Характеристика на международното частно право
Изтегляне 54.7 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Предмет на регулираните ПО
- / към въпрос 6/ Методи на регулиране/Способи/
- Кодификация на МЧП
| 1. Понятие и обща характеристика на международното частно право: предмет; частноправни отношения с международен елемент.
По-добра представа за МЧП дава делото Патинон от 1963г. разгледано от ФВС /френски върховен съд/. От него следват следните въпроси: 2/ признава ли се правното действие на чуждо съдебно решение и от тук допустим ли е искът; 3/ компетентен ли е сезираният съд Пресечната точка на тези три проблема е международния характер на частното правоотношение. Съдържанието на материалното право на сезирания съд и на чуждото право е различно. Понятието МЧП възниква през 19 в. То следва да реши проблеми, породени от различни държавни суверинитети и различен правен ред, между субекти от различни държави. Понятието МЧП, според някои автори е неточно. Правилата и методите, които подчиняват частното правоотношение на даден правен ред са част от националното право и поради това МЧП е национално право. Съществува МЧП на всяка нац. правна система- бълг., руско, чешко и т.н. Спецификата на отношенията, които урежда МЧП е, че тези отношения са свързани със суверинитета на различните държави. Става дума за частни международни отношения уредени по различен начин от вътрешните правни системи. МЧП се нарича още стълкновително или колизионно. Стълкновение на закон възниква, когато една ситуация се отнася към няколко държави и трябва да се реши, правото на коя държава да се приложи, за да се регулира това ПО. Предмет на регулираните ПОТе са частни с международен елемент. ПО-та са граждански. Еднотипността на МЧП и Гражданското право не означава тъждество между тях. МЧП регулира не обикновените имуществени отношения, а тези, които възникват в международната сфера. Те са свързани с правния ред на повече от една държава. Международният характер на ПО е обективен. Напр. Обективни са съпружеските отношения между англичанин и французойка, защото независимо пред кой съд ще се постави за уреждане ПО-то, то все ще е международно. Връзката на частните ПО-я с няколко пр. системи и различното им регулиране от тези национални правни системи, поражда необходимостта от МЧП. Чл.1, ал.1 КМЧП определя приложното поле на кодекса. Разпоредбите на този кодекс уреждат: 1. международната компетентност на българските съдилища, на други органи и производството по международни граждански дела; 2. приложимото право към частноправните отношения с международен елемент; 3. признаването и допускането на изпълнение на чуждестранни решения и други актове в Република България. Международният елемент на ПО е свързан със структурата му. Може да се състои в субектите, ЮФ, пораждащи ПО-то, взаимните права и задължения на страните, обекта на ПО, т.е. това което очертава предмета на делото. Международният елемент трябва да е свързан с предмета на делото. Международният елемент може да се прояви в това, че правните последици могат да се осъществят на територията на друга държава, различна от тази, в която са възникнали правопораждащите факти. Чл.1, ал. 2 КМЧП терминът ”частно правоотношение с международен елемент” е законодателно закрепен – частноправно отношение с международен елемент е отношение, свързано с две или повече държави. Международният елемент може да възникне не само при пораждане на ПО, но и в хода на развитието му /напр. смяна на националността на ЮЛ, смяна на гражданството на ФЛ/. Той може да се прояви и при осъществяване на правата и задълженията. Основните източници на МЧП са национални по същността си, макар и някои от тях да имат международен произход. Те са станали част от нац. право чрез ратификацията. Има различни теории относно същността на МЧП, поради предмета на регулиране .
1/ създаване на преки норми, които съдържат в себе си уредба по същество /материалноправна уредба/; 2/ стълкновителен метод – той сочи приложимото право: на сезирания съд или на чуждото право Какво налага прилагането на чуждо право? По принцип съдията прилага собствения си закон и т.к. МЧП е национално по същността си, то съдията вече може да ползва, да привлече чуждо право. Прилагането на чуждото право е продиктувано от равноправието на различните правни системи. Стълкновителният метод е специфичен за МЧП. Колизионният метод в МЧП се различава от колизията на правните норми, които се съдържат в различни правни актове. Колизията в МЧП е между национални материални частноправни норми на различни държави и се свежда до избор на приложим закон от националния законодател. Извън определен национален закон проблем за приложимо материално право не може да съществува. Когато в съда е предявен иск с международен елемент и поради това частното правоотношение може да е подчинено на различен правен ред, то съдията трябва да определи приложимия закон по ПО въз основа на националното право. Съгласно чл.1, ал.1, т.2 КМЧП приложим е само стълкновителния метод. Той е оригиналния и специфичен метод за регулиране на международни отношения с частен елемент. Стълкновителните норми се наричат още отпращащи. Налице са следните стадии на регулиране с тези норми: 1/ избор на приложимо право въз основа на стълкновителната норма 2/ прилагане на материалните норми по съответното чуждо или национално частно право, които да регулират ПО-то – отпращащата норма. Въпреки своята традиционност, този способ е свързан с много трудности. В продължение на много години МЧП се е развивало само като стълкновително право. Всяка държава има различни стълкновителни норми. Различията в съдържанието на материалното и стълкновителното право на различните държави води до т.нар. куцащи ПО-я, т.е. те са действителни по правото на една държава, а по правото на друга те са недействителни. Тези проблеми се решават с признаване и допускането на съдебни актове на чужди съдебни органи /чл.117 и сл. КМЧП/ Кодификация на МЧПНационалната кодификация на МЧП показва все повече еднакви критерии относно приложимото право. Що се отнася до кодификацията на МЧП почти всички европейски д-ви и не само, имат кодекси по МЧП. Пример за най-удачната кодификация е т.нар. Кодекс Пустаманте – международен договор, който съдържа само стълкновителни норми. Унификацията на стълкновителните норми се осъществява на Хагската конференция по МЧП чрез изработване на Хагските конвенции за приложимото право. В рамките на ЕС унификация представлява Римската конвенция. Унификация се осъществява и на взаимна договорна основа - чрез договорите за правна помощ между две държави, консулски конвенции. При разглеждането на стълкновителния способ следва да се разгледа и Теорията на придобитите права. Става дума за отношението на една правна система към себективните права, възникнали при действието на друга правна система. Тук не става дума за прилагане на чуждо право, а само за прилагане на резултата му. Всяко субективно право, което е придобито съгл. правната система на една държава се признава от друга държава и може да бъде приведено в изпълнение. Условието е, правото по силата на което е придобито субективното право, да е приложимо по стълкновителнитенорми на държавата, в която се иска признаване. Чл.66 КМЧП говори изрично за придобитите права. Вторият способ за регулиране на ПО с международен елемент е с материалноправна норма. Те регулират ПО по същество. Те са специално създадени, прилагат се направо. Такива преки материалноправни норми с международен елемент се намират във Виенската конвенция за международна продажба на стоки. Тази конвенция съдържа норми относно сключването на договорите, предложения, недостатъци и т.н. В случай, че местонахождението на страните е в различни държави и те са членки на Виенската конвенция, то съдът е длъжен да приложи тази конвенция. Пряка уредба на частно ПО с международен елемент се постига и при унификация на материалноправните норми чрез международни договори. В областта на търговията са създадени еднообразни материални гражданскоправни норми, които намират приложение и към вътрешните , и към международните частни ПО. Пр. чек, менителница, запис на заповед . В повечето национални закони уредбата е една и съща , т.к. е възприета от Женевската конвенция. Хармонизиране на правото представлява постигане на същия правен резултат. Директивите на ЕС имат тази цел. Каталог: referats referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009 referats -> Програмата Internet Explorer referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация referats -> Бройни системи основни бройни системи referats -> Морфология и расология съдържание referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво referats -> Въведение в операционите системи referats -> Тема първа Изтегляне 54.7 Kb. Сподели с приятели:
|