Характеристика на банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т е. това е

1. 
   Предмет, система и характеристика на банковото право
   

Банковото право е съвкупност от правни норми, които уреждат определен тип правоотношения. Тези правоотношения са свързани с влогонабирането, кредитирането, плащанията, т.е. това е предметът (този вид правоотношения) на банковото право. Предмет на правно регулиране са обществените отношения, които възникват при осъществяването на банкова дейност. Това са финансово-парични отношения, които възникват от осъществяването на банкова дейност.

Тези правоотношения (тези действия) нямат еднороден характер, те имат комплексен характер, тъй като част от тези правоотношения са на власт и подчинение – те са публичноправни – например при набирането на влогове от банките. Следователно в една своя част банковото право може да се разглежда като спадащо към публичноправните клонове, а в друга своя част банковото право се регулира от частноправни норми и то спада към частноправните клонове (в по-голямата си част).

Извод: Една част от нормите, регулиращи банковото право са публичноправни, а друга част (по-голямата) са гражданскоправни.

Система на банковото право – има няколко части:

1. 
   Публичноправна част – компетентността на БНБ във връзка с капитала на търг. банка, с лицензирането, с лицензирането на небанковите финансови организации – финансови къщи и обменни бюра.
   
2. 
   Частноправна част – отделните видове банкови сделки – банкова сметка, влог, банкова гаранция, банкова касетка.
   
3. 
   Основни форми на безкасово плащане – акредитив, инкасо, плащане с банкова карта.
   
4. 
   Гарантирането на влоговете и сметките в търговските банки, за които БНБ е поискала обявяването им в несъстоятелност.
   
5. 
   Въпросите на несъстоятелността на търговските банки.
   

2. 
   Източници на банковото право
   

1. 
   Основен източник – Конституцията;
   
2. 
   Закон за банките, приет през 1997г. и Закон за БНБ.
   
3. 
   Други нормативни източници – Валутен закон, в сила от 01.01.2000г., Закон за гарантиране на влоговете в банките, Закон за мерките срещу изпирането на пари.
   
4. 
   Наредбите на БНБ към момента са 30 – например Наредба №2 за лицензите и разрешенията, издавани от БНБ, Наредба №3 за плащанията от 1992г., Наредба №5 за условията за емитиране на ДЦК, Наредба №16 за плащанията с банкова карта, Наредба №16 на Министерство на финансите, която урежда дейността на обменните бюра.
   
5. 
   Банковото право е клон на търговското право. А един от източниците на търговското право е правният обичай, който е източник на банковото право.
   

Във връзка с отношенията си с държавата БНБ може да бъде определена от една страна като орган на държавно управление, но не е подчинен на МС (банката е независима от указанията на МС и други държавни органи при осъществяване на дейността си). БНБ само съгласува с МС общите насоки на паричната и кредитната политики.

1. Да провежда парична и кредитна политика;

2. Да съдейства за създаването на ефективни платежни механизми;

3. Изключително право да емитира банкноти и монети;

4. Да регулира и контролира дейности на търговските банки и на небанковите финансови институции (финансови къщи и обменни бюра).

Взаимоотношенията м/у БНБ и търговските банки се уреждат в чл. 41-43 ЗБНБ и най-общо те са:

1. Компетентност на БНБ да определя задължителния минимални резерви, които банките са длъжни да държат при нея;

2. Определяне на основния лихвен процент от БНБ. Централната банка определя каква е цената на кредита и по този начин въздейства в/у обема на парите, намиращи се в оборот - чрез т. нар. “сконтов процент”, по който БНБ отпуска кредити на търговските банки.

Търговските сделки, които БНБ може да извършва са посочени в чл. 32 ЗБНБ – БНБ има право да извършва:

1. 
   Кредитни операции с/у обезпечение;
   
2. 
   Сделки с благородни метали;
   
3. 
   Сделки с чуждестранни валути;
   
4. 
   Сделки с депозити и финансови инвестиции;
   
5. 
   Операции свързани с платежния оборот;
   
6. 
   Комисионни сделки;
   
7. 
   Банкови сделки с чужбина..
   

- определя лихвения процент по операциите на банките;

- определя частта, която банките трябва да държат в БНБ като задължителни минимални резерви;

- взема решения за емитирането на пари и т.н.

БНБ организира и осъществява касовото изпълнение на държавния бюджет. БНБ действа като агент по държавните дългове или по други дългове на трети лица, гарантирани от държавата. По изключение БНБ може да кредитира държавата, като срокът за връщане на кредита е до 3 мес.

Извод: БНБ може да осъществява дейности на търговската банка, но тя е и орган на държавно управление, т. е. има двояка природа.

4. 
   Търговски банки - правноорганизационна форма, управление. Изисквания към лицата, влизащи в органите на управление
   

Легалната дефиниция на търг. банка е в чл. 1, ал. 1 ЗБ: Банката е АД, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. Банката е ЮЛ, учредено като АД (може да бъде само АД), получило лицензия (разрешение) да извършва по занятие влогови, кредитни и други банкови сделки.

При едностепенната система има само Съвет на директорите - за членове също не могат да сне избират ЮЛ. Съветът на директорите се състои от 3 до 9 души - избират се от общото събрание.

4. 
   Предмет на банковата дейност. Банков риск
   

Същностната връзка е по влогонабирането и кредитната дейност - никой правен субект не може да набира пари и да отпуска кредити (от тези набрани пари). Само банката може да извършва сделките покупка на менителници и записи на заповед. Също така само ТБ може да извършва приемане на ценности на депозит, да извършва безкасови плащания, клиринг, да извършва плащания по банкови карти, само банката може да предоставя банкови касетки - това са сделките посочени в чл. 1, ал. 1 и 2 - но не всички сделки от ал. 2 се извършват единствено от банките - например сделките по публично предлагане на ценни книжа, финансов лизинг, сделките с финансови фючърси и опции, придобиването и упражняването на дялови участия - това са втора група сделки, извършвани от ТБ, които могат да се извършват и от небанковите финансови институции (финансови къщи и обменни бюра).

Банките, съгласно чл. 1, ал. 3 не могат да извършват по занятие други сделки, извън посочените в чл. 1 ЗБ.

ТБ е търговец с ограничена, специална правоспособност - т.е. може да извършва само определен кръг изрично посочени сделки.

Издадените от банката акции са само поименни, като всяка акция дава право на 1 глас.

Местно или чуждестранно лице, както и свързани лица не могат да придобиват пряко или косвено акции в ТБ, които им осигуряват 10 или повече от 10 на 100 от акциите с право на глас без предварително писмено разрешение на централната банка. Ако въпреки това тези лица са придобили акциите без предварително разрешение при публично предлагане на акции на фондовата борса или друг пазар на ценни книжа, приобритателите не могат да упражняват правото си на глас по тези акции до получаване на писмено разрешение от централната банка.

Прехвърлянето на поименни акции се извършва с джиро и трябва да бъде вписано в книгата на поименните акционери, за да има действие спрямо банката. Възможно е в устава на банката да бъдат предвидени и други условия по прехвърлянето на поименните акции.

Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал, чиито минимални размери, структура и съотношение с балансовите и активи и пасиви и задбалансови ангажименти се определят от централната банка с наредба.

За образуването на фонд резервен банката отделя най-малко 1/5 от печалбата след облагането и с дължимите данъци и преди изплащането на дивиденти, докато средствата на фонда стигнат 1,25/100 от сбора на сумата на активите по баланса и задбалансовите ангажименти.

Всяка банка поддържа активите си в състояние, което и позволява да изпълнява паричните си задължения без авал.

Учредяването на АД става по лицензионната (разрешителната) система, която включва 3 основни елемента:

1. Гражданскоправно волеизявление на учредителите за възникване на АД - минимално необходимия внесен капитал при учредяването на банката - не може да бъде по-малък то 10 000 000 лв.

2. Административно производство по издаване на банкова лицензия - учредено в гл. 3 ЗБ.

3. Вписване във фирмения регистър на съответния окръжен съд.

Поредност при учредяване е точно тази - съгл. чл. 20 ЗБ: окръжният съд регистрира банка след като му бъдат представени необходимите разрешения от централната банка (БНБ), т.е. без издаването на лицензия окръжния съд не може да впише ЮЛ с предмет на дейност “банка”.

По правната си същност лицензията е индивидуален адм. акт, който се издава от управителя на БНБ, по предложение на подуправителя (ръководител на отдел “банков надзор”). Лицензията има разрешителен характер - тя определя предмета на дейност на банката и от друга страна е елемент от фактическия състав за възникване на банката.

Във връзка с поисканата регистрация съдът не може да преценява верността на документите, с които кандидатът за лицензия си е послужил в производството по издаването на лицензия.

БНБ действа при условията на оперативна самостоятелност съгл. чл. 16 ЗБ - може да откаже издаването на лицензия, когато констатира, че дейността, която заявителят възнамерява да извърши не гарантира необходимата финансова сигурност, т.е. основанията за отказ са много разтегливи, критериите могат да бъдат много (защото тези критерии се създават от БНБ).

Съгл. чл. 11 ЗБ процедурата започва с писмено искане за издаване на лицензия. Необходима е представянето на Устава и другите учредителни актове. Преди да се произнесе БНБ извършва всички необходими проучвания, за да установи дали подадените документи са истински.

Основанията на чл. 16 ЗБ за неиздаване на лицензия, подлежат на обжалване (може да се прави ново искане след 6 мес.).

Основанията за отнемане на лицензия са други - посочени в чл. 21 ЗБ - 2 групи основания:

1. Такива, при които БНБ може да отнеме лицензията - когато не започне дейност в 12 мес. срок, когато са нарушени адм. задължения на чл. 65 ЗБ, когато за издаването на лицензия са послужили неистински данни;

2. Такива, при които БНБ трябва да отнеме лицензията - чл. 21, ал. 2 ЗБ: когато бъде отнета лицензията БНБ задължително назначава квестори. След това БНБ отправя искане до ОС за образуване на ликвидационно производство - на основание чл. 21, ал. 1 ЗБ. Но ако лицензията бъде отнета на двете основания на чл. 2 - БНБ задължително изисква от ОС да открие производство по несъстоятелност.
8. Небанкови финансови институции. Видове, правен режим. Сделки, които могат да извършват
Финансовите къщи са основните небанкови финансови институции - уредбата им може да бъде изведена от чл. 1, ал. 5 ЗБ, който определя какъв е предметът на дейност на ФК, а също и от Наредба N26/1999г. за сделките на ФК с чуждестранна валута. Съгласно чл. 1, ал. 5 ЗБ небанкова финансова институция е лице, чийто основен предмет на дейност е извършването на някоя от следните сделки: финансов лизинг, придобиване и управление на дялове и участия, сделки с чуждестранни средства за плащане, консултации на дружества относно капиталовата им структура, относно преобразуването на дружества и по отношение на сделки по придобиване на предприятие, консултации относно портофейлни инвестиции или факторинг. Кръгът сделки, които небанковите финансови институции могат да сключват е доста по-ограничен от кръга сделки на банковите институции и са изчерпателно посочени в в ЗБ.

Други видове небанкови финансови институции са обменните бюра и брокерите.

Определение за ФК §1, т. 13 от Допълнителните разпоредби на Валутния закон - търговец, който извършва по занятие сделки с чуждестранна валута в наличност или по безкасов начин. По занятие означава, че такива сделки се извършват в срок повече от 1 година с повече от 10 лица, или в продължение на 1 год. с повече от 20 лица, които обаче не са обменни бюра и ФК.

За извършване на небанковата финансова дейност е необходимо издаването на лицензия от БНБ. Лицензията, която се дава на ФК не се урежда от Наредба N2 за лицензирането - тя се отнася само за банковите лицензи. И при ФК могат да се извършват само онези дейности, които са предмет на лицензията.

Лицензия за ФК се издава на ЮЛ, което е АД, ООД или КДА, което трябва да разполага с основен капитал не по-малко от 100 000лв. - до тази сума с/у записаните дялове могат да се правят само парични вноски, а над този минимален размер могат да се правят и апортни вноски. Получавайки разрешението възниква и ФК.

Брокерът е небанкова финансова институция - може да бъде едноличен или брокерска къща. Сделките, които може да осъществява са само посреднически дейности по сделки с ценни книжа (менителници, записи на заповед, акции, облигации, приватизационни бонове и записи). За тяхното извършване брокерът трябва да получи разрешение, но не от УС на БНБ.

Инвестиционният посредник по своята правна природа е вид брокер, с предмет на дейност поемане на емисии на ценни книги, но може да извършва и други сделки с ценни книжа.

Обменното бюро трябва да бъде търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ. Също има лицензионен режим. Издава се на лице, което ще извършва банкови сделки с чуждестранна валута в наличност. Разрешението се издава от Министъра на финансите - по своята природа лицензията е инд. адм. акт. Обменното бюро има най-стеснен предмет на дейност в сравнение с останалите финансови институции (банкови и небанкови).
9. Банкови сделки. Обща характеристика. Видове. Общи условия на банките
Законодателството борави с 2 понятия - “банкови сделки” и “банкова дейност”.

Понятието “банкова дейност” е по-широкото понятие, тъй като банковите сделки се включват в понятието “банкова дейност”. Под “банкова дейност” се разбира същността на всички разрешени с лицензията банкови сделки. Правото да извършват отделни банкови сделки имат небанковите финансови институции, докато банките имат право да извършват банкова дейност.

1. Пасивни, активни и неутрални банкови сделки:

- пасивни са сделките, по които банката е длъжна, защото с тези сделки извлича чужди средства - например банковият влог (и въобще всички депозитни сделки), кореспондентските правни сделки (когато две банки взаимно се задължават да изпълняват свои разпореждания).

- активни банкови сделки - по които банката е кредитор (при предоставяне на кредит).

- неутрални банкови сделки - посредническите (покупко-продажба на ЦК).

2. Друго деление - самостоятелни и несамостоятелни (посредническите) сделки.

Характерно за банковите сделки е, че те се сключват с множество лица (еднотипни сделки с множество лица), поради което те се сключват по общите условия на банките. Банката по силата на чл. 38 ЗБ подготвя общите условия за банковите сделки. Тези общи условия обаче представляват публична покана, а не публично предложение, отправена до неограничен брой лица, въз основа на която те могат да отправят предложение до банката.
10. Договор за банков влог. Видове
1. Обикновен банков влог - банката се задължава да пази предадените и индивидуално определени парични знаци или ЦК и да ги върне на влогодателя при поискване (чл. 420 ТЗ). Този договор е двустранен и възмезден - влогодателят трябва да плати определено възнаграждение на банката за това, че съхранява негови вещи.

Предмет на договора - движими вещи, ЦК и парични знаци, но индивидуално определени (например монети с нумизматична стойност).

Договорът е неформален, но обикновено се сключва в писмена форма - за доказване, а не за валидност на договора. Договорът е реален - нужно е предаване.

- да съхранява вещите с грижата на добър стопанин, няма право да се разпорежда с тях;

- да ги върне в момента, в който влогодателят си ги поиска (дори и преди уговорения срок, ако има такъв).

Задължение на влогодателя - да заплати уговореното възнаграждение.

2. Договор за паричен влог, по силата на който банката получава определена парична сума, като се задължава да я върне в същата валута и в същия размер плюс уговорените лихви (чл. 421 ТЗ).

Това е договор за неправилен влог, тъй като определена парична сума преминава в собственост на банката и тя може да се разпорежда с нея (например да предоставя кредити на трети лица). Този договор съчетава в себе си елементи от договора за заем (за банката това е договор за заем, чрез него тя се кредитира) и договорът за влог (залогодателят е такъв), затова този договор се нарича заем-влог.

Задължения на банката:

- да върне определената сума;

- да заплати лихва, която е възнаграждението на клиента, че банката оперира с негови пари, които са станали собственост на банката.

Договорът е едностранен (погледнато формално-правно) - за влогодателят възникват само права, но не и задължения, тъй като парите са вече предадени при сключване на договора и други задължения за него няма. Задължения възникват само за банката. Но тъй като договорът се сключва при общите условия на банката, за влогодателят възниква задължението да използва стандартизираните форми (вносна бележка, искане), но това не го превръща в двустранен договор.

Договорът е реален - нужно е предаването на сумата.

Договорът е възмезден - банката дължи възнаграждение на влогодателя (определената лихва).

Договорът е формален - необходима е писмената форма за неговата действителност.

3. Договор за банков влог за управление на ценни книги - чл. 424 ТЗ - съглашение м/у банката и влогодателя, съгласно което банката се задължава да управлява вложените ЦК с/у определено възнаграждение.

Договорът е възмезден, двустранен, реален.

Влогодателят е длъжен да плати възнаграждение на банката за това, че ще пази и управлява ЦК. Рискът от евентуалните загуби при оперирането с ЦК е за сметка на влогодателя - дори в този случай (когато няма печалба) възнаграждение ще се дължи.

4. Договор за банков влог под условие и договор за банков влог в полза на трето лице - чл. 425 ТЗ.

- при договора за банков влог под условие - ако условието не се сбъдне вложените вещи се връщат на влогодателя, т. е. касае се за прекратително условие.

- при договора за влог в полза на трето лице - вложените пари и ценни книги ще се върнат на влогодателя при смърт на третото лице (това е основната разлика с договорът в полза на трето лице).

Това е договор, по силата на който банката приема с/у определено възнаграждение да пази ЦК, вещи и други ценности като достъп до касетата има само ползвателя.

Договорът е двустранен, възмезден, неформален, реален, срочен.

Страни по договора са банката и ползвателя (ФЛ и ЮЛ).

Основно задължение на банката е да пази предоставените вещи, ЦК и други ценности в банковата касетка (метална каса), разположена в банковия трезор.

Този договор спада към т. нар. изключителна банкова дейност, т.е. той е сделка, която може да бъде извършена само от банката, но тя няма право на копие от втория ключ, който може да бъде използван само от ползвателя.

Банката няма право да узнае съдържанието на касетката. Ползвателят може по всяко време да изтегли съдържанието на касетката или да го замени с друго.

Права на банката:

1. Да иска плащане на определено възнаграждение по тарифата на банките;

2. Да изисква от ползвателя да не поставя в касетката вещи, които застрашават нейната сигурност, както и вещи, чието приемане е забранено (наркотици).

Договорът може да бъде сключен с обявено или необявено съдържание на вложеното. Ползвателят (за разлика от обикновения влог по чл. 254 ЗЗД) не дължи разноските причинени с пазенето.

Когато не бъде платено уговореното възнаграждение банката може да поиска разваляне на договора и да поиска отваряне на касетката в присъствието на нотариус. Намерените вещи остават за пазене в банката (т.е. банката има право на задържане).

Договорът си остава реален, дори и когато нищо не бъде вложено, защото банката е предоставила касетката.
12. Експозиции на банката. Договор за банков кредит. Сравнение с договора за заем
Това са вземанията на банката - експозиции.

Договор за банков кредит - предвиден в гл. 29 Търговски закон, чл. 430-432. Това е активна банкова сделка, спада към изключителния предмет на банковата дейност.

Според чл. 430 ТЗ с този договор банката се задължава да отпусне определена сума при уговорените условия, а заемателят се задължава да върне сумата, съгласно уговорените условия.

Това е двустранен, възмезден, консенсуален, формален, срочен договор.

Предмет на договора е парична сума.

Сключването започва по инициатива на клиента-кредитополучател (макар че сделката е активна).

Договорът за банков кредит, по силата на който за заемодателя произтича задължение да отпусне определен кредит, за кредитополучателя да го върне в определен срок, да го използва по предназначение и да плати уговорените лихви.

1. Да му отпусне определената сума.

2. Да го уведомява за евентуална промяна на лихвения процент.

Задължения за кредитополучателя:

1. Да използва кредита за определената цел.

2. Да върне сумата в срока.

3. Да плати разноските на банката по кредита, определени в самия договор.

4. Да представи на банката погасителен план.

5. Да плати лихвата.

Задължението на кредитополучателя да плати главницата и лихвите е изпълняемо, но не е изискуемо преди настъпването на падежа.

Разлики м/у договор за банков кредит и договор за заем - м/у тях има много голямо сходство (особено по икономическата им същност). Разлики:

1. Предмет на банковия кредит може да бъде само парична сума, не и друга вещ;

2. При договорът за банков кредит едната страна задължително е банката;

3. Заемът е реален, докато банковия кредит е консенсуален договор;

4. Заемът е неформален, а банковият кредит - формален;

5. Заемът е безвъзмезден, а банковият кредит - възмезден;

6. Заемът е едностранен договор, а банковият кредит - двустранен договор.
13. Лихви - видове, правен режим, анатоцизъм, капитализация
Лихвите при договорите за банков кредит, банков влог и депозит по своята правна и икономическа природа са цена (възнаграждение), което се заплаща на кредитора за ползването на предоставените му парични средства. Това е цената на стойността на капитала, който се отчуждава за временно ползване. Тази цена се заплаща от длъжника винаги, независимо дали средствата взети в заем се използват ефективно или не.

Лихвеният процент е процентното съотношение на годишната сума на лихвата към общата сума на заетия и ползван стоков или паричен заем.

Видове лихви:

1. В зависимост от произхода:

- законна - когато лихвата е парично задължение в лева, размерът на законната лихва е този, определен от БНБ, увеличен с 10 пункта.

- договорна - лихвата, уговорена в съответните банковите договори. Дели се на:

активна - лихвите, които банките получават за предоставените кредити;

пасивна - лихвите, които банките изплащат на своите вложители.

2. В зависимост от момента на изплащане:

- декурсивни - едновременно с изплащане на кредита;

- антиципативни - в момента на отпускане на кредита;

- интеркаларни - лихвите, които получават акционерите на банковото дружество за вложените от тях суми, преди да започне дейността му. Изплащат се само ако е изрично посочено в устава на банката.

- мораторни (закъснителни) - имат обезщетителна природа и се дължат за забавено изпълнение на парично задължение.

3. В зависимост от начина на изчисляване:

- проста - изчислява се, като в края на всяка година изчислената сума на лихвата се отделя от главницата в специална безлихвена сметка и се изплаща на кредитора;

- сложна - към изчислената сума на лихвата за изтеклия период се прибави главницата и през следващия период се олихвява увеличената сума равна на главницата плюс лихвата.

- наказателни лихви - те обикновено са законови лихви и имат пенална функция. Най-вече в данъчното законодателство като санкция за неизплатени в срок данъчни задължения.

Относно това дали се дължи лихва, когато това не е изрично уговорено, съществуват 2 противоположни норми:

- според специалната норма на чл. 430, ал. 2 и 3 ТЗ лихва се дължи само когато тя е уговорена писмено.

Анатоцизъм - чл. 100, ал. 3 ЗЗД - олихвяване на изтекли лихви (т.е. лихва в/у лихва). Олихвяването на лихви е предвидено в Наредба N9.

Капитализацията е увеличаване на неизискуемата главница, поради прибавянето към нея на дължими, но непросрочени лихви (т.е. чийто падеж не е настъпил, но въпреки това са дължими - не е изтекъл срокът на кредита).
14. Видове кредити
I. Краткосрочен кредит (контокорентен) - по текуща сметка. Основна разновидност - овърдрафт - разплащания над собствените авоари в банката.

II. От гледна точка на обезпеченията:

1. Ломбарден - обезпечава се със залог (ЦК или движими вещи) - точно определена сума за точно определен срок с/у залог на движими вещи (ценности), стоки или права в/у движими имущества;

2. Сконтов кредит - произтича от сделките свързани с фирменото кредитиране м/у икономическите субекти. Банките изкупуват менителници, чийто падеж още не е настъпил. Срещу това те осигуряват продавачите със средства за времето от деня на покупката до деня на падежа. Разликата м/у стойността на менителницата в деня на покупката и в деня на падежа представлява лихвата по сконтовия заем. Сконотовите заеми обикновено са краткосрочни.

3. Акцептен кредит - кредитополучателят издава менителници, които банката акцептира. По този начин тя финансира краткосрочни сделки със стоки в голям обем.

4. Гаранционен кредит - банката го предоставя, поемайки гаранция пред кредиторите на кредитополучателя. Разновидност на банковото поръчителство. В договора за гаранционен кредит се предвиждат комисионни, а не лихви.

5. Ипотекарен - обезпечава се с ипотека - както договорна, така и законна ипотека (например построяване или придобиване недв. имоти с отпуснатия кредит);

6. Варантен кредит - обезпечава се със стоки, които се намират в публичен склад.

Банковият кредит може да бъде обезпечен и с поръчителство или с банкова гаранция (когато поръчителството е от друга банка).

16. Кредитно писмо
Това е правна фигура, учредена в чл. 433 и 434 ТЗ.

Сделка, с която една банка нарежда на друга банка да заплати определена парична сума в полза на трето лице, приносител на кредитното писмо.

Разлика с документарния акредитив - при него наредителят не е банката.

1. Банка-наредител;

2. Банка - платец;

3. Трето лице, приносител на кредитното писмо.

Самото кредитно писмо е едностранна сделка, а не двустранен или многостранен договор.

Кредитното писмо може да бъде отправено до няколко банки в различни населени места. Лицето овластено да получи сумата по кредитното писмо е длъжно да заплати на банката-издател възнаграждение и разноски. Банката-платец от своя страна е длъжна да отбележи в/у кредитното писмо платената сума.

1. Открито кредитно писмо - когато не е записана сумата в него;

2. Просто кредитно писмо - когато в него е посочено конкретно трето лице и определената сума.


17. Банкова сметка. Понятие, обща характеристика на договора за банкова сметка. Задължения на страните
Обща уредба в ТЗ - чл. 426 - 429, специална уредба - в Наредба N3 за плащанията.

Понятие за банкова сметка - в §1, т. 3 от допълнителните разпоредби в Наредбата за плащанияга – това е сметката, която банката води за отчитане на парите на клиентите, вложени в банката.

С договора за банкова сметка банката открива сметка на едно лице, чрез която с/у възнаграждение приема и извършва по негово нареждане плащания в границите на наличните суми.

Паричните средства се набират от вноски на титуляра, банкови кредити, преводи и други източници.

Всяка банка има право да постави изискване за минималния остатък по сметката, както и други условия, при които тя приема да води сметката. Банките са длъжни да извършват плащания по сметките по нареждане на техните титуляри. Банката не може да откаже на титуляра да извърши безкасово плащане от негова сметка, ако плащането е допустимо по действащото законодателство и приложимите правила за плащане в условията, при които се води сметката.

Лицето, което желае да открие банкова сметка подава искане до банката за откриване на сметка. Към него то прилага: спесимен на лицата, имащи право да се разпореждат с парите по сметката, копие от акта, с който тези лица са оправомощени да се разпореждат с парите по сметката, удостоверение за регистрация на лицето, откриващо сметката, извлечение от учредителния акт на лицето, откриващо сметката. Тези документи не се прилагат, ако сметката се открива от ФЛ.

Банката преценява и решава искането за откриване на сметка, като не е длъжна да мотивира отказа си за откриване на сметка.

Банката е длъжна да уведоми писмено титуляра на откритата вече сметка за всяка промяна на наличността по сметката, като представя извлечение за движението по сметката.

1. По нареждане на титуляра;

2. По искане на банката със срок от 30 дни след писменото уведомяване на титуляра на сметката. Банката не е длъжна да мотивира искането за закриване на сметката.

3. 
   Служебно от банката след изтичане на срока, за който е открита сметката.
   

1. 
   Банкови сметки, по които клиентът може по всяко време да внася и да тегли пари – например разплащателна сметка.
   
2. 
   Депозитна сметка – тегленето на пари е поставено във връзка с определен срок (срочни депозити).
   
3. 
   Условни – когато плащането зависи от осъществяването на определено условие (например при предявяване на акредитив).
   
4. 
   Спестовни сметки – спестовен влог.
   
5. 
   Набирателни сметки – за набиране на средства.
   
6. 
   Акредитивни сметки
   
7. 
   Ликвидационни сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в ликвидация.
   
8. 
   Особени сметки – за съхранение на пари на лица, обявени в несъстоятелност.
   

Банката дължи уговорената лихва по договора за разплащателна сметка.

Договорът е двустранен, възмезден (клиентът дължи възнаграждение на банката), формален (писмена форма – условие за валидността на договора), реален (за да се извърши плащане е необходимо покритие).

Задължения на банката:

1. 
   Да приема плащания в брой и по безкасов начин;
   
2. 
   Да извършва плащания до размера на покритието, ако има клауза за овърдрафт – и над този размер;
   
3. 
   Да отчита и уведомява титуляра за извършените операции;
   
4. 
   Да плати определената лихва.
   

4. 
   Да поддържа покритието;
   
5. 
   Да плати възнаграждение на банката.
   

Банковата гаранция може да бъде едностранна формална сделка или друга.

Чл. 442 Търговски закон – правна уредба на банковата гаранция.

Бенефициер – лицето, в чиято полза се учредява гаранцията.

Това е едностранно писмено волеизявление на гарант, отправено до бенефициера, което може да бъде и договор, но най-често е едностранно волеизявление.

Банката поема задължението да плати определена парична сума на бенефициера, който е кредитор на клиента на банка, в случай, че клиентът не изпълни задължението си към бенефициера.

Банковата гаранция служи като покриване на риска, като обезпечение за бенефициера.

Освен чл. 442 Търговски закон банковата гаранция се урежда от еднообразните правила за гаранциите, платими при поискване от Международната търговска камара в Париж от 1992г.

Банковата гаранция е формална (писмена) сделка, срочна (винаги), акцесорна (но може и самостоятелна) сделка.

Отношенията м/у наредителя (клиента) и банката – гаранцията е винаги възмездна – на банката се винаги се плаща за да издаде една банкова гаранция, докато поръчителството по принцип е безвъзмездно.

Плащания по смисъла на Наредба №3 са действия и сделки м/у банки и техни клиенти или сделки м/у банки, свързани с прехвърлянето на пари по банкови сметки, както и плащане в брой (§1 от Допълнителните разпоредби).

1. 
   Банков превод;
   
2. 
   Документарен акредитив;
   
3. 
   Инкасо.
   
4. 
   Плащане с чекове.
   
5. 
   Плащане с банкови карти.
   

Платежните документи за вирментът се съставят от наредителя. До изпълнението за нареждането за превод наредителят може да отмени или измени, но В случаите, когато банката е уведомила вече получателя за даденото нареждане то не може да бъде отменено или изменено.

По правната си същност вирментът е договор.

Страни по договора – банката и наредителя (практически е купувач на стока или ползвател на услуга). Третото лице, на което трябва да се плати не е страна по този договор.

Договорът е двустранен (наредителят дължи възнаграждение), формален (писмена форма – платежно нареждане), реален (парите трябва да бъдат внесени).