Глобална криза. Медии и масова психика



Дата14.03.2018
Размер170.8 Kb.
#62984
ТипАнализ
Университет за национално и световно стопанство




По Социология

Тема:

Глобална криза. Медии и масова психика

Изготвил: ………….

Проверил: Проф. Кръстьо Петков


Съдържание

Глобалната криза- събитие номер едно на годината...........................................................стр. 3

Как Глобалната криза сближава хората........стр.6

Масови медии, масово общество и масова психика...........................................................стр.8




  • Кога и как са възникнали масмедиите............................................стр.10

Влиянието на телевизичта върху хората..............................................................стр.15




  • Анализ на графики от социологически проучваня.................................................стр.18

Интернет за глобалната криза.......................стр.19

Използвани източници...................................стр.20


Глобалната криза - събитие номер едно на годината
По традиция през декември осведомителните агенции и медиите по цял свят определят най-важното международно събитие на изтичащата година. Обикновено това се прави с помощта на анкети на журналисти и допитвания до общественото мнение. Може обаче да се подходи и с помощта на сравнителния анализ.Както всеки лесно може да се досети, събитие номер едно на 2009 година е глобалната криза.Нека разгледаме нейните най-ключови особености и да видим как тя се нарежда в международните икономически и социални отношения.

Не може да се скрие, че


сегашната рецесия е най-голямото икономическо сътресение
от времето на голямата депресия, започнала през 1929 година и продължила през 30-те години на миналия век. Нещо повече, сега се отчита и признава, че с мащабите и разрушителните си последствия днешната глобална рецесия, която може да премине във фаза на депресия, е донякъде съпоставима с кризата от 30-те години. Нека внесем обаче едно важно уточнение - по време на Голямата депресия БВП на САЩ се е свил наполовина, а безработицата е надхвърлила една трета от работната ръка. Такива тежки поражения сега няма да се повторят - очаква се безработицата да достигне най-много 10 процента.

Причините за съществената разлика в основни линии са три.
На първо място, САЩ и другите съвременни капиталистически държави, за разлика от времето на голямата депресия, днес разполагат с мощни финансови, икономически и социално-политически механизми за противодействие.
На второ място, в съвременния глобализиран свят вече няма всеки сам да се спасява, а ще се предприемат мащабни координирани и синхронизирани действия със световен обхват. В тях ще вземат участие и големите незападни държави като Япония, Китай, Индия и Русия. Впрочем в Русия кризата започва да се разива крайно неблагоприятно на фона на резкия спад на цените на петрола и суровините. На трето място, вече сме свидетели на
завръщането на държавата като основен икономически играч
на пазара - нещо, което никак не се харесва на апологетите на неолиберализма. Както и да е, именно силната държава, с нейните финансови ресурси и икономически стимули, се оказва последната преграда пред икономическата катастрофа.
Има един особено важен момент, свързан със сегашната глобална рецесия. Ясно е, че рязко се свиват международните и вътрешните пазари, до голяма степен секват инвестициите, започва да спада индустриалното производство, страдат услугите и се покачва безработицата. Между другото само за ноември броят на безработните в САЩ нарасна с повече от половин милион души. Но още по-сериозният момент е следният: според прогнозите глобалната рецесия ще обхване 2009 година, но за съжаление може да продължи и значително по-дълго.
Съществен въпрос по наше мнение е дали пазарните фундаменталисти с тяхната вяра в безконтролния свободен пазар ще претърпят генерално поражение. И дали в резултат на свирепата рецесия светът, включително определени български среди, ще се отърсят от перверзната логика, че кризите били полезни, защото загивали неефективните и оцелявали само най-жизнеспособните.
Глобалната криза в една или друга степен ще окаже своето въздействие и върху външната политика и международните отношения. Преди всичко ще настъпят определени размествания в топлистата на водещите световни сили. За САЩ с голяма степен на достоверност може да се предположи, че оставайки номер едно като икономическа и военна сила, Америка ще изгуби част от своята международна тежест и едва ли вече ще бъде моделната и еталонна държава.
На свой ред Евросъюзът, който не успя да реагира на кризата като хомогенно и кохерентно обединение, по всяка вероятност ще позагуби досегашната си интеграционна динамика и вероятно за няколко години ще изпадне в състояние на застой - икономически и политически. С други думи, европейската мечта, както впрочем и американската, донякъде ще помръкнат.
В резултат на кризата Русия, от своя страна, няма да може през идните няколко години да се радва на захранвания от петродоларите възход, на който се радваше близо цяло десетилетие. Много вероятно е също така кризата да предизвика размествания и в московския политически връх.

Как Глобалната криза сближава хората ?
Глобалната икономическа криза, предизвикана от израждането на “капитализма без граници”, все по-често кара хората да спрат и да се замислят над въпроса кои всъщност са истинските ценности в обществото. Затова не са изненадващи последните данни от агенциите за маркетинг, че хората харчат все по-малко пари за луксозни стоки, като предпочитат да се върнат към традиционните ценности и да обърнат гръб на бясната надпревара за печалби.

Откритият наскоро в Лондон търговски център “Уестфийлд” предлага на купувачите само най-добрите и най-луксозни продукти с марките “Луи Вюитон”, “Прада”, “Тифани” и “Гучи”. Но ако се вярва на предвижданията на икономическите анализатори, това няма да трае дълго. В ситуация, когато е все по-трудно да се получи кредит за каквато и да е цел, особено за покупка на жилище, и когато армията от безработни както в САЩ, така и в Европейския съюз и Япония, все повече нараства, добрата реклама вече няма да е достатъчна да убеди потребителите да харчат пари, които всъщност нямат. “В тежки времена не е на мода да се харчат прекалено много пари, това е просто проява на лош вкус”, заявява Рори Садърленд, заместник-председател на рекламна агенция “Огилви”, като добавя, че “на мода” ще дойде строгият лютерански минималистичен стил.


Брокерът Скот Дейвид казва, че в това кризисно време дори хората, които все още могат да си позволят малко лукс, размислят два пъти, преди да решат да си развържат кесията. “Днес рядко ще попаднете на някой, който кара ново “Порше”. Това би се сметнало за лош вкус, защото никой не иска да бъде възприеман като наглец, който се смее в лицето на другите”, обяснява той.
След няколко години растеж на потреблението на луксозни стоки през тази година се очаква спад поне с един процент, а догодина със седем на сто, предвиждат специалисти от консултантската фирма “Бейн”. Продажбите на “Порше” в САЩ са намалели през септември с 58 на сто в сравнение с продажбите през септември миналата година, докато продажбите на автомобили като цяло са намалели с 22 на сто, посочва агенция “Ауто дейта”.
Банковият служител Патрик, който се занимава с капитални инвестиции и който помоли да не споменаваме фамилията му, казва, че през последните месеци е променил начина си на живот и в работата, и у дома. “Сега отивам по-късно на работа и се връщам вкъщи по-рано. Миналата седмица даже водих сина си на училище, което по-рано никога не ми се е случвало”, казва той. И добавя, че нещо подобно се случва и с колегите му от фирмата.
Специалистите обясняват, че това става отчасти защото работодателите вече не са в състояние да дават на служителите щедри бонуси, а отчасти и поради факта, че в кризисни ситуации хората винаги се обръщат към семейството си и към хуманитарна дейност. Според лорд Ричард Харис, член на Камарата на лордовете в британския парламент, бивш епископ от англиканската църква, сега, след десетилетия необуздано потребление, хората стават по-сериозни и по-скромни. Това вероятно ще бъде причина най-популярният подарък за Коледа тази година да бъдат колективни игри като “Монополи” - защото хората ще предпочетат по-евтиния вариант.
Изследователят от Бизнесуниверситета в Сидни Ник Уилс-Джонсън обяснява, че кризисните времена винаги водят до обръщане към семейството, нарастване на човеколюбието и връщане към духовните ценности. Така е било и през миналия век. Непосредствено след 80-те себични и разюздани години, изобразени във филма “Уолстрийт” на Оливър Стоун, последваха 90-те - десетилетие на глобална рецесия, наричани “угрижените деветдесет”. Тон им даде призивът на Джордж Буш-старши към американците да се превърнат в “по-чувствителна и нежна нация”.
Масови медии, масово общество и масова психика
Според статистическите данни около 98% от българските домакинства разполагат с телевизионнен приемник, а вероятно тези, които имат повече от един телевизор не е малък. Всяко второ домакинство е абонат на кабелен оператор, а 22% от домакинствата разполагат и с персонален компютър. Няма данни за радиоапаратите, но предполагам, че процентът се доближава до 100%. Изборът от ежедневници, седмичници и други периодични печатни издания е огромен, общите им тиражи се измерват в стотици хиляди. Казано накратко – българските граждани от почти всички социални групи разполагат с широк достъп до разнообразни по вид, тематичен обхват и формат средства за масова информация. Същото, естествено в по-голяма степен, важи и за гражданите на европейските страните и САЩ. Нещо повече – те буквално са преследвани и засипвани с медийни съобщения. Медиите са се превърнали отдавна в неразделна част от нашия живот и култура. Нещо повече – ние сме станали до голяма степен зависими от медиите (от тяхното действие или бездействие) при формирането и изразяването на нашите идеи, схващания и възгледи за света, за нашите забавления и образование, дори и за това да определим кои сме ние като социална, културна или религиозна идентичност. Телевизията в частност промени структурата на нашите интереси - нещата, за които мислим и се вълнуваме. Тя промени и характера на нашите символи - нещата, с които мислим и представяме нашите идеи. Медиата промени до голяма степен и природата на общността: мястото, където се раждат и обсъждат идеи и решения.Всички тези факти неминуемо пораждат и множество въпроси:

Какво точно означават понятията „масови медии” и „масово общество”? По какъв начин те формират масовата (господстващата) психика ?

Кой на кого влияе и кой определя дневния ред – масмедиите (и съответно разпространяваната от тях масовата психика) на масовото общество или обратното?

Като носители на често пъти огромен ресурс за влияние и корпоративни интереси кой управлява медиите и какви интереси обслужва? Къде е балансът при комерсиалните (в действителност повечето) медии между реализирането на печалби и обществения интерес?

Като основен обществен коректив и едно от най-разпространените средства за информация, но и за забавление и образование, защитават ли масмедиите нашите права, отразяват ли обективно и балансирано реалността и в какво ни възпитават? Или създават паралелна реалност, различна от действителната? Какви внушения прокарват, кои явления и тенденции акцентират и кои завоалират?Не се ли получава така, че средството изпреварва съобщението? Технологиите се развиват с главоломна бързина за разлика от съдържанието, което те пренасят.

Естествено, въпросите са много и могат да продължат почти до безкрайност, а и надали всеки един от тях има точен и еднозначен отговор. Ще се опитам да отговоря накратко на въпроса кога и как са възникнали масмедиите, както и ще се спра на няколко по-общи тенденции, които ми се струват интересни и актуални.



Кога и как са възникнали масмедиите:
Едно от най-кратките и широко известни определения за масмедии е средства за публична комуникация (вестници, списания, радио, телевизия, кино и интернет, но вече и билбордове, електронни игри и други комуникационни канали), които имат възможностите да достигат до големи аудитории. Терминът възниква през 30те години на миналия век с възхода на радиомрежите с национален обхват и на увеличаването на тиражите на вестниците и списанията. Някои анализатори смятат, че аудиториите на масмедиите довеждат до формиране на масово общество с определени отличителни черти – висока степен на индивидуализъм и социална атомизация, както и все по-осезаема липса на социални контакти, увеличаване на консуматорските нагласи и непрестанно търсене на нови усещания и преживявания. Тези характеристики на масовото общество го правят все по-податливо на влиянието на определени похвати на масмедиите като реклами и пропаганда. През 30те години на 20 век масовото общество често се дефинира и като лесно за манипулиране от страна на политическия елит. Тогава започва да се говори и за връзка между обществените състояния, породили „масовия човек”, и възхода на тоталитарните и политическите движения.

Една от интересните критики на масовото общество от това време, която продължава да се развива и впоследствие, е критиката на „културата като индустрия” и тя принадлежи на Франкфуртската школа. Според нея в обществото медиите са тези, които определят начините за осмисляне или съответно за неосмисляне на света. Тази школа защитава тезата, че именно масмедиите са завзели и променили света на традиционната висока или буржоазна култура, като са я направили достъпна за сметка на лишаването й от „аурата” на нейната различност.

Характерно за масовото общество е господството на този тип хора, определяни като „ръководени от другия”, които се съобразяват с очакванята на другите, за да постигнат сцепление и подчинение вътре в обществото.

Други определения, някои от които отречени впоследствие, за масовото общество са постиндустриално, постмодерно, общество на образите, информационно и глобално. Но каквито и други определения да дадем на масовото общество, на неговите медии и културата, която те създават, съществуват няколко отличителни тендеции и характеристики в тяхното взаимодействие. Те не се подредени по някакъв признак, както и не претендират за изчерпателност. Често съществува „празнота” или институционална пропаст между подателя на съобщението и неговия получател. Създателите на медийните съобщения (т.е. подателите – радиостанции, телевизии, вестници) често пъти не разполагат с ясна обратна връзка с техните аудитории. Журналистите трябва да си представят имагинерни, генерализирани и стереотипизирани публики. Те трябва да предполагат какво, как и кога харесват получателите на техните съобщения. Така до определена степен масмедийната култура се превръща в еднопосочна комуникация.

- Свързан с горния проблем е и още един – масмедиите са създадени и функционират посредством съвсем малък брой хора (собственици, редактори, водещи, продуценти и т.н.) в сравнение с броя на хората, получаващи медийните съобщения. По природа масовите медии (вестници, радио и телевизия) овластяват и дават възможност за пълноценна изява на сравнително малък на брой хора, но не предоставят възможност за участие на огромното мнозинство. Изключение правят някои алтернативни радиостанции и уеб базирани медии (В това отношение интернет блоговете предоставят сравнително прост и евтин начин за предаване на съобщения от много на брой хора до също голям брой потребители на информация, но пък при тях проблем е достоверността на информацията и често качеството на продукта).
- Демократичната цензура: Класическата форма на цензурата такава, каквато я познаваме от тоталитарните системи, не съществува в демократичните общества. Налице е обаче ново явление – демократичната цензура. Ние биваме цензурирани не с факта, че ни се отнема правото на достъп и избор на източника на информация, а с изкривеното или селективното поднасяне на такава, както и поради това, че сме изправени пред огромен поток от информация и интерпретации. Изправяйки се пред такива огромни масиви от най-различни информации, човек постепенно губи възможността и желанието да се информира и да се задълбочи в търсене на цялостния образ.

- Вследствие на електронната революция се размиват разликите между класическите печатни и аудиовизуални медии. Почти всеки вестник, телевизия или радио поддържа интернет страница, в която пък има реклама на печатното издание. Често пъти в интернет страниците на телевизиите и радиостанциите може да се гледат или слушат избрани техни предавания. Друг пример е как все повече вестници се продават заедно с компакт дискове, съдържащи филми или музика. Всичко това неизменно води и до промени в предоставяния информационен и културен продукт.

- Посредством съвременните технологии за бърз пренос и достъп до информация голяма част от събитията с локален характер придобива глобални измерения и известност (например природни бедствия или политически протести). Същевреммено, се наблюдава и обратният процес на „одомашняване” на информацията – събития, случили се на десетки хиляди километри „идват” в нашия дом.

- Въпреки, че дават големи възможности за социализация и чувство на принадлежност към различни общности масмедиите водят и до алиенизация на обществото (за да науча например последните новини аз не трябва да ходя на площада и да чакам глашатая или да слушам в кафенето единственото радио в по-малък град). Част от този процес е например фактът, че все по-голяма част от развлеченията са концентрирани вкъщи (киноиндустрията и все по-голямото разпространение на DVD устройствата са пример в тази посока). Не мисля, че големите търговски центрове от типа „mall”, където са съсредоточени множество киносалони и книжарници водят до по-голямо общуване между хората.

- Съвременното масово общество е все повече антиуниверсално и относително. То е скептично настроено и опровергава всяка система (било то политическа идеология, научни истини, обобщаваща теория или религиозно учение), която претендира да обоснове закономерностите в света (това с особена сила важи за религиозните учения). Вместо единната и абсолютна Истина, тук се появява някаква множественост и фрагментираност на относителните, частни „истини”, които са призвани към мирно съвместно съществуване и приспособяване в рамките на плуралистичното пространство. Всичко е позволено (е, стига да е политически коректно!), всичко е вярно. Плурализмът се превръща в едва ли не диктатура в съвременното общество и в частност в масовите медии.

- Повечето съвременни масмедии предпочитат еклектиката, която насажда принципно несериозно, игрово или иронично отношение към духовните и културни ценности. Като пример в това отношение може да послужи фактът, че в един от най-тиражните всекидневници кротко съжителстват често сериозни анализи и интервюта, статии на социална тематика, призив за дарителска кампания, голо момиче на предпоследната страница (и по-облечено на последната, което представя прогнозата за времето). В същия (а и в други) ежедневници личности от областта на шоу бизнеса или спорта дават стратегически насоки за развитието на държавата, както, естествено, и обратното.

- Все по-често телевизията представя политическия живот, събития и тенденции под формата на забавление, поставяйки под въпрос самия смисъл на политическото. Задълбоченият политически дебат по същество е заменен от шоу програми от типа „Х печели – У губи”.

- Масмедиите обръщат все по-голямо внимание на показването на актове на насилие и отразяване на престъпления, нещастни случаи, бедствия и въоръжени конфликти, като това често пъти е придружено с незачитане на човешките чувства и скръбта на хората. Обикновените и хармонични човешки отношения не са интересни, нормалността също. Когато темата са човешките отношения е важно предимно „кой” и „какво”, а не „защо”.

- Новинарските емисии също често се представят под формата на развлечение, а не като информация или с образователна цел. Новините, особено по телевизията, се представят без ясен контекст и бекграунд. Често те са откъслечни, понякога драматизирани. Отразявят се последните събития, но без обяснение за това какво е довело до тях, за техните причини.

- Множеството рекламни послания създават една изкривена реалност и подмяна на ценностите – „да бъдеш” се замества от „да имаш”, достойнството и личните качества на човека се оценяват по способността му да бъде потребител. Притежаваните вещи обещават „наслада”, „нов живот, „ново усещане”, „съвършенство”...

Естествено, не бива да обрисуваме масмедиите предимно в черни краски. В крайна сметка те са основният ни източник на информация за нас и за другите, средство за научаване и размяна на идеи, за разбиране и приобщаване към света. Често и за неговата промяна. Нерядко, вследствие на журналистически разследвания са разкривани политически и финансови злоупотеби. „Четвъртата власт” е инструмент за идентифициране и отстраняване на грешките на останалите три. Благодарание на медиите придобиват публичност различни дарителски кампании, граждански и обществени инициативи, а голям брой хора, които иначе не биха имали подобна възможност, научават и имат досег с определени постижения на културата и изкуствата.

И сякаяш заслепени от цялата тази лъскавост и разкош, от цялата тази информация, забравчме,че медиите- това сме ние и нашето общество.




Влиянието на телевизията върху хората
Ние живеем с медиите и чрез тях. Няколко години след своята поява‚ телевизията се е превърнала в културен епицентър на нашите общества. Това е така, защото комуникацията е решаващият фактор, определящ културата. Тъй като културата е опосредствана и въплътена чрез комуникацията, промяната на технологиите и способите за комуникация, води до промяна в културните параметри на едно общество. В процеса на своето развитие и утвърждаване‚ телевизията е генерирала фундаментални промени във вече изградените системи от норми‚ вярвания и ценности на хората.

Въпреки своето съвсем кратко съществуване на фона на хилядолетната  човешка история в сравнение с другите начини на комуникация‚ много бързо след своята поява‚ телевизията се е превърнала в комуникационен център на нашите общества‚ при което обаче не е допълнила само нещо ново към съществуващото статукво‚ а изцяло е променила всичко‚ преинтерпретирала е света‚ в който живеем с помощта на своите специфични технически характеристики. С течение на времето‚ телевизията престава да бъде само източник на информация и забавление‚ тя се превръща в много повече от това.

Новите информационни и комуникационни технологии са носители на безспорни предимства и перспективи за развитие. Но се проявяват и са възможни също негативни тенденции, които излизат или могат да излязат от сферата на виртуалното и да се превърнат в реална заплаха за социалната интеграция и за социалното развитие.

Казват, че 21 – ви век ще бъде век на информацията и комуникацията. А Най – мощното средство за разпространение на информация, в момента, е телевизията. Тя е нашето всекидневие, тя е нещо, без което не можем. Телевизията ни дава възможност да общуваме със света, да станем част от него, да се докоснем до събитията и фактите, случващи се далеч от нас.

А в това време на бурни превратности на народни съдби, на бързо развиващите се световни събития ние вече без телевизия не можем. Тя е живата връзка между събитията и нас – зрителите, между новините и гражданите. Тя в огромна степен се превръща и в манипулатор на нашите разбираня и мнения. Купищата информация която ни предоставя ежедневно, поднесени по възможно най-манипулативен и убедителен начин, се настаняват в общественото съзнание и изграждат общественото мнение.

Глобалната криза е събитие, за което информация се получава чрез телевизионните медии, вестниците, радиата...Това е изключително динамично събитие, което е от особено значение за финансовото и икономическото развитие

както на отделните домакинства, така и на световните пазари. То привлича пред телевизорите милиони граждани, интересуващи се от развитието на световните проблеми, които биха рефлектирали на самите тях.

Със следните графики,направени към анкета от януари 2009 година, се проследява и отличава значението на телевизията за съвременното общество и мястото, което тя заема на информацинната сцена:




Графика №1





Г
рафика №2

Графика №3



Анализ на резултатите, получени от графиките

Преобладаващата част от анкетираните ( 60% ) отделят средно над 4 часа на ден за гледане на телевизия. 30% - гледат телевизия от 2 до 4 часа и най – малък е процентът на хората, които гледат телевизия по – малко от 2 часа на ден. Опцията “ не гледам телевизия” не е посочена от респондентите.(Графика №1)

Преобладаващ критерии за обществено полезна телевизия е-да отразява коректно потребностите на обществото.(Графика №2)

Публицистичните предаваня и новинарските емисии са сред най-предпочитаните предаваня при анкетираните между 20-35 годишна възраст.(Графика №3)

Телевизията може да пропагандира, да провокира, да манипулира общественото мнение,но статистиката показва, че без нея очите на съвременното общество са затворени и погледът му към световните и масови проблеми и интереси е значително по-ограничен.

Интернет за Глобалната криза

Интернет е едно от най-използваните средства за масова информация, в което се набюдават разнообразни, красноречиви и провокативни мнения, статии и коментари за Глобалната криза.Влизайки в Google и изписвайки термина „Глобална криза”(за да продължа нататък статията си, трябва да се има в предвид, че данните са за търсенията в търсачката Google - най-популярния сайт в България, потреблението на интернет в България почти се е удвоило за периода 2004-2008 г., броят на потребителите в България към момента се изчислява на около 3 млн. души - доста представителна цифра за населението на страната, особено за активното такова), на екрана се появяват около 2 360 000 публикации като резултат от търсенето.Всички те са статии, проучваня и форуми с различни нагласи, настроения и мнения за кризата.В това отношение интернет се явява един от най-надеждните източници на информация, тъй като:



  1. той не обслужва нито една политическа формация, като по този начин да манипулира общественото мнение в полза на едни или други интереси;

  2. интернет е достъпен за огромна аудитория, като не служи само за доставяне на информация, но и дава възможност на всеки свободно да изрази мнения и предпочитания;

  3. по този начин в интернет се наблюдават разнообразни гледни точки, като от това доколко са способни да убедят читателя си, те са защитавани от различна аудитория.


Използвани източници:


  • Василева, М. Съвременни теории в изучаване на масмедиите, статия в сборника „Медиите във Великобритания и САЩ”, София, „Полис”, 2000

  • Илиева, В., Властта на медиите и медиите на властта, Електронно издание „Свобода за всеки”

  • Интернет




Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница