Голиат и Давид



Дата13.09.2017
Размер29.36 Kb.
#30119

Голиат и Давид

Настанала война в израилевия стан и излязъл силен и страшен воин. Видът му е страшен, сърцето му пълно с презрение към Божия народ. Вярвам, че всеки знае тази история, та дори и най-малките деца. Има много голиатовци, които ни срещат всеки ден, които хвърлят презрение не върху мен и теб като личности, но върху живия Бог. Питам се как воюваме срещу нашите голиатовци? Със снаряжение, взето на заем? Със собствени сили и ентусиазъм? Или излизаме в името на живия Бог, Който ще предаде Голиат в ръката ни.

Особено съм впечатлена, че Давид се покори и взе снаряжението от Саул, но го съблече, защото не му бе по мярка: І Царе 17:39 „И Давид препаса неговия меч над облеклото му, и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саул: Не мога да ходя с тия оръжия, защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.” Колко пъти имаме предложение от царете на този свят да ни услужат със своите оръжия? И колко пъти с удоволствие ги грабваме? Защо? Може би си мислим, че така ще бъдем по-силни и ще победим. Да, но точно тогава сме поразени, защото оръжията на царете в този свят нямат стойност в Божиите очи. Добре е, когато само се облечем и опитаме малко да повървим и бързо да схванем, че от това няма да излезе нищо. Така Давид разбра, че не в мощното оръжие ще е силата му, а в упованието към Своя Бог, с Когото е убивал и лъв, и мечка, и сега защо да е мъчно за Бог този гигант да не падне. О, Давид намери златен ключ и го грабна. Камък и прашка плюс пълна увереност, че Голиат е победен.

И ето какво му каза: І Царе 17:45-47 „А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица, а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение. Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя, ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля, и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.” Идвам против тебе в името на живия Бог; Господ не избавя с меч и копие, защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка. С чие име отивам да се бия в ежедневните битки на живота? Аз ли водя боя? Ако е така, провалът ми е сигурен. Нека да воюваме в доброто войнстване на вярата, както съветва апостол Павел!

Да дадем правото на Бог да воюва! Давид бе уверен и говори, виждайки победата, която понякога е много трудно да се види от мен и теб, но Давид я видя. Уф, ох, ах, колко голям е този път Голиат! Аз днес вземам решение да гледам на Господа на силите, а не на голиатовците в моя живот. Днес и утре, и когато и да идва при мен Голиат, боят не е мой, а на Господа и ако трябва да хвърля камък, добре, но Господ непременно ще ми е казал. Няма да вадя своите си камъни, но Божиите оръжия. Малко по-долу чета: І Царе 17:55 „А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенир: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: Заклевам се в живота на душата ти, царю, не зная.”

И сега ще припомня какво бе казал Саул за Давид малко преди това: І Царе16:22 „И Саул прати да кажат на Есей: Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.”

Приятели, днешните издигнати царе бързо забравят. Сега ти си в благоволението на царя и всичко е ок: „Нека стои Давид пред мене, моля, защото придоби моето благоволение.” А утре ще пита: „Чий син е тоя момък?” О, колко бързо е забравил Саул за Давид!

Зная, че моят Бог няма да ме забрави, но по име ме повика и за мен ще воюва.



Много пъти си грабвам моето аз, моите оръжия, моите знания, моето, моето, аз, и само аз. Бог стои отстрани и гледа, не се натрапва да воюва, нито да помага. И вероятно си казва: „Като си силен и можеш без Мен, оправяй се.” И ето ме, бия се, защитавам се с моята дрипава правда, изтъквам се, лъскам се и хоп, туп долу. Защо? Как така? Нали си се справям? Оле, Господи, защо на мен това? Спирам охлузена, наранена и безпомощна пак долу, но на колене. „О, Боже, провалих се.” Ако кажеш и ти това, Бог ще се надигне и ще воюва пак за теб, защото го направи и за мен. Той не се променя. Голиатовците са най-различни. Битките може да са леки и тежки. Бог е още Бог, там, на трона, а аз и ти, уповаващи на Неговата силна мишца и на Неговата мощна десница, която не се е скъсила, но може да пази от зло, за да нямаме скръб. Той няма да те остави, нито ще те забрави, няма да задреме, нито ще заспи. Аз съм тук, но Бог е цар на Своя трон. Под крилете Му ще прибягна и с перата Си ще ме покрие. Вън от Него няма добро за мене.
21 юли 2008

Илияна Киркова
Каталог: iliana
iliana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?
iliana -> Само още малко
iliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промени
iliana -> Да запазиш мира, който Бог ти дава
iliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „
iliana -> Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност
iliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земя
iliana -> Пожелание за 2009-та
iliana -> При изворите
iliana -> Стани и иди! Ще си сит и напоен


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница