Хамлет погледна право в очите на Призрака и изведнъж осъзна: беше длъжен да отмъсти, беше длъжен да заглуши онзи глас в съзнанието си, нашепващ обич към човека, и да действа. Но как и защо

Хамлет погледна право в очите на Призрака и изведнъж осъзна: беше длъжен да отмъсти, беше длъжен да заглуши онзи глас в съзнанието си, нашепващ обич към човека, и да действа. Но как и защо?

Той беше обречен да страда, осмисляйки света около себе си; той трябваше да следва дълга си на добър син. Разбира се! Беше готов! Не…не беше! Светът около него се завъртя: „Векът е разглобен. О, дял проклет, да си роден, за да го слагаш в ред!” Това неговият глас ли беше? Май полудявам? Аз съм поразен от страшната си участ на съдник на своето време. Времето… то ме повлича със себе си, иска, крещи, заповядва…

Принцът притисна с ръце главата си. Искаше да спре гласовете, искаше да спре спомените. Но те го връхлитаха с бясна скорост: обичният му татко…мъртъв; обожаваната майка… „О, слабост, твойто име е жена!”; уважаваният чичо…убиец и узурпатор; Дания… „Има нещо гнило в Дания!”. Гласове, картини, спомени… Всичко крещеше: „Мъст!”

Хамлет скочи и взе шпагата си: „Ще го убия!”. В следващия миг ръката му се отпусна. Но как? Душата страда и се бори… Синът и човекът се борят… Няма край! „Да бъдеш или да не бъдеш?” О, колко страшен въпрос! Да бъдеш добър син и да изпълниш дълга си, или да не бъдеш човекоубиец и подлец? Да действаш решително и смело, или да се оставиш колебанието, страхът и слабостта да те сломят?

Но какво е това? Един злодей с чаровна усмивка се моли коленичил… една жена, лицемерно навела поглед… една девойка, научена да не бъде себе си… един баща, който не желае щастие за дъщеря си…. и един Дух, толкова познат, толкова любим, който ме заклева три пъти… Стига! Аз ще сложа край на това! Ще отмъстя на всички ви! Но ще имам ли сили да живея с вината си? Ще мога ли да понеса собствената си съвест? Да бъда или да не бъда…човек? Това е въпросът! Без отговор…защото каквото и да направя, аз няма как да продължа да живея, аз няма как да върна изгубената хармония.