Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; и всички сме дело на Твоята ръка



Дата20.08.2018
Размер39 Kb.
#81641

Глината

Никога не бях изработвала каквото и да било от глина. Дори не бях я докосвала, за да разбера какво би могло да се получи. Но наскоро ми се отдаде възможност да пипна глина. Чувството, което това предизвика у мен, беше странно. Първоначално глината се трошеше. Нищо не се получаваше, докато не я месих по-дълго време, добавяйки и вода, за да добие еластичност, та да мога да й предам формата, която исках. Всичко това силно ми говори. Нали сме като глина в ръката на Господа и Той трябва да ни моделира? Исая 64:8 казва: „Господи, Ти си наш Отец; Ние сме глината, а Ти грънчарят ни; И всички сме дело на Твоята ръка.”

Така е, но до колко позволяваме Бог да ни омесва, докато станем меки и еластични? Ох, само да знаете колко ужасно се троши тази глина! Става на прах и не се събира, докато не й се добави вода. Писано е, че Божието Слово е водата на живота. Това ме предизвика да мисля, дали достатъчно често поливам глинения си съд с Него, за да може великият Майстор да ме моделира. Колко зависими сме от Божието Слово! Ако То не напоява глината, определено няма да се получи добра форма – съдът ще е трошлив и негоден.

Не е чиста работа да моделираш глината. Ставаш кален и мръсен. Добавянето на чистата вода може да умие ръцете ти и да смекчи глината, правейки я еластична. Все пак накрая станах като един малък грънчар. Аз не дълбах, за да направя дълбок съд, а изваях обикновена овална форма, което мисля, че беше по-лесно. И осъзнах, че работата на грънчаря никак не е лесна.

Еремия 18:6 казва: „Доме Израилев, не мога ли да направя с вас, както тоя грънчар? – казва Господ. Ето, както е глината в ръката на грънчаря, така сте и вие, доме Израилев, в Моята ръка.” Забележете, къде сме? В Божията ръка. Там има сигурност. Това е място на милост, утеха и любов, където сме оформяни.

Еремия 18:4 „И колкото пъти съдът, който правеше от глина, се разваляше в ръката на грънчаря, той пак го правеше на друг съд, както се видя угодно на грънчаря да го направи.” Бог ни моделира както Му е угодно – в съд, който е според Неговия характер. Така се превръщаме в хората, които са Му нужни, за да можем да изпълним Неговата воля и цели.

Това е болезнен процес, защото ние сме мачкани, месени и моделирани – може и чрез дълбане, може чрез овалване, а после и изтъняване на някои задебелени части.

Римляни 9:21 „Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част – съд за непочтена употреба?

Йов 10:9 „Помни, моля, че като глина си ме създал; и в пръст ли ще ме възвърнеш?

Ако глината не е напоена, тя наистина се превръща в пръст. Колко трудно е да ни събира Бог, когато сме станали толкова сухи, че нямаме никаква влага! Роним се и сме безформени. Изсушени от вятъра на житейските грижи, ние няма да бъдем оформени по образа на Исус Христос. Та, нали Бог именно това иска да направи с всеки от нас – по Негов образ и подобие!

Ето как продължи моята работа с глината: Купих си нова глина, която не се нуждаеше от вода. С нея можех да оформя всичко, което исках. Тя се подчиняваше на движенията на ръцете ми. А интересното беше, че ако дори и само за няколко минути оставех глината настрани, преди да съм довършила модела, тя се втвърдяваше и губеше своята еластичност. Така и ако Бог ни оставя за дълго, без да ни оформя, ние губим възможността да се поддаваме на обработка. Само минутки далеч от ръцете на Грънчаря, тази глина губи еластичността си. Някой би казал: „Но нали може да се намокри и пак да се работи с нея?” Ех, приятелю, наложи ли се повторно мокрене, направеното трябва да се строши, за да се напои, омеси и оформи наново. Ето защо понякога се чувстваме като натрошавани! Защото се налага да сме напоени от Словото и пак да сме омесвани от добрата ръка на Грънчаря, Който има само една цел – да ни извае по Своя образ и по Своето подобие.

Благодарна съм на Бога за тази преживяна опитност с глината, защото получих отговори на много от въпросите, които си задавах. Проумях някои от причините за болезнените мигове или дългите години на трудности. Ние просто сме глина в ръката на нашия Добър Грънчар.

Пръстта сама по себе си няма еластичност и не може да се оформи, а се разпада.

Нека да сме еластичната глина в ръката на Господа и никога да не изсъхваме, за да не губим еластичността на сърцата си. Едно податливо на обработка сърце може да понесе много повече обработка, а сухото сърце ще се разпука още при първото докосване, изгубвайки образа, който Грънчарят е искал да му придаде. Затова, нека реките на Жива вода да минават през нашите сърца, за да имаме винаги готовността за оформяне и моделиране по образа на Татко.

Някой би попитал: „Ами, какво става с вече оформения модел?” Той влиза в пещта, за да се втвърди и уякчи. Мисля си, че има неща в живота ни, които Господ вече е оформил. Затова сме изпитали и силата на огъня, защото има части от нас, в които Бог вижда Себе Си. Но все още има глинена част, която трябва да е добре напоена и овлажнена, за да подлежи на оформяне.

Най-доброто за живота на всеки от нас е, да преминем през всеки етап, през който преминава и парчето глина – овлажняване, омесване, омачкване, моделиране, дълбаене, заглаждане, украсяване и изпичане.

Може би и вие сте пели често тази песен: „Ти си Грънчарят, аз съм глината.” А дали ние наистина винаги сме съгласни да сме глината в ръцете на Татко?
Без форма и без красота,

Одърпан и напукан от ударите на света.

Парченце глина в ръката на грънчар един,

Е моето сърце, което иска да прилича на Божието лице.

Сблъсък между два свята

Моето аз или Исус да е Цар.

Кой ще победи в таз война?

Исус Христос или сатана?

Аз съм глината в Божията ръка,

Оформена в образа на Христа.

Така Бог моделира и гради

сърца за Своите святи цели.



Илияна Киркова

Враца, 15 ноември 2010 г.
Каталог: iliana
iliana -> Каква е тази увереност, на която уповаваш?
iliana -> Само още малко
iliana -> Книга като нещо, в което се изреждат имена след имена. Но днес това за мен се промени
iliana -> Да запазиш мира, който Бог ти дава
iliana -> Голиат и Давид
iliana -> Ще пътувам в живота на патриарха Авраам. Интересен път, с вълнуващи обещания от Бог и ето първото в стих 7 „
iliana -> Спокойно ще легна и ще спя, Защото Ти, Господи, в самотия ме правиш да живея в безопасност
iliana -> Загрижено обърнах внимание на вас и на извършеното с вас в Египет. Затова реших: ще ви избавя от подтисничеството в Египет и ще ви заведа в земята на ханаанци, хетейци, аморейци, ферезейци, евейци, и йевусейци, в земя
iliana -> Пожелание за 2009-та
iliana -> При изворите


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница