Горчивината” Добър вечер на всички, добре дошли на църква и поклонение пред Бога. Деян. 8: 4-13



Дата26.09.2018
Размер59.5 Kb.
Слава на Исус Христос!

ГОРЧИВИНАТА”

Добър вечер на всички, добре дошли на църква и поклонение пред Бога.

Деян.8:4-13 Този пасаж от библейската книга “Деяния на апостолите” описва успехът на една евангелизаторска кампания в гр.Самария. Филип, който е ръководи не е един от 12-те апостоли на Исус Христос, а е дякон Филип, един от 7-те дякони, избрани от ранната църква. Това е същият Филип, чрез който Божият Дух по- късно докосна сърцето на Етиопският велможа и служител на царица Кандакия и чрез него евангелието бе занесено на този народ.

Времето в което се развива тази евангелизация в гр.Самария е края на 34г., началото на 35г.сл.Хр., защото по- горните стихове говорят за убийството на друг от 7-те дякони на ранната християнска църква- Стефан.

Пръснати от тежкото гонение в гр.Ерусалим, причинено от арестите на Савел, един ревностен служител на фарисейската общност и на Синедриона, християните навлизат в Юдея и Самария. Успехът на Филип в гр.Самария е феноменален. Изпълнен с Божият Дух - 5ст. казва, че Филип им проповядваше Христа. Харесва ми това: “Проповядваше им Христа”. Първите християни не говореха просто за Христос, а Христос живееше в тях и тяхната опитност бе пребъдването в Него, тъй, че Филип им разказваше туй що бе живял, собствената си опитност на обръщане и живот в Христа.

Сега, народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше- защото бе живо слово, идващо от Духа, а не от човешка мъдрост и знания. Плюс това, Бог бе благоволил в онова време верните инструменти да имат и забележителни харизматични прояви от свръхестествените действия на Светия Дух. Хората не само слушаха всичко, но и виждаха, че думите не са една теория и разказ, а бяха свидетели на изпълнението на това, което Филип вършеше - ставаха знамения. Картини от свръх естествен характер се разкриваха пред очите им и населението на Самария чуваше виковете на нечистите духове, които излизаха от мнозина обладани; и 7ст. казва “и мнозина куци и болни бидоха изцелени”.

Грехът отстъпваше пред силата на Божия Дух и евангелието донесе здраве, радост и нов живот на хората в оня град. Неразрешимите проблеми на живота бяха разсечени с един замах от силата на Христос, когото Филип им носеше.

Самарянската религия бе една смесица от юдеизъм и езичество, но от времето, когато Христос бе минал от тук имаше много сърца готови да приемат поканата. Последните думи преди Исус да бъде възнесен бяха за успеха в Самария - Деян.1:8.

Силата на Божия Дух, действаща чрез предани Богу инструменти, бе тайната на успеха в евангелизирането на света в онзи първи век след Христа в човешката история. На практика Христос и евангелието покориха цялата Римска империя и васалните на Рим страни, а по- късно и голяма част от варварските племена нахлули в пределите на свещената империя.

Живата сила на Божия Дух- колко малко е позната тя днес и като се замислим едва ли причината за това е в Бога. Едно е сигурно- по което й време в човешката история да се прояви живата сила на Божия Дух, резултата е, че идва живот и коренна промяна в хората, които я приемат. Стих 12 ни казва, че хората заживявали в Божието царство, проповядвано им от Филип. Християните в първият век бяха хора различни от всички останали. Личеше им, че са били с Христос. Поведението, думите им правеха силно впечатление на юдеи и езичници, но най- поразителната разлика в тях, бе Духът, който те излъчваха- една невидима Божия сила, покоряваща силата на злото.

В гр.Самария имаше и друга сила, която действаше чрез избран инструмент. Някой си човек на име Симон, който правеше магии и чудеса, и представяше себе си за някаква велика личност. Симон следваше окултни практики, той бе нетрадиционен лечител, казано на съвременен език- екстрасенс. Беше изцелявал тези хора. Проявлението на свръхестествената демонска сила учудваше населението на Самария и името му се бе разчуло надалеч в областта. С две думи- Самария бе своеобразен център на окултизма, силна крепост на езическите практики и средище с изявени, прочути медиуми, смайващи хората. Симон бе Самарянската Ванга.

В книгата на Х.Танев и колектив “Аз-ът на българите и националните символи”, гр.Ямбол, 1977г., на стр. 81, четем:

Православното християнство в Русия, както и в другите славянски държави, е своеобразна функционално- духовна система, в която отражение намират както принципите на християнството, така и някои езически, културни и обредни прояви. И до ден днешен, в много от религиозните празници в България могат да се открият елементи на старинни езически ритуали и обичаи, което потвърждава това становище. Православните държави са наследници на солидна езическа духовна култура, което ги прави твърде различни от системата на протестантската или дори католическата християнска религиозност. Затова може би Западът засега проявява повече интерес към католическите източно европейски държави (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Словения) и по- малко от източно- православните. В полза на това твърдение говори красноречиво и следният статистически факт: От общият човешки ресурс на планетата на източно- православното население се пада много по- голяма от средната в света наситеност на глава от население с медиумен потенциал (ясновидци, екстрасенси, енерголечители, магьосници, врачки и т.н.). например за България тези цифри са съответно: В 0,17% от човешкия ресурс на планетата е събран 5% от изявения медиумен потенциал, което представлява около 30 пъти по- голяма интензивност над средното за света”.

Интересен ли ви беше този цитат? Книгата е издадена през 1977г. и вероятно процентите след 1990г., от когато в страната ни има истински бум на екстрасенси, за сметка на намаляващото българско население днес биха били още по- стряскащи. Около 30 пъти по- голяма наситеност на глава от населението на медиумен потенциал - ясновидци, екстрасенси, енерголечители, спиритисти, окултисти, магьосници и всякакви други нетрадиционни и източни лечители. Подобно на България и Самария, бе запазена територия на окултните прояви. Но …



Деян.8:11-13. Под действието на Божия дух и знаменията, които Филип вършеше, евангелието покори сърцата на самаряните. Една по- голяма сила - тази на Христос, който Филип им проповядваше привличаше стотици и хиляди, и те приемаха Христос и Филип ги кръщаваше. Стиховете казват, че повярвал и бил кръстен и самият Симон- магьосника. Нещо повече - 13ст.

Можете ли да си представите ситуацията? Все едно Ванга да бе станала адвентистка! Народът бе учуден.



Деян.8:14-16 Съюзният съвет се намеси. Големите в делото си казаха: Я да отидем и ние в Самария, за да участваме в успеха. И апостолите Петър и Йоан отидоха в Самария, за да запечатат в съзнанието на новоповярвалите разбирането за Божията Сила - Светия Дух. Деян.8:17 Обърнатите езичници, станаха първите проводници на христовата сила в Самария за обръщането и на други. Бог ги обдаряваше с дарби, на всекиго, както на Св. Дух му се виждаше угодно.

Д.А.49 “Всеки, който е приел Христос, е призван да работи за спасението на своя ближен. “И Духът и невестата казват: Дойди. И който чуе, нека рече: Дойди” (Откр. 22:17). Поръчението да се предаде тази покана е поверено на цялата църква. Всеки от хълмове и долини, който е чул, трябва да отговори на вестта от хълмове и долини, казвайки: “Дойди!”

Фатална грешка е да се смята, че делото за спасение на души е възложено само на служителите. Скромните посветени вярващи, на които Господарят на лозето е възложил бреме за душите, трябва да бъдат окуражени от натоварените от Господа с по-големи отговорности. Водачите в Божията църква трябва да осъзнават, че поръчението на Спасителя е дадено на всички вярващи в Неговото име. Бог ще изпрати в лозето Си мнозина, които не са били посветени на свещена служба чрез ръкополагане.

Стотици, да, хиляди, чули вестта за спасение, още се бавят по пазарищата, а можеха да се захванат с активна работа. На тях Христос казва: “Защо стоите тук цял ден празни?” и добавя: “Идете и вие на лозето...” (Матей 20:6, 7). Защо толкова много хора не откликват на този призив? Защото се смятат извинени, че не стоят на амвона? Нека да разберат, че хиляди посветени миряни имат огромна работа за вършене и извън амвона.

Бог дълго е чакал Духът на служба да завладее църквата, така че всеки да заработи за Него според личните си способности. Когато членовете на църквата Божия извършат поверената им работа за изпълнение на евангелската поръка в нуждаещите се полета у дома и в чужбина, скоро целият свят ще бъде предупреден и Господ Исус ще се върне на тази земя със сила и голяма слава. “И това благовестие на царството ще бъде проповядвано по цялата вселена за свидетелство на всичките народи. И тогава ще дойде свършекът” (Матей 24:14)”.

Деян.8:18,19 Симон предложи пари за да му дадат властта да полага ръце над новоповярвалите.

Деян.8:20-23 В какво, братя и сестри, Петър изобличи Симон?

Горчивината. Горчив човек. Кой образ изниква в съзнанието Ви? А Вие понякога горчиви хора ли сте?

Какво е горчивината - действие или отношение?

До какво довежда горчивината? До връзване в неправдата, до гняв. Горчивината е проявление на гнева. Горчивият човек е гневен. И този гняв кипи в сърцата им.

Да анализираме тази опитност на Симон. Как той е разсъждавал най- вероятно?

В продължение на години Аз бях №1! Аз съм Божият глас! Аз съм Великата Божия сила!

Симон имаше огромно влияние над хората в тази област. Той беше измамвал хората, бе натрупал пари.

И сега, идва нов проповедник, с нова по- голяма сила.

Всички тези хора, които са го почитали, сега не идват да почукат на вратата му.

А и самият Симон е учуден. Я-я виж тия чудеса! И се кръщава.

След това ходи след Филип, идват и апостолите. Симон вижда, че при полагането на ръце нищо и никакви хора получават тази сила и дарби. И си мисли- Аз бях велик човек!

Той се чувстваше ощетен!

Бях велик човек- сега това ми бе отнето.

Чувството, че сме ощетени от нещо наше. Изпитвате ли го?

Аз заслужавам пари, но не ги получавам! Аз имам нужда от вниманието на своите началници - но те нямат време за това, те не ме ценят! Трябваше аз …, аз бях по-…, нима не заслужавам по-…, защо на тях, а не на мен?! Затова се чувствам гневен.

Чувството, че сме ощетени от нещо наше. Идва гняв, а гневът е проява на горчивината!

Братя и сестри, искам да ви разкрия и да ви обещая нещо. Ако никога до сега не сте били ощетявани мога да ви обещая, че ще бъдете. Ще бъдете ощетени! Изкушението по този въпрос идва до всички нас. Изкушението за горчивина.

Откр.14:5 лукавство, лъст, горчивина. Как да се справим с проблема за горчивината?

Обърнете се към проблема преди да се е развил. (Това е п-п)

Какво е лекарството за горчивината?

Деян.8:22,23 Горчивината е отношение, състояние на сърцето. - “Сърцето ти не е право пред Бога, понеже виждам, че си в горчива жлъчка и си вързан в неправда”.

Горчивият човек има сърце, което не е право пред Бога. Желания, нагласа, позиция, мнение за себе си и нещата, което не е в хармония с Божията воля. Може и да е лидер в църквата, но ако развие горчивината, стане горчив човек, не е одобрен от Бога.

В посланието към своите сънародници Евреите, ап. Павел в 11гл., им описва големите герои на вярата, които накрая не са още получели подобаващата за живота им на саможертва награда. Евр.11:39

И сега апостолът им казва да размислят и за самия Христос. Евр.12:2,3 Гледайте на Исус, размислете за Този, Който издържа от грешните такова противоречие против себе си.



Евр.12:4 Борбата до кръв не сте водили, борба на вярата, срещу чувството, че сте ощетени дори от Бога. “Трябваше Бог да ми помогне, но…” “Ако Бог е с мен, защо това допусна това в моя живот?”- разочарование, горчивина, гняв, отпадане.

Павел продължава да умолява да имаме една по- широка представа за Божията любов, надвишаваща и побеждаваща чувството, че сме ощетени. Евр.12:5-8 Там, където виждате поради страданието си, Божието изоставяне спрямо вас, вижте точно в това изпитание проява на Божията Бащинска любов към вас.

Та да не ви дотегва и да не ставате малодушни. Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха”.

Борбата до кръв - борбата с чувството, че си ощетен, оставен от Бога, когато си спънат от мисълта на собствената си ограниченост да възприемеш Божията любов, тогава идва изкушението да станем малодушни хора.

Малодушието е първият симптом, че развивате болестта на горчивината. Равнодушието и бездушието, безразличието към Бога и божието дело- последната фаза на тази духовна болест.

Развиващият горчивината, идващо поради чувството, че е ощетен, като реакция първо става малодушен, нерешителен, неустойчив да се съпротивлява на греха. Ако се оставите, чувството, че сте ощетени расте като лавина и бликва от думите и настроението ви. Постепенно се достига до гневът. За цар Навуходоносор пише в Дан.3:17, че “Навуходоносор се изпълни с ярост и изгледът на лицето му с промени.” Кои са тия, че ще го лишат от преклонение пред него и пред неговия Бог?! Как смеят да не му отдадат преклонението си?!

Когато пламъкът на гнева угасне, идва ред на тлеещата жарава на горчивината. Помните ли, че и пророк Илия се поддаде на тази слабост, та трябваше Господ да се намесва?

Ако се развие докрай горчивината се достига до равнодушие- състояние на безразличие, безучастие, отсъствие или вълнение към нещо, в случая към Бога и Божието дело в живота ни. Човек става бездушен, лишен от душа, не проявява съчувствие, състрадание, безчувствен. Най- добре думата бездушен се съчетава с думата егоист. Бездушен егоист.



Евр.12:11,12 Изправете се, бъдете ентусиазирани. Триумфирайте с вяра над изпитанията, които ви връхлитат. Не бързайте да се чувствате изоставени от Вечния, не се поддавайте на чувството, че сте ощетени. Бог, Който не греши във вечните Си намерения спрямо вас, има цел с тези трудности в живота ни.

Евр.12:13,14 Как да се справим с проблема за горчивината? Принципът на правилният живот не е да се бориш с болестта, а да не допуснеш тя да се развие.

Обърнете се към проблема преди да се е развил. Вижте последиците и не се поддавайте на изкушението да сте гневни.



Йоан.14:27 Гневът няма нищо общо с мирът идващ от Христос. (Не говоря за свещения гняв) Мирът има три степени: Мир с Бога, мир със себе си, мир с хората. И сега Павел казва: Търсете мир с всички и онова освещение на духа, душата и тялото, без което никой няма да види Бога.

Евр.12:15 Да не поникне горчив корен! Докато мирът с Бога води до освещение, то горчивината довежда до оскверняване на душата. Горчивината е нещо, което осквернява човека! Екл.7:9 + Пс.19:3

Човека с горчиво сърце, с горчив корен, няма да влезе в небето! Даже, с това състояние той заразява и други около себе си в църквата.

Как да разрешим този проблем?

За разрешаването на този проблем в Библията е отделена цяла една книга - кн.Рут.

Ако я прочетете, ще установите, че там е описана една любовна история. Историята на Елимелех, съпругата му Ноемин и техните двама сина. Поради глада, ниският жизнен стандарт и липсата на социални осигуровки, те напускат Юда и отиват в Моавската земя. В началото им потръгва и те се съвземат икономически. Синовете довеждат в дома снахи. В последствие нещата се влошават и тогава се случва най- лошото - поради напрежението и трудният живот тримата мъже се разболяват и умират. Трите жени остават в най- незавидното социално състояние по онова време- вдовици в една езическа страна, където жената няма права и наследство. Те имат всички основания да са горчиви хора.

Останали без нищо те решават да се върнат в Юда. На границата Ноемин, преогорчена, помолва снахите си да се върнат в бащините си домове. Едната се връща, другата, Рут, и заявява, че желае да остане с нея и с нейния Бог.

Двете се връщат. Когато жените от града ги виждат, те едва познават Ноемин. Скръбта я е състарила. Тя им казва - Не ме наричайте Ноемин, Благоугодност, а Мара - Горест, защото всесилният ме твърде огорчи.

Горчив човек. Но Рут не развива горчевината си и провидението я дарява с благословение, заради избора й да се посвети на Господа. Така цялата идея на тази малка Библейска книжка е: начинът да се спасите от горчивината е пълното посвещение на Господа, да се довериш на Бога. Да му позволиш да направлява теб и живота ти.

Горчивината идва, когато аз търся и защитавам своето право.

“Аз това мисля… Нямам ли право?!”, “Искам това да получа… нямам ли право?!” “Аз имам право!”

Днес много се говори за човешките права. Но християнинът е призован да има за свой образец Исус.

Знаете ли, Исус не изискваше правото Си от никого. “Аз Съм Месия- трябва да ме уважавате. И ако не- огън да падне от небето в/у вас!”. Той се посвети да служи не на себе си и да устоява правата Си, а да служи на волята на Отец. Ако Отец допуснеше нещо в живота му - чудесно. Исус носеше съзнанието, че не работи за своята Си цел в живота, а за целта, поради която Отец го бе изпратил.



Йоан.6:38 Посвещението трябва да е цялостно. В противен случай винаги ще имате повод за горчивина, поради чувството, че сте ощетени. Докато запазвате лукса да имате свои права, ще имате и напрежението да си ги устоявате, а също и болката, когато ги изгубвате.

Не ме разбирайте погрешно! Човек не трябва да е безличен, но докато не се научим да приемаме себе си като принадлежащи изцяло на Бога и изцяло зависими от Него, ние ще се борим в свръхестествена борба, която ще ни доведе до разочарование, гняв и горчивина. Девизът на Авраам- бащата на вярващите, е девиз и на децата му чрез вяра - Йеова ире! Господ ще промисли!

Ключовите думи са: Връзка с Бога, доверие и положителен избор.

Противоположното на това е: Изисквания за себе си, чувство че си ощетен, гняв и горчивина.

Кой притежава правата на живота Ви?

Господната вечеря е призив за притежаване. Евр.12:28



Бог да помогне да предадем всичките си права на Него! Амин!






Каталог: MEDIA%20SET -> Propovedi -> p-r%20Kr.%20Karev%20! -> My%20Themes
My%20Themes -> Годините са отбелязани по Съвременния календар, работещ с грешката на Дионисий Екзигус!
My%20Themes -> Пътят, и истината, и животът
My%20Themes -> Книгата "Свидетелства към църквата", том 9-ти, ст."Последната криза", писана от религиозната писателка Елена Вайт през 1909г намираме следния цитат: "
My%20Themes -> Фактите около възкресението
My%20Themes -> Пътеката на живота
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия
My%20Themes -> Хронологията на живота на исус христос според четирите евангелия”
My%20Themes -> Адвентното движение”- част 6-та
My%20Themes -> Адвентното движение
My%20Themes -> Или те или ние !


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница