изхождайки от свързаното с редица трудности доказване и набиране на материали при нарушения на права по ЗАПСП, законодателят е предвидил и редица осигурителни мерки в най-новата редакция на посочения по-горе закон.

• 
  забрана за извършване на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване на произведението;
  
• 
  изземване на екземпляри от произведението, за които се твърди, че са възпроизведени неправомерно;
  
• 
  изземване на оборудването и средствата на правонарушението;
  
• 
  запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши закононарушение по отношение на произведението.