Глобалното затопляне



страница1/3
Дата26.06.2022
Размер87.5 Kb.
#114707
  1   2   3
globalnoto-zatoplyane

ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ
Към по-добро качество на живот и устойчива околна среда


2011 – 2050 г.
София
2011г.
Съдържание


  1. Глобалното затопляне – същност и характеристика.



  1. Причини за глобалното затопляне – антропогенният фактор или фактори извън властта на човека.



  1. Очаквани резултати или какво е бъдещето на планетата Земя.



  1. Методи и стратегии за предотвратяване на глобалното затопляне.



  1. Начини за предотвратяване на глобалното затопляне



  1. Oценка и финансово осигуряване на целите



  1. Основни средства от държавния бюджет, които ще бъдат използвани за изпълнение на стратегията, постигане на целите и предотвратяване на глобалното затопляне.



Глобално затопляне представлява повишаване на средната температура на атмосферата и световния океан на Земята, което се наблюдава от 1950 година насам. Често като синоним на глобалното затопляне се използва изменението на климата.За периода 1906-2005 е установено повишаване на средната глобална температура в близост до земната повърхност средно с (0,74 ± 0,18)°C. Основната причина за наблюдаваното през последните 150 години глобално затопляне е повишеното съдържание на парникови газове като въглероден диоксид (CO2), диазотен оксид (N2O) и метан (CH4) в атмосферата, дължащо се на изсичането на огромен брой гори за различните видове индустрии, както и на фреони, чиято употреба вследствие на международни споразумения е намалена значително. Ускореният "парников ефект", предизвикан от тези газове, води до затопляне на повърхността на Земята и долната част на атмосферата. Картината допълнително се усложнява от наличието на външни фактори, които не са част от земната климатична система, но влияят върху нея, като слънчевата активност и вулканичната дейност. Парниковият ефект е процес, при който инфрачервеното излъчване от земната повърхност се задържа в атмосферата благодарение на някои газове в нея. Човешката дейност води до увеличаване на концентрацията на тези газове в атмосферата като по този начин засилва ефекта на нагряване на ниските ѝ слоеве. Под слънчева активност се разбират измененията на количеството слънчева радиация под формата на енергия. Някои от тези промени в активността са периодични, като например 11-годишният цикъл на слънчевите петна, но други промени не следват никаква закономерност. Към природните източници, допринасящи за затоплянето спадат изригванията на вулканите и изветряването на варовиковите скали. Изветряването на варовиковите скали е бавен процес и отнема десетки столетия. Изригването на вулканите от друга страна е бърз, често непредсказуем и хаотичен процес, като при едно изригване на голям вулкан за няколко дни в атмосферата се изхвърля повече газове, отколкото може да създаде цялата човешка дейност за няколко месеца. Въпреки че не винаги наблюдаваните ефекти могат да се свържат стопроцентово с глобалното затопляне, съществува голяма вероятност за връзка между тях, потвърдена и от сложните компютърни модели, които учените използват, за да правят прогнози. Повишаването на температурата може да доведе от своя страна до други промени, като отдръпване на ледниците, повишаване нивото на световния океан и промени в количественото и географското разпределение на валежите. Като следствие от това вторичните ефекти са повишаване броя и честотата на наводненията, сушите, ураганите и други природни бедствия. Последствията от глобалното затопляне върху околната среда и човека са многобройни и различни, а дългосрочните прогнози понякога са противоречиви и комплексни. Фактът, че съществува глобално затопляне (повишваване на усреднената температура за всички райони и всички сезони) не изключва възможността от понижаване на темпераурата локално. Една от хипотезите гласи, че глобалното затопляне ще доведе до значително отслабване или дори спиране на течението Гълфстрийм поради отделяне на твърде много сладка вода от топенето на ледовете в северния Атлантически океан, което би довело до значително охлаждане на цяла северна и западна Европа.

Защитниците на тезата за човешкото влияние над процеса на глобално затопляне, посочват като основна причина за това покачването на концентрацията на парниковия газ CO2 (въглероден диоксид), в следствие на бурната индустриализация на човечеството. Мръсните производства, използващи изкопаеми горива, пренаселеността на планетата са едни от най-често посочваните виновници за „промяната в климата”. Има обаче науки, които дават обяснение и исторически факти за промените в климата на Земята от най-стари времена, когато не е имало хора. Било е време, когато средната температура е била ~ 21 C (тропически гори в Антарктика) при сегашна средна темп. ~ 14-15 С, както и няколко ледникови периода, включително замръзване на почти цялата Земя. Най-значимите фактори, определящи климата на Земята са извън властта на човека. Такива са дрифтът на континенталните плочи, орбитата на Земята спрямо Слънцето, наклона на земната ос, процесите протичащи в самото Слънце, в Слънчевата система и Млечния път. През 20-те години на миналия век, сръбският учен Милутин Миланкович разработва своята теория за климатичната история на Земята, днес известна като „Цикли на Миланкович”. Според „Циклите на Миланкович1, климатът се влияе от земната орбита и от позицията на оста на планетата ни спрямо Слънцето.


Учените смятат, че всяко по-голямо затопляне ще доведе до катастрофални последици за климата. Затова те се обръщат към най-богатите страни в света с молба да намалят нивата на парниковите си емисии с 80 процента до 2050 г. в сравнение с нивата от 1990 г. Това би било само малка крачка от страна на човечеството за спасяването на планетата Земя.


Никой не може със сигурност да каже какво е бъдещето на Земята в следствие на промените в климата. Но има едно сигурно събитие, което ще сложи край на живота на планетата. Слънцето ще остарява и все повече от горивото му ще се превръща в хелий. Слънчевата радиация постепенно ще се увеличава. В дългосрочен план водата на Земята ще изчезне. После Слънцето ще се превърне в червен гигант, който ще погълне най-близките планети, включително и Земята, която отдавна ще е безжизнена топка от лава. В крайна сметка, никое устойчиво състояние в природата не се запазва безкрайно дълго и климатът на Земята не може да е постоянен. Той се е променял многократно в историята до крайности и ще се променя отново с или без нас. Лозунгът „Да спрем глобалното затопляне!” е абсурден, защото поне засега не е в нашите възможности. Разбирам естественото желание на повечето хора да се запази статуквото и Земята да си остане такава, каквато е сега, завинаги. Дали след поколение, две или няколко стотин, обликът на планетата ще се промени и ако човечеството е запазило способността си за адаптация, ще намери начин да оцелее в новите условия. Ако ли не, освободената от нас ниша ще бъде заета от поредния господстващ вид на Земята, до самата и смърт.
Извод: Очакваните резултати от изготвянето на този реферат са той да достигне до възможно най- голям кръг от хора, заинтересовани от глобалното затопляне и последиците от него. Но това не означава, че изцяло трябва да се обърнем към хората, тъй като природните сили са извън нашата власт. И все пак ние може да дадем своя малък принос за забавянето на процесите на глобалното затопляне.

Стратегията се основава на концепцията, че предотвратяването на отрицателните изменения на екосистемите и нарушаването на техните функции в следствие на антропогенни въздействия е ключов фактор за постигане на глобалната цел на политиката по устойчиво развитие – подобряване на качеството на живот и благосъстоянието на настоящото и бъдещите поколения посредством създаването на устойчиви общности, способни да управляват и използват ефективно ресурсите и да развиват екологичния и социалния потенциал на икономиката, както и да осигуряват просперитет, опазване на околната среда и социално сближаване. В този смисъл стратегията цели не само по-устойчива околна среда, но и по-добро качество на живот.


Стратегията следва да е водеща за осъществяването на ефективна политика за устойчива околна среда от компетентните институции, организации, включително на областно и общинско ниво. Стратегията и планът за действие са разработени от Министерството на околната среда и водите, съгласувано с компетентните министерства и държавни агенции, представители на научните среди, неправителствени екологични и браншови организации, съгласно изискването на чл. 75, ал. 2 и ал. 3 от Закона за опазване на околната среда. Със заповед на министъра на околната среда и водите (РД-395/30.06.2008 г.) за целта бе сформирана специална Междуведомствена работна група.


Минимизираме нашия екологичен отпечатък

  • Рециклиране

  • Създаване

  • Стимулиране

  • Поддържане

  • Развитие




Сподели с приятели:
  1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница