Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia



Дата15.10.2018
Размер0.64 Mb.
#88025

ГОДИШНИК НА УНИВЕРСИТЕТА ПО АРХИТЕКТУРА, СТРОИТЕЛСТВО И ГЕОДЕЗИЯ – СОФИЯ

2002-2003

ANNUAIRE DE L’UNIVERSITE D’ARCHITECTURE, DE GENIE CIVIL ET DE GEODESIE – SOFIA

Значение на картографските знаци1

С. Василев2

Ключови думи: картография, картосемиотика, знак

Научна специалност: 021603 Картография

Резюме:

Представена е една теория за произхода и видовете значения на картографските знаци. Тъй като те са изключително разнообразни както по външен вид, така и като възможности за комбинации, освен традиционно разбираната функция на значението, като смисъл на знака, са въведени още два вида значение: стойност и свойства. Показано е, че значенето на знаците се поражда както от описанието в легендата и в другите външни компоненти, така и в процеса на функциониране на знака върху картата и от картографските правила. Разгледана е възможността да се получават и трите типа значения на всяко от нивата на структурата на знаците (графичен примитив, графичен знак, картографски знак, мета-знак).


abstract:

There is one represented theory of the origin and the aspect meanings of the cartography signs. In view of the fact that they are significantly varied as its outward appearance and also as its possibility of combinations besides the traditional conception function of the meaning as a sense of the sign are introduced two more aspects meaning: a value and features.

It is shown that the meaning of the signs are caused not only by the description at the legend and in the other exterior components but also at the process of the functioning of the sign on the map by it cartographical rules. It is considered the possibility of obtaining of the three types meanings at each of the levels of the structures of the signs (graphical primitive, graphical sign, cartographical sign, meta-sign).

Картографският знак се явява средство за моделиране на обекти от реалността. Неговата същност може да се разгледа като тристепенна: графично средство, на което се придава определено значение, благодарение на което обозначава на картата конкретен обект от реалността. От тази гледна точка знакът върху картата може да се разгледа само като материален носител на значението, което всъщност носи необходимата ни информация за изобразения обект.

Факт е, че в картографската литература малко се пише за значението на знаците. Традиционно се счита, че значението на картографските знаци изчерпателно се описва в легендата. Дори в самото определение за легенда се залага подобно разбиране: "В легендата са задължителни: изчерпателна пълнота, т.е. включване на всички използвани на картата знаци ... " (Салищев 1990, стр. 20). Но как да си обясним тогава, че много карти функционират и без легенда или в легендата не се описват всички използвани означения, а картата изпълнява предназначението си? Причината според нас се крие със факта, че легендата е само един от източниците на значение.

В семиотиката обикновено се поставя знак за равенство между значение и смисъл на знака. Поради спецификата на картографският знак, той има много по-богати възможности да предава информация за своя обект, в сравнение със знаците на естествения език, например. Тези възможности произтичат от следните негови особености:



  • картографския знак е визуално средство, състоящо се от разнообразни компоненти: от геометрични фигури, до изображения и буквено-цифрови надписи;

  • картографските знаци могат както да наподобяват външния вид на обектите си, така и да предават техни характеристики;

  • знаците се разполагат в полето на картата така, че да моделират взаимното разположение на изобразените обекти;

  • знаците имат способност да предават съотношенията между обектите си.

Тези качества липсват на знаците от естествения език; на математическите или на химическите символи. Поради това, значението на картографските знаци е много по-многопластово и богато от това на останалите знаци. Ето защо, то не може да се опише с общите теории за значението, описани в семиотичната литература.

Ние предлагаме една теория за значението на картографския знак, в която от семиотична гледна точка са разгледани видовете значения на картографските знаци и техните източниците.


1. Типове значения на картографския знак


Значението на картографския знак е твърде сложно, за да бъде изследвано в неговата цялост. Затова ние го разглеждаме като съставено от три части:

а) смисъл на обекта, изобразяван чрез знака;

б) стойност на обекта;

в) индивидуални свойства на обекта, изобразявани чрез знака.


1.1 Смисъл на знака


Смисълът на картографският знак се състои в неговата способност да означава върху картата конкретни обекти от реалността. Означаването на конкретен обект е много по-сложен процес от осъществяването на връзка дума-значение, както се описва в речника.




Фиг. 1

Най-напред, чрез външния си вид картографският знак ни подсказва какви обекти би могъл да обозначава. Например, със син цвят се обикновено се обозначават хидрографските обекти, а с кафяво – релефа. Различните видове пиктограми и изображения имат собствен заряд да обозначават. След това в легендата на знака се придава смисъл да обозначава определен клас или вид обекти. При функционирането си върху картата знаците могат да променят своя смисъл. Например, на фиг. 1 чрез един и същ графичен знак (кръгче) са изразени три различни смисъла. Трите знака вдясно обозначават местоположението на три дървета без значение за ориентир. В рамките на парковете кръгчетата имат ролята на пояснителни знаци. Те не изобразяват конкретно дърво, а показват вида на растителността - дървовидна. В кварталите в средата графичният знак показва само наличието на дървета, без да изобразява конкретно дърво.




Фиг.
2 Хелинг
Картографският знак трябва да активира в съзнанието на читателя представите за означавания от него обект. Чрез смисъла на знака читателят на картата свързва изобразеното на картата със свои предварителни спомени и знания. Но доколкото последните са различни за отделните хора, то и смисълът на знака е специфичен за всеки човек. За хора със сходна култура, образование, възраст и т.н. смисълът на един знак е сходен (но не еднакъв). Когато читателят на картата няма предварителна представа за изобразения обект (например, изобразеният на фиг. 2 хелинг), знакът за него е лишен от смисъл. Той може да открие другите измерения на значението на знака (ако знакът е площен, по големината му да определи дали обектът е голям или малък; да види до какви или заедно с какви обекти функционира на картата и т.н.), но смисълът на знака, т.е. какъв обект изобразява ще остане неясен.

Затова ще разграничим два смисъла на картографския знак конвенционален (обективен) и субективен.



Конвенционалният смисъл на картографския знак се изразява в онова, което обичайно се подразбира, когато се мисли за даден обект в обществото като цяло или в определена група, за която е предназначена картата. Именно този смисъл би трябвало да се използва, когато формира легендата.

Субективният смисъл на знака се изразява в отношението на конкретната личност към обекта, изразен чрез знака. Например, конвенционалният смисъл на летището е място, където кацат и излитат самолети и вертолети. За човек, който никога не е виждал летище, смисълът на обекта е абстрактен, лишен от визуална представа. Човек, който само веднъж е виждал летище, при възприемането на всеки знак за летище си припомня именно летището, което е посетил, т.е в този случай смисълът е конкретен. А пътник, който пътува редовно със самолет има по-обобщена представа за летището и в този случай смисълът на знака е обобщен.

1.2 Стойност на знака


Картографските знаци имат различна стойност в полето на картата: едни са по-големи и привличат по-лесно вниманието на читателя, други са по-малки и по-незабележими; едни обозначават по-важни обекти (автомагистрали, градове), а други - по-маловажни (пътеки, села); едни знаци показват единствени обекти в района (извор в пустиня), а около други на картата има множество подобни обекти (група карстови извори) и т.н. Следователно, значението на всеки знак произтича и от неговата стойност, която може да се дефинира като съотношение на знака спрямо другите знаци на картата. Разбира се, съотношението между знаците трябва да е във пряка връзка със съотношението между изобразяваните обекти, но това не винаги е изпълнено. Например, при тематичните карти, елементите на тематичното съдържание имат по-голяма стойност, отколкото същите знаци върху общогеографските карти. Ако се изработва карта на карстовите извори, те ще се изобразят по-подробно, а знаците им ще имат по-голяма графична тежест, отколкото на общогеографска карта.

Стойността на картографските знаци ще бъде разгледана в три насоки. Стойността на знака може да бъде конвенционална, функционална или субективна (в контекста на определено изследване върху картата).



  • Конвенционалната стойност на знака произтича от установеното в легендата. Чрез кръг, квадрат и триъгълник с еднакви размери може да се означи съответно малък, среден и голям обект от някакъв вид. Разбира се, това означаване няма нагледност, но е допустимо в някакъв контекст на разглеждане на знаците. С други думи, легендата сама, без връзка с нещо друго може да зададе стойност на знаците.

  • Функционалната стойност на картографския знак се генерира при неговото функциониране на картата. Тя зависи от следните фактори:

  • Индивидуалните качества на обектите;

  • Броя на обектите от същия вид;

  • Местоположението (извор близко до мястото, където се намираме има по-голяма стойност от извора в противоположния край на картния лист);

  • Обкръжението (държавната граница между Австрия и Германия има една стойност, а тази между Сирия и Израел – друга. Докато първата има по-скоро историческа стойност, то втората е граница на разлома1 между арабския свят и еврейския народ).

  • Субективната стойност на знаците се определя при използване на картата от конкретен читател и има две измерения, в зависимост от:

  • Начинът на възприемане от читателя на картата. Индивидуалната стойност на знака може да е различна, в зависимост от: зрителните възможности на човека, концентрацията на читателя - хора, които не работят внимателно с картите, не оценяват точно стойността на знаците или не забелязват разликите между знаците и предварителните познания на работещия с картата: за човек, който няма представа за ориентир, дървото със значение като ориентир няма по-голяма стойност от дървото без значение като ориентир.

  • Конкретните цели, за които се използва картата. Контекстът на използването на картата слабо влияе на смисъла на знака, но може значително да промени стойността на знаците Нека да разгледаме един пример: Искаме да се ориентираме на местността по карта. Тогава единично разположения комин има по-голямо значение от по-високия комин, разположен сред множество комини. Но ако по карта искаме да намерим най-подходящото място за монтиране на антена (например за GSM клетка), то по-високият комин има по-голямо значение от по-ниския.

Субективната стойност на знака, произтичаща от възприемането му и от целите, с които се работи с картата и в крайна сметка влияе на цялостния процес на картографска комуникация и изследване по карта.

1.3 Свойства на обекта


Докато смисълът и стойността са значения, които могат да се открият в повечето знакови системи, то свойствата се отнася конкретно до картографските знаци. Тук става въпрос за онези индивидуални характеристики на картографираните обекти, които могат да се извлекат от картата. Този тип значение на знаците произлиза от конкретизацията на картографските обекти. Докато в естествения език може да се говори неопределено за ‘някой град’ или една абстрактна гора, то на картата се отразяват конкретни обекти. Благодарение на пространствената локализация на обектите, знакът за град, поставен на определено място изобразява конкретен град. А всеки конкретен обект има свои индивидуални свойства, някои от които могат да се изобразят на картата чрез картографските знаци.

Следователно, значението на картографския знак освен смисъла (същността на изобразеното) и стойността (отнасянето на знака към останалите знаци) се определя още и от способността му да изобразява индивидуалните свойства на картографираните обекти. В примера с града, смисълът на знака се заключава в това, че той изобразява населено място от градски тип, стойността му може да се определи като той се съпостави с другите градове, а свойствата, които картографския знак може да носи са име; брой жители; очертанията на града; площта, заета от него и т.н. Всички те са индивидуални за конкретните обекти.

Способността на знаците да предават свойства на изобразяваните от тях обекти зависи от избора на картографските знаци и от техните свойства. Най-напред ще разгледаме геометричното подобие между знака и изобразявания обект. Чрез него на картата се изобразяват формата, размера, конфигурацията и други подобни свойства на обектите. Изобразеното е абстрахирано, идеализирано и обобщено, но позволява с определена точност (в зависимост от мащаба на картата и от точността на изходните данни) да се извличат от картата геометрични данни за знаците, които да се отнесат към техните обекти. Към тази група следва да отнесем рисунки и снимки на обектите, които се използват като картографски знаци и които показват в някаква степен външния вид на обекта. Друго свойство на знака, което позволява да се изобразяват характеристики на обектите, това е локализацията, т.е. изобразяване на пространственото положение на обектите чрез локализиране на знака. Картите са свързани с определена координатна система и благодарение на това всички обекти, които функционират на картите са с известно местоположение. Трето свойство е запазване на взаимното положение на обектите – знаците се разполагат върху картата в същия пространствен порядък, както и техните оригинали на местността. Поради това, от взаимното положението на знаците може да се определи взаимното положение на обектите. И накрая, но едва ли на последно място по значимост, идват надписите. Чрез тях, като се използва естествения език, се описват някои от характеристиките на обектите, в това число и техните наименования.

Един особен начин за показване на свойствата на обектите, това са илюстрациите. На хартиените карти те се поместват като врезки на някое свободно място на картата или на гърба на картата (при дипляните), а на компютърните карти те се визуализират при поискване от ползвателя на картата и могат да съдържат разнообразна допълнителна информация за конкретни обекти или за групи обекти.

Разгледаните по-горе три спектъра на значението на картографските знаци можем да обобщим по следния начин: Връзката между картографския знак и изобразявания чрез него обект се изразява в способността на знака не само да отпраща мисълта на читателя картата към обекта, но и да отразява определени характеристики и взаимовръзки на обекта. Значението на знака е комплексна величина, която в настоящата теория се разглежда като съвкупност от:


  • смисъл – причисляване на обекта към група обекти, при което на обекта се присвояват общите, универсални характеристики на групата;

  • стойност – относително положение на обекта (като ценност, като размери, като отдалеченост и т.н.) сред останалите обекти, изобразени на картата;

  • свойства – индивидуални характеристики на обекта, които се изобразяват чрез картографските знаци и които обособяват (отделят) обекта от останалите обекти.

Нека сега да разгледаме въпроса: “Всеки картографски знак ли притежава и трите типа значения (и смисъл, и стойност, и свойства)?” На базата на гореизложеното, отговорът ни е: “Да. На картата не може да фигурира картографски знак, на който му липсва един от трите типа значение”. Нека да поясним:

Първо, на картата не може да има картографски знаци, които да не означават нищо. Всеки картографски знак върху картата обозначава някакъв обект, в което се изразява неговия смисъл. На фиг. 3 смисълът на знака е да обозначава град.

Когато на картата е изобразен повече от един обект, между знаците възникват отношения: връзки от типа ‘близко – далече’; ‘по-голям – по-малък’; ‘един – много’ и т.н. С други думи, нито един картографски знак не може да съществува на картата без отношение към останалите знаци. Именно това поражда неговата стойност.





Легенда: - град

Фиг. 3 Минимално значение на знака


Дори картографският знак да не изобразява никакви други индивидуални характеристики на обекта, той с определена точност показва местоположението на обекта. По този начин се конкретизира обекта, тъй като на едно място в пространството и времето не могат да съществуват два различни обекта. Така, чрез координатите на знака върху картата (фиг. 3), всеки обект получава поне една индивидуална характеристика (местоположение), т.е. има поне едно свойство.

2. Произход на значението на картографския знак


Традиционно, в картографската литература се приема, че легендата изчерпателно описва значението на знаците. Но като разгледахме видовете значения на картографския знак (смисъл, стойност и свойства), стана ясно, че всички те не могат да се опишат в легендата, защото се проявяват и при функционирането на знака върху картата.

В предлаганата теория за значението на картографския знак разглеждаме четири източника на значение:

1) собствено значение на знака;

2) значение от външните компоненти1 на картата, включително и от легендата;

3) значение, придобито от знака при функционирането му на картата;

4) значение, което произтича от картографските правила.


2.1 Собствено значение на знака


Собственото значение на знака се определя от способността му не-конвенционално (не условно) да насочва мисълта към определени обекти или към определени свойства на обектите. Това може да стане благодарение на:

  • Подобието между знака и обекта: в плановите очертания, във външния вид, а също така и в структурата (кварталите на населеното място са разположени на картата в същия порядък, както и на местността).

  • Символното значение на знака се изразява в способността на знака спонтанно да насочва вниманието към определен обект, но не заради пособие на външния вид, а поради трайно установила се логическа връзка. Знакът, чрез своите визуални променливи (цвят, форма и т.н.) наподобява определен предмет, който от своя страна е свързан с изобразявания обект. Например, кръста свързваме с такива обекти като църква, гробище или лобно място; комина – със завод; синия цвят с водата, а зеления – с растителността.

  • Честата употреба на знаците в определен контекст свързва трайно в съзнанието на хората определени знаци с означаваните с тях обекти. Някои означения върху картата дори не се поясняват в легендите на картата. Най-често това са елементи от общогеографското съдържание на тематичните карти, като знаците за държавна граница, за населени места или пътища и т.н.

Използването на знаци със собствено значение позволява да се намали броят на новите означения на картата. Като е известно, човек има способност да съхранява в работната си памет2 5 до 7 единици, в случая значения знаци. Когато се натъкне на знак извън тях, той трябва или да открие значението му в дълговременната си памет, или да направи справка в легендата. Във втория случай е необходимо много повече време.

2.2 Значение на знака, произтичащо от външните компоненти на картата


Външните компоненти на картата са заглавие, легенда, пространствен обхват, координатни мрежи и т.н. Те описват контекста, в който действат картографските знаци. Значението, което се присвоява на знаците в легендата е основно и най-важно. Но трябва да се има предвид , че тя не е единствения източник на значението на знаците. За да подчертаем това, не сме я разгледали като отделен източник, а в състава на останалите компоненти на картата.

Чрез легендата се задава най-често смисъла на знаците, а това става, като на графичните знаци се присвояват родови или видови понятия: шосе, река, гора и т.н. Стойността на знаците може да се поясни в легендата чрез тяхната класификация, чрез размерите на знаците и т.н. Макар и по-рядко, чрез легендата могат да се показват и някои от свойствата на обектите, изобразени на картата.

В легендата може да бъде описано както значението, което се придава на графичния знак, така и на отделни негови компоненти – графични примитиви.

Друг важен външен компонент е заглавието на картата. То информира за основната цел на изображението и е едно от първите неща, които се четат в картата. В този контекст заглавието има роля за формиране на нашите предварителни нагласи към знаците. Изследванията на движенията на очите при четене на картата показват, че легендата и заглавието на картата са първите, които привличат вниманието на читателя (Bertin 1967, Берлянт 1986).


2.3 Значение на знака от функционирането му на картата


Фигурирайки на картата, картографските знаци влизат във взаимоотношения помежду си. Тези взаимоотношения от една страна носят ново, допълнително значение на знаците, а от друга – променят значението, което знаците имат извън контекста на техните връзки.




Фиг. 4 Функционално значение на знаците

Когато се изследва значението, което придобиват знаците при взаимоотношенията си с останалите знаци, най-често се има предвид тяхната функционална стойност. Тя се придобива само при съпоставката или при съвместното функциониране на знаците. Както беше показано, функционалната стойност на знака се определя: от съотношението на свойствата на обектите, отразени чрез знаците; от количеството на подобните обекти; от местоположението и от обкръжението на знаците. Но чрез взаимовръзките си, обектите могат да придобиват както нов или различен смисъл, така и различни свойства. Например, на фиг. 4 град Джаксънвил (Флорида, САЩ) придобива смисъл на железопътен център благодарение на връзките, които знакът му създава на картата с железопътните линии (означени в червено). И през град Орландо преминава ж.п. линия, но само една и то маловажна, поради което той няма смисъл на железопътен център. Но и двата града имат смисъл не само на град (който придобиват чрез собствения си знак), а на град с ж.п. гара. Аналогично, през Джаксънвил протича река, което го прави град на река и в също време позволява той да бъде пристанище (виж знака долу и вляво от знака на града). Целият този спектър от смислови значения населеното място придобива от взаимовръзката на неговия знак с другите знаци. Те могат пряко да бъдат обозначени чрез различни знаци (град – железопътен център или град – пристанище) и тогава същият смисъл би се придобил чрез легендата.

Аналогично, ако се разгледа отдалечението и взаимното разположение на знаците, могат да се извлекат множество индивидуални свойства на обектите: Джаксънвил е на север от Орландо; разстоянието между тях по права линия е около 200 километра; а по шосето – около 250 километра. Това вече са значения, които не се показват в легендата или по някакъв друг начин. Те произтичат само от пространствените взаимовръзки между знаците.

От гореизложеното се вижда, че при функционирането си на картата, знаците придобиват нов смисъл, нови стойности, както и нови индивидуални свойства. Получаването на тези значения става само тогава, когато читателят на картата направи волево ‘усилие’, за да обедини няколко знака в мета-знак. Ако такова ‘усилие’ не бъде направено или читателят не групира именно тези знаци, той няма да получи конкретните значения. Именно от мисленото създаване на мета-знаци се получава допълнително, конотационно1 значение на знаците и може да се разбере механизмът на получаване на информация,която не е заложена пряко от създателя на картата.

2.4 Значение на знака, произтичащо от картографските кодове


Това значение отново се получава в процеса на функциониране на знаците върху картата, но за неговото получаване основна роля има познаването на картографските кодове. Те се състоят от принципи, правила и сигнали, които свързват картографските знаци в знакова система и контролират създаването на качествено картографско произведение. Разглеждани са многократно в картографска литература, макар и под друга форма. Затова тук само ще дадем примери за действието на някои специфични картографски правила върху топографските карти. Ако тези правила се познават от читателя, те носят определено значение. В обратният случай те си остават кодове на картографа, които нямат смисъл за читателя.




Фиг.
5

Ще дадем два примера: На ЕТК долепени сгради, които са с еднаква конструкция се изобразяват с общ знак, независимо от тяхната етажност. Поради това на фиг. 5 не може да се определи дали знаците обозначават отделни сгради или групи от сгради. На същата фигура, в средата на квартала е поставен знак за дърво нямащо значение на ориентир. Картографското правило гласи, че знакът само указва наличието на дървета в квартала, а не изобразява конкретно дърво.

3. Връзка между структурата на знака и неговото значение


В теорията за структурата на картографския знак ние го разглеждаме като съставен от четири нива:

графичен примитив → графичен знак → картографски знак → мета-знак

Ще покажем, че всяко едно от четирите нива може да бъде носител на част от значението на знака. Значението се ‘наследява’ от всеки компонент от по-високо ниво. Графичният знак ‘наследява’ значение от примитивите, картографският знак - от графичния, а мета-знакът - от картографския знак. Най-добре е ако значенията на отделните нива се допълват едно друго. Ако това не е така, ‘наследеното’ може да бъде изместено от значението на съответния компонент. Това означава, че значението на елементите от по-високо ново има по-висок приоритет от това на съставящите го елементи от по-ниски нива.


3.1 Значение на графичните примитиви


Най-малкият конструктивен елемент на знака е носител на два вида променливи, които определят неговата способност да придава значение на картографския знак. Първо, графичните примитиви са носители на шестте визуални променливи на Bertin (1967): форма, цвят, светлота, ориентация, големина, текстура. Те могат да имат символичен смисъл, придобит от традиционната им употреба. На фиг. 5 е показано, че на картите обикновено хидрографията се изобразява в син цвят, релефа в кафяво, а продуктите на човешката дейност - в черно. Освен смисъл, визуалните променливи могат да имат определена стойност, например, чрез различната си големина. Тази стойност е относителна и се проявява само когато те станат част от картографски знак.





вид на Значението на знака

смисъл

стойност

свойства

Произход на значението

графичен примитив







графичен знак







картографски знак







метазнак






Фиг. 6 Връзка между структурата на знака и неговото значение

Второ, графичните примитиви са носители на пространствените променливи, чрез които се дава подобието във формата на знака с обекта. При работа в цифров вид това са координатите, чрез които се дефинира формата на обекта, а при хартиените карти - геометричните извивки на контурите. Чрез пространствените променливи графичните примитиви носят индивидуални характеристики на обектите от реалността.


3.2 Значение на графичните знаци


Графичният знак е завършен визуален обект, на който се придава значение в легендата на картата. Именно затова той има свойството да означава. Но означаваното от него не е конкретно, а общо. Графичният знак обозначава понятие или вид на обекта: река, ж.п. линия, дърво и т.н. В определени случаи знакът е общ и може да изобразява множество еднотипни обекти на картата. Примери за това са геометричните фигури. В други случай той описва конкретни извивки на обекта или неговото наименование. Тогава графичният знак е индивидуален и може да изобрази на картата само един обект. Но тази му способност не е реализирана, преди да стане част от картографския знак.

Графичният знак може да носи както смисъл, така и стойност и свойства (виж фиг. 6) благодарение на значението, което той получава от легендата. Как става това е широко коментирано в картографската литература, затова няма да се спираме на него. Ще подчертаем само, че при конфликт между смисъла или стойността на примитива и на графичния знак, значението на знака потиска значението на примитива. Когато те са в съзвучие, информацията се възприема много по-бързо.


3.3 Значение на картографските знаци


Картографските знаци наследяват значенията на графичните знаци и примитиви, които ги съставят. Но в допълнение те имат свое собствено значение, което произтича от обозначаването на конкретен обект върху картата. Това значение може да се разгледа като колективно и индивидуално. Колективното значение е показано на фиг. 6. Смисълът на картографският знак се състои в това, че обозначава конкретен обект (в примера - шосе Е88) и стойността му произтича от съвкупността на графичните знаци, които в примера показват, че първокласният път е трудно проходим и намаляват неговата стойност. Индивидуалните характеристики в примера се определят от надписа, който посочва широчината на пътя и неговата настилка.

Тъй като картографският знак изобразява конкретен обект, се появява още един сноп от негови значения. Те произтичат от личният опит на читателя. Ако той познава изобразявания обект, например, е пътувал по пътя, използван в примера на фиг. 5, знакът ще събуди в съзнанието му определени спомени. Ако пък е участвал в строителството му ще има различни спомени. Читателят, който не познава пътя ще си изгради модел за него на основата на предишната си представа за този вид път. Това значение на картографският знак ще обозначим като индивидуално.


3.4 Значение на мета-знаците


Значението на мета-знаците произтича от функционирането на картографските знаци сред останалите. Тъй като то беше дискутирано вече, тук само ще дадем пример с пътя от фиг. 5. Смисълът на един път е да свързва обектите от реалността. На картата неговият картографски знак изпълнява същата функция, свързва точките А и В. Стойността на пътя се променя в зависимост от това дали е единствен или един от няколко възможни пътя, дали свързва два големи града или две села. При функционирането си на картата, пътят може да получи допълнителни характеристики, които не могат да се определят само по графичните знаци и примитиви и или от изолирания картографски знак. В примера на фиг. 5 пътят става международен, защото свързва точки от двете страни на държавната граница.

5. Заключение


В предлаганата теория за значението на знака е акцентирано на следните моменти:

1. Значението на знака е изключително сложно за описание и не се дава изключително от легендата на картите, както се счита традиционно

2. Поради пространственото подобие с оригиналите и поради сложната си структура, картографските знаци носят три типа значение: смисъл, свойства, стойност. Всеки картографски знак задължително носи и три типа значение.

3. Източниците на значението на знаците са няколко:



  • собствено значение на знака;

  • от външните компоненти на картата;

  • от функционирането му на картата;

  • от картографските правила.

4. Всяко от структурните нива на знака (графичен примитив, графичен знак, картографски знак и мета-знак) е способно да носи и трите типа значения.

5. Значението на знаците има и обективна съставка (денотационно значение), но по-голяма част от значението е субективно, конотационно и зависи от знанията и опита на читателя на картата.


Цитирана литература:

  1. Берлянт, А. М. 1986. Образ пространства: карта и информация. Изд. Мысль, Москва, 1986 г.

  2. Салищев, К. А. 1990. Картоведение. Издателство МГУ, 1990 г.

  3. Bertin J. 1967. Semiology of Graphics: Diagrams, Networks, Maps. Madison: University of Wisconsin Press, 1981.

Постъпила: ............... 2005 г.


Доц. д-р инж. Станислав Василев Василев

Катедра ‘Фотограметрия и картография’

Ректорат каб. 228; тел. 317

GSM 0888 001424





1Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката’.

2 Доц. д-р инж. Станислав Василев, Ректорат, каб. 228

1 Виж ‘Сблъсъкът на цивилизациите’ на Самюъл Хънтингтън, издателство “Обсидан”, София, 1999 г.

1 Като външни компоненти на картата се разглеждат онези графични средства, които описват картата (заглавие, легенда, производител и т.н.), обекта на картата (пространствен обхват, схеми на територията, илюстрации и др.) или полето на картата (мащаб, проекция, сечение на релефа и т.н.).

2 Наричана още кратковременна памет, в която постъпва и се обработва информация както от сетивната памет, така и от дълговременната памет.

1 Съпътстващо значение на знаците, което различно за отделните читатели, защото зависи от техните познания, опит и способности, за разлика от денотационното значение, което е буквално (например, указано в легендата и е общо за повечето от читателите на картата.




Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Формати и стандарти
userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация”
userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия
userfiles -> Използване на функции в c++
userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница