Горнобродският отшелник йоан

В една от легендите се разказва за Козма Песнописец, който през VI век написал песента “Достойно ест”. В легендата се разказва още и, че през X век ангел небесен влязъл в малката църквица, изпял песента “Достойно ест” пред млад, молещ се монах, а после излязъл на двора , вдълбал с пръсти словата й върху каменна плоча и изчезнал. Така песента от легендата дала име на килията- килия “Достойно ест”. И разнесла се навред славата на българската килия… Легендата е старинна, изпълнена с достойнство човешко; легенда, която по-късно се превърнала в истина. Прочутият Йоан Кукузел Ангелогласни нотирал песента “Достойно ест” според източното пеене и по този начин я съхранил за бъдните български поколения. По време на турското робство всички борци за политическа и духовна свобода са приемали песента “Достойно ест” като упование и вяра в народното дело. Станала е любима песен на Апостола Левски. Той първом запял “ДОСТОЙНО ЕСТ”, а после повярвал в “ЯКО ВО ИСТИНУ” и блажено увиснал на бесилото.

За нас, българите, килията “ДОСТОЙНО ЕСТ”, по своето просветно и културно значение, се нарежда след манастирите Зограф и Хилендар. От килията “ДОСТОЙНО ЕСТ” са излезли поне тринадесет заглавия на книги, написани на български език от горнобродския отшелник Йоан. Те били отпечатани в Солун и разнесени из цяла Македония: “Достойно ест”, “Софроние”, “Ръководство за черковния певец”, “Малко требниче”, “Житията на всички български светии”, “Чудесата на св. Богородица”, “Духовно огледало”, “Сънищата на св. Богородица”, “Митарство”, “Душевнополезни беседи”, “Человеческото сърце”, “Житието на св. Алексей”, “Житието на св. Мина”…

Това са книги, в които гобрнобродският монах Йоан проповядвал най-вече любов към Родината България.

Из “Брождени”


КАМБАННИЯТ ЗВЪН НА КУЛАТА
Камбанният звън бил единственият ежедневен “новинар”, редактор на който бил селският клисар. Хванал въжето на топуза, с ударите по камбаната, той съобщавал на всички новините от село. Всеки, където и да се намирал, каквото ида правел, се спирал и се заслушвал в напевния камбанен звън:

- понякога ритмичен и тържествен;

- понякога бавен, разчетен и тъжен;

- понякога бърз, задъхан и тревожен.

Всеки слушал и разбирал.

Празник ли е, камбанният звън зовял към църквата. Свещеникът четял Евангелието и, след последната притча, изричал благословени думи за “тайното дело”, на което всички здрави мъже се били обрекли. След разпуса на църквата, обнадеждени и възродени, хората се прибирали по домовете си.

Тъжните акорди на бавни разчети известявали, че някой е починал и, че всички трябва да отидат цветя да поднесат, скръбта да споделят и с покойника да се простят.

При тревога от нападение на хайти, башибозуци, кърджалии или даалии, камбаната предупреждавала: “Бягайте, децата да приберем, плодовете на труда и ценните вещи да укрием от кръвожадните очи и похотливите ръце на нападателя!”

А понякога, от бойниците на кулата пушечен гръм разпъждал малка потеря, която от страх напущала селото.

Камбанният звън на кулата!…

Всички очаквали камбанния звън на голямата надежда някой ден да забие лудо и към въстание да призове…

Из “Брождени”

Големите часовникови стрелки станали необходима потребност в живота на хората от селото, особено- за еснафското съсловие. Часовниковата камбана отмервала началото и края на всеки техен трудов ден. Часовниковият камбанен звън отеквал радостно в сърцата и на майстори, и на калфи, и на чираци. Това отмерено време подтиквало към забързана сръчност, към стремеж за още по-красива и по-здрава изработка на стоките, които да се търсят навред и далеч от Горно броди.

С отмерено време, с увеличено производство, обнадеждени, закрачили горнобродчани към възход, доближаващ се до този на свободните европейски народи.

Из “Брождени”

 
С всички средства Абдул Хамид поддържал вековната ненавист и вражда между “Пророка на Аллах” и неверниците Христови. Този султан- хищник, който се опивал от миризмата на кръвта, този фанатик в своята омраза винаги заплашвал с Корана:

“По заповед на Корана и по повеля на султана, всеки истински мюсюлманин трябва да убие по двадесет и пет гяури и да заграби имота, жените и децата им. Напред, храбри мюсюлмани! Победители или мъченици, вие ще бъдете посрещнати с отворени обятия в Мохамедовия рай”.

Кървавите ръце на Абдул Хамид не биха се измили и с всичката вода на Босфора. Затова Европа му дала прозвището “Червеният султан”.

На 23 април 1909 година султан Абдул Хамид бил свален. Ето го. Вижте го! Това ли е силният владетел? “Приведен, с пепеливо лице, с походка на паралитик, очите му блуждаят в пространството. Прилича на бухал, измъкнат денем от леговището му”.

“Велик мъж ли? Велик убиец!” бе казал Гладстон.

“Червеният султан”- казва историята. Прозвища позорни, които го заклеймяват завинаги.
Из “Брождени”

ПЕСЕН ЗА ЗИМБИЛ ВОЙВОДА

(Народна песен)

керван да караш,

керван да караш, Еленкой мори,

дервен да чуваш!

Не мина ли, Еленкой мори,

бре лоши люде,

бре лоши люде, Еленкой мори,

зли харамии?

Не съ минали, бре лудо младо,

зли харамии,

току си мина, бре лудо младо,

Зембил войвода,

Зембил войвода, бре лудо младо,

с отбор дружина,

сос дъзи пушки, бре лудо младо,

сос остри саби.

Право си върве, бре лудо младо,

в бегови конаци,

в бегови конаци, бре лудо младо,

зефет да чинаа.

Право си върве, бре лудо младо,

песен си пееха.

 
1912 година!

Войната на Балканите е пламнала…

Сега, именно, Родината има нужда от всяко българско сърце, от всяко българско рамо, от всяка мъжка ръка, годна да държи оръжие. Най-важното сега е да се прогони вековния поробител от Балканите. Свободата сама не идва. За нея са необходими жертви…

Българи от всички кътчета на Родината, свободни или поробени, единни и сплотени, грабват пушки и с възторг тръгват на бой с поробителя.

БЪЛГАРИ- ИЗГНАНИЦИ от далечни краища на света напускат високи служби, затварят завадения, оставят всичко, прехвърлят граници, морета, океани и се втурват към бойните поля.

И ОПЪЛЧЕНЦИТЕ- ДОБРОВОЛЦИ, стари и млади, се нареждат с буен плам под знамената бойни, защото:

“Чуха тръба като звънна

от планина, от Балкана.

На тръбата- знаме виси,

на знамето- лев пресветлий

свойте братя на бой зове:

“Хайде, братя, що чекаме?

С вразите да се бориме!”

На 4 май 1903 година Гоце Делчев и неговият съратник- войводата Гущанов били убити, а съзаклятието- разкрито. Мнозина били заловени и съдени. Христо Димков и братята му Димитър, Георги и Атанас, също били заловени и съдени. Христо бил осъден на 101 години затвор. Планът за убийството на султан Абдул Хамид се провалил.

След време Христо забягнал от затвора и се установил на работа в далечна Франция. Мъка, жалост и болка свивали сърцето на клетия изгнаник. Ще доживее ли деня на свободата? Ще дойде ли ден отново да се завърне у дома…

В неочакван ден ведър повей долетял от Балкана. Съюзените балкански народи- българи, черногорци, гърци и сърби решили най-сетне да прокудят заедно вековния османски поробител от своите земи.

Христо Димков с възторг и въодушевление посрещнал новината. Извадил той скътания от него единствен документ за самоличност- българския трибагреник, преметнал го през рамо, яхнал един велосипед и тръгнал за родното Горно броди. С вихрен устрем извървял бойния път на опълчението. Участвал във всички битки с вражите пълчища. В победен марш достигнал да Чаталджа. Там, обаче, сериозно заболял. Връщайки се от полесражението, Христо трябвало да премине с болка на сърце покрай братските могили на геройски загиналите във войната и покрай двойно по-големите гробници с труповете на неотмилените покойници- жертва на позорната холера.

Измършавял, съсипан, болен, духовно осакатен, Христо се прибрал в новия и беден дом в Пазарджик, където, не след дълго, неутешен и неудовлетворен, склопил завинаги огнените си очи. В несрета оставил той любящата си съпруга Атанаска Тодорова с четири невръстни дечица: Тинка, Елена, Кипра и Борис.

Из “Брождени”



 

На 26 септември 1912 година Черна гора обявява война на Турция.

На 5 октомври във войната се намесват България и Гърция, а на 7 октомври във войната влиза и Сърбия.

Започнатата Балканска война има за цел прогонването на османските поробители вън от Балканския полуостров.

Героичните усилия на балканските народи се увенчали с небивал успех. За кратко време вековният тиранин бил смъртно повален.

В тази възторжена народоосвободителна война българската народна армия записа най-големи военни успехи. Но в тази война българският народ понесе и най-големи човешки и материални загуби.

Съперничеството на балканските владетели за заграбване на по-голяма част от освободените територии довело до остри противоречия.

Измяна и коварство потъпкали единството на Балканския съюз и той се разпаднал.

България вероломно била нападната от своите съюзници. Към тях се присъединили Румъния и Турция. България била разпъната надлъж и шир, и жестока разграбена.

Букурещки мир! Печат на позора върху снагата на България- П ъ р в а н а ц и о н а л н а к а т а с т р о ф а.

Из “Брождени”
СЛЕД ПОГРОМА НА ГОРНО БРОДИ
По силата на гръцко- българската конвенция относно доброволното преселване на гърците от България и на българите от Гърция, от село Горно броди били п р о к у д е н и и без това малкото притаили се български семейства. Това е последното разсейване на българщината от старинната твърдина Горно броди. Пръснали се всички из цяла България. Най-много семейства се заселили в Неврокоп и Пловдив. Други, по-значителни групи се заселили в Пазарджик, Пещера, Бургас, Велинград, Асеновград, Батак, София… В Горно броди останали само двадесетина гърчеещи се български семейства в очакване на своя блажен ден. От героичната летопис на “МАЛКАТА ГОРНОБРОДСКА СЕЛСКА РЕПУБЛИКА” останала само паметта за делата и борбите за българска чест, достойнство и слава.

Огненочервеното зарево от самоковите в горнобродската котловина отдавна е притъмняло. Съзижданата с векове патриархалност и българска душевност днес в Горно броди са заличени. Изпепелени са родните български огнища. Всичко българско там днес е покрито с праха на забвението. От нигде не се чува реч, ни песен българска. Българи вече там като че ли няма…

Единствената реликва, която прокудените горнобродчани отнесли от своето многовековно Пиринско гнездо, е в мисълта на големия българин- родолюбец Димитър Миладинов, отпечатана някога в “Цариградски вестник”: “Но най-харното, най-хубавото, най-честното ни остава- кръвта- цела българска благина”.
Из “Брождени”


 

Далеч от въздуха и аромата на родното огнище, всеки започва нов живот да гради. Хлябът, който делят с чужди хора, е горчив. Споменът за родното огнище става блян недостижим. Зареждат се години на черен труд- за парче хляб и тухли за нов сиротен дом. Присадени на нова почва, те пак успяват да пуснат надълбоко корени, да извисят непоклатими стволове, да разлистят плодни клони…

…И В НЕСРЕТА БЕЖАНЦИТЕ ЖИВЕЯТ

Но където и да били те- в София или в Париж, в Бургас или в Берлин, в Пловдив или в Отава, в Пазарджик или в Женева, в Асеновград или в Москва, Петербург и Одеса, във Велинград или Белград, в Провадия или в Осло, във Варна или в Цариград и Атина, издънките им били все от корена “брожденски” и носели качествата на своите деди- трудолюбие, умение, издръжливост, вярност и любов към родното огнище… И не само това. Жаждата за знания ги тласкала най-често към Петроградската Военна Академия, към Одеската Духовна Академия, към висшите технически школи, към обществените и правните университети, към медицинските академии на Франция, Русия, Германия, Швейцария и къде ли още не. Разнасяла се славата на талантливи български инженери, лекари, зъболекари, художници, скулптори, писатели, учители, свещеници, общественици, журналисти, техници…

Последният им скръбен спомен за родния край бил най-страшен. Където и да се намирали те, този спомен винаги бил пред очите им.

Из “Брождени”

 
Вгледайте се внимателно в последната свидна рожба на стария художник Владимир Димков- илюстрацията “БРОЖДЕНИ”. Илюстрация- разказ за огъня и горещата пепел на народната памет, за Горно броди, за брождените… От нея искрят последни блясъци на гаснещия му поглед. Със сетни сили и воля, той можа да преодолее старостта и успя да запечата на къс хартия онзи миг на ужаса, който горнобродчени са преживяли в страшния час на 13 юли 1913 година.

Миг, вледеняващ мисълта и взора от последното “гостуване” на турци и гърци в родните къщи на горнобродчени.

Миг- “среща със смъртта”.

Замълчете!

Вижте леко полюшващото се съсечено въже, изпуснато от прерязаната ръка на клисаря Пандо!

Чуйте и ехото на затихващите тъжни акорди от камбаната на горнобродската кула!

Какъв полъх на скръб и ужас от гибелта на “малката селска република”!…

Кулата- единственият ням свидетел на руините горнобродски, ще спомня за хората, градили с векове българщината…Ще спомня тя за величието и блясъка на Горно броди, за неговите КОРАВИ, МИРНИ, СЕЛСКИ ХОРА.
Из “Брождени”

ЕКЗАРХ ЙОСИФ I
Високо ерудиран учен. Преди всичко философ, литератор, юрист, и чак след това- духовник. Отдал е цели 36 години в служба на училище, църква, език, народност и отечество…

Смел български духовник, подкрепян от своите мирски съветници- видните представители на българската колония в Цариград- инженер Никола Димков, Христо Далчев, Атанас Челгелиев, д-р В. Димов, Т. Павлов, Ангел Христов, които, с легални средства и тайна поддръжка за революционното движение, винаги са съумявали да се противопоставят на асимилаторския натиск на гръцката патриаршия и жестокия мохамедански закон- “шериата”…

Екзарх Йосиф и неговото обкръжение от просветени българи, чрез своята неуморна просветна и църковна дейност, с помощта на 1 300 свещеници, успели да запазят 1 600 църкви и 73 манастира. И с подкрепата на 2 266 учители, съумяват да съхранят 1 373 училища със 78 854 ученици- все истински българи в земите на поробена Македония и Тракия. Един огромен български капитал, оставил дълбока диря, и здрава българска душевност, съхранила българската народна памет…

За този колосален съзидател на българщината, има заслужена оценка и тя е в словата на св. Климент Охридски, изречени през X век, но така актуални и днес: “СИЛАТА НА ЧОВЕКА СЕ МЕРИ НЕ ПО ТОВА, КОЕТО ТОЙ МОЖЕ ДА РАЗРУШИ, А ПО ТОВА, КОЕТО ТОЙ Е ПОСТРОИЛ”.



 

Да стъпваме тихо. Тук, под тези кичести дървета и в тази малка, скромна сграда, са работили тихо и кротко мъже, облечени в черно, от които зависела защитата на българщината. Писали са меморандуми, протести, статии против зверствата на поробителите. Спасявали са живота на мнозина българи- революционери. Снабдявали са училища, църкви, читалища с книги, пособия и средства за издръжката им. Плащали заплати на мирното българско войнство- учители и свещеници…

Тихо, тихо! Така ще се докоснем до техния витаещ дух и ще видим сенките им- от Екзарха до скромния съветник инженер Никола Димков, изнизващи се през тази врата, тръгващи по пътя на своя дълг…

Уви! Днес тук е нямо, тихо. Гробно тихо.

Народът ни дължи заслужена признателност на ревностните последователи на борците за духовна свобода, които с Кръст и Евангелие в ръце, с пищов и кама под расото, въздигнали религията в държавна идея. Религия национал- революционна, увличаща не със сляп фанатизъм, а с огнена вяра за българско самосъзнание и просвещение. Религия с най-дръзновена проповед за борба на живот и смърт, за опазване на светините на българщината- училища, църкви, език, народност. Борба, единствено покрила ЕТНОСА НА БЪЛГАРИТЕ.
Из “Брождени”

ДИМКОВИЯТ ДОМ- ОАЗИС НА БЪЛГАРЩИНА
Екзотична била красотата на Цариградския квартал Макри кьой. Особен чар му придавала заобикалящата го южна гора. Шепнещият над “Мармара” бриз леко плискал притичващите морски вълни. По улиците се движели файтони с гумени колела, теглени от охранени коне, чиито копита били обвити с дебели “парцалени обувки”, та да не тракат тежко по калдъръма. Особено тихо и спокойно било вечер. Почти от всички къщи долитали нежни акорди от пиано. Вълшебни звуци от безсмъртните произведения на велики композитори изпълвали въздуха, смесвали се със соления и йодов дъх на морската вода и се носели над смълчания квартал. А глухите конски стъпки сякаш припявали в такт с мекия шумол на вълните и нежните трели на пианата.

Кварталът на тишината, спокойствието и ведрината създавал уют и добри условия за културни изяви и духовно усъвършенстване на “високопоставените” си обитатели, предимно чужденци- дипломати, политици, общественици, хора на изкуството и литературата, кореспонденти… Малцината турски паши, генерали, министри и богати бейове също намирали тук условия за културно извисяване.

В своя дом, при тази тишина и спокойствие на квартал Макри кьой, инж. Никола Димков написал своя ЗОВ към човечеството- да се спре убийствената война; да се съберат от цял свят най-мъдри, способни, достойни учени, най-добрите хора, в определен кът на земята. И този кът да стане КЪТ НА СЛЪНЦЕ с ярки и силни лъчи, които да огряват цялото човечество и да му дадат възможност да прозре истината и справедливостта. Този кът да се превърне в световен град на светлината, който с топлина и мъдрост да сгрява човешките сърца по цялата планета. Този световен град на доверието и съгласието да стане носител и пазител на вечния мир.

В дома на Никола Димков е кипял интензивен живот. Посещавали са го видни български интелигенти, учители, духовници, революционни дейци. Всички те, в пълна сигурност, под патронажа и топлото крило на Никола Димков, получавали мъдри съвети, морална и материална подкрепа, застъпничество и най-често- солидна защита пред турските власти. Добър прием намирали и множество чужденци- приятели на България, които обективно отразявали чрез дописки и изявления в своя печат чувствата си към злата участ на поробените българи.

В официалните срещи с чужденци, разговорите се водели на различни западни и източни езици, които всички от семейството владеели.

В този дом, оазис на българщината, семейството на Димков живеело в душевност, огласяна от чиста, звучна българска реч.

Из “Брождени”

Опечалени приятели на покойния

ВЛАДИМИР АТАНАСОВ ДИМКОВ,

Човек и на дълъг път да тръгне- докато е жив, завръща се у дома.

Клетите “Брожденски бежанци” са осъдени да изминат най-дългия си път- до вечния покой- с неотмилена жал. Зла орис, зла прокоба ли е това? Не, жестока неправда на “велики народи” сред злощастни и братоубийствени войни.

Повален е вече и останалият единствен най-стар ствол от могъщия старинен род на ДИМКО СТОЯНОВ ГАЛЮВ ХАЛЕМБАКОВ от село Горно броди, Серско.

Този път, смъртта сграбчи в злокобната си прегръдка тленността на българина- брожденин, човека- художник, родителя- баща, дядо и прадядо, гражданина със съвест достойна, гражданина с любов народна, с труд полезен, със завет благороден…

Изпълняваме скръбното задължение да вместим тленния прах на ВЛАДИМИР АТАНАСОВ ДИМКОВ във вечния покой на любимата му РИШКА, с която споделяше радост и скърби в дългия им съвместен път: далеч зад граница- Франция и Алжир, в бежанския живот в собствената им Родина. НЕКА ОСТАНАТ ЗАЕДНО И ВЪВ ВЕЧНОСТТА!

При нас ще остане неизпепелена светлата диря от добрите и полезни дела на ВЛАДИМИР АТАНАСОВ ДИМКОВ, извършени през почти вековния му живот. Нека тази светла диря за изпълнен дълг към Народ и Родина бъде отправна посока и пример за потомството му, за близки и приятели, за всички, които го обичаха.

В тихата печал по скъпата загуба на “бате Владо” се вричаме да следваме пътя му до последния си дъх!

ПОКЛОН, ДЪЛБОК ПОКЛОН!

С ПАДАНЕ НА КОЛЕНЕ ДА ПОЧЕТЕМ ПАМЕТТА МУ С МИНУТНО МЪЛЧАНИЕ!

ВЕЧНА СЛВА И ВЕЧНА ПАМЕТ НА НЕСПОКОЙНИЯ БРОЖДЕНИН ВЛАДИМИР АТАНАСОВ ДИМКОВ!
Константин Бакърджиев

София, 25 юли, 1988г.

/ L’ amitie bulgaro- suisse/

/ със статут на постоянни органи /

1. 
   ГЛАВЕН КОМИТЕТ ПО РАЗОРЪЖАВАНЕТО И МЕЖДУНАРОДНАТА СИГУРНОСТ.
   
2. 
   КОМИТЕТ ПО ИКОНОМИЧЕСКИТЕ И ФИНАНСОВИТЕ ВЪПРОСИ.
   
3. 
   КОМИТЕТ ПО СОЦИАЛНИТЕ, ХУМАНИТАРНИТЕ И КУЛТУРНИТЕ ВЪПРОСИ.
   
4. 
   КОМИТЕТ ПО КОЛОНИАЛНИТЕ И НАМИРАЩИТЕ СЕ ПОД ПОПЕЧИТЕЛСТВО ТЕРИТОРИИ.
   
5. 
   КОМИТЕТ ПО АДМИНИСТРАТИВНИТЕ И БЮДЖЕТНИТЕ ВЪПРОСИ.
   
6. 
   КОМИТЕТ ПО ПРАВНИТЕ ВЪПРОСИ.
   

1. 
   КОНФЕРЕНЦИЯ НА ООН ПО ТЪРГОВИЯТА И РАЗВИТИЕТО /УНКТАД/.
   
2. 
   ОРГАНИЗАЦИЯ НА ООН ЗА ПРОМИШЛЕНО РАЗВИТИЕ /ЮНИДО/.
   
3. 
   ОБЩО СЪГЛАШЕНИЕ ЗА ТАРИФИТЕ И ТЪРГОВИЯТА /ГАТТ/.
   
4. 
   КОМИСИЯ ПО ПРАВАТА НА МЕЖДУНАРОДНАТА ТЪРГОВИЯ /УНИСТРАЛ/.
   
5. 
   ИКОНОМИЧЕСКА КОМИСИЯ НА ООН ЗА ЕВРОПА /ИКЕ/.
   
6. 
   ПРОГРАМА НА ООН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ПРИРОДНАТА СРЕДА /ЮНЕП/.
   
7. 
   ПРОГРАМА НА ООН ЗА РАЗВИТИЕ /ПРООН/.
   
8. 
   ДЕТСКИ ФОНД НА ООН /УНИЦЕФ/.
   
9. 
   МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА /МОТ/.
   
10. 
    МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ГРАЖДАНСКА АВИАЦИЯ /ИКАО/.
    
11. 
    МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ПРЕХРАНА И ЗЕМЕДЕЛИЕ /ФАО/.
    
12. 
    МЕЖДУПРАВИТЕЛСТВЕНА МОРСКА КОНСУЛТАТИВНА ОРГАНИЗАЦИЯ /ИМКО/.
    
13. 
    ОРГАНИЗАЦИЯ НА ООН ЗА ОБРАЗОВАНИЕ, НАУКА И КУЛТУРА /ЮНЕСКО/.
    
14. 
    СВЕТОВНА МЕТЕОРОГИЧЕСКА ОРГАНИЗАЦИЯ /СМО/.
    
15. 
    СВЕТОВНА ОРГАНИЗАЦИЯ ПО ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ /ОМПИ/.
    
16. 
    СВЕТОВНА ЗДРАВНА ОРГАНИЗАЦИЯ /СЗО/.
    
17. 
    СВЕТОВЕН ПОЩЕНСКИ СЪЮЗ /СПС/.
    

И ето, днес твоята мечта, твоята ПЪРВОИДЕЯ ЗА МИР В СВЕТА е действителност. От малката ти книжка “ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО” се роди голям световен миротворен форум- “ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ”, който в наше време прерасна в още по-мощна и още по-съвършена институция- “ОРГАНИЗАЦИЯ НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ”.

Ти желаеше човечеството да живее по-щастливо, отдадено завинаги на благороден труд; да живее в съгласие и сътрудничество- за добруване, прогрес, благоденствие и ВЕЧЕН МИР. Спи спокойно! Днес “ЗВЕЗДАТА” ти свети ярко на небосклона, защото делото на МИРА се намира в здравите ръце на широките народни маси, и от всички краища на света долита ехото на твоя зов- МИР НА ЗЕМЯТА!

Скъпи дядо, със своето високохуманно и миротворно дело, ти отдавна влезе в СВЕТОВНИЯ ПАНТЕОН, за да останеш вечно там НЕЗАБРАВИМ И БЕЗСМЪРТЕН.

ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ТИ ПАМЕТ!

Твой внук- д-р Иван Попов

В памет на големия българин- миротворец

НИКОЛА ДИМКОВ

/1859- 1937/
От българин първо се роди тази идея

за изчезването ма безсмислени раздори,

и малки и големи се вгледали в нея,

щото за добруване широк път им се отвори.

се пое от всичките континенти на света,

и няма днес за човека повеля по-свята

от борбата за СВОБОДА и МИР на ЗЕМЯТА!

Пловдив, юни, 1983 От твоя внук д-р Иван Попов

Дължа дълбока благодарност на вече покойния Владимир Димков, художник- график от София за предоставения ми уникален архив и спомени на живо.

Дължа особена благодарност и на д-р Иван Попов от Пловдив, единствен внук на инж. Никола Димков за предадените ми архивни материали и полезната изрядна писмовна дружба с него в продължение на години.

От всичките ми общувания с тези мили хора, от спомените, които съм слушал и чел, бях особено запленен.

Описателния способ, който възприех при написването на труда, ми даде възможност да вложа мое емоционално присъствие. Дали съм успял?

От всичко, което научих, почувствах и разбрах, направих генерален извод за себе си- захванеш ли се за някоя клонка от огромното старинно българско родословно дърво, неминуемо ще стигнеш до корените на българщината.

Нишката, която свързва клоните на старинното Халембаково дърво, ме отведе до Никола Димков. Това ме изправи пред сериозен извод; до всички българи от старо време, живели под българско небе, се достига директно и обективно, защото тях ги свързва “кръвта блага българска” и единната борба за свобода и независимост, борба за българско училище, за българска църква, борба за българско читалище, за български език и вяра.

Колко сполучливо са назовани от нашия изтъкнат дипломат, журналист и историк Симеон Радев всички тези българи, горели в борбата за свобода и духовно съвършенство- “СТРОИТЕЛИ НА СЪВРЕМЕННА БЪЛГАРИЯ”. Аз бих казал- СПАСИТЕЛИ НА БЪЛГАРИЯ!

Никола Димков е един от тези строители, със собствена диря и със собствен принос, към най-желаното днес от всички народи- МИР НА ЗЕМЯТА.

Поклон и вечна слава на инж. Никола Димков, автор на Първоидеята за световен форум, ратуващ за вечен мир на света- “ПОСТОЯНЕН СВЕТОВЕН СЪВЕТ”- “ОБЩЕСТВО НА НАРОДИТЕ”!

ДА НЯМА ТРЕТА СВЕТОВНА ВОЙНА!

Човечеството да живее в СЪГЛАСИЕ и ВСЕГДАШЕН МИР!

ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО е концепция на миролюбивия дух на българина инж. Никола Димков.

ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО- еманация на изгнаника- брожденин инж. Никола Димков.

ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО- съвест и историческа отговорност за тези, които са призвани да решават съдбата на човечеството и света.

ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО- голямата първоидея на малка България за м и р и п р а в д а на земята.

Днес съгласието се превръща в мирово понятие. То е синоним на добрата човешка воля.

Идеята и принципите на инж. Никола Димков за спасение на човечеството са негов душевен порив. До тях може да се докосне само онзи, който е с чисто сърце и добра воля.

Идеалът на инж. Никола Димков е прелюдия към най-съвършено единство между СВЕТЛИНА на ПЪТЕВОДНА ЗВЕЗДА и ЧОВЕШКО СЪГЛАСИЕ- “ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО”.Само отломка от БЪЛГАРСКАТА ЗВЕЗДА НА СЪГЛАСИЕТО би осветила цялата земя.

Основните начала от идеята на инж. Никола Димков- РАВНИ ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ”, “ХАРМОНИЯ В ЦЯЛОТО ЧОВЕЧЕСТВО ЧРЕЗ ВЗАИМНО УВАЖЕНИЕ”, “МИР НА ЗЕМЯТА” са малкото рационално зрънце, което ще прерасне във възвишена планина, “НА ВЪРХА НА КОЯТО ЩЕ БЛЕСНЕ СВЕТЛИНАТА НА ПРАВДИВОСТ И ПРАВОСЪДИЕЗА ДОБРОТО НА БЪДЕЩИТЕ ГЕНЕРАЦИИ И ЗА СЛАВАТА НА ЧОВЕЧЕСТВОТО.”

Надпреварата за предимство в средствата за унищожение на човека и земята е резултат от недоверие, неотстъпчивост и предубеденост от чисто идейни схващания. РАЗУМЪТ, обаче, е по-силен от всички намерения, желания и схващания. Той вече наклонява везните на своя страна.

Първата малка твърда стъпка на СЪГЛАСИЕТО между двата световни колоса- РУСИЯ и СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ, сторена на 8 декември, 1987 година може и трябва да затвърди съгласието, може и трябва да възвърне доверието помежду им. Само така, може да се разчисти пътя към ПЪЛНОТО РАЗОРЪЖАВАНЕ- сигурна гаранция за спасение на човечеството от ядрена катастрофа, сигурна гаранция за укрепване на МИРА и БЛАГОДЕНСТВИЕТО в света.

Възстановеното доверие ще върне блясъка на ЗВЕЗДАТА НА СЪГЛАСИЕТО, ще превърне надеждата в ТЪРЖЕСТВО на СВОБОДАТА, МИРА и ПРАВАТА НА ЧОВЕКА.

Сигурността на народите в наше време изисква идеята за мир да стане СВЕТОВЕН ЗАКОН, З А Д Ъ Ж И Т Е Л Е Н за всички нации- без значение на обществено- политическо устройство, без разлика на религиозни схващания, без сила и натиск за въздействие.

Малката твърда стъпка във Вашингтон се превърна в ОГРОМНА КРАЧКА в Москва. Тази стъпка трябва да стане МАРШ НА ОБЕДИНЕНОТО ЧОВЕЧЕСТВО!

Този марш неминуемо ще изведе човечеството на разчистен от ядрено и всякакво друго оръжие друм. По този разчистен друм народите ще тръгнат с обновени умове, с ПЪЛНО ДОВЕРИЕ и СЪГЛАСИЕ към заветната цел- МИР В СВЕТА!

Константин Бакърджиев

1. 
   _{Роден е в село Горно броди, Серско……………..ок. 6.12.1859г.}
   
2. 
   _{Завършил Висш Технически институт в град Шалом сюр Марн,Франция…………………………………………………..1883г.}
   
3. 
   _{Постъпил на работа в Министерството на съобщенията на жп- участък Вакарел- Белово. След конфликт с работодателите от фирмата “Виталис”, напуснал работа и се установил в Цариград през пролетта на…………………………………………………………...1888г.}
   
4. 
   _{Построил собствена фабрика за подкови и клинци в Цариград около……………………………………………………….1895г.}
   
5. 
   _{Избран за мирски съветник на Екзарх Йосиф I……20.03.1911г.}
   
6. 
   _{Написал и издал свой проекто- устав “Звезда на Съгласието” /Мира/ за изграждане на “Върховен Световен Съвет”…….1916-1917г.}
   
7. 
   _{Приемане на Устав за “Общество на народите”…24.06.1919г.}
   

8. 
   _{Погребение на инж. Никола Димков в квартал Макри кьой, Цариград…………………………………………………30.03.1937г.}
   
9. 
   _{Признание и честване на инж.Никола Димков от Швейцария заради първоидеята му “Звезда на Съгласието” /Мира/. По случай честването, е издаден сборникът “L’amitie bulgaro- suisse”. Излиза и третото издание на френски език на “Etoile de la Concorde”……..…………………………………………1982г.}
   
10. 
    _{Официално честване в България на инж. Никола Димков се извършва за пръв път по случай 130- годишнината от рождението му, в Благоевград на ………………………………….…………………………24.10.1989г.}