Грешки и усложнения при дрениране на плевралната кухина



Дата03.01.2022
Размер29.66 Kb.
#111998
Грешки и усложнения при дрениране на плевралната кухина

Грешки и усложнения при дрениране на плевралната кухина.
Подценяването на индикациите за плеврално дрениране, както и неправилната техника на поставяне на дрена, на последващото му проследяване и обслужване може да доведе до сериозни усложнения. Описано е разнообразие от усложнения, като честотата на морбидитета варира между 9 и 21%.

Както за повечето вътрегръдни процедури, рискът от усложнения е минимален, когато има индикация за дренирането, ако го е планирано и извършено внимателно, когато операторът има необходимия опит и е добре запознат с анатомията на гръдния кош.



Грешки, свързани с правилния избор на вида и размера на плевралния дренаж.
Много често при поставяне на плеврален дренаж не се обръща внимание на материала, от който е изработена дре­нажната тръба, и в плевралната кухина се поставят дренажи с друго предназначение (абдоменални дренове, ректални тръби, пецерови катетри, дуоденални сонди и др.). Друг съществен проблем е изборът на подходящ размер на плевралния дрен. Забелязва се тенденция в практиката да се поставят плеврални дренажи с малък размер, което е неправилно и често води до запушване на дренажа, а оттам и до опорочаване на интервенцията. Това важи с особена сила за пациенти с плеврален емпием.
Грешки, свързани с мястото на поставяне на плевралния дренаж.
Задължително условие е да се спазва принципът на декливност. Разбира се, че в зависимост от локалната находка може да има и вариации - например при инкапсулирани плеврални изливи дренажът се поставя на проекционното място на инкапсулата. Трябва да се има предвид и положението на диафрагмената купула. Във всички случаи дренът не бива да се поставя дорзално от задната аксиларна линия и медиално от предната аксиларна линия, тъй като в първия случай той се прегъва от тежестта на болния, а във втория - има възможност за нараняване на интраторакални органи.

Грешки, свързани с хирургична­та техника

Те варират в зависимост от приложената техника:

  • използването на троакар крие опасност от нараняване на белодробния паренхим от острието му при внезапното преодоляване на гръдната стена и изисква опит в извършване на тази манипулация;

  • тъпото поставяне на дрена под дигитален контрол с инструмент е по-безопасно, но при удебелена париетална плевра е възможно тя да не бъде пробита, а само отслоена от гръдната стена. В този случай дренажната тръба не попада в плевралната кухина и дренът е неефективен;

  • ятрогенният хемоторакс се развива при нараняване на междуребрената артерия, вътрешната торакална артерия, лявата коронарна артерия и диафрагмената артерия. Масивна хеморагия може да се получи също при нараняване на празната вена, хепаталните вени, дясното предсърдие, двете сърдечни камери, пулмонална артерия или аортата;

  • травмирането на междуребрените нерви може да доведе до интеркостална невралгия;

  • увреда на n. thoracicus longus води до загуба на инервацията на musculus serratus anterior и изместване на лопатката (winged scapula);

  • междуребреното херниране на белодробен паренхим на мястото на дренажа е изключително рядко и лечението обикновено е консервативно.


Грешки, свързани с неправилно позициониране на плевралния дренаж.
Възможните грешки в тези случаи са:

  • субкутанно въвеждане на дренажа;

  • последният отвор на дрена с локализация в меките тъкани на гръдната стена;

  • позициониране на дрена в интерлобарната бразда;

  • интрапаренхимна локализация на дрена;

  • плевралният дрен вкаран много дълбоко в плевралната кухина и притиска ме­диастинума без да наранява медиастинални структури;

  • интраабдоминална позиция на дрена с лезия на паренхимни или кухи органи при опити за максимално ниско поставяне на диафрагмата „за по-добра евакуация";

  • прегъване или притискане на дрена, най-често в областта на гръдната стена;

  • отслабване или изчезване на пулса на a. radialis от страната на дренажа, което се дължи на притискане на a. subclavia от високо позициониран дрен;

  • вагални симптоми се предизвикват от директно дразнене на n. vagus или при вкарване на плевралния дрен без предвари­телна локална анестезия на париеталната плевра;

  • ангинозен пристъп или промени в електрокардиограмата на пациента може да се развият вследствие на директен контакт на дрена с коронарните съдове или контузия на сърдечния мускул;

  • увреждането на d. thoracicus води до развитието на хилоторакс (изключително рядко);

  • възможни усложнения от възпалителен характер, тъй като плевралният дрен представлява своеобразна входна врата за инфекциозна инвазия към плевралната кухи­на. Това налага стриктно спазване на прин­ципите на асептика при обслужване на дренажа и аспирационната система;

  • въвеждане на дрена в була поради това, че големите були рентгенологично могат да имитират пневмоторакс.


Грешки, свързани с неправилно обслужване на плевралния дренаж

  • Белодробен едем в резултат на форси­рана евакуация на плевралното съдържимо;

  • Запушване на плевралния дрен - най- честата причина е плеврален излив с голям вискозитет (при емпием) или използване на дрен с неподходящ малък калибър.


Други редки усложнения:

  • Синдром на Хорнер;

  • Некротизиращ фасциит след тръбно дрениране, особено при емпием с агресивна флора;

  • Имплантация на белодробния карци­ном в гръдната стена;

  • Артериовенозна фистула между гръд­ната стена и белия дроб на мястото на дрениране.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница