Хайдушкият Казанова Филип Тотю зарязва бременна
Изтегляне 19.54 Kb.
|
Свързани:
pedagogicheski-kazus (3)
|
Хайдушкият Казанова Филип Тотю зарязва бременна любовницата си и хваща гората Иван Георгиев Ако в българската история имаше класация за най-голям Дон Жуан или любовник сред българските войводи, то първото място в нея безапелационно би спечелил войводата Филип Тотю. Едва ли има българин, който да не знае неговото име и лютите битки, които четата му води край село Върбовка, Павликенско през май 1867 г. Далеч понече обаче са неизвестните факти от живота на този български хайдутин, който не винаги го представят в романтична и идеализирана светлина. И ако трябва днес, век и половина по-късно, да се даде отговор какъв е бил войводата: разбойник или народен герой, доста историци биха се изчервили и не биха могли да дадат отговор на този въпрос. Всъщност животът на Филип Тотю е всичко друго, но далеч не и скучен и безинтересен. Тодор Станчев, както са имената му е роден през 1830 г. в махала Гърците, до днешното търновско село Вонеща вода. Баща му искал да изучи сина си и да го направи даскал или поп, но перото и книгата далеч не били по вкуса на момчето. След три месеца школо Тотю заявява на баща си, че книгите не го влекат. За да не стане „хайта“ и „чапкънин“ баща му го взема със себе си да му помага в джамбазкия занаят. Двамата обикалят по панаирите и въртят търговия с добитък, който купуват и препродават по-скъпо. Това обаче също не се нрави на младежа, който повече обича да се накичи целия с ножове и със забучен в пояса пищов да плаши връстниците си турчета. За да го озапти баща му решава да го задоми за по-възрастна от него мома. Тотю обаче не я харесва, защото по думите му тя била „курва“ и хойкала с младите турци за пари. Все пак през 1853 г. 23-годишният Тотю е оженен за Минка, дъщеря на богат сделянин от родното му село. На следващата година им се ражда и син. Бебето обаче е още в пелените, когато баща му зарязва и него и булката си, и хуква из Балкана с пушка в ръка. Става хайдутин в дружината първо на Бойчо войвода, а след това и на дядо Жельо. През този период Тотю е залавян цели три пъти от турците, но все успява да се измъкне от ръцете им. Един от законите на хайдутите е докато са в Балкана да не поглеждат жена. Този закон обаче, оказва се че не важи за Тотю. Нощно време той често напуска дружината и се промъква по селата, където имал предварително уговорени срещи със засукани моми и булки. При един от тези случаи поредната любовница на Тотю забременява и ражда момиче, което кръщава Тодора. Бащата обаче обевидно много не се впечатлява от незаконната си дъщеря и продължава да живее като истински Казанова. Сред известните негови любовници са женената овчарка Велика от село Церова кория и Евгеница, щерка на свищовския свещеник. Според едно от преданията селската пастирка доста ще да е завъртяла ума на хайдутина, който само на нея бил казал къде е заровено имането му. Подобно на Вълчан войвода и поп Мартин, Филип Тотю е третият български хайдутин, чието име иманярите свързват с притежаването на несметни богатства. Говори се, че по време на Руско-османската освободителна за българите война през 1877-1878 г. Тотю войвода с дружината си бил завардил един от старопланинските проходи, причаквал там бягащите от Северна България богати турски бейове и аги и за да им подащи живота им ги карал да му дадат всичките пари и злато, които носели със себе си. Според една от легендите своето имане Тотю закопал на различни места в Балкана в района между Елена и Котел. След един от поредните си арести и бягства от кауша, хайдутинът решава да се махне за известно време от България, докато турците го забравят малко. Прецапва Дунава и се установява в Румъния. Там той отново пуска в действие своя мъжки чар и успява да омае доста по-младата от него Фросина, дъщеря на български емигрант. Но и тя не успява да задържи дълго вниманието му. Няколко месеца след сватбата си Филип Тотю зарязва и тази си изгора и начело на хайдушка чета на два минава в българските земи. Оцелява като по чудо в битката при Върбовка и бяга в Сърбия, откъдето отново преминава в Румъния. Османското правителства иска от румънците да им предадат „чапкънина Тотя“, но те отказват с мотива, че търсеният е женен за румънка. Тотю обаче не успява да оцени жеста на румънското правителство и вместо да се кротне, започва да събира нова чета, с която да се върне за трети път в България. Този път обаче, капката прелива чашата и хайдутинът е арестуван и е поставен под домашен арест. Шило в торба не стои и Филип Тотю успява за кой ли път да избяга и се озовава в Одеса. Там руското правителство му отпуска пенсия. През 1876 г. старият харамия и разбойник е посетен от Христо Ботев, който го кани да оглави четата, която ще влезе в българските земи за да помогне на априлските въстаници. Тотю обаче има далеч по-трезв поглед върху случващого се от пламенния Ботев и отказва да приеме предложението му. Според една от легендите Тотю поискал огромна сума пари, която да бъде дадена на съпругата му, та в случай, че той бъдел убит, жена му да има пари и да не остане гладна, жедна и на улицата. И тъй като БРЦК не може да му събере толкова много пари, войводата просто отказва да поведе чета в Българско. В същата тази 1876 г. обаче старият хайдутин приема предложението на сръбското правителство и участва в сръбско-османската война със своя чета. Очевидно сръбските управляващи са отворили щедро кесията си пред войводата, за да успеят да го накарат да се бие на тяхна страна. На следващата година той участва и в Руско-османската война, донесла освобождението на българския народ. Вече стана въпрос за разбойническите набези, който извършвал той с четата си над бягащите турци. След края на войната Филип Тотю решава отново да се върне в Одеса при семейството си, но при преминаването си през Румъния се забърква в една страшно неприятна история, която оказва огромно влияние върху последните години от живота му. Войводата спира в един хан да пренощува. Слугата в хана вижда от пояса му да се показва кесия и се сговарят със стопанката на хана да го оберат. Хайдутинът не се дава лесно и не се оставя за му вземат парите. Когато румънските ченгета пристигат обаче вместо слугата и ханджийката арестуват българина. Изправен на съд получава 6 години, които излежава. Докато е в затвора, родният му син, който носи и неговото име, решава да се възползва и да заграби бащиното имущество. Той намира братята и сестрите на Тотю и им казва, че баща му е убит и предявява претенции като единствен наследник за цялото му имущество. И успява да го задигне. Съпругата на войводата Фросина пък, заживява със своя бивш любовник и двамата заедно харчат пенсията на Тотю, отпусната му от руското правителство. Скоро обаче пенсията е спряна заради неизвестната съдба на получателя и. Останала без средства Фросина е напусната от доста по-младия си любовник и подгонена от безпаричието и безизходицата полудява и я откарват в болница. На 6 юни 1884 г. Филип Тотю е пуснат отново на свобода и се връща в България без петак в джоба. Когато научава за предателството на родния му син и съпругата си, иска да ги убие и след това да сложи край и на своя живот, но след това роднините му го раздумват. Накрая решава да се занимава със земеделие и взема 50 наполеона назаем да си купи нива и волове. Негови близки приятели го включват в Българо-македонския комитет, където Тотю е въвлечен в афери с незаконно оръжие. На стари години решава отново да започне да се занимава с хайдутлук и разбойничество и създава чета, с която извършва нападения над невинни хора. По заповед на министър председателя Стефан Стаблово, Тотю войвода е арестуван и предупреден, че следващия път ако не се вразуми, ще бъде обезглавен. Това като че ли го го стряска и той се премества да живее в Две могили, Русенско. На стари години 62-годишният Тотю за пореден път се жени за Велика, съпругата на човека, който го приютява като квартирант в дома си. Така, слагайки му рога хайдутинът „благодари“ на добрия човек, като задига жена му. Филип Тотю умира на 22 март 1907 г. и е погребан в двора на църквата в Две могили. В последните думи преди смъртта бившият разбойник и революционер проклина сина си, който с измама задига имота му „хаир да не види“, след което склопя завинаги очите си. Снимки: 11 – Животът на Филип Тотю е изпълнен с много опасности, но и с много жени. 12 – Боят при село Върбовка на четата на Филип Тотю. 13 – Филип Тотю по време на участието си във Втората българска легия. 14 – Тотю войвода след Освобождението. 15 – Паметникът на Филип Тотю във Вонеща вода. 16 – Къщата в Две могили, Русенско, в която старият хайдутин прекарва последните години от живота си. Изтегляне 19.54 Kb. Сподели с приятели:
|