Глобални проблеми-преодоляване и перспективи на екологичния проблем

серж. Елена Стоянова Терзиева*

*НВУ “Васил Левски” – Велико Търново, 5007, Велико Търново,България, бул.България №76

Резюме: Обществото в 21 век е изправено пред редица глобални проблеми, като световния мир, екологичния проблем, енергиен, демографски, усвояването богатствата на световния океан. Тези проблеми съществуват и се развиват в тясна връзка един от друг. Научно-техническия прогрес се превръща в оръжие за унищожаване на природата, а от там и на нейните обитатели. В глобален аспект трябва да се обърне внимание на екологичния начин на живот, на ефективното използване на природни ресурси и търсене на алтернативни (възобновими) такива.

Ключови думи: екологична катастрофа,световен мир, глобален проблем

Всяко историческо време има своите съдбоносни проблеми. Днешните са глобални и засягат пряко цялото човечество, цялата цивилизация.

На първо място стои заплахата за световния мир. Първостепенното значение на мира не се определя от субективни критерии, а от реалната заплаха за живота на човечеството, за просъществуването на цивилизацията, на планетата. Научно-техническото развитие, което се характеризира с все по-динамични темпове, даде възможност в материалното производство да бъдат впрегнати всички компоненти на биосферата, а времето за практическото реализиране на научните открития да се сведе в някои авангардни области до половин или една година.

Редица научно-технически постижения се превръщат бързо, пречупени през социалната логика на едната или другата обществена система, в оръжия за унищожение на живота, на природата. Воденето на война със съвременни ядрени средства и други оръжия ще доведе до тотално унищожение на жизнената среда, което означава на практика екологическа катастрофа, необратимо нарушаване на екологическото равновесие в глобален мащаб или, с други думи — смърт за всичко живо на планетата. Именно потенциалната екологическа гибел на земята прави ядрената война абсурд, а мира — социална и дори природна необходимост.

Осигуряването на световния мир като върховна и жизненоважна човешка потребност е условие за разрешаване на другите глобални проблеми:

— екологичният проблем — реално следствие от взаимодействието между обществото и природата; той е израз на противоречивия характер на това взаимодействие, обект на научен анализ и изследване, индикатор на спешни практически решения, породени от неблагоприятната днес взаимозависимост между материалната производствена дейност на човека и неговата жизнена среда, между потребности и обективни възможности за тяхното задоволяване;

— енергийният проблем — необходимост от мощен енергиен поток с неизчерпаеми практически параметри, за да гарантира по-нататъшното развитие на цивилизацията (едно-временно екологичен и икономически);

— демографското развитие и прехраната на човечеството — релация, водеща преди всичко до контрол върху раждаемостта и паралелно екстензивно биотехнологическо развитие на селското стопанство;

— усвояване богатствата на световния океан и др. .

Глобалните проблеми не са изолирани един от друг, между тях съществува сложна взаимозависимост. Осигуряването на световния мир или преодоляването на надпреварата във въоръжаването означава пренасочване на духовния и физическия потенциал на човека към решаване на други важни проблеми, които от екологичен аспект не са по-малка заплаха за бъдещето на цивилизацията.

Енергийните запаси намаляват и отникъде не постъпват необходимите средства за бързото практическо решаване на проблема за енергийното осигуряване на понататъшното развитие на цивилизацията.

Във времето на фантастични и епохални открития на науката, на техническите чудеса стотици милиони хора в света гладуват, всяка година десетки милиони умират от глад, милиони и милиони никога няма да живеят „човешки". Причините са много и различни. Две от тях обаче са най-общи и най-значими: общественият строй и вътрешно присъщата противоречивост на научно-техническото развитие.

Материализирането на научните открития под формата на техники и технологии — ако са добри от икономическа гледна точка, могат да страдат от екологическа неадекватност, ако са природосъобразни, възможно е да бъдат ниско ефективни или скъпи и т. н. Но степента на несъвършенство на едно или друго техническо решение не зависи единствено от обективната възможност за максимална икономическа или екологическа ефективност на позната закономерност, а от обективния стремеж и интерес на обществено-икономическата формация. Социалните предимства (или недостатъци) на определен строй са онзи решаващ фактор, който дава гаранции за максимално намаляване на отрицателните последствия за човечеството от неговата материално-производствена дейност и за по-нататъшно прогресивно развитие на цивилизацията в хармония с естествената природна среда на планетата.

Младежта в капиталистическите страни е тази, която изпитва върху себе си цялата тежест на безработицата, безпътицата, обезсмисляното на смисъла на човешкото съществувание но тя е и сила, която може да промени хода на събитията. Хората трябва да се обединят за борба срещу заплахата за живот, за мирен, смислен про­грес на науката и техниката.

Нарушаването на биосферните процеси е неиз­бежна част от еволюционните процеси, проявление на материалните превръщания. „Привнесените" еколо­гични кризи и възможностите на човека да из­меня трайно и необратимо екологичното равнове­сие в природата вследствие на материалното про­изводство застрашава лавинообразно съществуването на цивилизацията, на планетата, на живота изобщо.

Днес за отношението об­щество — природа е необходимо целенасочено, социално управ­ление на екологичните процеси и възпроизвод­ството на природата, целенасочена селекция на цялата природа — неща, свързани с обществените цели на съответната, исторически достигната обществено-икономическа формация.

За това са необходими усилията на целокупния човешки интелект и на хилядолетния човешки опит, защото в природата „отделното движение се стреми към

Системата общество — природа е значително по-сложна и многообразна от описаната химическа.

