Гл ас. Магдалена М. Легкоступ Великотрновски универзитет„Св. Св. Ћирило и Методије”



Дата31.05.2017
Размер152.72 Kb.
#22506


СВ. ЋИРИЛО ЈЕРУСАЛИМСКИ И САВРЕМЕНО ИЗВОЂЕЊЕ НАСТАВЕ О ХРИШЋАНСКИМ ВРЕДНОСТИМА
СВ. КИРИЛ ЙЕРУСАЛИМСКИ И СЪВРЕМЕННОТО ПРЕПОДАВАНЕ НА ХРИСТИЯНСКИТЕ ЦЕННОСТИ
гл. ас. Магдалена М. Легкоступ

Великотрновски универзитет„Св. Св. Ћирило и Методије”

Православни богословски факултет

Бугарска
Резиме: Секуларизам и културни плурализам ограничавају улогу религиозне социјализације путем традиције. Данас, више него икада вера је питање личног избора. Ове карактеристике савременог друштва захтевају преосмишљање неких раноцрквених достигнућа у верском образовању, путем којих Црква и данас може успешно да реализује своју образовну мисију у свету.

Истраживање и примена у савременим условима основних катихизичких принципа св. Ћирила Јурусалимског актуелно је у одређивању општих принципа при усвајању хришћанских вредности, за методолошко осмишљање тог процеса и месту црквеног васпитања у животу савремене Цркве.



Кључне речи:св. Ћирило Јерусалимски, катихизација, хришћанске вредности, Црква.
Резюме: Секуларизмът и културният плурализъм ограничават ролята на религиозната социализация чрез традицията. Днес, повече от всякога, вярата е въпрос на личен избор. Тази характеристика на съвременното общество изисква преосмисляне на някои ранноцърковни постижения в образованието на вярата, чрез които Църквата и днес може успешно да реализира своята образователна мисия в света.

Изследването и прилагането в съвременните условия на основните катихизически принципи на св. Кирил Йерусалимски е актуално за определяне на общите принципи при усвояване на християнските ценности, за методологическото осмисляне на този процес и мястото на църковното възпитание в живота на съвременната Църква.



Ключови думи: св. Кирил Йерусалимски, катихизация, принципи, християнски ценности, Църква.

Православната църква винаги се е отнасяла позитивно към обучението като път за духовно усъвършенстване. В църковното съзнание е залегнал дълбоко педагогическият принцип, че никой не може да достигне святост, ако не бъде подпомогнат от духовно обучение, което, като даде знания за висшето добро – Бога, да предизвика висши чувства и да укрепи волята за реализиране на добри дела.

Желаещите да приемат кръщение били запознавани с християнската вяра както интелектуално, така и практически, като били учени преди всичко да живеят по християнски. Още през втори век, във връзка с нуждата от по-къса (от 40 дни) или по-дълга (до 3 години) подготовка на кандидатите да приемат кръщение1, се обособил специален вид образователен институт – църковният катихуменат2. В неговите рамки се осъществявало системно въвеждане в християнското вероучение и нравоучение – катихизация.

Огласителните слова (катихезите) били основно средство за провеждане на катихизация, чрез която се осъществявало предаването на живата църковна традиция и християнските ценности. Катихезите на св. Кирил представляват най-значимият традиционен паметник на педагогическата християнска литература, в който е запазен моделът и духът, според който Църквата трябва да преподава истините на вярата и да формира християнски ценности. Те са достоверен източник за извличане на основните принципи, методи и средства на катихизация, без които не би могло да бъде осъществено пълноценно църковно образование. Произведението “Огласителни и мистагогични слова”3 представя в систематична форма религиозното образование от патристичната епоха, когато се определя неговата специфична същност. Въпреки че са прилагани и експериментирани в отдалечена от нас епоха, тези катихези и днес представляват главен източник за вдъхновение на всички, призвани да посредничат на истините на вярата и да възпитават в християнското учение.

Прилагането на модела на катихизация на св. Кирил Йерусалимски в съвременната катихизическа практика трябва да бъде съобразено с актуалното състояние на Църквата. То е в тясна връзка със сложните процеси на общочовешкото развитие и неустойчивата релативност между религиозната и социално-обществена сфера. “Симфонията” между държава и Църква е останала в миналото. Религиозните традиции са изгубили своята нормативност спрямо обществото. Много форми на живот и категории в мисленето вече не са християнски. Секуларизираният и глобализиран свят поставя Църквата в ново историческо време, което я възвръща към “самостоятелно съществуване в нехристиянско обкръжение”4. Тази духовна ситуация налага актуализиране на древната форма на катихумената, като се използва всичко, което той може да даде в контекста на съвременната ни култура.

Действеното преподаване на християнските ценности днес изисква адекватно съпоставяне на популярния възглед за света с възгледа на Църквата. Сред културните елементи, които подкрепят или възпрепятстват този процес, са налице няколко религиозни и морални фактора. Към религиозните се отнася несъмнената атрактивност на свещеното в нашето общество и култура. Това е положителен за откриването на вярата фактор, но той може да се управлява и погрешно насочва от сектите и деструктивните и нови религиозни движения, като например, религиозният фундаментализъм и така наречената New Age духовност. Това обуславя нуждата от осигуряване и разпространение на такъв тип катихизация, който отговаря на потребностите на нашата култура от свещеното чрез истината на Словото Божие, която се преподава в Църквата. Религиозните фактори в нашата култура, които възпрепятстват катихизацията са:

1) постоянното разпространение на религиозната индиферентност (безразличие към вярата); и, още по-лошо,

2) опровергаването на Божието съществуване като цяло или атеизма.

В сферата на морала, нашата култура е белязана с безпорядък и обърканост относно истините за човешката личност и човешката свобода. Така както религиозната индиферентност ослепява човека за истината относно отношението на Бог към цялата действителност, така и моралният релативизъм ни ослепява за Божия закон (особено в социалните и политическите аспекти на нашия живот).

Атеизмът и моралният релативизъм, разпространени в съвременната ни култура имат отрицателен ефект върху катихизацията на възрастните. Голяма е групата на непрактикуващи християни, които имат съзнание за принадлежност към Църквата, но се нуждаят от повторно “просветление”, за да разберат вярата и да я практикуват. Много са и членовете на Църквата, които са искрено вярващи, но изпитват нужда от повече знания по основите на вярата. Съществува и група от хора, които не са развили своето разбиране за вярата от детската си възраст и които трябва да я осмислят от перспективата на живота в света на възрастните. Накрая, има християни, които не са в състояние да дадат силно свидетелство за вярата си. Единственият път за преодоляване на отрицателните ефекти на съвременната култура върху християнския живот и, оттам - на нивото на преподаване на християнските ценности в Църквата - е чрез адекватна катихизация, както за деца и млади хора, така и за възрастни.

Основният практически въпрос в съвременната катихизация е: как се въвежда в кръщението и какво се предприема спрямо въцърковяването на преобладаващото мнозинство номинални християни, принадлежащи към Църквата само по силата на своето кръщение? Как преподадените християнски ценности да станат неотменна част от светогледа и начина на живот?

Във връзка с решаването на тази актуална за Църквата задача днес за нас е особено важно доброто познаване на катихизическото творчество и дейност на св. Кирил Йерусалимски. Този велик проповедник и писател на древната църква се обръща с особено внимание и пастирска загриженост именно към въпросите на църковната катихизация. Изведените от него принципи, разгледани в контекста на съвременното духовно възпитание, са от изключителна важност за адекватното преподаване на християнските ценности в съвременния свят.

На първо място, това е принципът за основаване на катихизацията върху Свещеното Писание, в рамките на който се постига така важната за обучението в християнска вяра и живот приемственост между Новия и Стария Завет. Затова и ключов момент на традицията в изграждането на катихизацията е принципът за христоцентричност, без който би било невъзможно следването на Христа като Път, Живот и Истина. Тъй като катихизацията се провежда в Църквата и за Църквата, нейно основно начало е и принципът за църковност. С оглед ясното разграничаване на близките, далечни и вечни перспективи в целеполагането на християнското обучение изключително важни както в сотирологичен, така и в дидактичен план са принципите за личностен подход, за достъпност, за нагледност, за последователност и системност в обучението. И не на последно място, катихезите на св. Кирил Йерусалимски свидетелстват за принципната важност на активността и синергичното взаимодействие на θεωρία и πράξις за пълноценното и действено преподаване на християнските ценности, което се характеризира с цялостност и единство на обучение, възпитание и реално приложение в живота на християнина.

Принципът за основаване на катихизацията върху Свещеното Писание е винаги актуален и основен в изучаването истините на вярата и преподаването на християнските ценности. Той обуславя и характера на катихезите на св. Кирил Йерусалимски.5 Според св. Кирил, Свещеното Писание на Стария и Новия Завет трябва да бъде основен критерий на познанието за вярата, за Христа, за приемането и прославата на Светия Дух.

Задачата на катихизацията днес е да помогне както на църковната общност, така и на отделния вярващ да достигне до зрялост във вярата, което изисква активизиране сферата на волята, на чувствата и на интелекта. Последната е свързана с постепенно усвояване на всички Богооткровени истини, най-важен източник на които е именно Свещеното Писание. Правилното разбиране на библейската киригма е необходимата здрава основа за усвояване и прилагане в живота на християнските ценности. “Прочитането” на киригмата изисква, преди всичко, сериозна библейска подготовка и използване критериите на библейската херменевтика.

Животът според Евангелието, изграден върху стройна йерархия на християнските ценности, не може да бъде постигнат без познаване на Свещеното Писание. Влизането в Църквата изисква твърдо изясняване на това, което са евангелските ценности. Катихизацията е призвана да съотнесе Евангелието с църковната традиция, да направи това адекватно по отношение на конкретния човек и да му даде ориентир в богатата църковна култура. Интерпретацията на екзистенциалните проблеми, основана на Словото Божие, трябва да помогне за вземането на конкретни решения. Плодотворността на учителната мисия зависи от рефлексията на наставляваните, от тяхната мотивация, от емоционалния им отклик и конкретни дела. Катихизацията и в миналото, и днес изпълнява своята задача само тогава, когато има в центъра си Словото Божие и по адекватен начин го прави достояние на съвременния човек.

Несъмнено съвременната библейска катихеза изисква и систематическо съсредоточаване на учението и духовния живот около Христа. Именно по време на катихизацията трябва да бъде направена духовна връзка с Христос, за да може катихуменът не само да научи за Него, но и да се присъедини към Неговите ученици и да Го последва. Това обуславя непреходността в прилагането на принципа за христоцентричност, който е в основата на всички катихези на св. Кирил Йерусалимски. Христос е най-висшият авторитет и център в живота на християнина през всички векове.6 Той е този, Който дарява благодат както за учителя, така и за ученика.7 Разбирането за Църквата като Тяло Христово изисква духовен живот в хармония с Христа и с цялата християнска общност. Носенето на името християнин няма полза, ако не се придружава от християнски дела.8

Катихизацията в този контекст трябва да приведе човека не само до среща с Иисус Христос, но и до единение и непосредствено общение с Него. Именно днес, в условията на съвременния секуларизиран свят, е особено важно да възпитаваме христоцентричност в цялостния светоглед на нашите ученици, за да бъдат способни да въплътят преподадените християнски ценности в конкретни дела и начин на живот.

Принципът за църковност на катихизацията, изведен от св. Кирил Йерусалимски, е основан на ясното разбиране, че не е възможно пълноценен християнски живот без участие в християнската общност. Според него, Църквата е мъдростта и разбирателството, чистотата и правдата, милостта, човечността и търпението.9

Християнският живот от самото начало е бил свързан с общността. Актуална задача на съвременната катихизация е приемащият Христа да стане член на тази общност с нейния литургичен живот и дела на любов и взаимопомощ.



При осъществяването на принципа за църковност, обаче, катихизаторът трябва да си дава сметка, че личността не се разтваря в Църквата, а се охранява от Нея. Принципът за личностен подход в катихизацията, изведен от св. Кирил Йерусалимски, е основан на ясното разбиране, че всеки, който встъпва в Църквата, получава възможност да разкрие себе си като личност в цялата си пълнота. Затова подчертава, че ще “забелязва усърдието на всекиго, благоговението на всеки”10. Той уважава психологическата и религиозна структура на духа в неговата цялостност, както и психическото различие на катихумените, които са твърде разнородна аудитория като възраст, навици, пол и социален статус.11 Този подход му помага да бъде разбран от всички, като се приспособява към аперцептивния фон и степента на индивидуалното им развитие.

В съвременната катихизацията още по-наложително е да се отчита, че всеки човек е индивидуален, уникални са и обстоятелствата на неговия живот. Необходимо е същевременно да се имат предвид възрастовите особености, социалния статус, религиозната мотивация, нивото на светско образование, психологическите особености, както и нравственото и културно развитие на отделния човек.

Невъзможно е да мислим общението с Бога като нещо безлично. В християнската педагогика днес все повече се говори за екзистенциалните и личностно ориентирани аспекти в катихизацията, като условно тя се подразделя на антропологическа и киригматична. Особен интерес представлява т. нар. антропологическо направление. То използва постиженията на киригматичното, в което Библията е основен източник на катихизация, но тук най-голям интерес предизвикват личностните преживявания. Антропологическото движение предлага два варианта на структуриране на катихизацията: екзистенциална (“катихизация на срещата”) и интерпретационна (“катихизация на опита”). Опитът на срещата е отправна точка на екзистенциалната концепция. В процеса на такава катихизация се търси осъществяване на лична среща с Бога, която да положи началото на промяната в личностен план. Библейската киригма е същността на катихизация от този тип, но жизненият човешки опит е нейният материален източник, който разкрива Бога като проявяващ Себе Си в реалността, в която живеем. Така животът може да бъде осмислен през призмата на цели от сотирологичен характер.

Преподаването и усвояването на християнските ценности може да бъде осъществено само на основата на искрените, доверителни и диалогични отношения с хората. То е винаги лично адресирано към човека, затова катихизацията трябва да засяга актуални екзистенциални въпроси, да използва адекватен език и методи и пособия, съответстващи на възприемателните способности на обучаваните. Това налага спазването на принципа за достъпност.

Св. Кирил Йерусалимски тръгва винаги от познати значения към непознати, от конкретно към абстрактно, като съчетава с голямо майсторство литературния смисъл с алегоричния и активизира всички духовни функции: памет, чувство и воля.12 Във връзка с изведения от него принцип за достъпност, е особено важно езикът на катихизацията в съвременната църковно-педагогическа практика да съответства на възприемателните способности на оглашените. Съвременният човек, възпитан в “езика на образите”, поддържан от средствата за масова информация, не е в състояние да разбере катихеза, в която звучат термини като “теоцентризъм”, “есхатология”, “пневматология” и др. Катихизацията трябва да се провежда на достъпен за аудиторията език, като постепенно въвежда в категориите на църковното мислене и приобщава към библейския светоглед.

Преподаването и усвояването на християнските ценности е поетапен процес, който изисква комплексен, системен подход. Принципът за последователност и системност в обучението е нееднократно подчертаван от св. Кирил Йерусалимски: “Простите беседи, ако случайно днес пропуснем, можем да ги научим и утре. Но ако днес се пропуснат поуките за банята на рождението, предадени в точен ред, тогава кога може вече човек да се оправи?”13 За да илюстрира този важен принцип, катихетът дава за пример практиката за садене на дърветата, която се извършва в най-подходящото време, изискано от природата на нещата. В същия ред на мисли той сравнява огласителните поучения с изграждането на сграда, като предупреждава: “Не считай тези поучения за обикновени беседи, добри и достойни за вярата; от които, ако днес изпуснем нещо в тях, то ще го узнаем утре. Учението за банята на възраждането, преподавано ти в порядък, ако днес бъде изпуснато, то кога ще се възнагради? ... Да си представим, че огласителното поучение е строеж. ... трябва да се полага поред камък върху камък, да се свързва ъгъл с ъгъл, излишното да се отхвърля, и така строежът да се извисява. По подобен начин и ние градим сякаш камъните на познанието. Трябва да бъде чуто за живия Бог, за съда, за Христа, за възкресението; за много неща предстои да се говори по ред; сега казаното поотделно после ще бъде представено във връзка. Ако ти не съединиш в едно, а и не помниш първото и второто, съзиждащия ще съзижда, но твоето здание ще е лошо”14. Така чрез осъществяване на принципа за последователност и системност катихумените се подпомагат в тяхното постепенно съзряване за християнски живот, в който да въплътят преподадените християнски ценности.

Друг изключително важен за съвременното обучение и морално-религиозно възпитание принцип е принципът за нагледност. Начинът, по който този принцип е използван от св. Кирил, е изключително ценен от модерните педагози и дидактици, занимаващи се с методиката на религиозното възпитание. С необикновено майсторство той илюстрира истините на християнската вяра и човешкия живот нагледно, като привежда множество библейски аргументи, избрани с пълен реализъм и изпълнени с живот, оживява абстрактното значение на вярата с позоваване на евангелските разкази, изключително илюстративно и нагледно говори и за познанието на Бога. По аналогичен начин, когато представя абстрактни идеи и трудни за рационално възприемане истини, той се стреми да включи в обяснението възможно повече сетива.

При подготовката на съвременната катихеза трябва да се помисли с помощта на какви дидактически пособия при избраните методи ще се въздейства на участниците в катихизацията на различни нива, като се ангажират зрението, слуха, обонянието, осезанието, вкуса и т.н. същевременно, не бива да се забравя, че най-добрата нагледност в процеса на преподаване на християнските ценности е вероучителят. Той не само учителства, но, преди всичко, свидетелства за истините на вярата.



Принципът за активност е ярко отразен в катихезите на св. Кирил Йерусалимски. Стимулирането на личната активност в изследването на църковното учение за вярата е гаранция за усъвършенстване в познанието и неговото прилагане в живота. Затова той нееднократно апелира към лично активно участие в процеса на катихизация: “А ти, приемайки свидетелствата, напечатай ги на сърцето си. Понеже те са много, а време остава вече немного; изслушай сега, доколкото е възможно, някои от най-важните от тях: и ги приеми за основание, погрижи се сам да проучиш останалите. Защото ръката ти трябва да бъде не само протегната за приемане, а готова и на труд”15.

Акцент в съвременната катихизация трябва да стане и активната отвореност към света. Истинската църковна активност се гради върху любовта – в противен случай тя се изражда в социално-показен активизъм. Социалното служение е признак на жизненост на църковната общност.



Принципът за цялостност и единство на обучение, възпитание и практика в учението на св. Кирил Йерусалимски представя катихизацията като богочовешко учение и наставление по пътя към Христа, което обхваща всички аспекти на човешкия живот. Религиозното образование, замислено само като теория, колкото и хубаво да е, няма никакъв смисъл. Неговата същинска цел е не само да посредничи в реализирането на знанията, да реализира определени възпитателни и развиващи цели, но и да постигне преди всичко практически цели. Всяко придобито знание, трябва да бъде рано или късно приложимо в живота, тъй както се учи за живота, а не за училището. Концепцията на св. Кирил Йерусалимски е идентична. Затова в своите поучения той осъществява този принципа, като отделя много внимание не само на интелектуалното религиозно ограмотяване, но и на нравственото възпитание.

Въцърковяването е невъзможно без възпитаване в човека на знания за светостта, греха, доброто, злото и пр. И днес преподаването на истините на вярата и християнските ценности трябва да бъде съпътствано и от адекватното им усвояване, от формиране на християнска нравственост и прилагането им в живота. Педагогическото условие за постигане на такава цялостност в катихизацията е единството на възпитание, обучение и практика.



Изведените принципи се съдържат в църковната катихизическа традиция и могат да бъдат приложени във всяка една конкретна историческа обстановка, защото са обусловени от самата същност на християнството. Трябва да се научим да ги прилагаме и днес, като творчески търсим методите и формите за тяхната реализация при преподаването на християнските ценности в съвременния културен контекст.

1 За тази главна особеност на църковния катихуменат в ранната Църква свидетелстват св. Юстин (Apol. I, 61), Ориген (Hom. XVIII, 8 in. Ierem.; Contra Cels. III, 51) и Тертулиян (De praesc. haer. 41; De Spectac. 13; De poenitia 6, 7; De baptismo 20, 18, 19). Така св. Юстин Философ, близък по време и по дейност до св. апостоли, в своята първа апология на християнството пише за това следното: “Всички онези, които са се убедили и вярват, че е истина онова, което от нас са научили или е казано, и кото обещаят, че ще могат така да живеят, биват обучавани... След това ние ги завеждаме, където има вода, и ... те отново се раждат...”.

2 Тази дума, както и цялата производна терминология (катихизация, катихеза, катихет и пр.) се извежда от гръцкия сложен глагол κατηχέω - огласявам, проповядвам. В частност – преподаване на основните истини на вярата и християнските ценности, наставление за приемане на тайнствата.

3 Κατηχήσεις Αγίου Κυρίλλου Ιεροσολύμων. Ετοιμασία. Ιερά Μονή Αγίου Ιωάννου Προδρόμου Καρέα; 2nd edition,1999./ Кирилл Иерусалимский, свт. Поучения огласительные и тайноводственные, М., Синодальная библиотека, 1991.

4 Белановский, Ю.С., А.В. Ракушин, А.А. Шестаков. Катехизация в Русской Православной Церкви на современном этапе. Учебное пособие для слушателей курсов по подготовке катехизаторов, миссионеров и церковных педагогов. Москва, 2007, с. 4.

5 Катихеза 16, 24: “Ако нещо е написано, ще го кажем. Което не е написано, за това да говорим не смеем”.

6 Катихеза 3, 4.

7 Катихеза 16, 2.

8 Катихеза 7, 14.

9 Катихеза 18, 27.

10 Прокатихеза, 15.

11 Hodgson, G. Primitive Christian education. (Saint Cyril of Jerusalem, p. 153-185), Edinburgh, 1906, p. 169.

12 Прокатихеза, 17.

13 Прокатихеза, 11.

14 Прокатихеза, 11.

15 Катихеза 13, 8.


Каталог: 637 -> pub
pub -> Педагогически умения за формиране на позитивна дисциплина в първоначалната подготовка на учителите гл ас д-р Магдалена Легкоступ
pub -> Разрешаване на проблеми и дискусионни въпроси в обучението по религия
pub -> Съвременни методи за повишаване на интереса на учениците в обучението по религия
pub -> Легкоступ, М. Интегрирано обучение чрез образователното съдържание на християнските празници
pub -> От благовестие към катехизация – забравеното тайнство на просветлението
pub -> Същност, цели и задачи на християнската катехизация
pub -> Съвременни аспекти на педагогическите принципи в катехезите
pub -> Основни литургични средства на катехизация според св. Кирил йерусалимски гл ас. Магдалена Легкоступ


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница