Х о л о к о с т а от Артър Кац Предговор към българския читател Скъпи български читатели, Представям тази книга



страница1/6
Дата26.08.2016
Размер1.26 Mb.
#7353
  1   2   3   4   5   6
Х О Л О К О С Т А

от Артър Кац

 

Предговор към българския читател


Скъпи български читатели,

Представям тази книга на вниманието Ви във време, когато отново се повдигат антиеврейски настроения, както по света така и в България. Вярвам, че няма да разтълкувате съдържанието й по начин, който да подсили този дух. По-скоро се надявам, че тя ще Ви наведе на едно по-състрадателно разбиране за скърбите на този народ, както и за бъдещите му страдания, които изглеждат все по-близки и застрашителни. Желая от все сърце да бъдете благословени с виждането, че Бог работи в човешката история, както и с едно по-дълбоко разбиране за Него Самия. Моля се тази книга да разшири хоризонта на знанието Ви и да бъдете, както Вие самите благословени така и за благословение на евреите, които Вашият народ е спасил веднъж и се надявам, че пак ще спаси.

С признателност: Артър Кац

 

Предговор
С известен трепет Ви препоръчвам тази книга с разсъждения върху най-епохалното събитие на модерните времена – Холокоста. Осмелявамe се да повдигнем най-подходящия и най-рядко задаван въпрос: Къде беше Бог?

Несъмнено, както са разбрали мнозина, които са задавали този въпрос, предишните общоприети и подредени възгледи, приемани преди като задоволителни, днес са недостатъчни. Ние или трябва да се оставим в ръцете на светския скептицизъм, като изоставим окончателно нашата несъстоятелна вяра, или трябва да бъдем доведени до нови и неизследвани дълбочини в познанието за Бога – дълбочини, които засягат и променят всичко. Да пренебрегнем този най-важен въпрос означава да направим лоша услуга на жертвите на Холокоста и да лишим човека от онова, което го отличава: способността му да търси докрай смисъла, въпреки всяко привидно безсмислие. Зашеметяващият упадък в нравствеността и може би трайното й отсъствие през втората половина на XX век, вероятно се дължат именно на този пропуск.

В моето търсене ме насърчават необикновенните думи на известния шотландски духовник Осуалд Чембърс, чиято духовна книга “Всичко за Негова Слава” е била благословение за поколения читатели. Към датата 29 юли, той вписва:
“Съществува връзка между странните Божии пътища и нашето знание за Него. Трябва да се научим да тълкуваме странните събития от живота в светлината на това, което знаем за Него и докато не успеем да погледнем най-страшните и най-тежки случки, право в очите, без от това да пострада авторитета на Бога, ние все още не сме Го познали.” (Подчертаното мое)

 

И тъй посвещавам четвъртото издание ¹ на това плахо изследване на онези смели читатели, готови да “свърнат да видят” този горящ храст, който няма да изгасне. Уверен съм, че в този храст все още обитава Богът, който повика отбилия се Моисей и съм сигурен, че Той ще повика и вас също.І


¹ Книгата е претърпяла четири издания в САЩ.

² Изход 3 глава (бел. прев.)

 

Въведение
Темата за Холокоста, т.е. последователното унищожение на евреите в Европа, е заемала централно място при цялостното ми съзряване като съвременен човек. Макар и атеист по онова време, аз интуитивно усещах, че ключът към смисъла на човешкия живот се крие в гроба на жертвите.

Израствайки, като съвременен евреин в Ню Йорк и достигайки зрялост именно по времето на Втората Световна Война, целият ми живот, от юношеството насетне, беше екзистенциален копнеж за истина и смисъл. Както и на много други евреи, статистиките от Холокоста ми подействаха унищожително.

Това несекващо безпокойство, ме подтикна да търся как е възможно да бъдем систематично изтребвани, не от някой примитивен и изостанал народ, а от един от най-изтъкнатите и цивилизовани народи на земята: Германия. Това бе народ, с който отдавна бяхме интимно свързани и то дотолкова, че Германия бе станала за нас алтернатива на Месията. Много евреи са мислели, че ако светът би бил като германската цивилизация, това би било равнозначно на идването на Месията. Отдавна бяхме изоставили надеждата си в сбъдването на Писанията и се бяхме задоволили с едни внушителни по размах култура, морал и етика и в този смисъл, бруталното ни и зверско избиване от същия този народ е нещо, което не бива да пропуснем да изследваме. В това се съдържа нещо, което е за наша най-дълбока поука и фактът, че не сме нито потърсили нито намерили тази поука, като че ли предопределя да преживеем отново същото.

Поради своя размах и величина, Холокостът е най-големият препъни-камък и най-значителният фактор в историята на днешното еврейство. Това е най-опустошителното събитие на нашето съвремие, не само за евреите, но и за целия модерен свят. Ако не се опитаме да му дадем подобаваща оценка и не го разберем, както човечеството така и еврейството ще бъдат безкрайно ощетени.

Единствено страданието е способно така живо да отприщи търсенето на истината. Онова, което е по-трагично дори от Холокоста, е че ние евреите страдахме чрезмерно, но все още не сме разбрали подобаващо, какво е имал предвид Бог чрез това страдание и то просто, защото не можем да си представим, че именно Той е стоял зад всичко това.

Няма събитие от новата история, което да е предизвикало повече публикации, повече изследвания и повече литература. Това е огромен обем, който би заел множество &

 

1 Глава – Какъв е смисълът на Холокоста?
Холокостът противоречи на всичките ни общоприети разбирания. Той поставя за разглеждане неща, които при други обстоятелства никога не биха занимавали умовете ни, ако не се бяха наложили сами посредством най-болезненото събитие на съвременността.

Темата е толкова тежка, толкова дълбока и толкова свята, че изглежда човек не е способен да я проумее. И все пак, дошло е времето да изпълним задължението си и да представим на съзнанието на всички очевидното – единствено Бог, бидейки Бог, е Този, който може да позволи такова унищожение. Когато в историята се случва нещо толкова значително, неговото обяснение, или липсата на обяснение, е с огромни последици. И най-голямата трагедия ще е, ако тази катастрофа не бъде разбрана правилно, т.е. така както Бог има предвид. Какво мисли Той – това именно предлагаме да изследваме в тази книга. Посетих Дахау през 1950, като отвратен, уверен в собствената си правда евреин, хранещ гореща омраза спрямо германците. Лагерът по онова време беше в почти същия вид, като през войната, така че във въздуха все още витаеше зловещият спомен за биещи с камшик стражи и бодлива тел с високо напрежение. Зловонието на смъртта бе още там. Видях абсолютната реалност на останките на жертвите, а във пещите все още имаше кости и прах. Намираха се и бежанци, които продължаваха да живеят там. Спомням си, че сложих ръката си върху комина, за да отнеса по някакъв начин неговата реалност вкъщи. Нещо се скъса в мен. Не можех повече да продължавам с наивната представа за “добрите” и “лошите”. Срещах се с реалност надминаваща моята понятийна възприемчи-вост. До този момент бях убеден, че разбирам Холокоста, защото той винаги ме е засягал дълбоко. Но сега се бях докоснал до ужас, който засенчваше тези наивни категории. За мен, след това което видях, вече имаше само “лоши” и аз бях един от тях.

Холокостът бе удар по всяка мисъл на XX век, век на напредък и на човешко усъвършенстване или на всичко друго, за което човек се е надявал; това e дотолкова по-вярно, доколкото архитектите на Холокоста се считаха за най-просветената нация на земята. Именно това прави нещата още по-лоши. Ако го беше направил някой непросветин и примитивен народ, то всичко би било ясно. Германия обаче ни изправя пред абсолютно противоречие. За онези, които искат да се взрат в това противоречие, са запазени най-дълбоките откровения относно човешкото състояние и Бога.

Световното еврейство е толкова смачкано, зашеметено и травматизирано след Холокоста, че в продължение на около двадесет години след това, никой не написва нищо задълбочено. Едва след този период съумяваме да си спомним, да се върнем назад и да изследваме. Дори някои предложили тезата, че Холокостът не може да се разглежда критично, нито може да бъде разбран. Той е отвъд човешките способности за разбиране. Ако това е така, то трагедията е още по-голяма. Възможно ли е да има в историята случки с такава величина, че човечеството да може единствено да заключи, че те не могат да бъдат разтълкувани, нито разбрани и поради това трябва просто да бъдат представени за безсмислени? Ако това е така, то подобно допускане проправя пътя за нещо, което наистина ще бъде унищожително в бъдещето на човечеството. Тази предполагаема невъзможност да се разберат подобни събития ни лишава от здравомислие и стойности и допуска позорното развитие на едно общество без морал, способно на всякакъв вид насилие и унищожение. Това превръща живота в хаос: без ред, смисъл или цел. Ние настояваме, че колкото и болезнено да е това начинание, уважението кьм жертвите изисква този опит за разбиране, тьлкуване и оценка. Това начинание е още по-болезнено за онези, които го предприемат със съзнанието, че има Бог. Едно е да намериш обяснение в свят без Бог, но съвсем друго и колко по-болезнено е то за нас, които търсим с вярата, че има Бог. Да не изследваме надълбоко Холокоста е един вид престъпно нехайство. Да го подминем или да се задоволим с повърхностно обяснение, означава в известен смисъл, да подпишем нашата собтсвена смъртна присъда.

“Аушвиц даде вечна поука на човечеството, а именно че измервана единствено с човешки мерки, природата на човека се оказва неразбираема и непроницаема… Аушвиц подбива теологията основана на земни доказателства и изисква гледна точка свише” ¹

С други думи, всяко интерпретиране на Холокоста изисква виждане, обяснение, което се простира отвъд това, което дават хуманистите. Холокостът засенчва техните категории и изисква виждане свише – виждане от Бога. Холокостът, като че ли има за цел да доведе хората до мястото, където тяхната интелигентност, социология, исторически анализ и критика не могат да намерят отговор. Това не е нещо ново, ако изключим неговата величина и ужас. Абсолютното зло на Холокоста разкрива скрити измерения на демоничното и сатанинското. Това изисква от нас, като евреи, да приемем, че съществува разбиране от духовна величина, което е неудобно за рационалния и светски ум.

Нашето традиционно разбиране за Бога, вярата и надеждата, които сме имали в Него, бяха така смъртоносно поразени чрез Холокоста, че остава въпроса дали въобще сме се възстановили от този удар. Или въобще няма Бог или Бог е бил толкова дълбоко замесен, че ако разберем противоречията на Холокоста и се поровим из него търсейки поука, ще стигнем до откровение за Бога, което Го поставя далеч над досегашните ни представи за Него. Или Бог трябва да бъде отхвърлен, защото се оказва неразбираем за хората или хората ще трябва да изследват и да достигнат до такова разбиране за Бога, което ще засенчи всичко, което досега е включвала думата Бог. Или едното или другото. Май ще трябва да загубим нашата традиционна вяра, за да ни се открие дълбочината на истинската вяра, която ако бяхме познавали, може би въобще нямаше да има Холокост.

Начинът, по който ние разглеждаме дадено събитие говори красноречиво за нашето разположение на духа и нашето светоусещане. Ако нашето отношение към Бога се основава на нашите абстракции и измислени предположения, тогава ние сме в някаква нереалност не само спрямо Бога, но и спрямо всичко. Бог е основата на реалността; Той не е какъвто ние си Го представяме, приписвайки Му едно или друго, но е по-скоро такъв, какъвто се е показал най-вече в Своите сурови взаимоотнешения с неговия народ и в милостите, които винаги са следвали. Какъв забележителен урок е Холокостът и за настоящия момент и за Вечността! Дълбочината на този урок изглежда не би могла да се предаде по друг начин. Колцина от нас евреите са чували някога думата “Бог” по начин, изискващ преклонение? Колцина са чували, че Той може да бъде разбран и познат, като Създател? Или пък, че Той има нещо общо с нашата еврейска история и призвание, като народ? Божието обвинение срещу нас е, че ние загиваме поради липсата ни на знание за Него (Вж.Осия 4:1-6). Ние не само, че сме далеч от гледната точка на пророците и на заветните благословения и проклетии във Второзаконие – “днес избираш между живота и смъртта”– ние въобще сме далеч от всякаква библейска перспектива. В умовете си сме светски настроени и сме далеч от Божия начин на виждане. Ние дори сме неспособни да разгледаме своите нещастия в Неговата светлина и поради това хвърляме вината или върху Хитлер, или върху германския народ или най-накрая върху самия Бог.


¹ Simon, Ulrich E., A Theology of Aushwitz, Victor Gollancz Ltd., London, 1967

 

2 Глава – Бог – Съдия


Холокостът повдига много големи въпроси:

Защо Бог не се намеси в нашите неописуеми страдания? Къде беше Бог, който твърди, че е всеприсъстващ, всемогъщ и всезнаещ? Той не е ли виждал тази ужасна трагедия – неговият заветен народ да бъде системно изтребван в най-животинското и безмилостно унищожение, което някога е изпитвал някой народ? Как може дългоочаква-ният Месия да е дошъл, както ни казваха християните и въпреки това да допусне погуб-ването на Неговия Собствен народ? Къде е милостта на новозаветния Бог, ако подобно нещо може да се случи в нашето модерно време под покровителството на “Християнска” нация, като Лутеранска Германия? Що за Бог е Той? Ние Го мислехме за праведен, милостив и справедлив, но Той изглежда способен да гледа този ужас и да го позволява! Как може Бог да е Бог и това да се случва?

Започнах да повдигам тези въпроси, които могат да бъдат сведени до унищожителното: Защо Бог е мълчал? Ако наистина нацистки войници са хвърляли еврейски деца във въздуха и са ги посрещали с щиковете си, ако са стреляли по тях във въздуха, като по учебни мишени, ако са взимали децата от ръцете на майките им, за да ги хвърлят живи в корита с горяща нафта, то на мен ми остават само две възможности: Трябва или да се съглася с множеството коментатори, че Бог е мъртъв или да приема свидетелството на нашите Писания, че Божието мълчание е в пряка зависимост от нашия грях. Трябваше да приема Холокоста, като наказание, а не като някакво недоразумение или грешка на историята, а също, и че по някакъв начин размерите на страданието ни са пряко пропорционални на размерите на греха ни. Може би еврейското страдание има само едно значение – наказанието на Бога спрямо народа, забравил истинското знание за Него и неспазил Неговите завети, нито изпълнил своето задължение да бъде народ представител на Бога?!

Ако Бог се намесва осезаемо в историята, то Той употребява отделни хора и цели народи, за да се изпълнят плановете Му. Възможно ли е Холокостът да е Негово дело? Ако е така, възможно ли е той да е описан пророчески, като Неговото “удивително дело” (Исая 28.21) ¹ ? Възможно ли е това да е Негово наказание? И в такъв случай, възможно ли е това да е обещаното от Него наказание, което ще сполети “в последните дни” невярващия и неразкаян Израел? Няма съмнение, че Той е предсказал това още при стъпването ни в Обещаната Земя преди хиляди години, в което ще се убедим, като разгледаме книгите Второзаконие и Левит.

Забележително е доколко разглеждането на Холокоста, като наказание от Бога, напълно обяснява Бога като Бог, и носи със себе си страх от Бога, който е Съдия. Мъчителна е липсата на такъв страх от Бога в нашето модерно самосъзнание. Ние израснахме без чувството на преклонение и страхопочитание пред Бога, които със сигурност щяхме да притежаваме, ако си бяхме задали въпросите, които Холокостът и без това повдига. Ние обаче не посмяхме. Не сме ли длъжни, ние евреите, да търсим, да намираме, да разбираме Бога? Добре е да си спомним, че Божият призив дойде, когато Бог видя човек, свърнал за да разгледа един горящ храст и пленен от гледката, не искаше да си тръгне – “Моисей! Моисей!... Не се приближавай. Свали сандалите от нозете си, защото мястото, на което стоиш е свята земя.” (Изход 3.4,5)

Моисей бил призован да стане посредник за освобождението на Израел, защото Бог видял, че той свърнал за да разгледа. Бог чака и нас да погледнем към един храст, който още гори – храстът на наказанието – горящ с Божий огън, който естествено, би накарал всичко, що е в нас да се свие. Това със сигурност не е приятно, но дано все пак свърнем, за да разгледаме! Моисей се отклонил от пътя си, не от просто любопитство, но, както ни се казва, той искал да знае защо храстът гори, а не изгаря. Ако търсим истинско обяснение на огъня, всред който е сам Бог, то Той със сигурност ще ни се открие и това е откровение, което може да бъде разбрано само на това място. Това трябва да е търсене под дърво и камък, колкото и болезнена да се окаже гледката. За жалост, ние, по принцип, не сме такива хора. И ние, като всички останали, по-скоро гледаме на нещата, а не в тях. Приемаме някое лесно обяснение, вместо да стигнем до същината на нещата. Моисей е бил изпратен да избави, не само защото така му е било възложено, но и защото бил получил откровение за Бога дадено му изсред огъня – символ на наказанието. Това откровение е най-съвършеното познаване на самия Бог и без него той никога нямаше да успее да води цял народ през пустинята, в продължение на четиридесет години.

Ние не познаваме Бога, като съдия. Вследствие на това, платихме висока цена, задето престанахме да разбираме Бога, и като съдия и като показващ милост, едновременно строг и благ. Божиите отношения с Израел (минали, настоящи и бъдещи) въобще не са в полезрението ни и поради това и най-дълбоките откровения за Бога, дадени ни в Писанията, за нас са лишени от смисъл.

Какво е отношението ни към Бог, който за да изяви силата си (т.е. Своята слава), би допуснал наказание и би дал воля на гнева си? Ако нашият Бог е такъв Бог, тогава какво? Ще остане ли Той наш Бог? Ами, ако наистина е възможно Бог да се гневи? Ами, ако Той наказва, за да изяви Своята сила, Своето Име, и Своята слава? Ами ако се окаже, че Той не е “богът”, който ние сме свикнали да си представяме, и че Той все пак е способен на гняв? Библейският гняв или Божието наказание е нещо опустошително и при това съвсем целенасочено оскърбява нашето религиозно виждане за това, какъв ние бихме искали да бъде Бог, и как ние можем да Го познаем.

Когато Бог съди, Той се открива по начин, по който иначе не бихме могли да Го видим. И все пак това е едно от лицата на Бога, от което ние инстинктивно се отдръпваме. Не успяваме да помирим Бога, който е милост и любов, справедливост и правосъдие, с Бога, който би могъл да е Съдия и да наложи такова нещастие на хората и особено на евреите. Ако нашият Бог прави такива работи, тогава най-отвратителното, най-болезненото и онова, което най-съзнателно разрушава нашата религиозност, се превръща в най-скъпоценното и истинско откровение за Бога. Не се ли крие именно в това проти-воречие, ако смеем да се вгледаме в него, най-дълбокото и истинско откровение за Бога?

А дали не се дължи нашето неразбиране на Холокоста от Божия гледна точка, на това, че не взимаме под внимание вечността? Само вечността прави бедствието на Холокоста, по някакъв начин разбираемо. Божието позволение да бъдат хвърляни бебета в корита с горящa нафта би било абсурдно, ако целта и смисълът на техния живот не са били именно такива. Само надеждата, че така се избягва един друг огън, неугасим и вечен, прави този огън, по някакъв начин разбираем. Ако първият ни научи на нещо и ни избави от втория, тогава в него има върховен и вечен смисъл. Ако оценяваме Холокоста само в рамките на времето, тогава пещите в лагерите на смъртта имат малко или дори никакво значение и смисъл. Иначе казано, величието на Холокоста може да бъде разбрано, само дотолкова доколкото той ни навежда на един по-висш смисъл.

Докъде може да стигне Бог, за да доведе човека до правилното усещане за нещата? Бихме могли да се запитаме дали не са били и предишните ни мъки опит на Бога да привлече вниманието ни, да ни отвърне от себичното ни религиозно и философско самодоволство и да ни отклони от курс, който би завършил с неоценима загуба. Дали пък Бог не счита вечността за толкова важна, че да си струва да прекара такива множества през огъня на Холокоста, ако това би спасило други от вечна пагуба в огън, който няма да изгасне? Ние няма да разберем Холокоста, нито ще съумеем да го обясним на други, ако ние самите не приемем тази вечна гледна точка. Да пропуснеш вечността значи да изкривиш самата реалност.

 

3 Глава – Какво осъжда Бог?


Веднъж имах честта да се срещна с изтъкнатия автор Ели Вайзел, който е румънски евреин и известен носител на Нобелова награда за мир. Той самият е оцелял от Холокоста и е може би един от най-великите авторитети по въпросите за Холокоста. Едва ли има по-изкусен говорител от него. Ако нямаше Бог, тогава той би олицетворявал онова Еврейско благородство, етичност и нравствена чувствителност, които биха събудили всобщо възхищение. Ако обаче има Бог, същото това, което иначе би ни впечатлило, по ирония става отблъскващо за Бога. Защото Бог има свое мнение за човека, пък бил той и най-добрия! В края на неговата реч, го попитах насаме: “Г-н Вайзел, до каква степен бихте се съгласили да признаете, че страданията, които изпитахме ние евреите във всички наши беди през историята и особено в Холокоста, са изпълнение на Божиите наказания изречени пророчески, като предупреждение, в последните глави на книгите Левит и Второзаконие?”. Потресен, той ме гледа известно време мълчейки и тогава отговори: “Аз отказвам да разгледам това”.

Дали тези думи не са отеквали оттогава на небето? В действителност, не е ли това един вид обобщение на човешкото себевъзвеличаване над Бога? Многозначително, най-отпред стои вечното “Аз”. В този случай, не става толкова въпрос за това дали казаното е правилно или не, но че въобще има нещо повече от Божието Слово – това “Аз”, което може да Го одобри или да Го отхвърли. Не е ли това човешката арогантност въздигаща своето мнение, мисъл и воля над самия Бог? Отказът ни да разгледаме думите на Бога, означава, че поставяме себе си над Неговото Слово. Косвено, ние само отричаме Словото, но в действителност ние го “убиваме”. Откъде ни е познато това? Не постъпвахме ли така с пророците си?

“Аз отказвам да разгледам това” – защото да се занимая с това, ще означава да разнищя корените на моите философски, идеологически и религиозни категории, които аз приемам, и чрез които се самоопределям. Аз се възприемам, като почитания с право носител на Нобелови награди, като човека възхваляван, както от еврейската общност, така и от целия образован свят. Въобще всичко, чрез което аз възприемам реалността трябва да се стопи, ако аз разгледам това. Затова аз отказвам. Не мога да го понеса. Това ме поставя пред неблагоприятна оценка за състоянието на Еврейството и на човечеството въобще, а моята гордост не може да ми позволи това. Освен това, немислимо е такава невероятна жестокост да е извършена от Бога и то в нашата модерна съвременност. Човешки погледнато това е немислимо. Напълно вероятно е, именно такива да са скритите мисли на човешкото сърце, когато се изправи пред толкова решителна и пронизваща дилема. Ако човек, който е изпитал на гърба си наказанията описани в Левит и Второзаконие, включително унищожението на собственото му семейство и въпреки всичко не желае да разгледа това, за какво въобще се надяваме ние? “Дори ако Бог е казал това – аз все пак отказвам да се замисля над него”. Дали Бог ще бъде впечатлен от подобен коментар и дали няма да се надсмее над всичките ни нищожни предположения? Като че с нашия отказ сме надвили Бога!

Не е ли това човешко възвисяване над самия Бог? Ако отношението ни към Словото на Бога е и отношение към Бога, то отхвърлянето на Словото Му ще означава отхвърляне на Бога. Не е възможно да имаме възвишено виждане за Бога и в същото време да презираме Словото Му. Бога, когото почитаме, не е Богът от Словото, но бог, излязъл от нашето собствено въображение – и това е трагичното. Цяла култура може да се изгради върху тази илюзия, но в крайна сметка нейната измамност ще ни убие, както и всъщност стана. Това е, като деня, в който Илия се изправил срещу лъжливите пророци на Ваал и им заповядал да си построят свой олтар и да призоват своя бог. Самият той казал, че също ще призове своя Бог. Тогава прогласил :

“Оня Бог, който отговори с огън – той нека е Бог !” (3 Книга на Царете 18.24).

Лъжливите пророци се съгласили с това, защото наистина вярвали, че техният бог ще отговори. Толкова дълбока била заблудата им и те скачали около олтара си цял следобед. Но отговор нямало. Те очаквали отговор и именно в това е заблудата – дори да не знаеш, че си заблуден и да очакваш, че богът, когото зовеш е бог, който ще ти отговори. Дали не е тогава само по себе си доказателство за отстъпничество, самото нежелание да се спрем на Словото на Бога и на неговото ясно обвинение на евреите в грях и невярност? Не важи ли това с още по-голяма сила за този, който както Вайзел, е претърпял предсказаните последствия и все пак отхвърля това, което би трябвало да е първото и най-очевидно обяснение за тези последствия, особено за евреина?

Този отказ, идващ при това от най-изтъкнатия коментатор – самият той оцелял от Холокоста, може да е сам по себе си обяснение за Холокоста – дори бих казал обяснението. Ами ако се окаже, че коренът на причините за Холокоста е Божието осъждане на греха, състоящ се в себевъздигането на човека за сметка на Бога, поставяйки мнението на човека над Божието Слово!? Когато човек стигне до арогантно превъзходство над Бога, така че той да решава кое е мислимо и кое немислимо (при все, че Самият Бог е говорил), тогава тази именно гордост е същността на това, което Бог осъжда. Във всеки случай това говорят Писанията.

“Горко на ония, които подраняват сутрин, за да търсят спиртно питие, които продължават до вечерта, догдето ги разпали виното! И с арфа и псалтир, с тъпанче и свирка, и с вино са техните угощения, но не се взират в делото Господне, нито внимават на действието на ръцете Му.” (Исая 5.11-12).

Ние просто не разглеждаме събитията от живота и историята, като дело на Бога и като резултат от Неговата намеса.

“Затова Моите люде са закарани в плен – защото нямат знание; па и почтените им мъже умират от глад, и множеството им съхне от жажда, затова става преизподнята по-лакома и отвори чрезмерно устата си, и в нея слизат славата им и множеството им, и великолепието им, и ония, които се веселят между тях.” (Исая 5.13-14).

Следствието на това отхвърляне на върховенството и всемогъществото на Бога е да бъдем осъдени. Не обръщаме внимание, защото познанието ни за Него е неадекватно. Поведението ни е несъвместимо с познаването на Бога. Крайното следствие от това, не е само изгнание и последици в този живот, но и в онзи, който продължава вечно.

“И навежда се долният човек, и унижава се големецът, и очите на високоумните се навеждат; а Господ на Силите се възвишава чрез правосъдие, и святият Бог се освещава чрез правда.” (Исая 5.15-16).

Това са забележителни, ключови теми в тези поетични думи на Исая. Бог, който е свят, ще се възвиси чрез възмездие. Израел е осъден на изгнание, смърт и Шеол (ад), защото е отхвърлил знанието за Бога.

“Горко на ония, които са мъдри в своите очи и които са разумни пред себе си!” (Исая 5.21); “Затова, както огнен пламък пояжда плявата и както сламата се губи в пламъка, така и техният корен ще стане, като гнилота и цветът им ще стане, като прах. Защото отхвърлиха поуката на Господа на Силите и презряха думата на Светия Израилев.” (Исая 5.24).

В Писанията имаме, толкова много текстове, подобни на тези. И все пак, когато най-страшните бедствия ни сполетят, няма и помен от това да се обърнем към Писанията, за да си ги обясним. Вместо това прибягваме до социология, политически науки и някакви светски начини, за да дадем обяснение на нещастието, което ни се е случило. Не е ли това човешкото разбиране и не поставя ли по този начин човек себе си над Самия Бог? Въздигането на човека е същината на греха. Очевидно, такова е неизменното ни състояние, след като и най-даровитият ни говорител го потвърждава. Ако най-доброто, което можем да представим е това, то каква надежда ни остава, като цяло; какво да очакваме от себе си, като народ? Ако Холокостът, като знак за нашите престъпления и грях, не бе достатъчен, за да ни доведе до признание и съкрушеност, тогава какъв ще трябва да е онзи бъдещ Холокост, чрез който да се спасим от окончателна и необратима Погибел т.е. от един неугасим, вечен огън?

Добре ще е да добием представа за това, доколко човек идеализира Бога за свои лични цели и намира начин да доведе всичко касаещо Бога до религиозни практики, които могат да се впишат в нашия начин на живот, но по никакъв начин не застрашават истинските ни интереси. Съвременният юдаизъм е чист пример за това – както и всички форми на формалната религия. Не са ли те истинско отхвърляне на Бога, докато едновременно с това, привидно Го славят? Не е ли това същинско зловоние пред Бога, което Той трябва да осъди?

Бог желае вярно разбиране за Него. Възможно ли е Холокостът и въобще цялото ни еврейско страдание да са били неминуеми и дори необходими именно поради нашето (не)разбиране на Бога? То се е основавало на виждането за Бога, като бог на удобството; онова фиктивно религиозно нещо, в което превърнахме Бога, така че да Го вместим в нашите светски цели – цели, които инак ние бихме продължили да преследваме напълно необезпокоявани. Такова едно виждане за Бога съответства на нашите намерения, но няма нищо общо с Божиите. Може и да мине известно време преди Бог да осъди това, но Той е длъжен да го направи.

 


Каталог: books -> christian%20books
christian%20books -> Божиите генерали
christian%20books -> Ако Сатана не може да ограби твоята радост… …той не може да ограби и благословениета, които ти принадлежат!
christian%20books -> Чудесата не се случват просто така Лестър Самрал и Дж. Стивън Кон
christian%20books -> Бог и вселената
christian%20books -> Книгата, издадена в сащ "Божествено откровение за ада", от Мери Кетрин Бакстър "a divine revelation for hell"
christian%20books -> Към световно единство гари Ка
christian%20books -> Чие е това дете?
christian%20books -> Новата световна религия гари Ка Бестселър Прекрачване на прага


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница