Х – човешки, защото този вирус може да зарази само човешки същества. И

ХИВ е вирусът, който причинява СПИН. Наименованието му идва от английски език - Human Immunodeficiency Virus.

Човек, който е ХИВ-позитивен, получава диагноза за СПИН, след като развие някоя от болестите, индикиращи заболяването. ХИВ-позитивен човек също така може да има диагноза за СПИН на базата на определени кръвни тестове /брой клетки CD4/ и в същото време да не е имал сериозни заболявания.

ХИВ-позитивният резултат не означава, че човекът е болен от СПИН.

С течение на времето, заразяването с ХИВ /Човешки Имунодефицитен Вирус/, може да отслаби имунната система до такава степен, че тя да не може да се справи с определени инфекции. Тези инфекции се наричат опортюнистични - наричани така, защото са причинени от организми, които не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система, но „се възползват” от отслабената имунна система на хора с ХИВ. Много от инфекциите, които причиняват проблеми или застрашават живота на хора със СПИН, обикновено могат да бъдат контролирани при хора със здрава имунна система. Имунната система на човек със СПИН отслабва толкова, че се налага медицинска намеса, за да бъде предотвратена или лекувана определена сериозна болест.

Ако не бъде лекуван, ХИВ почти винаги води до разрушаване на имунната система. Това прави тялото податливо на едно или повече животозастрашаващи заболявания, които обикновено не засягат здравите хора. Този етап от развитието на ХИВ-инфекцията се нарича СПИН или синдром на придобитата имунна недостатъчност. Колкото по-силно е засегната имунната система, толкова по-голям е рискът инфекциите да причинят смърт.

Специалистите са възприели понятието "СПИН" в началото на 80-те години на 20-и век преди откриването на ХИВ, за да означат новия тогава синдром на сериозно засегнатата имунна система. Днес под СПИН се разбира по-късният етап от ХИВ-инфекцията и развитието на заболяването.

Когато не се прилага лечение, ХИВ-инфекцията обикновено се развива в СПИН за 8 до 10 години. Периодът от момента на инфектирането до появата на първите симптоми обаче е различен и по-кратък за хора, инфектирани по кръвен път, и за деца. Факторите, които променят естествения ход на ХИВ-инфекцията, се наричат "ко-фактори" в развитието на болестта. Изследвани са много потенциални ко-фактори, включително генетика, възраст, пол, начин на инфектиране, тютюнопушене, начин на хранене, както и други инфeкциозни заболявания. Съществуват недвусмислени доказателства, че болестта се развива по-бързо, ако ХИВ-инфекцията се появи в по-късна възраст.

Вирусът на човешката имунна недостатъчност, или ХИВ, атакува имунната система на тялото. Отслабвайки телесните механизми срещу болестите, ХИВ прави тялото податливо на редица инфекции и ракови образувания, които са потенциално животозастрашаващи. ХИВ е заразен, което означава, че може да се предава от един човек на друг.

ХИВ заразява клетки, които са част от имунната система на тялото. Когато по-голямо количество клетки бъдат инфектирани с вируса, имунната система отслабва и няма сили да се съпротивлява на болестите. За да зарази клетката, ХИВ трябва да въведе своя генетичен материал в нея. Този процес започва с прикачването и навлизането на вируса в клетката, разграждането на вирусната мембрана и вмъкването на вирусните гени в човешкия геном. Човешката клетка е заставена да произвежда градивен материал за вируса, който се мултиплицира и впоследствие се групира и пробива инфектираната клетка, за да се насочи към други клетки, които да инфектира. Вирусът осигурява оцеляването на човешката клетка, докато приключи собственото му размножаване. Още по-разрушително е, че ХИВ установява латентни структури, които са източник на инфекция, която не се поддава на познатите до момента лекарства. Тези източници са предизвикателство пред овладяването и лекуването на СПИН.

Веднага след инфектирането имунната система на тялото предприема атака срещу вируса чрез специализирани клетки за унищожаването му и разтворими протеини, наречени антитела, които обикновено успяват временно да намалят количеството на вируса в кръвта. Въпреки това ХИВ продължава своята активност и заразява и убива жизненоважни за имунната система клетки. С времето вирусната активност се повишава и побеждава способността на тялото да се бори с болестта.

Първичната ХИВ инфекция е първата фаза, в която вирусът за първи път се установява в организма. Някои изследователи използват термина „остра ХИВ инфекция”, за да опишат периода между момента, в който човек се заразява с ХИВ и момента, в който организмът произвежда антитела срещу вируса /обикновено между 6 и 12 седмици/.

Някои хора, които са заразени с ХИВ наскоро, може да имат симптоми, подобни на тези при настинка. Тези симптоми, които обикновено не продължават повече от няколко дни, може да включват температура, втрисане, изпотяване през нощта и обриви. Други хора или не преживяват „остра инфекция”, или пък имат толкова леки симптоми, че може и да не ги забележат. Имайки предвид общия характер на симптомите на „острата инфекция”, те може лесно да се окажат причинени от друго, а не от ХИВ, например простуда. Ако сте имали някакво рисково за заразяване с ХИВ преживяване преди няколко дни например и в момента изпитвате симптоми, подобни на тези при настинка, възможно е причината да е ХИВ, но също така е възможно да сте развили някаква друга вирусна инфекция.

/Източник: Centers for Disease Control and Prevention, Atlanta, Georgia, USA/
КАКВИ СА СИМПТОМИТЕ НА СПИН?

Няма общи симптоми за всички, които имат диагноза СПИН. Когато нарушението на имунната система е по-сериозно, хората може да се разболеят от различни видове опортюнистични инфекции /наричани така, защото са причинени от организми, които обикновено не могат да предизвикат болест у хора с нормална имунна система, но „се възползват” от отслабената имунна система на хора с ХИВ/. Повечето от тези остри инфекции, болести и симптоми, попадат в дефиницията на Центъра за контрол на заболявания за „напълно развит” СПИН. Средното време за поставянето на диагноза СПИН при хората, заразени с ХИВ, е 7-10 години.

ХИВ е неустойчив вирус, който не живее дълго време извън тялото. ХИВ не е вирус, който се пренася по въздуха или чрез храна. ХИВ съществува в кръвта, семенната течност или вагиналните секрети на заразен човек и може да бъде предаден по време на вагинален, орален или анален секс без предпазни средства, или чрез употреба на общи игли.

• 
  кръв /включително менструална/
  
• 
  семенна течност
  
• 
  вагинални секрети
  
• 
  кърма
  

• 
  Необезопасени сексуални контакти, главно чрез необезопасен вагинален или анален сексуален контакт с инфектиран партньор. Когато има досег с гениталиите или ректума, ХИВ може да зарази лигавицата директно или да проникне през рани и възпаления, причинени по време на сексуалния контакт /много от тях може да останат незабелязани/. Вагиналният и анален контакт е високорискова практика.
  
• 
  Орален секс /уста-пенис, уста-вагина/. Устата представлява негостоприемна среда за ХИВ /съдържащ се във семенна течност, вагинален секрет или кръв/, което означава, че рискът от предаване на ХИВ през гърлото, венците и мембраната на устата е по-нисък, отколкото чрез вагиналните или аналните тъкани. Все пак съществуват документирани случаи, в които ХИВ е бил пренесен орално, така че не може да се каже категорично, че попадането на заразена с ХИВ семенна течност, вагинален секрет или кръв в устата е безопасно. И все пак оралният секс се счита за по-слабо рискована практика.
  
• 
  Директен кръвен контакт при кръвни преливания и употреба на нестерилизирани медицински инструменти.
  
• 
  Използване на една и съща игла. Иглата може да пренесе кръвта директно от кръвоносния съд на един човек в тялото на друг. Това е много ефикасен начин за предаване на вируси, които се пренасят по кръвен път. Използването на едни и същи игли се смята за високорискова практика.
  
• 
  Вертикален път /от майка на дете/. Възможно е заразена с ХИВ майка да предаде вируса директно на детето си преди или по време на раждане, или чрез кърмата. ХИВ се запазва в кърмата, и ако малки количества от нея не представляват съществена заплаха за възрастните, за новородените е много възможен начин за заразяване.
  

Единственият начин да разберете дали сте заразени, е да си направите тест за ХИВ. Само за дни или седмици след първоначалното инфектиране с вируса в организма се появяват антитела, които могат да се открият чрез прост тест, който в България е достъпен в КАБКИС (кабинети за безплатно и анонимно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН). Тестовете, които се правят, могат да установят до 99.9% от случаите на инфекция и да открият антителата след около 3-4 седмици след евентуално инфектиране. Ако тестът се направи през този период, който се нарича "прозоречен период", може да се пропуснат някои нови случаи на инфекция. "Прозоречният период" може да се съкрати, като се потърсят части от вируса (с използване на тестове за определяне на ХИВ-антиген) и генетичен материал на вируса (методи за откриване на вирусна нуклеинова киселина). Положителните тестове обикновено се правят още веднъж, за да се предотврати лабораторна грешка. Тъй като тестът за ХИВ, основаващ се на антитела, би могъл да не отчете скорошна инфекция, препоръчва се първоначалният тест с отрицателен резултат да бъде повторен от още един тест за антитела след 3 до 6 месеца (след "прозоречния период"), ако вероятното инфектиране с вируса е станало скоро преди провеждане на първия тест.

Не можете. Навсякъде по света има хора, които живеят с ХИВ, без да са развили СПИН. Една част от хората, инфектирани с вируса на СПИН, рано развиват симптомите на болестта, докато при други не се проявяват симптоми в продължение на 15 или повече години след инфектирането. Тъй като повечето хора с ХИВ не изглеждат болни, не може да разберете дали човек е инфектиран с вируса само по външния му вид, или когато говорите с него. Хората, инфектирани с ХИВ, изглеждат като всички други.

В КАБКИС - кабинети за безплатно и анонимно консултиране и изследване за ХИВ/СПИН в страната.

Времето, което минава, преди човек, заразен с ХИВ, да даде положителен резултат за антителата на ХИВ, се нарича „прозоречен период”. Статистиката сочи, че 95-97% от хората, заразени с вируса ХИВ развиват антитела в рамките на 12 седмици /3 месеца/. Националният Център за контрол на заболяванията обяви, че в някои редки случаи, могат да минат и 6 месеца, за да даде заразеният положителен резултат от теста. На този етап резултатите са обикновено 99.9% точни.

Какво означава това за вас? Тримесечният прозоречен период е нормален за около 95% от населението. Ако изпитвате някакво безпокойство, породено от теста след 3-ия месец, при всички положения трябва да си направите нов тест и след 6 месеца.

/Източник: San Francisco AIDS Foundation/
КАКВО ОЗНАЧАВАТ РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ТЕСТА?

Положителният резултат означава:

• 
  Че сте ХИВ-позитивен - носите вируса, който причинява СПИН.
  
• 
  Че може да заразите други хора и трябва да се опитате да предприемете мерки за предотвратяването на такива случаи.
  

Че в кръвта ви не са открити антитела.

• 
  Че не сте заразени с ХИВ /ако още сте в прозоречния период/.
  
• 
  Че сте имунизиран срещу СПИН.
  
• 
  Че имате резистентност към СПИН.
  
• 
  Че имате резистентност към заразата.
  
• 
  Че никога няма да се разболеете от СПИН.