Първо – държавата да престане да се произнася всяка вечер в 20.00 ч от екрана на БНТ

Първо – държавата да престане да се произнася всяка вечер в 20.00 ч от екрана на БНТ.

Второ - новините да погледнат към обществото, а не само към властимащите.

бТВ наложи единен стил в своята визия. Преди всичко той е резултат от маниера на снимане. Дали е търсен,/най-вероятно/ дали се е получил от практиката, но най-важно е търсенето и извеждане на драматургията с помощта на визията. Телевизията е територия на еклектиката, поради нейната природа, а във времето на постмодернизма се разкрепостяват и най-либералните жанрови рамки. В тази естетическа бъркотия бТВ наложи като програмен ритъм сегменти, които стилно се допълват и дават знак за адресата на програмата, нейното послание, формата и съдържанието й. В бТВ обръщат внимание на драматургията, изображението, режисурата и монтажът. Присъствието на тези четири компонента на аудиовизуалната медия, се забелязват в повечето предавания и във всички репортажи.

Телевизията все още се смята за територия на журналистиката, на словото и всеобщо /у нас/ се подценява визуалното начало. А то може да превърне предаването в изкуство или да го сведе до нивото на безлично хроникьорство, на механична фиксация на нечие слово, изречено от поредната говоряща глава. Екранизирано радио…В бТВ вече/ почти/ няма говорящи глави. В „сериозните” предавания репортажите присъстват, анкетите подкрепят и студиото, така да се каже на професионален жаргон, “диша”. Рудиментите от радиопрактиката вече са в миналото и в по-голямата си част съдържанието е хармонизирано с подходяща визуална форма.

Стилът на водещите е изчистен, но има какво да се желае от гримьори и гардеробиери. Вече не проблясват дълбоки деколтета, което при привлекателни водещи е пагубно за посланието, което те се стремят да отправят чрез словото си.

Последната опаковка на програмата е изоставила студените тонове и е навлязла в по-топли тоналности. Музикалните сигнали не са така отривисти, както бе в началото и също навяват повече мекота.

Все още има какво да се желае по отношение на съвършенството /към което всеки сериозен професионалист се стреми/, но важното е да се търси и открива общ стил, така както големите филмови оператори откриват ключът към светлотоналната гама, в която решават визията на своя филм. Позитивното е, че този подход бе възприет и от конкурентните телевизии…

Спрях се по-подробно на новото, което наложи първата търговска телевизия с национален обхват у нас защото смятам, че е важно да подчертая какви очаквания имахме в НСРТ през тези години и какво се случи. Към това обаче мога да добавя постоянното свиване на територията на пубулицистиката посветена на политически, икономически, финансови, социални и културни проблеми. Долавя се отчетлива тенденция през последните години тематика по сериозни проблеми да се интерпретира в развлекателни по жанр предавания като „Господари на ефира” например.

И накрая един особено важен аспект, за който на няколко пъти досега стана дума.

Появата на нова телевизия е събитие в социокултурен и маркетингов аспект. Къде е границата между двете измерения е основен въпрос за „златното сечение” между форма и съдържание. В този смисъл бТВ изнесе урок или по-скоро спектакъл – на тема как се печелят пари и как се печели аудитория. С телевизия. Не с протоколно хроникьорство…Рекламният пазар се създаваше мъчително, като началото е някъде в края на 1992 – ра година, а същинско развитие претърпя след появата на НОВА ТВ и в най-голяма степен на бТВ.

Телевизията на Мърдок въведе нов начин на продажби на реклама, нови правила с непознатите до този момент рейтинг-точки и разбира се нови цени. Впечатляващото при рейтинг – точките е желанието да се демонстрира справедливост в заплащането на всяко предаване по реални критерии за количество аудитория, а не фиксирани цени за часови пояс. В случай, че не се постигне заложеният процент зрители телевизията връща надвзети суми или предлага допълнително излъчване на рекламни клипове.

По лиценз бТВ бе длъжна да спазва много програмни изисквания, характерни повече за обществен оператор. През първите 8 години бТВ не бягаше от тях, а ги представяше по нов начин. Вместо скучни доклади по различни теми, те търсеха по атрактивна форма за дебати³⁷, сблъсъци на мнения и актуална публицистика. Първоначално новините и филмите бяха програмни репери на бТВ, но с развитие на програмата се видя, че има и други зони, привличащи зрители и рекламодатели. Видимо, все още бТВ е печелившо предприятие. Самият Мърдок го бе определил като една от най-успешните инициативи на неговата News Corp. преди да го продаде.

Сериозните финансови потоци дразнят конкурентите им, разменят се удари под кръста, но факт е, че в последните две години станахме свидетели на остра борба за надмощие на територията на телевизионният пазар. Сега, когато пиша това мисля, че тази конкурентна битка за зрители, /за да не кажа война,/ между бТВ и НОВА е достигнала своята кулминация за годината.

Крупната скандинавска медийна група MTG заложи на развлекателен характер, какъвто вече бяха експериментирали в балтийските държави. Настроенията в НСРТ бяха обаче за повече плурализъм на мнения в публицистични предавания и за повече култура.

През 2000 година телевизионен лиценз с национален обхват получи НОВА ТВ. Сред сложни промени на собствеността тя се оказа собственост на гръцката медийна групировка АNТЕNА GROUP. През 2008 година собственикът на ANTЕNNA GPOUP Минос Кириаку на свой ред продаде НОВА ТВ на MTG за огромната за бранша сума от 627 милиона евро.

В България съратникът на Вацлав Хавел Владимир Железни участва в конкурса през 2000 година, но после заради съдебни спорове с Роналд Лаудер по собствеността на чешката НОВА ТВ не се яви на втората част. Въпреки това неговата концепция за телевизия, която да отговори на потребностите на преходния период бе много добра. Железни бе убедителен, с ясно виждане за ролята на публицистиката като територия за развитие на гражданското общество и постави акцент върху всяко предаване конкретно. В моите очи поради стечение на обстоятелствата извън България, обществото ни се лиши от възможност телевизията да се развие в друга посока – по-различна от сега ставащото днес на телевизионния екран. От друга страна Железни обеща да произвежда 2-3 български филма годишно, което на общия фон тогава бе заявка за добро начало. Според Железни това не е алтруизъм, а изгодно решение заради високия рейтинг на българските филми. Прочутият интелектуалец, дисидент и телевизионен мениджър от най-висш ранг бе обещал 57 400 817 долара инвестиции за пет години.

Третият крупен участник в конкурса бе отново MTG с консултант Кеворк Кеворкян. По време на втория конкурс скандинавците заявиха, че ще отделят 1.2 милиона долара за заснемане на театрални спектакли...Но програмният им акцент бе върху телевизионните игри, сериалите, ток-шоу...

През 2007 година на телевизионния пазар се появи нова телевизия ТВ2. Тя бе съвместно начинание на носителите на програмния лиценз представители на шведската /впоследствие американска компания/ SBS и притежателят на регионални честоти „Техностийл”. В резултат бе лицензирана ТВ2. Осем месеца по-късно тя бе продадена на компанията на Роналд Лаудер CME. Отбелязвам това, за да подчертая, че до 2009 година телевизионният бизнес се развива с бързи темпове не само в цяла Европа, но и в България. Но нивата на приходи в Източна Европа са по-високи, а темповете на нарастване на рекламния пазар - впечатляващи.

През 2010 година СМЕ закупиха за 400 милиона долара водещата в пазарно отношение телевизия bTV. Роналд Лаудер стъпва с много сериозен пазарен дял на българския пазар. Така дуалистичния конкурентен модел между СМE и MTG стана факт. Впечатляващо е, че десет години двете мощни компании не се отказаха от намеренията си да стъпят на българския телевизионен пазар и в края успяха. Как това сливане на собствеността ще се отрази на разнообразието на телевизионни програми и плурализма на гледни точки в публичния дебат вече се видя.[16] Безпристрастната оценка е, че конкуренцията между тях протича повече в маркетингово, отколкото в естетическо и културно отношение.

В същия период около 20 кабелни телевизии получиха лиценз с национален обхват, а стотици други - за регионален.

Лицензирането се водеше от крайно либерални принципи. Целта на НСРТ през 1999-2001 година бе да създаде максимален плурализъм на различни гледни точки, които да подържат и развиват обществения дебат. Даде се възможност на всеки да покаже своята програмна, финансова и маркетингова устойчивост на медийния пазар. Това бе естествен приоритет след 45 години държавен монопол върху информацията, когато за свобода на словото не е ставало дума. Но факт е, че в програмните концепции съществуваха намерения за много добро качество телевизионни програми, които както се оказа в последствие повечето от собствениците не са имали намерения изобщо да изпълняват.

НСРТ бе убеден, че има инструменти за убеждение и влияние до толкова, до колкото да се спазват параметрите залегнали в лицензиите, но практиката се оказа друга. Точно когато изтичаше срока за задължително достигане на залегналите в лицензиите програмни намерения и технологични иновации³⁹ НСРТ бе сменен. Новият регулаторен орган имаше друг дневен ред и бизнеса получи нова отсрочка за постигане на програмните си намерения, което не бе в интерес на обществото.

Важен момент от либерализацията на пазара у нас бе, че при провеждането на конкурси за ефирни оператори /в условията на ограничен ресурс за пренос на сигнала/ водеща институция в процедурата бе Държавната комисия за далекосъобщения. ДКД инициира конкурсите, а НСРТ се съобразяваше с тези обстоятелства. Това намаляваше ролята на регулатора като представител на обществото в усилията му стратегически да моделира развитието на телевизионния пазар. След премахването на НСРТ и появата на СЕМ /поради новата политическа ситуация у нас/ процедурата за лицензиране бе променена. Но още през първата година от съществуването на втория регулатор Народното събрание блокира за цели пет години процеса на лицензиране с изискването да бъде изработена обща стратегия за развитието на електронното медийно пространство. СЕМ изработи стратегията, но тя не бе приета от Народното събрание пак по политически причини.

Приемането на закон за радиото и телевизията през 1998-ма година, максимално съобразен с европейските директиви и лицензиите за телевизионна дейност бе цивилизационен скок в културата на държавата и отношението й към електронните медии. Очакването бе те да разкрият нови възможности за производство на българска култура. Това се отложи поне с десет години...

След осем годишно развитие в края на 2008 година, според данни на Европейската аудиовизуална обсерватория, по брой телевизии България е на 16-то място в Европа с 47 телевизии, непосредствено след Гърция, които излъчват 24 часова програма⁴⁰.

Битката за еманципация от политическото и икономическо влияние и намеса в съдържанието на телевизионните програми продължава. Липсата на обществена форма на финансиране, която да формира фонд „Телевизия”, от който да се финансира БНТ, както и конкретни проекти на търговски телевизии посветени на важни социални, малцинствени и други проблеми поставя под съмнение успеха на този естествен стремеж към независимо познание.

За съжаление ограничения рекламен пазар, малкото приходи съчетани с много телевизии ги обрича на ниско бюджетни телевизионни форми. От това не спечели българската култура. Видя се ясно, че свободния пазар, ако не илюзия, е по-скоро някакъв стремеж за неговото постигане, отколкото реалност. Във всички европейски страни от бившия Източен блок 90% от рекламните приходи се разпределят между две – три крупни телевизии. Останалите оцеляват, въпреки че при някои се забелязва в по-висока степен изразяване на свободно мнение. За сериозно присъствие на впечатляващи аудиовизуални произведения – екранни, драматични, музикални, сценични в програмата на телевизиите все още не може да се говори.

Финансирането на БНТ от държавния бюджет ограничава основната възможност на зрителите да се срещнат с най-високите постижения на културата и изкуството. Поради липса на политическа воля у нас телевизионната аудитория е обречена на евтини забавления и лишена от висши естетически преживявания пред малкия екран. Засега.

Така в общи линии бе формирано за десет години от приемането на ЗРТ телевизионното пространство в България. Основен проблем в развитието на страната е отсъствието на ясни стратегии за секторни политики. Инфраструктури се развиват стихийно, без регламент, идея и хоризонт, а след това в ускорени срокове се правят опити за корекции на базата проба - грешка. Допускам с висока степен на вероятност,че именно ускореното развитие на държавата от 133 години насам, се залагат сложни, за да не кажа невъзможни, проблеми за решаване. В телевизионния сектор НСРТ чрез ограничените инструменти, които му предоставя ЗРТ направи /не/възможното, за да зададе тенденции за развитие. Това бе важен аспект на рамково ниво. НСРТ обаче съобразно европейската практика и опитът от САЩ няма право да се намесва в програмното съдържание.

След лицензирането на телевизиите репертоарна политика след 2000 година остана в ръцете на програмния мениджмънт. Репертоарната политика трябва да поддържа баланс между европейските, националните, собствените и всякакви други екранни произведения, които се продуцират, закупуват, и излъчват, да държи сметка за жанровото разнообразие. Именно това трябва да бъде основно изискване към програмните директори.

За да разберем по-задълбочено факторите, които влияят на телевизионния пейзаж не мога да не отбележа още един важен проблем – аудиторията. През 2000 година тя изглеждаше така, както я представя таблицата⁴¹ по-долу. Тя развенчава един мит за прекаления брой студенти и специалисти с висше образование.

Година	Висше	Средно	Основно	Начално	Недовършено начално
1956	1.7	8.9	24.9	36.5	28.1
1965	2.4	12.3	32.0	31.7	21.5
1975	4.1	20.8	34.2	26.7	14.2
1985	6.3	30.7	32.7	21.2	9.1
1992	8.1	37.7	31.0	16.1	7.1
2001	9.7	42.7	27.3	12.4	7.9

Таблицата ориентира в образователното и културно ниво на „масовия зрител”. Именно той е определящ фактор за програмиране, когато започват да се развиват търговските телевизии у нас. А тя е следната:

• 
  47.6% с много ниско образователно ниво;
  

• 
  42.7% с някакво образователно ниво – достатъчно преди четиридесет години, недостатъчно днес.
  

Ключов проблем на телевизионното програмиране е, че тази огромна аудитория поради ниската си /за да не кажа никаква/ естетическа подготовка има потребност от лесно достъпна в естетическо отношение телевизионна продукция – чалга, буфонада, примитивни скечове, воайорски предавания с елементи на зле прикрита порнография. Изисква се огромна смелост у програмните директори на търговските телевизии, за да се поставят по-високи изисквания към нивото на посланията в съдържането и формата. Риск, който собствениците не желаят да поемат – поне засега. Броят на любителите на чалгата издава наличие на огромна маса хора, с не особено високи духовни потребности и естетически критерии, чийто „културни” потребности се изчерпват с битово-телесната проблематика на лиричните героини от песните на “фолк-фуриите”. И понеже няма търговска телевизия, която да не се интересува от потребностите на своята аудитория, особено в постоянно свиващ се рекламен пазар, кръгът се затваря. Той може да бъде променен с повече регулация, както препоръчва европейския парламент.

Националният обществен оператор БНТ трябва да бъде алтернатива. Поне по замисъла и философията на европейските директиви. Перманентното недостатъчно финансиране на БНТ от държавния бюджет не й отрежда нужната роля на основен фактор при формиране на нагласи. Дали това се дължи на недалновидност или на скрити финансови интереси на големите търговски телевизии?

Единствено ефективно решение за пълноценното и неформално изпълнение на тези функции е подходът обществената телевизия да се финансира от такси, събирани от цялото население. Засега вече 12 години след приемане на ЗРТ това остава празно пожелание. Съзнателно повтарям този извод вече два пъти.

Иво Драганов