Характеристика на публичния сектор

Направление „Администрация и управление”

Изготвил: Проверил:

Анелия Иванова Стоименова Гл. Ас. Вл.Вълков

Поток 219; Група 2108

Фак. №14120242
СЪДЪРЖАНИЕ

1. 
   Увод................................................................................................................3
   

2. 
   Публичен сектор и публична собственост.................................................4
   

3. 
   Предпоставки,довели до обособяването на публичния сектор и необходимостта от съществуването му.......................................................5
   

4. 
   Особености на публичния сектор.................................................................7
   

5. 
   Различни видове публични блага.................................................................8
   

6. 
   Публични услуги..........................................................................................10
   

7. 
   Частни и смесени блага...............................................................................11
   

8. 
   Обобщение....................................................................................................12
   

9. 
   Източници.....................................................................................................13
   

Публичен сектор съществува във всяко цивилизовано общество. В него се произвеждат стоки и услуги за обществено ползване, чието производство се финансира от средствата, набрани чрез данъци и други постъпления, определени със закон. В зависимост от начина на финансиране съществуват три основни области в обществото: законово утвърден публичен сектор, пазарно регулиран частен сектор и благотворителни организации.В пазарното стопанство разпределението на ресурсите между различните сфери в обществото се извършва в условията на конкуренция и свободно формиращи се пазарни цени. Ресурсите се разпределят в зависимост от търсенето и предлагането. По този начин фирмите (стопанските субекти) получават резултати (печалба), позволяващи им нормално съществуване. Потребителското търсене на пазара определя стоките и услугите, които трябва да се произвеждат, и областите, в които да се влагат ресурсите. Това се установява от равнището на цените на стоките и услугите и от размера на доходите на потребителите. Разбира се, решаващ е потребителският избор на хората, които определят какво, как и за кого да бъдат предназначени произведените стоки и услуги. Едновременно с това възникват и потребности от стоки и услуги, които механизмът на свободното пазарно стопанство не може да осигури. Това налага прилагането на друг непазарен механизъм при разпределението на част от ресурсите на обществото. В основата на този механизъм е поставен преди всичко изборът на гласоподавателите, известен още като публичен избор.

Публичният избор е система за разкриване на предпочитанията на отделните граждани към потреблението на публични блага чрез директно гласуване.В условията на различните предпочитания за представителен се приема изборът на средния избирател, т.е. този, който има най-голям относителен дял.Публичният избор на средния избирател определя кръга и количествата на публичните блага, които чрез политическите решения и действия на управляващите трябва да се предложат на обществото.Фактически публичният избор е аналог на потребителския избор на частните блага.

Публичният сектор има производен характер в пазарното стопанство, защото получава средства от частния сектор (чрез данъци, такси и др.), с помощта на които се финансират производството и предлагането на публични блага за населението.Това налага да се прилага системен контрол за ефективното разпределение и използване на средствата в публичния сектор и да се отчита доколко тяхното използване подобрява благосъстоянието на населението в обществото.

За да се осъществят функциите на публичния сектор, държавата се налага да извършва следните дейности:

• 
  Приема закони, които регламентират нейните икономически и социални отговорности;
  

• 
  Създава институции (организации), които да осъществяват тяхното изпълнение;
  

• 
  Концентрира в свои ръце ресурси (средства), чрез които финансира разнообразните си дейности.
  

Публичната собственост включва държавната собственост, общинската собственост и съответните институции, които са предоставени на разположение на гражданите за ползване без ограничение при равен достъп за всеки. Обектите на публичната собственост не могат да бъдат прехвърляни в собственост на частни лица.

Публичната собственост обхваща:

• 
  Имотите, предоставени от органите на държавната власт и на местното самоуправление за осъществяване на техните функции;
  
• 
  Имотите, предназначени за трайно задоволяване на обществените потребности от национално и от общинско значение;
  
• 
  Обектите, които са изключително държавна собственост;
  
• 
  Недвижимите имоти и движимите вещи, обявени по съответния ред за паметници на културата от световно, национално и местно значение.
  

Предпоставки, довели до обособяването на публичния сектор:

• 
  В редица области с голямо стопанско и социално значение пазарните механизми и конкуренцията не действат ефективно. Те не са в състояние да осигурят производството и предлагането на някои блага, които се потребяват колективно от обществото. Става въпрос по-конкретно за публични блага като отбраната на страната, вътрешния ред и сигурност, пожарната защита и други подобни. Неделимостта на потреблението на тези блага възпрепятства продажбата им на части, в резултат на което производителят не получава печалба. В тези случаи държавата не е в състояние да коригира действието на пазара, което налага тя самата да организира и да извършва тези публични блага.
  

• 
  Всяко общество формира своя ценностна система. Този процес на изграждане е съпроводен с редица положителни и отрицателни страни в живота и дейността на хората. Невинаги обаче е възможно всички елементи на ценностната система да се формират и регулират единствено и само с пазарни механизми, т.е. наложителна е намесата на държавата, респ. на публичния сектор, който да извършва (да създава) публични блага в сферата на образованието, здравеопазването, в преодоляването на последиците от алкохолизма, наркоманията и др. Държавата съобразно утвърдената ценностна система в обществото насочва и регулира поведението на своите членове към определени публични блага и принудително ограничава потреблението на други. Тези нейни решения в известна степен ограничават свободата на нейните членове по отношение на избора на блага, но в действителност тя ги регулира в насоки, полезни едновременно за отделния индивид и обществото като цяло.
  
• 
  Действието на пазарния механизъм поражда неравномерно разпределение на доходите, от една страна, между стопанските субекти (фирми) и, от друга, между членовете на обществото. При това положение държавата провежда политика на фискално преразпределение на доходите в обществото с цел ограничаване на тяхното несправедливо разпределение. Във връзка с това тя изгражда институции и организации, които извършват различни публични услуги за населението, с помощта на които по-добре се преразпределят събраните средства от данъци и други бюджетни приходи. Например публичните услуги като изплащане на социални помощи; изплащане на парични обезщетения при безработица и др.
  

• 
  Определени обществени дейности е невъзможно да се извършват само на основата на инициативата на частните предприемачи. Това е така, защото техните очаквания по отношение на размера на получаваната печалба са високи и на практика държавата не е в състояние да заплати такава висока цена. Затова са изградени и функционират организации, които да извършват тези публични услуги, носещи ползи за значителна част от обществото. Например поддържане на паркове, градини, изграждане и поддържане на читалища, библиотеки и др. Тези публични услуги създават предпоставки за подобряване на условията на живот на населението и за развитие на индивидите.
  

Разгледаните предпоставки доказват необходимостта от съществуване на публичния сектор и от задължително участие на държавата в стопанския живот на страната. В този процес държавата не елиминира инициативата на частните предприемачи и пазарния механизъм при разпределение на ресурсите. Нейното участие се изразява само в регулиране на действията на частните предприемачи, без да ограничава тяхната икономическа свобода, без да коригира отклоненията в пазарния механизъм и частично да го замества в дейности, където той не функционира и не предлага необходимите публични блага на обществото.

Многообразната дейност на държавата и съществуването на публичния сектор създават представата, че те могат да решат проблемите, свързани с пазарното общество. Държавата само коригира, допълва и обогатява действието на пазарния механизъм, но не го замества – частната собственост и пазарното саморегулиране запазват своето водещо място като движещи сили на стопанската дейност и подобряващи благосъстоянието на членовете на обществото.

Публичният сектор изпълнява следните по-важни задачи:

• 
  Гарантира сигурността и отбраната на страната
  

• 
  Произвежда и осигурява стоки и социални услуги на гражданите,които не се предлагат от частния сектор (например образователни услуги,услуги за възрасти хора,инвалиди и др)
  
• 
  Преразпределя финансовите ресурси чрез данъци, такси, трансферни плащания за пенсии, социални помощи, предоставяне на безплатни публични услуги и др.
  

• 
  Осигурява условия за устойчиво развитие на икономиката и ограничаване на негативните икономически и социални последици;
  

• 
  удовлетворяване на публични потребности и интереси на гражданите за разлика от частния сектор;
  

• 
  охраняване на частната собственост и личните интереси на индивидите, което е обществена потребност;
  

• 
  обединяване и сплотяване на гражданите, независимо от техния статус в обществото, които се стремят да постигнат удовлетворителна защита на своите интереси в рамките на държавата.
  

• 
  решенията, които се вземат в публичния сектор за извършването на публични услуги, не трябва да се определят само от пазара на стоките и услугите, като не бива да се пренебрегват и неговите механизми.
  

• 
  производството им се финансира с данъчните приходи,които се заплащат от всички стопански субекти и домакинства.В този смисъл данъците се явяват цената,която се плаща за правото да се потребяват публични блага.
  

• 
  Тяхното производство е възможно да се организира от държавни и общински фирми(благотворителни организации)
  

В зависимост от начина на потребление публичните блага се подразделят на:

• 
  Неделими(чисти) публични блага
  
• 
  Делими(смесени) публични блага
  

• 
  Национални
  
• 
  Местни
  

От националните публични блага се възползват всички членове на обществото.Докато местните публични блага са пространствено ограничени.Те се консумират само от жителите на населеното място. Например,една част от тях са неделими (улично осветление),които се консумират само от жителите на населеното място.Други местни публични блага са делими(градски транспорт),за консумацията на които се заплаща определена такса.

• 
  Достойни
  
• 
  Недостойни
  

Публичните блага най-често се предлагат под форма на публични услуги.Това са услуги,които държавата и общините предоставят на отделни граждани,на различни социални групи от населението и на обществото като цяло.

Публичните услуги биват:

• 
  Общи(неделими),тези които могат да се ползват от всички членове на обществото(защита на обществения ред,услуги в сферата на образованието,здравеопазването и други)
  

За неделимите публични блага са валидни следните характеристики:

• 
  При тях действа принципът на неизключване на потребителите.Това означава,че всички потребители без изключение на равноправна основа ползват неделимите публични услуги,без да съществува възможност или целесъобразност за изключване на едни или други потребители.
  
• 
  Отделните потребители консумират неделимите публични услуги в условията на несъперничество,без взаимно да си пречат или вредят,макар че ползите им могот да бъдат различни.
  
• 
  При тях е налице висок инвестиционен риск и дълъг период на възвращаемост ,което възпрепятства тяхното предлагане на пазара.Така например изследователски проекти в областта на ядрената енергетика,Космоса и др.
  
• 
  Невъзможност и нецелесъобразностот рационализиране на потреблението им.Например националната отбрана.
  

• 
  Индивидуални,тези към които отделен член на обществото прояви интерес да ги използва(издаване на свидетелство за съдимост,издаване на разрешително за таксиметров превоз на пътници и др.)
  

Обикновено в практиката публичните услуги се извършват и предлагат от:

• 
  Публични организации,които не преследват комерсиални цели от своята дейност,а се явяват посредници на държавата в изпълнение на конкретни нейни цели и задачи.
  
• 
  Частни фирми,които се ръководят от интереси за печалба чрез възлагане на обществени поръчки
  
• 
  Частни доброволни сдружения,които се ръководят от хуманни и морални мотиви в своята дейност.
  

• 
  Принципът на изключването. Същността му се свежда до това,че който не заплати цената на благото,не придобива право на собственост и съответно се изключва(лишава) от неговото потребление.
  
• 
  Принципът на конкурентност. Този принцип се изразява в това,че производителите се конкурират при предлагането на конкретно частно благо,а потребителите се стремят да придобият право за неговото потребяване на възможно по-ниска пазарна цена.
  

В процеса на потребление на смесените блага се включват принципите на конкурентност и изключване. В зависимост от тяхното съчетаване се различават два вида смесени блага:

• 
  изключващи и неконкурентни смесени блага
  
• 
  неизключващи и конкурентни смесени блага
  

Неизключващи и конкурентни смесени блага са тези,свързани с използването на общи ресурси от много индивиди като минерални извори,планински местности,общинси ливади и др.Тези блага принадлижат на обществото и до тях достъп имат всички потребители.По характер тази група от блага е конкурентна и клони към публичните.

• 
  Публичен сектор съществува във всяко цивилизовано общество. В него се произвеждат стоки и услуги за обществено ползване, чието производство се финансира от средствата, набрани чрез данъци и други постъпления.
  
• 
  Публичният избор е система за разкриване на предпочитанията на отделните граждани към потреблението на публични блага чрез директно гласуване.
  
• 
  Публичният сектор има производен характер в пазарното стопанство, защото получава средства от частния сектор (чрез данъци, такси и др.), с помощта на които се финансират производството и предлагането на публични блага за населението.
  
• 
  Публичната собственост включва държавната собственост, общинската собственост и съответните институции, които са предоставени на разположение на гражданите за ползване без ограничение при равен достъп за всеки.
  
• 
  Публичният сектор представлява система от държавни и общински институции, които управляват публичната собственост, осъществяват данъчното облагане, произвеждат и предлагат публични блага за използване от членовете на обществото.
  
• 
  Публичният сектор включва различни институции, които произвеждат и предлагат публични, частни и смесени блага.
  
• 
  Публични блага са всички, които не са конкурентни в процеса на потребление от гражданите на обществото.Те биват:неделими и делими;национални и местни;достойни и недостойни.
  
• 
  Частни блага са всички тези,за които потребителят трябва да заплати определена цена, за да придобие права на собственост за ползване.
  
• 
  Смесени блага съчетават присъщите характеристики на публичните и на частните блага.Те биват изключващи и неконкурентни и неизключващи и конкурентни.
  

• 
  Основи на публичната администрация
  

• 
  http://research.unwe.bg/
  

• 
  Стати Статев и Колектив, И К „ УНСС” , Икономика и публичен сектор. София.2002.