Еколо­гичното равновесие не е статично и вечно състоя­ние, то е динамичен процес, непрекъснато изме­нящ се, качествено различен при различни кон­кретни условия. Колкото по-добре познаваме фак­торите на равновесие на частната система, т. е. колкото по-добре познаваме проявлението на вся­ко отделно природно и социално явление, толкова по-съвършено (оптимално) съзнателно ще управ­ляваме глобалното взаимодействие общество — природа.

С развитието на цивилизацията неограничените ресурси се използуват в непосредствената произ­водствена дейност за задоволяване на човешките потребности от облекло, жилища, в транспорта, в изкуството и т. н. „Входът" на биосферата се на­товарва допълнително, за да може да се осъще­стви естественият кръговрат.

На „изхода" до съществуването на човека по правило са се отделяли само такива продукти и в такова количество, които е било възможно да се усвоят и преработят от естествените природни си­ли. Днес след усъвършенствуването на технологи­ческите и технически възможности за синтезиране на изкуствени материали, като производството на пластмаси например, се утежнява усвояването им 01 биосферата, защото както количеството, така п съставът на отпадъците не позволяват прера­ботката им от наличните деструктуриращи бактерии.

Следователно на „входа" на биосферния цикъл съществува все по-ясно изразен недостиг на ве­щества, а на „изхода" се натрупват Ъ» все по-голя-ма скорост свръх количества отпадъци, по-голяма-та част от които не могат да бъдат преработени от природата. Това състояние характеризираме ка­то екологическа криза в тесния смисъл на думата.

Глобалният характер на някои отрицателни проявления на научно-техническата революция (ускорено изчерпване на минерални ресурси и на­трупване на трудно усвоими отпадъци) прави не­обходимо и търсенето на глобално решение за из­ход от екологическата криза. Природата сега, чрез формиралите се в хода на еволюцията меха­низми, не е в състояние в задоволителна степен v срокове да възстановява нарушеното екологично равновесие. Освен това човечеството, за да про­дължи да съществува, трябва да продължи да произвежда, да използува природата и да я видо­изменя. Налага се възпроизводство на иззетото и управлявана селекция на цялата биосфера.

Има два типа екологични кризи — обективни, в природата те не са рядкост, и субективни — из­куствено предизвикани от При преработката на петрола и при изгаряне на бензина в автомобилите се отделят въглеро­ден окис, въглероден двуокис, азотни и серни оки­си, олово и др., които с течение на времето стават постоянна съставна част на атмосферата. Хими­ческата промишленост произвежда огромни коли­чества хербициди (съвременното селско стопан­ство все още не може да мине без тях) и пести­циди (някои от които са превъзходни бойни отров­ни вещества). Те трайно навлизат в подпочвените води, унищожават наред с вредителите и редица полезни животински видове, без които естествена­та екосистема изпада в състояние на криза. Горите с растящи темпове се изсичат (около /з от световните гори безвъзвратно са изсе­чени), върху огромни площи от Световния океана „плуват" петролни петна и други вредни вещества, непозволяващи фотосинтезата на фитопланктона. Смята се, че след около 150 години количеството на кислорода във въздуха ще намалее от 23,3 про­цента на около 17 — а това е вече състояние, кри­тично за живота.

Трагично е положението и с водните ресурси. Топлинното замърсяване на водите (предимно от промишлените предприятия, ядрените централи и др.) видоизменя съществено фауната. Питейна­та вода е с изключително влошени показатели. м. Безвъзвратното загубване на питейната вода поради химическото й свързване и изпарение нараства и днес е около 4—5 процента годишно .Ако сегашните темпове на използване продължат, то през 2230 г всички налични днес водни ресур­си на земята ще изчезнат. Много от посочените показатели на замърсители на атмосферата, во­дите, почвата, океана и т .н .са обект на постоянно изследване с цел навреме да се вземат мерки за преодоляване на кризисните ситуации .Но, от друга страна, именно по тези показатели може да се съди колко опасна е изкуствено предизвиканата чрез средствата за масово поражение екологическа криза. Така например повишаването на количеството на въглероден двуокис вследствие ядрени взривове води до резки климатични изменения в смисъла на „парниковия ефект".

Азотните н серни окиси са основа на киселин­ните дъждове ~ най-големият враг на горите. От­лагането на сулфиди, нитрати, фосфати в езерата води до биологично „атрофиране" на водите. Те­зи соли са изключително токсични за човека, ув­реждат дихателните пътища, причина са за раз лични форми ракови заболявания, които лавино образно нарастват . Тенденцията е изклю­чително обезпокояваща — замърсяването расте, а продуктивността на почвата спада.

Изходът; Макар и осъзнат, все още като че ли не се „поема" от човечеството. В селското стопанство трябва да се прилагат биологичните средства за борба с вредителите, да не се използуват изкуствени торове, да се произведат растителни видове, които да усвояват направо азота от въздуха да се селекционират високопродуктивни животински породи: с две думи, широко да се крачи по пътя на биотехнологиите.

Промишлеността да осигури преработката на отпадъчните продукти. Да се премине към „чисти" източници на енергия (слънчева, геотермална, термоядрена и др.), да се търсят нови технологии, отговарящи на принципа за икономичност и екологичност едновременно. Окончателното решение на екологичния проблем обаче се налага да се търси не в пречиствателни съоръжения, а пре­ди всичко в намиране на начини за включване на отпадъците в естествения кръговрат на природата, в имитация на биосферния цикъл от производство­то и в цялостна селекция на природата.