Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТА ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ – СОФИЯ 2002-2003 ANNUAIRE DE L’UNIVERSITE D’ARCHITECTURE, DE GENIE CIVIL ET DE GEODESIE – SOFIA

Разгледана е класификационна схема на графичните знаци, използвани в картографията, основана на два признака: графичен и семиотичен. По първия признак знаците са разделени на 12 групи според своя вид и локализация: геометрични фигури; пиктограми; диаграми; надписи; изображения; линии; стрелки; надписи по крива; оцветяване; защриховане; растерно изображение и тримерни графични знаци. По втория признак графичните знаци са разделени според типа на връзката знак-обект на знаци - индекси (насочващи, характеризиращи, указващи); конвенционални знаци (символи и немотивирани знаци) и знаци - икони (образи схеми, метафори).

There is a classification scheme of the graphic signs, which are used at the cartography based on two indications: graphical and semiotic. By the first indication the signs are divided in 12 groups according to its description and localization: geometric figures; pictograms; diagrams; inscriptions; images; lines; arrows; description on a curve; coloring; hatching; raster image and 3D graphic signs. By the second indication the graphic signs are divided according to the type of the connection sign – an object of signs – indexes (orientating; characterizing; indicating); conventional signs (symbols and unmotivated signs) and signs- icons (image schemes, metaphors).

1. Въведение в проблема

Щом като има такова единодушие и на изток, и на запад не би ли следвало да считаме въпроса за решен? Съществуват, обаче някои въпроси, които не се решават задоволително от така направената класификация на знаците в картографията, които не ни позволяват да считаме проблема за решен. Нека да разгледаме някои от тях.

1. Всички обекти в реалността и всички знаци на картата имат някаква площ. Дали площта на знака ще съответства на площта на обекта зависи предимно от мащаба на картата. За много от обектите на топографските карти, например, има предвидени както площни, така и линейни или немащабни знаци. Следователно, връзката между вида на обекта и тази на знака е динамична и зависи от мащаба, предназначението и оформянето на картата. Дали следва тогава да я приемаме като основен критерий за класификация на знаците.

Знаци	Немащабни	Линейни	Площни
Именовани (номинативни)	Шахти Електо-централи	Реки Нефто- проводи	Солници Торфени находища
Порядкови	Главни проходи Проходи	Граници: Държавна Областна Общинска	Блата: непроходими проходими
Количествени	Населени места: над 1 млн. ж. от 100 х. до 1 млн. жители под 100 х. ж.	Канали с ширина: над 5 м 3 до 5 м под 3 м	Дълбочини в метри:

Фиг. 1 Класификация на картографските знаци по Салищев (1990, стр. 54)




Фиг. 2
2. Нека да си представим един обект, чиято площ върху картата, който е изобразена само чрез контур (фиг. 2). Излиза, че площен обект е изобразен чрез линеен знак. А ако контурът на фиг. 2 представлява линеен обект, например административна граница, то кой знак тогава изобразява площния обект вътре в контура? Поради това, считаме че не е съвсем коректно знаците да се класифицират като точкови, линейни и площни.

3. Тази класификация не обхваща такива знаци като изображения и рисунки на обектите от една страна и знаците – литерали от друга. На някои карти, определени области се изобразяват само чрез надписа за наименованието си, който се разполага по тяхното протежение. Така например се изобразяват местностите на топографските карти. Но този знак не може да се вмести в горната класификационна схема, доколкото надписът не е площен знак, а линейна последователност от букви. С развитието на компютрите все по-често се изработват карти с художествени знаци, анимирани и интерактивни карти. Техните знаци също не могат да се вместят в посочената по-горе класификация.

Фиг. 3

Според нас, класификацията според вида изобразяваните характеристики на обектите е принципно неправилна, защото всеки знак върху картата едновременно е именован (носи смислова информация за обекта), показва съотношението спрямо останалите обекти и представя някакви характеристики на обекта. Това произтича от факта, че върху картата се изобразяват конкретни обекти. Те винаги имат таксономична характеристика (принадлежност към един или друг вид обекти). Дори само взаимното разположение на знаците създава част от тяхното значение.

Според нас знакът, използван в картографията има четири структурни нива. На най-ниското ниво са графичните примитиви, които от една страна са елементарни в графично отношение елементи, като геометрични фигури, криви линии, площи, а от друга са най-малките графични елементи, на които се придава или които носят определено значение. Графичните примитиви имат шест визуални променливи³: форма, цвят, ориентация, светлота, големина, текстура и няколко пространствени променливи.

Графичните примитиви изграждат второто ниво - графичният знак. Той представлява завършен в графично отношение елемент, на който в легендата на картата може да се придаде определено общо значение. Графичните знаци съставят знаковата система на картата.

Когато графичният знак бъде използван на картата (самостоятелно или заедно с други знаци) за обозначаване на конкретен обект от реалността, той влиза в състава на картографски знак. Това е третото ниво на знака. Четвъртото ниво представлява групирането по определен признак на картографски знаци, с цел извличане на определена информация за изобразяваните от тях обекти. Нарекли сме това ниво хипер-знак.

а б

Фиг. 4

Според така изложената схема картографските знаци са твърде сложни за класификация, защото могат да съдържат няколко графични знаци от различен вид, които да носят разнообразни характеристики. Затова считаме, че е по-удачно да бъдат класифицирани графичните знаци. Това обаче означава, че те нямат връзка с конкретни обекти, а само потенциал да представят определени техни части или свойства.

Ще представим две класификации на графичните знаци, които разглеждат същностни техни черти. Тъй като върху картата една от най-важните характеристики, които носят знаците е посочване на местоположението на изобразяваните от тях обекти, като основен критерий за класификация на примитивите ще изберем тяхната локализация: в точка, в линия и в площ. Тук се изследва чисто графичната страна на знака. Втората класификация изследва типа на връзката с обекта, която знакът може да осъществи. Съгласно традицията, произлизаща от Пърс (1897) разглеждаме конвенционални, визуално подобни и смислово подобни графични знаци.

Други признаци за класификация са според динамиката им: статични, кинематични и динамични; според размерността им двумерни и тримерни и т.н. Тези признаци имат по-малко отношение към семиотиката на знаците, затова няма да бъдат разгледани тук.

Не разглеждаме, както Салищев (1990) и Foote и Crum (1995), класификация според характеристиките, които носи знака по разбираеми причини: дори най-малкият смислов елемент - графичният примитив - може, чрез своите шест визуални променливи, да изобразява повече от една характеристика на обекта. Именно затова класификацията според изобразяваните характеристики може да бъде или до голяма степен условна (по най-съществената изобразявана характеристика), или да се отнася само за много прости знаци, различаващи се само по една визуална променлива.

2. Класификация на знаците според локализацията им

2.1 Графични знаци, локализирани в точка

а б

Фиг. 5

2.1.1 Геометрична фигура

Фиг. 6 Геометрични фигури
Примери за такива фигури са кръг, квадрат, триъгълник и т.н. Поради своята простота и лекота за възприемане те са най-често използваните графични знаци при изграждането на картографските знаци. Могат да бъдат безмерни (точка), плоски, тримерни и др. Връзката между знаците, изградени от геометрични фигури и изобразяваните от тях обекти е винаги условна, тъй като геометричната фигура не носи самостоятелно смислово съдържание.

2.1.2 Пиктограма

Фиг. 7 Пиктограми
На пиктограмата в стилизиран и абстрахиран вид е изобразен някакъв предмет. Това обикновено не е конкретен обект, а изображение, което е събирателен образ на представата ни за него. На пиктограмите не се показва обекта, изобразяван на картата чрез тях. Вниманието да се насочва към друг обект, който по някакъв начин се асоциира с изобразения на картата предмет. Например, чрез първия знак на фиг. 7 обикновено се показва сервиз, въпреки, че в сервиз за телевизори може да не се използват чукове и гаечни ключове. Но преплетените чук и ключ ни насочват вниманието към ремонт на нещо, а от там е близка и асоциацията със сервиза. Следователно, връзката между знака, използващ стилизирани фигури и неговия обект е индиректна. Като посредник се използва предметът, изобразен на пиктограмата и от него се очаква да насочи вниманието към обекта.

2.1.3 Диаграма

Фиг. 8
Диаграмата е графично изображение, което онагледява съотношението между някакви величини или изменението им във времето или в пространството. Салищев (1990) разглежда диаграмите като линейни, площни и обемни. Диаграмата е обект, достатъчно добре описан не само в картографската литература, но и в литературата, посветена на статистиката, графичния дизайн т.н. Картографският знак, съдържащ диаграма има своя специфика, само благодарение на местоположението си върху картата и на връзката се с останалите знаци.

2.1.4 Надпис

Фиг. 9 Различни функции на надписите

• 
  знаци, за обозначаване на местоположението и вида на обект върху картата, например, с ‘Fe’ може да се обозначи находище на желязна руда;
  
• 
  надписи за имена (например, ‘Голия връх’ на фиг. 9);
  
• 
  надписи за индивидуални характеристики: количествени и качествени (например, котите на подробните точки на фиг. 9);
  
• 
  надписи за родова принадлежност (например, ‘пещ.’ на фиг. 9).
  

2.1.5 Изображение

Фиг. 10 Пример за изображения

Най-съществената разлика е в графичния вид на знака. Пиктограмите са стилизирани, а изображенията са абстрахирани. При снимките степента на абстрахиране се определя от степента на умаление, а при рисунките - от художника. Поради това, изображението има способността да предава индивидуални характеристики на означения обект, а пиктограмата - не.

Втората разлика е в принципа на подобие. Пиктограмите изобразяват общата представа за определен клас обекти, а изображенията представят конкретния външен вид на картографирания обект или на част от него. Всъщност, пиктограмите по-често представят определен атрибут, свързан с обекта, а не самия него.

Третата разлика е в степента на универсалност на знаците. Един вид пиктограма може да изобразява множество обекти на картата. Изображението е конкретно и се използва само за обозначаване на изобразения на него обект.

2.2 Видове графични знаци, локализирани в линия

2.2.1 Линия

Фиг. 11 Линии
Чрез линии се оформят линейните обекти и контурите на площните обекти. Вида на линиите (цвят, светлота, структура) показва таксономичната принадлежност на обекта, както и негови качествени характеристики. Дебелината им може да показва както количествени характеристики, така и таксономични.

Дори когато изобразяват линейни обекти, линиите могат да се комбинират с немащабни и площни графични знаци. На фиг. 11 картографския знак за ж.п. линия е съставен освен от линия и от два немащабни графични знака, които показват, че линията е двойна и електрифицирана. Вдясно от този знак е изобразена автомагистрала, площта на която е запълнена с площен знак.

Фиг. 12 Пример за използване на стрелки
2.2.2 Стрелка

Стрелките са особен вид линии: те имат посока и изобразяват посока на придвижване. Графичният елемент стрелка (►) е задължителен атрибут на този тип графични знаци. Трасето по което става движението може да бъде изобразено конкретно или стилизирано да се покаже началният или крайният пункт на придвижването (фиг. 12). Стрелките могат да изобразяват количествени и качествени характеристики.

В картографската литература използването на стрелки е добре разработено като един от картографските методи за изобразяване (Салищев 1990, стр. 82-85). Тук те се разглеждат като графичен знак, който да се използва при метода на знаците за движене (заедно с немащабни графични знаци, изобразяващи стрелки).

2.2.3 Надпис по крива

Фиг. 13 Надписи по крива




Фиг. 14

Надписът по крива има съвсем различно смислово значение и приложение, в сравнение с графичния знак линии. Най-често тези използва като надпис на линеен обект, предимно за реки (фиг. 13). Но може и самостоятелно да образува отделен картографски знак. Пример за това е даден на фиг. 14, където местността ‘Дренака’ е изобразена на топографската карта единствено чрез надписа по крива.

2.3 Видове графични знаци, локализирани в площ

Фиг. 15
2.3.1 Оцветяване

Чрез този графичен знак територията, която обхващат площните обекти се запълва с определен цветови тон (фиг. 15). Могат да се използват само две от визуалните променливи на Bertin: цвят и светлота. Цветът се получава от комбиниране на боите при печат, а светлотата - чрез прилагане на различни видове растери.

2.3.2 Защриховане

Фиг. 16

Фиг. 17

На фиг. 16 са показани различни видове щриховки на тематична карта, а на фиг. 17 - щриховка на топографска карта. При топографските карти фигурите, от които са съставени щриховките имат значение, определено от легендата (на фиг. 17 двете вертикални черти означават ливадна растителност). В този смисъл те представляват завършени графични знаци. Щрихът, като графичен знак, може да бъде съставен от определен брой други графични знаци, които са групирани в него, така че да покрият равномерно (закономерно или случайно) площта, която изображението на обекта заема върху картата.

Фиг. 18
2.3.3 Растерно изображение

Всеки пиксел от тези изображения може да предава информация за някаква количествена или качествена характеристика на съответната част от обекта (фиг. 18).

2.3.4 Тримерни графични знаци

В тази група се включват три различни вида графични знаци:

• 
  Тримерните повърхнини - статистически, релефни и др. (фиг. 19);
  
• 
  Тримерни модели на обекти от реалността. Не е рядкост, картите да съдържат тримерни модели на обектите, чрез които външният вид на обектите е представен от всички страни (фиг. 20);
  
• 
  
  
  
  Фиг. 21 Тримерни изображения
  
  
  
  
  Фиг. 19 Тримерна повърхнина
  
  
  
  
  Фиг. 20 Тримерни модели
  Тримерни изображения, които запълват върху картата контура на обекти. За разлика от растерното изображение, те дават тримерна представа за обекта (фиг. 21).
  

3. Класификация според типа на връзката знак - обект

Пърс разделя знаците на икони, индекси и символи (1897). Принципът на класификация е логичен и точен, затова ще го използваме с известни промени за групиране на графичните знаци.

3.1 Конвенционална връзка

Знак - символ

Немотивиран знак

Фиг. 22 Видове знаци с конвенционална връзка
Връзката знак-обект е установена по споразумение между създателя и читателя на картата. Знакът - конвенция няма никаква визуална или смислова връзка с обекта. Моско Москов (2000, стр. 88) разграничава символите от същинските знаци. Ще се съгласим с него, тъй като символите са свързани със своите обекти благодарение на традицията в употребата им. Затова ще разгледаме два вида конвенционални знаци:

3.1.1 Знаци - символи

Тези знаци често се употребяват за обозначаване на даден вид обекти и поради това са свързани в съзнанието на читателите с него. Пример е графичният знак, който се използва за обозначаване на държавна граница на фиг. 22 (горе). Използването му за обозначаване на други видове обекти би внесло объркване поради традиционното му значение.

3.1.2 Немотивирани знаци

Те обозначават нещо върху картата само и единствено поради значението, което им придава легендата. На средномащабните топографските карти със знака на фиг. 22 (долу) се означава фабрика, но същия знак върху общогеографска карта може да означава мина за полени изкопаеми.

И двата вида знаци са плод на договаряне между хората и нямат никаква визуална или логическа връзка с означаваното от тях. Но знаците символи са договорени в миналото, използват се за обозначаване само или предимно на конкретния вид обекти, поради което употребата им е станала традиционна.

3.2 Иконична връзка

Тази връзка се осъществява от подобието между знака и съответния обект. Според вида на подобието различаваме (съгласно Пърс 1897, &59

⁴):

а б в Фиг. 23 Видове иконични знаци

3.2.1 Образи

Знаци - образи имаме, когато графичният знак наподобява изобразявания обект във външния му вид. На фиг. 23а е изобразена гора, чрез художествен знак, който наподобява външния вид на една гора.

3.2.2 Схеми

Знаците - схеми наподобяват плановите очертания на обекта, но между тях няма визуална прилика. На фиг. 23б гората е изобразена чрез контура си, без външно да наподобява гора.

3.2.3 Метафори

Знаци - метафори имаме, когато обектът се изобразява чрез знаци, които моделират определени негови съществени признаци или части. На фиг. 23в гората е изобразена чрез визуална прилика не с нея самата, а с нейната най-съществена съставна част - дървото. Тук иконичната връзка не е между знака и обекта, а означаването се извършва чрез пренасяне на мисълта от съставната част към цялото. Знакът насочва мисълта към дървото, а то от своя страна - към гората.

3.3 Индексна връзка

Думата индекс (от лат. ‘index’ - ‘заглавие, надпис’) означава указател: списък на имена; число, показващо изменение на стопанско явление; число или буква в математиката, което се поставя до друго, за да го отличи от останалите. Пърс (1897) разглежда индексните знаци по следният начин: Индексът е знак, който обозначава заради логическата си връзка с обекта. Без да го наподобява физически, знакът има свойството да насочва мисълта към обекта, да го указва или характеризира. Според вида на връзката с изобразяваните обекти индексни знаци ние ги подразделяме на:

3.3.1 Насочващи

Фиг. 24
Когато човек види знака, мисълта му се насочва не към изобразеното на самия знак, а към друг обект. Ще дадем пример с пиктограмите. На фиг. 24 кръстосаните инструменти вляво не показват своето наличие, а отпращат мисълта към ремонт, а от там - към сервизна работилница. Маските насочват мисълта към театър, а самолета - към летище. За разлика от метафорите, насочващите индекси не изобразяват съществена част от картографирания обект: в театъра може да няма маски, а летището запазва същността си дори когато всички самолети са отлетели. За гората това не важи - ако се изсекат всички дървета, гората се превръща в сечище. Поради това пиктограмата, изобразяваща гора чрез дърво е метафора, а тази, изобразяваща театър чрез маски - насочващ иконичен знак.

3.3.2 Характеризиращи

Фиг. 25
Картите съдържат множество надписи, които поясняват изобразените обекти. Някои от тях са строго индивидуални за тях: ширина на река, товароподемност за мост и т.н. Връзката между тях е двустранна: от една страна носената в знака информация е конкретна за обекта, а от друга - самият надпис подсказва за наличието на обект от определен вид. На фиг. 25 са показани два надписа, които характеризират обекта както като вид (сал - горе; тунел - долу) така и в количествено отношение. Докато насочващите индекси могат да се употребяват за всеки обект от даден вид (на фиг. 25 - сервиз, театър, летище), то характеризиращите индекси се отнасят за конкретен обект. Надписът на тунела на фиг. 25 (долу) не може да се постави на друг тунел, защото той има различна дължина, височина и ширина.

Фиг. 26
3.3.3 Указващи

Тук се включват надписите за географските наименования. Те еднозначно сочат към конкретен обект, поради това са свързани единствено с него. На фиг. 26 са показани три надписа за географски наименования.

4. Опит за обобщение на класификационната схема

Вместо заключение ще представим една таблица на възможностите за комбиниране на знаците, попадащи в различните класификационни групи (фиг. 27).

Локализация	Видове графични знаци	Вид на връзката знак - обект
		Конвенционална		Иконична			Индексна
		символи	немотиви- рани знаци	образи	схеми	метафори	насочващи	характери- зиращи	указващи
В точка	геометрични фигури	-	+	-	-	-	-	-	-
	пиктограми	+	+	-	-	+	+	-	-
	диаграми	-	+	-	+	-	+	+	-
	надписи	-	-	-	+	-	-	+	+
	изображения	-	-	+	+	+	-	-	-
В линия	линии	+	+	-	+	-	-	-	-
	стрелки	+	+	-	+	-	-	-	-
	надписи по крива	-	-	-	+	-	-	+	+
В площ	оцветяване	+	-	-	+	-	-	-	-
	защриховане	+	-	-	+	+	+	-	-
	растерно изображение	+	-	+	+	+	-	-	-
	тримерни графични знаци	+	-	+	+	+	-	-	-

Фиг. 27 Обобщение на класификационната схема на графичните знаци

Цитирана литература:

1. 
   Москов, Моско 2000. Език и езикознание. Изд. къща Сиела, София, 2000 г.
   
2. 
   Салищев, К. А. 1990. Картоведение. Издателство МГУ, 1990 г.
   
3. 
   Пърс, Чарлз Спенсър 1897. Grammatica Speculativa (Логические основания теории знаков). Издателство Алетейя, Санкт-Петербург, 2000 г.
   
4. 
   Bertin J. 1967. Semiology of Graphics: Diagrams, Networks, Maps. Madison: University of Wisconsin Press, 1981.
   
5. 
   Foote, Kenneth E. и Crum, Shannon 1995. Cartographic Communication. University of Texas at Austin. http://www.colorado.edu/geography/gcraft/notes/cartocom/cartocom_f.html
   

Постъпила: ............... 2005 г.

Доц. д-р инж. Станислав Василев Василев

Катедра ‘Фотограметрия и картография’

Ректорат каб. 228; тел. 317

GSM 0888 001424

1Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката’.

2 доц. д-р инж. Станислав Василев, Ректорат, каб. 228

3 Шестте променливи са дефинирани от Bertin (1967), но той ги отнася към картографските знаци. Знаците, обаче могат да се изпълнени в различни цветове или различна ориентация, например, диаграмите; отделни части от тях могат да имат различни размери и т.н. Затова ние присвояваме визуалните променливи на графичните примитиви, които са пределно прости графични елементи.

4 Термините сме заели от Пърс, но сме вложили по-различен смисъл в тях, за да съответстват на картографските знаци.

Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Формати и стандарти
userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация”
userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия
userfiles -> Използване на функции в c++
userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта

Изтегляне 217.92 Kb.

Сподели с приятели: