Големите болници ще подписват с предимство договор с рзок



страница1/16
Дата28.10.2018
Размер0.54 Mb.
#104286
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16



Пресклипинг на тема: „Здравеопазване”
02.06.2016
Национални вестници



Големите болници ще подписват с предимство договор с РЗОК


Елена Несторова

Сега  стр. 3  

Приоритет при подписването на договори между болниците и столичната здравна каса трябва да имат големите лечебни заведения. Това стана ясно от думите на здравния зам.-министър Ваньо Шарков пред БНТ. Цялата вина за проблемите, които сполетяха директорите на почти всички болници в София той хвърли върху столичната РЗОК. Както "Сега" писа, повечето болници в столицата се оказаха без договори с касата. За проблема се разбра от протест на "Пирогов", които останаха без заплати за април и се оплакаха от скандални клаузи в предложения им договор. Шефът на института проф. Стоян Миланов дори допусна, че са му пратили договор на друго лечебно заведение, тъй като в проекта имало лекари, които не работят при него. Въпреки че "Пирогов" е специализиран в спешна помощ, с договора леглата за интензивно лечение се намаляват на 32. Този месец касата трябва да плати авансово на всички столични болници.

"Вместо да работят най-напред по договорите с големите здравни заведения, като "Пирогов", "Александровска болница и Военномедицинска академия, в столичната каса са предпочели да се занимават с най-малките болници и медицински центрове", обясни Шарков вчера. Според него това е причината в столицата до вчера да са сключени едва 15 от общо 84 договора. В останалата част от страната положението е обратното - има близо 300 финализирани процедури, а чакат едва 10 здравни заведения. "Не може да се дава предимство на малките лечебни заведения пред мастодонтите на българското здравеопазване", категоричен е Шарков. Той обеща до края на седмицата всички договори с НЗОК да бъдат подписани.

Фондът за лечение на деца затъна в обвинения и скандали


Според родители случаите се бавят, според министерството се разглеждат по-бързо

Елена Несторова

Сега  стр. 3  

Повече от месец след скандалната акция на ГДБОП във фонда за лечение на деца, работата му продължава да е белязана от съмнения и обвинения. Вчера под прозорците на здравния министър Петър Москов се проведе пореден протест на родители срещу фонда. Според тях фондът бави изпращането на деца в чужди клиники, което намалява възможността за адекватното им лечение. Бавене има и в плащанията към чуждите клиники. Точно обратното твърдят от МЗ - че сега фондът работи по-бързо, отколкото преди.

Часове след протеста общественият съвет на фонда проведе заседание, но информация какво е решено на него не беше публикувана, а на въпрос на "Сега" новият управител проф. Владимир Пилософ не даде точни данни, само лаконично съобщи, че са разгледани около 50 случая. Членове на обществения съвет съобщиха, че са минали 40 заявления, като са одобрени малко повече от половината. В електронния регистър на фонда в интернет преобладаващата бележка по постъпилите молби е "чака становище", а актуални данни след вчерашното заседание няма.

"Медиапул" съобщи, че протестите и недоволството са променили дневния ред на заседанието и са ускорили разглеждането на случаите. Преди заседанието Десислава Хурмузова от "Спаси, дари на...", която в момента е председател на обществения съвет, съобщи, че в дневния ред са включени 37 деца, 13 от които са за лечение в чужбина. От тях директорът на фонда предлага на съвета 10 да получат отказ и само 3 да заминат за лечение извън България. Впоследствие обаче са включени извънредно още две деца, а от 39-те е било одобрено лечението на 28. На две деца е било отказано лечение в чужбина, защото може да се извърши у нас, а 9 са били отложени заради пропуски и необходимост от изясняване на случаите.

Според Красимира Величкова от Българския дарителски форум 31 деца, отложени на заседанието на 18 май, не са били включени в дневния ред вчера, въпреки че 12 от тях са били готови за одобрение още на 20 април - деня на арестите. Пред "Сега" директорът на фонда заяви, че не е имало забавяне при разглеждането на протоколи и вземането на решения.

Хурмузова сподели пред "Нова тв" скандални подробности около работата на фонда след отстраняването на старото ръководство. "Директорът ни дава предложения как да гласуваме, което е абсурдно и недопустимо. Мотивите са най-различни, или ги отлага заради консилиуми - нещо, което той няма право да прави като административен директор", обясни тя. Това обаче при всяко положение забавя още изпращането на децата за лечение навън. Според Хурмузова самите лекари във фонда нямат право на глас. Директорът му взема еднолични решения, тъй като твърдял, че именно той носи финансовата отговорност за леченията. "По правилник Общественият съвет възлага, а той изпълнява, но това не се случва. Той си прави каквото пожелае", твърди тя. Проф. Пилософ коментира пред "Сега", че еднолично носи отговорност по работата на този фонд по правилата. "Обвиняват ме в авторитарност едва ли не, но няма такова нещо, защото има обществен съвет, протокол, подписва се, решенията се вземат от тях", заяви той.

ПОЗИЦИЯ

"Фондът работи в много по-кратки срокове от досегашните, а заседанията на обществения съвет, където се взимат окончателните решения, се провеждат по-често, а не веднъж на три седмици, както е била практиката до момента", категоричен е зам.-министър Ваньо Шарков.



Фондът за лечение на деца се превръща във фонд за клапи и винтове


Медицинската помощ за деца, пратени за лечение в ЕС, вече се поема от НЗОК, но чуждите клиники имат огромно недоверие към нея, защото им дължи 175 млн. лв.

Янина Здравкова

Сега  стр. 9,10  

Преди няколко години фондът за лечение изпраща в САЩ дете с рядко заболяване, родено с малформация на крайниците. Детето не може да ходи, лекарите в България смятат, че ще остане инвалид. "Родителите се свързаха с нас и обясниха, че има един-единствен лекар в света, който се занимава с това лечение. Като чуем, че е един-единствен, по принцип отказваме помощ, защото е прекалено съмнително, но се оказа, че наистина д-р Дрор Палей е специалист в тази област", разказва Десислава Хурмузова от неправителствената организация "Спаси, дари на..." и член на обществения съвет на фонда за лечение на деца. Шефът на детската травматология в "Пирогов" д-р Атанас Кацаров също проучва случая и дава задължителното за финансиране от фонда експертно становище, че детето може да пътува за САЩ и да получи помощ по доказан и ефективен метод на лечение. Лечението струва 300 000 долара. Кацаров е поканен от Палей да асистира при операцията и предлага да пътува с детето на собствени разноски. Фондът обаче поема и неговите разходи. Детето е излекувано и ходи.

Преди около година на бебе с чернодробна недостатъчност е трансплантиран черен дроб в Правителствена болница. Операцията се води успешна, но се оказва, че за да живее, детето трябва да приема лекарство, което струва 1 млн. лв. годишно. "Фондът плаща лекарството. Пращали сме деца в Германия за трансплантации, които струват 80 000 евро, и досега не е имало случай да се наложи толкова скъпо последващо лечение", казва Хурмузова.

Случаят с детето, проходило след лечението в САЩ, е сред нарушенията, открити от инспектората на министерството на здравеопазването във фонда. Атанас Кацаров е един от лекарите, командировани с цел специализация с пари от бюджета за лечение на деца. Което според министър Петър Москов са неправомерни разходи, защото пътуването му е било отчетено в перото за лечение на деца. Ако не беше командирован и лекарят, щеше да има пари за лечение на още едно дете, се опита да внуши министърът. Което е грозна спекулация, защото

до 20 април фондът плащаше за лечение на всяко дете,

за което трябваше да плати, и не е имало откази, защото парите не стигат. След 20 април, когато ГДБОП арестува показно бившия вече директор Павел Александров и почти цялата администрация на фонда, не е така. Атанас Кацаров, който вече има опит с рядкото заболяване, се страхува и изобщо не е сигурно, че ако се появи още един такъв случай, ще даде положително становище за лечение в чужбина. "На лекарите, с които работи фондът и които се търсят за становища, че дадено заболяване не може да се лекува у нас, вече не им се занимава да дават експертни мнения. Защо да го правят, като може да им дойде ГДБОП?", казва Хурмузова.

Без тези становища фондът не може да прати пациенти за лечение. "Преди 7 години се случваше това - експертните мнения бяха, че всичко, за което питаме, може да се лекува и тук. Толкова трудно пречупихме лекарите да повярват, че за тях няма да има лоши последствия, ако дадат мнение, че детето е за чужбина", разказва Хурмузова. Тя обяснява, че на редица деца, трансплантирани в Правителствена болница, се е наложило да бъдат пращани от фонда за повторни трансплантации в чужбина. След няколко скандала и инспекции и от МЗ децата до 3 години вече заминават директно навън за чернодробни трансплантации.

Но това може да се промени. Фондът има нов директор, нова администрация, нов начин на работа. За старите МЗ и прокуратурата се постараха да внушат, че са работили в нарушение и са пилеели обществени пари. Официалните обвинения към Павел Александров са съвършено смехотворни - например, че фондът е плащал по 60 евро на вечер наем в Париж за апартамент, в който да отсядат болните деца и родителите им. Договорът за този апартамент е сключен от самото здравно министерство още през 2000 г. и след това е прехвърлен на фонда, освен това тази цена е ниска за град като Париж. Службите обаче се погрижиха да пуснат слухове за искани подкупи и организирани престъпни групи, които изобщо не намериха място в обвинителния акт.

Сега се чака обещаният от новия директор проф. Владимир Пилософ нов правилник за работа на фонда, който, естествено, да не допуска разхищения и да пази обществения интерес. Една от основните промени вече се случва - децата, които имат нужда от планово лечение в ЕС, ще бъдат пренасочвани към здравната каса. Общественият интерес ще бъде защитен дотолкова, доколкото и фондът, и касата би следвало да плащат еднаква цена. Касата обаче, за разлика от фонда, прави всичко възможно да пести пари, докато фондът пращаше всяко дете, което имаше нужда и за което двама експерти у нас са казали, че трябва да замине. През м.г. в ЕС по линия на фонда за планово лечение са пратени около 100 деца, за което са платени около 4 млн. лв. НЗОК от своя страна има дълг от 175 млн. лв. към същите тези клиники и спря да плаща дори просрочени задължения. "Чуждите болници вече

ги е страх от НЗОК и искат авансово заплащане

Александров ходи специално в болниците в чужбина, за да им обясни да не се притесняват, че фондът не е здравната каса и ще плаща навреме", обяснява Деси Хурмузова. Освен това към момента няма нормативен документ, според който касата да е длъжна да плаща лечение, одобрено от обществения съвет на фонда, както беше редът досега - ОС одобрява, а фондът финансира. Т.е. няма гаранция, че децата ще получат лечението, и то без размотаване.

Тепърва ще стане ясно дали това няма да стане и с лечението извън ЕС и то да се поеме от здравното министерство. И така работата на фонда да стигне пълния абсурд. Това, с което той се занимава - финансиране на лечение в чужбина, в което се бяха специализирали и хората, които работят в него, с изградените контакти и доверие в чуждите клиники, ще се прехвърли към МЗ и НЗОК. Фондът обаче ще продължи да се занимава с най-неприсъщата си дейност - плащане на медицински изделия за деца.

През 2015 г. фондът е платил 5 млн. лв. за медицински изделия за 800 деца, основно в ортопедията и неврохирургията - клапи, винтове, стабилизатори. "Никой не знае на какви цени се плащат тези изделия и ние няма как да ги регулираме и контролираме", казва Хурмузова. Във фонда пристигат нужните 2 експертни становища, че детето се нуждае от еди-кой си консуматив и фондът плаща исканата цена, защото няма как да провери дали тя е реална.

Медицинските изделия от години са общоизвестен начин за кражба в болниците. При възрастните пациенти те не се плащат с публични пари и никой не контролира цените, всяка болница и всеки лекар могат да поискат каквато си решат сума и специалности като неврохирургията и ортопедията са известни с комисионните, които прибират от консумативи. Това поражда и чист тормоз над децата, най-вече с детска церебрална парализа. "Може да им се слагат излишни изделия. Може да се слагат некачествени консумативи - вече имаме деца със счупени изделия, за които фондът плаща повторно", казва Хурмузова. Лекари твърдят, че

неща, които тук струват 3000-4000 лв., в Германия се купуват за 150 евро

А елементарната логика сочи, че с контрол и плащане на консумативи трябва да се занимава здравната каса, а с лечението на деца - фондът. От касата, естествено, не искат, а ако поемат и винтове и клапи само на деца, ще бъдат осъдени за дискриминация, защото не плащат и за възрастни.

"Спаси, дари на..." спря кампаниите за набиране на пари за лечение. "Не можем да помогнем на всички, само за 1 година фондът помогна на 1390 деца, как ние да го направим?", мотивира се Десислава Хурмузова. А до кампаниите за помощ ще се стигне не заради директни откази и липса на пари, а след административни неуредици, мотаене, неясни процедури. Такава вече започна за деца с ДЦП, които чакат от фонда одобрение за лечение в Сърбия през юни. Техните молби все още не са одобрени, защото са изискани допълнителни становища от ортопеди у нас. Става дума за метод, който се работи в половин Европа, проблемът е, че руснаците, които са го измислили, не дават патента си и държат да присъстват на всяка такава операция. Затова и сега има дата за Сърбия и е важно децата да заминат. Идеята е специалистите да дойдат и у нас, което естествено е чудесно, но няма как това да се организира за месец.

Идеята е очевидна - ситото ще се сгъсти. Което води до въпроса дали досега в чужбина са пращани деца за експериментално лечение, за което е съмнително дали трябва да се плаща с обществени пари? Доколко фондът е финансирал напълно безнадеждни случаи само за да даде спокойствие на родителите, че са направили и невъзможното? Доколко са пращани деца за лечение, което поне на книга се прави и у нас? Факт е, че правилникът на фонда не предвижда финансирането на пътуването на д-р Атанас Кацаров в Щатите. "Фондът не е финансирал експериментално лечение - ние се опираме на експертни становища. Но е имало случаи, в които сме пращали безнадеждни деца, със становище за палиативна грижа, и имаме и чудеса - две деца с онкологични заболявания са живи и за момента - в ремисия", казва Хурмузова.

Въпросът е съгласни ли сме ние като общество фондът да продължи да финансира с обществени пари не само лечение, но и надежди и търсене на чудо? Или предпочитаме да се спазва буквата на закона и правилникът, а медиите да ни заливат с молби за помощ за умиращи деца? Бихме били съгласни. В България се пилеят и крадат далеч по-огромни средства, на фона на които няколкостотин хиляди лева за безнадеждно болно дете са нищо. Всеки би предпочел с неговите данъци да се плати пътуването на д-р Атанас Кацаров, който се учи да лекува, а не комисионната за асфалт на "наша" фирма. Само че МЗ, ГДБОП и прокуратурата се погрижиха да не правим разлика между фонда и крадците.






Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница