Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia

1.2 Компонентите на картографският продукт според Ramirez

Тук искаме да коментираме три неща: Първо, терминът ‘изобразителен’ (Representational) в речника се превежда като “изобразителен, реалистичен, а не абстрактен”) не ни се струва подходящ, доколкото голяма част от знаците на картата обозначават, а не изобразяват обекти от реалността. Второ, включването на всички картографски знаци в един от компонентите е нарушение на правилото за съизмеримост на обема на групите при класификация. Трето, в цялата си работа Ramirez пише за числов език (numerical language), но ние не приемаме наличието върху картата на този трети език, освен езика на картографските знаци и естествения език. Използването на числа е само метод за съкратен запис на думите – ‘5’ и ‘пет’ имат еднакво значение, така както и съкращенията (‘мин.’ и минерален) и абревиатурите на картата. Поради това, приемаме, че числовите обозначения на картата са част от естествения език, като са използвани с други символи за по-кратък запис, за да различим цифровото представяне на картата, където обратно, картографските знаци и знаците от естествения език са представени чрез числа.

Един основен компонент в теорията на Ramirez е празното пространство (empty space). Представа за него дава празният картен лист. “Ние започваме да разполагаме в това празно пространство елементите на картата и правим това, докато завършим картата” С последователното добавяне на всеки нов елемент, според Ramirez се получава нов картографски продукт.

2. Теория за строежа на картографския език

Ние приемаме наложилата се в края на XX век постановка, че езикът се състои от два основни елемента: азбука и граматика. Граматиката на картографския език се поддържа от системата на картографските кодове. Широко разпространеното мнение, че картографската азбука се състои от само от знаци е неприемлива от семиотична гледна точка. И при най-широка трактовка на понятието знак, е ясно, че на картата функционират компоненти, които не са знаци. Затова ние ще разгледаме една теория за строежа на картография език, в която съдържанието на картата е разделено на компоненти: вътрешни, външни и поле на картата (фиг. 4). Вътрешни компоненти на картата представляват картографските знаци. Външните компоненти са описателните елементи на картата, които описват картата или изобразеното на нея. Пространството на картата е абстрактно пространство, което моделира пространството, изобразено на картата.

Фиг. 4 Структура на картографския език

При описанието на общата структура на картографското изображение ще възприемем терминологията на Bertin (1967) [4], но ще дефинираме значението на всеки отделен термин, съгласно нашите разбирания. Според френския картограф, картографското изображение се състои от компоненти, които представляват различни видове визуални средства за пренасяне на информация. Значението на компонентите се определя от идентификатори. Bertin ги разделя на външни (заглавие) и вътрешни (легенда). В рамките на вътрешните идентификатори, той включва визуалните променливи, които пък разделя на позиционни и зрителни. Пространствените променливи задават местоположението на всеки отделен графичен знак, а визуалните променливи определят неговата форма, цвят, големина, светлота, текстура и завъртане. При използване на графиките, най-напред се определят външните идентификатори, след тях вътрешните и въз основана тях се определя значението на всеки от компонентите (в случая с карта – на картографските знаци).

На тази най-обща концепция на Bertin (1967) [4] стъпва по-нататъшното ни изложение. Но френският картограф разглежда най-общо графичните изображения, при което картите са по-скоро частен случай на фона на по-често използваните диаграми, чертежи, снимки, рисунки, схеми и други подобни изображения. Структурата на графичните изображения е пределно обща. Тя се нуждае от допълване и видоизменяне, за да може да опише адекватно картографските продукти.

Картографските продукти имат определен обект, който те изобразяват. Този обект може да бъде местността като цяло за общогеографските карти, отделни нейни компоненти, както и природни, социални и т.н. феномени. Този най-общ обект се състои от подобекти, които се изобразяват на картата чрез картографски знаци. Знаците съставляват общогеографското и тематичното съдържание на картите. Всеки от тези знаци е носител на специфична, частна информация за своя конкретен обект. Едновременно с това има обща информация за обекта на картата, която не се пренася от картографските знаци, изобразяващи отделните подобекти на обекта на картата.

За да опишем начина по който на картата се представя информация за нейния обект, ще въведем следните дефиниции:

1. Картата има свой обект, част от реалността, с определено пространствено разпределение.

2. Полето на картата моделира пространството на обекта на картата по математически подобен начин.

3. В полето на картата се разполагат вътрешните компоненти, които приемат свойствата му.

4. Вътрешните компоненти са картографските знаци, които изобразяват конкретни обекти в състава на общия обект на картата.

5. Съвкупността от вътрешните компоненти моделира съдържанието на обекта на картата.

6. При функционирането си на картата вътрешните компоненти създават връзки помежду си, които са информационно значими благодарение на разполагането им в полето на картата.

7. Външните компоненти се оформят извън полето на картата. Дори физически да се припокриват с него, те не приемат свойствата му. Външните компоненти носят информация, която описва картата, полето или обекта на картата чрез не-картографски методи (графика, текст, изображения и др.).

8. Компонентите се състоят от отделни елементи, които описват компонента по определен начин.

9. Елементите се състоят от знаково средство (графика, текст или числова характеристика) и от кодирана в него информация.

10. Информацията се носи от знаковото средство чрез идентификатори или променливи.

На фиг. 5 е показана схема на компонентите на картата. Разбира се, във всеки конкретен случай могат да се използват само част от тях. Могат дори да се добавят нови, ако това се налага за по-пълно описание на обекта на картата или на самата карта. Целта на това изложение не е да се постигне пълно и изчерпателно описание на компонентите, а да се покаже, че освен картографските знаци (описвани тук като вътрешни компоненти), картата има още редица други компоненти, които също изискват подобаващо внимание.

Като основни, ще разгледаме следните три компонента на картата: описание на пространството, описание на тематиката на картата и картографските знаци. Без тези три компонента всяка карта е непълна. В определени случаи е възможно картата да няма явно описание на някой от трите компонента. Например, териториалният обхват на картата може да се подразбира от изобразените на картата знаци (например, чрез политическите граници или наименованията). Аналогично, може да не се посочи какво означават знаците, ако се използват картографски символи, чието значение е ясно поради честата им употреба в този контекст. Останалите компоненти на картата ще наричаме допълнителни, тъй като картата може да функционира пълноценно без тях.

2.1 Поле на картата

2.1.1 Защо въвеждаме компонента поле на картата?

Полето на картата представлява част от картния лист, която е предназначена за разполагане на картографските знаци, изобразяващи обектите от реалността. То е конкретна част от пространството и има свои собствени свойства. Чрез тези си свойства полето на картата моделира по пространствено-подобен начин съответна част от реалността, например, част от повърхността на Земята.

В картографската литература полето на картата не се описва като обособена част от нея. Счита се, че територията му се определя от вътрешната рамка, а площта му просто е запълнена с картографските знаци. Например, Raul Ramirez (2004) [5] счита празното пространство като един от картографските примитиви. Какви са слабостите на такъв модел на представяне? Първо, картата има определени свойства (мащаб, проекция, референтна повърхнина, координатна система и т.н.), които нямат носител. Нито един знак, най-малко немащабните знаци, сам за себе си не въплъщава тези свойства. Второ, ако просто поставяме знаците върху белия лист, коя е онази субстанция, правило или сила, която ги свързва и позволява да се определят разстояния и координати по тях? Механичното натрупване на знаци върху белия лист не прави карта. Изисква се спазването на определени математически, логически и чисто картографски правила, по които да се подреждат знаците. Обикновено се смята, че носител на тези правила е картата като цяло. Но на картата първо има външни компоненти, които не се подчиняват на тези правила (легенда, заглавие, илюстрации и т.н.), а от друга – картата може да съдържа врезки, които да се подчиняват на съвсем други правила. Затова е удачно полето на картата да се обособи специфична част от картата, която да е носител на тези свойства.

Въвеждайки понятието за поле на картата не като абстрактен, а като реален обект, вече можем по-лесно да обясним самите свойства на картата – да моделира определена част от действителността чрез математически принципи. В този смисъл, полето представлява математически определена повърхнина (най-често равнина), която моделира определена част от реалността, така че на всяка част от моделираното пространство съответства точно определена точка от полето на картата и обратно – на всяка точка от полето на картата съответства определена част от реалността. За съжаление, при размерите (ъглови, дължинни и площни) нещата не стоят така. Поради неизбежните деформации при преминаване от тримерно тяло към равнината на полето на картата не може да се построи проекция, в която да има точно съответствие на ъгли, дължини и площи.

Когато поставим един знак в полето на картата, на него автоматично се присвояват редица общи свойства (мащаб, проекция и т.н.) и индивидуални свойства (координати и размери). В същото време, върху знака започват да действат взаимовръзките с останалите картографски знаци, които позволяват изграждане на мета-знаци.

2.1.2 Свойства на полето на картата

Полето на картата моделира обособена част от реалността. Затова му се присвояват някои характеристики, които от една страна го свързват с изобразяваната част от действителността, а от друга – показват начина на нейното математическо моделиране:

• 
  Пространствен обхват;
  
• 
  Мащаб;
  
• 
  Равнинна координатна система;
  
• 
  Височинна координатна система;
  
• 
  Вид на референтната повърхнина;
  
• 
  Проекция;
  
• 
  Форма и размери.
  

Трябва да се направи ясно разграничение между картографски компонент и свойство на полето на картата. Ще дадем пример с мащаба на картата. Той се явява свойство на полето на картата и на картографските знаци (площни и линейни). В същото време мащабът на картата се описва като външен компонент, например като дроб (1/m) или чрез графична скала. Аналогично, останалите свойства на полето на картата могат да се опишат като външни компоненти на картата. Ако обаче не са описани, това не означава, че на полето на картата му липсва определено свойство. Например, ако не е описана проекцията на картата или референтната повърхнина, това не означава, че полето на картата няма тези свойства.

Полето на картата има два компонента: а) рамка и координатна мрежа и б) височинна система.

2.1.3 Рамка и координатна мрежа

В полето на картата се изобразяват само линиите и надписите на равнинната и височинната координатни системи, а останалите характеристики се описват извън полето на картата чрез външни компоненти.

В състава на компонента се включват следните елементи:

• 
  Вътрешна рамка на картата. Определя границите на картографираната част от реалността.
  
• 
  Външна рамка на карта. Когато картата има външна рамка, между нея и вътрешната се поставя описанието на координатната мрежа или надписи на обекти излизащи извън полето на картата.
  
• 
  Правоъгълна координатна мрежа - две системи от успоредни прави линии, които са взаимно перпендикулярни, прекарани са през определен интервал на картата и са свързани с определена правоъгълна координатна система.
  
• 
  Географски координати. Меридианите и паралелите, изобразени през определен интервал върху картата, дефинират мрежа от географски координати, които позволяват отчитането на географска ширина и географска дължина.
  
• 
  Указателна мрежа. Когато мрежата не е свързана с конкретни координати (правоъгълни или географски), а служи само за разделяне на територията на отделни участъци, например, за по-лесно посочване (указване) на обектите в картата, тя ще бъде наричана указателна мрежа.
  

Координатните кръстове на едромащабните топографски карти не позволяват директно отчитане на координати по тях, защото по рамките не са отбелязани стойностите на координатите. В този смисъл те са част от указателна мрежа.

• 
  Надписи по рамките. Между двете рамки или извън вътрешната рамка могат да се оформят надписи, които указват: а) стойностите на координатните или идентификаторите на указателните мрежи; б) описание на обекти в съседни картни листа.
  

Координатните мрежи графично могат да бъдат оформени по три начина: а) като две системи пресичащи се линии; б) като координатни кръстове; в) като отметки по рамките на картата. Изборът на начин за оформяне зависи преди всичко от предназначението и мащаба на картата. Когато се предвижда по картата да се извършват точни координатни измервания, мрежата трябва да се изобрази чрез линии, а когато е само за ориентир, може да се използват само отметки по рамките, за да не се претоварва изображението. На една и съща карта могат да се изобразяват две, дори и три от мрежите, Например, средномащабните топографски карти имат както правоъгълна мрежа от координатни линии, така и отметки по рамките за географските координати. В полето на топографските карти в М 1 : 500 000 са прекарани образите на меридианите и паралелите, а по рамките са обозначени отметки на правоъгълната координатна мрежа. В допълнение, между двете рамки са изобразени идентификаторите на указателна мрежа, линиите на която съвпадат с географската мрежа (фиг. 6).



Меридиан

Правоъгълни координати

Надписи по рамките

Идентификатор на указателната мрежа

Фиг. 6 Рамка на топографска карта в М 1 : 500 000

Разполагаме указателната мрежа и рамките на картата в един компонент на полето на картата поради това, че те са силно свързани помежду си. Обикновено рамките на картата минават по линиите на някоя от координатните мрежи. Например, рамките на средно и дребно мащабните карти са прокарани по меридиани и паралели; при наличие на план-указателна мрежа, рамката е част от нея. Освен това, координатните мрежи могат да се изобразят само като отметки, които са тясно свързани с рамките и се оформят по тях.

2.1.4 Височинна система

Височинната система на голяма част от съвременните карти се описва чрез система от хоризонтали. Причисляването на хоризонталите към компонентите на полето на картата може да се стори странно. Ramirez, например, счита че хоризонталите са знаци, а рамката и координатните мрежи - не. Да обсъдим този въпрос малко по-подробно:

Фиг. 7 Координатни системи: равнинна и височина

Нека да сравним хоризонталите с километричните линии на картата (фиг. 7): 1) И едните и другите са абстрактни линии – не съществуват на терена; 2) Дават математическо описание на местността – координатите в планово положение, а хоризонталите във височинно и позволяват по тях да се отчитат координати; 3) Представляват изолинии – свързват точки е еднаква количествена характеристика (хоризонталите на надморската височина, а координатните линии – на съответните координати X или Y). 4) Прекарани на картата през определен интервал (в хоризонтално или вертикално положение); 5) Всяка отделна линия (хоризонтал или координатна линия) не може да функционира изолирано на картата – отделен хоризонтал не позволява отчитане на височините на точки, които не са част от него, нито на наклони; а една координатна линия (по оста X или по оста Y) не позволява определяне на координати по другата ос.

При толкова много общи характеристики, можем да заключим, че координатните линии (правоъгълни и хоризонтали) представляват сходни методи за описание на местността хоризонтално и във вертикално отношение. Най-убедителния аргумент в полза на причисляването на хоризонталите към компонентите на полето на картата е в дефинициите за хоризонтал и за знак. Очевидно е, че мислената линия не е реален обект, който да се изобразява чрез знак. Отделният хоризонтал няма обект, който да изобразява. Системата от хоризонтали носи информация за моделираната в полето на картата повърхнина.

Разглеждаме следните елементи на външния компонент описание на повърхнината на релефа:

• 
  Система от изолинии. Изолиниите, използвани за изобразяване на релефа могат да се подразделят според изобразяваното от тях на:
  
• 
  Височинни точки. На характерни точки от релефа и от ситуацията се надписват надморските височини, с което се повишава точността на изобразения релеф.
  
• 
  Бергщрихи.
  
• 
  Надписи за височините на хоризонталите.
  
• 
  Оцветяване на площите между изолиниите (хипсометрично оцветяване).
  

2.2. Външни компоненти на картата

Външните компоненти функционират независимо от полето на картата те могат да се разгледат като описващи картата, обекта на картата или полето на картата, а също така да представят и странична информация, която няма пряка връзка с картата, например, рекламни материали. Разгледали сме девет външни компонента, които според нас най-често се срещат на картите.

2.2.1 Заглавна част на картата

Заглавната част на картата може да съдържа няколко елемента (фиг. 8):

• 
  Заглавие - текстово описание на предмета на картата;
  
• 
  Номенклатура на картния лист;
  
• 
  
  К-35-96-В (Бисер)
  
  Учебна карта

  Фиг. 8
  Вид на картата - описателен елемент, който посочва информация за вида (например, Административна карта), предназначението (например, Учебна карта) и начина на приложение (например, Стенна карта), групата ползватели (например, Карта за слабовиждащи) и т.н.

  
  

2.2.2 Мащаб

Фиг. 9 Числов, описателен и графичен мащаб на топографска карта

Мащабът на картата показва отношението на единица разстояние на картата към аналогичното разстояние на местността. Поради това е вторият задължителен компонент на картата. Той може да съдържа три елемента: числов, описателен и графичен . Картите мога да имат и трите вида мащаб или само. Мащаба на картите може да бъде описан само по един от трите начина или и по трите (фиг. 9)

2.2.3 Легенда

Легендата е третият задължителен компонент на картата, който показва основното значение на картографските знаци. Състои се от три елемента:

• 
  Графични знаци – изобразяват се графичните знаци и техните визуални променливи;
  
• 
  Текстово описание на знаците – показва се значението на всеки от изобразените знаци или на негови визуални променливи.
  
• 
  Пояснителен текст – пояснява данните, указани в легендата по отношение на точност, обхват, начин на набиране, актуалност или дава пояснения за тяхната същност.
  

При многолистни карти, каквито са топографските, легендата може да бъде описана отделно от картите, например, в обособени таблици с условни знаци. При атласите легендата може както да е обща за всички карти (при физикогеографски и политически атласи), така и да бъде разделена на две части: най-често използваните знаци да бъдат пояснени в началото на атласа, а специфичните за всяка карта знаци – в полето на самата карта или около нея.

2.2.4 Описание на полето на картата

• 
  Сечение на релефа, например: ‘Основно сечение на релефа 5 метра’ или ‘Основните хоризонтали са изчертани през 5 метра’;
  
• 
  Скала на заложението. Представлява графика, която позволява да се определи по графичен начин ъгъла на наклона на терена по хоризонталното разстояние между хоризонталите на картата (заложение).
  

• 
  Схема на основното сечение. Когато е рамките на един картен лист се използват различни сечения на релефа, на картата може да се оформи схема на използваните заложения. Това е задължително при едромащабните топографски карти.
  
• 
  Схема на хипсометричното оцветяване. Хипсометричното оцветяване обикновено е придружено със схема, която пояснява цветовете, използвани за оцветяване на височинните пояси между хоризонталите. Тъй като хипсометричното оцветяване не е вътрешен компонент на картата, т.е. не изобразява конкретни обекти, то тази схема не е част от легендата на картата, а пояснява самия метод.
  
• 
  Проекция. За съжаление на голяма част от картите, издавани в България не се посочва проекцията. В много страни, обаче е утвърдена практиката да се посочва не само вида на проекцията, но и допълнителни данни за нея (например основен меридиан или паралел). Това позволява изобразените на картата данни да се трансформират в друга проекция с по-малко деформации.
  
• 
  Референтна повърхнина. Повечето карти в България използват елипсоида на Красовски и не съдържат този компонент.
  

2.2.5 Описание на предмета на картата

Изобразеното на картата може да бъде пояснено с текстово описание или схеми, например:

• 
  Схема на административното деление.
  
• 
  Схема на нивелачната мрежа.
  

• 
  Схема на магнитното отклонение. На малък допълнителен чертеж, изолинии се показват стойностите на магнитното отклонение на картите, предназначени за ориентиране, например СТК. Използва се при по-големи или неравномерни изменения в рамките на картния лист.
  
• 
  Описание на магнитното отклонение. При по-малки изменения може да се поясни само с надписи неговата стойност за няколко последователни периода.
  
• 
  Забележки - забележки и пояснения относно изобразената на картата информация.
  

2.2.6 Описание на картата

Този компонент дава информация за самото картографско произведение: за производителя, начина и времето на производство на картата. Той няма отношение към останалите компоненти и може да се постави на произволно място, обикновено извън полето на картата. Компонентът има следните елементи:

• 
  Производител - данни за фирмата производител, адрес за връзка с нея, както и претенциите за авторско право;
  
• 
  Автори на картата. Редно е на всяко картографско произведение да се посочи авторския колектив;
  
• 
  Година и метод на създаване и издаване;
  

• 
  Забележки - допълнителните пояснения, свързани със създаването и използването на картата се оформят като текстово описание.
  

2.2.7 Разположение на територията

Разположението на територията, изобразена на картата е компонент, който в еднаква степен се отнася както за картата, така и за изобразената територия. Затова е отделен от описанието на картата и описанието на територията като отделен компонент. Обикновено се използват графични схеми, който показват картният лист, съпоставен с някаква по-обща структура. Информацията, заложена в тези схеми обикновено може да се получи и от други компоненти на картата, например, от координатната мрежа, но схемите представят информацията в по-нагледен и лесен за възприемане начин.

• 
  Схема на разположението на картните листа.
  
• 
  Схема на териториалния обхват на картата. Показва местоположението на изобразената на картата територия в рамките на друга, по-голяма, например, на държава или континент.
  

2.2.8 Илюстрации

Илюстрациите, представляват допълнително описание, най-често чрез не картографски средства. Не трябва да се смесват с илюстрациите на вътрешните компоненти, които са прикрепени към определен обект и се активират при посочване на картографския знак.

• 
  Изображения. Обикновено на свободно място в полето на картата или пък извън него се поставя снимка или рисунка на определен обект от картата, който е най-важен или е представителен за изобразената територия. Местоположението на това изображение не е свързано по никакъв начин с местоположението на картографския знак, който описва същия обект.
  
• 
  Декоративни елементи. Не поясняват нито територията като цяло, нито отделен обект, а имат само декоративна функция, т.е. правят картата по-привлекателна за читателя. Често се използват при карти за деца.
  
• 
  Диаграми. Показват количествени характеристики, които се отнасят за цялата изобразена територия. Разполагат се на свободно място на картата. Могат да съдържат три части: заглавие, което да показва какви характеристики на територията показват; легенда, която да пояснява използваните графични средства и самата диаграма.
  

6.2.9 Указател на обектите

По-големите картографски произведения, например, атласите, както и картите на градовете обикновено съдържат указател на изобразените обекти, по азбучен ред.

2.2.10 Рекламни материали

В много карти поставят реклами, с цел да се намали цената на картата или пък самата карта се издава, за да рекламира определен продукт или фирма (например, реклами на верига бензиностанции в пътните карти). Рекламните материали могат да се поставят по три начина върху картата: 1. В полето на картата, където чрез картографски знаци (най-често оформени като емблема на съответната фирма) се показва местоположението на важни за рекламното послание обекти. Тогава те са вътрешен компонент; 2. Извън полето на картата, като външен компонент и 3. На гърба на картата.

3. Заключение:

В тази статия няма да се спираме на описанието на вътрешните компоненти на картата - картографските знаци, защото те са описани в картографската литература. Целта ни е да покажем, че освен тях картата има и други компоненти, без които не може да функционира.

Основните тези в статията могат да се сведат до следното:

Картата има поле, което притежава свойствата на конкретно пространство: форма, големина, мащаб, пространствен обхват, размери и т.н. То има своите компоненти: рамки (вътрешна и външна) и координатни мрежи. Полето е модел на пространството на обекта на картата.

Извън полето на картата се разполагат външните компоненти. Те са графични средства, които описват чрез картографски, математически или естествен език някое от следните неща: а) обекта на картата, б) полето на картата или в) самата карта като продукт.

В полето на картата се разполагат вътрешните компоненти - картографските знаци. Те приемат свойствата на полето, при което стават обозначения на конкретен обект от реалността. Картографските знаци функционират както във физическото пространство, така и в полето на картата, откъдето произтича възможността измерванията и съотношенията от картата да се отнасят към обектите от реалността.

Цитирана литература:

[1] Асланикашвили, А. Ф. 1974. Метакартография. Изд. Мацниереба, Тбилиси, 1974 г. (първият вариант на грузински език е издаден през 1968 година.)

[2] Берлянт, А. М. и колектив 1997. Толковый словарь по геоинформатике. Изд. на CD-ROM: ГИС-обозрение, 1998 г. Източник: http://www.ihst.ru/project_link/glossary/ titul.htm, 2004 г.

[3] Берлянт, Александър М. 2001. Картография. Изд. 'Аспект пресс', Москва, 2001 г.

[4] Bertin J. 1967. Semiology of Graphics: Diagrams, Networks, Maps. Madison: University of Wisconsin Press, 1981.

[5] Ramirez, J. Raul 2004. Theoretical Cartography (Boock draft). Интернет източник: http://gold.cfm.ohio-state.edu/~raul/Documents/
Постъпила: ............... 2005 г.

Доц. д-р инж. Станислав Василев Василев

Катедра ‘Фотограметрия и картография’

Ректорат каб. 228; тел. 317 GSM 0888 001424

1Статията представя част от дисертационния труд на автора ‘Основи на картосемиотиката’.

2 доц. д-р инж. Станислав Василев, Ректорат, каб. 228

Каталог: filebank -> acadstaff -> userfiles
userfiles -> Формати и стандарти
userfiles -> Комасация на земеделските земи. За понятието „комасация”
userfiles -> Конспект за изпита по история на архитектурата за специалност урбанизъм архитектурата на древен Египет
userfiles -> Изчисляване на конструкции на сеизмични въздействия
userfiles -> Използване на функции в c++
userfiles -> Examination topic list river morphology and river training works
userfiles -> Годишник на университета по архитектура, строителство и геодезия – софия 2002-2003 annuaire de l’universite d’architecture, de genie civil et de geodesie – sofia
userfiles -> Конспект въведение в управлението на проекти определение за проект. Видове проекти. Характеристика на проекта
userfiles -> Съвременни архитектурни явления лектори Вихрен Бакърджиев и Милена Металкова-Маркова теми

Изтегляне 218.89 Kb.

Сподели с приятели: