Глобализацията всеобщност на икономиката



Дата02.06.2018
Размер181.43 Kb.
#71055


ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ “ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР”

М А Г И С Т Ъ Р С К А П Р О Г Р А М А
«УПРАВЛЕНИЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ БИЗНЕСПРОЕКТИ»

Дисциплина: « ЕВРОПЕЙСКИ МЕНИДЖМЪНТ »


на
Тема: ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - ВСЕОБЩНОСТ НА ИКОНОМИКАТА

Изготвил: Мария Иванова, фак.# 881
Проверил : ....................................................

1. Глобализационни процеси
Глобализация по произход е икономическо явление , резултат от научно-техническото развитие и определени фактори, които са действали за либерализиране на търговията и освобождаването й от държавния контрол.

Глобализацията на съвременната икономика се дефинира като процес на формиране на единно стопанство в планетарен мащаб. Може да се разгледа и като взаимосвързаност на стопанствата и излизане на бизнеса от националните рамки и стандартизирани със стопанствата на останалите страни.         Тя е интегриране на икономическия живот в отделните страни към най-напредналото в света, изграждане на тази основа на единно, взаимосвързано, на високо равнище на производствените сили и техническия прогрес световно стопанство.

Глобализацията на бизнеса е следствие от сливането на отдалечените национални пазари в един огромен световен пазар тя е непреодолима интеграция на пазари, национални държави и технологии до степен, невиждана досега, и по начин, който дава възможност на лица, корпорации и държави да стигат до целия свят по-далече, по-бързо и по-евтино, отколкото когато и да е било. Глобализацията обаче обхваща всички области на живота: икономиката, културата, религията, науката и дори престъпленията, а напоследък тероризма. Настоящата глобализация е сравнима с предишните събития, които съществено са променили хода на историята (напр. индустриалната революция /.Докато индустриалната революция се е осъществявала на три вълни в течение на два века (тъй че някои не й признават името “революция” в смисъла на бърза историческа промяна), то за начало на днешния Нов глобален Свят се счита падането на берлинската стена, а технологичната революция е факт за по-малко от петнадесет години. Глобализацията оказва влияние върху целия свят. Новата икономика е взаимообвързана и взаимодействаща. През последните десет години търговията е отбелязала двойно по-бърз ръст отколкото промишлената продукция, глобалният пазар е възможно най-големия пазар.Развитието на една глобална икономика не се съпровожда от възникването на глобално общество. Основна единица на политическия и обществен живот си остава националната държава. Международното право и международните институции не полагат достатъчно усилия за предотвратяването на войни и ширещото се погазване на човешките права в отделни държави. пазарният фундаментализъм е придобил такава мощ, че всякакви политически сили, които дръзнат да му се противопоставят, са обвинявани в сантименталност, нелогичност и наивност. Идеологията на пазарния фундаментализъм е напълно и непоправимо пропукана.

Глобализацията е необратим процес; процес, който засяга всички ни в една и съща степен и по един и същ начин. Всички сме в процес на "глобализиране" - а да сме "глобализирани", означава приблизително едно и също за всички "глобализирани".

На глобализиращите процеси обаче им липсва предполаганата от всички еднаквост на въздействието... Глобализацията разделя толкова, колкото и обединява; тя разделя, обединявайки - причините за разделението съвпадат с причините, които съдействат за унифицирането на света. Заедно с появата на планетарното измерение на бизнеса, на финансовия, търговския и информационния поток, се задвижва и "локализиращ", фиксиращ мястото процес. Това, което се явява като глобализация за едни, означава локализация за други; за някои то оповестява нова свобода, за много други става неканена и жестока участ. Подвижността се издига до ранга на най-висшата всред желаните ценности. А свободата да се придвижваш бързо става главният стратифициращ фактор в нашето време.

Глобализацията е много висока степен в развитието на всеобщност на икономиката и живота в условията и съдържанието на жизнената дейност на обществото, която се разгръща с тенденция за универсалност и планетарност.

Глобализацията на световните стопански връзки е явление, което се проявява както на макро, така и на микро икономическо ниво. Тя засягя както регионалните и национални икономики, така и отделните предприятия, стокови, финансови и валутни пазари Налице е многообразие на взаимовръзките и взаимозависимостите, които се проявяват във всеки случай със своя специфика и динамика. Практически мащабните стопански контакти се проявяват на мезо равнището на международните пазари на стоки и услуги, капитали, труд, финансово –кредитни ресурси и валута. 

От началото на 80-те години все по-ярко се очертават някои нови тенденции във финансовата индустрия на развитите страни, които в една или друга степен ще оказват влияние върху нейното развитие в краткосрочна и средносрочна перспектива. В основата на тези тенденции са коренните промени в икономиката, политиката и обществото като цяло. Основни движещи сили на тези промени са:



  • навлизането на новите технологии, водещи до възникването на нови отрасли под общото наименование “нова икономика” водещи до рязко повишаване на Производителността на труда;

  • формирането на съвършено нова система на стопански връзки и мрежи във виртуалното пространство;

  • либерализацията на стоковите, капиталовите и пазарите на работна сила; отдръпването на държавата като субект в стопанския живот; ниското равнище на лихвите и инфлацията, стимулиращи икономическия ръст;

  • новата концепция на управление на фирмите с цел увеличаването на пазарната стойност на акционерното участие;

  • рязкото изменение на демографската ситуация в резултат на удължаване на средната продължителност на живота и т.н.

  • тя прави богатите по-богати, а бедните по-бедни .


2. Сливанията и поглъщанията  в бизнеса на световната икономическа сцена

"Сливанията са цялостното обединяване на две (или повече) организации в една единствена организация" (Borys & Jemison, 1989). За разлика от стратегическите съюзи фирмите, включени в едно сливане, изгубват юридическа независимост, тъй като е създадена нова юридическа и икономическа единица (Църев, 1995). От друга страна "за разлика от едно сливане едно съвместно предприятие [един капиталов стратегически съюз] е свързано с обединяването на подгрупа от ресурсите на две (или повече) компании за осъществяване на някаква цел под комбинираното управление на две (или повече) компании-учредители" (McConnell & Nantell, 1985).



2.1 .Цялостни и частични международни поглъщания

"Едно международно поглъщане е покупката на търговското име и активите на една компания (погълнатата) от друга компания (поглъщащата), чието седалище е извън страната, където е била установена погълнатата компания. ...Погълнатата компания е подложена на мениджърски, икономически и юридически контрол от поглъщащата компания" (Newburry & Zeira, 1997). "За разлика от стратегическите съюзи погълнатата компания изгубва икономическа независимост и правото да взима автономни решения" (Hoffmann & Schaper-Rinkel, 2001).

Частичните поглъщания представляват "...хибридна опция между... двете алтернативи [- цялостно поглъщане и съвместно предприятие]... Под частични поглъщания се разбират поглъщания (от само една фирма или от няколко фирми) на част от капитала на фирма, установена по-рано в пазара-домакин. По този начин частичните поглъщания комбинират някои от характеристиките както на цялостните поглъщания, така и на съвместните предприятия като капиталов стратегически съюз. От една страна както цялостните поглъщания те включват придобиването на капитал на съществуваща фирма; от друга страна както съвместните предприятия те включват поделянето на контрола на чуждестранната единица с други съдружници" (Lopez Duarte & Garcia Canal, ).

Сливанията и поглъщанията са продукт и ускорител на интернационализацията и глобализацията в световната икономика.Те предопределят различни вълни на национални, континентални и глобални сливания и поглъщания.

Прохождащата в началото интернационализация в икономиките ражда националните вълни на сливания и поглъщания. Те имат подчертани национални особености, но са и с общи характеристики. Общото за тях е, че са страново обособени, а вътре в тях е налице и времева нюансираност.

2.2.Страновите и времевите характеристики на сливанията и поглъщанията в бизнеса са изразени в практиката на редица водещи страни. Те се систематизират и оценяват в сравнителен план.


  • САЩ - четири вълни на сливания и поглъщания в рамките на XX век:

  • 1901-1905 г. - хоризонтални (Ви Ропt),

  • 1924-1931 г. - вертикални,

  • 1960-1971 г. - конгломератни (IТТ, LТV),

  • 1970-1995 г. - корпоративни и преструктуриращи.

В този смисъл се налага страновата тенденция за преход във времето от хоризонтални, вертикални и конгломератни към корпоративни сливания и поглъщания. Глобализацията бързо измества корпоративните сливания и поглъщания по посока на световната вълна. Резултатите са позитивни, но в последно време се наблюдават и фалити в транснационални компании на САЩ.

  • Германия - Процесът на бизнес комбинации в тази страна е своеобразен, а в резултат на това вълните са по-различни:

  • 1900-1930 г. - активно формиране на картели (от 385 те стават 2500),
    плановата икономика след войната силно забавя сливанията и
    поглъщанията,

  • 1970-1990 г. - корпоративни сливания и поглъщания,

  • 1990-2000 г. - сбогом, корпоративна Германия(Тtayssen, Кгuрр, Dаimlеr Сhrisler).

Изводът е, че в Германия се прави неплавен преход от картели към корпорации и веднага се възприема световната вълна. Тя обаче не е съпроводена с фалити.

  • Великобритания - Протичащите тук вълни на сливания и поглъщания имат сходство с тези в САЩ:

  • 1900-1904г.-хоризонтални в пивоварната и текстилната промишленост;

  • 1925-1929г. - вертикални в отраслите на индустрията (ICI,UNILEVER)

  • 1960-1980 г. - активни конгломератни с намеса на държавата за разширяване на функциите на Монополната комисия, които по-късно стават основа за европейското антимонополно законодателство,

  • 1990-2001 г. - сливания и поглъщания в условията
    на глобализацията.

  • Швеция - Процесът на сливания и поглъщания е по-семпъл :хоризонтални, вертикални и световни бизнес комбинации.


2.3.Континенталните и времеви характеристики на сливанията и поглъщанията в Европа

На континента протичат две вълни:



  • 1980-1990 г. - първата вълна на междустранови конгломератни бизнес комбинации;

  • 1990-2000 г. - втората вълна на национални и междунационални корпоративни сливания и поглъщания в бизнеса. В края на XX и началото на XXI век корпоративна Европа направи крачка към третата вълна на трансконтинентални сливания и поглъщания, които са вече продукт не само на интернационализацията, но и на глобализацията в световната икономика. Катастрофални фалити не се наблюдават.

"Третата вълна" на сливания и поглъщания в Европа, като подстъп към вълната на световната глобализация, има ясни характеристики:

В нейните времеви граници се формира структурата на водещите браншови сливания и поглъщания - телекомуникации, автомобилна промишленост, финансови услуги. Тя бе по-късно усъвършенствана във времето на световната глобализация.

"Третата вълна" на европейските сливания и поглъщания донесе монополизацията в редица основни браншове –


  • - телекомуникациите (ВТ и АТ&Т, Оliveti Те1есоm Itаliа, Mannnesman и Vodafone Air Тоuсh)

  • - автомобилостроенето (General Моtors и Рiаt, Daimler Chrysler и Mitsubishi);

  • - фармацевтичният (Glахо Smith KlineqAstra Zeneka);

  • - финансовите услуги (КPMG, Deloitte&Touch, Arthur Anderson, Price Waterhouse).

Световната вълна на глобализационни сливания и поглъщания в началото на XXI век до голяма степен се държи все още върху скелета на мащабните бизнес комбинации в "третата европейска вълна". Водещата роля на Европа е безспорна. Тя ще остане в бъдеще.

Изводите от страновите, континенталните и времевите характеристики на сливанията и поглъщанията в границите на XX и началото на XXI век са безспорни:



Първо. Типични са националните вълни на сливанията и поглъщанията: хоризонтални, вертикални, конгломератни; в страните са обособени от 3-4 национални вълни. Те оказват влияние и на континенталните вълни в Европа.

Второ. Националните и континенталните вълни на сливания и поглъщания са подложени на въздействие от интернационализацията в икономиките и така се раждат: корпоративна Германия, Великобритания и корпоративна Европа,

Трето. Глобализацията в световната икономика, като предизвикателство на XXI век, обаче бързо казва: сбогом, корпоративна Германия, САЩ, сбогом корпоративна Европа и налага устойчив и безвъзвратен преход към световната вълна на сливанията и поглъщанията.

Следователно, в рамките на XX век протичат националните и континентални вълни, формира се третата вълна в Европа и стартира глобалната вълна на сливания и поглъщания. Двадесет и първият век, в който на преден план е изведена икономическата глобализация с нейните форми -стопанска, финансова, трудова, преки инвестиции и др., отприщи мащабните сливания и поглъщания между гиганти. Те вече са непредсказуеми! Те променят държавната, регионалната и световната политика към бизнеса.

Поуките от историческата тенденция на сливанията и поглъщанията през XX век, валидни и за новия XXI век са очевидни. Първата е, че мащабните бизнес комбинации променят и ще променят в дълбочина браншовете, като устои на националните и световната икономика. Съществено се променят пазарните позиции на транснационалните гиганти. Глобалните, междуконтинентални сливания и поглъщания ще властват през XXI век, а вътрешно континенталните и страновите ще са техен нюанс. С тази реалност вече следва да се съобразяват всички бизнес играчи. Втората пък е, че световната вълна на сливания и поглъщания в бизнеса вече налага дълбочинна промяна в регулиращата политика на държавите, регионите и световните институции към бизнеса и в частност към гигантските сливания и поглъщания. Третата поука се отнася до страните на Балканите. Глобализацията като световен процес не отмина потребността от обединяване на балканските икономики, търговия, железници, пътища, енергийна система и т.н. Това е естествено, защото регионалното измерение на световната интеграция е продукт на глобалния процес. Доказателства за това са сътрудничеството в рамките на Европа (ЕС), Северна Америка (НАФТА), Южна Америка (Меркосур), Скандинавия, Бенелюкс,Вишеградските страни 3 . Четвъртата поука се отнася до страните на Централна и Източна Европа. Сливанията и поглъщанията в този регион са забавени. В началото на 21 век те бележат видимо оживление. Глобализацията ще ускорява този процес.

Кои са видимите перспективи при сливанията и поглъщанията през XXI век?

Процесите на интернационализация и глобализация, съпроводени с концентрация на огромни по обем капитали, днес протичат в невиждани до момента мащаби. Международният пазар се превръща в сцена, на която непрекъснато излизат нови участници, нахлуват свежи капиталови ресурси, а бизнесът се превръща в основен императив и възможност за бъдещо развитие и просперитет. Сливанията и поглъщанията, като продукт и ускорител на Глобализацията също така преобразяват световната бизнес структура и пренареждат капиталовата конфигурация в браншовете.

Изгодите от мащабната глобализация на браншовете и пазарите са безспорни. Те чертаят нови бъдещи перспективи. Все повече, обаче, се увеличават противниците на Глобализацията, които считат, че изгодите от нея са определено едностранни. Техните основни аргументи, доказващи разрушителното въздействие на Глобализацията не мегат да бъдат отминати.

Първият е, че глобализацията води до едностранно прилагане на редица правила, а това елиминира възможността за равни изгоди. Вторият пък е, че в резултат на глобализацията на международните финансови пазари, финансовите потоци се движат свободно и се насочват натам, където възможностите за печалба са най-големи. Третият аргумент е, че ТНК, като продукт на глобализацията, смазват с мощта и нелоялните си методи националните стопански структури. Четвъртият е, че сливанията и поглъщанията при глобализацията, водят със себе си освобождаване на голяма част от персонала в новосъздадената компания и по този начин задълбочават социалното недоволство. Петият силен аргумент е, че виновна е не глобализацията, а това, че не всички страни имат възможността да се възползват в еднаква степен от нея, Така се забавя решението на един от основните проблеми, пред които е изправено човечеството днес -интеграцията на бедните страни в световната икономика. Проблеми дискутирани и на Световния икономически форум през 2002 г. в САЩ.

Въпреки нарастващия брой на противниците на процесите на глобализация, тенденцията на сливания и поглъщания не само, че не забавя своето развитие, а напротив, задълбочава се още по-силно и непреодолимо. Въвеждането на единна европейска валута, разширяването на единния европейски пазар и влошаването на икономическата конюнктура в глобален план дават тласък на рекордни по мащаби и стойност сливания и поглъщания в почти всички сфери на икономиката. Няма сектор, който да остава непокътнат от протичащите процеси на консолидация, както в Европа, така и в останалата част от съвременния бизнес свят - банковия и финансов сектор, фармацевтичната, телекомуникационната, металургичната, петролната, цигарената индустрия. Секторът на услугите също не остава незасегнат -консултантски, счетоводни, правни и застрахователни компании обединяват ресурсите си в непознати до момента мащаби.

Стремежът на големите индустриални гиганти към още по-голяма мощ, от една страна и желанието на по-малките фирми за оцеляване, от друга, неминуемо водят до огромни по размери и стойност корпоративни сливания и поглъщания. Освобождаването на капиталите засилва конкурентната борба в браншовете и пазарите, а това неизбежно резултира в мощни консолидационни вълни в световен мащаб. Капиталовата структура се изменя, инвестиционната мощ нараства, навлизат нови инвестиционни техники. Всичко това са атрибути на "третата вълна" от сливания и поглъщания, заливаща европейските икономики и водеща до преконфигуриране и монополизация на индустриите. В резултат на процесите на либерализация и дерегулация браншовете и пазарите подчертано се монополизират. Протичащите процеси на раздържавяване на собствеността в редица европейски икономики задължително засилват и ускоряват тази тенденция. Монополизацията набира сила в почти всички сектори на стопанствата на отделните държави. Тя води до създаването на един глобален пазар, доминиран и направляван от дейността на големите индустриални гиганти пазар, на който малките компании нямат шансове и се борят само за своето оцеляване.

На фона на европейската и световна практика процесите на сливания и поглъщания в България изглеждат незначителни. Въпреки това, голяма част от приключилите вече приватизационни сделки могат да се считат за продукт на бизнес комбинации. Този естествен ход ще продължи и при продажбата на редица стратегически за икономиката предприятия - тези от инфраструктурния сектор (телекомуникации, енергетика, пътища). Стремежът към успешната реализация на тези сделки и постигнатите до момента резултати налагат преосмисляне на голяма част от приватизационните планове и структури.

Слабата инвестиционна активност, породена от недотам благоприятната икономическа ситуация в страната, както и редицата пропуски в българското законодателство, третиращо тези проблеми, допълнително забавят развитието на консолидационните процеси в българската икономика. Основните проблеми, които ще стоят пред българските предприятия и през новия век са свързани с преструктурирането им, привличането на стратегически инвеститори, цялостното им преобразяване в синхрон с националните интереси по пътя на интегрирането на страната в европейските структури и световните стандарти.

В дългосрочна перспектива сливанията и поглъщанията ще бъдат успешни, ако се съблюдават вече утвърдени в практиката технологии, ако са обмислени стратегически и от двете страни по сделката. Това е необходимо, особено когато преобладават персонални или субективни мотиви, а те присъстват в почти всяка една сделка на сливане, поглъщане или стратегическо сътрудничество. След като проверката на персоналните, организаторските и професионалните предпоставки за извършване на дадено сливане или поглъщане е приключила успешно, сделката трябва да бъде извършена бързо, без излишна загуба на време. Това е наложително с цел избягване на негативните последствия от дългите преговори и загубата на значителни по обем финансови ресурси. По-нататък трябва да се осигури помощта на опитни специалисти и експерти в областта. За да се предпазят от сключването на неизгодна сделка, двете страни трябва да подхождат възможно най-разумно и професионално, като се ръководят от една предварително добре обмислена стратегическа концепция за бъдещата им интеграция. Спазването на всички тези изисквания и препоръки ще доведе до още по-успешна реализация на фирмените сливания и поглъщания и ще ги превърне в най-предпочитаната и ефективна форма за корпоративна експанзия и растеж.

В началото на новия век сливанията и поглъщанията в Европа и в световен план ще продължат да протичат със същия размах и сила Очакват се дори още по-мащабни и рекордни сделки както в, традиционните за процеса сфери -телекомуникационния, автомобилния и финансовия сектор, така и в голяма част от останалите браншове. Доказателство за това са най- големите сливания и поглъщания в началото на 2002 г.


Компания

Дата

Стойност (млрд.щ.д.)


Телиа и Сонера

24 март

6,46

ПанКанадиан енърджи и Алберта енърджи

27 януари

6,10

Нортроп Гръман и ТRW

22 февруари

6,00

Империал тобако груп и Риймтсма цигаретенфабрик

7 март


4,58

RWE Innogy

22 март

4,40

Какво би могло да спре този мащабен процес? Срив в пазара определено би довел до обезценка на валутата, в която се сключват сделкитеI и вероятно би направил оценките на участниците подчертано придирчиви. По-високите лихвени проценти също могат да затруднят сключването на сделките. Заплашително локално поведение към дадено враждебно поглъщане също би могло да доведе до застой в процеса. Тези спирачки на бизнес комбинациите са възможни и в определена степен реални. Въпреки това в момента, няма червени флагове и компаниите не спират да кроят своите бъдещи планове за конкурентна борба и надмощие. Сделките продължават да текат. Нюансът в последно време са фалитите на големи компании.


3. България в процеса на глобализация

Проблемите пред България в процеса на глобализация са твърде сложни. Външният ни дълг е твърде  голям. Той надхвърля БВП за година. България все още търси източници на финансиране от свободния капиталов пазар. Според нас включването на страната ни в Европейския съюз ще доведе още повече засилване влиянието на силните икономики и зависимостта ни от тях. Страната ни не може да изпълни все още критериите, изисквани от съюза.

Днес 20% от населението от населението в света ползва над 80% от благата. Сделките при сливане и поглъщане на компании са за повече от 3.4 трилиона долара. Това неминуемо води до съкращаване на работни места. Безработните в света са над 1 милиард души. Новите мегакомпании се ръководят от страни от центъра на световното стопанство и се управляват съобразно техните интереси. Това застрашава бившите социалистически страни включително нашата, където новозараждащото се производство се разрушава още в самото начало. В мегакомпаниите е концентрирана икономическа и политическа мощ. Посредством инвестициите си в по-слабо развитите страни създават класа, обслужваща техните цели и възпрепятстват естественото развитие на тези страни. Това се отнася и за България. Но дори и да се отчете и положителния ефект от чуждестранните инвестиции за кредитиране на националната ни икономика, то със плащанията по външния дълг се изнасят в посока на развитите страни повече капитали отколкото влизат в страната ни. В България успоредно с навлизането на чужди капитали голяма актуалност придобиват темите за корупцията и мръсните пари. Корупцията се развива там, където са неразвити пазарите или съществуват забранителни режими. Най-висока норма на печалба носят точно тези пазари, които са незаконни или се ограничават от държавата. В България също така има видимо разминаване между предлагане и търсене на даден продукт или услуга. Икономиката в сянка у нас е напълнила резерва с 1.05 милиарда марки – това е валутата от “неиндифицирани” източници, изкупена от БНБ през 1998 година. Сенчестата икономика през 1997 година заема между 30 до 40%  от БВП на нацията. Този процент значително се покачва през годините.

Преките чуждестранни инвестиции играят ключова роля в световното икономическо пространство. Те са една от основните предпоставки при прехода към пазарна икономика за мобилизиране на финансови ресурси, внедряване на съвременни форми на управление в предприятията, технологично обновление и активизиране на икономическия растеж. Привлечените чуждестранни инвестиции в България, включително чрез приватизация, са незначителни на фона на капиталовложенията насочени към Унгария, Чехия, Полша и останалите страни от Централна и Източна Европа. В страната ни проблемите, с които се сблъскват германските инвеститори са преди всички недостатъчната покупателна способност, бюрократичната и некомпетентна администрация, неясното законодателство, непредвидимата данъчна система, забавянето на приватизацията  и структурната реформа, недостаъчно развитата инфраструктура и други.   

Все още нашата икономическа среда не е достатъчно привлекателна за инициатива от чужбина. В българската икономика са слабо наложени пазарните принципи. Функциониращият у нас пазарен механизъм е относително неефективен. Загубите надвишават приходите, ползите. Не е приключен процеса на приватизация, а това е от значение за гъвкавостта на производствения сектор. С преминаването на собствеността на големи наши предприятия от държавния в частния сектор се очаква голяма част от загубите да намалеят и предприятията да реализират приходи, които да ги направят конкурентноспособни, както на нашия, така и на чуждите пазари.В икономически аспект България винаги е била свързана с друга държава, с някоя от Великите сили. Явна е зависимостта и от развитието и волята на другите държави. Много чужди интереси са се преплитали на българска територия, които не всякога са  съвпадали с националните ни интереси. До 1989 година икономиката на България беше пряко обвързана със СССР и СИВ. След прехода от планова към пазарна икономика страната ни се преориентира на Запад. За съжаление до момента не са  постигнати очакваните положителни резултати, по простата причина, че ние не сме конкурентно способни на развитите пазарни икономики. Единствено за сега България заема едно от първите места в интелектуално отношение. Но за съжаление през последните години се забелязва изтичане на интелектуалния ни потенциал към развитите страни поради влошеното икономическо състояние на държавата ни. Освен това безработицата сред младите хора е най-висока и бележи нарастване. 

В края на 20 век се забелязва намаляване значението на националните граници в световното пространство. Комуникациите на народите един към друг стават по-интензивни и глобалната интеграция се разглежда все по-често като всеобхватен процес. Настъпващите промени в едни или други страни оказват все по голямо влияние върху останалия свят. Това е една от основните причини международните организации и институции, както и отделните правителства, учени и медии да засилват вниманието си върху процеса на глобализация.



ИЗПОЛЗУВАНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ИНФОРМАЦИЯ

1. Данаилов Д.,Сливанията и поглъщанията в бизнеса: реалност и предизвикателство, »БОЛИД»,2002г.

2. Паси, С., Вървим към общ балкански дом, съвместна публикация на в-к "24 часа" и в-к "Капитал", 27.01.2001 г.

3. Интернет




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница