Х. общата аграрна политика на съвременния европейски съюз цели и принципи на Общата аграрна политика

Всяка страна от Централна и Източна Европа (веднага след присъединяването й към ЕС) е длъжна да формира адекватна на западноевропейската институционална структура и да прилага действащите в международната общност закони (изразявани с общото понятие “aquis communaufaire”). Този важен принцип се съблюдава и при адаптирането на на-ционалната аграрна политика към ОАП на Евросъюза.

Хармонизирането на някои от действащите на национално равнище законови разпоредби продължава и след встъп-ване на отделната страна в ЕС:

• седемгодишният срок, през който чуждестранни граж-дани от страните – членки на ЕС, могат да придобиват собственост върху земеделски земи;

• определянето на производствени и импортни квоти на селскостопански стоки;

• начините на субсидиране на фермерите и др.

След разширяването (2004 г. и 2007 г.) на Европейския съюз на Изток в 27-те негови страни членки се осъществява нова Обща аграрна политика. Споразумението за това е прието през декември 2002 г. В Копенхаген (Дания). През юни 2003 г. Ръководителите на 15-те страни – стари членки на ЕС, са уточнили нейните цели, принципи и механизми.

Разработването на новата ОАП е продиктувано от редица обстоятелства:

• отвъдокеански натиск за разширяване на ЕС на Изток и опити да бъде установен контрол над “Обединена Европа”;

• реална опасност от заливане на европейските пазари с евтини и конкурентоспособни отвъдокеански селскостопан-ски стоки;

• олигархична политика на неолиберална глобализация, чието осъществяване би довело до ликвидация на повечето сравнително дребни ферми в Европа;

• засилване на конкурентоспособността и пазарната ориентация на европейското селско стопанство;

• изпълнение на споразуменията на Световната търгов-ска организация за съкращаване на държавните субсидии, които оказват пряко влияние върху международната търговия.

Следователно след 2004 г. в 27-те страни – членки на ЕС, ще се преследват редица нови цели на ОАП.

• стабилизация на фермерските доходи (тази цел е неизменна и може да се нарича „вечна”);

• субсидиране на производството на здравословни и качествени храни;

• подпомагане на фермите, в които се отглеждат здра-ви селскостопански животни;

• поддържане на всички земеделски земи в добро агро-техническо и екологично състояние;

• прилагане на мероприятия, способстващи за подоб-ряване на чистотата на околната среда;

• стимулиране на развитието на жизнеспособни селски райони;

• усъвършенстване и взаимно приспособяване на сто-панските структури на страните – членки на ЕС.

Посочените цели на ОАП съществено се различават от тези, поставени през 1957 г., когато се създава Европейският съюз. Тогава в западноевропейските държави все още не са преодолени последиците от опустошителната Втора световна война и липсват нужните храни за изхранване на значителна част от населението. Ето защо по онова време западноевропейските държавници поставят като главни цели:

• да се увеличи селскостопанското производство;

• да се стабилизират пазарите;

• да се осигурят търсените от потребителите селскостопански стоки на приемливи цени.

Днес тези цели са постигнати, а свръхпроизводството на храни в ЕС се превръща в един от най-острите проблеми на междудържавната общност. То се съпровожда с натруп-ване на големи хранителни излишъци, чието съхраняване поглъща допълнителни разходи на човешки, материални и финансови ресурси.

Илюстрация на различията между предишните и се-гашните цели на ОАП е табл. 7.
Таблица 7

Цели на Общата аграрна политика на ЕС

За постигане на новите цели на ОАП земеделските суб-сидии се предоставят не само за стимулиране на разширеното селскостопанско производство, но и за подобряване на качеството на произвежданите селскостопански стоки. Въвеждат се управленски изисквания, обозначавани с термините “всеобхватна законосъобразност”, “кръстосано съответствие” (спаз-ване). Част от бюджетните пари, които се дават на селскостопанските производители, се изразходват за водене на устойчиво и екологично чисто земеделие по установени със закони технологични норми и критерии.

Законоустановените изисквания (“всеобхватната зако- носъобразност” или “кръстосаното съответствие” – cross com-pliance) са за управление на ползването на земеделските земи и на земеделското производство, както и на дейностите по опазването на околната среда и здравето на хората, животните и растенията.

С оглед на това се залагат нови принципи на ОАП. Първи принцип. Нарастване на преките плащания на фермерите.

Преминава се от субсидиране по линия на първи стълб (образуван от пазарни механизми, като интервениране на пазара, осигуряване на нисколихвени кредити, предос-тавяне на експортни субсидии) към втори стълб – директни плащания на фермерите за спазване на стандарти при произ-водството на растителни и животински продукти.

Прилагането на такава политика предполага промяна и в бюджетната структура на ЕАФГО. В тази структура на-раства делът на паричните ресурси, предназначени за ди-ректни индивидуални фермерски плащания. Същевременно се балансират субсидиите за пазарно регулиране на произ-водството и за износа на селскостопански стоки. Предвижда се ЕАФГО да се преструктурира, като се прехвърлят парични ресурси от първи към втори стълб, или от т.нар. синя пазарна кутия към съдържащата пари за директни индивидуални фермерски плащания зелена кутия.

Подпомагането на отделните фермери трябва да се извършва прозрачно и справедливо.

Създава се специална финансова сметка за директни индивидуални плащания на фермери, спазващи установени със закони стандарти. Макар и много на брой, тези фермер-ски плащания ще се правят едновременно (наведнъж през годината), при това по възможно най-опростена схема.

Опростяването на процедурите, свързани с отделните плащания на фермерите по линия на “всеобхватната законо-съобразност” , “кръстосаното съответствие”, предполага децентрализация на административната власт. Очаква се по този начин фермерите да бъдат освободени от досегашните им задължения да попълват голям брой документи за получаване на субсидии и да бъде сведена до минимум зависимостта им от чиновническата бюрокрация.

Въвеждането на директни индивидуални фермерски плащания (по отделна сметка) в страните – нови членки на ЕС, способства за тяхното по-лесно адаптиране към водената ОАП. Смята се, че по този начин биха се намалили високите темпове на нарастване на бюджетните селскостопански субсидии и биха се поставили горни граници на техния общ размер в разширения Евросъюз.

С комплексното прилагане на тези политики е въз-можно да се произвеждат здравословни и екологично чисти хранителни продукти. Изпълнението на тази задача пред-полага и по-пълно адаптиране на аграрните политики на европейските държави. Това адаптиране би следвало да об-хваща предимно тяхната поземлена, структурна, екологична, икономическа, включително и външнотърговска политика.

Ръководителите на страните – членки на ЕС, са пос-тигнали договореност за по-широко разгръщане на екстензив-ното, но устойчиво земеделие. Вече се препоръчва извърш-ването на основни агротехнически практики да става по общоприети правила. При всички случаи обаче се изисква преследване на „вечната” цел – по-нататъшно увеличаване на фермерските доходи. Дотирането на аграрния сектор трябва да се подчинява на принципа за поддържане на нивото на фермерските доходи и за задоволяване на постоянно растящите потреб-ности на консуматорите на храни, в т.ч. и на данъкоплатците.

Очевидно с поставянето на посочените нови цели и принципи на ОАП на ЕС до голяма степен се променя и нейната философия. Както посочва бившият еврокомисар по селското стопанство и риболова Франц Фишлер на състоялата се на 26 юни 2003 г. в Люксембург пресконференция, така се слага началото на “нова ера” в международните аграрни отношения.

В
22. Аграрна политика

Решително се пристъпва към мащабно разширяване на ЕС, който след 2004 и 2007 г. се състои от 27 държави. В разширения на изток съвременен Евросъюз има над 14 млн. ферми.

През декември 2002 г. в Копенхаген лидерите на 15-те страни – членки на ЕС, постигат съгласие да бъде оп-ределена горна граница на общия размер на селскостопанските субсидии (около 42 млрд. евро) за периода 2004–2013 г. Разпределението се прави между старите и новите членки на Евросъюза, и се отпускат полагащите се помощи на фермерите.

Съгласно с постигнатата договореност е предвидено едва през 2013 г. в разширения ЕС да има равноправно и равностойно разпределение на общите селскостопански субсидии между неговите стари и нови страни членки. През 2004 г. директните фермерски субсидии за новоприетите в Евросъюза държави представляват около 25 % от отпусканите по съществуващата система на петнадесетте страни – стари членки. През 2005 г. техният дял нараства на 30 %, 2006 г. – на 35 %, а 2007 г. – на 40 %, а за периода 2008–2013 г. – ежегодно ще нараства с 10 %.

През адаптивния период (2004–2013 г.) в страните – нови членки на ЕС, е запазено прилаганото (преди официалното им присъединяване към Евросъюза) национално бюджетно дотиране на селското стопанство. В тези страни земеделските производители могат да получават субсидии не само от бюджета на ЕС, но и от местни държавни финансови ресурси. С оглед на това държавните органи на съответната страна са длъжни да избират и прилагат една от двете разработени от Европейската комисия схеми за преки фермерски плащания. Съгласно с първата схема в страната – нова членка на Евросъюза, размерът на националните фермерски помощи достига до 30 % от общото им количество, като не може да бъде по-голямо от помощите, които ЕС отпуска на фермерите в петнадесетте държави стари членки. Другата схема предвижда до 2013 г. във всяка страна – нова членка на ЕС, ежегодно да се увеличава с 10 % размерът на националните фермерски субсидии, които са предоставяни преди нейното присъединяване към общността. Отново се изисква общото равнище на земеделските субсидии (от бюджета на ЕС и на отделната държава) да не превишава нивото на фермерските помощи, които се дават на петнадесетте страни – стари членки на Евросъюза.

Вече е одобрена и дългосрочна (за периода 2004–2013 г.) прогноза за общия размер на държавните селскостопански суб-сидии в ЕС. Направено е разпределение на сумите, които ежегодно ще се предоставят на петнадесетте стари членки а ите е ите ресурси на старитеи на дванадесетте нови членки на Евросъюза. Предвижда се през 2013 г. субсидиите и за двете групи държави да се отпускат по еднаква схема. Тогава горната граница на селскостопанските субсидии в Евросъюза би трябвало да достигне около 42 млрд. евро годишно. От тях към старите членки ще се насочват над 34 млрд. евро, а към новите – 8 млрд. евро.

Това разпределение обаче не съответства на съотно-шението между поземлените ресурси на страните – стари и нови членки на ЕС (табл. 8).

Таблица 8

Прогнозни разходи за аграрния сектор на

Европейския съюз

	2013 г.		2003 г.		2003 г.
	Млрд. евро	%	Обработваема земя		Население
			млн. дка	%	млн. души	%
ЕС– 27	42	100	1728	100	485	100
ЕС– 15	34	81	1268	73,3	381	78
ЕС– 12	8	19	460	27,7	104	22

Каталог: files
files -> Първа част Ангел Димов ПолитиЧески портрет на александър стамболийски
files -> Какво научих по математика в четвърти клас? Естествените числа
files -> Отчет за дейността през 2013 Г
files -> Бунтът на роботите
files -> Глобалната манипулация кратък анализ
files -> Vі-ти национален фестивал за операторско майсторство “златното око”
files -> До общински съвет русе предложение пламен стоилов
files -> № по ред Учител

Изтегляне 1.78 Mb.

Сподели с приятели: