Главния инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет

Главния инспектор на

Инспектората към Висшия съдебен съвет

ВЪЗРАЖЕНИЕ

От съдиите от Наказателно отделение в Софийски градски съд

Уважаема госпожо Ана Караиванова,

На 26.07.2011г. от средствата за масово осведомяване научихме за взетите решения на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) по повод извършената проверка в периода 15.06.2011г. – 30.06.2011г. на Наказателно отделение (НО) в Софийски градски съд (СГС).

От общодостъпна справка в сайта на ИВСС разбрахме, че още на 8 юли 2011 г. на свое заседание Инспекторатът е взел „принципно решение за дисциплинарни наказания да бъдат предложени съдиите с най-много дела, чиито мотиви не са изписани в сроковете, регламентирани в НПК, като се вземат предвид и възраженията след връчването на Акта от проверката”, а също и че е взел „решение да бъдат предложени за поощрение съдиите с приключили в срок дела.” Пак оттам узнахме, че: „След изтичането на срока и отговор на постъпилите възражения, които не променят основните изводи и констатации в Акта от проверката отново бяха гласувани прецизираните предложения за дисциплинарни наказания и поощрения на съдии от НО на СГС”. Това решение ИВСС е взел на 25.07.2011г.

Въпреки че законът не урежда изрична процедура за настоящото ни обръщение към Вас, ние чувстваме за своя професионална отговорност да ангажираме вниманието Ви с посочените в това изложение въпроси, които считаме за особено съществени и чието правилно и обстойно изясняване се надяваме да допринесе за предстоящото Ваше решение, касаещо правомощията Ви да сезирате административния ръководител и Висшия съдебен съвет с внасяне на конкретни предложения.

Първо, бихме искали да подчертаем, че решението на ИВСС е преждевременно, доколкото за част от колегите не е започнал да тече срокът за възражения по чл. 15, ал. 4 от Правилника за организацията на дейността на Инспектората към висшия съдебен съвет и за дейността на администрацията и на експертите, защото към 26.07.2011г. все още не е връчен актът с резултатите от извършената проверка на съдиите Иван Коев, Ани Захариева, Владимира Янева, Даниела Стоичкова и Николай Младенов (прилагаме копие от списъка). Двама от тях са сред предложените за наказания пред ВСС, а с изключение на един, останалите не са се ползвали от правото си на възражения.

На следващо място бихме искали да изразим своето общо неудовлетворение от начина на протичане на проверката и липсата на констатации по същество за организацията по образуването и движението на разглежданите от нас дела и приключването им в установените срокове.

На всички са известни обстоятелствата, при които бе инициирана проверката в НО, СГС. Въпреки че публикациите в средствата за масова информация не касаеха всички съдии в Наказателно отделение, а в годишната програма на ИВСС не бе предвидена такава, проверката бе възложена по отношение на всички съдии в отделението. Вероятно заради това (поради липсата на предварителното й плануване), бе определен само двуседмичен срок за извършването на проверката на работата на цялото наказателно отделение. За този твърде кратък срок обаче екипът от инспектори обективно е бил затруднен да провери всички значими обстоятелства, релевантни за констатациите му досежно организацията по образуването и движението на съдебните дела и приключването им в установените срокове, а още повече – да анализира и обобщи делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт (на каквито констатации впрочем не се натъкваме в акта, съдържащ резултатите от проверката).

Ние съзнаваме естеството на обективното затруднение на проверяващите инспектори, но считаме, че то не би следвало да има за последица формални заключения, свеждащи се единствено до отразяване на статистическите данни за образуването и приключването на делата без по същество да са изведени констатации за организацията на всеки отделен съдия в работата му по делата. Всъщност липсва оценка за срочното професионално изпълнение на задълженията на всеки един от нас. Това е така, защото в действителност не са отчетени: броят и видът на разглежданите от всеки дела, тяхната тежест и сложност, индивидуалната натовареност на всеки от проверяваните в контекста на възложените му по брой, вид, тежест и сложност дела и неговата професионална ангажираност във връзка с тях.

Допуснатите фактологични грешки при отразяване на резултатите от проверката не са целта на това изложение; в индивидуалните възражения част от тях са посочени. Тук маркираме (и то без претенции за изчерпателност) само онези пропуски, които определяме като характерни и показателни за твърдения от нас формален подход при извеждане на резултатите от проверката.

Така например за много от въззивните дела е констатирано насрочването им извън законоустановените срокове без обаче да се държи сметка за обстоятелството, че всеки въззивен състав заседава на определени отнапред дати (по график, изготвен от председателя на НО), като поради липсата на свободни зали и организацията във връзка с техния недостиг, промяната на датите и извънредното насрочване на въззивни съдебни заседания са обективно затруднени (често – невъзможни). В същата връзка не са отчетени и разрешените годишни отпуски и/или тези по болест на отделните съдии, през които те не са били на работа и не е било възможно да насрочват дела и да изготвят мотиви.

Броят и видът на възложените дела са посочени формално (въз основа на използваната статистическа информация), но са неглижирани изцяло конкретните данни за естеството на делата в контекста на дължимата преценка за натовареността на съдията.

Делата от общ характер (както и другите) не са еднакви по тежест и сложност. Част от тях са твърде обемни, с много подсъдими и свидетели са и се характеризират с фактически и доказателствени усложнения. Те разбираемо изискват много повече време за подготовка (както на съдията – докладчик в разпоредителното заседание, така и за отделните съдебни заседания), отнемат много повече процесуално време (поредни и дълги заседателни дни, в които съдията не може да изготвя мотиви към постановените актове, нито пък може да се запознава с новите дела), и неминуемо предпоставят голям времеви разход и личен труд на съдията при изготвянето на мотивите.

Възлагането дори само на две такива дела в кратък период от време е предпоставка за нарушаване на ритмичността на дейността на даден съдия. В НО, СГС има съдии, на които са били възложени повече от две „тежки” дела в кратък срок от време. В подобни случаи се стига до затрупване и обективна невъзможност за съдията да бъде срочен по останалите дела.

При голям брой решени дела в кратък период от време също не може да се очаква изготвянето на всички актове в срок, защото в следващия месец съдията не спира да заседава, да дава дежурства по график и да разглежда другите „спешни” производства, по които се дължи приоритетно произнасяне. Като се изключат заседателните дни, тези за подготовката на съдебните заседания, за насрочване на дела, за дежурствата, за провеждането на месечното въззивно съдебно заседание, за произнасянето по мерки по чл. 65 НПК, за произнасянията по частни и въззивни частни жалби, съдията с разполага с максимум около 5 незаети дни от месеца, които може да посвети на изготвянето на мотивите към съдебните актове. Затова и при произнасянето на повече от една присъда в календарен период от месец, особено по дела с фактическа и правна сложност, е неминуема забавата при изготвянето на актовете.

Фактът, че част от нас са успели в определен период от време да изготвят съдебните си актове в срок не променя верността на казаното дотук. Той е обясним с това, че тъкмо в този период не се е случило да получим по няколко „тежки” дела от възлаганите ни чрез системата за случайно разпределение или с това, че не са се струпвали повече на брой такива дела за изготвяне на мотиви.

От друга страна – не може да се подминава усилието на онези, които въпреки своята свръхангажираност и натовареност успяват да спазват разумни срокове при постановяване и изготвяне на актовете си. Подобно усилие би следвало да се отличи в сравнение със случаите, в които работата действително е срочна, но пък и натовареността не е била голяма.

Броят на наказателните частни дела, а не и конкретният им вид, също е приет като единствен критерий при преценката за натовареност на отделните съдии. Частните производства обаче категорично разкриват различна сложност и тежест.

Безспорно е, че производство по чл. 64/чл. 65 НПК, в което има много обвиняеми и в което се съдържат доказателствени материали в множество томове, отнема повече време и усилия в сравнение, например, с частно производство по чл. 161 НПК или по чл. 439 НПК. В съответствие с установената в съда организация на работа предложенията за условно предсрочно освобождаване се разглеждат от един дежурен съдия като техният брой не е по-малък от 30 за един заседателен ден, а е достигал и до доста повече. В статистическата информация всички те се отчитат и така общият брой на делата на съдията, комуто са били разпределени, се увеличава. Количественото увеличение тъкмо на този брой дела обаче не може да е критерий за по-голяма натовареност. Напротив – то би могло да е белег за неравномерно разпределение с обратен на възприетия от проверяващите количествен знак, защото е предпоставка за изравняване по брой на разпределяните частните дела, тоест за по-голямото натоварване с частни дела на съдии, които не са разглеждали производства по чл. 439 НПК.

Някои наказателни частни дела отнемат много повече време за произнасяне в сравнение с други от същия вид. Това обстоятелство също не бива да се пренебрегва при преценката за натовареността на съдията, респективно при извеждане на оценката за професионалната и качествена организация на движението на делата и изготвяне на актовете в срок. Например – обичайно производства по чл. 111, ал. 3 НПК, чл. 61, ал. 3 НПК не ангажират много време и усилия, но подобна констатация се променя, когато обемът на делото е голям.

Ангажираността на отделните съдии в съдебни заседания, участието им в първоинстанционни и въззивни дежурства, по-голямата натовареност на някои от тях във връзка с двете, както и участията в едноседмични дежурства в летния график също са фактори, които би следвало да имат значение за констатациите на проверяващите, но не личи да са били съобразени въобще.

Не на последно по значение място – от съдържанието на акта е видно, че при проверката не е бил извършен никакъв анализ и обобщение на делата, приключили с влязъл в сила съдебен акт. А без такъв едва ли може да се изясни обективната картина за организацията по образуването и движението на разглежданите от нас дела и приключването им в установените срокове.

От протоколите за провежданите съдебни заседания и актовете на съда по конкретно дело е обективно установимо каква дейност е извършил съдията, как е организирал делото и движението му, а от произнасянията на по-горните инстанции е изводимо качествена ли е била същата дейност. Проверката на тези въпроси се включва в правомощията на ИВСС и тя не е такава по съществото на делото. Приключването на делата в срок, както се вижда и от законовите разпоредби, не е тъждествено с добрата и качествена организация по образуването и движението на делата, нито пък е единственият критерий за качеството на нашата работа. Могат да се приведат редица примери за дела, актовете по които са били написани в срок, но чиято процесуална съдба в рамките на инстанционния контрол не е образец за качествена и ефективна съдийска дейност, а като краен резултат има за последица забавяне на правосъдието.

Затова при проверката би следвало да се анализират приключилите от проверявания съдия дела като се държи сметка за съотношението между срочността на произнасянията и постановяването на стабилен акт, съотношението между бързината и качеството на процеса (констатирани ли са били процесуални нарушения от по-горната инстанция, събирани ли са били доказателства в следващата инстанция, при все че по констатации на последната това е следвало да стори контролираната; стигнало ли се е до възобновяване на делото поради пропуск на съда).

При преценката за организацията по образуването и движението на делата и приключването им в установените срокове би следвало да се разглеждат комплексно всички значими обстоятелства. В противен случай дейността на проверяващия орган би била безпредметна и безсъдържателна, защото статистическата информация би се явила достатъчна както за ВСС, така и за административния ръководител да прецени дейността на съдията по организацията на образуването и движението на делата и приключването им в законоустановените срокове.

В обобщение бихме искали да изразим становището си, че нито едно от горните обстоятелства не е било отчетено, а това е рефлектирало в констатации, които единствено възпроизвеждат статистическата информация. Те обаче не са ориентир и за нас самите в посока на същинското заключение за резултатите от проверката. От обобщенията в акта ние не бихме могли да разберем защо част от съдиите в НО в СГС са предложени за наказание, други – за поощрение, а трети (в това число и тези, за които не са констатирани забавяния при изготвяне на актовете и насрочване на делата) – не са отличени по никакъв начин.

Не става ясно и каква е натовареността на отделните съдии, както и защо е констатирано, че тя е неравномерна. Като изведени въз основа на неясни критерии определяме и оценката за това кои са натоварени повече в сравнение с други; не разбираме и дали и защо подобна констатация би могла да се отнася като отрицателна по отношение на съдиите, за които е отразена по-малка натовареност, при положение, че не от нас зависи разпределението на делата.

Уважаема госпожо Караиванова, ние умишлено не се фокусираме върху законността на основанието за започването на неплануваната проверка на цяло отделение в СГС, не защото подценяваме формалната законосъобразност на процедурата, а защото сме убедени, че поначало дейността на ИВСС е полезна за системата, а оттам и общественополезна. В този смисъл считаме за редно да се абстрахираме от повода, по който беше назначена и проведена, съзнавайки, че не основанието, а обективните факти и тяхната комплексна оценка са от решаващо и съществено значение за резултатите от проверката.

Тъкмо заради това и като подчертаваме, че не търсим конфронтация, а конструктивност, насочена към полезен ефект, ние се обръщаме лично към Вас, защото имаме основание да считаме, че ще проявите обективен и задълбочен подход.

Ето защо Ви молим да обмислите нашите възражения и да прецените дали не се налага, преди да внесете предложение във ВСС за налагане на дисциплинирани наказания и за поощряване на част от съдиите, ИВСС да проведе заседание, на което да преосмисли взетото решение, включително и в контекста на направените индивидуални и настоящото общо възражения, и да извършите допълнителна обстойна и задълбочена проверка на дейността ни.

2. извадки от релевантни текстове от Становища на Консултативния съвет на европейските съдии