Графично изграждане на образи чрез илюстративно рисуване в подготвителна група

Илюстрирането на литературни произведения е един от начините да се стимулира детската самоизява. Графичното изграждане на образите обогатява рисунката, съдейства за развитие на вниманието и сръчността на ръката. Детето натрупва опит, който ще му даде възможност успешно да овладее учебното съдържание в първи клас.

В педагогическата литература автори, които изследват детското изобразително творчество (Ц. Шейтанова, О. Занков, Л. Ангелова, В. Димчев, Д. Маркова, М.Мойнова и др.), разглеждат възможностите на илюстрацията за индивидуална творческа изява на детето. Създаването на илюстрация по литературно произведение се разглежда като форма на работа, която се изпълнява с живописни или графични изразни средства.

Познавателните процеси в предучилищна възраст имат конкретно образно съдържание. Вниманието на децата не е стабилизирано. Ето защо изграждането на конкретни представи не става изцяло по време на непосредствено наблюдение, а се допълва по памет и чрез въображение в детската рисунка [2 ]. Причина в рисунките да няма сходство между външния вид на изобразените в нея предмети и ситуации е, че децата рисуват без да разглеждат предмета [13]. Те отразяват представите за определен обект, без да се съгласуват напълно с действителния му образ. С натрупване на изобразителен опит, детето създава изобразителни символи, които при отсъствие на правилно педагогическо въздействие започват многократно да се повтарят и се превръщат в схеми. [2, с.86]

Преодоляването на стериотипността при изграждането на образи на обекти в рисунката и тяхното графично обогатяване може успешно да се осъществи чрез средствата на илюстрацията. Този начин на работа ще обогати практиката и ще осигури по-добра подготовка на децата за училище.

Изследването има за цел да се разработи модел на педагогическа технология за графично изграждане на образи чрез илюстративно рисуване.

2. Да се опишат педагогически ситуации свързани с графично изграждане на образи в рисунките на деца от подготвителна група чрез илюстративно рисуване.

3. Да се конструира педагогическа технология.

В изследването участват 18 деца от подготвителна група на ОДЗ „Здравец” - гр. Пазарджик. Основен метод - включено педагогическо наблюдение. Критериите и показателите за наблюдение са по О. Занков [3]. Допълнителни методи: нестандартизирано интервю и изследване на резултатите от детската изобразителна дейност ( по О. Занков)[ 3 ]

Проведени са три задължително регламентирани обучаващи ситуации. Целта е децата да създадат рисунка с графично изградени образи. Към темата «Нашата улица» децата слушат литературните произведения: „Старата къща” от Х. К. Андерсен, „Ането” от А. Каралийчев, „София” от Атанас Душков, разглеждат илюсрации на Анна Тузсузова към книгата „Златен дом” от Н. Зидаров и на Любен Зидаров към книгата „Андерсенови приказки”. Към втората тема «Празник в гората» бяха предложени литературните произведения – „Хорце” от Стоян Дринов, „Хоро” от Радой Киров, „Две калинки” от Йордан Друмников, илюстрациите на Биляна Господинова към книгата „Къщичке на дните златни, кът свиден и мил” и на Златка Дъбова към книгата „Детска гусла” от Константин Константинов. Третата ситуация е на тема „Грижа за птиците”. Литературни произведения – „Есен настъпи” от К. Константинов, „Сива топчица мъхната” от В. Паспалеева, „Палавницата” от Емилиян Станев, илюстрации на Мира Лехчанска към „Цуцул, цуцул, цуцулан” от Стоян Дринов и на Златка Дъбова към книгата „Детска гусла” от Константин Константинов.

В уводната част на ситуацията се четат части от литературни произведения и се разглеждат илюстрациите от книгите. След прочита се прави анализ на текста, обсъждат се картините. Вниманието на децата се насочва към образите, сюжета и стила на автора, изразните средства на художниците. Поставя се задачата и се извършва частичен показ на образеца, показ на техниките за изграждане на образа, след което се пристъпва към рисуване. В тази дейност се реализира визуализацията на литературния образ, явлението или персонажа. В края на ситуацията се прави изложба, на която се разглеждат всички рисунки. Провежда се беседа с всяко дете по отношение на неговата работа, като всеки получава одобрение.

В резултат на проведените ситуации, чрез възприемане на литературен текст и разглеждане на илюстрации, изграждането на образите се обогатява с допълнителни графични изразни средства. Децата създават различни, разнообразни форми и се стремят към структурното им характеризиране. Свободно използват петно, линия, точки и различни щтрихи. Децата с високи резултати по отношение изграждането на формата са над 50%. Повишава се процентът на децата, които имат средни резултати и няма рисунки, в които образите да са изградени линеарно-плоскостно. Преодоляват характерното схематично рисуване и обръщат внимание върху детайлите, структурата на предметите и образите.

Съдържанието на рисунката се обогатява - децата с висок резултат са 53% и този процент се запазва за трите ситуации. Оригиналните и самостоятелни решения се увеличават, но 6% от децата копират изцяло съдържанието на други рисунки. Това би могло да се избегне с повишаване увереността и самочувствието им.

Включването на допълнителни образи се явява важен момент от изграждането на рисунката и е показател за художествената изразителност на детската творба. Тук процентът на децата с висок резултат в края на проведените ситуации е - 82%.

Наблюдението бе извършено за да се установи активността на децата по време на анализа на литературните произведения и на илюстрациите към тях. Децата, които имат високо равнище на активност при възприемането и анализа на литературната творба е 42%. Тези, които са проявили участие при анализа на литературната творба и илюстрациите към нея изпълняват с лекота поставените изисквания и ги реализират в рисунките си. Процентът на децата, които не участват в анализа на литературните произведения не е малък - 29% с ниско равнище и 29% със средно равнище на активност при възприемане на текста и илюстрацията. Това не означава, че изобразителната задача не е разбрана и детето не я реализира в рисунката си. Творческият процес е много индивидуален, преживяванията и чувствата на детето са силни. Въпреки, че спонтанността е присъща за този период от детското развитие, емоционалното въздействие на литературното произведение може да бъде осмислено във вътрешен план. За това говори високият процент на децата, които са разбрали изобразителната задача - 58%. Макар, че този резултат може да се дължи както на литературния текст, така и на показа и на обяснението на учителя. Резултатите сочат, че няма деца, които да не са възприели и разбрали изобразителната задача, а тези които не са се справили с реализирането и са 11%.

За да се установи личното отношение на детето към изграждането на образи с графични изразни средства чрез илюстративно рисуване бе проведено интервю. Резултатите от интервюто сочат, че 85% от децата са се ръководили основно от текста, а 18% са използвали много малко от предложените художествени произведения. Причина за това са възрастовите и индивидуалните им особености. В изграждането на образа участват представите, въображението, паметта, чувствата, опитът.

Изводи и обобщения:

1. Предложеният модел на педагогическа технология за графично изграждане на образи чрез илюстративно рисуване дава възможност да се преодолее стереотипността и схематичното изграждане на графичните образи. Обогатява се съдържанието на рисунката и самостоятелното и изграждане. Чрез организиране на богато на преживявания, възприятия, познания и въображение педагогическо взаимодействие се създава интерес на детето към рисуването и увереност в собствените сили.

2. Графичното изграждане на образа в рисунката зависи от степента на проявената от децата изобразителна грамотност и художествена изразителност. Те са взаимно свързани и взаимно си влияят.

3. Резултатите от изследването показват, че илюстративното рисуване може да бъде използвано в стремежа на педагога да разчупи шаблонноста в детските рисунки и да изгради естетическо отношение на детето към собствената си работа.

Учебната дейност не трябва да се ограничи с илюстративни и графични задачи. Необходимо е, стъпвайки на тази основа, учителят да използва всички форми на изобразителна дейност за да се развие изобразителността като художествена категория.

Илюстративното рисуване не е основно средство за графично изграждане на образа. Тази задача би могла да бъде реализирана във всички форми на изобразителна дейност. Иначе отново рисунката ще се стереотипизира. Целта е детето да натрупа преживявания и опит, който по-късно в училище творчески да се обогатява и да се развива.

1. Ангелова, Лучия Малинова и др., Децата и изкуството/ Малинова, Пламен Легкоступ, гр. София: Унив. изд. Св. Кл. Охридски, 2005 г.

2. Димчев, В. Изобразително изкуство Методика., гр. София: Просвета, 1993 г.

3. Занков, Огнян Ал., Развитие и диагностика на изобразителните способности на децата от предучилищна и начална училищна възраст., гр. Велико Търново: Слово, 2005 г.

4. Маркова, Даниела Тодорова, Детската рисунка като начин на изразяване, гр. Пловдив: Пловд. унив. изд., 2001 г.

5. Мойнова, Мариана М., Играта и изобразителната дейност., гр. Велико Търново: Знак’94, 1999 г.