Глифозат – причини за тревога, юни 2013 г



Дата02.08.2017
Размер90.05 Kb.
#27105
Глифозат – причини за тревога,

юни 2013 г.
Глифозатът е най-продаваният хербицид в света и един от най-широко използваните препарати за убиване на плевели в Европа. Той се използва широко в земеделието, в парковете и обществените пространства, на железопътните линии и в градините. Също така е от решаващо значение за отглеждане на генетично модифицирани (ГМ) култури, много от които са модифицирани, за да са резистентни на глифозат.
Последните проучвания предизвикаха опасения относно безопасността на глифозата, с фокус особено върху неговото влияние върху здравето на хората и в частност на хормоналната система, както и относно неговото въздействие върху околната среда, като цяло. Безопасността на глифозата трябваше да бъде преоценена в Европейския съюз през 2012 г, но ЕС отложи прегледа за 2015 г.
Сегашните тестове показват, че глифозатът присъства в човешкото тяло. Приятели на Земята Европа възложиха на независима лаборатория в Германия да извърши тестове за наличие на глифозат в проби на урина, събрани от хора в 18 страни. Резултатите показват, че следи от химикала има в пробите от всички страни, като в 43.9% от всички проби е установено съдържание на глифозат.
Какво е глифозат?

Глифозатът (N-(phosphonomethyl)glycine) е системен, широкоспектърен хербицид, който действа, като блокира ензим, отговорен за създаването на протеини в растенията. Това означава, че той е токсичен за всяко растение, което не е генетично модифицирано, за да издържи на веществото. Употребата на глифозат за убиване на плевели е била патентована от Монсанто през 1970 г. и търговската марка Roundup на компанията става най-продаваната. Глифозатните хербициди съдържат и други съставки, включително повърхностно активни вещества за подобряване на усвояването им от растенията.


Монсанто е отговорна за около половината от всички хербициди, съдържащи глифозат, продадени по целия свят, наред с други компании, включително Синджента, БАСФ, Байер и Дау, които разпространяват техните собствени продукти глифозат. Значителен дял от пазара на Монсанто идва от земеделските производители, които са задължени да използват Roundup Ready хербицида върху Roundup Ready генетично модифицирани (ГМ) култури.

Къде се използва?

Глифозатът е широко използван от земеделските производители, за да изчистят плевелите от полетата преди засаждане или преди семената на засадената култура да са покълнали. Също така, понякога глифозат се напръсква върху зърнени култури, маслодайна рапица, царевица и слънчоглед преди прибиране на реколтата, за да изсъхне тя. Тази употреба е известна като desiccation - десикация (изсушаване). Глифозатът е най-често използваният хербицид от земедеците във Великобритания, като се използва и върху 39% от земеделската земя в Германия. Доколкото ни е известно, няма налична информация за количеството и площите, върху които се използва глифозат в България.


Извън Европа, глифозатът се използва и при отглеждане на ГМ култури, като около 85% от всички ГМ култури са модифицирани, за да са устойчиви на този хербицид. През 2012г. в Съединените щати почти половината от цялата земеделска земя е засадена с Roundup Ready култури на Монсанто. По-голямата част от соята, внасяна в Европа от Латинска Америка за фураж е Roundup устойчива. В момента в ЕС има подадени 14 заявления за отглеждането на ГМ култури, устойчиви към глифозат, които очакват одобрение. Данните показват, че използването на глифозат, както и на други хербициди се увеличава драстично, когато се отглеждат устойчиви на Roundup ГМ култури.
Глифозатът се използва за борба с плевелите при отглеждането на лозя, маслинови дървета и овощни градини и често се използва в градини, в паркове, обществени места и по железопътни релси. В световен мащаб през 2011 г. около 650 000 тона от продукти, съдържащи глифозат са били използвани, а прогнозите сочат, че употребата ще се удвои до 2017 година. Ако повече ГМ култури се одобрят в ЕС, нивото на използването им може да се увеличи с до 800% [1] .

Тестване за глифозат

В момента се правят много малко изследвания за наличие на глифозат от публичните власти, въпреки широкото му използване. Властите в Европа не провеждат тестове за наличие на глифозат при хората, а тестове за храна не са чести. Доколкото ни е известно в България не се провежда никакъв мониторинг в тази посока.


Поради липсата на публични данни Приятели на Земята Европа извърши тестове на проби от урина на доброволци от 18 страни в Европа. Резултатите показват следи от глифозат в пробите от всички страни. Това повдигна сериозни опасения относно наличието на глифозат в човешкото тяло, както и въпроси, свързани с излагане на въздействието на други химикали, използвани с глифозата.
Приятели на Земята искаме да знаем от къде е произхода на този глифозат и какво причинява той на телата ни, както и на околната среда като цяло. Ние искаме да знаем, защо правителствата не извършват мониторинг за експозиция на глифозат. Защо храната ни не е тествана рутинно, за да се гарантира, че тя не съдържа глифозат? Какви стъпки, ако има такива, се предприемат за намаляване на излагането ни на въздействието на глифозат?
Здравни притеснения

Данни от опити с животни показват, че когато се консумира глифозат, 15-30% от него се абсорбира в тялото [2]. Той може да бъде намерен в кръвта и телесните тъкани [3] и е показано, че може да премине през плацентата по време на бременност [4]. Една малка част може да се разгради до киселина – aminomethyphosphonic acid (AMPA). Данните сочат, че един процент от глифозатa остава в тялото една седмица след експозиция [5]. Тъй като глифозат е толкова широко използван, повечето хора са изложени на това редовно.


Глифозат-базираните хербициди имат различни нива на токсичност, но могат да бъдат фатални при хората [6]. При по-ниски дози са показали, че са токсични за човешките клетки, включително за плацентните и ембрионалните клетки [7]. Установено е, че АМРА е дори по-токсична за хората от глифозата [8].
Съществуват и доказателства, че глифозатът може да наруши функциите на човешкaта ендокринна система, което може да предизвика необратими ефекти на определени етапи от живота, например по време на бременност. Проучвания върху плъхове показват увреждане на нивата на тестостерон в мъжките екземпляри [9], a изследвания на клетъчни култури, показват, че глифозатът блокира рецептори за мъжките полови хормони [10] и че инхибира производството на естроген [11]. Ако глифозатът оказва влияние върху човешката хормонална система, излагане на каквото и да е ниво може да представляват потенциална заплаха за здравето.
В районите на Южна Америка, в които се отглежда соя има съобщения за повишение на вродени дефекти. Едно проучване в Парагвай установи, че бебетата на жени, които живеят в рамките на един километър от полета, пръскани с глифозат, е два пъти по-вероятно да имат вродени дефекти [12]. Лабораторни изследвания са показали малформации в жабешки и пилешки ембриони, изложени на хербициди, базирани на глифозат [13].
Глифозат и АМРА са показали, че са "генотоксични" - те пречат на способността на клетките да копират точно ДНК и да се възпроизвеждат, което води до потенциални генетични мутации и повишен риск от рак [14]. В Еквадор и Колумбия, където глифозатни хербициди са били използвани за контрол на производството на кокаин, проучвания са открили генетични увреждания и увеличение в количествата на спонтанни аборти по време на периода на пръсканията [15] [16]. В района Чако в Аржентина, където се отглежда соя, честотата на ракови заболявания се е увеличила четири пъти през последното десетилетие [17].

Екологични притеснения

Понеже глифозатът е предназначен да убива растенията, той може да има пагубен ефект върху дивата природа, да доведе до намаляване на биоразнообразието на обработваемите земи и да унищожи източниците на храни за птици и насекоми. Проучвания във Великобритания, разглеждащи въздействието на резистентни на хербициди ГМ култури върху биоразнообразието установиха, че култури, третирани с хербицида глифозат могат да окажат неблагоприятно въздействие върху птиците, живеещи на земеделските земи [18].


Наред с прякото въздействие върху растенията е установено, че глифозатът се отмива от почвата в реки, потоци и подпочвени води [19]. Водното замърсяване представлява заплаха за водните организми и има данни от проучвания в Северна Америка, че хербициди, съдържащи глифозат могат да бъдат токсични за жаби [20]. Това е от особено значение, т.к като един от трите вида земноводни са застрашени от изчезване. Установено е, че чернодробните клетки на шаран са повредени от излагане на хербицида глифозат [21].
Глифозатът също оказва влияние върху почвеният химичен състав. Докато в някои почви, глифозатът се свързва с почвените частици, което го прави инертен, в някои видове почви той остава активен и се разгражда от почвените микроби, засягащи биологични и химични процеси около корените на растенията, включително способността на растенията да фиксират азот [22], което води до необходимостта от повишаване на нивата на азотни торове.

Притеснения относно процеса на одобрение

Глифозатът е одобрен за използване в целия ЕС през 2002 г., но европейските регулаторни агенции не извършват свои собствени изпитвания за безопасност, а вместо това, разчитат на данните, предоставени от производителите. Повечето от тези данни идват от изследвания на индустрията, а не от рецензирани научни изследвания, а първоначалните данни не са на разположение за независим контрол и оценка.


Процесът на одобрение на глифозата бе проведен от германските власти, а германската Федерална служба за защита на потребителите и безопасност на храните (BVL) е отговорна за подновяване на разрешението за употреба. Когато Монсанто кандидатства за подновяване на разрешението през 2010 г., Европейската комисия се съгласи да удължи съществуващото одобрение с три години до 2015 г., за да даде на компанията повече време за подготовка на заявлението.
Процесът определя нивото за "допустима дневна доза" - “acceptable daily intake” (ADI), която за глифозат в момента е 0,3 mg на килограм телесно тегло. Това е по-високо от нивата, препоръчани от някои производители между 0.05 mg и 0.15mg/kg. Независима научна оценка през 2012 г. предложи ниво на 0.025mg/kg [23].
Процесът по одобрение на ЕС разглежда само проучвания на глифозат, а не на действителната формула на хербицида, т.е. това, което се използва от фермери и градинари. Някои изследвания показват, че други компоненти могат да се комбинират с глифозата и да се повиши неговата токсичност [24]. Изследователите предупреждават, че фокусът само върху глифозата подценява потенциалните опасности [25].
Процесът на одобрение на глифозата през 2002 г. не прецени, дали той може да наруши човешките хормони и репродуктивна система. Това трябва да попадне в обхвата на изследванията в светлината на новите правила. Ендокринните експерти казват, че е необходим по-предпазлив подход.
Исканията на Приятели на Земята, Европа

Приятели на Земята счита, че са налице достатъчно доказателства за екологичните и здравните последици от глифозата, които предизвикват безпокойство. Като се има предвид, че резултатите от нашите тестове показват присъствие на глифозат в телата на хората, ние искаме да знаем как глифозатът, намерен в пробите човешка урина е влязъл в тялото и какви могат да бъдат последиците от постоянната експозиция на ниски нива на глифозат. Какво се случва с глифозата, който остава в тялото?


Приятели на Земята настояват:

  • ЕС и националните правителства да започнат програма за мониторинг на глифозат в храните и фуражите, включително вносни суровини за изхранване на животни, като ГМ соя. Нивата на глифозат (както и на разградения продукт АМРА) в околната среда трябва да бъдат наблюдавани, като се обхванат водните системи и почвата. Тези програми за мониторинг трябва да бъдат всеобхватни и резултатите трябва да бъдат направени публично достояние незабавно.

  • Националните правителства трябва да въведат програма за намаляване на употребата на глифозат, а изсушаването чрез глифозат (пръскане на културите малко преди прибирането на реколтата) трябва да бъде забранено незабавно. Всички други начини за използване на глифозат трябва да бъдат оценени до 2015 г., като съществуващите максимално допустими граници на остатъчни вещества (MRLs) следва да се преразгледат и трябва да няма по-нататъшни увеличения на MRLs.

  • Не трябва да бъдат разрешавани в ЕС устойчиви към глифозат генетично модифицирани култури.

  • Всички преработватели на храни и търговци на дребно трябва да минимизират излагането на своите клиенти на остатъци от глифозат чрез определяне на продукти „без глифозат” от техните доставчици. Те трябва да разширят своята вътрешна програма за мониторинг на пестициди и да включват глифозата в редовното тестване.

_________________________________________________________________________

[1] Benbrook CM (2012) Glyphosate tolerant crops in the EU: a forecast of impacts on herbicide use. Greenpeace International

[2] Williams GM, Kroes R & Munro IC (2000) Safety Evaluation and Risk Assessment of the Herbicide Roundup and Its Active Ingredient, Glyphosate, for Humans Regulatory Toxicology and Pharmacology Vol 31 pp 117–165

[3] Anadon A et al. (2009) Toxicokinetics of glyphosate and its metabolite aminomethyl phosphonic acid in rats. Toxicology Letters Vol.190 pp 91–95.

[4] Poulsen MS, Rytting E, Mose T, Knudsen LE (2009) Modeling placental transport: correlation of in vitro BeWo cell permeability and ex vivo human placental perfusion Toxicology In Vitro 23:1380–1386.

[5] Brewster DW, Warren J & Hopkins WE (1991) Metabolism of glyphosate in Sprague–Dawley rats: tissue distribution, identification, and quantitation of glyphosate-derived materials following a single oral dose. Fundamental & Applied Toxicology. Vol 17 pp43–51.

[6] Lee H-L and Guo H-R (2011) op cit 4

[7] Benachour N & GE Seralini (2009) Glyphosate Formulations Induce Apoptosis and Necrosis in Human Umbilical, Embryonic, and Placental Cells Chemical Research in Toxicology Vol 22 pp 97–105

[8] Benachour N & GE Seralini (2009) ibid

[9] Dallegrave E et al (2007) Pre- and postnatal toxicity of the commercial glyphosate formulation in Wistar rats Archives of Toxicology Vol 81 pp 665–673

[10] Gasnier C et al (2009) Glyphosate-based herbicides are toxic and endocrine disruptors in human

cell lines Toxicology Vol 262 pp 184-191

[11] Richard S et al (2005) Differential effects of glyphosate and Roundup on human placental cells and aromatase. Environmental Health Perspectives Vol 113 pp716–720

[12] Benítez-Leite S, Macchi ML & Acosta M (2009) Malformaciones congénitas asociadas a agrotóxicos [Congenital malformations associated with toxic agricultural chemicals]. Archivos de Pediatría del Uruguay Vol 80 pp237-247.

[13] Paganelli A et al (2010) Glyphosate-Based Herbicides Produce Teratogenic Effects on Vertebrates by Impairing Retinoic Acid Signaling Chemical Research in Toxicology Vol 23 pp 1586-1595

[14] Hoeijmakers JHJ (2001) Genome maintenance mechanisms for preventing cancer Nature Vol 411 pp 366-374

[15] Paz-y-Mino C et al (2007) Evaluation of DNA damage in an Ecuadorian population exposed to glyphosate Genetics and Molecular Biology Vol 30 pp 456-460

[16] Bolognesi C et al (2009) Biomonitoring of Genotoxic Risk in Agricultural Workers from Five Colombian Regions: Association to Occupational Exposure to Glyphosate Journal of Toxicology and Environmental Health, Part A Vol 72 pp 986-997

[17] López SL et al (2012) Pesticides Used in South American GMO-Based Agriculture: A Review of Their Effects on Humans and Animal Models. Advances in Molecular Toxicology Vol. 6 pp. 41-75

[18] Heard MS, Hawes C, Champion GT, Clark SJ, Firbank LG, Haughton AJ, Parish AM, Perry JN, Rothery P, Scott RJ, Skellern MP, Squire GR & Hill MO. 2003a. Weeds in fields with contrasting conventional and genetically modifies herbicide-tolerant crop – I. Effects on abundance and diversity. Philosophical Transactions of The Royal Society London B 358: 1819-1832.

[19] Vereecken, H. (2005) Mobility and leaching of the glyphosate: a review. Pesticide Management Science Vol. 61 pp 1139-1151.

[20] Relyea RA. 2005. The impact of insecticides and herbicides on the biodiversity and productivity of aquatic communities. Ecological Applications, 15: 618–627, and Relyea RA. 2005. The lethal impact of roundup on aquatic and terrestrial amphibians, Ecological Applications 15: 1118–1124.

[21] Szarek J, Siwicki A, Andrzejewska A, Terech-Majewska E & Banaszkiewicz T. 2000. Effects of

the herbicide Roundup on the ultrastructural pattern of hepatocytes in carp (Cyprinus carpio), Marine Environmental Research 50: 263-266.

[22] Kremer RJ & Means NE. 2009. Glyphosate and glyphosate-resistant crop interactions with rhizosphere microorganisms. European Journal of Agronomy 31: 153-161.

[23] Antoniou M et al. (2012) Teratogenic Effects of Glyphosate-Based Herbicides: Divergence of Regulatory Decisions from Scientific Evidence. Journal of Environmental and Analytical Toxicology S4:006. doi:10.4172/2161-0525.S4-006



[24] For example: Song H-Y et al (2012) In Vitro Cytotoxic Effect of Glyphosate Mixture Containing Surfactants Journal of Korean Medical Science Vol 27 pp 711-715

[25] Benachour N et al (2007) Time- and Dose-Dependent Effects of Roundup on Human Embryonic and Placental Cells Archives of Environmental Contamination and Toxicology 10.1007/s00244-006-0154-8
Каталог: fileadmin -> content -> gmo -> docs
docs -> Изборът на монсанто предава целите на world future prize, казват световни лидери
content -> Урок 7: Радиоактивните отпадъци (рао) и отработеното ядрено гориво (ояг)
content -> Площадката на аец белене нова надежда Идейни предложения
content -> Смята, че е време да се започне открита дискусия за алтернативното използване на площадката на аец „Белене
content -> Урок 3: Безопасност на аец големите катастрофи, малките катастрофи и случаите "на косъм"
content -> Въпросник* за кандидатите за евродепутати на Избори 2009
content -> На участниците в Националната конференция „Енергийна стратегия на р българия – анализи и препоръки“ 19 – 20 февруари 2009 г., София
docs -> Спрете заграбването на земята – земята да е на тези, които я обработват!


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница